Woman Times Seven (1967) Свали субтитрите
ШЪРЛИ МАКЛЕЙН
Във филма СЕДЕМ ПЪТИ ЖЕНА
ПОЛЕТ
Полет, недейте, достатъчно. Помислете и за себе си.
Бъдете благоразумна.
- Благодаря ти, Жан.
Докторе, кажете й. Цял ден не е яла нищо.
Полет, животът продължава. Вие сте още млада.
Животът е...
Животът е пред вас...
и това не го казвам аз, а Клод. По-точно би искал да го кажа.
Той не трябваше... не трябваше да ме оставя сама.
Вие не сте сама. До вас е вярната ви Анет.
И ако ми разрешите...
аз също съм до вас.
И това не са просто думи.
Те идват от сърцето и са там от мига, в който ви видях за първи път.
Полет, внимавай, локва.
Полет, не ме измъчвайте. Кажете нещо.
Кажете "не", но кажете нещо.
Когато купувах фермата, мислех за вас, Полет.
Представях си как вие, с развята на вятъра коса...
препускате по нея на кон.
Знаете ли как кръстих арабската си кобила?
Кръстих я... Полет.
Някога пили ли сте прясно издоено краве мляко?
Ще ви го нося всяка сутрин в леглото...
като слуга.
Клод много обичаше мляко.
А след около месец ще узреят и кайсиите.
Имам над 800 дървета, пълни с плод.
Искате ли заедно да берем кайсии във фермата ми Межан, Полет?
Мръсни зверове. Никакво уважение даже към...
Бедната вдовица.
Межан далеч ли е от тук?
- С кола се стига за 8 часа.
Много е далеч от Клод.
Имам още едно място в Орлеанс. Няма и час път.
Разберете ме, Жан. Не искам да напускам Париж. Той е роден тук.
Полет, трябва да забравите за това.
Тогава да заминем в чужбина.
Вие изберете къде. Аз не знам.
Може би... Парагвай. Какво ще кажете за Парагвай?
Там нямаше ли революция? Да, имаше, но доколкото разбрах...
правителството вече се е справило с нея.
А какво ще кажете за Хондурас?
Не съм чувала нищо за него, а и паспортът ми е изтекъл.
Това не е проблем. Аз ще се погрижа за всичко.
Трябват 2 снимки, акта за раждане, разрешение от съпруга.
Но в този случай...
О, Полет... заедно ще бъдем много щастливи.
МАРИЯ ТЕРЕЗА
Не ме очакваше, нали?
Джорджио! Нанет!
В моя дом!
В моята спалня и в моето легло!
Тази сутрин говорих с нея в Италия. Трябваше да се върне утре.
Обличай се. Мама миа, обличай се.
Защо въобще се преместихме тук?
И нея нямаше да я има.
- Търговски представител!
Хора като мен!
Всичко ще ти обясня. Мария Тереза, между мен и Нанет няма нищо.
Абсолютно нищо! Кълна ти се, Мария Тереза!
Махни се от мен!
Спри! Не прави от мухата слон!
Съгласих се на тази работа, защото те обичам!
Ще съжаляваш за това!
Не! Мария Тереза! Опитай се да разбереш!
Сега ще разбереш какво ми е на мен!
Ще преспя с първия срещнат мъж! Ще го направя! И то веднага!
Не си права! Не е честно!
Долен, мръсен лъжец.
Джехан, коя е тази?
- Това не е нейна територия.
Добре е облечена.
- Жанин!
Не я познавам.
Млъкни.
Лошо ли ти е?
- Не.
Не е глуха.
- Може да е няма.
Тя не е като нас, веднага се вижда.
- Защо? Какво й е толкова различно?
Всичко! Виж й обувките.
Не е бедна.
Проблеми с мъж ли имаш?
"Отиди в Рим", ми каза той.
"Отиди в Рим да видиш родителите си".
"И вземи децата".
"Там е слънчево и въздухът е чист".
Долен, гаден лицемер!
Права ли съм или не?
- Разбира се, че си права...
ако искаш да му отмъстиш, направи го веднага.
Да, това е начинът.
Не плачи. Тези животни не плащат за сълзи. Дай им да се веселят.
Не плача, а просто ме е яд.
- Тогава какво чакаш?
Излизай на тротоара и действай. Тази вечер има много клиенти.
Хей! Какво правите? На седянка ли сте?
Там един клиент ви чака от половин час!
Хайде! Вървете при него!
- Ние да не сме ти роби!
Даже на Коледа ме кара да работя.
Ако имахме профсъюз, можехме да стачкуваме.
Чудесна идея.
Стотици гладни домакини само това и чакат, да заемат местата ни.
Какво, загуби ли смелостта си?
- Нали се закле да му отмъстиш?
Хайде, скъпа. Ще ти намерим нещо по-добро. Обади се на Джак.
Освен това той е културен мъж.
Мъжът ти с каква коса е?
- С тъмна.
Добре, тогава ще ти намерим рус. Хей, детският лекар.
