Alice in Wonderland (1966) Свали субтитрите
и Земята, и всички гледки обичайни,
ми се струваха като окъпани в небесна светлина,
великолепни и ярко омайни.
АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА (1966)
по едноименното произведение на Луис Карол
Дете. Вземете това. По-бързо!
Стойте така.
Сложете си шапката.
Така ще е цяло лято.
Хайде, вървете. Вървете.
Колко чудно е всичко днес!
Дали не ме е сменил някой през нощта?
Чакай да помисля: бях ли същата, когато станах тази сутрин?
Струва ми се... като че ли се чувствах някак особено.
Но ако не съм същата: коя съм тогава?
Ах, ето голямата загадка!
Коя съм аз?
ИЗПИЙ МЕ!
Ще се опитам да видя дали знам всички неща, които знаех някога.
Чакай да видя:
четири по пет прави дванайсет,
четири по шест прави тринайсет
и четири по седем прави...
ИЗЯЖ МЕ!
Все по-странно и по-странно!
"Как е лъснал малкият ми крокодил дългата си писана опашка!
Сред водите бавни на реката Нил - всяка люспа, сякаш златна чашка!"
Мисля, че най-важният въпрос е как да изсъхнем.
Ако запазите тишина и ме изслушате, скоро ще изсъхнете.
Готови ли сте?
- Да, да.
Това е най-сухото нещо, което знам.
- Да, да.
Мълчание, моля!
- Да, да, да.
"Уилям Завоевателя, чиято кауза се защищавала от Папата,
скоро подчинил англичаните, които се нуждаели от водачи
и които в последно време били свикнали на преврати и поражения.
Едуин и Моркър, графове на Мършия и Нортъмбрия..."
Никога не ми е било толкова скучно.
Да, да, да.
- Казахте ли нещо?
Не, нито дума.
- Да, да.
Значи ми се е сторило.
- Да, да, да.
Значи продължавам.
- Да, да.
"Едуин и Моркър, графовете на Мършия и Нортъмбрия,
се обявили в негова полза.
И дори Стигънд, родолюбивият архиепископ на Кентърбъри,
намерил за добре да отиде с Едгар Етилинг
да посрещне Уилям и да му предложи короната.
Въпреки че страната все още се клатела от ударите на завоеванието,
Завоевателя постепенно въвел феодалната система,
която била като слънчев лъч, тъй като одобрили каретите с коне,
съгласно представите за политика на англичаните, както е било тогава."
Как се чувстваш, мила?
В такъв случай, предлагам събранието да се вдигне,
за да се вземат незабавно по-енергични мерки.
Едно свободно надбягване най-лесно би ни изсушило.
Какво е това свободно надбягване?
- Ами... най-добре се обяснява...
като се прави.
По-живо! По-живо!
О, Боже, никога няма да успея!
Хайде! Хайде!
Побързайте! По-живо!
Хайде, почти всички са на място.
Хайде, побързайте!
И така, надбягването се свърши!
Кой спечели? Кой спечели?
Всеки печели! Всички трябва да получат награда!
Награди... Награди... Награди...
Награди... Награди... Награди...
Но кой ще раздаде наградите?
- Разбира се, тя.
Награди.
Награди... Награди... Награди...
Награди... Награди... Награди...
Награди... Награди... Награди...
Но тя самата трябва да получи награда.
То се знае. Какво друго имате в джоба?
Само един напръстник.
- Дайте го насам.
Ние ви молим най-учтиво да приемете този изящен напръстник.
Може би искате да продължите историята си.
Явно имате собствени методи за изсъхване.
И не виждам повече смисъл да хабя за това собствените си сили и време.
Разкажете ни още.
Не, и не ме молете.
Колко жалко, че той не остана с нас.
Да вървим! Да вървим! Закъсняваме!
Мери-Ан! Мери-Ан! Веднага ми донеси ръкавиците!
По-бързо!
Сигурна съм, че не съм Ада.
Тя има чудесни дълги къдрици, а моята коса изобщо не е къдрава.
Със сигурност не съм и Мейбъл,
защото аз знам толкова много, а тя - толкова малко.
Освен това тя си е тя, а пък аз съм си аз.
Ох, колко е объркано всичко!
"Как е лъснал малкият ми крокодил дългата си писана опашка!
