Miller's Girl (2024) Свали субтитрите
МОМИЧЕТО НА МИЛЪР
Какво е да си зрял?
Съзряването не ме преобрази в нищо изключително или значимо.
На 18 съм и съм напълно незначителна.
Линея сред пущинака на Тенеси, в тази подобна на гробница къща,
която егоистичните ми родители ми оставиха.
Те не са мъртви, макар да се правят, че аз съм.
Вечно са в чужбина.
Литературата е утехата ми от самотата. А писането е единственият ми отдушник,
защото никога не съм напускала пределите на това градче.
Атмосферата му е положително готическа.
Самотно момиче копнее да избяга от вечната скука на селцето си.
Самотно момиче копнее да бъде значимо. Самотно момиче копнее да бъде обичано.
Книгите придават на копнежа романтика, но е ужасно и ненаситно.
А аз нося този копнеж като проклет воал.
Но днес...
Днес започва с нещо ново. Нещо изненадващо.
Днес се запознавам с писател като мен. Учител.
Такъв, който е открил вдъхновение на такова място.
Ако можете да повярвате.
Е, предполагам, че дори на гробищата растат цветя.
Добро утро.
- Добро утро.
Урокът започва след час.
- Знам. Не обичам навалицата.
Далече ли живееш?
- Достатъчно, за да вървя пеша.
Къде?
- "Ловъл Хил".
Живееш в "Ловъл Хил"? Мислех, че там бродят само призраци.
Кой го казва?
Наистина ли живееш в "Ловъл Хил"? Леле.
Имението е огромно.
- Родителите ми са адвокати.
Какви?
- Скъпоструващи.
Искаш ли да бъдеш адвокат?
- Колкото искам да съм и ученичка.
Как се казваш?
- Кайро Суийт.
Аз съм г-н Милър.
- Знам.
Приятелката ми Уини ми препоръча класа ви.
Сигурно си получила това преди почивните дни.
Виждала ли си го?
- Прочетох всичко.
Изглежда много, но обещавам бързо да минем целия материал.
Прочетох целия списък.
- Прочела си всичките?
Списъкът съдържа 12 книги.
- Купонясвам здраво.
Уини. Един семестър не ти ли стигна?
Липсвах ли ви?
- Не.
Много жалко.
Облякла си се както обикновено.
- Бельото ти е както обикновено.
Ама че скука. "Цензурата е мъртва."
Не може да съществува в интернет.
- Но съществува. И знаеш ли защо?
Да. А вие знаете ли?
Невежеството е продукт на мързела. Без ограничения.
Извинявай, но какво каза?
Искаш пилешка бисквитка
и кока-кола?
Чу шефа. Време е за пилешка бисквитка с кока-кола.
Искате ли нещо, г-н Милър?
Не, благодаря, Кайро. Много мило, че попита.
Виждам какво правите. "Кайро, много мило, че попита."
Не. Хубава шега.
Сякаш не сме я чували преди.
Господи.
"Под покривите на Париж" от Хенри Милър
Боже мой.
Какво четеш?
- Нищо.
Не изглежда да е нищо.
- Ученическо е.
Как е името й?
- Откъде знаеш, че е момиче?
Момчетата ги мързи да четат порно. Откъде знаеш, че е порно?
"Марсел иска да я чукам.
Тя скача на кушетката и се натиска между момичето и мен.
Всичко е невероятно ужасно, че не мога да помръдна.
Марсел разтяга малката си цепната смокиня..."
Това не е за твоята дикция.
- Утре ще направим тест, деца.
"Цепната смокиня" си е поезия.
- Кафето за мен ли е?
И бисквитата.
- От твоите ли е? От твоите е.
Не знам какво правиш, но по-добре...
- "Опитвам се да ви съблазня.
"Четох рецензията на "Париж". Толкова съм умна. Уча в гимназия.
По-добра съм от останалите." Това нейният дневник ли е?
Какво имаме тук? Я виж ти!
"Апострофи и амперсанди".
Шест безкрайно романтични разкази
от Джонатан Албърт Милър.
Тя има моята книга?
- Така изглежда.
И само тя я е взела от библиотеката.
- Нямаш ли урок?
Денят ми не започва без да те видя.
- Така е.
Как се уреди с такава голяма стая?
- Премахнаха театралната трупа.
Но са оставили теб?
- Заедно с другия реквизит.
По дяволите.
Здравей, жено.
- Здравей, мъжо.
Беатрис.
Какво?
- Погледни ме.
Днес е щастливият ти ден. Учениците ти са получили компютри?
По-хубаво.
- Вътрешна тоалетна?
Писател, който чете "Бдение над Финегън" по собствено желание.
Шашната съм, че децата от затънтения коптор изобщо могат да четат.
И познай какво още.
- "Гол обяд".
"Апострофи и амперсанди". Взела я е от библиотеката.
Имат книгата ти в библиотеката?
Обаждане от Проклетата Ейми.
- Мамка му.
"Конфедерация на глупците".
- Дишай дълбоко, щастлив дом.
В моя щастлив дом главите на всички са набучени на пирон.
И богатствата са споделени.
Здравей, Ейми. Какво? Шегуваш ли се?
Цял ден се занимавам с офиса в Нешвил. Не могат да кажат какво искат.
Мислят, че могат да разговарят с мен, което е доста смело...
"Апострофи и амперсанди" "На Беатрис Джун Харкър"
"До последната дума"
Заповядай.
Наздраве.
Наздраве.
Това е добро.
Чела ли си "Под покривите на Париж" от Хенри Милър.
Скъпи, първото ми копие стана толкова лепкаво, че се наложи да го изхвърля.
Началото с проститутката и парите в спермата.
Това наричам избор.
"Извадих първата банкнота, която намерих в джоба си,
и избърсах члена си с нея.
