9-1-1 - 07x03 (2024) Свали субтитрите
Колата е на две минути оттук.
Това е колата ни. Джан, здравей, е нашият шофьор.
Това е колата ни и Малик е нашият шофьор.
Аз поръчах колата.
- Не се уговорихме така.
Ти беше от А до М, а аз от Н до Я.
Да, К като кола.
- Т като такси.
Кой го нарича "такси"?
- Всички!
Само ако е лицензирано.
- Не сега, мамо.
Качвай се.
- Няма да седя по средата.
Аз го казвам.
- Не може и двамата.
Защо не? Има три седалки!
- Има две коли! Качвайте се!
Кори!
Еха, вижте гледката, деца.
- Има много вода.
На какво мирише?
- На океана, сине.
Това е миризмата на стари хора, правещи секс.
Защо не отидем до басейна,
да изгорим малко енергия?
- Чудно, още вода.
Хайде, събирайте си нещата.
Кори, ела.
Ако се разделим, чакайте на безопасно място.
Не ни търсете, ние ще ви намерим.
- Това е грешната посока.
Откъде знаеш?
- Всички отиват натам.
Прекрасна шапка.
- Благодаря ви!
Ако отивате в Мазатлан, той е насам.
Казах ви.
- Все тая.
Все тая.
- Добре.
Кори.
Нали не е пак шведска маса?
- Какво й е на шведската маса?
Норовирус, ротавирус, листериоза, легионерска…
Защо не поиграем на нещо?
На "Да мълчим, докато мама изпие два коктейла", а?
Миличка, чу капитана - опасността е преминала.
После нещо каза "бум".
- Един каза, че имало бомба.
Не ми харесва тази паника.
На вниманието на пасажерите.
Явете се на вашите сборни пунктове.
Хубаво, корабът потъва, да!
- Спасителните жилетки! Къде са те?
Тук са.
- Деца, открихме ги!
Помните ли как се слагат?
Аз изобщо не внимавах.
- Пъхни ръка тук.
Пиратите!
- Не са те.
Защо ще чукат?
Защо се бавите? Трябва да стигнем лодките.
Искам добро място.
- Чухте я.
Да се махаме.
- Бабо, чакай!
Стойте заедно.
- Насам!
На вниманието на пасажерите.
Явете се на вашите предварително определени сборни пунктове.
Не! О, не! Не, не! Кори! Мръднете се! Кори!
Кори!
Мамо?
911 Обърнат
Стани.
Лола. Нека ти помогна.
Обръщам се.
- Добре. Държа те.
Полека.
Добре ли си?
Всички други добре ли са?
- Той не.
Мъртъв е.
Божичко… Норман!
Норман! Не е мъртъв, нали?
Мъртвите не кървят.
Но трябва да го свалим оттам преди гравитацията.
О, боже.
- Ще го свалим, Лола.
Моля те, не ме докосвай и не ми говори.
Това се случва заради нас. Заради теб.
Някакви идеи?
- Може би.
Но ще ми трябва въже или нещо такова.
Уес? Трябва да сваля рулетната маса от основата.
Основата, свързана с тавана?
Да. Има ли нещо, което да ни помогне?
Има техническа стая едно ниво надолу.
Или нагоре, предполагам.
Можеш ли да отидеш?
- Да.
Няма ли да е оттам?
- Боже мой. Боже мой.
В капан сме.
- Боби, ами онова?
Точно така! Хайде!
Хайде, хайде, хайде.
Как мислиш?
- Изглежда стабилно.
Какво правите всички на тавана?!
- Давай.
О, не. Аз съм! Аз съм!
Норман! Не се паникьосвай!
- Спокойно, Норман.
Всичко е наред.
- На тавана съм!
Какво правя тук?!
- Не мърдай, Норман. Идвам за теб.
Ще умра, ще умра.
Няма да умреш.
- Той умря.
Той не беше вързан.
Да, но също така не пазарува в магазин ХХЛ, нали?
