Coup de chance (2023) Свали субтитрите
Сценарий и режисура УДИ АЛЪН
Фани? Фани Моро?
Ален Обер.
Пишеше за училищния вестник, нали?
Да, така е.
Във Френския лицей в Ню Йорк.
- Да, наистина.
Да те срещна тук... Какво правиш сега?
Аз... На път съм за работа. Ами ти?
Не бяхме в един клас, но те виждах по коридорите
и имахме един учител по литература.
- Г-жа Дюфрен.
Наистина я обичах.
"С гребла събират мъртвите листа"
Още я чувам, чакай:
"И аз събирам спомени и жал." Жак Превер.
Така се пренасяхме в Париж.
- Да.
Накъде си?
- Към офиса, но...
Ама тук ли работиш и живееш?
- Да. В една посока ли сме?
Хубавото на писателя е, че сам си определя работното време.
Баща ми работеше за френска фирма в Ню Йорк и там ме записа в лицея.
По онова време моят беше в ООН. Но той почина.
А ти си станал писател.
- Невероятно, нали!
Какво ли не се случва.
Да, писател съм.
Цяло лято съм тук, за да завърша книгата си, но работата се проточи.
Но и преди съм живял в Париж.
Когато бях женен. Дълга история.
- Статиите ти бяха много приятни.
Чувствам се поласкан.
Тук ли живееш?
- Да, съпругът ми работи тук.
А ти какво правиш?
- Работя в аукционна къща.
Значи вече не си Фани Моро.
- Не. Сега съм г-жа Фани Фурние.
Учудващо е как ме позна!
Е, как не. Навремето бях луд по теб.
Никога не съм ти го казвал.
- Ето тук работя.
Аз съм съвсем наблизо.
- Но нали не живееш в Париж?
Не, идвам и си отивам. Сега повечето съм в Лондон.
И за какво е книгата ти? Леле, вече е 3 без 10...
Приятно ми бе да те видя, успех с романа.
Може някой ден да хапнем навън...
да си спомним старите времена.
- Става, знаеш къде да ме намериш.
Как ти беше фамилията сега? Фурние?
- Точно така.
Г-жа Фурние.
Тези хора от Монако продават цялото си наследство.
Бижута, картини, невероятна колекция дрехи.
Записваш ли?
- Да.
Само ще се мернем на коктейла. Няма да стоим дълго.
Искам Едгар да ни закара на вилата преди да се е стъмнило.
Нали щяхме да сме тук за уикенда?
Да, но времето ще е разкошно. Бернар и Клое ще дойдат с Пиер Ерсан.
Прекрасна си!
- Нима?
О да, невероятна си в тази рокля.
Всички ще ревнуват.
- Не мислиш ли, че е...
прекалено секси?
- "Прекалено секси" не съществува.
Нито пък "прекалено богат".
В тази връзка имам нещо за теб.
- О, Жан!
Чудесен е! Това е лудост...
- Да, луд съм по теб.
Обичам да те глезя.
- Наистина ме глезиш.
Не се безпокой и аз си доставям радости. Ела да видиш какво си купих.
Това влакче ли е?
- Да, виж. Точно така.
Виж, това е стар "Марклин". Работи перфектно. Цяло чудо е!
Никога не ще пораснеш.
- Аз съм едно голямо хлапе.
Добре. Слагай пръстена и да тръгваме.
Какво, не ти ли харесва?
- Превъзходен е, но...
Да нося такива скъпи бижута не е моят стил.
Може би, но е било преди.
Денят, в който те видях познах в теб принцесата,
която в рамките на година стана моя кралица. Ето, сложи го.
Като глезиш мен, глезиш себе си, все на твоята става.
Е, ти оказваш съпротива, но...
- Ами! Слаби ми са ангелите. това е.
Добре де, няма ли да го сложиш?
- Не и с тази рокля.
Какво има? Пръстенът е супер.
- Да, чудесен е, но...
казах ти, прекалено скъп е за мен.
- Запъваш се като магаре на мост.
Нали си вече светска дама?
- Трябва ли да ходим на вилата?
С приятелите ти ще ходите на лов. А аз ще седя и ще тъпея.
Ще почиваш, ще четеш и ще хапваш вкусен дивеч.
Да бе. Ами жените им...
- Имаш предвид Делфин.
Крайно безмозъчна претенциозна материалистка.
Стига се оплаква. Сложи си пръстена, искам ти да си най-елегантната.
Ще нося пръстен като светска дама, но душата ми не го приема.
Душата ти е моя грижа. Просто приеми образа на скъп трофей.
Тоест образа на трофейна съпруга.
- Кълна се, никой не би го казал.
Жан Фурние и трофейната му съпруга.
- Звучи очарователно.
Вие сте изключително интелигентен.
- Съгласна съм. Много приятна двойка.
Той е късметлия.
- И е голям чаровник.
Лично аз го намирам за много привлекателен.
Освен това е прелестно богат. В което няма нищо лошо, нали?
Казват, че е брилянтен бизнесмен.
- И какво точно прави?
Никой не знае откъде са парите му.
- Какво искаш да кажеш?
Има ли нещо подозрително?
Не знам, но дава много за благотворителност.
Разбирам. Нещо като Гетсби. Пълен е с изненади.
Например... Но не сте го чули от мен...
Изглежда, негов съдружник изчезнал от белия свят.
Удавен.
Говорят за самоубийство или дори за убийство.
Никога не съм чувал за това.
- А аз, да.
Отишъл си, без да знаят защо и как. Но по-добре да си мълча...
Не, разкажи ни.
- Добре де.
Навремето, преди да дойда в Париж, имало статии, че вероятно се е удавил
и смъртта му облагодетелствала Жан. Друго не знам.
И това са само клюки.
- Обожавам клюките.
Без тях животът е една тъжна реалност.
- Така си е.
Но това са само клюки.
- Е, да...
Леле, това е да имаш грижовен съпруг!
Чудесен е!
- Част от добрия обмен помежду ни.
Аз й купувам бижу, тя идва на вилата, макар да мрази дейностите на открито.
Обичам плуването и то изчерпва спортните ми подвизи.
Майка й е по приключенията. Разходки, рафтинг, риболов, дори лова обожава.
Но не го е предала на очарователната си дъщеря.
Този уикенд ще ходим на лов за елени. Искате ли да дойдете?
Много е забавно!
С удоволствие, но не мога.
- Действа отпускащо.
Не, ние сме вегетарианци.
- Не знаех. Съжалявам.
Нямате ли някоя клюкичка, с която да си начешем езиците?
Нямам.
- Да си вземем питие?
Кофти ли ти е?
- Ами уикенда пак сме на вилата.
А, да. Природа, красота, но с опасност за живота.
Поне ще си дочета "Среща в Самара".
Страхотна книга.
На авеню "Монтен" срещнах един, когото не бях виждала от лицея.
Веднага ме позна.
- Е как не, ти още си като момиче.
Сподели ми, че в лицея бил лудо влюбен в мен.
И чак сега ли ти го казва?
Потопи ме обратно в миналото. Цял следобед мислите ми са там.
В Ню Йорк беше най-щастливият ми период.
Бъдеще с красиви обещания, преди всичко да се скапе.
Запомнила съм само дънките и тъмночервеното му яке.
Какво ли щеше да е, ако тогава ми бе казал, че ме обича?
Може би животът щеше да е различен.
- Защо? Нима този не ти харесва?
Първият брак ме научи, че не трябва да се жениш с идеята нещата да потръгнат.
Това го превръща в досадно задължение. Бракът трябва да е трепетно очакване.