Не, този не става.
- А и няма да плати.
Нали отмъщава. Може и безплатно.
- Не, само това не!
Така ще подкопае пазара! Да плаща и то повече!
Колкото и да вземеш, после ги сложи парите в рамка.
Нека мъжът ти да го запомни това.
Не, остави го в неведение.
Първо му кажи, че си му изневерила, а после го отречи, разбра ли?
Ще тича след теб като кученце, защото няма да е сигурен.
Всички са такива.
- Жените са по-лоши.
Познавах една, която обожаваше мъжа си...
въпреки, че лекарите казваха, че е душевноболен.
А той се държеше като бог, защото тя се грижеше за него.
Биеше я по два пъти на ден, а тя му купи климатик.
И коя е тази глупачка?
- Аз!
Мария Тереза, ще ти отстъпя моя клиент. Добро момче е.
Аз ще уредя всичко.
- Не забравяй мъжа си.
Какво е правил в леглото ти и как е целувал приятелката ти.
Не ми е приятелка, а евтина курва!
Точно така, въпреки, че това е обида за бизнеса.
Ето такава вече ми харесваш. Хайде, да побързаме! Не се бой!
Кажи му за проблема й, Жанин.
- Защо, да не би да е непълнолетна?
Ще отмъстиш за всички нас.
- Направи си и снимка...
нека мъжът ти я сложи в семейния албум.
Съдия, тази прекрасна дама иска да ме смени този път,
ако нямаш нищо против.
Малко разнообразие, нали съдия?
Връщам се на работа малко по-щастлива.
Той е гол! Кара колата абсолютно гол!
Няма нищо на себе си!
Виж, съдията е много зает човек.
Е, момичета, това е. Тя е аматьор. Много шум за нищо.
Искам да се прибера в къщи!
- Добре. Върни се при твоя измамник.
Хей, ченгетата!
- Полиция!
Ела, по-бързо.
Искаш ли някой да те закара до вас?
- Не, аз живея наблизо.
Ами ако те хванат ченгетата?
Добре, много ти благодаря.
Ако промениш решението си, аз съм тук.
Ще ти помогна.
- Благодаря. Много ти благодаря.
Наистина ли ще допуснеш да му се размине?
Не, ще го напусна! Наистина. Сега ще се прибера,
ще си събера багажа и ще отида на хотел, а утре ще взема и децата.
Наистина ще го напусна.
- Това вече съм го чувала.
Да вървим.
Това е моят човек с климатика.
Поиска и спортна кола.
Закарай приятелката ми в къщи. После ще ти разкажа всичко.
Добре, качвай се.
Хей, съдията!
Твоята история не ме интересува, но ако жена като теб
има нещо общо с тези боклуци,
на които им плащат всяка сутрин, ти си свършила.
Ще можеш да получаваш по едно палто и сребърен сервиз всеки месец.
Не искаш ли сребърен сервиз за чай?
- Имам си.
Скрий парите си в обувката. Помисли и за старините си.
Мислила ли си за това?
Да, мислила съм.
Стой! Спри!
Благодаря ти, Диди.
Толкова ниско ли успя да паднеш?
Отвори си очите. Кажи нещо, скъпи!
Кажи нещо!
- Мама миа, боли.
Скъпи мой, любими!
- Мама миа, боли.
Любов моя!
Скъпото ми момче!
Светлината в живота ми!
Златото на моите мечти!
Меченцето ми!
ЛИНДА
Сигурно вие сте младата дама, чийто глас звучеше в слушалките ми.
Нали? Знаех, че такъв глас може да принадлежи само на момиче като вас.
Исках само да ви благодаря.
- Няма защо.
Това не беше просто превод.
Гласът ви звучеше като песен, като музика.
Г-це преводач... Извинете.
Имам нужда от помощта ви при преговорите ми с японския колега,
ако не ви преча, разбира се.
С ваше позволение.
- Английски дяволи.
Шотландски.
Благодаря ви млада госпожице, но не се нуждаем от услугите ви,
защото аз знам италиански.
Бил съм в Рим през 1942, 1952, 1962 и миналата седмица.
Много добре, господине. Извинете.
Бъдете така добра, предайте, че д-р Маккормик е възхитен от пирамидите,
от Суецкия канал, от пустините, от всичко.
Думите на колегата ми са прекрасни.
Особено когато излизат от такива устни, моите устни.
За мен ще е голямо удоволствие...
да прекарам вечерта с вас...
а може би и нощта.
Г-це! Г-це преводач!
Мога ли да ви наричам по име?
Да.
- Благодаря.
Цял живот бих прекарал на върха на планина, повтаряйки, Линда, Линда.
На върха на планина?
- Да.
Цял живот?
- Да, цял живот.
Повтаряйки името ми?
- Да.
Лъжец. Боб е единствения човек, който не лъже.
Сама ли живеете?
- Живея с Боб.
Той е в Калкута сега.
Мога да си представя вашия дом. Той е целия розов.
