Scream 4 (2011) Свали субтитрите

Scream 4 (2011)
Ало?
- Привет.
Коя си ти?
- Кой се обажда?
С кого говоря?
- Имате грешка.
Кой беше?
- Никой.
Взе ли филм?
- Да, "Убийствен пъзел 4".
Гледах го на кино, не струва. Не е страшен, а просто гнусен.
Не си криви душата.
Аз харесвам Пъзела. Убива с въображение.
Но не ти пука кого, защото образите са плоски.
Само кръв и карантия.
Кой ти пише?
- Някакъв натрапник във фейсбук.
И какво пише?
- "Готина си, искам да те убия."
Изтрий го.
- Изтрих го, но пак се появи.
Тогава го докладвай.
- Обаче е готин. Искаш ли да видиш?
Това е Чанинг Тейтъм.
- Глупости. Сериозно?
Да, от манекенските му години. Някой те бъзика.
Ало?
- Коя си ти?
Пак същата, но по-изнервена.
Извинявай. Не се дръж като кучка.
- Майната ти!
Ще ти прережа гърлото до кокал!
Кой е?
- За теб е.
Ало?
- Коя си ти?
Труди. Кой е?
- Последният човек, когото ще видиш.
Това е бъзик, затвори.
- Защо ми даде телефона?
Ти си имаш преследвач.
- Заключено ли е?
Не изперквай.
Остави го да звъни.
Преследвачът. Пише: "Вдигни телефона".
Това е шега, Труди. Сигурно са Лекси или Карън.
Къде отиваш?
- Да видя дали е заключено.
Не отваряй!
- Прекаляваш.
Шега е, Труди. Някой си е направил фалшив профил, за да те уплаши.
Чакай. Кой е?
Попитах кой е! Да се обадим на полицията.
"Предизвиквам те да отвориш." Недей, Шери, страх ме е!
Може да е всеки – Лиса, Бейли, Уейн…
Или мечтаният Чанинг Тейтъм.
Няма никого.
Какво пише?
"Не съм отвън, а точно до теб."
Труди!
Кървав нож 6
Я стига!
Пълни глупости! С филмите на ужасите е свършено.
Мен ме хвана страх.
- Фейсбук убиец? Шегуваш ли се?
По-логично би било да е от "Туитър".
Тенейджърки плюят филм на ужасите, докато някакъв с маска ги избива.
Втръснало ми е до смърт от тези постмодернистични тъпотии.
Вече не сме 1996 г.
Аз пък харесвам "Кървав нож". Страшно е.
Не е за извънземни, зомбита и азиатски духове.
Има нещо истинско в тип с нож, който… прещраква.
Би могло да се случи.
- Да, бе!
Тия не знаят кога да спрат.
Циклят на едно и също място.
Все започва с телефонно обаждане, което неминуемо значи смърт.
Толкова е предсказуемо! Няма елемент на изненада.
Сега изненадана ли си?
Сама си го изпроси.
Защо?
- Защото много приказваш.
Млъквай и гледай филма.
Кървав нож 7
Супер е! Път пъти съм го гледала и всеки път потръпвам.
Шегуваш ли се? Не го разбирам.
Това е като "Зоната на здрача". Филм във филма.
Да, но е нелогично. Ако завръзката на "Кървав нож 7" е "Кървав нож 6",
неговата завръзка "Кървав нож 5" ли е?
Прекаляваш с мисленето.
- Или просто е недомислено?
Затова не гледам такива филми.
- Не мога да повярвам.
Все пак живеем в Удсбъро.
- Няма нищо общо.
Нали уж бил по действителен случай?
- Първите три са за Сидни Прескот,
но тя заплашила да ги съди, затова започнали да си измислят.
"Кървав нож 5" е за пътуване във времето.
Не се ли повтаря всяка година?
- Поне сме прочути с нещо.
Чу ли това?
Не, нищо не чух.
Аз чух.
Джени, не се опитвай да ме уплашиш.
- Не те плаша.
Къде отиваш?
- Казах ти, чух нещо.
Знам, че се опитваш да ме уплашиш.
- Не е вярно.
Какво има?
Сигурно съм оставила прозореца отворен.
Ще се обадиш ли?
Марни?
- Да.
Ало?
- Привет. Коя си ти?
Марни. Кой е?
- Последният човек, когото ще видиш.
Какво?
Извинявай. Не се сдържах.
Кучка! Изобщо не е смешно.
Някой винаги се връзва.
- Не разбирам защо…
Марни?
Марни!
Марни?
Браво, Марни. Пълен мрак, телефон на пода…
Трябва да режисираш филми на ужасите.
Където и да си.
Нека позная. Искаш да мина през вратата, за да ми скочиш.
Телефонът звъни точно навреме.
Но нямаш такава функция, за да говориш като убиеца.
Нали?
- Грешиш.
Кой е?
- Не съм функция.
Тревър ли е?
- Звуча ли ти като Тревър?
Аз съм режисьорът на филма. Изиграй си добре ролята.
Какъв филм?
- В който участваше и Марни.
Ти си тъпата, едрогърда блондинка. Ще се забавляваме, преди да умреш.
Коефициентът ми за интелигентност е 135, тъпако!
Какво си направил с Марни?
- Отрязах я.
Не е смешно.
- Не е комедия, а филм на ужасите.
Умират хора, затова бягай.
Марни?
ПИСЪК 4
Какво мислиш?
- Днес е годишнината.
Хлапета.
- Имах предвид витрината.
"От мрака" Само днес в 13 ч.
Хубава е.
- Заплаших собственика с убийство.
Ограничението е 40 км/ч!
Съжалявам, шерифе!
Кърби.
Първо обещай да не ме убиваш.
- Защо, какво си направила?
Тревър ми се обади снощи.
- Защо на теб?
Защото ти не му вдигаш. Просто искаше да разбере.
Какво?
- Колко си му сърдита.
Хайде да сменим темата.