Намачкана я поставих върху голия й корем и я притиснах с монета."
Обожавам, когато правиш магия.
- Искаш ли да го направим?
Мога да те облепя със сперма и банкноти.
Значи очакваш голямо изпразване?
Огромно количество. Ела.
Танцувай с мен.
Толкова си красива.
- Млъкни.
Обаждане от Проклетата Ейми.
- О, мамка му!
Добре.
Ще измиеш ли чиниите?
По-късно ще ти направя чекия.
Това е Пушкин, Ейми, не шибаната "Полиана".
Имах кофти уикенд.
Защо винаги държиш кафето ми за заложник?
Защото си пуритан. Мой дълг е да наказвам добротата в теб.
Боже, ти си садист.
- Учител съм в държавно училище.
Амин.
- Наздраве.
Майчице.
Мислиш ли, че там има призраци?
Защо не отидеш да провериш?
- Не ходя из кудзуто.
То се храни с душите на мъртвите. Затова и расте толкова бързо.
Добро утро.
- Винаги ли ходиш сама в гората?
Странен въпрос към момиче, треньор Филмор.
Какво слушаш?
- Селин Дион.
Наистина ли?
- Наистина.
Но защо?
- Защото е страхотна.
Не му обръщай внимание. Разрева се с глас
на песента от "Титаник" на ергенското ми парти.
Бях пиян.
- Беше неутешим.
Долен предател.
- Долен лицемер.
Съжалявам. Искаш ли бисквитка?
Може.
Вкусна е. Вие ли ги правите?
- Да, но не казвай на никого.
Защо?
- Сещаш се.
Не се сещам.
- Не може да си треньор по бейзбол,
да печеш бисквити и да ревеш на Селин.
- По този повод си тръгвам
и ти казвам "довиждане". А на теб "доневиждане".
Въпреки това те обичам.
- Не ме обичаш.
Не се ли боиш да ходиш из гората?
Там аз съм най-страшното нещо.
Много стар номер, Уини.
- Няма ли да кажете нещо?
Издокарах се само заради вас.
Какво искаш?
- Уроци по физическо.
Защо? Ще изостанеш.
Не давате ли уроци?
- Нямаш нужда от такива.
А от какво имам нужда?
Ще видя какво мога да направя.
- Ще ви бъда благодарна!
Надявам се.
Ненормална си.
Дръж.
Мисля, че прелъстявам треньор Филмор.
Но ти си лесбийка.
- Използвам всяка възможност.
Ревнуваш ли?
- Ако кажа "да", ще го оставиш ли?
Ако кажа "да", ще ми се пуснеш ли?
Бисквитки?
- Става.
Пушач ли си?
Само в момента. Не смятам да го правя по-нататък.
Къде са родителите ти?
- В Мумбай.
За колко време?
- Кой знае.
Нека те наконтя.
- Уини, не ми пука дали съм секси.
Пука ми да съм умна.
- Можеш да си и двете.
Какво правиш?
Чудя се какво да напиша в бъдещото ми есе за "Йейл".
Идеи?
Неподходящи.
- Каква е темата?
"Най-голямото ти постижение до днес"? Какво да напиша, мамка му?
"Оцелях в страшната скука, растейки в задника на географията"?
Не те чух заради плача на лъскавия ти попечителски фонд.
Липсата ми на постижение не е постижение.
Ще държиш реч на завършването си.
- Скучно.
Балът ти е 4,6.
- Скучно.
И успешно...
- Какво?
Успешно си...
По дяволите. Май си поредното посредствено, наследствено богаташче,
живеещо във фамилно имение, обитавано от духове.
Преживей нещо.
- Какво?
Нещо, за което си струва да пишеш.
Би могла да напишеш трактат за отношения между учител и ученичка.
И как това може да бъде постижение?
- Лесно.
Започва като разговор за освобождение
от унаследените ти убеждения за пол и възраст.
Нали няма да изчукаш Филмор?
- Още не съм решила. Какво те касае?
По-голям е от теб с около 20 години.
- Какво от това?
По-възрастните мъже отнемат девственост откакто свят светува.
Нищо ли не значи за теб?
- Кое?
Девствеността ти?
- А значи ли нещо за теб?
Още не съм решила.
Ела при Уини.
Ние сме мокрите сънища на всеки американец.
Млади момичета с двойствена сексуалност.
От телата ни извират феромони.
Няма да се откажа заради женкар, чиято секс фантазия се ограничава
до евтиното порно от интернет. Това е сухо мезе.
Искам сочно месо
от съвършено изваян мъж, който да ми покаже всички удоволствия.
Искам... говеждо месо.
Ам-ам.
- Мислиш ли, че Борис Филмор е такъв?
Защо не?
Чаровен е.
Много е умен.
И е мил. Тъй като ще ми бъде първият,
няма да бърза, ще ме предразположи и навлажни.
А после ще се гушкаме.
Първият път, когато правиш секс,
не би трябвало да боли. Нали?
Стига да си хубаво възбудена.
Вероятно няма и да кървиш.
Не знаех.
- Защото женската болка
е по-ценна от женското удоволствие. Друг път ще говорим за това.
Искам да кажа,
че Борис е идеалният избор.
Знам какво искам.
Знам и г-н Милър какво иска.
- Какво имаш предвид?
Не съм го виждала да гледа друга ученичка така, както гледа теб.
Вижда те, макар че си незабележима.
Млъквай.
- Престани!
Сякаш не си забелязала, Кайро.
Той живее в сивота, а ти си първото, което е видял в цвят.
Започваш да... Млъкни.
Аз бих те чукала.
Знам.
Превърнах се в паметник от избеляла кост под нея.
Човешки руини от любовта на безумец.
Любовта на безумец.
Боже, бих дала всичко, за да я изпитам.
Що за муза би вдъхновила този умопобъркан копнеж?
