Wings - Season 5 (1993) (Wings (1990) - S05E16 - Hey, Nineteen (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
- Имах дежа вю.
Този момент ми се е случвал вече.
- Правим веднъж месечно този полет
и всеки път ми го казваш.
И предния път каза това.
- Лоуел.
И това.
- Лоуел, спри.
И това.
- Спри. Подлудяваш ме.
Лоуел.
- Последното не беше дежа вю.
Беше "идва самолет"!
Проклятие. Този помияр още ме следва.
Разкарай се. Чупката.
- Чу го, Рой. Чупката.
Вижте това куче. Не е ли сладур? На кого е?
Не знаем. С Рой го намерихме на паркинга.
Играеше с топка за тенис и се чешеше.
Точно така намерихме и Лоуел.
Какъв сладур. На кого е?
- Кой знае?
Трябва да е гладен. Ще му донеса нещо.
Сладурче, имам полет. След малко се връщам.
Чао.
Какво ще правите с него?
- Ние ли? То последва теб.
У нас няма да стъпи.
- Премислете го.
Кучето има дарба. Неустоим е за жени.
- Бих го взел, но...
Алергичен съм към кучета.
- Аз бих го взел, но не искам.
Какво сладко куче. На кого е?
- Мое е.
Кортни, тук съм.
Джо, това е Кортни Блейк. Учим заедно психология.
Приятно ми е, Кортни.
- И на мен.
Ще учим заедно за изпита. Само да си взема палтото.
Значи си пилот?
- Точно така.
Сигурно е романтично. Целият този блясък, рискът,
свободата в открито небе. Прозвуча глупаво.
"Свободата в открито небе."
- Не е.
Очарователно е да управляваш собствен самолет.
Джо, торбичките ни за повръщане са на привършване.
През повечето време.
- Заповядай, Джо.
Благодаря, Хелън.
- Хелън Чапел?
Не мога да повярвам! Как си?
- Добре съм. Благодаря.
А ти коя беше?
- Кортни Блейк.
Малката Кортни Блейк? Радвам се да те видя.
Бях й бавачка преди пет-шест години.
- По-скоро 12.
Вече съм на 19.
- И аз бях на 19, като те изпратих.
Ако е така, значи си на...
- Около 27. С какво се занимаваш?
Учим заедно с Фей и идвам да я взема.
- Изглеждаш прекрасно.
Харесвам облеклото ти. Мама има същото.
Благодаря.
- Кортни, не съм убедена за теста.
Като съм притеснена забравям всичко.
- И като стюардеса си имала тестове.
Бяха по-лесни. Само внимавахме да не ни се вдигат полите,
като се спускаме по аварийната пързалка. Да тръгваме.
Хелън, радвам се, че се видяхме.
- Да. Чао.
Успех с изпита, деца.
- Чао, Джо.
Дано се видим отново.
- И аз ще се радвам.
Порасни.
- Защо винаги мислиш за това?
Не е ли яка?
Стегнато тяло, красиви очи. Видя ли й задника?
Пропуснах да го видя.
- А усмивката?
Ами аромата на косата й? Мисля, че беше с "Прел".
Разбери. Покани я на кекс и душ.
Не бих.
- Какво те спира?
Тя е на 19. Няма да излизам с 19 годишна.
Каква връзка ще имаме?
- Перфектна!
Безсмислена!
Гореща, физическа и супер повърхностна.
Това е перфектната възраст. Часовникът й не тиктака.
Няма коментари като "отдаденост" и "Това вече не го ли правихме?".
Знам, но...
- Какво стана с човека,
който променя живота си? Сграбчва удоволствията?
Тя е удоволствие. Сграбчи я.
Прекалено ме насърчаваш. Ти какво печелиш от това?
Ти си ми брат. Грижа ме е за теб. И искам да те видя щастлив.
И?
- И...
Вече имам връзка, но искам да усетя това чрез теб.
С удоволствие бих излязъл с нея, но тя е на 19.
Хората няма ли да говорят?
- Ти си на 30 и без приятелка.
Хората вече говорят.
Бях се притеснила за теста, но се оказа лесен.
Наистина? И за есето ли мислиш така?
Имало е есе?
На втората страница.
- Имало е втора страница?
Здравей, Джо. Не очаквах да си тук.
- Имам полет в 6 за Бостън.
Страхотно. И аз ще съм на него. Отивам на концерт на "Пърл Джам".
Харесваш ли ги?
- Обожавам ги.
Страхотни са... с музиката.
Ще бъда с няколко приятели и имаме допълнителен билет.