Тревър ми звъня снощи.
- И на теб ли?
Искал да ти се извини, преди да дойде братовчедка ти.
Колко е изобретателен.
Тревър няма мярка!
Между другото, видя ли се с Ангела на смъртта?
За кого говориш?
- За братовчедка ти.
Последна спирка от обиколката й и първа от новия й живот.
Заради нея обичам филми на ужасите.
- Ще бъде поласкана.
Предполагам, не я познавам добре.
Където и да отиде, умират хора. Но не и тя.
"Кървав нож" не й отива. По-скоро "Последен изход".
Защо Джени Рендъл ми звъни?
- Другата…
Ало?
- Здравей, Джил.
Джени, ти ли си?
- Кой е любимият ти страшен филм?
Кой се обажда?
- Какво иска тая?
Попитах кой е!
- Зададох ти въпрос.
Кой е любимият ти страшен филм?
- Затварям.
Доста оригинално. Сутринта ми звъня Марни.
Какво?
- Внимавай!
Не спря на знак "стоп".
Съжалявам.
- Ангелът на смъртта.
Кметът иска да се махнат до обяд.
- Остават само 25.
Добро утро, шерифе.
- Добро утро, заместник. Джо.
Честването явно е започнало.
Сигурно е работа на гимназисти.
- Да, шегуват се с нашата трагедия.
Съжалявам, че миналото все те преследва.
Жалко, че не бях достатъчно голяма, за да участвам в разследването.
Такива тежки случаи сближават.
Как е Гейл, между другото?
- Добре е, пише.
Романи. Поне се опитва…
Имам лимонови сладки в колата.
- Благодаря, но ще ти откажа.
Шерифе, не е изневяра да ядеш лимоновите ми сладки.
Да, но ще изневеря на диетата си.
Шериф Райли, обади се!
- Шериф Райли слуша.
Елате веднага в къщата на Рендъл. Ужасно е, шерифе.
Книгата е "От мрака", а авторът й Сидни Прескот е с нас днес.
Поредицата "Кървав нож" по книгите на Гейл Уедърс
направи ли живота ви още по-труден?
- Не виня Гейл, това е минало.
Трябваше да се отърся от ролята на жертва, затова написах книгата.
Представих ви Сидни Прескот и бестселъра "От мрака".
Хайде, Гейл, отърси се от миналото.
Само че…
Нямам никаква представа за какво да пиша!
Гимназия "Удсбъро"
Нова ли е?
- Вече съм абсолютно мобилен.
Роби Мърсър ви среща с Оливия, която има и мозък освен цици.
Въпрос по случай годишнината: Кой е любимият ти страшен филм?
Само това ли можа да измислиш?
- Откъде го чу?
Това е реплика от "Кървав нож 1". Здрасти, Чарли.
А на теб кой ти е любимият, Кърби?
- "Бамби".
Много си забавна, Кърби.
Дори не те забелязва.
- Ами, желае ме!
"Ще ти се" ли ще кажеш?
Чарли май те харесва.
- И аз него.
Обичам да го дразня и тормозя.
- Може и повече.
Здрасти, Тревър. Чао, Тревър.
Може ли да поговорим?
Аз държа на теб. Правех те щастлива.
Не биваше да се разделяме.
Разделяш се с някого по телефона или на летището.
Когато се обясняваш в любов на една, а после хукнеш с друга,
това не е раздяла, а зарязване.
Това е предателство!
А ето го и отхвърления Тревър Шелдън.
Кой е любимият ти страшен филм?
- Сега ще ти покажа.
Започнах да се възприемам единствено като жертва,
което бе неприемливо за мен.
Затова седнах
и започнах да пиша нова роля за себе си.
Роля на жена, която загърбва страха
и пристъпва към светлината от мрака.
Благодаря ви.
Раздаването на автографи скоро започва,
затова си купете книгата, докато не е изчерпана.
Гейл, радвам се, че дойде.
- Поздравления, Сидни.
Още не съм я чела, но…
- Знам къде я продават.
Дюи, здравей!
- Здравей, Сид.
Гейл, ти си дошла.
- Какво правиш тук?
Извинявай, трябва да свърша нещо.
Ако обичате! Няма да ви бавя. Останете по местата си.
Никой да не излиза.
Имам работа тук.
- Аз също.
Какво става?
- Остави това на нас, Гейл.
Говоря на съпруга си, Джуди.
Издирваме телефон, който е взет от местопрестъпление.
Зам.-шериф Хикс го е засякъл тук.
Останалото не е за разправяне.
- Дори на мен?
Чувам нещо. Шерифе, звъни някъде навън.
Там.
Чува се от багажника.
- Дюи…
Всички назад.
- Не сега, Сид.
Това е колата, която взех под наем.
Това е местопрестъпление, обезопасете го.
Прибери камерата! Отдръпнете се!
Моля те, кажи ми, че е шега.
- Боя се, че не е.
Ела.
Хенри, няма да повярваш какво стана!
Назад, Гейл.
- Само искам да надзърна!
Предайте есетата за Удсбъро във вторник…
Телефоните трябва да се държат изключени.
Някой ще сподели ли?
- Джени и Марни са били убити снощи.
Какво?
- Наръгани с нож.
Кой е любимият ви страшен филм?
- Млъкни!
Новинарски микробус.
- Часът не е свършил!
Точно в деня на зловещата годишнина две момичета са убити,
а прочутата жертва Сидни Прескот се завърна в родния си град.
Сякаш го е писала Гейл Уедърс. А къде е тя? Живее в Удсбъро…
Г-жа Райли.
- Първата дама.
Той води разпит, Гейл.
- Обичам разпити.
Съжалявам, не мога да те пусна.
Ще ме арестуваш ли, зам.-шериф Джуди?
Ако се наложи. Възпрепятстването на разследване е подсъдно.
Виж, нямам нищо против, че работиш със съпруга ми,
нито дори, че му печеш сладки,
но не се прави на него, защото нямаш мустак!