О, боже!
Джулиън, готов ли си?
- Да.
Държа го.
Май ще повърна.
Добре. Почти сме готови, Норман.
И после какво?
- Остави аз да го мисля.
Внимавай.
Дръж се, Норман!
Внимателно!
- Боже мой.
Така…
Съпругът ти е невероятен.
- Определено.
Как си, Норман?
- Добре.
Капитан Наш, трябва ли ви ключ?
- Да.
Хвърли ми го, но ми трябваш долу за баласт.
Норман, приготви се.
За какво?
Какво правите?!
- Дръж се, Норман.
Не, не, не. Моля те.
- Добре, ще действаме полека.
Ще се справиш, Боби. Ще се справиш!
Получава се.
- Бавно, Уес.
Бавно.
- Полека.
Подготвихте ли столовете?
- Да!
Добре.
Полека.
Внимателно. Ще се справите.
- Почти стигнахте.
Още три метра.
- Почти стигнахте.
Добре, още два метра.
Още малко!
- Един…
Хайде, хайде. Добре си.
Стигна. Добре.
Полека.
Боже мой. Ще ми се Бък да те беше видял.
Предпочитам Бък да го беше направил.
Искам да запазиш спокойствие. Не забравяй, до теб съм.
Важно е да вдишваш през носа и да издишваш през устата.
Просто дишай.
- Дишам.
Щом говоря, значи очевидно дишам.
Е, гледам смяната в 118-а, капитан Колиър е още активен?
Да, той поне ръководството вместо Хен.
Но ти го знаеш.
- И изобщо не си говорил с Хен?
Не. Няколко пъти й звънях, но тя не ми вдига и не ми отговаря.
Но щом иска да ни вини, така да бъде.
Не знам дали вини нас.
- Да. Мисля, че е теб.
Добрата новина е, че никой никого не вини.
Симпсън й позволи да се върне на работа.
Така ли? Слава богу!
Хора, Мади каза, че Симпсън е върнал Хен на работа.
Това е страхотно!
Чакай. Тогава защо не сме я чули? И ти откъде знаеш това?
Защото тя дойде да ме види, а Симпсън дойде да види нея.
Защо е дошла да те види?
- Поиска ми услуга.
Каква услуга?
- Помниш ли онова за дишането?
Круизът на Боби и Атина може да е изчезнал.
Как така изчезнал?
- Кой е изчезнал?
Не можем да го открием.
Хен ме помоли да се свържа с брегова охрана,
но и те не могат да открият кораба. А там има ураган
и връзката е доста нестабилна.
Защо корабът на Боби и Атина ще е в близост до ураган?
Капитанът и Атина?
- Корабите избягват ураганите, Мади.
Да, и вероятно го е направил. Може би.
Не е официално в неизвестност,
но е възможно да са направени опити
за обаждания до спешните служби и Хен е загрижена.
Разбираемо. Каза ли на началника?
Да, и той й нареди да се върне на работа.
Кога беше това?
- Преди два часа.
Трябва да тръгваш.
- Да. Кажи ми, ако се чуеш с някого.
Добре. Ти също.
Чакай. Кой е изчезнал? Боби и Атина или Хен?
Да.
Как си?
Малко ми се гади, честно казано…
О, питате за пациента. Как се чувствате?
Сякаш светът ми е преобърнат.
С вас съм, г-н Питърсън.
Е, свали го. И сега какво?
- Сега се връщаме горе.
Горе ли?
- До долните етажи,
които в момента са натам.
Тези, покрити с корпус от въглеродна стомана?
Тези етажи?
- Има изход.
Има изход.
Дупката, която пиратите направиха в левия борд,
в момента е над водата.
Но изход накъде? Към ураган в Тихия океан?
Към последния шанс да бъдем спасени.
От кого? Пиратите развалиха транспондера.
Дори не сме изпратили СОС. Кой ще ни търси?
Ти защо не легнеш и не умреш? Моля те.