Сред водите бавни на реката Нил - всяка люспа, сякаш златна чашка!
Вижте само как е хубав, как е мил: най-любовно кани той с усмивки
и завчас е вече хищно уловил всички малки и големи рибки!"
Може би все пак съм Мейбъл.
Сега ще ми се наложи да живея в тази малка и нечиста къща.
Мери-Ан, чуваш ли ме? Донеси ми ръкавиците и ветрилото.
Ще заобиколя къщата и ще вляза през прозореца.
Мери-Ан!
За начало ще стигне и една бъчонка.
Бъчонка с какво?
Трябва да запалим къщата.
Коя си ти? Коя си ти?
Коя си ти?
Коя си ти?
Влез, няма нужда да стоиш там. Коя си ти?
Страхувам се, че в момента не знам коя съм.
Знам само коя бях, когато станах тази сутрин,
но струва ми се, че от тогава съм се изменила вече няколко пъти.
Какво искаш да кажеш? Обясни се!
Страхувам се, че не мога да обясня себе си,
защото, виждате ли, аз не съм аз.
- Не виждам.
Страхувам се, че не мога да се изразя по-ясно,
защото аз сама не го разбирам.
Да бъдеш в един ден ту голяма, ту малка, е доста объркано.
Не е!
Няма ли да ви се стори странно, ако ръста ви се променя?
Ни най-малко.
- Е, за мен това е доста странно.
Коя си ти?
Мисля, че първо вие трябва да ми кажете кой сте.
Защо?
Върни се!
Имам да ти кажа нещо важно.
Да?
Не се ядосвай!
- Това ли е всичко?
Не.
Тъй, значи ти мислиш, че си изменена?
- Страхувам се, че да.
Не мога да си припомням различни неща, както по-рано,
и дори десет минути ръстът ми не остава същия.
Какви неща не можеш да си припомняш?
Опитах се да кажа "Как е лъснал малкият ни лекокрил" наизуст,
а то излезе съвсем друго.
Много добре.
Кажи "Татко Уилям".
"Татко Уилям, младежът му рече, бяла е, бяла косата ти вече.
А пък по цял ден безгрижен на воля, ходиш все още с главата надолу!"
"На младини, му отвърна мъдрецът..."
"На младини, му отвърна мъдрецът, имах аз мускули, същи борец бях -
мажех ги с масло, чудесно, вълшебно -
Да ти продам ли? - Продавам на дребно."
"Татко Уилям, младежът му рече, бяла е, бяла косата ти вече.
А пък и костите вземаш за гъби, нищо че няма в устата ти зъби!"
"Само да смееш пак нещо да питаш,
тъй да си знаеш, ритник ще опиташ!"
Това не е съвсем вярно!
Страхувам се, че някои от думите са се изменили.
Не! Грешно е от начало до край.
Колко голяма искаш да бъдеш?
- О, аз не придирям толкова.
Само че никой не иска да се изменя толкова често, знаете.
Не, не знам.
Сега доволна ли си?
- Бих желала да съм малко по-голяма.
Според мен, този ръст е добър.
Но аз не съм свикнала с него.
С времето ще привикнеш.
Напразно хлопате. Вдигат такъв шум, че никой няма да ви чуе.
И имам точно това предвид. Не ги ли чувате?
Как мога да вляза?
О, извинете. Мисля, че се появи непредвидено обстоятелство.
За Херцогинята. Покана от Кралицата за игра на крокет.
Дайте да видим.
Това е, нали?
Да, наистина е това. Благодаря.
Просто тихо се скрий от погледа ми, ясно ли е?
Да.
И така. Ще ви кажа какво ще направя за вас.
Нищо. В това има ли нещо полезно за вас? Нищо!
Искам да кажа, че не можех да го направя веднага,
заради всички непредвидени събития, с които трябва да си имам работа.
Вие видяхте какво непредвидено нещо се случи.
В подобни ситуации винаги става едно и също.
Затова, естествено, ръцете ми се оказаха заети.
Но ако не трябва да направя нещо за вас,
трябва да намеря време да го изгоря. Следите ли ми мисълта?
Според мен, вие сте пълен идиот.
- Е, какво пък -
може и да съм, но може и да не съм.
Защо котката ви изглежда така?
- Това е Чеширски котарак, ето защо.