Джуди!
- Гейл!
Заместник, Гейл…
Моля те. Сидни, дай ни само минута.
Сид.
- Здравей, Гейл.
Дюи, обясни на малката, че имам пълното право да съм тук.
Ако е станало ново убийство…
Не е публично огласено!
- Пише го в интернет, Дюи!
Целият свят разбра преди мен.
Тя иска да участва в разследването.
- Я чакай…
Знаеш ли какво означава "аз написах книга за това"?
Гейл, моите уважения, но каква е връзката?
Аз написах книга! "Убийства в Удсбъро" от Гейл Уедърс.
Но вече не си репортер, Гейл.
- Не се дръж така с мен.
Аз помогнах за разрешаването им на три пъти!
Ти и аз, заедно.
Но сега аз съм шерифът, Гейл.
Сериозно?
Значи няма да ме допуснеш?
- Не мога.
Тогава ще действам сама.
В това е моята сила, Дюи. Знам какво да правя.
Лимоновите ти сладки са гадни.
Не са, наистина.
- Благодаря, сър.
Шерифе, две гимназистки твърдят,
че получили заплашителни обаждания от телефоните на жертвите.
Оливия Морис и Джил Робъртс.
- Братовчедката на Сид!
Тук са, шерифе.
- Сидни! Здравей.
Радвам се да те видя дори при тези обстоятелства.
Значи някой ви се е обадил?
- "Кой е любимият ти страшен филм?"
Гласът на убиеца от "Кървав нож". Ти си го преживяла.
Аз съм Кърби, тяхна приятелка.
Но на теб не се е обадил?
- Не. Това лошо ли е?
Значи няма да живея колкото тях?
- Не… Може би.
Разбира се, че не. Само внимавай.
Чухте ли го? Аз съм следващата!
Дюи, трябва да замина.
- Това е невъзможно, Сидни.
Никой не мисли, че си замесена, но всички са заподозрени.
В колата ти имаше улики. Може да се окажеш свидетел.
Ще те охраняваме денонощно.
- Успокоих се.
Ребека на телефона. Божичко, Хенри! Да, вярно е!
Две заклани момичета! Парите ще завалят!
И това ако не е реклама! Гениална идея.
Ще ти звънна след малко.
Простете ми емоционалността, но за мен е чест да се запознаем.
Благодаря.
- Ребека Уолтърс.
Израснала съм с репортажите на Гейл Уедърс.
Вече съм Гейл Райли.
- Знам.
Откога сте женени с Дюи?
- От 10 години.
Също като героите в "Кървав нож 3"!
Просто ми се струваше, че е само филмов романс
и че в живота не бихте…
Сгафих. Нека се поправя.
Възнамерявате ли да лъснете пак помръкналата си слава?
След две секунди ще "лъсна" лицето ти
с "помръкналата си слава"!
Не съм забравила как.
Докачлива е.
Толкова е красива! Би трябвало да е цялата в белези.
Майка й беше моя сестра. И аз имам белези.
Но никой не ме пита.
- Извинете, г-жо Робъртс.
Тя говори за белези от нож, мамо.
А, добре.
Как живееш? Как е Гейл?
Аз съм добре.
Но на Гейл й е трудно.
Провинциален град, провинциален съпруг…
Няма много за писане.
Иначе добре ли сте?
Четох някъде, че когато си мислиш: "По-зле няма накъде",
може да се окажеш и прав и нещата да се оправят.
"От мрака" на Сидни Прескот, страница 220.
Трябва да тръгвам.
Радвам се, че те виждам, Дюи. Много преживяхме заедно.
Ще преживеем и това. Заключи се.
Спокойно, няма страшно, аз съм.
Как влезе? Пълно е с ченгета!
- Не могат да се мерят с нинджата.
Как е със Сидни Прескот? Все едно си в култово реалити.
Би ли се дръпнал от прозореца?
Вече нямаш право да идваш тук.
- Чакай…
Чух, че ти се е обадил убиецът.
Вярно ли е?
- Какво те интересува?
Не е ли по-безопасно с мен?
- Нямам ти доверие, Тревър.
Ще се постарая да си го възвърнеш.
Извинявайте, не знаех…
- Той си тръгва. Бившето ми гадже.
Единствен и неповторим.
- Здравей.
Радвам се да се запознаем официално. Все се каня да си купя книгата.
На живо си по-дребничка.
Какво?
- Нищо, просто ми напомняш…
На мен.
Заключи прозореца.
- Да, лека нощ.
Извинявай, че те стреснах.
Правя последна обиколка, преди да си тръгна.
Не ме помниш, нали?
- Моля?
Учили сме заедно. Джуди Хикс.
Участвахме в театралния кръжок. Играехме заедно в "Питър Пан".
Аз бях Изгубено момче.
А ти беше Тигрова лилия.
Извинявай, отдавна беше.
- Няма нищо.
Много ти се насъбра тогава.
Радвам се да те видя отново, Джуди.
- И аз.
Наред ли е всичко горе?
- Трябва да пазиш отпред, Пъркинс.
7-буквена дума за "кураж".
Смелост.
Оливия Морис, тяхна съседка. В списъка е.
Навит съм да е моя съседка.
Мери, предупреждавам те, ще приложа физическа сила.
Махай се!
Оливия
Какво правите?
- Гледаме "Шон от мъртвите".
Отпред има две зомбита в кола.
- Ченгета са. Ще се качиш ли?
Тръгна ли си Ангелът на смъртта?
- Не, тук е.
Предпочитам да стоя по-далеч от нея.
Майка ти у вас ли е?
- При приятеля си. Страшничко е.
Щом зомбитата са в колата, не бой се.
Звънни ми утре.
- Добре.
Няма ли да се качи?
- Страх я е от Смъртта.
Гледай сега.
На телефона.
Кой е любимият ти страшен филм, Оливия?