Да вдъхнови.
Да бъде вдъхновена.
Възможно ли е да изпитваме същото един към друг?
За какво говорех?
Като че ли не съм права.
Чувството е прекрасно. Чувството е розово.
Не забравяйте, че с право са го наричали романтик.
Бил е важен, бил е смел.
За нас дори би се сторил... прекален.
Ако не следваме инструкциите, можем да се объркаме.
Би ли останала след часовете, моля?
Като кубче захар под езика е.
Искам вниманието ви.
Как е Беа?
- Беа си е Беа.
Как върви книгата?
- Не върви.
Тоест, ти не вървиш.
- Не, тя има работа.
В колко е вечерята?
- В седем. И се изкъпи, моля те.
Тревожиш се, че твоята старица ще се възбуди от тялото ми?
Най-големият ми кошмар.
- Защото знаеш колко е палава.
Не, защото те искам за себе си.
- Ах, сладур такъв.
Ей? Помниш ли заека Роджър? Гледай.
Има прилика, нали? Децата не могат да ме имитират.
Чао, професоре.
- Обичам те.
Мам... Здравей.
Доста неловко.
Няма да кажа никому.
- Много мило, благодаря.
Дано не те задържам.
- Чакам Уини.
Винаги чакаш Уини.
- Звучи като албум на "Джин Блосъмс".
"Да чакаш Уини".
- "Джин Блосъмс"? На колко години си?
Ако не познаете, няма да ви кажа.
- Какво прави Уини?
Кандидатства за "Вандербилт". Ще се радва да го знаете.
А ти?
Тенеси е катранена яма. Не се обиждайте.
Ще го оцениш, като остарееш.
Може би.
Отдалече. Докато гори.
Като Нерон.
Къде ще кандидатстваш?
В "Йейл".
- В "Йейл"? Господи.
Ще ядеш шоколадово брауни и ще четеш Джоун Дидиън?
Чувам, че литературното ниво е високо.
Ходила ли си на литературно четене при Сали Бъни?
Не. Какво е това?
- Салон за поезия всяка трета събота
във Викториън Вилидж.
- Какво е това?
Как какво? Не знаеш ли? Как може да презираш
това, което щатът предлага, без да си изследвала културата му?
Преценката ми е образователна.
- Чувал съм, че там стават разни неща.
Лоши ли?
Да, понякога лоши. През повечето време красиви.
Трябва да отидеш на четенето. Ще останеш изненадана.
Искахте да ме видите.
- Относно разказа ти този уикенд.
Писала си за паяк неудачник.
Забавлявах се.
"Оцеляване и желание, слети в едно,
и обърнато навътре черно око.
Видях надеждите си разкъсани и разчленени
от жестоките и гладуващи кучета на реалността.
Истини, обитаващи вакуума на космоса, като хипергигантска звезда,
която изгаря в пепелта.
Всички частици са толкова слаби, за да устоят на невероятната горещина.
Ние сме каквито сме.
И всички твари трябва да ядат."
По дяволите. Това имах предвид.
Не го очаквах.
Той не е неудачник, а примирен.
Със смъртта ли?
- Не, с реда на нещата.
Той яде и чака да бъде изяден.
- Жестоко е.
Такава е природата му.
- Да.
Научили сте го наизуст.
Имам фотографска памет. Става за готини номера.
Ти си...
Ти си изключително талантлива.
- Отлична оценка ли получавам?
Какво ще кажеш да те изпитам?
- Специално отношение ли предлагате?
Искам да напишеш разказ в стила на любимия си автор.
Би било блестящо за портфолиото ти за "Вандербилт".
"Йейл".
- Остави ми някаква надежда.
Мисля, че задачата е страхотна.
- Така си и мислех. Радвам се.
Прочетох книгата ви.
- - О, Боже.
Критиците, които бяха само трима, я описаха като
"надхвърляща без амбиция", край на цитата.
Бих казала, че е... величествена и трагична.
Добре.
Романтичен ужас.
Това е...
"Тя бе електрически бяла луна посред бял ден,
чиято студена светлина озаряваше повърхността на лицето ми.
"Не гледай към слънцето", казаха, "а луната".
Луната... Гледах я, докато не се превърнах
в паметник от избеляла кост под нея.
Човешки руини от любовта на безумец."
Научила си го наизуст, нали?
Прекалих. Странно е.
Не е странно.
- Напротив. Съжалявам.
Това беше първото, което някога съм писал.
Беше толкова осезаемо, сякаш докосвах нещо.
От много време не съм писал.
- Защо?
Не знам.
Знам ли?
Предполагам, защото се ожених. Започнах да преподавам.
Няма какво друго да добавя.
Липсва ви вдъхновение.
- Съдиш ли ме?
Предизвиквам ви.
- Такава ми е работата.
Здравей, Уини.
- О, не.
Ам-ам.
- Гладна е. Не говори, защото е дете.
Имаш страшна прическа.
- Моля те, не започвай.
Сериозно, страхотна прическа.
- Няма да си ида кротко в нощта.
Притеснява ме, че имаш два телефона, сякаш си рапър.
Единният ми е за работа.
- А с другия продаваш дрога.
Другият ми е личен. Затова няма да ти дам номера.
Как си? С този бургер ще преядеш. Съжалявам, довечера сте само двамата.
Почвам да се ядосвам.
Здравейте.
- Не виждам звезди на "Мишлен".
Защо е това бавене?
- Издънка в кухнята, отстранихме я.
Какво ще желаете? Аз черпя.
- Още един бърбън.
Дадено. Тренер?
- Бира.
Работиш до късно след училище?
- А вие пиете до късно след училище?
С нахалство бакшишът няма да е голям.
- Но оценката ще бъде. Нали?
Може да се уреди.
- За вас, г-н Милър?