Прасе!
Не знаех, че изглеждат така.
- Всички го могат и го правят.
Не знам нито една да се усмихва.
- Ти изобщо не знаеш много.
Ето го, идва, идва!
Внимавайте за бебето!
Ако всеки си гледаше работата,
светът щеше да се върти много по-бързо, отколкото сега.
Не би било никакво предимство.
Защото, знаете, Земята се върти 24 часа около своята ос.
О, стига си ми дрънкала! Никога не съм могла да понасям цифри.
Хокай своя палав пеленак, удари го, щом закиха пак!
Киха пак - проклетият хлапак, - за да те ядоса само пак!
Хокам своя палав пеленак и го бия, щом закиха пак!
Да се учи - лошият хлапак - да не киха, да не дразни пак!
Да, да.
Хокам своя палав пеленак и го бия, щом закиха пак!
Да се учи - лошият хлапак - да не киха, да не дразни пак!
Да, да, да.
На, можеш да го полюлееш, ако искаш.
Кой път да хвана сега?
Зависи много от това къде искаш да отидеш.
Все ми е едно къде.
Тогава е все едно кой път ще хванеш.
- Само да стигна някъде.
О, сигурно ще стигнеш, но трябва да вървиш доста дълго.
Какви хора живеят по тези места?
В тази посока живее един Шапкар. А в тази - един Мартенски заек.
И двамата са побъркани.
Но аз не искам да ходя при побъркани.
Не може иначе. Ние всички сме побъркани.
Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
Между другото, какво стана с бебето? За малко щях да забравя да те питам.
Превърна се на прасе.
- Така и очаквах.
Какво каза: в прасе ли?
В прасе.
Няма място!
Няма място! Няма място!
Няма място!
- Няма място!
Няма място! Няма място!
- Няма място!
Няма място!
- Няма място!
Има много място!
Ще пиете ли малко вино?
- Не виждам никакво вино.
Няма вино.
- Тогава не е учтиво да предлагате.
Тогава не е учтиво от ваша страна да седнете без покана.
Не знаех, че масата е ваша. Наредена е за повече от трима.
Косата ви трябва да се подстриже.
Трябва да се научите да не правите забележки на хората. Не е възпитано.
Защо гарванът прилича на писалищна маса?
Радвам се, че задавате гатанки. Мисля, че мога да отгатна.
Значи мислите, че можете да кажете отговора?
Разбира се.
- Тогава кажете, каквото мислите.
Това и правя. Поне мисля това, което казвам.
То е все едно, нали?
- Ни най-малко не е все едно.
Ако кажете: "Аз виждам туй, което ям",
е все едно като: "Аз ям туй, което виждам"!
Значи искате да кажете, че "Аз харесвам туй, което получавам",
е като "Аз получавам туй, което харесвам"!
Значи искате да кажете...
че "Аз спя, когато дишам" е все едно като "Аз дишам, когато спя"!
За теб е все едно.
Кой ден сме днес?
- Мисля, че е четвърти.
Два дни назад! Казах ти, че маслото не помага!
Беше най-хубавото масло.
- Да, но сигурно са попаднали трохи.
Не трябваше да го слагаш с ножа за хляб!
Беше най-хубавото масло!
- Може и да е било.
Какъв смешен часовник! Показва дните на месеца, а не колко е часът!
Разбира се, че е така, дете. Вашият часовник показва ли коя година сме?
Разбира се, че не. Но то е, защото стои дълго на една и съща година.
Такъв е случаят и с моя.
Когато Адам и Ева били изгонени от Рая...
Катерицата пак заспа.
Отгатнахте ли вече гатанката?
- Не, отказвам се. Какъв е отговорът?
Нямам ни най-малка представа.
- И аз нямам.
Може да употребите времето за нещо по-полезно,
отколкото за гатанки, които нямат отговор.
Ако познавахте времето, като мен, нямаше да кажете, че го хабим.
Времето е личност.
- Не разбирам какво искате да кажете.
Разбира се, че не! Дори бих казал, че никога не сте говорили с Времето!
Може би не, но знам, че трябва да удрям с крак, когато се уча да пея.
А, ето защо! То не обича да го бият.
А ако се отнасяш добре с него, ще направи с часовника каквото поискаш.
