Lincoln (2012) Свали субтитрите
АМЕРИКАНСКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ
Е БИЛ ЗАСТРАШЕН ОТ ВЪТРЕШНИ РАЗНОГЛАСИЯ
ПО ВЪПРОСА ЗА ЧОВЕШКОТО РОБСТВО.
ЛИНКЪЛН
МОЖЕ ЛИ ПОД ЕДНА ВЛАСТ ДА ИМА ПОЛУ-РОБИ И ПОЛУ-СВОБОДНИ?
СЛЕД НЕУСПЕШНИ ОПИТИ ЗА КОМПРОМИС,
ПРОТИВОРЕЧИЯТА МЕЖДУ РОБОВЛАДЕЛЧЕСКИЯ ЮГ
И СВОБОДНИЯ СЕВЕР СТАВАТ ВСЕ ПО-ЯРОСТНИ,
ДОКАТО ЕДИНАДЕСЕТ ЮЖНИ ЩАТИ СЕ ОТЦЕПВАТ ОТ СЪЮЗА
И ВОЙНАТА ИЗБУХВА.
Някои от нас бяха във Втори Канзаски полк - Цветнокожи.
Бихме се с южняците при Дженкинс Фери през април.
Те току-що бяха убили всички черни войници, пленени при Пойзън Спрингс.
Затова в Дженкинс Фери решихме да не взимаме пленници южняци.
И не оставихме нито един жив от тях.
Които тогава оцеляхме, се присъединихме към 116 полк, сър,
от Кемп Нелсън, Кентъки.
Как се казваш, войнико?
Редник... Харолд Грийн, сър.
- Аз съм ефрейтор Айра Кларк.
Пети кавалерийски полк от Масачусетс. Ние чакаме там.
Оставяме конете си за изпращане с 24 пехотен
за атаката другата седмица при Уилмингтън.
Откога воюваш?
- Две години, сър.
Втори Канзаски - Цветнокожи се би храбро при Дженкинс Фери.
Така е, сър.
- Убиха хиляда войници на южняците.
Биха се много храбро. И за три долара месечно
по-малко от белите войници.
- Ние от Втори Канзаски...
Още три долара по-малко заради униформите ни.
Така беше, но...
Изравниха заплатите, но няма черни офицери.
Това ми е известно, ефрейтор Кларк.
Добре е, че разбирате, сър, но...
- Дали атаката при Уилмингтън...
Белите свикнаха да виждат негри с пушки да се бият за каузата им,
съгласни са да им се плаща същата заплата,
може след време да приемат идеята за негри лейтенанти и капитани.
А след петдесет години - за негър полковник.
След сто години - за право да гласуват.
Какво ще правите след войната, ефрейтор Кларк?
Ще работя, сър.
Може вие да ме наемете.
- Може би.
Но да знаете, сър, не понасям миризмата на вакса...
И не умея да подстригвам.
Все тая, не съм срещал човек, който да ме подстриже добре.
Доста ви е къдрава косата за бял.
- Да, така е.
Последният ми бръснар се обеси.
И предишният също. Завеща ми ножицата си.
Президентът Линкълн, сър.
- Добър вечер, момчета.
Видяхме ви, и...
- Ние бяхме при...
Бяхме при Гетисбърг.
- Били сте се при Гетисбърг?
Не, зачислиха ни миналия месец.
Видяхме го на осветяването на гробището.
Чухме ви да изнасяте реч... Между другото, колко сте висок?
Я млъквай.
- Чухте ли какво казах?
Не всичко, сър.
"Преди 87 години бащите ни основаха на този континент нова нация,
зачената под знака на свободата и на принципа,
че всички са създадени равни".
- Това беше добре. Благодаря ти.
"Сега водим велика гражданска война, подлагаща на изпитание дали нация
с такова високо посвещение може да просъществува дълго.
На полето на една от най-великите битки на тази война сме."
Благодаря ти.
- "Дошли сме, за да го осветим
като място за вечен покой на онези, които отдадоха живота си,
за да може тази нация да живее."
Чичовците му са загинали на втория ден от битката.
Знам заключителната част на речта.
- Рота, ставайте! Тръгваме!
Момчета, по-добре вървете в своята част. Благодаря ви.
Благодаря, сър. Бог да ви благослови.