Един единствен път съм участвала в търг.
С Пиер наддавахме за диамантени брошки, носени от Мария-Антоанета.
Спечелихте ли го?
- Да.
Дори си ги сложих за бала на принца на Монако. Предизвиках истински фурор!
И слава богу! Струваха цяло състояние.
Наистина ли ще ловуваме елени?
- Да.
Не знам дали мога да застрелям елен.
- И аз. Пред такова животно
не знам дали ще смея да натисна спусъка. Ще видим.
Да стреляш по елен, който те гледа право в очите...
то е като да стреляш по дете.
Превъзходно е!
- Невероятно вино!
2010-та. Специално за теб.
- Страхотно е! Благодаря.
Препоръчвам ви кулинарно пътешествие в Япония.
Не съм фен на японската кухня.
- Радвам се, че ви харесва.
Но готвачката ни си взе уикенда.
Нашата ни напусна.
- И ние си търсим. Но...
добър персонал трудно се намира.
- И още по-трудно е да го задържиш.
Особено готвачи.
- Искат доста да им плащаш.
Така са готвачите. А и Пиер е много капризен.
Делфин хваща око, но леко се превзема.
- Тя ти се възхищава.
И как не, като правя дарения за фондацията им.
Клое пак ме пита с какво се занимаваш.
Казах й, че и на мен не ми е ясно.
Това е лудост! Защо всички ме смятат за някакъв мистериозен тип?
Казвал съм ти хиляди пъти.
Знам, но...
- Слушай.
Грижа се за парите на другите. Не мога да го кажа по-ясно.
Богатите идват при мен, за да са още по-богати.
Пестят от данъци, даряват пари на децата си, макар и по-рядко...
Помагам им. И така си вадя хляба.
И всичко е законно?
- Ами... да...
в общи линии...
Здравей, Фани, аз съм Ален. Ален Обер, от лицея.
Здравей, как си?
Добре. Виж, звъня, защото съм току пред офиса ти и...
Исках да ти предложа обяд днес или някой ден през седмицата.
Ами... да-да... може да обядваме днес.
Супер, супер! Виж... Знам едно добро място наблизо.
Доста ми е заето, но времето е чудесно, мислех да хапна в парка.
И аз това си мислех.
Тогава ще взема сандвичи и...
ще съм пред офиса ти в 12:30-13:00 ч.?
Супер. До скоро.
Ето тук живея, зад тази сграда.
Разкажи ми за себе си. Имаш ли жена, деца?
Разведен, без деца.
Бях женен за... може да я помниш, Ан Сорел.
Беше с нас в лицея, в театралния клуб. Игра в "Чучулигата" на Ануи.
Не, не си я спомням.
Много красиво момиче.
Всъщност...
- Какво?
Влюбих се в нея, защото приличаше на теб.
Явно си се прецакал.
Ти беше така непринудена, толкова естествена...
Не можех да спра да те гледам.
Чувствам се силно поласкана и леко смутена.
Страхотно се котираше.
Да, но тогава уроците ми бяха по-важни от момчетата.
Коя пейка избираш?
Да седнем тук?
- Тази ли?
И така започнах да излизам с Ан.
Нещата се наредиха. Преместихме се в Париж.
Оженихме се. И... тогава реалността ни затисна с цялата си сила.
Колко време бяхте женени?
- Съвсем за кратко.
След няколко години вече не можехме да се понасяме.
Не съм си и мислел, че един развод води до такъв хаос.
Избягах от Париж в Барселона. После се преместих в Лондон.
Върнах се в Париж, за да довърша книгата си.
Няма невредими след развод.
Винаги съм мислел, че ти ще се омъжиш за художник или за поет.
Почти позна. Омъжих се за музикант. Много чувствителен и вечно дрогиран.
Жалка история.
После на една Нова година Жан ме видя и заех централна роля в живота му.
А беше с централна роля в моя!
Горях от желание да те заговоря, но бях срамежлив и с ниско самочувствие.
По онова време бях стигнала дъното и Жан ми помогна да изплувам.
Имате ли деца?
- Не.
Той с какво се занимава?
- Прави богатите още по-богати.
Хубаво.
Разкажи ми за книгата.
Наистина ли те интересува?
- Да, разбира се.
Действието e в Париж, в един джаз клуб.
История за певица и барабанист.
Трябваше да опозная този свят.
Не съм била в парижки джаз клуб.
Искаш ли кестени?
- Да.
Една фунийка, моля.
- Готово.
Всъщност книгата е за иронията, за иронията на съдбата.
Всички зависим от късмета и случайността.
Вземете.
- Животът е един злокобен фарс.
Ето, не ми връщайте.
- Благодаря.
Виж ни нас двамата. От един лицей, аз, тайно влюбен в теб, на сме общували
и след години случайно те срещам на улицата в Париж.
Каква по-голяма ирония на съдбата?
Да вземем да се съберем, а?
- Не.
Аз и красивата интелектуалка в черно.
- Не ща да те разочаровам, но аз
далеч не съм интелектуалката в черно.
- По-елегантна си, но си пак Фани Моро
с чанта през рамо, понесла "Ана Каренина" в превод на Анри Монго.
Само че сега съм Фани Фурние.
Така е. Малко неща зависят от нас, а искаме да контролираме всичко.
Извинявай, вече съм много закъсняла.
Ами, ако ти харесва да хапваш студен сандвич, с удоволствие пак ще ти купя.
Да-да, обаждай се от време на време. – Добре.
Много добре изглеждате!
- Радвам се, че успя да дойдеш.
Ето я световната шампионка в кетегория тъщи!
Как беше полетът?
- Турбуленции, алкохоличка за съсед,
ужасен филм. Полет като за ада.
- Забавна, както винаги.
Как е Ню Йорк?
- Много е добре, дори зимата, а и ние
с баща ти бяхме повече в Палм Спрингс.
- Колко ще останеш?
Само днес. Утре пътувам за Бретан. Ще обгрижвам сестра ми след операцията.
Не мога да пресека океана без да прегърна любимците си.
Жалко. Щяхме да излезем сред природата,
излети, рафтинг, а защо не и лов на едър дивеч.
Не...
- Щеше да ви хареса.
Знам, но пак ще мина на връщане. Не знам колко ще остана със Софи.
Гирички ли си носите, че така тежи?
- Книги за четене у Софи.
Ще ви дам електронен четец.
Не, аз обичам да усещам хартията, да обръщам страниците...
Добре. Къде ще вечеряме?
- Да е на тихо и спокойно.
Приоритет за майка ти е да сервират фоа гра с чаша "Марго".
Завидна памет!
- Холестерол и скъпо вино си е дюшеш.
В стаята за гости смених тапетите, почистих камината, сложих нощна лампа,
защото предния път...
- Стига ми да има дъска под матрака.
Е, как бих могъл да забравя дъската под матрака!
Храната беше много добра. Страшно вкусна...
Майка ти е истински чревоугодник.
- Ами да, с това съм известна. Нали?
Каролин!
- Добър вечер. Как сте?
Много добре. Майка ми... Каролин, Марсел.
Бяхме с тях в Корсика.
- Да.
А тази година планираме Полинезия. Ще дойдете ли?
Доста път е, но е неповторимо.
Ако искате, да се чуем и ще говорим.
Абе, елате, елате. Ще ви хареса.
Бил съм там много пъти. Толкова е романтично. Обожавам го.
Приятна вечер.
- Приятна вечер и до скоро.
Довиждане.
- Довиждане.
Полинезия звучи примамливо, но без тях. Тя е непоносима. Той става.