Бял е.
Бял, с много цветя, картини и столове.
Продължавайте.
- Абажури.
И легло.
Нали за това мислите? За леглото.
Не, не. Мислех за раклата.
Повярвайте ми.
Още щом ви видях, напълнихте душата ми от тук до тук.
Къде да намеря мъж като Боб?
Който говори за Сартр, за литература...
скулптура, живопис, който чете на глас поезия...
спокойно и с чувство... докато аз съм гола?
Гола?
Атмосферата е чудесна, нали?
- Да!
Уморихте ли се?
Мисля, че бихте могли да четете до сутринта.
Това... това е победа на духа над плътта!
Да, добре го казахте. Много добре.
Чувствам се като отшелник...
живеещ във висока кула над света... над секса.
Точно така!
Да, да. Точно така!
Ние сме ангели!
Елате при мен. И двамата. Елате.
Господа! Обувките!
Искате ли сандвичи? Ябълка, орехи, мед?
Мляко?
- Уиски със сода?
За мен само вода.
Боб е там горе. Живее в облаците.
Той е стюард.
Ченси, единият от нас е излишен.
- Да, и това си ти.
Искаш ли резен лимон във водата?
- Да, може!
Е?
- Ези или тура?
А какво ще кажеш за една канадска борба?
Добре, ето там.
Готов ли си?
- Да.
Ние просто си играехме.
Дори неформалното следвоенно изкуство вече е демоде.
Старомодно е.
Изкуството се развива в отвратителна посока.
Традициите и морала също трябва да се развиват.
Не искам тази нощ да свършва. Прекрасна е.
Моето легло отново е аркада в Атина...
сакрално място за размисъл.
Какво сте готови да направите за мен?
Аз ще се оженя за теб. Ще се разведа и ще се оженя.
Голяма работа. При вас е лесно да се разведеш.
Ако Линда пожелае, ще скоча през прозореца.
Ще го направя.
- Чудесно.
Чудесно.
- Чудесно!
Скачай.
Мислено вече съм долу и лежа размазан на асфалта като плъх.
Но така този тук ще получи предимство, а това не е честно.
А това е Алън Джонс. Той има чувство за времето.
Добре, кой го направи? Кой ме докосна?
Аз съм като статуя.
- А аз бях като заспал!
Това е позор! Трябва да се срамувате!
Вие разрушихте мечтата... прекъснахте духовната връзка.
Какви са тези примитивни страсти?
Погледнете се! Безчувствени мумии такива!
А ние се чудим защо хората още воюват?
И пред такива същества като вас...
пак нямам смелостта да покажа каква ме е създал Бог.
Лицемерието се завръща, за да ни задуши.
Сега разбрах. Кракът ми сам е мръднал.
Загубих контрол над него и...
"Невинният не трябва да страда".
Това ви оправдава, Маккормик. Вие сте истински мъж.
Аз заслужавам повече.
Цял час сдържам ръката си, а за един италианец това си е жива мъка.
Сърцето ми биеше лудо, кръвта ми кипеше.
Вътре в мен се надигаха гласове...
и се наложи да стискам устни, за да не излязат навън!
Продължавай, говори.
Удари ме, Маккормик. Хайде, удари ме!
Хайде! Ще... Удари ме, ще ти дам и другата буза!
Хайде, удари ме! Удари ме така!
Заслужих си го. Исках да си счупиш крака, когато идвахме насам...
Щяха да те откарат в болница, а ние щяхме да останем сами...
Хайде, удари ме! Давай, Маккормик...
Сега можеш да ми го върнеш, Ченси. Видях те мъртъв.
Мъртъв и изстинал, покрит с чаршаф, там на дивана.
Ти даже не мръдна, когато скочих върху нея.
Целунах я поне сто пъти. Побърках я от целувки!
А аз се бях увил около нея като питон!
Счупих й всички кости!
Ударих я! Прости ми, Линда.
Аз я обожавах. Наслаждавах й се. Поглъщах я с очи!
Изпивах я! Драсках я! Разкъсвах я!
Аз я удрях! Унижавах я!
Бях екзалтиран! Изпълнен с трепет! Малтретирах я!
Завързах я на възел! Свирих арпеджио на нея!
И други неща, за които не искам да говоря!
ЕДИТ
Искам да ти пожелая лека нощ, Рик.
- Лека нощ.
Мога ли да направя нещо за теб?
- Не, благодаря, скъпа.
Един момент. Чуй това.
Почервеняла от вятъра, Симона излъчваше енергия.
Той й каза: "Не мърдай. Стой така цяла вечност".
Но Симона, изведнъж обзета от неочакван каприз...
скочи напред...
и се скри в лютичетата...
а косата й се вееше.
Но...
- Какво?
Вчера тя имаше плитки.
- Това беше вчера.
Симона е непредсказуема жена.
Когато трябва да се смее, тя плаче.
А когато трябва да плаче, тя се смее.
Тази жена е всичко. Цинична.