Например, да кажем, че е 9 ч. сутринта,
само трябва да пошепнеш на Времето
и за миг стрелките ще се завъртят. 13:30 ч. - време за обяд.
Де да беше!
Щеше да е хубаво, разбира се, но тогава нямаше да съм огладняла.
Не веднага, може би, но можете да задържите стрелките колкото искате.
Вие така ли правите?
- Уви, не. Скарахме се през март.
Точно преди той да полудее. Беше на големия концерт,
уреден от Кралицата на Сърцата и аз трябваше да изпея:
Бръм, бръм, пчелице златна,
дириш цветя ли...
Знаете ли тази песен?
Слушала съм нещо такова.
- Продължава така:
Бръм, бръм, пчелице златна,
в чайника падна...
Бръм, бръм, бръм, бръм...
Едва бях свършил първия куплет, когато Кралицата скочи
и извика: "Той убива времето! Отсечете му главата!"
Това е дивашко!
- О, да, да, да!
И от тогава, то отказва да направи това, за което го моля.
Сега винаги е 6 ч.
Затова ли има толкова прибори за чай на масата?
О, да, да, да, да.
Винаги е време за чай
и ние няма кога да измием приборите.
Значи постоянно се местите наоколо?
- Точно така, постоянно се местим.
Да, да, да. Щом се изцапат приборите.
Но какво се случва, когато стигнете отново до началото?
Не може ли да говорим за нещо друго? Това вече ми дотегна!
Предлагам младата госпожица да ни разкаже някоя приказка.
Страхувам се, че не знам нито една.
Тогава Катерицата ще ни разкаже.
Аз не спях. Чух всяка дума, която казахте.
Разкажи ни една приказка!
И започвай по-бързо, иначе отново ще заспиш.
Имало едно време три сестри.
Казвали се Елси, Леси и Тили,
и живеели на дъното на един кладенец.
С какво са се хранили?
Хранели се със... сироп.
- Не е възможно, много добре знаете.
Биха се разболели.
- Те били болни. Много болни!
Но защо живеели на дъното на кладенеца?
Налейте си още малко чай.
- Още? Аз изобщо не съм пила.
Значи не можете да си налеете по-малко.
Лесно е да си налеете, щом не сте си налели нищо.
Никой не ви пита за вашето мнение.
Сега кой прави забележки на другите?
Защо живеели на дъното на кладенеца?
Защото от него извирал сироп.
- Няма такъв кладенец.
Щом не можете да се държите прилично, довършете приказката сама.
Повече няма да ви прекъсвам. Може да има един такъв кладенец.
Един ли?
И тъй, тези три малки сестри,
се учели да черпят, знаете...
Какво черпели?
Сироп.
Но аз не разбирам. Откъде черпели сиропа?
Нали може да се черпи вода от кладенец за вода?
Защо тогава да не се черпи сироп от кладенец за сироп, а, глупачко?
Но те били вътре в кладенеца.
- Разбира се, че били.
Те се учили да рисуват.
И рисували разни неща. Всичко, което започва с буквата "М".
Защо с "М"?
- А защо не?
Всичко, което започва с буквата "М",
като например: мишемор.
Монети. Мисли.
И множество.
А вие виждали ли сте някога картина на множество?
Наистина, сега вие ме питате...
- Тогава не говорете.
Никога не съм виждала толкова глупава закуска.
Защо боядисвате тези рози?
Защо боядисвате тези рози?
Какво е това? Какво е това?
Според теб, държиш ли книгата правилно? Не виждам какво рисувам.
Какво правите?
- Какво правя ли?
Да.
- Да.
Да, какво правя?
Да, това е въпросът, нали?
Виждате ли? Това не е хубаво.
Проблемът е в цвета.
Проблемът е, че те са бели, а заповедта беше да са червени.
Кой може да знае?
- О, да, това е добро.
Това ми харесва.
Кой може да знае ли? Кралицата, ето кой.
Кралицата няма да забележи номера.
Мисля, че не приличат много на червени рози.
Тогава може би искате да ги боядисате вместо мен.
Да, може би искате вие да го направите.
Мисля, че ще се справим без странична помощ.
Гледайте!
Кралицата.
А, да. Коя е тя?
Да, коя е тя?
- Или е по-добре да не питам.
Глупак. Пълен глупак. Синът ти е пълен глупак.