Никак не те бива, Джил. Къде ще бъде кланетонът?
Не знам, а и майка ми не ме пуска.
Тревър е. Аз ще се обадя.
- Тревър пак звъни.
Какво искаш?
- Да говоря с Джил.
Кърби е. Съжалявам, Тревър, за нея ти си минало.
Какво става?
- Момент. Какво казва?
Аз не съм Тревър.
- Какво? Едва те чувам, Тревър.
Не е Тревър.
А откъде имаш този телефон, който и да си?
Имитира убиеца.
- Държи се странно.
Искам да говоря с Джил.
- Но тя не иска да говори с теб.
Хайде, убиецо, шепти! Няма ли да ме попиташ нещо?
Добре. Как е филмът?
- Кой филм?
"Шон от мъртвите".
Откъде знаеш?
- Защото съм в гардероба.
Глупости.
- Какво става?
Тревър се държи странно. Ако изобщо е той.
Не е Тревър!
- Кой си тогава?
Отвори гардероба.
Нали знаеш, че е пълно с ченгета?
- Все ще успея да накълцам някого.
Дай да говоря с него.
Какво става при вас?
- Не знам.
Кърби!
Хайде, отвори.
Не може да си вътре.
- Виж с очите си.
Кърби? Моля те, кажи нещо. Не е смешно!
Лъжец, няма те.
- Не казах, че съм в твоя гардероб.
Господи…
- Оливия!
Помощ!
Спри!
Хос! Пъркинс!
По дяволите.
Какво?
- Добре дошла, Сидни.
Всичко тепърва започва.
- Защо не нападнеш мен?
Горкичката Сидни! Още ли се имаш за звезда?
Това не ти е филм!
- Ще бъде.
Убиваш невинни хора!
- Я стига! Ти добре намаза.
А градчето, което изостави? Имам планове за теб.
Ще срежа клепачите ти, за да не мигаш, докато те убивам.
Ще умреш, когато аз реша, Сидни. Нито миг по-рано.
А дотогава ще се мъчиш.
Сидни?
- Джил? Не влизай тук!
Тя…
- Не гледай.
Тя каза, че си Ангел на смъртта.
Пази се!
Какво става?
- Той е тук!
Къде е?
Тук беше.
- Ще проверим отзад.
Джил?
Недей.
Какво стана? Господи, Джил!
Боже! Спокойно, тук съм, хайде.
Джил? Божичко! Добре ли си?
Притискай раната.
- Отзад няма никого.
Хос, докладвай.
Добре ли сте?
Вижте горе.
Ти си виновна, Сидни!
Също като майка ти!
Съжалявам за това, което казах.
Ще отидеш ли да те прегледат?
Какво стана, по дяволите?
Забелязах го през две къщи.
- А аз отидох да го пресрещна.
И налетях на Хос.
- Заобиколил ни е, като призрак е.
Съжаляваме, шефе.
- Чувстваме се ужасно.
Добре, тръгвайте.
Роби Мърсър предава на живо в най-мрачния час.
Честването завърши със серийно убийство.
Оливия никога няма да излезе с мен. Тя е мъртва като Джени и Марни.
Поредицата "Кървав нож" оживява.
- Ако обичаш.
Записваш ли с това нещо?
- Автоматично го качва онлайн.
Ще го спреш ли за малко?
- Не, дължа го на феновете.
Изключи го!
- Добре.
Вие ли ръководите филмовия кръжок?
- Чарли.
Аз съм му вице, в случай че умре.
- Нарича се "Киноклуб".
Значи познавате филмовите маниаци?
- Може би.
Какво ще кажете заедно да хванем убиеца?
Две поколения журналисти с единна страст?
Какво ще кажете?
- Обичам ви.
Много добре. Запознайте ме с феновете на кървища в гимназията
и може да получите нещичко в замяна.
Посещение на знаменитост във вашия клуб – в мое лице.
А Сидни?
Какво Сидни?
- Нали сте приятелки?
Не се засягайте, но Сидни Прескот е истинска звезда.
Тя е Даниъл Радклиф, а аз - Дж. К. Роулинг.
Но без грандиозните приходи.
- Както и да е.
Нямаш нищо счупено, ще се оправиш. Късметлийка си, Сидни.
Е, Сидни…
"Рандъм хаус" иска да те ангажира за още три книги.
Виждаш ли празните места? Сама определи цената.
Приключваш тук и хващаме самолета за Ню Йорк.
Ще обикаляш телевизиите…
- Може ли да те попитам нещо?
Ти чела ли си книгата ми?
Мислех да изчакам филма…
- Приключихме.
Приеми положението си. Ти си жертва. За цял живот.
Възползвай се от това!
Знам, че си загрижена за читателите си, които се нуждаят
от светлина в тунела, за да не скочат от някой мост.
Продажбите ще бъдат двойни!
Хем ще спасиш много хора, хем ще забогатееш. Всички печелят.
Вече нямам нужда от теб. Уволнена си.
Уволнена?!
- Да.
Хубаво.
"Чела ли си книгата ми, Ребека?"
Проблемът на Сидни е, че кара на сух режим.
Довечера ще ми се обади да се извинява.
Ще се вразуми.
Просто ще й дам малко време.
Къде ми е…
Ребека на телефона.
- Сидни Прескот, моля.
Аз съм агентката й. Ще оставите ли съобщение?
Съобщението си ти.
Записваш ли?
- Да.
Трудно ви чувам, в болницата съм при Сидни.
Изчакайте само секунда.
- Имам време.
За разлика от теб.
Май не си в болницата, Ребека.
Явно си в закрит паркинг.
Тъмен и пуст паркинг.
Но ако искаш, ще те вкарам в болницата.
Направо в моргата!
Помощ!
Помогнете ми!
Майната ти, копеле такова.
Разследването продължава.
Уверявам ви, че работим по няколко версии.
Предпочитам да не давам подробности.
Очаквам въпросите ви.