Жестока и силна.
В един момент танцува весело на върха на планината,
а в следващия пада в пропастта на отчаянието.
Добре ли си, скъпа?
Да, продължавай.
В 11 глава Иван е просто прах под краката й.
Тя танцува върху него като танцьорка в харем върху леопардова кожа.
Симона, чието настроение е променливо като априлското небе...
Облечена изцяло в бяло, тя е невинна, чиста, съвършена...
подскача от място на място лека като перце...
неуловима като летен ветрец.
А след това блести като сняг.
В зелено, ревнива, магьосница...
коварна и хитра, непристъпна...
и способна на невероятна жестокост.
Бенгалският тигър винаги дебне.
Но в синьо... Ах, в синьо.
Какво предизвикателство за мъжете...
настойчива, неотразима и вечно смееща се, смееща се.
Най-удивителното нещо в Симона е това, че тя винаги е нова...
винаги е оригинална... винаги е интересна...
винаги всичко наведнъж!
Едит! Прочетох разказа на съпруга ти.
Фантастичен е! Той е гений.
- Благодаря.
Откъде намира такива забележителни жени?
Те са луди и непредсказуеми.
Знаеш ли, миналия месец съпруга ми хлътна по онази хубавичка нимфоманка.
Помниш ли? Онази, която влезе в хола и започна да крещи...
Как се казваше тя?
- Лулу.
Точно така, Лулу. Къде ли ги намира такива?
Кои са те?
- Не знам, но не съм аз.
Не, разбира се, че не си ти.
Говорих за това с момичетата.
Ти си толкова добра, практична, благоразумна.
Предай на съпруга си, че ние го обичаме и го целуни от мен.
Разбира се ако не ревнуваш.
- Не.
Довиждане.
Искам увеличение на заплатата. Повече не мога така.
Всичко тук е на моята глава.
Да вземем например кафето... понякога правя по 20 кафета на ден.
Омръзна ми.
Ако напусна, ще останете сама.
Едва ли ще успеете да си намерите някой друг като мен.
Ще трябва да правите всичко сама и не знам дали ще се справите.
Толкова сте слабичка.
Мадам, не се шегувам! Говоря сериозно!
Само на несериозните неща ли трябва да се смее човек?
Не и аз.
Аз се смея и на сериозните неща. Смея се и на важните неща.
Знаеш ли какво искам да направя?
Да опиша в последната глава една дълга целувка.
Цялата глава да е това... 30 страници.
Цялата?
- Да, целувка тук, тук и тук...
Обсипва я с целувки. Хапе я. Облизва я с език.
И през цялото време плаче.
Целува я и плаче... от радост.
Идеята да се обединят целувките и плача е чудесна.
Виждаш ли онова момиче?
Точно такава си я представям Симона.
Погледни я само. Виж как се движи.
Трябва да отида в Нормандия. Точно това ми трябва.
Всички тези скали на брега, и... делфините и албатросите.
Албатроси в Нормандия?
- Да. Е, може и да няма.
Въпросът е, че там мога да открия красиви и забележителни жени
като Симона.
Говориш с нея...
а в следващия момент тя се гмурка от 150 метровата скала в морето
и изчезва на хоризонта към Америка...
в търсене на приключения и любов.
Към все още неизследваните ширини на Новия свят.
И към нови и нови завоевания в живота.
Страхотно.
Може ли да поговорим, Рик?
- Разбира се, скъпа.
За какво?
- За каквото искаш.
Разбира се, защо не?
Харесват ли ти?
Ти пушиш?
Да, аз... от днес реших да пуша.
Нали днес е годишнина от сватбата ни.
О, Боже. Извинявай. Забравих.
Сега ще я отпразнуваме. Какво искаш? Сладолед?
Искам шампанско!
За теб, скъпа.
За твоя успех... и за успеха на Симона.
Какво правиш?
- Не знам.
Колко е часът, скъпа?
- Осем!
Време е да се захващам за работа. Нови идеи, нови идеи.
Имам много идеи. Тази нощ ми хрумна още една.
Симона отива на гости на приятели, които седят на масата.
Тя влиза в столовата на кон... и знаеш ли как?
Гола.
Сипи ми едно кафе, скъпа.
Филии ли да ти опека или да ти опържа яйца?
Не искам яйца, само филии.
- Само филии, само филии...
С масло или сладко?
- Не искам сладко.
Защо не говориш, а пееш?
- Обичам да пея, обичам да пея...
Мога да пея цял ден. Мериен, Мериен...
Съпругът ми иска кафе и препечени филии.
По-бързо, по-бързо.
- Добре.
Благодаря, благодаря.
Кой е?
- Аз.
Готов ли си за вечеря, скъпи?
- Да, да вечеряме.
Гладна ли си?
- Умирам от глад.
Добре ли си?
- Да.
Между другото, утре имам посещение при лекаря.
Защо, болен ли си?
- Не, просто е време да го посетя.
Дописах Симона на стълбите.
Как свършва всичко?