Искаш ли да дойдеш?
- Защо не. Харесвам "Пърл Джам".
Джо Хакет на концерт на "Пърл Джам"?
По-скоро на Пърл Бейли.
Виж ти кой е тук.
- Здравей.
Браян, нямам повече полети и затова отивам с Кортни
на концерт на "Пърл Джам".
- Джо Хакет на "Пърл Джам"?
Кое е толкова смешно?
- За начало носиш вратовръзка
и малки крила.
- Мисля, че изглежда страхотно.
Готова ли си?
- Джо, може ли да седна до теб?
Разбира се.
Ще те взема в 8.
Време беше.
- Къде отиваш?
Във фитнеса. Тъкмо приключват с аеробиката.
Няма нищо по-хубаво от потни жени навеждащи се да галят кучето ми.
Няма да повярвате. Джо и Кортни карат ролери.
Сигурно се шегуваш.
Погледнете я само. Облечена с тези прилепнали шорти.
Въобще не е безопасно.
Джо се държи неразумно.
Откачено.
Харесва я заради тялото й.
- Звучиш заплашена.
Спокойно. Все още изглеждаш добре.
- Все още?
Какво искаш да кажеш?
- Нищо. Правех ти комплимент.
Що за комплимент е това? Скоро няма да съм хубава?
Не съм казала това, но трябва да приемем,
че годините променят женското тяло.
- Фей е права.
Майка ми имаше моята фигура, но един ден...
То се промени.
Промени?
И кога се случва това?
Естествено е. Като си млад си хубав, а на години си мъдър.
Но бих разменила тази мъдрост за старото си дупе.
Жените прекалено се тревожат за това.
Отпуснете се и каквото стане.
Майка ти постепенно или изведнъж се промени?
Като спасителен плот?
- Това ли искаш да обсъждаме?
Виждала съм снимки на дядо ти.
- И?
Кога и твоите уши ще станат такива?
Защо мъжете не осъзнават, че зрелите жени са по-интересни?
Съгласен съм. Никога няма да ме видите с по-млада.
С годините жените стават по-добри. Като при виното, сиренето
и при повечето меса в консерва.
Доставка за Хелън Чапел.
- Аз съм.
Подпишете тук, госпожо.
Госпожо? На госпожа ли ти приличам?
Погледни тази кожа. Така ли изглеждат на госпожите?
Не, госпожо.
- Какво?
Не, сър.
Добре, как да се обръщам?
- Маце, кукло...
Слънце, котенце, кексче, сладкишче.
Но не и госпожо.
- И сега като си тръгнем
по-добре ни гледай дупетата.
Наистина ли ти беше за пръв път? Добър си.
Имах добър учител.
Кажи ми като приключи.
- Добре.
Още не.
Още не.
Приключи.
Здравейте.
- Здрасти.
Уговорката за вечерта остава ли?
- Да.
Какво ще правите?
- Чета поезия в кафенето на кампуса.
Ако искате елате. Не бих отказала малко подкрепа.
Чао.
Навити ли сте за малко поезия? Чухте. Детето иска подкрепа.
Толкова си предвидим. Искаш да гледаш колежанки.
Ще ходим ли?
Добре. Бих погледала малко колежанчета.
Гледаш други момчета?
Кога ще е това четене на поезия?
- Ще идваш ли?
И още как.
- Не бих пропуснала излагането ти.
Какво има, Хелън? Да не ревнуваш?
- Не ревнувам.
Тогава какво ти пука с кого излизам. Всички сте обвързани.
Защо да не се позабавлявам?
- Знаеш ли защо?
Да излизаш с нея е откачено. Та тя е още дете.
Какво общо имате с нея? Аз дори съм я къпала като малка.
Какво съвпадение.
Чувствам се толкова не на място.
- Какво имаш предвид?
Не сме много по-стари от тях.
- Но сме без обеци и татуси.
Говори за себе си.
Заповядай.
- Благодаря.
Джо, има нещо различно у теб. Разбрах.
Кортни не е отгоре му.
Тя къде е?
- Закъснява. Ще дойде.
Получава ли ви се тази връзка?
Не е връзка и това е хубавото. Не води до никъде.
Без разговори за бъдещето. Просто се забавляваме заедно.
Точно както в песента на Смашинг Пъмпкинс.
Смашинг Пъмпкинс?
- Чувала ли си ги? Страхотни са.
Не се прави на много модерен. Представих си Джоуи Бишъп с елек.
Извинете, че закъснях.
- Здравей.
Здравейте и добре дошли на всички.