Да, той е много висок.
Отговори, дете, как се казваш?
- Името ми е Алиса.
А тези кои са?
Или е по-добре да не питам.
- Откъде да знам. Не ми е работа.
Ти, малко момиченце! Отсечете й главата!
Глупости.
Какво правехте тук? Или по-добре да не питам.
Или по-добре да питам. Боядисване на бели рози в червени, а?
Може би ще ми обясните защо?
Добре, госпожо. За да поправим грешката.
Винаги съм казвал, че колкото по-малко знаеш, спиш по-добре.
Мисля, че това е мое решение. Отсечете им главите!
Чудесен ден, нали?
Много. А къде е Херцогинята?
- Осъдиха я на смърт.
За какво?
- Удари Кралицата по ухото.
Добре! Всички по местата!
Чухте я какво каза.
Е, как върви?
- Смятам, че не играят правилно.
Харесва ли ти Кралицата?
- Никак.
С кого говориш?
- С един мой приятел.
Не е прилично да гледа така.
Котките могат да гледат кралици.
- Котките имат това право.
Трябва да се махне. Палач!
Тази котка. Заповядвам да й отсечете главата. Веднага!
Да, но заповедта ви е трудно да се изпълни.
Искам да кажа, че не може да се отсече глава,
ако освен глава, няма нищо друго. Разбирате какво искам да кажа.
Не говори глупости! Щом има глава, значи може да се отсече.
Все пак на кого принадлежи?
- На Херцогинята. По-добре я питайте.
Не можеш да си представиш колко се радвам да те видя, мила приятелко!
Мислиш за нещо друго, мила, и забравяш да приказваш с мен.
Не мога да ти кажа още сега каква е поуката от това, но ще си припомня.
Може би няма поука.
- Ех, че си дете!
Всичко си има поука, стига да знаеш да я намериш.
Сега играта върви малко по-добре.
- Да, така е.
И поуката от това е: "О, любовта върти света."
Някой ми беше казал, че се върти, защото всеки си гледа работата.
А, да! То е все същото. И поуката от това е:
"Грижа полагай за смисъла - не как си думите писала."
Колко много обича да търси поука във всичко.
Ти се чудиш, нали, защо не съм те прегърнала?
Причината е, че се съмнявам в благодушието на твоето фламинго.
Но аз нямам фламинго.
- Имаш право!
Фламингото щипе като горчица. И поуката от това е:
"Птици с една перушина - сбират се в съща дружина."
Само че горчицата не е птица.
Както винаги си права. И колко ясно знаеш да се изразяваш!
Мисля, че горчицата е минерал.
- Разбира се, че е минерал.
Наблизо се издига висока планина и в нея има богата мина за горчица.
И поуката от това е:
"Богатство колко планина - се трупа, знай, с горчивина."
О, знам! Горчицата е растение. Не изглежда, но е растение.
Напълно съм съгласна с теб. И поуката от това е:
"Каквато си - бъди такава - за друга не се представлявай."
Или по-просто казано: "Не си представяй никога,
че не си друго освен това, което би могло да се види на други,
че това, което си била или би могла да бъдеш,
не е било друго освен това, което си била би могло да им се стори друго."
Мисля, че щях да го разбера по-добре, ако можех да го видя написано.
Туй не е нищо, в сравнение с това, което бих могла да кажа, ако поискам.
Моля, не си правете труда да го казвате по-дълго.
Това изобщо не е труд. Подарявам ти всичко, което съм казала до сега.
Хубав подарък.
Пак ли се замисли?
- Аз имам право да мисля.
А защо прасетата не летят? И поуката е...
Предупреждавам те - или ти трябва да се махнеш, или главата ти!
Избирай!
Направо ще ме умори. Хайде, да се върнем в играта.
Е, пристигнахме.
Какво се е случило с тях?
- Подготвят се за екзекуция.
Как така?
- Ще им отсекат главите и това е.
На всички ли?
- Да, натрупаха се много.
Не трябва да се пестят дреболиите, когато залозите са високи.
Видя ли вече Лигавата Костенурка?
- Не. Коя е?
По-добре попитай Кондора. Той ще ти разкаже всичко.
Всичко това е само въображение. Присъдите никога не се изпълняват.
А, ето го и него.
Защо скърби?
- Всичко това е само въображение.