- Ами тя отлетя.
Отлетяла е?
Отлетяла е значи. Удивително.
Защо не дойдеш с мен?
Мериан, чакаме!
- Момент.
Това е добра идея.
Ще дойдеш да ми правиш компания и той и теб ще прегледа.
Човек трябва да се грижи за здравето си, нали?
Знаеш ли колко микроби има? Милиарди!
Ще дойдеш с мен, нали?
- Аз? Мен не ме е страх от микробите.
Обичам опасностите.
Това харесва ли ти?
- Разбира се.
Кой е този, по дяволите?
- Изненадан ли си?
Знам, че е лудост, но той е само за една вечер.
Не се сърдиш, нали?
- Разбира се, че не.
Забавна идея... за една вечер.
А утре ще го сменим с филипинец.
Тази сутрин тя се появи с ето такъв нож.
Това ме шокира.
Тичаше наоколо, разсичаше свещите с ножа и се заливаше от смях.
Какво значи това, докторе?
- Не ме наричайте доктор.
Тази вечер аз не съм доктор, а ваш адвокат.
От гледна точка на психологията, ако трябва да говорим за диагноза...
прави впечатление, че жена ви е превъзбудена и се държи странно.
Но това не е нещо особено. Няма от какво да се притеснявате.
Но аз се притеснявам.
Винаги е била много мила и нежна.
А аз трябва да работя.
Писателят има нужда от тишина и спокойствие, за да твори.
Аз летя.
Боже мой!
Удари ли се?
- Няма нищо!
Жена ви се държи странно за годините си.
Да, като малко момиче е.
Виждаш ли, нищо страшно. Само вазата се счупи.
Ще ви сипя по едно питие.
Толкова съм щастлива! Каза, че съм като малко момиче.
Тя ще има нужда от дълго лечение.
- И ще помогне ли, докторе?
Адвокат.
- Извинете.
Мериан, приличам ли на момиченце?
- Да, мадам.
Вие сте точно такава, малко момиченце.
Нашето малко момиченце не се ли е наранило?
Не, няма нищо страшно.
Но една синина би ми стояла добре.
Особено на окото.
Дайте да погледна. Да, малко сте се ударила.
До утре ще ви мине.
А сега следете пръста ми.
Прави каквото ти казва докторът.
- Адвокатът.
Вижте колко добре го правя. По-добре от всеки друг.
А сега опитайте вие. Протегнете си ръката.
Ръката.
- Ръката. Няма да боли.
Протегнете си ръката.
Хайде, протегнете си ръката... и всичко ще свърши.
Хайде.
Успокойте се!
- Едит!
Успокойте се!
- Хванете я!
Върни се!
Върни се!
Останете там, мадам. Идвам.
Стойте там.
Не съм луда!
Аз просто го обичам!
ИВ
Фантастичната рокля от 1001 нощ, създадена специално за мадам Лезире,
ще бъде представена на откриването на операта.
Лъжци! Крадци! Това е моята рокля!
Ушиха я специално за мен. Тя е моя!
Ще видят те! Ще ги пратя в затвора!
Извикайте шофьора и махнете това от косата ми!
Веднага, мадам. Седнете.
- Няма да сядам!
Махнете тези неща или ще извикам...
Ще те унищожа, Февал! Ще те смажа!
Ще ходиш облечен в дрипи и ще живеещ като просяк!
Мъжът ми ще те съсипе.
Не съм виновен! Откраднаха ми идеята!
Това е недопустимо, особено след като ти плащам по 4-5 хиляди долара!
Мадам Дюбоа, съжалявам. Не съм виновен.
Ти си един идиот!
Не споделям мнението ви, мадам.
Направи така, че Лезире да не се появи тази вечер с моята рокля!
Извади съдебно предписание!
- Но за това трябва време.
Дай им рушвет! Важното е да се свърши работа!
Да, без рушвет ще отнеме още повече време.
Но откриването е днес! Накъде отива Франция!
Позор! Обади се на президента.
Не знам. Мадам Лезире има влиятелен любовник.
Че кой няма? Обади се на мадам Лезире.
Разбира се, мадам. Несъмнено, мадам.
Ще се радвам да помогна.
Сигурна съм, че ще намерим решение.
- Много ви благодаря, мадам Лезире.
Вие сте ангел.
- Толкова сте любезна.
Добре е, че имате над 100 рокли, от които да изберете подходящата.
Всички знаят, че вие имате над 200 и то най-добрите в цял Париж.
Но тази рокля, не знам... много ми харесва.
Знаете ли, може би не се досещате, но няколко малки промени...
и роклите ще изглеждат различни.
Не мислите ли, Женевева? Нали мога да ви наричам така?
Благодаря. Ив.
Не, това няма да отнеме много време...
да се промени например линията на рамото...
това ще направи роклята по-проста, с по-строг силует.
Добре, направете го. Ще се видим по-късно.
По-късно? Къде?
- Как къде, в операта, скъпа.