Аз съм Тревър и ще бъда вашия водещ.
За начало ви представям поет,
чиито прозрения за човека направо ще ви отвеят.
Да отворим съзнанието си за поезията на Лоуел.
Нарекох това "Живот на терминала".
Ударих си палеца. Ударих го отново.
Защо? Защо?
Вратата на багажното заяжда. Ето защо.
Изядох си обяда. Руло стефани.
Пия от термоса. Този път е горещо.
Изгорих си езика.
Не знаех, че Лоуел е поет.
- А аз, че вратата заяжда.
Следващата поетеса е студентка,
чиито стихове са страхотни като нея.
Представям ви поезията на Кортни Блейк.
Дано ви хареса.
Казва се "Моят Любовник".
Ах ти.
Защо дишам? Моят любовник знае.
Защото споделяме едно сърце, едно тяло, една душа.
Ушите ми са глухи за твърдящите, че е твърде умислен,
твърде мрачен и твърде стар.
Ако той си тръгне и отведе всичките си ласки,
нека въздуха ми спре. Нека нож се забие в сърцето ми.
Не е като на Лоуел.
Най-страхотната ми седмица.
- Бях канен на толкова срещи,
че трябваше да откажа половината.
- Ако го имах преди 20 години,
сега нямаше да съм такъв.
Извинете. Изгубих си кучето. Може ли да оставя тези плакати?
Това ли е вашето куче?
Макс, толкова ми липсваше.
- Този какво прави с кучето ни?
Вашето куче? Мое е. Изгубих го преди седмица.
Хайде, Макс. Да се прибираме.
- От къде да знаем, че е твое?
Вижте ме. От три години не съм бил сам в събота.
Негово е.
Ще бъда директен. Давам 5000 долара за кучето.
За нищо на света. Знам на какво е способно.
Какво сладко, малко кученце.
- Наистина? Мислите ли?
Може ли да поиграя с него отвън?
Разчитахме прекалено на кучето.
Не ни трябва, за да се запознаваме с жени.
Да отидем в приюта за кучета.
- Хайде.
Какво ще правиш с Кортни?
Какво имаш предвид?
- Прецакан си. Влюбена е в теб.
Нямам вина.
Излизаш с 19 годишна. Ако не изпитваш същото й кажи.
Веднага.
- Не е честно.
Сигурна ли си, че е влюбена?
- Нека нож се забие в сърцето ми.
Метафора. Може да означава и друго.
Да. "Животът е прекрасен. Мога да си забия нож в гърдите."
По дяволите. Беше ни добре.
Не съм готов да се установя. Защо не я срещнах след 5 години?
Пак няма да се получи, защото ще е на 24 и ще гони кариера.
Вярно е. Но след още 6 години ще е на 30
и тогава ще иска деца.
- А ти ще си на 44 и в критическата.
Ще искаш друга 19 годишна.
Прави сте. Безсмислено е.
Защо не мога да имам безсмислена връзка като другите?
Ще имаш, Джо. Просто не си срещнал подходящата.
Здрасти.
- Здравей.
Какво четеш?
- Силвия Плат.
Поетесата, която се самоу...
Кортни, трябва да поговорим.
Добре. Ето какво.
Мисля, че си много специална.
- И ти си специален, Джо.
Красива си, остроумна и бях поласкан от твоята поема.
Не мога да повярвам.
- Нека се изкажа.
Знам, че сега ти изглеждам
като невероятно вълнуващ...
- Джо?
Знам, че фактът, че съм пилот е романтичен и вълнуващ...
За теб ли помисли, че е поемата?
- Да. Не беше ли?
Извинявай. Трябваше да го предвидя.
Не, поемата беше за Майкъл.
- Майкъл?
Да.
Добре.
По-уместно е да излизаш с някой, който е на твоите години.
Някой съученик ли е?
- Той е учителят ми по английски.
Той е на 45.
- 45?
Не е ли стар за теб?
- Не.
И какво толкова видя в него?
Майкъл ме разбира и е образован.
Гениален.
Мислех, че между нас има нещо.
- Имахме и в това беше хубавото.
Беше леко и неангажиращо.
Леко и неангажиращо? Какъв бях аз за теб? Отбивка ли?
Моля те, не си го причинявай.
- Чувствам се използван.
Знам, че сега ти изглежда сякаш света ти се разпада,
но повярвай, ще срещнеш и други. И след време ще ме забравиш.
Няма да забравя това, докато съм жив.
Никога.
Кръстих я...
"Зарязан".
Превод: -=GrInD=- @