House of the Dragon - 02x04 (2024) Свали субтитрите
Какво?
Не разбирам.
Говори просто.
Ти ме създаде, Демън.
- Престани. Стига.
А сега реши да ме погубиш.
Само защото брат ти обичаше мен повече от теб.
Нали винаги това си искал?
Дойде гарван.
Добро утро, Ваша милост!
Дано добре си се наспал?
Както казах, дойде гарван.
Войската на Егон е тръгнала от Кралски чертог преди две седмици.
Замъците Росби и Стоукуорт са паднали без обсада.
Вдигнали са знамето на Егон
и са се присъединили с войските си към сър Кристън Коул.
И двата дома са споменали
трагедията със сина на узурпатора в изявленията си.
Армията на сър Кристън е трижди по-силна
и може да е тръгнала към Харънхъл.
Дори да събереш войска от Речните земи,
няма да е готова навреме, за да го отблъсне.
Да видим има ли кураж върховният ти господар.
Принце мой… Ваша милост.
Лорд Гроувър изглежда по-здрав, отколкото очаквах.
Това е Оскар Тъли, внукът на Гроувър Тъли.
Наследник е на Речен пад и бъдещ върховен господар на Речните земи.
Негова милост, кралят консорт, Демън Таргариен.
За мен е чест, Ваша милост.
- Така е.
Как е дядо ти?
За жалост, си остава негоден.
Лежи в нещо като буден сън,
освен да пийне няколко глътки, друго не може.
Колкото да не умре.
Значи е жив.
- Да, слава богу!
Нямам време, а се нуждая от войска.
Сложи една възглавница върху главата му,
за да го наследиш по-бързо.
Обичам дядо си като баща.
Моят баща умря внезапно още млад.
Лорд Гроувър ме отгледа вместо него.
- Много трогателно.
Дошъл си да говориш от името на дядо ти
и домът Тъли и Речните земи ли?
- Докато той още е жив?
Не постъпваме така.
- Тогава нямам полза от теб.
Виждам защо Блекууд и Бракън не се боят да воюват
под носа на господарите си. Домът Тъли е риба без глава.
Припомни ми кои от сънародниците ти се бият на страната на Егон.
Бракън или Блекууд?
- Домът Бракън подкрепиха зелените.
Кой да помни?
Призови Блекууд. Искам бойци да поведат войската ми от Речните земи.
Милейди.
"Принцесо", ако държим на церемониала.
Моите извинения, принцесо.
А ти си Алин.
Да, принцесо.
Разбрах, че съпругът ми ти дължи живота си.
Но не ми казаха, че спасителят му е толкова напет.
Майка ти сигурно е била хубавица.
Ренис.
Свърши ли си работата?
- Не, милорд.
Поговорих си с капитана ти.
Той ли те извади от гроба в дълбините?
Да.
Не ти ли хрумна да ми кажеш?
Не мислех, че е важно.
Знам кой е, Корлис.
Алин не е виновен за миналото си.
Спасил е живота на господаря си. Трябва да бъде повишен,
а не скрит в трюма.
- Затова ли дойде?
Да ме разпитваш?
Дойдох да ти кажа, че Бела ме вика в Драконов камък.
Бела?
Съветът ще ги изяде за вечеря с Джейс. Необуздани са в отсъствието на Ренира.
Все още! Къде се дяна тази жена?
Вероятно се опитва да ни спаси от пропастта.
Добро утро, Ваша милост!
Добро утро, архимайстере!
Както пожелахте.
Лично я сварих.
- Благодаря.
Ще се погрижа тайно да бъде предадена.
Кажете, ако после се нуждае от лек. Чаят разбърква стомаха.
Ще наблюдавам момичето отблизо.
Архимайстере,
винаги сте били практичен човек и почтен слуга на короната.
Служихте на моя съпруг и господар в най-мрачните му часове.
Мой дълг е, Ваша милост.
Кажете ми…
Вярвате ли, че Визерис искаше Егон да го наследи?
Не мога да знам.
Негова милост никога не е говорил с мен за това.
Войниците на сър Кристън Коул използват гората за прикритие.
Движи се нощем, за да се крие от драконите ни.