Нищо, Уини. Дежурен шофьор съм. Освен ако ти не шофираш.
Защо не можете да бъдете мил и скучен учител като г-н Милър?
Аз - скучен?
- И да ги оценявам според наученото?
Наистина ли ме смяташ за скучен?
- В добрия смисъл. Като хубаво пасище.
Ще ви донеса питиетата.
- "Пасище"? Тя те нарече "ливада".
Симпатична е.
- Да, балът й е 4,4 и рисува добре.
Посещава часовете ми.
- Тя ли е издънката на Джеймс Джойс?
Говориш за Кайро.
- Кайро?
Каза ли ти, че Кайро е чела книгата му?
Красива ли е?
- Дали е красива?
Не знам. Талантлива е.
- Мамка му. Още по-зле.
Джон я подготвя да го издигне в аналите на академичната слава.
Какво от това? Ободряващо е.
Това е рядък ангажимент.
- Толкова е боготворящо.
Толкова е достойно. Тя е добросъвестна,
използва думи като "злословене".
Стига. Речникът не те прави писател,
както и математиката не те прави ракетен учен.
Тя е необикновена.
- Наслаждавай се, докато можеш.
Като няма риба, и ракът е риба.
- Мислел си, че има романтика
в селското образование?
- Мислех, че ще е като дискотека.
Готини истории и секси китарни рифове. А професорът не одобрява цинизма ми.
Той те съди.
- Не го съдя.
Съдиш го.
- "Учител, който преподава,
без да вдъхновява ученик, кове желязото студено."
Хорас Ман.
- 10 точки за Слидерин.
Исках да стана учител. Ти си го изпитал.
Обожавам да преподавам.
- Защото го умееш повече.
От какво?
- От писането.
Това пък какво значи.
- Нямаш деца, не си мозъчно увреден.
Спря да пишеш. Предполагам, защото не ти се удаваше.
Иначе още щеше да го правиш.
- Аз съм писател.
Не си писал, откакто разказите ти бяха критикувани. Не си писател.
Добре. Не знаех, че ме виждаш по този начин.
Не казах, че не можеш да пишеш, а че не го правиш.
Сам избра да си учител. Защо да те виждам другояче?
Защото се омъжи за писател.
- Така е. Нали?
Защо дойдох?
Не заради поезията.
Заради тръпката от нещо, което цял живот неволно успявах да потисна.
Болката от очакването да дойдеш.
Ще означава нещо, ако дойдеш.
Ела, ела, ела.
"Спри се, видение. Ако способно си на говор, говори."
Здравейте.
- Здравей.
Може ли да седна?
- Разбира се.
Какво пиеш?
- Тайнствен гроздов сок.
Рече щерката на адвоката.
Познавате ли тези хора?
- Повечето.
Правим такива сбирки от няколко години.
Като групова терапия?
- Именно.
Кой е този?
- Елиът.
Трикратен носител на "Острандер". Игра Едмънд в "Крал Лир".
Сигурен съм, че ще бъде четирикратен.
"Възнамерявам от вас да избягам,
далече зад себе си да ви оставя,
от болката и себе си да ви лиша.
Объркан от болката в гърдите.
Не главоболие.
Не носталгия.
Подобие на мен, изпълнено със звездни остатъци.
Задушавате празнотата със зелените цветове,
а вените ми се увиват около вас.
Грозният пулс,
крещящата кръв,
с копнеж на задушаващо кудзу,
превръща спомените в противно неясни.
И пак, една част от мене остава.
Частица,
парченце,
пепел далечна.
Чрез нея ще ме пресъздадете.
Движещо се подобие на закърпена личност.
Но това не съм аз.
Мястото, което напуснах, расте без форма.
Вече няма да се впиша там."
Какво?
Виждам.
Беше страхотно.
- Супер.
Помисли, че ще е тъпотия, нали?
Да.
- Трябва да имаш повече вяра.
Коя е думата?
Не е "пропадане", твърде пошла е.
Трябва да е по-обмислена.
Тя е признание за истинската ни същност.
Призраци.
Ти ме виждаш.
И аз те виждам.
По дяволите, Тенеси, защо си толкова горещ?
Влез вътре.
- А г-ца Гадот?
Подарък за цветята.
Какво е това?
- Кафе.
Имам предвид новия ти външен вид.
- Благодаря за кафето. Много си щедра.
Кафето в кафенето е гадно.
- Искаш ли бисквитка?
С какъв вкус?
- Цепната смокиня.
Извинете. Стига, човече.
- Да не се задави със смокиня?
Заседна ти в гърлото ли?
- Знаете ли какво трябва да направите?
Лого. Продавате бисквитките и събирате пари за отбора.
Не се смейте. Вие ще си купите, нали, г-н Милър?
Да. Не бих устоял на сладур с бисквитки.
Нали? Уини ще направи дизайн на логото.
Тя ги умее тези неща.
- Наистина ли?
Ще се казвате "Бисквитените батери". Ще ви помогнем да се издигнете.
Каква ти е печалбата?
- Каква ми е печалбата?
Правя го за удоволствие.
Връзка. 5 процента.
Аз съм бисквитен батер.
- Не. Още веднъж с гордост.
Аз съм бисквитен батер!
- Добре.
Аз съм... Ще репетирам.
Тръгвам, преди да изгоря. Идвате ли?
- Ти отивай.
Както искате.
- Както искам. До после.
Здравей.
Здравейте.
Прелестна си.
Когато се налага.
Заповядай.
- Благодаря.
Съпругата: "Да се измъкнем за уикенда?"
Джон: "Наистина ли?"
Съпругата: "Ейми ме пързаля от доста време. Ти решаваш."
Какво каза за външния ти вид?
- Не беше нужно да казва нещо.
Готова ли си да тръгваме?
- Не. Трябва да се отбия при него.
Може ли да гледам?