Дюи!
- Гейл?
Как ще коментираш факта, че методът е като при първите убийства?
Скъпа, после.
Както казвах, работим здраво
и държа обществеността да знае, че скоро ще овладеем ситуацията…
Качете се горе!
Отдръпнете се!
Завардете всички стълбища!
Тук няма никого.
- Няма го, шерифе!
Значи владееш ситуацията, шерифе?
- Какво да им кажа?
Може да нямам униформа, но пък имам следа.
Така че ме уведоми, когато пак си от моя отбор.
Разкарайте се, аматьори!
Помнете, ученици, вечерният час е 21 ч.
Залоствайте здраво вратите.
Сбирката на киноклуба започва, добре дошли.
Това е официално одобрена извънкласна дейност,
подобно на училищния хор и клуба "Нинтендо".
За мен е чест да ви представя гостенката ни Сидни Прескот.
Тя засенчва дори Джейми Лий Къртис и Линда Блеър.
Благодаря…
Значи записваш всичко и го качваш в интернет?
Някой ден ще стане хит.
- Нещо, което убиецът пропуска.
Какво искате да кажете?
За да бъде в крак с времето, трябва да снима убийствата.
Това е новаторски подход.
Снимаш в реално време и го качваш в киберпространството.
И така се увековечаваш.
- Нямаме предвид себе си.
Според вас кой стои зад убийствата?
Несъмнено е фен на "Кървав нож".
Разработва сценария на живо
в конкуренция с хорър поредиците, които пускат студията.
Правилата вече са други. Неочакваното е новото клише.
Началната сцена трябва да грабва, да наподобява видеоклип,
а убийствата да са по-екстремни.
Публиката е пренаситена, затова се залага на обратния ефект.
В модерния филм на ужасите единственото спасение е да си гей.
Защо мислите, че убиецът търси обрата?
Оригиналният сюжет е прозрачен.
Две хлапета са убити у дома…
- Готина мадама е обезобразена…
Знаем какво следва.
- Купон.
Точно така. Гарантирана кървава баня.
Стискам палци да има и голотийки.
Знаете ли за някакъв купон тази вечер?
Ще има кланетон.
- "Кланетон" ли?
Маратон на "Кървав нож". И седемте части една след друга.
И е довечера?
Точно когато убиец реализира на живо сюжета.
Да, голяма тръпка.
- Отменете го.
Петък е, една ли това е единственият купон в Удсбъро.
Къде ще бъде това събиране?
Започваме ли с въпросите?
- Не, кажете ми мястото.
То е секретно. Поканите се пращат по имейл.
Значи няма да ми кажете?
Нали работим заедно!
Да започваме с въпросите.
- Майната ви.
Жестоко.
Сякаш съм под домашен арест.
Понякога хората казват: "Знам как се чувстваш",
но знаеш, че нямат абсолютно никаква представа.
Но аз знам как се чувстваш.
Ужасно съжалявам за Оливия.
И аз съжалявам за агентката ти.
Как го понасяш? Хорските погледи…
Хорските погледи?
Аз не бих могла да се справя. Това ще погълне живота ми.
Просто се опитвам да не мисля за себе си.
Съсредоточавам се върху хората, на които държа.
Останалото оставям на течението.
Ти ми спаси живота снощи.
Роднини сме, но почти не ме познаваш.
Чудя се дали аз бих имала такава смелост.
Дано никога не ти се налага да разбереш.
Ако ти трябвам, знаеш къде съм.
В килията. Тоест в стаята ми.
Закования й прозорец – това виждам от килията си.
Оливия не би искала да стоя сама.
Майко мила, попаднах на планетата на идиотите.
И Тревър е сред тях.
- Какво прави там?
Може би е очаквал да дойдеш.
- Как не, след снощната случка!
Майка ми тотално откачи.
Ти прави поведение, а аз ще пия за двама.
Ще те държа в течение.
- Само се пази.
Кланетон! Кланетон!
Благодарим ви!
Добре дошли на третия ежегоден кланетон!
Кой е готов да пие при всяко звънване на телефона?
И когато някой затвори вратата на хладилника, а отзад има убиец.
И когато някой изпищи…
- Не!
Нека кланетонът започне!
Филм на Робърт Родригес
Кървав нож
Разкарай се оттам!
По книгата "Убийства в Удсбъро" от Гейл Уедърс
Отново съм в играта.
Перфектно. Ново начало, първа глава.
Когато дойдох в Удсбъро, дори не съм си представяла,
че ще изиграя ключова роля в разрешаването на нова поредица…
Какво става?
Гейл, къде си?
- Разбрах къде е кланетонът.
В една изоставена ферма на "Форт Дилън Роуд".
Наблюдавам ги, но мисля, че убиецът ще удари.
Защо си толкова сигурна?
Римейкът трябва да засенчи оригинала.
Купонът е в чест на "Кървав нож". Не е ли жестоко?!
В смисъл?
- Така се изразяват хлапетата.
Трябва да дойдеш тук, Дюи!
Ти хващаш убиеца, аз го отразявам.
Нали действаш сама, Гейл?
- Стига глупости!
Остави! Благодаря ти за доверието.
Ще си оправя апаратурата.
- Гейл!
По дяволите.
Браво! Много съм впечатлена.
Е, поне донякъде.
И така става.
- Тя ме желае!
Ало?
- Привет.
Кой е?
- Очакваше ли някого?
Не знам кой си, но вече те мразя.
Хикс, къде си?
- На пет минути, сър.
Побързай.
Погледни през прозореца.
Гейл, зад теб!
Гейл!
Стой!
Дръпнете се!
Мамка му!
Притискай раната.
- Хвана ли го?
Не. Дано камерите ти са заснели нещо.
Те не бяха единствените.
Имаше и скрита уебкамера, която следеше мен.
Уебкамера?
- Той записва убийствата.
Този път… той прави филма.
Тая работа не ми се нрави.