Написал е книга за Гоген.
- Аз трудно го издържам.
Казваш го, защото...
- Да и пак ще го кажа!
Не понасям как те гледа.
Несъмнено е хлътнал по теб.
- Марсел е луд по Каролин
и не мисли за изневери.
- Ти може да си му изключение.
Ако ти изневеря, няма да е с Марсел Блан.
Съжалявам, не го харесвам.
- По-безопасен от него няма.
Мила моя, бъди доволна, че мъжът ти те пази като съкровище.
То хубаво, но на моменти Жан е като робовладелец.
Чакай малко, как така, ако ми изневериш, няма да е с Марсел Блан?
С кого тогава?
Мик Джагър и Ален Делон са вече стари, така че... не знам и аз не знам...
Ето го, моето фоа гра!
- Еха!
Благодаря много.
- Чудесно! И моите бутчета!
В колко летиш утре?
- Не-не, този път съм с влака.
Съжалявам, че не мога да остана.
Така ми се искаше да бъда с вас на вилата през уикенда.
И този уикенд ли ще сме на вилата?
Защо, не ти ли харесва?
- Скука, за мен, не и за него.
И кани все едни загубеняци...
Не ми казвай, че няма качествени приятели.
Няма. Само въздухари с едно качество, че са богати.
Говорят само за пари. Отсядат все в най-скъпите хотели.
Имам ли глупостта да спомена Рим или Мадрид,
тутакси заговарят за най-шикозните ресторанти.
И не обичам ни лова, ни излетите.
Ами покани твои приятели и ще си прекарате, както ви харесва.
Жан трудно ги понася. Доста от тях отблъсна.
Вече не се виждам с Карла и Антоан, нито с Доминик,
а са в Париж.
- Ако питаш мен, не е голяма загуба.
Ти все си на негова страна.
- Ами той те обича! Това е прекрасно!
Той е харизматичен. Сто пъти по-добър е от първият ти,
който беше пълен нещастник. Честно казано, само спечели като го смени.
Камий, елате да видите какво съм си купил. Много ще ви хареса.
Да видим.
Красиво е, нали?
Влакче "Марклин" от 50-те години.
Великолепно!
- Да.
Винаги съм обичал влаковете.
Като дете всички ми се подиграваха, и роднини, и приятелчета.
А аз, за да се измъкна, скачах на влака и запрашвах без цел и посока.
И ето ме там, във влака за никъде. Внезапно влизаме в тунел...
мрачен, зловещ, ужасяващ...
Тогава виждам истинското лице на живота.
Но скоро съзирам светлина в края на тунела, изход.
И когато пак изляза на светло, вече не съм същият.
Не съм онова крехко и уплашено момче.
Вече съм друг.
Ужасно е дете да е обект на подигравки. Да.
Били сте голямо сладурче.
- О, да.
Обичам този парк, жалко, че е далеч от галерията.
Красиво е. От Париж най-много ми липсват крайградските паркове.
Малко закъснявам, но не е проблем.
С това синьо поло ме връщаш в годините назад.
Аз на чина в лицея, а ти минаваш по коридора...
прелиташ сякаш. И сърцето ми ще изхвръкне!
Върви ли книгата? Дай да прочета нещо.
- Искаш ли?
Заинтригува ме това, което каза за случайностите и иронията.
Наистина ли вярваш в късмета?
Ако не бе случайността, нямаше сега да съм с теб и да делим салата в парка,
след дългите ми копнежи да те имам.
А, ето. Колко ви дължа?
- Три евро.
Това е любимият ми поет.
Той знае как да намира точните думи.
За мен да пишеш поезия е най-висшата човешка дарба.
Писна ми да не правя нищо.
Ами целия уикенд си като леко чалната.
- Така ли?
Не, не. Добре съм.
Извинявай, голямо съм дърво. Казах го ей така.
Като почна, не се чувам какви ги плещя.
Аз не ти се сърдя.
Не, остави я.
Страхувам се, че ще завали.
- Да.
И понеже живея наблизо, предлагам да спретна нещо за хапване вкъщи,
а ти да почетеш малко от моя роман.
- Много бих искала.
Наистина ли можеш да готвиш или аз трябва да се заема?
Кулинарният ми репертоар е доста ограничен, но
съм спец на спагети болонезе.
- Идеално, точно това ми се яде.
Бих могла да ти помогна.
- Да, разбира се. Обичаш ли да готвиш?
Превъзходно е. Какво е това вино?
Нямам представа. Беше на промоция.
Жан пие само най-скъпото бургундско.
Харесва ли ти живота в Париж?
Обикнах Ню Йорк, израснах в Бретан, но Париж винаги ми е бил мечта.
И аз мечтаех да живея в Париж преди бракът ми да се разпадне.
Оттогава ми остана тази горчилка.
После реших: никога вече Париж, оставам си ерген. Така че...
Другото хубаво на писателството е, че работиш, където си искаш.
Писал съм в Богота, в Мексико, писах дори в Монреал.
Много приятен апартамент.
Намерих го в този му вид, напълно обзаведен.
Искаха ми предплата за шест месеца, но си струва.
Идеален е за писател. Бохемски.
Пак късмет. Само помисли,
ако не те бях срещнал на улицата, животът ми щеше да е съвсем различен.
Какво правиш?
Сигурно магията на виното е започнала да действа.
Знаеш положението ми.
Да, но аз винаги съм те обичал, а сега сме двама съученици в Париж...
Постъпих егоистично. Моя грешка. Не биваше да допусна да стигнем дотук.
Тогава защо го допусна?
Защото те харесвам, харесва ми да съм с теб.
Забелязах, как с нетърпение очаквам срещата с теб.
Аз също.
- Но това не е добра идея.
Нека те попитам нещо.
Щастлива ли си от връзката си?
- Така си мислех, но вече не знам.
Хвърлих се в този брак след ада, преживян с първия ми съпруг.
Появи се Жан със своята енергия и чар.
Погрижи се за мен, обикна ме и веднага поиска да се оженим.
Сигурно е луд по теб.
- Да, но понякога съм му като трофей.
Ти обичаш ли го?
- Да. Обичам го, да.
Какво правя аз?!
Все още нищо.
Защо не мога да спра да мисля за теб?
Къде беше днес?
- В галерията.
Звънях ти в галерията.
Имах дъъг обяд.
- Звънях ти и на мобилния.
Бях му изключила звука.
Прекаляваш. Ами, ако е спешно?
- Беше ли спешно?
Не. Но искам да мога да се свързвам с теб по всяко време.
Винаги можеш, просто забравих да му включа звука.
Жалко. Щях да обядвам с теб. Отпадна ми една среща.
Имах работен обяд.
- С кого?
С едни, които продават картина на Баскиа.
Ами... тъпо се получи.
Открих приятен японски ресторант. Исках да те поканя. Ти къде обядва?
Какво ти става? Днес си тотално завеяна! Къде обядва?
А... обядвах в кафе "Филип".
Кафе "Филип"?! То е супер далеч!
И с тази транспортна стачка!?
- Да, беше ужасно.
Както и да е. Радвам се, че пак започна да тренираш сериозно.
Винаги съм казвал, че външният вид е приоритет номер едно.
Ало?
- Аз съм.
Радвам се да те чуя. Как си?
- Не знам.
Казвай направо, каквото и да е. Какво има?
Не знам защо ти се обаждам. Нещо не съм в ред.
Моля те, щастлив съм дори само да чуя гласа ти. Това е.
Виж, и аз не знам какво повече да кажа.
Една любов, запазила се толкова години...