Здравей. Как си, хлапе?
Бързате ли?
- Заминавам
с жена ми за уикенда.
Какво правят писателите през почивката?
Преструват се, че пишат на друго място.
Може ли да поговорим за задачата?
- Да, какво си намислила?
Искам одобрението ви за автора.
- Добре. Кой е?
Хенри Милър.
- Провокативен и...
Стилът му е труден за подражание.
- И не само. При него всичко е трудно.
Падението му, пълното му незачитане на литературния етикет,
унищожаване на общоприетото. Материалът е чудесен.
Не мислите ли, че ще се справя?
- Милър е обществен враг номер 1,
дори цензуриран. Забранено е да го преподавам.
Е, и?
Изборът ти би бил противоречив.
Не противоречив, а интригуващ.
Добре.
- Това "да" ли значи?
Добре, вярвам ти.
Пиши каквото знаеш, привидение дребно.
Трябва да тръгвам.
Направи ми услуга. Забавлявай се през уикенда.
Почини си.
- Ще си почина, ако пишете.
Ще се видим в понеделник. Чао, Уини.
Недей.
Не ме гледай така.
Не, не съм правила така. Престани.
Почакай. Уини, недей...
- "О, г-н Милър.
Обожавам упадъка, думите
и да нарушавам правилата!"
Стига... Слез от бюрото.
Не говорех по такъв начин.
- Но много ти се искаше.
Не.
- Прелъстяваш го, кокона такава.
Двете сме отличен екип.
Здравейте. Прекъсвам ли нещо?
Тъкмо си тръгваме.
- Къде е Джон? Тоест, г-н Милър.
Тръгна си.
- По дяволите. Докато сте тук. Кайро?
Идеята ти е свежарка.
- И, Уини...
Бих искал и твоята помощ. Можеш ли да пазиш тайна?
Разбира се.
- Правя бисквитки.
Ще ги продава, за да събира пари за отбора.
Филмор иска да направиш логото.
- Мисля, че е много готино.
Наистина ли?
- С радост ще помогна.
Супер. Ще ви потърся през обедната почивка за подробностите.
Май ще е по-лесно, ако ми дадете мобилния си номер.
Мога да ви изпратя подробностите. А и така е по-бързо.
Добре. Чудесно.
Би ли ми звъннала?
Сега имате номера на Кайро.
- Добре.
Тук няма обхват.
- Сигурно е на дъното на чантата.
Преди минута ми беше в ръцете.
- Петък е.
А ние сме още тук. Да изчезваме.
Уини?
Борис?
Телефонът ми.
- Телефонът ми.
Телефонът ти.
- Телефонът ви?
Телефонът ви!
А, да. Съжалявам.
Трябват ми още няколко минути.
- Трябваше да тръгнем преди 40 минути.
Знам. Ако Ейми си бе свършила работата,
можеше да заминем вчера.
Не е достатъчно, Ейми.
- Какво е това?
Ало.
- Здравейте. Телефонът ми е у вас.
Чий телефон е у мен?
- На Кайро Суийт.
Кайро.
Аз съм Джон... г-н Милър.
Откраднали сте го, Милър.
Как си?
- Говоря от стационарния.
Тръгнахте ли вече?
- Би трябвало.
Не ми пука, Ейми. Дай им първата редакция.
Почакай. Скъпа, трябва да оставя нещо в общежитието.
Погрижи се. И ми купи тампони.
Органични, ако намериш. Не ти, Ейми. Мамка му.
Намери ми по-добра сделка, и може да ме чукаш.
Голяма длъжница си ми.
Още ли си там?
- Да.
В "Ловъл Хил" ли си?
- Да.
Ще се отбия, преди да тръгнем.
Трябва ли ви адрес?
- Знам точно къде си.
Добре. Карайте внимателно. Ще вали.
Как започва любовта?
Във филмите тя пада като завеса на сцената.
Но в живота, колкото и да е истинска,
тя е тиха.
Непреклонна.
Неизбежна.
Призоваваща.
Елате.
Не.
Ти ела.
Как една целувка може внезапно да придаде значение на всяко клише?
Не знаех, че е възможно да се чувствам толкова смела.
Или че някога съм искала да бъда.
Какво правиш?
Работя.
- Скъпи?
Знам, че трябваше да бъдем заедно този уикенд и съжалявам,
че екипът ми е най-смотаният, но не мога да работя така.
Сериозно?
Целувка.
Ще бъда отвън.
- Муза.
Това е въпросът.
Той е отключена врата.
Той е въодушевление.
Страдание.
Подадеш ли пръст, ръката отива.
"Не гледай към слънцето", казаха.
Те пък какво разбират?"
"На Джонатан. С любов, Кайро"
"Г-н Мърфи шофираше с мъртвешка смиреност.
Представи си, че е Дилън Томас, готов да отпие от уискито,
което щеше да го убие.
Той знаеше какви са и какви не са.
"Ало", каза тя".
- Тук съм.
"Алис си представи, че е агне на заколение, без да е сигурна
кой от тях е определен за жертва.
Той беше отвън.
Той беше вътре."
Възбужда те, нали? Тайнствеността на всичко това.
"Г-н Мърфи пусна широка усмивка. Линиите около устата му
задълбаха в скоби, оформяйки съвършените му устни в щампа.
Дим се носеше от устата й с обигран филмов ефект."
Така по-романтично ли е за теб?
Това не е романс.
Съжалявам, че те разочаровам.
"Алис отвори уста, за да каже нещо, но думите не излизаха.
Г-н Мърфи се надвеси над нея, мътните му очи бяха жадни и скучни."
Искам да ми четеш.
- "Алис наблюдаваше на забавен кадър
движението на езика на г-н Мърфи."
- Чети ми, както четеш на себе си.
"Розов прилив срещу костния бряг на зъбите му.