Винаги полицаите го отнасят.
Какви ги дрънкаш?
- Това е филмово правило.
Оцелява само Брус Уилис.
Не всички ченгета по филмите умират.
Не, но си свършен, ако ти е последен ден преди пенсия.
Или ако си младок и жена ти е бременна.
Или ако партньорът ти е по-красив.
- Значи аз печеля.
Отивам да огледам и се връщам.
Мамка му.
Това не биваше да го казвам, нали?
- Има нови правила.
Може да ме завариш убит, с избодени очи и изплезен език.
Явно съм поизостанал.
Аз ще отида.
Хос, внимавай.
- Винаги внимавам.
Осъденият на смърт идва.
Пъркинс, имаше ли отворен прозорец при предния оглед?
Пъркинс, обади се.
Антъни!
Пъркинс?
Гадняр.
- Да си беше видял физиономията!
Какво, по дяволите…
Мамка му.
Майната му на Брус Уилис.
Извинявай. Камбанката беше тук.
- Аз я свалих.
Бях до магазина.
- На пазар?
Разтоварва ме. Има още една торба в колата. Сега се връщам.
Джил, ще вдигнеш ли?
Домът на Робъртс.
- Умееш да оцеляваш, Сидни.
Само за това те бива.
Имам един въпрос към теб.
Какъв е смисълът да оцелееш, ако всички край теб умрат?
Кой си ти?
- Пусни на Канал 6.
Кой си ти, мамка ти?!
- Виж рекламата.
Последната жертва на нападенията е съпругата на местния шериф
Гейл Райли, позната още като Уедърс, която е тежко ранена.
Нападателят се е слял с тълпата…
Радваш ли се, че се върна, Сидни?
- Защо го правиш?
Приятелите са важни, но друго си е родата.
Прав ли съм?
- Какво намекваш?
Има ли по-свидно от семейството?
Кръвта вода не става.
- Недей!
Не можеш да ги спасиш. Можеш само да гледаш.
Джил!
Джил: Ела да ме вземеш. Кърби: Идвам.
Кейт! Джил не си е в стаята.
- Божичко.
У Кърби е. Звънни й да се прибере.
Вдигни, Джил!
- Оставете съобщение.
Какво става?
- Убиецът иска да избие близките ми.
Да кажем на полицаите.
- Не са долу.
Бяха там, но сега ги няма.
- Да вървим у Кърби.
Отпред.
Затискай отдолу. Ще можеш ли?
Да се махаме оттук.
Кейт, побързай!
Кейт?
Кажи на Джил, че съжалявам…
Хикс, какво правиш?
- Видях някой да се промъква отзад.
Къде са Хос и Пъркинс? Не отговарят.
Чия е тази кръв?
- На Кейт. Той ни нападна.
Тя е мъртва.
- Къде е?
Отпред.
- Покажи ми.
Стой тук.
Тук зам.-шериф Хикс. Убийство в дома на Робъртс.
Пъркинс и Хос са изчезнали.
Много съжалявам…
Ще се оправиш, ще видиш.
Вече няма да си сама. Заедно завинаги.
Внимателно.
Дюи?
Обещай ми нещо.
- Всичко!
Хвани това копеле.
Разбира се. Обичам те.
- И аз.
Настана такъв хаос!
- Не мога да повярвам.
Жената на шерифа! Тя ни каза да отменим купона.
Всичко се връзва.
Продълженията винаги отиват по-далеч.
Оригиналът завърши с купон, значи…
- Купонът е фалшив край.
Точно така.
Ще пусна "Кървав нож 7". Кинофестивалът ми няма да пропадне.
Не искам да го гледам след Оливия.
- Я стига, този й беше любим.
Я какви класики имаш! "Суспирия", "Не поглеждай сега"…
Не можеш да се мериш с мен.
- Нима?
Кой е първият Ледърфейс?
- Гунар Хансен.
Усети ли заряда, който премина между нас?
Аз имам свръхестествени сили.
- Колко си секси…
Сега ли намерихте?! Ченгетата ще ни погнат.
Ще закрият сайта ми. Мъртви сме!
- Така е.
Боже! Откъде влезе?
- През вратата.
Предвид събитията, Кърби, не дръж отключено.
Съжалявам.
Може ли да попитам какво правиш тук?
Купонът не продължава ли тук?
- Входът е само с покани.
Аз получих покана. От Джил.
Е, казвай.
- Какво?
Прати ми есемес: "Купонът продължава у Кърби".
Беше от твоя телефон.
- Как така? Къде ми е телефонът?
Май го забравих в колата ти. Не съм му писала. Не съм!
И ще го докажа.
Е, Чарли, Роби, какво е чувството да си съучастник?
Жената на Дюи!
- Животът ми свърши.
Кой от вас ми прати есемес от телефона на Джил?
И просто трябва да ти повярваме?
Твоят телефон не изчезна ли?
- Купих си нов.
Колко удобно.
Дюи, Хикс е.
- Какво става?
Кейт Робъртс е мъртва, а Сидни тръгна нанякъде.
Какво е станало с Кейт?
- И тя е била наръгана.
А Джил?
- Няма и следа от нея.
А къде са били Хос и Пъркинс?
- Открити са мъртви.
С множество порезни рани.
Идвам.
- Да, сър.
Имате грешка.
Кой беше?
- Никой.
Взе ли филм?
- Да, "Убийствен пъзел 4".
Гледах го на кино, не струва. Не е страшен, а просто гнусен.
Не си криви душата.
Аз харесвам Пъзела. Убива с въображение…
Чарли, ще седнеш ли до мен?
Пригответе се за шоуто на Роби Мърсър.
Тази вечер има голяма вероятност на Чарли Уокър,
да, на моя Чарли Уокър да му се отвори парашутът.
Не мога да разкрия точното си местонахождение,
но е достатъчно да кажа,
че може да влезе в историята на гимназия "Удсбъро".
Ще видим.