Вижте. Не знаем какво има от другата страна на дупката,
но знаем какво ще стане тук.
Прав е, корабът ще потъне.
Ще се качим горе!
Почти. Вдигни го.
Добре. Колко пъти трябва да го правим?
Колкото пъти се налага.
Джулиън, ще трябва да ни помогнеш с Норман.
Не. Не той. Не искам да ме докосва.
- За бога, Норман, не бъди глупак.
Лола, имам идея. Няма да съм глупак, а ти не бъди прелюбодейка.
Късно.
- Норман, трябва да оставиш това
зад гърба си, незабавно.
Ако искаме да се спасим, трябва да работим заедно.
Ако ще умирам, ще умра с последното си останало достойнство.
Ще ходя.
Добре. Да го изправим.
Добре. Добре.
- Добре. Добре съм.
Ходя. Не, не ти! Не ти.
Благодаря, приятел. Така е добре.
Има ли новини?
Брегова охрана още не се е свързала с "Уно".
Надявах се някой да го вземе насериозно.
Никой не търси кораб, който не е повикал за помощ.
Не и когато са заети да реагират на истински сигнали.
Да. Оценявам старанието ти.
- Хен, къде си?
Какво имаш предвид?
- Не си се върнала в 118-а.
Мади, проверяваш ли ме?
- Всячески.
Каквото и да правиш, не е нужно да си сама.
Опитах през официалните канали, не стана.
Сега опитвам друг начин.
Какво значи това?
- По-добре да не знаеш.
Пожарна станция 118 до "Грийнлийф" и Шанел Авеню.
Трябва да вървя!
Нямам чувството, че се изкачваме.
- Защото не се. Вървим през етажа.
По-близо до борда ще имаме по-пряк път до целта си.
Чудя се дали не е за предпочитане нагоре през прякото в момента.
Права е, корабът се пълни.
- Кафе "Пеликан" е напред.
Може да минем през него, за да стигнем до поддържащия вал и да се покатерим.
Благодаря за помощта, оценявам я.
Искате ли да ви заместя, докторе?
Да.
- Не, не иска.
Добре съм.
- Норман, искам да помогна.
Вече помогна достатъчно. Върви си!
Нищо няма да ти върне доверието му.
Нищо не знаеш за него.
Или мен.
- Знам мъничко за теб.
Знам как пискаш.
- Върви по дяволите.
Ето го.
Нека първо се опитам да го отворя.
- Добре.
Как се справяш?
- Доста е трудно.
О, питате него.
Уес, Уес, Уес. Дръж си очите отворени!
Точно така, да. Стой с мен, стой с мен.
Не мърдай.
- Как стана това?!
Пиратите още бомби ли са заложили?
- Не. Надушвате ли това?
Изтича газ, вероятно от спукана тръба!
Като е отворил вратата, е произвел искра!
Дръж се, чуваш ли ме! Дръж се!
Сякаш се… давя.
Уес, имаш рана, която пречи на белите ти дробове да се пълнят.
Ще намерим начин да я затворим, ясно?
Трябва да запазиш спокойствие и да правиш кратки вдишвания.
Уес, не се предавай, приятелю!
Добре.
Запечатахме една част, но ни трябва…
Добре. Намерете парче найлон или плик!
Каквото намерите, което да залепим на гърдите му.
Добре. Уес, вярваш или не, извадихме малко късмет.
Слава богу за малките победи.
Намерих!
- Добре, добре.
Добре. Дръж се, Уес.
Дръж се. Гледай ме, гледай ме.
Трябва да го свършим, преди да се наводним.
Добре.
Вземи… инструментите.
Да. Ще взема инструментите.
Не се тревожи за това, защото идваш с нас, Уес.
Идваш с нас, ясно?
По-добре ли е?
- Стой с нас, Уес.
Трябва да го качим!
Това… няма да стане.
Съжалявам.
- Не, после ще съжаляваш!
Време е да станеш, хайде.
Хайде, Уес.