Алис взе одърпаната книга на Хенри Милър от нощната масичка
и я разтвори на завивката на леглото си.
"Страница 13", рече той зад нея.
Ръката му се плъзна към предната част на памучната й рокля.
Другата посочи изречение в страницата."
Започни... оттук.
"Той бе застанал зад нея,
Алис усети натиска на влажния му мускул между краката си."
"Г-н Мърфи сложи тънката си ръка върху нейната
и я насочи към хълмчето в средата, бутайки пръстите й в тъмната цепка."
"Зад мокрото петно на пликчетата й,
той откри пътя покрай ластика и вкара два пръста
в топлия мрак на девствената й слива."
- "Тя го усети как пулсира."
"Той свали белия памук по краката й и я натисна отзад.
Хиляди години насилие и завоевания завряха в него, държейки я за пубиса."
"Търсеше отговора, в който се съмняваше."
"Рана, която никога не заздравява."
- "Забраненият плод."
"Сливата й навлажни пръстите му."
- "Както си представяше, тя бе сама."
"Тя вкара пръсти до кокалчетата."
- "Триеше се, за да облекчи сърбежа."
"Той гледаше как вкарва члена си, брутално изчуквайки нуждата й,
която дразнеше клитора и задушаваше преценката й.
Щеше да я напълни със сперма."
Добро утро.
Добре ли сте?
Какво се е случило?
Разказът ти.
Не ви ли хареса?
Трябва да избереш друг автор.
Защо?
- Разказът ти е неподходящ.
"Неподходящ." Какво значи това?
Защо си го написала?
- Вие поискахте.
Добре.
Защо избра този материал?
- Казахте да пиша каквото знам.
Това ли е, което знаеш?
- Това сме...
... ние.
- Не.
Това си ти. Не го...
Не го разбирам.
- Сериозно ли говорите?
Добре. Става дума за двама души, които отхвърлят социалните порядки.
Това е коментар за сексуалната анестезия на култура,
свръхнаситена с порнография. За бездействието на романтичните догми
върху надеждите на младите хора. За неумолимото привличане.
Многослойно е.
- Това е порнография.
Да.
- Тогава я прибери в дневника си.
Напиши нов разказ с друг автор.
Няма да търпя това.
Разказът или нас?
- И двете.
Вие вдъхновихте идеята.
Не мога да я приема.
Не можете или не искате?
Звучите уплашено. Изглежда разбирате сериозността на ситуацията.
Кажете какво имате предвид.
- Пренапиши разказа.
Защо?
- Знаеш защо.
Кажете ми.
- Ако не го пренапишеш,
ще те скъсам на изпита. Не е нужно да ти казвам нищо.
Изпитахте нещо, което ви уплаши.
- Не ми слагай думи в устата.
Тогава го кажете. Как ви накарах да се почувствате?
Невероятно глупаво, задето поверих такъв материал на дете.
А каква бях, преди да го прочетете?
Ученичка.
Построихте свят.
Построихте фантазия, не на хартия, а в действителност.
Не може да заличите границата и да очаквате да я видя, щом я пресека.
Нека да изясня нещо с теб.
Ти си моя ученичка. А аз съм твой учител.
Толкова.
Всичко друго е погрешно тълкуване, за което ще съжаляваш...
... само ти.
Казахте: "Пиши каквото знаеш."
Знам какво съм казал.
- Не знаете какво говорите.
Разказът е хубав.
И вие го знаете.
Да разгледаме истинския проблем.
Не съм го писала аз.
Вие го написахте.
Добър опит.
Помислихте се за велик, нали?
- Какво?
Помислихте, че сте някой.
Нали?
"Надхвърляща без амбиция."
Знаете ли какво значи това?
Че не сте проявили достатъчно смелост, за да бъдете по-добър.
Че сте преднамерено некадърен.
Означава, че вие, Джонатан Милър,
сте посредствен.
Искате да ме скъсате?
Тогава ви предизвиквам.
Но гледайте да извлечете полза от това.
И дано да знаете какво значи.
Защото цената е прекалено висока, г-н Милър.
Ако не сте много внимателен,
баналността и лицемерието, в които се търкаляте,
ще ви стъпчат, докато не се смалите.
Тогава ще изчезнете.
И повече никой няма да си спомни за вас.
Колко ли са разочаровани онези, които са вярвали, че сте нещо повече?
Нищо чудно че сте в това училище.
Разбитото сърце е като автомобилна катастрофа на забавен кадър от Моцарт.
Сещате се за "Реквием".
Има вкус на гробищна кал.
Мирише на изгорели цветя.
А чувството е яростно.
Как си, професоре?
- Имах лош ден.
Искаш ли питие?
- Благодаря.
Какво? Беше ли обиден?
Беше изненадан.
Още ли си хлътнала по него?
Той се преструва.
Поне Борис е какъвто го виждаш. А Джонатан Милър е...
Той е имитация на суши, купено от бензиностанция.
Не си ли влюбена в него?
Какво се е случило?
Имах много неприятен разговор с ученичка относно изпит.
С нея ли? Твоята последователка?
С написаното от нея, Хенри Милър е като детски писател.
Дал си Милър на момиче, а се изненадваш, че темата е вулгарна?
Трябваше да използва стила му на писане, а не темата.
Каква беше темата?
- Учител по английски и ученичка
в забранена връзка, и допълва с "преждевременна еякулация"
и "пукане на черешката". Цитирам думите й.
Веднага ми покажи.
- Недей...
Хайде. Кое те шокира?
Успя ли да изчукаш Филмор?
Когато съм в цикъл, ще ти разкажа всичко.
"На Джонатан. С любов, Кайро."
Скъпи, това е любовно писмо.
Тя е луда по теб. Кажи ми как те е описала.
Можеш да прочетеш...
- Не. Ти ми кажи.