Ехо?
Кой е там?
Боже!
Хей, Чарли?
Знам, че си погълнат от филма, но…
Сега е моментът да действаш.
Аз ли?
Не може ли ти?
- Току-що го направих.
Защото всъщност си сладур.
Особено когато съм уплашена, самотна и пияна.
Джил прибра ли се? Няма я отвън.
Да, Тревър, горе е.
Добре че я пазиш, макар че не можеш да я намериш.
Няма никого.
- Обожавам тази сцена!
Тъкмо когато си мислиш, че са в безопасност,
убиецът изскача!
Да не прекъснах нещо?
Стига бе!
Кой те е поканил, Тревър?!
- Определено не си ти.
Отивам горе да се посмея.
- Напусни дома ми!
Добре де, малко съм пиян. Не винете интернет връзката.
Да видим какви ги върши Чарли.
Или продължението на сагата Тревър и Джил.
Защо ни е убиец сред толкова драма?
Леле…
Така е по-добре.
Не може така, има си правила!
Аз съм гей!
Това трябва да ме спаси.
Кърби! Намерих телефона си в твоята стая.
Няма съобщение до Тревър. Такъв лъжец е!
Къде е той?
- Качи се горе да те търси.
Няма го горе.
Тревър?
Чарли? Роби?
Може да са навън.
Джил!
- Сидни! Трябваше да ти кажа…
Тръгвай веднага с мен.
Бягайте…
- Роби!
Бързо!
Сидни!
Хайде!
През балкона!
- Няма ли друг изход?
Ще скочим.
Два етажа са. Къде е телефонът ти?
Скрий се под леглото и не издавай нито звук.
Довери ми се!
Слезе ли? Бягай, Джил, доведи помощ!
Дюи!
- Сидни, къде си?
У Кърби. Убиецът е тук!
- Идвам.
Сидни!
Прати всички екипи на "Уиспъринг Лейн" 329.
Пробвах да се обадя на 911, но линията е прекъсната.
Аз се свързах по мобилния.
- Къде е Джил?
Бързо!
Ще се заключим долу. Чух те да викаш на Джил.
Тя измъкна ли се?
- Мисля, че е в безопасност.
Кърби, пусни ме!
- Чарли…
Не, току-що открих Роби. Кръвта е негова.
Моля те, пусни ме!
- Ако не му вярваш, не отваряй.
Отвори ми!
- Махни се от вратата, Чарли.
Кърби, моля те, пусни ме!
- Махай се!
Това съм аз!
Съжалявам, не мога.
- Какво ти става?!
Съжалявам.
Пази се!
Кърби!
Господи, не… Остави го!
Остави го на мира!
Телефонът на Чарли.
Кажи на Сидни, че ще се търкалят глави и вината е нейна!
Или иска да е на негово място? Обещавам да стане бързо.
Той е.
- Ще отида да взема Джил.
Задръж го на телефона, веднага се връщам.
Моля те, пусни го.
- Чух, че си падаш по ужаси, Кърби.
Но колкото него ли?
Сега ще преживееш "Кървав нож"!
- Не, той е маниак, не аз!
Въпрос за загрявка. Оръжието на Джейсън?
Мачете.
- Видя ли? Познаваш жанра.
Майкъл Майърс?
- Касапски нож.
Ледърфейс?
- Резачка. Моля те!
Питай Сидни за помощ. Фреди Крюгер?
- Нокти бръсначи.
Основополагащият хорър филм: "Хелуин", "Тексаското клане"
или "Психо"?
- "Психо"!
Нито един от тях! "Воайорът" на Майкъл Пауъл.
Първият филм, сниман през очите на убиеца.
Чакай, не… Моля те, задай ми още един въпрос.
Дадено, Кърби. Това е последният ти шанс.
Заглавието на римейка, който…
- "Хелоуин", "Тексаското клане",
"Зората на мъртвите", "Хълмовете имат очи", "Петък 13-ти",
"Кошмари на "Елм Стрийт", "Когато се обади непознат",
"Черна Коледа", "Къщата на восъка", "Мъглата"…
Един от тях е, нали?
Познах. Права бях!
Джил?
Спечелих, Чарли.
Той се опита да ме бие, но спечелих.
Още малко, почти успях.
Кърби, ето така действам аз.
След четири години чак сега ли ме забеляза?
Тъпа кучка! Късно е вече!
Знам, знам…
Спокойно, не бързай.
Не става бързо като по филмите.
- Чарли…
Кърби?
Човек научава много от филмите за твоето убийство.
Къде е Джил?
- Мислиш, че някой ще се измъкне?
Джил…
- Здравей, Сидни.
Изненадана ли си? Погледни.
Това е моментът, в който камерите се…
Изключват.
Чарли?
- Вече се погрижих.
Гордея се с убийството на Роби. Засенчи Джени и Марни, дори Оливия.
Чрез монтажа ще натопим Тревър.
- Като стана дума…
Познато ли ти е?
- Моля те!
Млъквай! Кретен.
- Всичко съм научил от теб.
Ще ми се жалваш от гаджето си, Сидни!
Този ме мина и ме заряза, без дори да ме направи известна.
Аз те обичах, Джил!
- Млъкни най-сетне!
Подарък от ония ченгетата за твоя защита.
Моля ви!
- Не биваше да убиваш, Трев.
Дори си го заснел.
Но съм трогната, че е заради мен.
- Какви ги дрънкаш?!
Аз не позволявам да ме мамят!
Нищо не пропуснахме, много сме добри.
Да, перфектни сме.
- Не, моля те!
Вече окончателно млъкна.
Готова ли си за трето действие?
Сети ли се вече, Сидни?
В нашия римейк Тревър е новият Били Лумис,
а ние сме невинните жертви Сидни и Ранди.
С теб светът само чу за станалото, но с нас… ще го види.
Ще стане световна сензация.
Трябва да се види, защото вече никой не чете.