- Рейна…
Кажи на Карли и децата, че ги обичам.
Не. Не…
Добре. Корабът потъва в тази посока.
Трябва да се върнем обратно.
Капитане! Трябва да тръгваме! Покажете ни пътя навън!
Добре.
Насам. Елате.
- Лола!
Лола!
- Лола!
Ела! Да вървим! Бързо!
Хайде!
- Насам! Насам.
Боже мой!
Мога ли да ви помогна?
- Капитан Хенриета Уилсън от 118-а.
Имам спешна заявка за хеликоптер и пилот.
Спасителна акция.
Искате пожарникарски хеликоптер до Мексико?
Бреговете на Мексико, да.
90-минутен полет.
- Не съм чул за изчезнал кораб.
Ситуацията там се развива бързо. Заради урагана.
Това не е ли в юрисдикцията на бреговата охрана?
Всъщност всичко край брега на Мексико
е работа на мексиканската брегова охрана.
Томи.
- Сигурно те са пуснали заявката?
Да, възможно е.
Радвам се да те видя, Хен.
- И аз теб.
Забравих, че работиш тук.
Затова ли не получавам коледни картички?
С капитан Уилсън работихме заедно в 118-а, когато беше новак.
Виж се сега.
- Мина време.
Колкото повече чакаме,
толкова по-трудно ще минем през бурята.
Птицата е заредена и готова.
Чакай, ти знаеше ли, Кинард?
Да. Не получи ли обаждане от централата?
Не.
- Ще говоря с тях.
Какво се случва в момента?
- В смисъл?
Помагам на стар приятел. Очаквах да си малко по-благодарна.
Благодарна съм, но и малко объркана.
Кой ти се обади?
- Кой мислиш?
Какво? Не вдигаш телефона.
Да вървим.
Качвайте се внимателно.
Екипажното?!
- Да.
Почти стигнахме!
- Насам е.
Момент. Да не ставаме нехайни точно сега.
Искам да се придвижваме стъпка по стъпка.
Докторе, вземете чантата.
О, не. Врата под налягане. Явно се е затворила.
Не е съвсем затворена.
Помощ!
Трябва да кажеш нещо.
Защо аз да кажа нещо?
Атмосферата е нажежена.
- Защо съм виновен аз?
Колко още трябва да й се доказваме? Не стига ли, че излъгахме кап. Колиър,
че сме яли развалено суши, за да си тръгнем насред смяна
и да отмъкнем пожарникарски хеликоптер за неодобрена акция в чужбина.
Кой ви е молил?
- Мисля, че е отворен канал.
Нима? Сериозно ли?
Нищо лошо не сте направили. Не трябва да ми се доказвате.
Просто оставете.
- Не, не, не. Няма да оставим нищо.
Щом аз не съм направил нищо лошо, и ти не си.
Добре!
- Хубаво!
Чудесно!
- Супер!
Стига, хора. Спрете да се съгласявате, сякаш се карате.
Странно е.
- Значи сте добре?
Винаги сме били добре, Бък.
- Тогава защо не ни потърси?
Знаех, че ще настоявате да дойдете, а не исках
да рискувате всичко за нещо, което не мога да докажа.
Бих те подкрепил всеки ден от седмицата, без да питам.
Истина.
- И говорим за капитана и Атина.
Точно. Ако има шанс да са в беда, нека ни уволнят, все тая.
Чуваш ли, Томи? Това е духът на 118-а.
Това трябва да ни е мотото: "Все тая!".
Не е добро мото.
- Не е извън контекста.
Не се притеснявайте, че ще бъдете уволнени.
Защото е за добра кауза?
- Защото влизаме в ураган.
Вероятно всички ще умрем.
Добре. Спри! Спри! Атина!
Добре. Стой с мен, миличка!
Как се казваш?!
- Елайза.
Трябва да взема сина си, Кори. Той е само на 9 г.
Опитвах се да стигна до етаж 12. Каютата ни.