Защото знам, че си запомнил всяка дума.
И искам да направиш същото.
- Не, не...
Кажи ми.
"Г-н Мърфи...
... умен и небрежно привлекателен,
не издаваше мислите си и държеше очите си присвити."
Разсей ме.
- Какво ще желае дамата?
"Човек би помислил, че сънливият му вид е симптом
на неясна болестна скука."
- Пиши на Борис.
"Но Алис усети, че така той крие шока от неприличието, което чувства,
когато наблюдава младите, незрели тела на ученичките си.
И никоя не бе пожалена от похотливите му блянове.
Всички сливи бяха създадени еднакви
и великолепни, според него."
Нима?
Всички сливи ли са еднакви?
Или някои са...
... удивителни?
Стига, пияна си...
Неприлична съм.
Кажи, че му пишеш, докато си пияна.
Така ще си представи какво вършиш пияна.
Сериозно ли?
- Попитай го какво прави.
Имаме компания.
- Сериозно ли?
Започнете да заключвате вратата. За ваша безопасност.
Здравейте.
Идете другаде!
- К'во става, играч?
Мислиш ли, че ме харесва?
Искаш да те харесва или да те чука?
За момиче, което изглежда като теб, има разлика между двете.
Искам и двете.
Филмор: "Какво правиш?"
- Трябва да му кажеш, че си с мен.
И че правим това, което всички момичета правят, когато нощем са сами.
Коя е тя?
- Не казвам.
Филмор: "Какво точно правите?"
"Измерваме дълбините на нашата сексуалност
в рамките на безопасните граници на нашето приятелство."
Защо си толкова зла?
- Аз меся ли се,
щом всяка, с която си излизал, е имала 10-сантиметров ток,
и е носила име на героиня от "Клуб "Детегледачка"?
Не се меся. Твоят живот си е твоя работа.
Държиш се снобски. Знаем, че Кристи бе страхотна.
Отговори ли нещо?
- "Филмор: "Лягайте си."
Написа: "Лягайте си."
Свали си блузата.
Какво? Защо?
- Ще се целуваме.
Заради него, не заради теб.
Може и малко заради мен.
Как ти се струва?
Да, добре.
Твой ред е.
Започваме.
Бъди близо до мен, когато правя снимката.
Не така. Не стой като дърво. Застани така.
По-близо.
Готова ли си?
Изпрати я.
Ще пишеш ли на г-н Милър?
"Всеки военен ход се основава на заблуда.
Опитният войн манипулира врага си, а не обратното"
Заместник-директор Джойс Манър
Звънят ти от кабинета на директора.
Здравей, Джойс.
Още една бира?
- Не, ще тръгвам.
Стига! Не бъди скучен.
Трябва да скъсам 45 теста на тема "термодинамика".
А още не сме взели фракталите. Безнадеждна американска младеж.
Ти искаше да се правиш на важен, помниш ли?
Не знаех в какво се забърквам. Къде е Джонатан?
Говори по телефона.
- Кажи му, че съм си тръгнал.
Чао.
Джойс е получила разказа.
- Какво?
"На Джонатан. С любов, Кайро."
Така пишело най-отгоре. Същият е.
Иска официално да говори с мен за задължителния доклад.
Какъв доклад?
За инцидента.
Мисля, че тя го е направила.
- Коя какво е направила?
Кайро е предала разказа.
Става дума за разказ, Джонатан.
А не за комунистически манифест.
Знам.
Но е въвличащ.
Ако ги убеди, че нещо се е случило между нас,
ще изгубя работата си.
И не само нея.
Случи ли се нещо между вас?
Нищо, което съм искал.
Момичетата са опасни, Джонатан.
От тях кипи емоционално насилие и злословене.
Надявам се, че знаеш какво правиш.
Виждали ли сте Кайро?
Не съм.
- Аз също. Мислех си...
... че може би сте я виждали.
- Не съм.
Не сте ли й писали?
- Тя ли ти каза, че си пишем?
Нали знаете?
Кайро казва всичко.
И нищо.
Не разбирам какво става.
Нима, Уини?
Джойс Манър, заместник-директор
Как започна всичко? Опиши със свои думи.
Опознахме се.
- Тя е изключително талантлива.
И е единствена в това училище.
- Показа ли й, че ти е любимка?
Оказа ли й специално менторство?
- Да.
Радваше се да ми даде задачата.
С какъв процент от крайната оценка?
- 25%.
Достатъчно да свали бала ми.
Знаеш, че Хенри Милър не е одобрен за преподаване в държавно училище.
Тя е над учебния план, Джойс. Знаеш го.
Исках да й помогна да изпъкне.
- Беше впечатлен, че знам, кой е.
Чели ли сте книгата му?
- Често ли бяхте заедно извън училище?
Виждахме се преди училище, в клас, понякога и след часовете.
Какво правехте?
- Говорехме за литература
и за неща, които ни интересуват.
Понякога пушехме от една цигара.
- Случваше се да пушим на едно място.
Така започна всичко, предполагам.
А не че сме ходили да пушим заедно.
Срещате ли се сред обществото?
- Категорично не.
Заедно бяхме на литературно четене.
- Смятате ли се за приятели?
Безспорно.
- Близостта ни
е уместна колкото ученичка и учител.
Били ли сте заедно насаме извън училище?
Само два пъти.
- Да, донякъде.
Без да искам си тръгнах с телефона й от класната стая, после й го върнах,
преди да заминем с жена ми по работа в Нешвил.
Всъщност не отидохме, но се канехме да отидем.
Той дойде вкъщи.
- Сама ли беше?
Да.
Родителите ми бяха извън града.
- Какво се случи?
Тя ли казва, че нещо се е случило?
Нищо, което не изглеждаше добре.
Върнах й телефона.
- Влезе ли в къщата?
Не съм я докоснал, ясно?