И накъде е поел Коул?
- Трудно е да се каже.
Но според мен войската му се движи на северозапад.
Според нея.
- Да го беше изгорила, когато можеше.
Оставям на вас, сър Алфред, щом го съзрете от дракона си.
Знаете за всичко това само заради усилията на Бела.
Какво знаем, принце мой?
Мен ако питаш - нищо.
- Знаем, че Коул има войска,
която става все по-силна и това е лошо.
Може ли Демън да я пресрещне с неговата навреме?
Ако познавам Речните земи, има повече за разплитане,
отколкото в края на лисенска оргия.
Имате ли вест от баща ви?
Не.
- Гарвани са пратени в Харънхъл
да търсят вест за напредъка на Демън с речните лордове.
Още никой не се е завърнал.
- Именно.
Все по-многобройна вражеска войска крачи някъде
в обширните земи на Короната.
Можехме да действаме, ако и ние имахме войска…
… или предводител тук.
Мерете си приказките, сър Алфред.
Лъжа ли изрекох, принце мой?
Съветът е без кормило.
Правя каквото мога да го направлявам.
Защо гласът ти да е по-силен от нашите, принцесо?
Кралицата не те е направила Ръка.
Трябват ни нейният глас и този на краля консорт,
за да създаваме съюзи и командваме васалите си.
Но тях ги няма!
- Какво става с този съвет?
Господарю.
Врагът напредва.
В отсъствието на кралицата само да се жалваме
и боричкаме за власт ли можем?
Не знаем какво прави кралицата.
Но дано и тя търси същото, което и ние около тази маса.
Край на войната.
Не взимай пленници!
Защо? Защо?
Мъже от дом Дарклин,
който коленичи пред истинския крал Егон, ще бъде пощаден.
Можете да върнете честта си, като вдигнете знамето му
и се биете в негово име срещу курвата от Драконов камък.
Който откаже…
… го чака смърт.
Добър ден, лорд Дарклин!
Не остана ли чест на този свят, Коул?
Плячкосваш замъците на своята кралица и колиш народа й?
"Създател на крале".
Не ти приляга белият плащ.
По-достойна смърт е, отколкото предател заслужава.
Трябва да ми благодариш.
И твоята ще е същата.
Лорд Ръка.
Ще поведем войската на североизток. Покрай крайбрежието.
Разбирам, че не сте родом
от земите на Короната, добри ми лорд Ръка,
но Харънхъл е на запад.
Така е.
Майната ти!
Казах ви да пратим драконите. Вижте какво стана.
Не друг, а самият Демън завзе Харънхъл.
Дадох ти задача, а ти стоиш тук.
Проклетият замък е твой!
Замъкът е по-голяма руина от мен, Ваша милост.
Ще докара Демън до лудост, докато опитва да се възползва от него.
Няма да му стигнат силите.
Освен това няма пукната пара, защото държа всичкото му злато.
Докато Харънхъл стопява куража на Демън,
лъжекралицата ще остане обградена на острова си,
а сър Кристън ще продължи да превзема замъци в земите на Короната.
Трябва да бъда осведомяван, за да взимам своевременно решения.
Няма да изглеждам като глупак пред съюзниците и враговете си.
Харънхъл трябва да почака.
Сър Кристън настъпва към Врански приют.
Врански… Жалка плячка. Не съм давал нареждане.
Замъкът е малък, слабо защитен
и лорд Стонтън е в съвета на Ренира.
След като Коул го покори, ще отрежем Драконов камък по суша.
Няма да победим само с дракони,
а с дракони, които летят зад войски.
Не. Накарай го да се върне. Искам си Харънхъл.
Коул вече подготвя атаката си.
Откъде знаеш?
- Изпрати ми вест.
На теб?
Вие двамата…
… кроите планове без мое позволение?
Ти имаше по-спешни дела.
Да устройваш пиршества, да си избираш прозвище
и да назначаваш глупави блюдолизци в Кралската гвардия.
Имаш ли по-добра стратегия, кралю мой?
Ако имаш, кажи я на съвета си.
Всички чакаме твоя отговор.
Може да трябва
да водя… война?
Харънхъл е полезно тресавище.
Демън ще е затрупан с работа, докато събираме войската си
и подкопаваме подкрепата за Ренира на сушата.
Ще подчиним Речните земи, когато му дойде времето.
Но точно сега Врански приют е лесна мишена и си струва усилието.
Не си ли съгласен, кралю?
Влез.
Лорд Ларис.
Реших да видя как сте, Ваша милост, отсъствахте от малкия съвет.
Боях се да не се е случило нещо.
Много мило, милорд. Обичам да си угаждам, това е моят грях.
Снощи си позволих да хапна от рибника. Боя се, че попрекалих.
Богато сте се нагостили.
Но е грях да не утолявате страстите си.
Те карат смъртните да се чувстват живи.
Беше ли обсъдено нещо важно на съвета?
Демън е завладял Харънхъл и Негова милост остана недоволен.
Мислех, че вие ще сте най-огорчен, милорд.
Загубата ще послужи на каузата ни.
Драконов камък не знае за какво да мисли по-напред.
Първо Речните земи и Гърлото, а сега и земите на Короната.
Сър Кристън печели всяка битка там. Това стига, за да разгневи Ренира.
Той се прославя, това е сигурно.
Трябва да се тревожите за него.
Заклетият ви меч…
… на поход, застрашен от дракони. Опасен път е.
Сър Кристън е Ръка на краля.
Всички се молим да победи и да се върне невредим.
Така е.
Ако позволите дързостта ми, кралице моя…
Не сте на себе си напоследък.
Допреди седмици съпругът ми, кралят, беше жив и във владението цареше мир.
Докато оплаквах една трагедия, ме сполетя следващата.
Съжалявам, ако не съм на себе си.
Не знаех, че споделяте любовта на съпруга си
към историите.
Ако не любовта му, то със сигурност трайното влечение.
Гласът на историята водеше Визерис.
Знаеше, че само с мъдрост не се стига далеч.
Затова ли промени решението си накрая?
Независимо колко подходяща смяташе Ренира за короната,
гласове от историята, както вие казвате,
сигурно са му казали, че владението ще въстане при възкачването й.
Не знаем какво е направлявало мислите му в предсмъртните часове.
Съмнявате ли се вече в намеренията му?
Поддръжниците на Ренира вярват в каквото искат.
Егоновите също.
Ще има война, много хора ще умрат…
… и победителят ще се възкачи на трона.
Намеренията на Визерис умряха с него.
Да, така е.
Малко късно е да дебнеш в чужд замък
и да колиш хората.
- Ти.
Казвам се Алис.
Стронг?
- Ривърс.
Копеле.
Като ме опознаеш, ще видиш, че не съм толкова лоша.
Какво си ти? Майстер ли?
- Може и така да се каже.
Наследих задълженията, след като последният избяга в нощта.
Избяга? Защо?
- Не можа да свикне.
Ти как свикваш?
Добре познавам лицето на безсънието.
Сънят може… да не стига на това място.
Какво знаеш за съня ми?
Харънхъл е прокълнат от първия положен камък.
Харън Черния отсякъл гора от сърдечни дървета,
които растели по тези земи.
Дървета, изпълнени с духовете на тези, които живеели тук много преди него.
Говори се, че шепотът им още се чува.
- Празни приказки.
Леглото, на което спиш, е направено от сърдечно дърво.
Случи ли ти се нещо… важно?
Странна жена си ти.
Не жена, а бухал, прокълнат да живее в тяло на човек.
Дойде тук след разправия със съпругата си.
Какво?
Дойде сам, за да превземеш замъка, но не изпрати гарван.
Мислиш да се възкачиш на престола ли?
За да се докажеш пред нея може би.
- Не ме предизвиквай с безочието си.
Сигурно е трудно
да се кланяш на някого, който те е изместил като наследник.
При това жена.
Малко момиче, което си люлял на коляно.
Радваш ли се, че оспорват властта й,
докато стоиш тук със замък и дракон
и се опитваш да събереш войска?
Ето, изпий го.
Нуждаеш се от сън, за да спечелиш замъка на твоя страна.
… и ще бъда регент до пълнолетието на племенника ми Бенджикот.
Бракън са продажни мерзавци.
Трябва да платят, че измениха на законите на боговете и хората…
… и на короната.
Кой си ти?
Сър Уилем Блекууд от дома Блекууд, Ваша милост, както вече казах.
Драго ми е.
Какво мога да направя за теб?
Вие ме призовахте, Ваша милост.
Разбрах, че търсите войска.
- Кой не търси в днешно време?
Блекууд не пропускат сгоден случай да окървавят мечовете си, а?
Преди 20 години господарят ми коленичи пред крал Визерис
и призна принцеса Ренира за негова законна наследница.
Значи се би заради старата клетва,
а не заради хилядолетната вражда с Бракън.
Някога си съперничех за ръката на кралица Ренира.
Преди да се омъжи за сър Ленор.
Харесвам куража й. Във вените й тече драконова кръв.
Готов си да поемеш на поход без разрешение на господаря си?
Ваша милост.
Щом с дракона си накажете Бракън от името на кралицата,
войските ни са ваши.
Господарите ни в земите на Короната се оплакват.
Стадата им не смогват да заситят
неутолимия апетит на драконите, най-вече на Вагар.
Ако не задоволяват нуждите на короната,
ще им вземем владенията.
Хубаво ще е, защото нямаме с какво да им плащаме.
Запасите се изчерпват заради блокадата.
Ковачи, оръжейници и кожари вече не смогват
заради войската на сър Кристън.
Поне Коул се справя чудесно,
обръща всеки замък и войска по пътя си, в това число и Дъскъндейл.
Наричат го "създател на крале".
Емонд и Вагар също са готови, страховит съперник сме.
Отегчавате ме.
До един.
Може би сър Кристън ще набави още добитък по време на похода си.
Всяка спестена пара е добре дошла.
Какво правиш ти тук?
- Къде са книгите на баща ти?
Наредих да ги махнат.
Без да помислиш за вековната мъдрост на страниците им?
Ваша милост.
Махнах ги. Не съм ги изгорил.
Какво има?
- Не ги е грижа какво мисля.
Кой, Егон?
- Моят съвет.
Коул и Емонд водят войната си, без да търсят помощта и съветите ми.
Какъв съвет можеш да им дадеш?
Аз съм кралят.
Короната на главата ти ли те дарява с мъдрост?
Мъжете около съвещателната ти маса
са заслужили местата си.
Надявах се, че щом се възкачиш на трона,
ще уважиш бремето на новите си задължения,
ще мълчиш и ще се учиш от по-учените умове край теб…
… за да станеш поне на половина толкова добър, колкото баща ти.
Мери си приказките.
- Иначе какво?
Ще ме обесиш, както обеси ловците на плъхове?
Или ще ме прокудиш, както прокуди Ръката си?
Царувах в отсъствието на баща ти по време на дългото му боледуване.
И Ото Хайтауър беше най-умелият държавник на света.
Трябва смирено да търсиш нашето мнение и съвет.
Не знаеш какви жертви направихме, за да те качим на трона.
Какво…
Какво да сторя, майко?
Прави каквото се иска от теб.
Нищо.
Ставай!
Към Врански приют!
На бой!
Посред бял ден!
Трябва да останем тук и да го обсадим нощес.
Трябва да ударим през деня. Не го очакват.
Не го очакват, защото е лудост.
Забрави ли на какво се натъкнахме на път към Росби?
Не съм.
Драконите им са от другата страна на залива.
Какво? Животът ли ти омръзна?
Страх ли ви е, сър?
По-лошо. Имам разум в главата.
Настъпваме.
В настъпление!
Не виждам друг избор. Трябва да пратим дракон.
Къде?
За да подкрепим васалите ви, които воюват във ваше отсъствие,
Ваша милост.
Коул увеличи войската си, откак тръгна в странство.
Събра подкрепление от Росби и Стоукуорт
и заедно с тях заграби Дъскъндейл.
Дъскъндейл ли?
- Градът падна.
Много дарклини се заклеха пред Егон. Останалите бяха посечени.
А баща ми?
- Удържа на клетвата си.
Коул му отсече главата.
Къде беше през последните дни? Изчезна, без да обелиш дума.
Извинете ме за отсъствието и потайността.
Но бяха необходими.
Ходих в Кралски чертог.
С каква цел?
- Да моля кралица Алисънт за мир.
Видяла си се с Алисънт?
- Да, видях се.
Можеше да те пленят или убият!
Наследих 80 години мир от баща ми.
Преди да го прекратя, трябваше да се уверя, че няма друг път.
И сега вече знам.
Остава ми само един избор.
Или да спечеля престола, или да умра.
Готови сме.
Победите само окуражават Коул. Напредва към Врански приют.
Войската му била на няколко часа, когато гарваните на лорд Стонтън отлетели.
Защо Врански приют? След Дъскъндейл? Малка крайбрежна крепост е.
Защото лорд Стонтън е член на съвета.
Защото замъкът му е малък и беззащитен и лесно ще го превземат.
Коул знае, че нямаме войски на сушата.
Дързък е.
- Предизвиква ни да действаме.
Трябва да изпратим дракон.
Някои хора бъркат предпазливостта ми със слабост.
Това ще ги погуби.
Аз ще отида.
- Кралице…
Не можете.
- Няма да пусна дракони да се бият,
а аз да се крия в замъка си.
Съюзниците ни вдигат знамената си за теб, майко.
Да, така е.
Ако умреш, всичко е загубено!
Изпрати мен.
- Не.
Ще изгоря редиците на Коул, преди да вдигнат тревога.
Неопитен си.
Трябва да изпратите мен, Ваша милост.
Мелис е най-големият ви дракон и е кален в битки.
Аз ще се срещна с Коул.
Искам само да се бия за теб, за твоето и моето право. Аз…
Трябва да ти кажа нещо.
Трябваше да ти го кажа,
когато стана престолонаследник.
Тайна, която Визерис ми сподели, когато ме обяви за своя наследница.
Предава се от крал на наследник
от времето на Егон Завоевателя.
Не ти казах, защото не знаех дали вярвам в нея.
Таргариените, които седят на Железния трон,
не са просто крал или кралица.
Те са закрилник.
Пак ще се бием, старо момиче.
Предопределени са да предвождат Седемте кралства, да ги укрепят…
… и да ги сплотят срещу общ враг.
Готови!
Визерис избра мен за своя наследница.
Цял живот той държа на думата си.
Баща ми вярваше, че съм предопределена да бъда този закрилник…
Наброяват поне 1400-1500 души, господарю.
Но за да обединя владението, трябва да изпратя драконите да се бият.
Ужасите, които отприщих, не може да са заради една корона.
Затова трябва да повярвам на това, което ми каза Визерис,
когато ме обяви за своя наследница.
На това, което Джехерис му казал.
И което сега ще кажа на теб.
Какво е то?
Сънят на Егон Завоевателя.
Нарече го "Песен за огън и лед".
Пускай! Следващите!
Пускай! Следващите! Пускай!
Бутай!
Дракон!
- Дракон!
Дракон!
В Седемте ада да гориш, Коул!
Да беше известил с рогове идването ни.
Нареди на дарклините да настъпят. Трябва да разсеем дракона.
Дай сигнала.
- Какъв сигнал?
Всичко върви по план.
Глупак.
Чакай, Вагар.
Не още.
Напред, Слънцеплам! По-бързо!
Дракон!
- Дракон!
Чий е този дракон?
На Негова милост, кралят.
Това ли беше тайният ти план, Коул?
Кралят да устрои засада и като нищо да загине?
Не! Пусни още сигнални стрели!
Сигнални стрели!
Стоукуорти от дома Таргариен, кралят ви се присъедини към вас!
Съберете куража си! Съберете акъла си!
Защото Седмината благословиха и защитиха войската с божията промисъл!
В името на единствения истински крал Егон! Напред!
Къде си, Емонд?
В атака, Мелис!
Още един!
Още един залп към росбите! Никаква пощада!
Най-добре се скрийте, господарю.
Слава на боговете!
Не! Не!
Ваша милост!
В атака, Мелис!
След мен!
През разрушенията!
Кралят падна. Трябва да го намерим.
Емонд!
Къде е Негова милост?
Превод АННА ХРИСТОВА