Вие сте завлекли компанията с 20% от резервния фонд
и сте си ги прибрали в джоба!
Не можете да го докажете. Всеки може да обвинява.
Бобо!
- Скъпа?
Ела тук!
Тази история намирисва! Ще я направя обществено достояние!
Обещавам ви...
Ричард.
- Сърдечни проблеми, господа.
Ще ме извините ли за малко?
Една старица я арестуваха за кражба на ябълка,
а тази Лезире се разхожда на свобода!
Време е за революция!
- Не викай, скъпа, ще ни чуят.
Ти държиш 51% от компанията.
- Да, но...
Тогава ще викам. А ти по-добре направи нещо!
Разбира се, ако не си една жалка и страхлива кокошка.
Забравяш за войната и моите медали.
Това е било отдавна, а аз ти говоря за сега!
Обади се на Лезире. Обади му се и говори с него!
Жена ми е права и не смята да променя решението си.
Ще изпратя моите секунданти.
- Той ще изпрати секунданти.
И ще ви разоря!
- Ще ме разори.
Смей се.
Той се смее.
Тогава и ти се смей. Смей се!
Имам съвещание. Искат да ме разкъсат на парчета.
Ще ти пратя умни момчета. Те ще уредят проблема.
Мога да отида при мадам Лезире. Аз продавам нашите продукти.
Носороа, отдел "Реклама и продажби".
Тази година сме увеличили печалбата с 30%.
Кросни, от отдел "Кадри". Ще кажем на мадам Лезире, че е починала баба й.
Измислете нещо по-добро.
- Майка й?
Явно не познавате добре жените.
Аз имам идея. Деми, от отдела за научни разработки.
Е?
Бомба.
Скъпи, любими, съкровище мое. Мама е тук.
Не плачи, недей.
Не, само не косата, Пиер!
Виж, Пиер! Виж мечока Бибо.
Големият стар мечок.
Продължавай, Никол.
Ти си най-прекрасното създание на света.
Да, скъпи.
- Ще ми помогнеш ли?
Извинявай, че закъснях, но успях да спечеля.
А какво стана с Моро? Добре ли е?
- Само кракът му е парализиран.
Знаеш ли го Деми? Съобразителен е и мисля, че заслужава повишение.
Деми? Незначителен човек. Получава малко, но е полезен.
Помогна ли ти?
- Да, много ми помогна.
После ще ти разкажа всичко.
- Мадам?
Детето има нужда от вас.
- Покажи му мечока Бибо.
Мечока Бибо.
- Вече му го показах, мадам.
Тогава му изпей Интернационала.
Казах ти вече, тази песен не я понасям!
Ще те уволня!
- Предишната бавачка му я пееше.
Скъпи, без тази песен няма да заспи. Не се вълнувай толкова.
Ще порасне и ще я забрави. Да вървим, хайде.
Нямаме много време.
Хайде, размърдай се.
Ало. А, Деми. Добре, благодаря.
Отлично. Сега ние тръгваме за операта.
Ще минем покрай Болонския лес.
А ти, Деми, извикай или по-добре избухай като бухал.
За да можем да те намерим.
Какво значи не знаеш как?
Тогава вий като вълк.
Опитай.
Добре, но не като стар вълк.
Ще се видим след 15 минути.
Разбира се, че трябва да избухне когато минем!
Да, Деми. Да, да, да. Дочуване.
Какво трябва да избухне?
Не мисли, че това е водородна бомба.
Да не си полудяла. Не искам да влизам в затвора за това.
Този Деми веднага ще го уволня!
Никога не си рискувал заради мен. Само за въшливите си пари мислиш.
Ти си... за теб няма нищо свято.
Спри колата, Пол. Отивам си. Между нас всичко свърши.
Ив, къде тръгна?
- Махай се!
Да ме съсипеш ли искаш?
- Искам просто да бъдеш мъж!
Хенри.
Това е Деми!
Добър вечер, мадам. Шефе.
Деми, за каква бомба става дума?
Малка бомба, свързана със запалването на колата им.
По-малка е от тази, която използвахте в Бовон през 1958.
Но този път не искам да има жертви.
Няма да има. Само дим, шум и малко страх.
Бомбата тежи 300 грама.
- 500 не беше ли по-добре?
Мадам, такава бомба ще ги разкъса.
- А 450?
А кой ще бъде заподозрян за това?
- Бъдете спокойни.
Ще обвинят профсъюзите.
- Ето ги, тръгват!
Да вървим в колата.
- Назад, по-бързо.
Това не беше много умно. И помни, днес не сме се виждали.
Както кажете, сър.
Привет, как сте?
Добър вечер.
МАРИ
Страх ли те е?
- Не. Щастлив съм.
Ще се съблечеш ли?
- По-късно.
Моят глух съпруг! Слушал ли си тази глупост?
Искаш ли ти да си пръв?
Това са Фред и Мари.
Ние ще извършим едно велико дело...
Велико дело? Малко преувеличаваш.