Когато ми изпрати разказа, й казах, че не е подходящ за училище.
Оставам с впечатлението, че каквото и да кажа,
не мога да се защитя.
Защото не можеш.
Джонатан, влюбен ли си в нея?
Мамка му. Влюбен ли си?
- Не става дума за чувствата ми.
А за това, което тя намеква. Знаеш, ще ме разпънат на кръст,
а ти си седиш тук и разглеждаш снимки на голи ученички.
Ама че си умник. Затова ги изтрих.
- Изтрил си ги.
Чудесно. Щом нещо е изтрито, значи наистина е изтрито, нали?
Направо се разтреперих. Знаеш ли по какво се различаваме?
Ти не виждаш границата.
Затова си я пресякъл.
- Да.
Затова седиш тук уплашен и се защитаваш.
Ти си зрелият. Поеми отговорност.
- Не говориш сериозно.
Като теб ли?
- Да. Аз знам къде е границата.
И не я пресичам. Да знаеш къде е границата значи да познаваш риска.
Опитваш да ме направиш своя косвена жертва.
Не разбираш. Мислиш се за моя косвена жертва?
О, човече. Върви си.
Тръгвам си.
Благодаря за помощта. Оценявам го.
Отстраниха ме.
Чука ли я?
- Не.
Тогава какво стана?
Тя ме впечатли, аз й предложих помощ.
Даде ми разказ, който очевидно не приех.
Чувствата й бяха наранени и тя откачи. Така го виждам аз.
Флиртувал си с нея и си я отхвърлил.
- Не съм флиртувал. Беше привличане!
Тя привлича ли те?
Ето какво е станало.
Момичето те е похвалило, прочитайки книжчицата ти,
а ти си се поддал на ласкателството. Захапал си стръвта!
Най-после!
Някой е прочел жалките ти разкази,
а ти веднага си го надървил, защото си почувствал, че си велик?
Да! Тя ме накара да почувствам, че съм велик.
Това какво ти говори?
Нейното подмазване ли те надърви?
Или миризмата на младежкия й дух?
- Да ти го начукам.
С удоволствие.
- Спри!
Чука ли я?
- Не съм.
Защо изглеждаш гузен?
- Не съм сторил нищо нередно.
Боже, сякаш съм в ада.
- Тогава се разполагай.
Защо си толкова зла?
- Пожелал си я.
Изписано е на лицето ти.
- Как изобщо виждаш, мръсна пияница?
Само така мога да те понасям, скъпи.
Мръсница.
- Лъжец.
Лъжец!
Ти си знаменосец на посредствеността, развяващ неопетнената си добродетел
като посредствен американски герой.
Но, Джон, скъпи,
ти си злодей.
Но дори не го забелязваш, нали?
Изобщо ли не се тревожиш за мен?
За какво бих могла да се тревожа, освен за това да умра от скука
и да слушам за измисления ти конфликт?
Ти си...
... противна.
Защо не пишеш за това?
Изплюй камъчето, Уини.
Какво правиш?
Довършвам есето си.
Само това ли?
- Пуша цигара,
ако държиш да знаеш точно.
- Какво правиш с г-н Милър?
Ще свидетелствам срещу него пред училищния съвет.
Защо?
- Той ме подцени.
А аз го надцених.
Добре ли си?
- Получих вдъхновение.
Не е забавно.
- Напротив.
Малко.
- Моля те, не го прави.
Защо?
Ще съсипеш живота му. И за какво?
Отмъщаваш за това, че те отхвърли?
Наказваш го,
защото не е искал да те чука?
- Искаше да ме чука, Уини.
Да.
Но той не заряза жена си заради теб.
Ще свидетелствам срещу теб.
- Няма да го направиш.
Моля?
Ще им покажа улика срещу теб и Борис.
Ще пострада не само доверието ти, но ще въвлечеш и него.
Двама учители ще останат без работа.
Може да направим комбина.
Ти ме изигра.
- А ти знаеше какво правим.
Не исках да се стига дотук.
- Нима?
Не го ли направих според твоята представа?
Това не е игра, Кайро.
Права си.
До днес
това е най-голямото ми постижение.
"В края на краищата,
най-после разбрах
общата ни наивност, моето доверие, надменността му.
Изложени на капризите на обществото и победени,
внезапно останали сами в отделни светове.
Какво ще стане с нас?
Ще се приеме ли той като неволен участник?
Несправедливо прогонен и разорен?
Без работа,
без жена,
без прошка?
Или ще прояви смелост, за да приеме съучастничеството си
по смислен начин?
По начин, който ще го промени, както промени мен.
Този отговор ми убягва.
Исках да изпитам нещо, което не разбирах.
Постигнах го
и бях излъгана
от детските си представи за любовта.
Къде сгреших?
Дали беше в опита да достигна желаното?
Нима това е да си зрял?
Същият силен копнеж на юношеството,
но с тежестта на постоянната отговорност?
Нямаме оправдания за избора, който правим,
защото отговорността е само наша.
Не мога да кажа дали съм благодарна за преживяното,
за наученото.
Щастието на младостта бе откъснато от мен като кожа.
Чувствам се незащитена,
огорчена и открита.
Чувствам, че това ме променя в нещо ново.
В герой.
В злодей.
В писател.
Израснал от човешките руини
на любовта на безумеца."
МОМИЧЕТО НА МИЛЪР
Сценарист и режисьор ДЖЕЙД ХЕЙЛИ БАРТЛЕТ
Оператор БРАТЯ ДАНИЪЛ
Музика ЕЛИЗА САМСЕЛ
В ролите МАРТИН ФРИЙМАН
ДЖЕНА ОРТЕГА
ДАГМАРА ДОМИНЧИК
БАШИР САЛАХУДИН
ГИДИЪН АДЛЪН
Преводач fakelini /2024