Няма защо да скърби.
Тази млада госпожица иска да чуе твоята история.
Добре, ще й я разкажа.
Само не казвайте нито дума, докато не свърша.
Не виждам как ще може да свърши, ако няма да започне.
Тихо, трябва да се настрои.
Когато бяхме малки, ходехме на училище в морето.
Учителка ни беше една стара Костенурка. Наричахме я Ученурка.
Защо я наричахте Ученурка?
Защото ни учеше! Ти наистина си много тъпа!
Не те ли е срам да задаваш такива прости въпроси?
Ние получавахме отлично образование. Наистина имахме училище всеки ден.
И аз имам училище всеки ден. Няма защо да се гордеете с това.
Имаш ли извънредни предмети?
- Да. Учим френски и пиано.
А пране?
- Не, разбира се.
Тогава вашето училище не е много добро.
Нашето беше пансион и се плащаше отделно
не само за френски и пиано, но и за пране.
Нямах възможност да плащам за извънредни часове.
Записах само задължителните.
- Какви предмети имахте?
Чешене и пискане, разбира се.
И различните подразделения на арисметиката -
съдиране, изяждане, разложение и поделение.
Никога не съм чувала за разложение.
- Никога не си чувала?
Надявам се, че знаеш да четеш?
- Да.
Тогава няма защо да ти се обяснява.
Имахме и лудория - Стара и Нова. И мореография.
Учителка ни беше една голяма змия, която идваше веднъж в седмицата.
Тя ни преподаваше въртеж на кръгове
и бесуване.
- Какво е това?
Няма да мога да ти покажа. Вече остарях за това.
А пък Кондора никога не го е учил.
Нямах време. Но затова пък имах класически учител.
Не съм попадал на него.
Казват, че е преподавал латински и граматика.
Точно така.
А колко часа на ден имахте?
- Десет часа през първия ден.
На следващия - девет.
- И така нататък.
Много странно.
- Изобщо не е.
Уроците ни се наричаха укори и намаляваха от ден на ден.
Значи на единадесетия ден сте имали ваканция.
Разбира се.
Разбира се.
- А след това?
Стига сте говорили за училище и уроци. Разкажи й нещо за игрите.
Някога танцувала ли си кадрил с омар?
- Не. Какъв танц е това?
Първо се нареждаш в една редица на морския бряг...
Не, в две редици. И след като изчистиш медузите от пътя си...
Това обикновено трае доста време. Всеки си има по един рак за другар!
...правиш две крачки напред, хващаш се с партньора си...
Сменяш рака си и се връщаш обратно по същия път.
Трябва да е много хубав танц.
Искаш ли да го видиш?
- Много искам.
Кой ще пее?
- О, ти пей! Аз не помня думите.
"Бързай, че играе цялата редица." На охлюва рече тъй една белица.
Конят морски след нас препуска, моята опашка тъпче все и хруска!
Костенурки, раци, трески - там играят този танц.
Щеш ли ти, не щеш ли, щеш ли да играеш този танц?
Щеш, не щеш ли, щеш не щеш ли да играеш този танц?
Щеш, не щеш ли, щеш не щеш ли да играеш този танц?
Веселба е чудна - стига до небето.
"Щом ни вдигнат - право с раците в морето!"
Охлювът не иска, плахо той изрече: "Много е далече, много е далече!"
Рече: той не може, той не ще играе този танц.
Той не ще, не може, той не ще играе този танц.
Той не може, той не ще,
той не ще играе този танц!
Процесът започва!
Процесът започва!
Кои са тези?
- Съдебните заседатели.
А какво правят?
- Записват си имената.
Страх ги е да не ги забравят, преди да свърши делото.
Глупости!
Тишина в залата!
Вестителю, прочети обвинението!
Кралицата на Сърцата опече сладки за децата.
Открадна ги Момчето смело и против него има дело.
Обмислете присъдата.
- Още не! Има още много преди това!
Така ли? О, Боже.
Тогава... повикай първия свидетел.
Първият свидетел!
Добро утро. Здравейте.
Хайде! Хайде!
- О, да.
Хайде, по-живо!
Моля да ме извините, Ваше Величество, че ги нося със себе си,
но още пиех чая си, когато ме повикаха.
Трябваше да си го изпил. Кога започна?