Но ме обърна.
- Да, всички ни обърна.
Хидравликата работи, но има много налягане. Трябва да я разглобим.
Няма смисъл. Дай ми инструментите.
Норман, аз…
- Не знаех, че си толкова смела.
Не съм толкова смела, просто действам като всички други.
Имах предвид да правиш секс с толкова млад мъж.
Можеше да ти докара инфаркт.
Прав си.
Той ме използва и аз му позволих.
Защо, Лола, защо?!
- Не знам. Не знам!
Ти спря да ме докосваш, Норман.
Заедно сме от 17-годишни.
Никога не съм била с друг мъж.
- И аз не съм бил с друга.
Спря ли да ме обичаш?
Мислех, че да.
Не, не, не. Сгреших.
Сгреших, Норман.
- Винаги съм вярвал, че двамата с теб
ще сме заедно до сетния си ден.
Не, аз все още го искам.
- Може и да го получиш.
По дяволите.
Боби, тя си отива.
Каза, че тук е екипажното. Донеси ми чаршафи, бързо.
Добре. Пазете се.
В безсъзнание е.
- Докторе!
Госпожо! Чувате ли ме?
Аксиларната й артерия е разкъсана. Вратата я притискаше.
Докторе!
- Джулиън, дай ми фенерче!
Не работи.
- Дай ми проклетото фенерче!
Атина, чаршафите.
- Да!
Няма да стане с чаршафи. Не и предвид мястото на раната.
Турникетът трябва да е…
- Разклонен.
Точно.
Ще използваме това, за да притисне по формата на подмишницата.
Успяхте ли?
- Успяхме.
По диагонал.
- Да.
Ще се оправите, г-жо.
Май имате повече от онези хапчета за гадене, а?
Джулиън, с теб ще трябва да я изнесем оттук.
Не! Моля ви! Синът ми. Кори.
Синът й е бил в каютата, когато вълната ни удари.
Къде?
- 12-и етаж.
Аз ще отида!
- Не, няма да отидеш. Аз ще отида.
Ти стой тук и придружи тези хора. Аз ще намеря детето и ще се върна.
Има тръба за поддръжка на етажа. Може да стигнеш до 12-и етаж по нея.
Ще е по-бързо.
Предвид състоянието на групата, как ще пренесем жената?
Не можем да я вдигнем за краката.
- Откъде взе чаршафите?
Добре ли сте?
Моля ви, намерете сина ми.
- Обещавам.
Боби!
Върни го на майка му. И се върни при мен.
Това е последното местоположение на "Уно".
Пътят до тук и обратно е по 90 минути.
Колко време имаме тук?
- Разполагаме с около 12 минути.
Няма да е достатъчно.
Освен ако няма да плуваш наобратно, толкова имаме.
Хеликоптер 1701, приемаш ли?
Пожарникар Кинард, обади се.
Кинард слуша.
- Задръжте за началник Симпсън.
Пожарникар, знам, че не правите каквото си мисля.
И дано капитан Уилсън да не е с вас.
Началник Симпсън, не ви чувам.
Не чувам.
Дали се върза?
Какво ни е мотото?
- Все тая!
Точно то.
Не сгреши. Дупката е доста голяма.
- И още как.
Стигнахме дотук.
И аз ще спра дотук.
Лола. Лола, ела.
Кажи на Зак, че татко му го обича.
- За какво говориш?
Никога няма да се измъкна оттук. Не виждаш ли?
Погледни ме!
- Няма да се предадем сега!
Много е трогателно, но безсмислено.
Никой няма да се качи там и няма значение.
Сержант, оценявам, че с мъжа ви ни дадохте цел
и тя ни задържа живи досега. Но там няма нищо.
Би ли повторил това?
Нищо не виждам.
- Да, доста е бурно.
Кораб с тези размери трябва да изпъква като плаваща елха.
Да, само че оттук е минал ураган.
- Как така е "минал"?
Какво е това?
- Прекъснати валежи.