Какво повече? Ти си моята първа любов.
Всичко наред ли е? С кого говори?
- Кога?
Преди малко. Звучеше напрегнато.
А... след фитнеса ли?
- Да.
Клиентка, която не спира да си променя офертите за един търг.
Така е... има хора, които са неспособни да взимат решения.
Аз взимам решения
и се придържам към тях.
Благодаря. Колко?
- Три евро, господине.
Ето.
- Благодаря.
Ужасно неприятно ми е, че го лъжа!
И въпреки това го лъжа...
Благодаря много, г-жо.
Какво е това?
Питаше дали вярвам в късмета. В петък...
огромен джакпот! Шансът да спечелиш е 1 към 139838260.
Знам, звучи малко вероятно, но, ако се замислиш шансът ти да се родиш
е бил 1 на 400 милиарда...
Всъщност ти вече си ударила джакпота.
Животът на всеки човек на Земята
е чудо, което надхвърля и най-смелите очаквания.
Така че, не си пропилявай чудото.
То е чудо на чудесата.
Имам любовник.
- О, не!
Трябваше на някой да го кажа. Ако Жан научи, това ще е краят.
Какво да правя? Чувствам се виновна и е ужасно.
Кой е? Или предпочиташ да не казваш?
Не, бе... Момчето от улицата. Казах ти. Бяхме съученици в лицея.
И откога това?
- Дано не съм пипнала любовна треска?
Толкова ли е сериозно?
- Идея си нямаш. Бях си обещала
да не се увличам. Но ден след ден фантазиите ми растат,
а с тях и чувствата. Дошъл в Париж да пише книга.
Един съвет: Късай с него, докато е още време.
Преди да е провалил брак ти.
Опитвам да си внуша, че това е само авантюра, че още обичам Жан.
Но този тип ме привлича. Не знам какво ми става, но съм като пияна.
Надява се да зарежа всичко заради него. Казва, че ме е чакал цял живот.
Каква ирония. Всички ви смятат за перфектната двойка.
Идва ми да избягам с него, да си променя живота.
Но без да губя това, което имам.
Искам да имам деца, а имам само страхове.
Всичко ще е наред.
Здравей, скъпа.
Какво криеш?
- Нищо.
Е, как? Видях те.
- Не, не.
Как не? Видях те. Какво криеш?
- Нищо.
Я да видим какво криеш.
- Не. Няма нищо.
Покажи, покажи какво криеш.
- Добре, ето, ще ти покажа.
Ето, това крия.
- Лотариен билет?
Откъде го имаш? – Купих го?
Откога почна да играеш?
- Прочетох, че имало голям джакпот.
Голям джакпот...
Знаеш ли какъв е шансът да спечелиш?
- Минимален.
Клони към нула. Трябва да играеш цял живот
и то няколко живота, за да спечелиш.
Дай ми го. Все някой печели.
- Да, това е техният аргумент.
Пълна глупост.
И защо изобщо го криеш?
Страх те е да не те помисля за тъпачка?
Скъпа, никога не бих го направил.
Добър ден.
Не, тя излезе да обядва.
Нe знам. Каза, че вероятно ще е заета навън цял следобед.
Притеснено ми е, когато излизаме двамата.
Точно затова идваме тук, далеч от офиса ти.
Никой не ни познава.
Обядвам в парка. Взех си сандвич. Времето е разкошно.
Сама ли си?
- Да. Сама с вестника.
Да се присъединя ли и аз?
Не, почти приключих с обяда. Исках да глътна малко чист въздух.
Е, приятен следобед.
Страхотно!
Винаги ли пишеш на ръка?
- Винаги.
Като свърша го препечатвам.
- За мен творческият процес е магия.
Аз пиша страница след страница, без да спирам
и не обичам да се препрочитам.
За какво мислиш?
Откакто съм с теб времето лети.
Сигурно бързаш да се върнеш в Лондон.
- Не. Няма защо.
Там никой не ме чака. Ни семейство, ни приятелка.
Чувствам се добре в този апартамент. Все повече ми харесва.
И това е благодарение на теб. Ти превърна всичко в една идилия.
Честно казано, мисля да остана тук.
Нещо погрешно ли казах?
- Не.
Просто в главата ми е каша.
- Не искам да те притискам.
Да, знам.
- Ти си омъжена
и това едва ли ще се промени, но...
Ако някой ден решиш, искам да знаеш, че съм тук и ще те чакам.
Добър ден.
- Добър ден. Оттук.
Жозефин, моята сътрудничка. Заповядайте.
И така...
С какво мога да ви помогна?
Мисля, че жена ми има любовник.
Но нямам доказателства.
Какво ви кара да мислите така?
- Безброй дребни детайли.
Нищо конкретно, но усещам, че нещо куца.
Може и да греша. Надявам се да е така, защото я обичам.
Но трябва да съм сигурен.
Имате ли представа кой е любовникът?
- Не, всъщност не.
Много мъже я харесват. Тя е прекрасна жена...
очарователна... изключително привлекателна...
Ще ни трябва всичко за нея. И снимки, ако е възможно.
Колко време ще отнеме?
Зависи от поведението й, но, ако има нещо, обикновено бързо изплува наяве.
Мога ли да разчитам на дискретност?
Сигурен ли сте, че искате да знаете всичко?
Сигурен съм.
Понякога става дума за кратки забежки и другият не забелязва нищо.
След подобни леки залитания, двойката се запазва и е щастлива.
Г-н Фурние?
Какво? Моля да ме извините.
Вижте, започнете разследването.
Ще ви дам необходимата информация и снимка на съпругата ми.
...честит рожден ден, Жан...
- Благодаря.
Честит рожден ден!
- Благодаря на всички!
Не знам защо, но аз с годините не ставам по-мъдър!
Изпуснали са ме при качествения контрол.
Нали знаеш, че за рождения ден на Андре сме във Венеция?
Обожавам Венеция, но...
- Но какво?
Ще си вземете почивка и непременно ще дойдете...
Говорих със съпругата ви. Много интересен човек, наистина!
Благодаря. Вашата също.
- И е красива, много, много красива.
Съгласен съм.
- Да. Честит рожден ден!
И благодаря за поканата.
- Няма защо.
Значи тя откри това хубаво местенце.
- Така е. Хареса ни и често идваме.
Голям късмет е, че имаме толкова красиви жени.
Не се ли страхувате, че вашата може да се увлече по друг?
Отначало да, малко се страхувах, но...
...на Марион не й е в кръвта да лъже.
Въпреки че всичко е възможно.
Помните ли Оливие Варгон?
Хванал жена си в обятията на брачния им консултант.
Да се смееш ли, да плачеш ли...
Но Марион никога не би ме поставила в подобна ситуация.
Не й е в природата, а и добре знае, че тутакси бих я изхвърлил.
Представям си ги двамата... в леглото...
как се присмиват на опозорения съпруг...
Да... да...
- Обратно в реалността.
Ние наистина сме щастливци с нашите...
Показвал ли съм ви моята колекция електрически влакчета?
Абсолютно. Бях силно впечатлен.
- Красиво, нали?
Цялата тази фина механика...
- Да и каква невероятна изработка!
Прощавайте.
- Извинете.
Добър ден.
- Здравей, Фабрис.
Две чаши... червено.
- Дадено, седнете.
Добър ден.
- Добър ден.
Какво да бъде?
- Една бира.
Идва.
- Благодаря.
Може би трябва да говоря с Жан.
Да му кажа, че ми е нужно време да помисля, да сложа в ред нещата.
Обичам те. Кажи ми истината, ти обичаш ли ме?