Велико дело?
- А какво трябваше да кажа?
Ние ще се самоубием.
Ние ще се самоубием, напълно съзнавайки какво правим.
И не го свързвайте това с психоза или нервно разстройство,
за да избегнете отговорността.
Ние сме спокойни, невъзмутими...
и сме хладнокръвни, нали Фред?
Кажи го на глас.
- Да.
И това не е погребална церемония.
А тържество.
Химн на живота, един прекрасен химн на живота.
Какво значи това химн на живота?
Ние не сме против живота. Той е прекрасен.
Хората са отвратителни.
Вие сте отвратителни!
Искате да ни унижите, да ни поставите на колене и да ни накарате да плачем!
Но ние няма да плачем, а ще се смеем в отвратителните ви физиономии!
Към съпруга ми...
Нямам какво да ти кажа.
Даже не мога да те мразя, толкова си жалък.
След като се оженихме, ти качи 7 кг.
След 2 години качи още 10.
Не съжалявам, сбогом.
Към жена ти.
Не знам какво да кажа.
- Не е нужно да държиш реч.
Давай. Хайде.
Слушай, Джулиет! Повече не мога така!
Опитай се да ми простиш.
- Да ти прости?
Да ти прости? Ти луд ли си?
- Бедната стара жена.
Чу ли това? Стара си!
За теб са се женили само заради парите ти.
Можеш да му бъдеш майка. Даже баба.
Виж какво си направила с него. Той е едно нищо.
Никога не е работил, на нищо не се е научил.
Аз съм просто жиголо!
- А имаш и изкуствено чене.
Говори по-силно, тя не чува добре.
- Имаш изкуствено чене!
А освен това и си глуха!
Да, това трябва да я ядоса.
Към целия свят!
Към всички! Обръщам се към всички!
Вие, долни и гадни боклуци!
Напишете го това на челата си.
На вашата съвест ще тежи живота на двама души.
Не искам да чуят как плача!
Искаш ли кока кола?
- Да.
Две кока коли.
- С лед.
Две кока коли с лед.
Стая 54.
Знаеш ли какво мисля?
По-добре е да ни намерят голи.
- Не.
Това не е добра идея.
Като ни намерят, трябва да изглеждаме като на сватбено тържество.
Донесох го заради теб, на мен ми е малко.
И едно копче се е скъсало.
Жена ти даже копчето не ти е зашила.
Тя не вижда добре.
- И това ли?
Откъде го взе това?
- Първият й мъж е бил генерал.
Мислех... Мислех да използваме хапчета.
Не, никога не съм пил хапчета.
Никакви хапчета, от тях ме боли корема.
Винаги съм използвал свещички.
Вече виждам заглавията: "Тяхната последна свещичка".
Благодаря, аз ще ги взема.
Изчакайте малко.
Имаш ли дребни?
- Дай му ги всичките.
Ето вземете, вземете ги.
Няма нищо.
Просто не искам да ме намерят без пукната пара.
Ще се вдигне голяма врява.
Топла е.
Ако нямаш пари си никой.
Може дори и експерименти да си правят с теб.
По-добре да не ни пипат. Сега ще го запиша като последно завещание.
Искам кремация. Нека пепелта бъде разпръсната над морето...
И не смейте да ме пипате.
Не искам експерименти.
Но ако става дума за орган за някой болен...
А сега да чуем последните новини от обиколката на Тур Дьо Франс.
Пък и било то враг.
Имам по-добра идея. Жена ми има болни бъбреци.
Джулиет, дарявам ти един бъбрек.
Знаеш ли, ти си светец.
Тур Дьо Франс. Финишират.
- Нас какво ни е грижа?
Да.
Фред?
Ако искаш да ми кажеш още нещо, давай.
Няма какво скъпа.
Тогава вече сме едно цяло.
Душите ни са съединени.
Знаеш ли, има още неща...
които не сме уточнили.
От техническа гледна точка... аз какво трябва да направя?
Ти няма да правиш нищо, аз ще го направя.
Как? Как ще го направиш?
В такива ситуации си има процедура на действие.
Отговорността се поема от мъжа.
- Тоест?
Аз ще стрелям.
- По кого?
Първо ще застрелям теб, а после и себе си.
Ами ако промениш решението си след като ме убиеш?
Може да се разкаеш, да проявиш слабост.
Искаш ти ли да го направиш? Давай, но не знаеш как!
Ако ме уцелиш тук, ще остана парализиран за цял живот.
Скъпи, искам да си отидем от този свят заедно.
Извинявай, ако си ме разбрал грешно.
Трябва да скочим прегърнати през прозореца.
Да се размажа на тротоара в смокинг?
Има и други начини.
Морето, например.
- Нямаме пари да стигнем до там.
Тогава остават хапчетата.
- Моля те, не говори за хапчета!
А за какво да говоря тогава?
- Знаеш ли какво?
Да ти кажа ли истината? Ти не ме обичаш.
Иначе щеше да бъдеш щастлива, че аз ще отнема живота ти!