Ще добием слава, за каквато дори не си мечтала.
Последните оцелели тийнейджъри. Този път Ранди го огрява.
Ти си невероятна. Идеалната жертва.
Страхотна актриса съм, нали?
Толкова лъжи наговорих, че сама си повярвах.
Това е моето призвание.
- Как можа!
Знаеш ли какво беше да израсна в това семейство?
Чувах само: "Сидни това, Сидни онова, Сидни, Сидни, Сидни".
Винаги ти беше най-великата! Но сега това съм аз.
Ще се издадеш, неизбежно е.
- Хайде, Чарли, да приключваме.
Трябва да бъдеш силен. И не трепери!
Да, старата школа, като Били и Стю.
Хайде, давай, скъпа.
В рамото ми! Забий го!
Не го репетирахме така.
- Сам го каза, Чарли.
Били и Стю, Тревър и ти.
Медиите обичат да има един-единствен оцелял. Питай нея.
Тревър е бил твой партньор, но ти си престъпният гений.
Дори приятелите ти!
Приятели?
В кой свят живееш? Нямам нужда от приятели.
Имам нужда от фенове. Не схващаш ли?!
Целта не беше да те убия,
а да се превърна в теб.
Дори майка ми трябваше да умре, за да остана вярна на оригинала.
Това е извратено, нали? Да си извратен вече е нормално.
Ти се прослави, сега искам и аз!
Какво трябва да направя? Да учи в колеж, да работя?
Огледай се. Живеем публично, всички сме в интернет.
Как вече се става известен? Не е нужно да постигнеш нищо!
Достатъчно е да ти се случват гадости.
Затова трябва да умреш, Сид. Такива са правилата.
Нов филм, нова поредица. Има само една главна роля,
а ти вече не си интересна.
Не ми казвай, че не си очаквала този ден.
Бързо!
Мъртъв е.
Проверете всички стаи долу и горе.
Джил, можеш ли да дадеш описание на убиеца?
Джил, какво е чувството да си герой?
Успокой се, всичко ще се оправи.
Джил, ти оцеля, само това е важно.
Тревър и Чарли искаха да ме убият. Убили са и майка ми…
И Роби, и Кърби…
Отпусни се и си почивай.
А жена ти?
Ще се оправи, възстановява се.
Ако някой ден напиша книга, искам тя да ми помага.
Ще бъдем добър тандем с еднаквите си рани.
Единствените оцелели.
Само Сидни да беше жива…
Още не са сигурни. Животът й виси на косъм.
В интензивното е. Сидни може и да оцелее.
Какво? Но аз видях как Тревър я уби.
Още нищо не се знае, но тя се държи.
Искам да я видя.
- Още е в безсъзнание.
И може да не си спомня нищо.
Всичко с времето си. Почивай сега.
Внимание! Свиква се събрание на персонала
в конферентната зала след пет минути.
Тя ще се оправи ли?
- Да.
Силно момиче е.
- Ще й се наложи да бъде.
Каза, че трябва да напишете книга заедно,
с еднаквите си рани.
И тя ли е намушкана в рамото?
А откъде знае за мен?
По дяволите!
Не мреш и това е!
За Майкъл Майърс ли се имаш?
Не си познала.
Умри най-сетне!
Как са шевовете?
Сидни!
Хикс, повикай подкрепление в стаята на Сидни Прескот!
Сид!
Дюи!
Това ли е, Сид? Филмът трябваше да свърши в къщата.
Така е глупаво.
- Считай го за алтернативен край.
Няма да се измъкнеш, Джил.
- Напротив!
Кротко…
А книгата?
- Ще се наложи да я напиша сама.
По дяволите!
Не си и помисляй да стреляш, ще му пръсна главата.
Дай ми пистолета!
Дай й го.
- Чу я!
Правиш се на героиня, а?
Дай ми оръжието.
- Дай й го.
Да не си глуха?
Дай ми пистолета!
Сега стани.
Дръж ръцете си горе.
- Не върши глупости…
Не ми казвай какво да правя.
- Господи…
Ставай, кучко.
Изправи се!
Веднага!
Тя няма да ти помогне. Хайде!
Нито той.
- Дюи?
Домъкни си тук кльощавия задник.
С удоволствие бих ти пръснала главата.
Но може ли да кажа една последна дума?
Коя? "Моля те"?
Не.
"Пази се."
- Пази се?
Да.
Забрави първото правило на римейка. Не се гаври с оригинала.
Господи, Дюи…
Какво ми се стовари?
- Не питай.
Добре ли си?
Тя се е спотайвала зад гърба ми.
- Винаги е така.
Добър изстрел.
Хикс, ти си жива?!
Носи бронежилетка, ако ти е мил животът.
Имаме двама ранени полицаи, множество рани…
И нов заподозрян.
Трябва ни лекар, по дяволите!
Не знам за теб, но на мен ми олекна.
- Къде са всички?!
Намираме се пред болницата в Удсбъро
и очакваме изявление на Джил Робъртс
от т.нар. "Убийства в Удсбъро: Рестартиране".
Целият свят ще научи нейното име.
Момичето, което сложи край на новата убийствената серия.
Джил Робъртс от Удсбъро ни вдъхнови тази вечер.
Американска героиня като от филмите.
Режисьор УЕС КРЕЙВЪН
Сценарий КЕВИН УИЛЯМСЪН
Оператор ПИТЪР ДЕМИНГ
Музика МАРКО БЕЛТРАМИ
В ролите ДЕЙВИД АРКЕТ
НЕВ КЕМБЪЛ
КОРТНИ КОКС
ЕМА РОБЪРТС
ХЕЙДЪН ПАНЕТИЕР
АНТЪНИ АНДЕРСЪН
АДАМ БРОУДИ
РОРИ КЪЛКИН
МЕРИ МАКДОНЪЛ
МАРЛИ ШЕЛТЪН и други
Превод и субтитри БОРЯНА БОГДАНОВА