А... нека помисля. Мисля, че беше...
на четиринайсети март.
- Петнайсети.
Шестнайсети?
- Да.
Шестнайсети. Запишете това. И си свали шапката.
Тя... тя... О, Боже.
Тя... не е моя. Тя е...
Открадната?
- Не, не, не. Аз...
Ваше Величество, аз ги продавам. Шапкар съм.
Доста нервен шапкар.
- Да, да.
Недей да нервничиш, а дай твоите показания,
иначе ще заповядам да те обезглавят веднага.
Ще се наложи да го направя.
Имам това право.
- Да, да.
Аз имам власт... власт.
Аз съм беден човек, Ваше Величество,
и не бях започнал да си пия чая...
не преди седмица... и при това... намаляваше хлябът с масло
и бръмчеше чаят...
Бръмчеше какво?
- ...започна пчелата.
Разбира се.
Не съм глупак. Знам, че пчелата бръмчи.
Не съм пълен идиот, нали? Продължавай!
Както казах, Ваше Величество, аз съм беден човек,
и след това по-многото неща бръмчаха.
Не беше така.
- Беше.
Отричам.
- Той отрича.
Прескочи тази част.
След това отрязах още малко хляб с масло...
Какво се случи след това?
- След това... не помня.
Трябва да си спомниш, иначе ще заповядам да те обезглавят.
Аз съм беден човек, Ваше Величество.
Жалко, че не знаеш да говориш.
Свободен си. Може да седнеш, да легнеш или да напуснеш залата.
О, благодаря ви.
Бог да ви благослови, Ваше Величество.
Извинете.
Надявам се, че имате с какво да платите.
Следващият свидетел!
Твоите показания.
- Нямам.
Изглежда процесът стигна до задънена улица.
Ваше Величество трябва да разпита тази свидетелка.
Задължително ли е?
- Да.
Благодаря.
От какво се правят сладки?
От пипер, най-много.
Имаш ли да добавиш нещо?
Добре, разкарай се. Заедно с пипера си.
Следващият свидетел!
- Не, стига свидетели.
Хайде... изпейте песен.
Хайде, момчета, изпейте ни нещо.
Ние... сме репетирали.
Ако продължава така, едва ли ще остане някой да обяви присъдата.
Прав сте. Следващият свидетел!
Алиса!
Какво знаеш за тази работа?
- Нищо.
Съвсем нищо?
- Съвсем нищо.
Много важно.
Ваше Величество несъмнено иска да каже "маловажно".
О, да, разбира се. Исках да кажа "маловажно".
Тишина! Тишина!
Всеки, който е по-висок от един километър,
трябва да напусне съдебната зала.
Аз не съм един километър.
- Напротив.
Близо два километра.
Обмислете присъдата. Стихотворение.
Не, не, не, не! Има да се събират още показания.
Това късче хартия е било открито току-що.
Какво е?
- Още не съм го отворил.
Но изглежда това писмо е от обвиняемия до някого.
Навярно е така.
Едва ли е писал писмо до никого. Обикновено не се прави така.
Ако постоянно се прави така,
пощенската служба би загубила клиентите си.
Трябва да се пише до някого... Смятам...
че това е недопустимо.
- До кого е адресирано?
До никого. Изобщо не е писано нищо на външната страна.
Това дори не е писмо, а стихове.
Почеркът на обвиняемия ли е?
- Не е. И това е най-чудното.
Трябва да е подражавал някой друг почерк.
Благоволете, Ваше Величество,
аз не съм го писал
и те не могат да докажат обратното.
Няма подпис накрая.
Толкова по-зле, че не си го подписал. Ти бездруго си мислил зло,
иначе щеше да се подпишеш като всеки честен човек.
Това доказва вината му.
- Нищо подобно не доказва!
Млъкни!
- Нямам и намерение.
Отсечете й главата! Отсечете й главата!
Отсечете й главата! Отсечете й главата!
Отсечете й главата! Отсечете й главата!
Отсечете й главата!
Отсечете й главата! Отсечете й главата!
Вече нищо няма да е същото -
където и да хвърля поглед, през деня или нощта,
което виждал съм преди, отдавна си е отишло.
превод Лазар Голдман и Стефан Гечев
допълнения в превода и субтитри НИКЧО
Синхронизация: MaStErChO