Те ни подминаха.
- Чакайте, къде отиват?
Търсят! Просто не ни виждат!
Търсят кораб, а не дъното му!
Кори!
Кори!
Има една.
Нямаме право на пропуск.
- Няма да пропуснем.
Дай ми я. Ще се покатеря до горе.
Мислиш, че ако го направиш за нас, после ще те пусна?
По-добре жив в затвора, отколкото мъртъв в океана.
Добре, момчета. Обръщаме.
Пожарникарски хеликоптер 1701 се връща в базата.
Кори!
Кори!
- Ехо?
Кори?
- Ехо! Тук съм!
Да!
Хей, вижте, вижте!
- Това е. Това е!
Върни се, върни се!
Чакайте, къде е той?
- Обърнал се е.
Тревога, тревога!
Тук пожарникарски хеликоптер 1701 на издирвателна акция.
Открихме кораб "Уно" на "Океанус Блу" в бедствено положение.
Изпратете всички налични спасителни единици на локацията ни. Край.
Сега ще ме пуснеш ли?
Да, ще те пусна!
Благодаря ти, че избра "Океанус Блу".
Кори!
- Ехо!
Ехо!
Хей! Обзалагам се, че си Кори.
Мама ме прати за теб.
- Не трябва да слушам непознати.
Това е добър съвет. Кори, аз съм Боби.
Ето, вече не сме непознати, нали?
Да.
- Да вървим.
Кръженето гори повече гориво от летенето, нали?
Определено.
Тогава трябва да кацнем на него.
Продължавай, още няколко нива.
Виждаш ли онзи отвор? Към него отиваме.
Нека се кача горе. Направи ми място.
Нека аз се кача. Добре.
Какво ще правим?
- Ще опитваме пак.
Хайде, Кори! Бутай, бутай!
Давай. Бутай, бутай.
Здрасти.
Да те вдигнем?
- Да.
Държим те.
Тази сутрин, малко преди зазоряване
бяха забелязани спасителни лодки край Баха, Калифорния,
изпратени от круизен кораб "Уно", след като катастрофа повредила кораба,
оставяйки го на пътя на урагана "Етел".
Корабът се преобърнал и в 6,18 ч. тихоокеанско време той потънал.
Американската брегова охрана,
в сътрудничество с мексиканските власти,
работят неуморно, за да приберат всички спасителни лодки.
Спасителна акция на пожарната служба в чужди води не е ли необичайна?
Да, но не безпрецедентна.
Отиваме където сме нужни.
Затова, когато бях уведомен за ситуацията,
не се поколебах да оторизирам мисията.
- Останал ли е някой на кораба?
Гледаш ли?
- Да.
Никой няма да бъде уволнен.
- Освен кмета.
Май Симпсън се цели в поста й.
Мади, благодаря за помощта. Оценявам я.
Винаги ще ти пазя гърба.
И ще говориш зад него сигурно.
Когато се налага.
Добре, хлапе.
Тина!
- Да?
Кори, отиди при майка си.
Моите съболезнования.
- Какво?
Май въпреки всичко онзи Джулиън беше свестен тип.
Беше плъх, но не заслужаваше да умре.
А ти не заслужаваше всичко това.
За кое "това" говориш?
Дупката в корема или тази в сърцето?
Ще ми простиш ли?
- Ще го обсъдим след… 10 до 20 г.
Обичам те, Норман!
Боби! Тоест, капитане!
Нямаш представа колко ми липсваше.
- Достатъчно да откраднеш хеликоптер
и да прекъснеш медения месец.
Нямах избор.
- Напротив.
Можеше да не правиш нищо.
Тогава нямаше да мога да ти кажа колко се гордея с теб.
Благодаря.
- Не, аз ви благодаря, капитане.
Имам нужда от отпуск.
И четка за зъби.
Защото твоята е на дъното на океана?
Заедно с останалия ни багаж.
Най-после сами.
Превод ДАЯНА ИВАНОВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО