House of the Dragon - 02x03 (2024) Свали субтитрите
Ерон Бракън, най-лошият ездач сред нас,
а пък първи стана рицар.
Защото здраво въртя меча.
Можеш ли да го вдигнеш изобщо?
Достатъчно, че да убивам Блекуудовци.
Бракън!
Върни обратно граничните камъни.
Не сме ги местили.
- Сами ли са се преместили?
Търкулнали се, за да се тъпчат кравите на Бракън с тревата на Блекууд.
В Речен пад отсъдиха…
- Майната им!
И на теб! Това е наша земя.
На Бракън е.
Убийца на деца.
- Какво каза?
Твоята лъжекралица Ренира е родоубийца.
Чичо ти се е заклел на Егон, а?
Добре тогава, едно ще ти кажа,
Егон Таргариен не е истински крал.
Както ти не си истински рицар.
И двамата сте мерзавци, жалки страхливци!
Няма да посмееш!
Той е най-долният злодей. Петни гроба на брат си.
Не го виня, че е удържал на клетвата си.
А тези, които са го изпратили?
Ото Хайтауър никога нямаше да го допусне.
По-гореща кръв е надделяла.
Младежите са неудържими. Искат да наказват и мъстят.
Скоро няма дори да си спомнят за какво е започнала войната.
Това е лесно. Узурпираха трона ми.
Това е един отговор.
Или пък когато обезглавиха детето?
Или когато Емонд уби Люк?
Или когато Люк извади окото на Емонд?
Клоним към момента, в който няма да има значение.
Обсебени от желание да убиваме и палим, забравяме повода.
Може да има и друг начин.
Алисънт Хайтауър.
При последната ни среща Алисънт каза, че от мен става чудесна кралица.
Видя какво се случи след това.
Дойде при мен след смъртта на баща ти.
Знае, че се задава война. И то небивало жестока.
За боговете няма по-омразна война от тази между роднини.
И по-кървава от война между дракони.
Не вярвам да я иска.
- Тя изпрати гарван.
Не прочетох писмото й. Стореното от нея…
Не тя, а мъжете около нея търсят кръвопролития.
Тя го позволи.
Както ти позволи да убият момченце в леглото му?
Алисънт е в Кралски чертог, синът й седи на трона ми.
Няма какво повече да се каже.
Всичко наред ли е, лорд Ръка?
Очакват ви.
Милорд.
Разбирам, че има вести…
Добро утро, Ваша милост! Милорди.
Простете закъснението ми.
- Без съмнение важна работа.
Избрахте нови рицари за Кралска стража, Ваша милост.
На мястото на загиналите.
- Последният ненужно.
Сър Арик бе възнаграден с честта да сложи край на Ренира.
Не успя да го направи.
- Планът беше прибързан.
Може би, но няма да се крием и да чакаме войната да дойде при нас.
Вече със сигурност ще дойде.
- Вече е тук.
Дом Бракън нападнали на своя глава дом Блекууд,
който се закле пред самозванката.
Лорд Самуел Блекууд е посечен.
Добре. Първа кръв в наше име.
И двете страни са понесли тежки загуби.
Едва ли можем да го наречем победа.
Блекууд и Бракън воюват от векове.
Просто претекст да се отдадат на древната си мъст.
Наричай го както искаш. Аз го наричам война.
Драконов камък също.
Въпросът е какво ще правим.
Изпратихме гарван до лорд Тъли.
Нали домовете са негови васали? Да се оправя с тях.
Лорд Тъли е немощен стар глупак, една слива не може да оправи.
Простете ми, Ваша милост.
- По-добри предложения, лорд Джаспър?
Чичо ви Ормунд повежда голяма войска от Староград, Ваша милост.
И драконът на брат ви Дерон е на възраст за бой.
Нека усмирят Речните земи.
- За жалост, са на месеци път.
Брат ми Джейсън събира голяма армия в Скалата на Кастърли.
След седмици ще може да напада Блекууд от запад.
Не трябва ли да обединим армиите и да ударим като един?
Великият военен стратег на Цитаделата.
Припомни ми коя брънка от веригата ти означава изкуството на войната?
Съветът трябва да си върне реда, ако иска да има полза от него.
Речните земи са ключови за войната.
Харънхъл е ключов за Речните земи.
Поемам натам с колкото мъже събера. Мои хора, обучени от мен.
Трябва време, за да съберете достатъчно на брой.
Бързината е мой съюзник.
Ще убедя в нашата кауза домовете, заклели се пред Ренира.
Ще добавим войските им и ще тръгнем на запад,
където ще присъединя дома Бракън, ще подчиня Речните земи
и ще превзема Харънхъл.
Нетърпелив сте да предвождате малцина.
Вероятно ще ви разбият при първата крепост.
Смел план, да.
- Боговете обичат смелите.
Но не обичаха сър Арик.
Какво ще кажеш, кралю мой?
И ще вземеш Емонд и Вагар ли?
Вагар ще остане тук.
Да брани града.
Добре. На война тогава!
И аз ще дойда със Слънцеплам. Ще ви трябва дракон.
Не искам да привличам внимание.
Какво ще правиш, ако се натъкнеш на драконите на Ренира?
Ще иска да отмъсти за сър Арик.
По-вероятно е да срещнем дракон, ако хвърлим в боя наш.
Тъкмо за това трябва да останеш, братко.
Смело предложение, но няма да рискуваме да те загубим.
И аз съм страховит като тях.
Казаха ми, че си се върнала от кораба, за да предупредиш.
Първо не ми повярваха.
Спаси ми живота.
Колко струва животът на кралица в наши дни?
Искаш награда.
Мислех, че вие ще искате да ме възнаградите.
Каква цена си определила?
- Място в двора ви.
Каза, че искаш да избягаш от Вестерос.
- И вие ме пуснахте.
Проявихте милосърдие, а можехте да ми откажете.
Не се изненадвам често.
Тогава сме квит.
Знам как е устроена Червената цитадела
и как се движат слугите в нея.
Сега за вас това е по-ценно от злато.
А аз с какво съм ценна за теб?
Ще накажа Хайтауър за това, което сториха.
На мен и на слугите ми.
Пък и знам колко се мъчи простолюдието в Кралски чертог.
Ще ги управлявате или вие, или узурпаторът.
Само единият от вас прояви милосърдие.
Дано не бъркаш милосърдие с отстъпчивост.
Винаги ли са такива?
Морски дим, драконът на покойния ми съпруг.
Не го свърта напоследък. Не знам защо.
Може би е самотен.
Рена.
Ваша милост.
Реших да изпратя Джофри да стои на стража
с братовчедка ми лейди Джейн Арин.
Тя ми обеща армия в замяна на дракон. Ще има един.
Егон и Визерис ще го придружат, докато не се намери по-сигурно място.
Тираксес току-що се излюпи.
А Буреносен облак…
- Искам да идеш с тях.
В Червената цитадела цари хаос.
Изпратиха убиец през нощта, драконите им тозчас могат да долетят.
Трябва да отведеш малките далеч. В Пентос.
Където умря майка ми.
- Най-безопасното място на Вестерос.
Пиши на принц Реджио. Ако те приеме, върви при него.
Съжалявам, че ти го възлагам.
Къса ми се сърцето, че ги изпращам далеч,
без да знам дали ще ги видя отново. Но видя какво може да ги сполети тук.
Рена.
Искам ти да им бъдеш майка вместо мен.
Учи ги, тренирай ги, пази ги, както драконът пази яйцата си.
А сестра ми?
Бела ми трябва тук.
- Понеже има дракон.
Не обещавам, че ще си доволна.
Но те моля да направиш доброволно тази жертва.
Заради всички нас.
Ваша милост.
Дракон!
Стой!
Бягайте!
Харънхъл е мой.
Така изглежда.
Аз, сър Саймън Стронг, кастелан на Харънхъл,
се заклевам във вярност пред Ренира от дома Таргариен,
Първата с това име.
Кълна се в старите и новите богове.
Вечерята е сърнешко с черно зеле и боб.
Няма френско грозде. Съжалявам.
Сърнешкото е добре изсушено.
Жалко е да иде зян.
Оцелял съм в много битки, няма да бъда повален от отровен боб.
Признавам, че готвачът ми не се слави с боба си. Но чак пък отровен?
Лесен начин да убиеш ездач на дракон.
Ако още не си го прозрял, тук си добре дошъл.
Ами господарят ти Ларис Стронг?
Който седи в двора на узурпатора Егон?
Ларис Кривото стъпало не ми е господар.
Той е бич за този замък и това семейство.
Не мислиш ли, че е странно, дето баща му…
… племенникът ми лорд Лайънъл, загина в пожар…
И неговият син също. Тук, на това усойно място?
Първият пожар, откак Балерион затриха рода на Харън Черния.
Дори през лятото палим огнищата.
Затова, не ще намериш вярност към Ларис Стронг тук, принце мой.
"Ваша милост".
Прости ми, аз…
Предположих, че като съпруг на кралицата…
Напомня колко опасни са предположенията.
Така е.
Ваша милост.
Какво те води в нашия край на Речните земи?
Харънхъл е най-големият замък в Седемте кралства.
Или може би това ти е убягнало.
Освен това, не че искам да споря, е полуразрушен,
откакто дядо ти изпепели част от него с дракона си.
Тъкмо затова трябва да го възстановим.
Дори да имахме парите, принце мой…
Ваша милост. За какво ни е?
В Речните земи има 40 000 меча,
най-голямата необявена войска във владението.
Само Харънхъл е достатъчно голям да ги побере.
Знай, че голям брой от мечовете водят война в момента.
Домовете Бракън и Блекууд отдавна се ненавиждат.
Защо?
- Ами…
Отговорът е…
… изгубен във времето.
Грях ражда грях ражда грях.
Призови върховния си господар, за да преговарям с него
и да ги привлека за каузата ни.
Това ще да е лорд Гроувър Тъли, но той вече е немощен.
Говори се, че нито говори,
нито сдържа червата си.
Прости ми за картината. Властта му върху знаменосците е слаба.
Правят каквото си искат.
- Пак ще говоря с него.
Народът трябва да слуша господаря,
колкото и да е болен.
Може би присъствието на короната…
… и на дракон…
… ще накара тукашните хора да размислят.
Мога ли да попитам, Ваша милост,
и ако успееш… когато успееш, тогава какво?
Отиваме в Кралски чертог и взимаме трона.
Тронът?
Голям престол, направен от мечове.
Знаменосци, начело!
Конете отзад!
Лорд-командире, войската е събрана и готова за поход.
Радвам се, че бяхме заедно, макар за кратко.
Сър Кристън?
Да ви представя брат ми, сър Гвейн Хайтауър.
Пристигна снощи от Староград.
- Сър Кристън.
Или може би трябва да кажа, милорд Ръка?
Сър Гвейн, добре дошли в Кралски чертог!
Колко въодушевяващо е да пристигна в двора след три месеца път
и да разбера, че милорд баща ми, който вярно служи на трима крале,
е изместен като Ръка на краля.
И то от човек с толкова скромен произход.
Какво шеметно издигане са ви отредили боговете.
Сър Гвейн изяви желание да се бие редом с вас.
Войската е запълнена, Ваша милост.
- Ще я допълните с още един.
Тежък поход ще е, сър.
Радвам се повече от всички, че ще тръгна на война с дорнец.
Сестро.
Нека Седмината те напътстват, рицарю.
И не те водят към мрак и смърт.
Благодаря на Ваша милост за молитвите.
И моля да ме дари с благоволението си.
Нека нейният лорд-командир влезе в битка с благословията й
в сърцето си.
Ваша милост.
Още нищо не се вижда.
Нито мъже, нито коне, нито кораби.
Нито дракони.
- Добре.
Тогава да уловим мига и да изпреварим врага.
Проникнаха зад стените ни и сега Речните земи са в пламъци
след Битката при Горящата мелница.
Как се справя принц Демън с армията ни?
Няма вест от принц Демън, Ваша милост.
Трябва да се възползваме от преимуществото си.
И какво е то?
- Дракони. Изпратете ги всичките.
Крепостите на зелените да минат на наша страна.
Изгорете съпротивляващите се.
- Не.
Ако дракони се бият с дракони, сами ще се унищожим.
Страхът от драконите е оръжие. Същото ще сметнат и зелените.
Мечът в ножницата пет пари не струва.
Ще си осигурим победата с армии, а не само с дракони.
Зелените го знаят.
Долината и Северът ще изпратят мъже.
Да дадем време на Демън.
Ваша милост, сама се убедихте колко сте уязвима.
Принц Демън е далеч
и кликата на Егон е бясна заради смъртта на сина му.
Никога не сте били толкова застрашена!
Може би е време да се скриете на безопасно място,
а ние ще останем тук и ще отклоним вниманието на врага.
Ще воювате в мое отсъствие?
Просто предпазна мярка.
- Измяна.
Добре че не продължихте нататък.
Съветът е добре да запомни,
че кралицата носи короната на моя прадядо
Джехерис Помирителя.
Благоразумен владетел.
Най-мъдрият крал от Таргариените, царувал по-дълго от всички.
Дори и от Егон Завоевателя.
Как се справят малодушните от Драконов камък?
Съветът на Ренира е непокорен. Трудна й е задачата.
Дано се справи!
Боя се обаче, че много скоро ще се нуждае от теб.
Хлябът още е топъл.
Има и супа. Погрижих се.
Вече не съм сакат.
Сбогувах се с Рена, преди да се върна.
Желая й доброто.
Предпочитам да водя сто битки,
отколкото да ида в изгнание с бърборещи дечица.
Едно от тях е твоят наследник.
Джофри… Шестгодишно момче, което не знае нищо за морето.
И все пак…
Нито Ренира, нито боговете ще се разсърдят,
ако Рена бъде посочена за наследница на Дрифтмарк.
Рена. Лорд на приливите?
Момичето не разбира от кораби и дракони.
Или Рена, или Джофри.
Скоро и двамата ще са далеч от скърцането на корабите
и рева на океана.
Тогава да се надяваме,
че с времето ще видим пътя ни напред.
- Ами ако няма време?
Във война сме, Корлис.
Ако нещо те сполети…
Тогава е добре, че съм отличен моряк.
Имам много работа.
- Корлис…
Не мога да отделя боен дракон, но пращам каквото мога.
Буреносен облак и Тираксес са малки, но ще пораснат.
Напомни на лейди Джейн за клетвата й
и я убеди, че нуждата ние спешна.
Да стигнеш невредима, сестро!
Ще съм невредима, и още как!
Далече от всяка опасност, в ролята на бавачка.
Правиш голяма услуга. И може да се радваш, че не те грози опасност.
Не ме ласкай, Бела. Поне достойнството ми остави.
Не исках да те обидя. И двете правим каквото можем.
И според мен това е известна утеха.
Тираксес и Буреносен облак са малки и беззащитни.
Тези яйца са още по-крехки.
Но ако тук всичко потъне в руини,
ти ще носиш надеждата за бъдещето ни.
Ваша милост.
Мамо.
Да.
Кралице моя.
Мъчно ми е за Джехерис.
Но може би не бива.
Хора умират непрекъснато, особено бебета.
Толкова са малки и лесно ни ги отнемат.
Всяка майка тъгува.
Нищо не печелиш от мъката.
Ужасната процесия, на която простолюдието ме гледаше…
Вероятно си мислят, че нямам право да скърбя повече от тях.
Сигурно губят повече бебета, отколкото благородните дами.
Странника идва при всички нас.
Кралици и простосмъртни.
Имаш право да скърбиш като всеки друг.
А ти?
Обичах Джехерис, но повече се тревожа за теб и това, което ти преживя.
Хелена, аз…
- Прощавам ти.
Какво?
Казах, че ти прощавам.
Отива ви, Ваша милост.
Валирианска стомана. Струва повече от замък.
Гледката ще събуди страстите. Егон Завоевателя прероден!
Сложете я цялата.
- Веднага, Ваша милост.
По каква работа?
Носят се слухове, че кралят се готви да отлети на война.
И какво те засяга?
Мисля, че за всички ни ще е добре,
ако попречим кралят ни да бъде посечен от враговете,
парчетата му - хвърлени на зверовете, а дворът му - погубен.
Не си ли съгласен?
Каква изящна броня!
Дадоха ми името и короната на Завоевателя
и трябва да нося бронята му на война.
Отлитам при сър Кристън.
Ще ви отнема малко време, преди да тръгнете.
Разни слухове се носят по улиците на града ви.
Един от тях е, че Ваша милост изпраща войските си в битка
и воден от смелостта и мъдростта си отлита с тях.
Според друг обаче Негова милост е надхитрен от съветниците си
и убеден да отлети на война със сър Кристън,
за да може кралица Алисънт да царува в неговото отсъствие…
… редом с принц Емонд.
Глупости, разбира се.
Кой разпространява тези лъжи?
Няма значение.
Приказките се раждат сами.
Като плевелите. Освен ако не се погрижим.
Погрижи се тогава.
Лорд Ларис.
Баща ми все казваше, че няма нужда от Господар на слухарите.
Но се оказва, че на мен ми трябва.
Бих се радвал на дарбите ви.
За мен е чест, Ваша милост.
Да ви придружим ли до Драконовата яма?
Може би ще отлетя някой друг ден.
Като се замисли човек, по-разумно е.
Може да дойдеш с нас, кралю.
Сър Мартин има нов оръженосец за настаняване.
Никога не е бил с жена.
Но вие се заклехте в целомъдрие.
Разбира се, Ваша милост.
Да, Ваша милост.
А, да!
- Ето го и него!
Не, не, не ми казвай, че си отиваш. Аз току-що дойдох.
Не ти е мястото тук. Не бой се, няма да й кажа.
Ето го и него!
Как дойде тук? Имам много добра за теб.
Ела, синко! Хайде!
- Здравейте, момци!
Оказа се, че й е сестра. Никой не ми е казал.
Вземи го. Ще си вземеш плът на кило, не бой се.
Сядай, друже. Разказвах му за теб.
Какъв ден имах само!
- Така ли?
Не знам дали ми е до приказки.
Но като си накваси човек гърлото, стават чудеса.
Миличка, донеси ни една кана, а?
Ето, скъпа, една за каната и една за теб. Добро момиче.
Някои хич не са забавни.
- За теб, човеко от Дорн.
Дорнец, а?
- Да.
Домът ми не можа да се установи в тази част на Вестерос.
Макар да се говори, че дори Дорн оплаквал кончината на дядо ми.
Кой беше дядо ти?
Наричат го Помирителя.
Крал Джехерис?
Хиляди извинения. Моля, продължи.
Не бива да ти казвам това.
Може да ми струва главата.
- Казваш, че си Таргариен.
Син съм на Белон Храбрия.
Незаконен брат на принц Демън и покойния крал Визерис.
Чичо на единствената истинска кралица Ренира Таргариен.
Кръвта на дракона тече в тези вени.
И, да, заради това някои биха ми взели главата.
Драконовото семе трябва само да си пази врата,
когато няма гвардия с бели плащове да го брани.
Не приличаш много на крал Визерис.
Нито на принц Демън.
Откъде знаеш как изглеждат?
- Истината говори, така е.
Виж, личи си. По косата му.
Понеже съм им полубрат, глупаци.
Ще ви кажа кой друг няма сребърни коси.
Законният наследник на Железния трон, племенникът ми Джехерис Веларион.
Ето го другия ти племенник.
Да живее кралят!
- Да живее кралят!
Пиене за всички. По волята на короната!
По волята на короната.
Сядай! Седни си на мястото!
Сядай!
- Пий вино, момче.
Хайде!
- Догоре, прасенце.
Млади оръженосецо!
- Тази нощ е за теб. За теб!
Още! Хайде! Още!
Казвал ли съм ти, че идвах тук като момче?
Кротко местенце, но става да си топнеш онази работа.
Знам кой ще те научи, момчето ми.
Не. Струва си три пъти цената.
Смилете се богове.
Това си ти!
- Името й е…
Силви или Селис, или нещо подобно.
Емонд Свирепия!
Стигна толкова далече,
а още лягаш с първата си.
Колко мило!
Чука ли я кучешката?
Виждате ли, не преувеличавах?
Мадам е толкова веща, че дори брат ми не пробва друга.
Няма късмет оръженосецът ви. Както виждате, много е заета.
Оръженосецът ви е добре дошъл.
Курва като всяка друга.
Сър Гвейн! Стой!
Сър Гвейн, дружината ни лагерува там.
Върху студената твърда земя.
Затова сме се отправили към "Бика".
Страноприемница с отлична слава на пътя към Росби.
На две мили, ако не ме лъже паметта.
Отиваме да нанесем първия удар в името на Негова милост.
Племенникът ми няма да ми се сърди, ако пренощувам удобно.
За да си спокоен, Коул,
ще се срещнем с армията ти призори.
Или ако виното е добро, малко по-късно.
Грози ни опасност.
- Какво?
Коул?
Към дърветата!
Добре се представи, сър Кристън.
Длъжник съм ти.
Знаят, че сме тук. Ще ни преследват.
Ще се движим през гората под прикритието на нощта.
И никакви страноприемници.
Сър Кристън Коул.
С половин дузина рицари, сигурна съм.
Сигурно събират по-голяма армия.
Гарваните го потвърждават, Ваша милост.
Лорд Фаринг извести, че голяма войска се движи на североизток към Росби.
Сигурна ли си, че беше Коул от толкова високо?
Не беше толкова високо, Ваша милост.
Казахте да не се бия и не съм. Не съвсем.
Ваша милост, хвалим лейди Бела за орловия й поглед,
но не можем повече да протакаме. Време е да действаме.
Ваша милост, трябва да се съглася. Искам разрешение
да се върна във Врански приют и да укрепя земите си.
Не бойте се, лорд Саймън. Тръгнали са към Харънхъл.
Принц Демън трябва да се тревожи.
- Принц Демън има Караксес.
Коул ще иска да увеличи армията си, може и той да извика дракон.
Затова трябва да действате сега, Ваша милост.
Пуснете драконите, намерете Коул и го изгорете.
Изслушах аргументите ви.
Ще ги обмисля.
Все идваш и си отиваш, а?
И аз трябва да чистя след това.
Ще умреш на това място.
… никога в столицата.
Най-малкият ми брат Емонд стоеше на стража
с войниците, когато беше на три години.
Баща ми го прати в Цитаделата.
- Благодаря ти, Елинда.
Ваша милост.
Какво знаеш за придвижването на Алисънт Хайтауър?
Ще я вземете ли за заложница?
Или направо ще я убиете?
Ще говоря с нея лично.
По-лесно е да я убиете.
Ако войната може да бъде избегната, мой дълг е да я избегна.
Смятам, че вероятно и тя мисли същото.
Изпрати гарван. Изрази разкаянието си.
Мога да й пратя тайно съобщение.
Няма да се съгласи. Ще заподозре някаква уловка.
И аз бих, ако получа съобщение.
Трябва да се видя лично с нея.
Тя е вдовстваща кралица. Много очи я следват по петите.
Освен…
Измама е.
- Говори.
В залива има много рибарски лодки.
Градът разчита на тях. Демън отиде необезпокоявано.
Но ако ме разпознаят…
- Ще се учудите, като научите,
но хората не обръщат внимание на жена, която не е облечена като кралица
или не привлича погледа на мъжете.
Значи стигам до Червената цитадела и какво? Тропам на вратата?
Или се катеря по стената и влизам през прозореца й?
Алисънт ходи на едно място извън стените на крепостта,
където можете да я заварите сама.
Чакай! Отвори дисагите!
Стой! Претърси каруците.
- Ще претърсим всички чували.
Дай ми меча си.
- Дръж. По-бързо!
По каква работа идваш?
Пусни ги. Пусни ги.
Не. Не.
- Какво…
Какво…
- Трябва да говоря с теб.
Ами ако се развикам?
Рицарите ти ще ме намерят, ще ме пленят или убият.
Но преди това аз ще убия теб.
И после какво?
Лошо започнах.
Гледахме заедно турнира в деня, в който се роди брат ми.
Дори тогава знаехме,
че мъжете, обучени да се бият, си търсят битки,
търсят кръв и слава.
Но ти…
Знам, че нямаш такова желание.
Ренис ме посъветва.
Каза, че искаш да избегнеш най-лошото, което може да дойде.
Идваш да се предадеш ли?
Идвам да видя дали можем да открием път към мира.
Драконите ми не ги свърта. Подушват битка.
Но ако двете с теб се разберем…
- Няма какво да се разбираме.
Нямаш армия. Съюзниците ти обръщат гръб заради покварата ти.
Ръцете ти са изцапани с кръв от злодеяние…
Не беше по мое нареждане. Мисли каквото си искаш.
И аз съм майка, а ти имаш да отговаряш за убийството на сина ми.
Отхвърлям деянието с цялото си сърце.
- Разбира се.
А узурпирането на законното наследство?
Толкова низко ли падна, че ще допуснеш да страдат и умират хиляди,
за да може нефелният ти син…
- Баща ти размисли.
Така казваш ти и така възвести твоя баща.
Видях краля онази нощ.
Часове преди да си тръгна, той потвърди правото ми на трона.
Право, на което държеше неотклонно
всеки ден от живота си след смъртта на майка ми.
И ти още твърдиш, че е размислил за миг.
Твърдя.
Лъжеш.
Не, Ренира.
Баща ми ме обичаше, Алисънт.
Вярвам, че обичаше и теб.
Предаде ли го накрая?
Кога скрои плана? Толкова голям ли беше стремежът ти…
Той размисли, Ренира. Размисли.
Кълна ти се в паметта на майка ми.
Понякога съм била груба, но никога не лъжа.
Заявих на всеослушание, че от теб ще стане чудесна кралица.
Мислиш ли, че мога да изрека такава гола лъжа?
Той какво каза? Накрая?
Каза ли името ми?
Беше слаб.
На моменти трудно му се разбираше.
Но изрече името на Егон.
Каза, че той е обещаният принц, обединител на владението.
Какво?
- И аз искам мир като теб, но ако…
Тези думи ли използва баща ми? Обещаният принц?
Тези думи ли използва?
- Да, тези.
Говорил ти е за "Песен за огън и лед"?
Разказа ми веднъж тази история.
За Егон Завоевателя.
Завоевателя.
Върви си, преди да те открият.
- Станала е грешка.
Няма грешка.
- Моля те.
Можеш да го предотвратиш.
Ужасна война се задава.
Победата може да е толкова кървава, че да се брои за загуба.
Не давай гордостта да те заслепи…
- Не е станала грешка.
Баща ми напусна двора.
Коул е на поход, Емонд…
Знаеш какъв е Емонд.
Късно е, Ренира.
- Алисънт…
Превод АННА ХРИСТОВА