А ти мислиш, че съм страхливец! Даже по-лошо! Че съм убиец.
Какво значи това? Почти се бях хванала на тази комедия!
Сега пък стомахът му бил болен! Вицове!
Какво ще му стане на трупа от хапчетата?
Какви са тези инсинуации! Ще ти кажа какво ще стане после!
Никой няма да излезе от тук жив! Ще ни намерят на пода...
Ще ги изпия тези шибани хапчета! Разбра ли?
Как мислиш, шегувам ли се?
- Отлично!
Никой няма да излезе от тук жив!
Фред, скъпи, любов моя.
- О, скъпа, любима моя.
Това е ужасно.
Ужасно е, че се подозирахме един друг.
Край, край на кошмара. Всичко е както преди.
Не, сега е по-добре. По-добре е отколкото преди.
Този отвратителен свят не е достоен за нас!
Погледни си лицето.
Искам да бъда красива, когато ни намерят.
Заведи ме до банята.
Каквото и да се случи... помни...
ти си всичко за мен.
Скъпа?
- Фред?
Мари?
ДЖИН
Той върви след нас. Още е там.
Някои мъже са истински романтици. Имат нужда от малко помощ.
Да бъдат окуражени. Иначе ще си загубиш времето.
Но този върви след нас вече цял час.
Знам ги тези. Прави им удоволствие само да гледат. Вървят и гледат.
Мечтаят за краката ти.
А лятото, когато се виждат повече неща, и за тях.
Престани или повече няма да ходя с теб по магазините.
Много е предпазлив, сигурно се срамува.
Точно като теб.
- Аз не се срамувам.
Да, сигурно. И на мъжа си не си изневерявала.
Досега не съм намерила някой по-добър от него.
Този шлифер е виждал и по-добри дни.
Въпреки, че му отива.
Не е зле.
Виж, купува си билет... иска да бъде близо до нас.
Ами ако това е скъпо за него?
Тогава ще трябва да му възстановим парите.
Не се смей.
- А ти се успокой.
Той даже не се досеща, че го наблюдаваме.
Да тръгнем обратно. Ще го изненадаме.
Искам добре да го огледам.
Хайде.
- Но няма да се смееш.
Тихо.
Как те погледна само. Сигурна съм, че теб следи.
Следи и двете ни, ако е отворен.
- Ето го.
Ако не дойде сега, изобщо няма да дойде.
Може да няма пари за кафе.
И даже за кибрит. Този сигурно пише стихове.
Ами ако хване пневмония и умре?
Ти тръгни на дясно, а аз наляво. Така ще разберем кого следи.
Не мога. Ще взема такси и ще се прибера в къщи.
Стига, хайде да опитаме. Ще бъде весело.
След това ще се чуем да видим какво е станало.
Добре.
Такси! Такси!
Мадам, нашите бормашини са най-добрите в света. Заповядайте.
Ще видите, че в цял Париж, тук изборът е най-голям.
Заповядайте, влезте и се убедете. Тази, която гледахте, е най-добрата.
Освен това има и устройство за регулиране на волтажа.
Благодаря.
- Довиждане.
В снега мадам Боне е още по-прекрасна.
Благодаря.
Джин?
- Здравей, Виктор.
Идвам, само да се събуя.
Е, няма ли да ме целунеш?
Извинявай. Това е за теб.
На моя любим съпруг. Веднага се връщам.
И какво да правя с това, по дяволите?
Не знам, скъпи. Просто исках да ти направя подарък.
Шведска е. Има и устройство за регулиране на волтажа.
Днес закъсня.
- Имах много работа.
Бяхме на Шанз-Елизе с Клоди, след това пихме чай в Ронд Пойнт.
След това се разходих по улица Бланш...
и после ти купих бормашината от едно малко магазинче на улица Де Севре.
Накрая се прибрах в къщи под падащите снежинки.
Това сигурно е Клоди.
Да, тук е. За теб е.
Ало? А, вие ли сте?
Да, кажете.
Шанз-Елизе, да...
с брюнетка?
Да, познавам я. Една нейна приятелка.
После? Улица Бланш?
Малко магазинче на улица Де Севре?
Знам какво е купила. Хубава бормашина.
За мен. Да, значи всичко, което ми каза, съвпада.
Благодаря. Утре ще мина да си оправим сметките.
Да, благодаря. Дочуване.
Колко е красиво навън.
Снегът много ме възбужда.
Джин, не ти благодарих за бормашината.
Ти си прекрасна.
Преди малко те питах какво да правя с нея.
Щастлив съм, ще правя дупки с нея.
Точно така. Ще дупча навсякъде.
Ще направя цялата къща в дупки.
Идеята ти да ми подариш бормашина...
ще ме направи най-щастливия човек на света.
Обичам те. И съм толкова щастлив.
Помниш ли как те ревнувах?
Бях се побъркал. Бях полудял.
Прости ми, Джин.
Превод: R I S T A K I /