Отначало си помислих, че ще...
че ще си останем просто двама съученици от лицея.
После нещо се отприщи и сега искам да бъда само с теб.
Защо ни бе да се срещаме? Какава ирония на съдбата.
Не вярвам в нито в иронията... нито в съдбата.
Ненавиждам тези, които разчитат на късмета.
Късметът не съществува. Късмета се провокира.
Съжалявам, господине.
- Да. Грозна работа.
Но реалността рядко е красива.
Да ви предложа питие?
- Кой е той?
Всичко е в доклада от разследването.
- Да, малко коняк.
Добре, мамо, радвам се, че е по-добре.
Можеш да дойдеш по всяко време. Стаята ти те чака.
Не, добре съм. Има някои неща, но ще говорим като се видим.
Хубаво. Жан се прибира. Оставям те, да. Целувки.
Добър вечер, скъпа. Кой беше?
Майка ми.
- Скоро ли ще дойде?
Да, след няколко дни.
- С нетърпение я чакам. Чудесна е.
Какво ще кажеш да си останем вкъщи тази вечер?
Цяла седмица работиш до късно.
- Добра идея.
Имам още малко работа. Ти може да почетеш на спокойствие.
Как е в работата?
- Доста напрегнато.
Съжалявам, ако напоследък изглеждам угрижен.
Всичко ще е наред.
Добре. Сега ще звънна един телефон. Ще ми викнеш ли един коняк?
Сюзан, господинът иска коняк.
Не, на ляво. Тихо сега.
Ало.
- Да, здравей.
Можеш ли да говориш?
- Да, проблем ли има?
Ами, трябва да се видим. Не е нещо, с което да не можем да се справим.
Можеш ли утре в 15:00 часа на обичайното място?
Добре. Ще се видим утре.
Всичко наред ли е?
- Да, наред е.
Странно, днес се сетих как се запознахме.
На онзи невероятен, новогодишен купон във Фред Фокс.
Ти с малката черна рокля...
Прясно разведена, нещастна...
- Никога не съм ти го казвал,
но първия път, когато, нея вечер, те заговорих,
с цялото си сърце се надявах да не излезеш някоя тъпа кифла.
Благодаря, Сюзан. Оказа се, че си пълната противоположност.
Завладяваща...
почтена...
Всичко, което бих могъл да желая от една жена.
Добре ли си?
- Да.
Още ми е в главата песента, която звучеше, когато те...
Ама, какво ти е? Плачеш ли?
Не. Носталгията винаги ме натъжава.
- А не трябва да е така.
Всичко мина добре.
И ти направи от мен най-щастливият мъж на света.
Ето снимката и адреса. И този път нищо да не остане.
Не като миналия път. Искам да изчезне напълно. Чао.
Имаме малък самолет. Ще прелетим над Атлантика и ще изхвърлим тялото.
В гаден свят живеем, нали, Драгош?
- Абсолютно.
Обаче, когато някои хора умрат, той става по-добър... автоматически.
Има повече въздух за останалите.
Добре го уредихме вашия съдружник.
- Бачках здраво за тези мангизи.
Не съм роден богат. Мисля, че имам правото да им се наслаждавам.
Ние ще ви решим проблема. И този ще изчезне, нали, Милош?
Бях спрял да сънувам, но откакто се срещнахме пак започнах.
Странно, нали?
Аз снощи сънувах, че живеем в Мексико.
Вероятно, защото онзи ден ти го спомена.
Обикновен живот, имахме деца, разхождахме се под дъжда.
Когато се събудих, бях щастлива. И така останах през целия ден.
Ето, че започнахме да споделяме и сънищата си.
Чета отново и отново поезията, която ми подари.
Красива е, нали?
- Маларме и лебеда в капана на леда.
всеки път ме разплаква.
И ние ще се озовем в капана на леда,
ако не предприемем нещо преди да е дошла зимата.
Преди ледът всичко да покрие
и ние да останем в негов плен завинаги.
Жан е страхотен човек.
Трябва да съм честна с него, ако искаме да сме заедно в бъдеще.
Продадено!
Как си, скъпа? Добре ли мина търгът?
Да. Жан, искам да ти кажа нещо...
- Не сега, закъсняваме.
Марк и Линда ни чакат в ресторанта. Хайде, бързо.
Ураган опустошил Сен Мартен, а ние щяхме да ходим.
Там бяхме на меден месец.
Много ни се услади, как беше... – Прасе сукалче.
А, да, прасе сукалче...
В крайна сметка един се ражда, друг умира.
Това е животът. Ядеш, спиш, живееш, умираш.
Можеш ли сама?
- Главата ми се върти.
Ще ти помогна. Трябваше да останеш на бяло вино.
Тогава защо не ме спря да пия...?
- Аз съм ти съпруг, а не бавачка.
А и страхотно си прекарахме.
Нали?
Готови сме.
Напълно ли?
Пратката е на дъното на океана.
Изхвърлихте ли всички вещи? Да не е останало нещо компрометиращо?
Бележник, компютър, телефон?
Перфектно. Ще се видим утре в 15:00 часа на обичайното място.
Ще се погрижа да останете доволни.
Господинът излезе ли?
Трябваше да е рано в офиса, не искаше да ви буди.
Каза, че снощи не сте били добре. Искате ли да ви приготвя нещо?
Кафе. Благодаря.
- Добре, госпожо.
Аз съм. Имам новини. Обади се, когато можеш. Целувам те.
Трябват ни снимки на бижутата на тази от Саудитска Арабия.
Да ти поръчам ли нещо?
- Не, ще изляза за обяд.
Добре.
- Благодаря.
Да?
- Как си, скъпа?
Обаждам се, защото снощи беше леко на градус.
Не, добре съм. Отивам на обяд с клиенти.
Къде ще бъдете?
- Още не знам.
Добре, да не те бавя повече. Целувам те, до довечера.
Дано нямаш проблеми. Целувки. Чао.
Трябва да подбереш снимки на саудитските бижута.
А, да. Добре.
- Много са.
Г-н Тисран чака да избереш 12.
Да. Трябваше да го направя. Извинявай, забравих.
Да, това е добре.
Добре ли сте? Като че ли не сте тук.
- Не. Добре съм.
Искате да се обадите ли?
Ако нямате нищо против...
- Не, заповядайте.
Да изляза ли?
- Не, не е нужно.
Обаждам ти се за последно, От сутринта ти звъня. Къде си?
Започвам да се притеснявам. Обади ми се.
Ален? Тук ли си?
Какво става, скъпа?
Не приличаш на себе си.
- Какво?
Не ти ли е добре? Нищо не хапваш.
Просто съм уморена, това е.
Така е като прекали човек с водката.
Хапни нещо. Не е добре да си на празен стомах.
Мисля, че ще повърна.
Добре ли си?
- Защо всички това питат? Добре съм!
Извинявай, но изглеждаш...
- Спах лошо. Това е.
Моля те, остави ме на мира.
Добре ли мина всичко?
- Да.
Много добре. Сега искам да си почина малко.
Изглеждаш ми малко бледа.
- Ами да. Онзи ден пийна малко повече
и оттогава не е същата.
- Не спя добре.
Работи твърде много и...
- Ще ми мине.
Ама, разбира се, скъпа.
- Това не ти е присъщо.
Почти не пиеш, спиш като бебе...
- Добре съм, не съм болна!
Става вече нетърпимо! Накрая ще взема да избухна.
Така е, да я оставим на мира
и да се насладим на прекрасното време.
- Да. Оставете ме да дишам на воля.
Отдавна ли е така?
- Не...
Цяла седмица работи до късно, преуморена е.
Ще поговоря с нея.
- Да. Добре е, че сте тук.
Имате благотворно влияние върху нея.
Какво те мъчи?
- Не ми се говори за това.
Извинявай, личи ти, че не си добре.
- Така ли?
Да, нещо те чопли. Спри да се дърпаш и изплюй камъчето. Жан не го заслужава.
Права си, Жан не го заслужава.
Тоест?
Ти не би го разбрала. Ще ме намразиш, ако ти кажа.
Какво, че имаш любовник?
Как разбра?
Не е нужно да си топполицай.
Нервите ти са опънати докрай.
Жан мисли, че е преумора от многото работа, как не.
Променяш си прическата, изневиделица почваш да спортуваш. Не на мене тия.
И кой е този тип, който несъмнено не може да стъпи на малкия пръст на Жан?
Започна преди няколко месеца.
Срещнах го на улица "Монтен". Познаваме се от лицея...
Не разбирам как може да изневериш на такъв прекрасен мъж като Жан?!
И то пак с красив неудачник, като първият ти.
Този не е неудачник.
- Хубаво,
всичко се е наредило: спиш с него и си стоиш омъжена,
после му казваш, че напускаш Жан и той изчезва яко дим, изпарява се. Класика.
Нищо не е оставил, нито дума. Това не е нормално. Бил е луд по мен в лицея.
Може да му се е случило нещо.
- Какво например?
Кой би го наранил? Той е кротък човек, творец, няма врагове...
В апартамента му няма следи от взлом, няма нищо. Явно си е взел всичко.
Сигурно е имал съмнения и не е посмял да ми каже.
Защо не се обадиш в полицията?
- Вече се обадих.
Като ми попитаха за името, се паникьосах и затворих.
Едва ли му се е случило нещо.
Остава моргата. Но за там не взимаш всичките си вещи.
Що да не се поразходим до моргата?
- Спри да драматизираш. Той не е там.
Няма да забърквам името си в това. Не искам Жан да разбере.
То е ясно: аз, омъжена, срещаме се, спим заедно и така си живуркаме,
в един момент онзи си въобразява, че ще напусна Жан, стряска се и духва.
Защо не обясниш всичко това на Жан?
Не. Аз съм просто една скапана, разглезена хлапачка.
Ето къде сте били.
За какво си говорите така сериозно?
- Наши си, женски работи.
Докато вие си говорихте, ми хрумна блестяща идея.
Срещнах наши приятели американци, семейство Прескот.
Връщаха се от Чикаго, с голямо парти подновили брачния си обет.
Брилянтна идея, свръхромантична. Скъпа, да го направим и ние.
Тъкмо и майка ти е тук... Ти какво мислиш?
За кое?
- Как за кое?
Да отпразнуваме годините ни заедно.
- Намирам го за очарователно.
Да, обаче ти нищо не казваш.
Започвам да се притеснявам.
- Не, недей. Само че...
не го ли намираш за кичозно?
- Много американско е, да.
Но не ми пука, на мен ми харесва.
- Така е, американците много си падат.
Бях на едно такова нещо с баща ти в Бруклин. Беше много трогателно.
Прав си. Ще е много хубаво. Съжалявам, че ти убивам ентусиазма.
Не, няма нищо. А и не е нужно да е грандиозен купон, нали?
Само най-близките приятели.
А аз вече знам какво ще си облека.
Благодаря ви, че сте тук за подновяването на брачния ни обет.
Скъпа, взимаш ли ме повторно за мъж?
- Да.
Не, съвсем не, любовта е сложно нещо. Сърцето милост не знае.
Така е, защото чувствата опустошават всичко без остатък.
Но някои са заедно цял живот, нали?
- Е, това вече е късмет.
А някои дори подновяват обетите си.
- Намирам го за великолепно.
Наздраве за младоженците!
- Наздраве!
Ние се оженихме се на круизен кораб, в далматинското крайбрежие.
Бяхме доста притеснени. Страхувахме се, че ще е на кутстуз.
Но 15 години сме заедно.
- И още ни държи морската болест.
Имам неприятен спомен от подобна церемония.
Беше на сватбата на едно съседско момиче.
Вързаха й тенекия в църквата. Цялото й семейство беше там.
Този гадняр, младоженецът, беше духнал без всякакви обяснения, без нищо.
Месец по-късно някой го видял в Панама, бил женен за порноактриса.
Истина е.
- Често има страх от обвързване.
Среща се главно при мъжете.
- Да, те чакат до последно и се чупят.
Така е.
- Гледах един документален филм,
за това че все повече хора изчезват безследно.
Открили доказателства за отвлечени от извънземни.
Уверявам те, няма изплашен годеник, който да е отвлечен от извънземни.
Казвам само, че не е изключено.
- В днешно време всичко е възможно.
Може съдружникът на Жан да е на космически кораб в друга галактика.
Тялото му не изплува ли на в едно езеро?
Или май не бяха сигурни, че е той?
- Той изчезна преди години
при доста загадъчни обстоятелства. Може да се скита нейде из космоса,
но не е с панамска проститутка.
- Съдружникът на Жан е изчезнал?
Да, да, не помня подробности, но беше голяма мистерия.
Така и не стана ясно.
Говореха за кражба на пари, уреждане на сметки...
Малко след това съобщиха, че са намерили тяло.
Мислели че е той, но не били сигурни. Доколкото знам, случаят още е отворен.
Отвлечен от извънземни, казвам ви! И властите го крият от нас.
Имате много симпатични приятели.
- Благодаря. Така е.
Чудесен празник! Страхотно беше!
- Благодаря, че дойдохте.
Сега се оттеглям в покоите си.
- Лека нощ.
Лека нощ, скъпа.
Без сили съм, а пих само бяло вино и шампанско. Сега бърз душ и в леглото.
Наистина мина много добре. Имаме прекрасни приятели.
Всички говореха, че си по-красива от всякога.
Ти бе във вихъра си.
- Защото съм щастлив.
Не съм те виждала да пиеш толкова.
- Не си ме виждала толкова щастлив.
Мога ли да ти призная нещо?
- Да ми признаеш?
Да. Последните месеци бях леко отвеяна.
Стресът в работата ме разфокусира, загърбих важните неща.
На моменти бях досадна и разсеяна.
Но това вече е минало.
Беше лош период. Искам да кажа, че сега отново съм във форма.
Знаеш ли, аз също размислих...
И смятам, че е време да помислим за деца.
Това е чудесно!
Голяма съм късметлийка.
- Не, аз съм късметлия.
Ти никога не си вярвал в късмета и случайността.
Защото аз сам си провокирам късмета.
Жан?
- Да?
Разказаха ми доста странна история за вашия съдружник...
...който изчезнал преди няколко години.
И вас ли забъркаха в това? Кой ви го каза?
Един леко смахнат тип, Жил,
който твърди, че извънземни отвличат хора. Както и да е.
Така стана дума и за това изчезване.
- Този Жил е голям идиот.
Тотално сбъркан алкохолик, постоянно бълва глупости за извънземни.
Ако правилно съм разбрала, случаят бил доста нашумял.
Говорели дори за убийство.
- Хайде сега, всяко чудо за два дена.
Измислят какви ли не страхотии. Бях жертва на нелепи нападки.
Какви нелепи нападки?
- Вече не помня.
Нещо за общия ни бизнес.
Честно, Камиий, този човек беше изперкал.
Беше си наумил, че присвоявам средства, аз!
Да ви кажа честно, Камий, някои хора сами...
...и после той изведнъж изчезна. Просто така.
Този харесва ли ти?
Не е лош.
Ален би го харесал.
- Още ли мислиш за него?
Яде ме отвътре, че най-неочаквано ме заряза
и, че измамих Жан. Сега искам да изкупя вината си.
Сигурна ли си, че Жан не знае?
- Да, абсолютно сигурна съм.
А сигурна ли си, че няма нищо съмнително в изчезването му?
Да, защото не съм мнителна и с изчанчен ум, като теб.
Аз съм благ характер, като татко.
Напомняш ми на онзи, който вярва в НЛО.
Мамо...
Ален не е отвлечен от извънземни. Той просто ме заряза. Не излезе стока.
Защо са всички тези въпроси?
Давам воля на зловещото си въображение.
Бъди така добра да обуздаеш мрачните си фантазии и спри криминалетата.
ИЗЧЕЗНАЛ БИЗНЕСМЕН
ДЕТЕКТИВСКА АГЕНЦИЯ ДЕЛОНИ И СЪТРУДНИЦИ
Много благодаря.
Прочетохте ли си книгата?
Видях майка ти да чете в едно кафене.
Така се беше увлякла, че като ме видя се стресна.
Какво четяхте?
- Нещо на Сименон.
През живота си съм прочел един криминален роман и бях отвратен.
В книгите детективът винаги е с бляскав ореол.
Срещнеш ли го по работа, не е нищо особено.
Далеч е от героите в киното и литературата.
Ползвали ли сте детективски услуги?
- Да, по работа.
В света на финансите има много измами.
- Да, сигурно е така.
Да, идвам по препоръка на г-н Фурние. Жан Фурние.
Останал много доволен от работата ви по неговия малък семеен проблем.
Седнете.
- И то в пълна дискретност.
А дискретността е най-важна за мен.
Колкото сме дискретни, толкова сме и ефикасни, г-н Фурние ще го потвърди.
Имам чувството, че съпругът ми ми изневерява.
Искам да съм наясно, защото...
Ще ни е нужна информация,
адреси, снимки, ако е възможно.
- Да.
Да, да, много добре. Аз, аз... ще донеса всичко следващия път...
...при втората ни среща.
Сега искам само да знам колко време ще отнеме
и разбира се колко ще ми струва.
Тарифата ни е 450 евро на час.
Излиза доста скъпо да следиш нечий съпруг
или нечия съпруга, както в случая на г-н Фурние.
Има и по-евтини агенции, но ние тук предлагаме най-доброто обслужване.
А колко време отнема зависи от този, когото следим.
Разбира се. То е ясно.
Имате ли други въпроси?
- Не... всичко е точно...
...засега... Благодаря ви.
Аз... скоро ще ви се обадя.
Аз... много благодаря.
- Очаквам с нетърпение пак да ви видя.
Довиждане, господине, благодаря.
- Довиждане.
Ало, да.
- Г-н Фурние? Обажда се Анри Делони.
Имате ли минутка?
- Да, кажете.
Посети ме една дама, която каза, че вие сте я изпратили, но
поведението й бе подозрително странно, все едно води разследване.
Подстригана на черта брюнетка, очила със златни рамки.
Нали нищо не сте й казали?
Нищо. Веднага усетих, че има нещо гнило и затова ви звъня.
Тя каза, че ще ползва нашите услуги, но
съм сигурен, че няма да се върне. Все пак е добре да знаете.
Хубаво, но казахте ли й нещо?
- Абсолютно нищо.
Но тя сякаш знаеше, че сте ни ползвали по семейни въпроси.
Е, щом нищо не сте потвърдили, всичко е наред.
Добре, благодаря, че ме предупредихте. Довиждане.
Това е лампата, за която ти споменах. Добре би стояла в нашата стая, нали?
Да, не е зле.
- Майка ми я откри.
Тя още дълго ли ще стои?
- Идея си нямам.
Много е щастлива в Париж.
- И къде ходи по цял ден?
Музеи, антиквариати... Ела да видим какво има вътре.
Обича да ходи сама и да си купува неща. Открай време е така.
Добър ден, дами. Заповядайте. – Добър ден. Благодаря.
Обичам тези наши обяди. Последният беше във Версай.
Трябваше да говоря с теб.
Олеле! Това звучи сериозно.
Моля те да ме изслушаш, без да ме прекъсваш.
Добре.
- От месец животът ти е пълна каша.
Ти смяташ, че няма нищо съмнително в изчезването на Ален, аз мисля, че има.
И кое му е съмнителното?
- Засега нищо конкретно.
Просто нещо ми прищрака от приказките за извънземните.
Мамо, ти да не откачаш?
Не, глупостите за отвличания от извънземни ме накараха да се замисля.
Мамо, моля те...
- Казах "глупостите", нали?
После, и то е същественото, заговориха за
изчезналия съдружник на Жан, който се изпарил, точно като Ален.
Било е преди да се запозная с Жан. Намерили тяло. Вероятно се е самоубил.
Не знам подробности.
Аз обаче знам. Жан е имал изгода съдружникът му да изчезне.
Тоест?
- Съдружникът му изчезва, като Ален,
и Жан печели много пари от това.
Навремето говорели за самоубийство, отвличане или дори за убийство.
И какво намекваш с всичко това?
Казвам само, че и в двата случая Жан е имал мотив и интерес.
Мисля да приключим темата.
Ами ако е знаел, че му изневеряваш?
- Мамо!
Имал е подозрения...
- Нищо подобно.
...и е наел да те следят.
- Как? Кога?
С частен детектив.
- Спри! Това е безумие!
Знам, че е наел детектив да те следи.
- Откъде си сигурна?
В чекмеджето на бюрото му намерих визитка на детективска агенция.
Ровила си в нещата му?!
- Посетих тази агенция.
Под претекст, че мъжът ми изневерява и по съвет на Жан Фурние,
който бил възхитен от работата по семейните му проблеми.
Не вярвам на ушите си!
Така или иначе това обяснява всичко.
- Какво обяснява?
Че Жан е направил Ален да изчезне? Ти луда ли си?
Струва си да се разплете докрай тази нишка.
Виж, съжалявам, но вече не съм гладна.
Чакай! Изслушай ме!
- Не!
Чуй!
- Не, повече не искам да слушам.
Изневерих на мъжа, който ме обича.
С кого искам да имаме деца.
И да, имах афера с един тип, който най-случайно изникна от миналото ми.
Но да ми казваш, че Жан е знаел и ме е следил,
че е направил Ален да изчезне!
- Да!
Защо ме гледаше така особено?
- Аз? Отде накъде?
Тази сутрин ме гледаше особено.
- Да, бе.
Да не си гузен негонен бяга?
- Не. Съвсем не.
Чакай, не мога повече.
По-добре е от бягането на закрито.
- Да.
В работата казаха, че си обядвала с майка ти.
Да, и накрая се изпокарахме.
- Така ли? И защо?
Знаеш я каква е... С безгранично въображение, напомпано
с криминалета и телевизионни сапунки.
Дали пък не й избиват чивиите?
Понякога забравя да си пие хапчето и тогава става леко параноична.
Даже много параноична.
Ами да си пие лекарството, щом трябва.
- Да.
И за какво е тая параноя?
- За глупости, от криминалетата е.
Ще си взема душ. Искаш ли нещо?
Просто идвам да видя дали ти е минала леката ти параноя.
Нямам никаква параноя.
Той те е следил и е знаел, че му изневеряваш.
Вземаш ли си лекарството?
- Като по часовник.
Случвало се е да забравиш и тогава не си добре.
Моите подозрения нямат нищо общо с лекарството, дали съм го пила или не.
Ако не те обичах толкова, много щях да ти се обидя.
Тури му пепел.
- Да, но само, защото не ми е работа.
Трябва да говориш с професионалист, да видим той какво ще каже.
Какъв професионалист?
- Ами не знам.
Мисля, че трябва да разкажеш всичко в полицията.
Шегуваш ли се? Какво да им кажа? Че съм имала луда любовна авантюра?
Гледай себе си. Мисли за лов, риболов, излети и за другите радости на живота.
Този път наистина нямаме право на грешка, Драгош.
Трябва да е инцидент.
- Какъв инцидент?
Да е изпипано перфектно.
Кой е човекът? Какъв да е инцидентът?
- Ловен инцидент.
Аз ще я заведа в гората. Ти ще се скриеш там и ще чакаш.
Взимаш я на мушка и я застрелваш, като ловец сторил ужасна грешка.
Като ловец, видял животно.
Точно. Едър дивеч. Там е пълно с елени и ловци. Лесно ще мине за инцидент.
Полицаите ще задават много въпроси, нали?
Да, но аз ще ти осигуря ловен билет, пушка и всичко останало.
Ще им кажеш, че си бил на лов, станала е трагедия, че си съсипан и т.н.
Нали? Важното е да е стреляно с твоята пушката, а не с моята.
Ясно ли ти е?
Ще си подготвиш един куп извинения,
а и полицията нищо не може да каже, било е нещастен случай, Драгош.
Аз нямам нищо общо. Накрая ще се погрижа да си доволен.
Добре, но има проблем.
Аз никога не съм стрелял с пушка.
Никога ли не си стрелял?
- Никога.
Е, нищо, де, ще те науча... Или не, имам по-добра идея.
Аз стрелям и после ти давам пушката. Да, така е по-сигурно.
Но накрая ти ще си с пушката в ръце.
Ясно ли ти е?
- Да.
Както и да е, Драгош, тази жена трябва да изчезне.
Тя е вредна, опасна, задава въпроси и се бърка, където не й е работа. Баста!
Кога трябва да стане?
- Първо ще се поразходим в гората.
Ще намерим място, където да ни чакаш.
Но вие ще я застреляте, нали?
- Да, аз ще я застрелям, Драгош,
но отговорността ще е твоя.
Нали се сещаш, това ти е работата.
- Да, добре.
Сега при брат си ли отиваш?
- Той е в Букурещ.
И аз щях да отида, но, като ми се обадихте го отложих с една седмица.
Предай му много поздрави.
- Добре.
Да не сме забравили нещо?
- Не, не... А Пиер и Делфин?
Ще дойдат направо там.
Нямам търпение да тръгнем утре на лов.
Мисля, че и Камий е така.
- Пак ли за елени?
Да. Дано този път имаме повече слука.
Не харесвам лова, но обожавам дивеча.
- И ние ще ходим на лов, но за антики.
Хапвайте, хапвайте...
Добър апетит!
- Мерси. Този омар е супер.
Ще дойдеш ли с нас при антикварите?
- Не, ще си чета и ще слушам музика.
Аз си търся хубава маса от дъб.
- Наоколо е пълно с антиквариати.
Да се надяваме, че все нещо ще отстреляме.
Най-сладко е преследването, нали госпожо?
О, да, то е друга реалност.
Концентрираш се, дебнеш плячката, забравяш всичко.
От баща й е любовта й към природата. Беше страстен рибар.
Да, от дете ме научи да ловя риба с муха.
Аз не съм наследила тези гени.
- Определено не.
Ще се видим ли на обяд?
- Едва ли,
но ще се постараем да донесем нещо за вечеря.
Гледайте да не глътнете някоя сачма.
- По елени не се стреля със сачми.
Колко е часът? Чакай, чакай. Трябва да си взема хапчето.
Ето на, че помня. Да си ми виждала лекарствата?
Не са ли в чантата ти?
Мислех си да ги сложа и съм ги забравила в Париж. Ох, ами...
Това е четиридневен уикенд.
- Е, така или иначе, аз...
...няма да умра без тях.
- Аз ще ти ги взема.
Четири дни ще оцелея и без тях.
- Нали не са животоспасяващи?
Напротив важни са. Ще пратя Едгар да ги вземе.
Той няма да ги намери.
- Аз ще отида. Кажи ми, къде са?
В някой джоб на жилетката. Съжалявам.
Няма нищо. Ще ида, докато вие сте на лов.
Нали щеше да си почиваш, да слушаш музика...
Едгар шофира спокойно. Аз ще си почивам и ще слушам музика по пътя.
Коя жилетка?
- Сивата, но виж да не са в чантата.
Тя ще ги намери.
- Имам няколко чанти.
Всичките си приличат, търси добре.
- Хайде.
Чао, скъпа.
Ето, това е за вас.
Благодаря.
- За нищо.
Елате с мен.
Да минем оттук, извинете.
- Да.
Камий, минете оттук, по-добре е. Гората ми е като на длан.
Тази гора е вдъхновение за поета. Гъста, мрачна,
само елените й липсват.
- Не се тревожете, екшънът наближава.
Аз съм градско чедо. Не знам как се оправяте в гората.
Аз досега да съм се изгубила.
Трябва да купя нещо. Ще се видим тук след час.
Стига ни толкова, да си ходим вече...
О, ама честно, кой ги купува тези неща?
Хора, които ценят изкуството на лова.
Да, за украса на някой стар замък.
Или в краен случай за някоя ловна хижа.
Да?
Фани, тук сигналът се губи.
Ален не е избягал. Ти беше права. Нещо му се е случило. Нещо ужасно.
Защо мислиш така?
Аз съм в неговия апартамент. Взех ти лекарствата и дойдох тук.
Ти толкова приказки ми наприказва... Но си била права.
Не знам кой е опразнил апартамента, но
е някой който не знае за тайника, където Ален си държеше ръкописа.
Той никога не би си тръгнал без него. Това беше единственото му копие.
Целият му живот бе в него.
Не съм изненадана от това, което чувам.
Още ли смяташ, че Жан стои зад всичко?
Аз нищо не мога да докажа, това е работа на полицията.
Хвърли този фас.
Дай ми пушката си.
Не, Жан... Аз го познавам. Има си своите недостатъци, мании, но това...
Виж, сега веднага се връщам. Трябва да говорим.
Добре, до скоро, да.
Жан, не!
Какво стана?
- Сърна ли беше?
Аз стрелях по елен.
- По дяволите! Сигурен ли си?
Да не си ранил Ален!
- Абе, не, не...
Сигурен ли си, че беше сърна?
Не, не е сърна.
- Да му се не види!
Какво е тогава?
- По дяволите!
Мамка му! Мамка му!
Да повикаме линейка.
- Няма смисъл, той е мъртъв.
Боже мой, не може да бъде!
Това е ужасно!
Видях, че нещо се движи между дърветата.
Това е инцидент.
- Това е инцидент.
Но, не, не... Господи, това е ужасно!
Тя стигна до заключението, че животът е случайна променлива,
защото вероятността да съществуваш е едно на 400 милиарда.
Следователно всеки живот е едно чудо
и всяко живо същество е ударило джакпота в космическата лотария.
Важното бе да не се пропилява това чудо.
И тя бе готова да извърви докрай пътя на собствените си избори и грешки.
Оставаше ужасът й от огромната роля
на случайността, буквално на всяка крачка,
както и от това колко е важно да имаш късмет.
По-добре бе да не мисли много за това.