И теб да те благослови. Бог да те благослови.
"Ние заявяваме, че тези покойници не са пожертвали живота си напразно.
Че тази нация, благословена от Бога, ще изживее възраждане на свободата
и управлението на народа, от народа, за народа
няма да изчезне от лицето на Земята."
ЯНУАРИ 1865 Г.
МИНАЛИ СА ДВА МЕСЕЦА ОТ ПРЕИЗБИРАНЕТО НА ЕЙБРАХАМ ЛИНКЪЛН
АМЕРИКАНСКАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА БУШУВА ЧЕТВЪРТА ГОДИНА
Нощ е.
Някаква ужасна сила движи кораба с чудовищна скорост.
Въпреки че не се усеща в тъмнината, имам чувство, че се движим към бряг.
Изглежда, че съм сам на борда.
Ясно съзнавам... самотата си.
"Бих могъл да седя в орехова черупка и пак да се чувствувам владетел
на безкрайни простори! Ако нямах лоши сънища."
БЕЛИЯТ ДОМ
Мисля, че скоростта ме учудва. Свикнал съм на по-спокойно темпо.
Мери, не бива да ти досаждам със сънищата си.
Въобще не ми досаждаш.
Може би е
заради атаката на Уилмингтън.
Ти обикновено сънуваш кораба преди битка.
Боли ли те главата?
Не се трае.
Почти две години, и нищо не помага.
Още една жертва на войната.
Кой би слушал за безполезна жена, пострадала при инцидент с карета?
Аз бих искал.
- Глупости.
Разказвай ми сънищата си. Аз съм твоята пророчица.
Сега аз съм това за теб. Но не може да ми се вярва...
Дори и да не се беше случило това с каретата.
Дори да е било опит за убийство.
- Вероятно беше нещастен случай.
Искали са да убият теб.
Какви планове има за големия купон?
Не ми се говори за партита. Те не те интересуват.
Не особено, но те ме отвличат.
Знам.
Знам какво означава корабът.
Не е Уилмингтън. Не е военна кампания.
Това е Поправката за отменяне на робството.
Иначе защо ще ме караш да каня малоумни радикали в дома си?
Ще опиташ да прокараш Поправката в Конгреса
преди края на мандата? Преди встъпването в длъжност?
Не харчи много за излишни работи.
Никой не е бил обичан толкова.
Никой досега не е бил обичан толкова много от хората.
Сега можеш да правиш всичко.
Не хаби силите си за тази поправка, която със сигурност ще отхвърлят.
Помниш ли, че Робърт ще си дойде за приема?
Знаех си, че ще забравиш.
Та на този кораб плаваш ти: Тринадесетата поправка.
Не ми казвай, че съм права. Аз си го знам.
Късно е, г-жо Кекли.
Това й трябва за големия прием.
Бавно става.
Лека нощ.
Разказа ли й съня си?
Роб, дете на 12 г. - 600 долара
Две млади момчета - 700 долара
Татко.
Татко, искам да видя Уили.
- И аз, Тади, но не можем.
Защо не можем?
- Уили си отиде.
Ще станат три години, откакто го няма.
Възложиха ми да вдигна знамето.
И аз ще го направя, ако механизмът не се повреди.
И когато то е горе, от хората ще зависи то да остане там.
Това беше моята реч.
Дори всеки републиканец в Конгреса да гласува с "Да"...
А това не е сигурно, кога ли нашата партия е поддържала нещо единодушно?
Да кажем, че всички съпартийци гласуват за поправката.
Пак няма да ни стигнат 20 гласа.
Само 20 ли?
- "Само 20"?
Можем да намерил 20 гласа.
- 20 демократи в Конгреса
да гласуват за отменяне на робството? Според мен...
В което винаги се вслушвам.
Или се преструвам.
- С трите си уши.
Скоро ще спечелим войната. Това е неизбежно, нали?
Е, още не е спечелена.
Ти ще започнеш втория си срок с престиж на божество.
Помисли си само какви възможности ще донесе мирът.
Защо да омрачаваш безценната си слава с битка в Конгреса?
Там цари хаос. Те са същата банда простаци,
които отхвърлиха Поправката преди 10 месеца.
Ще загубим.
Преценявам шансовете ни като добри.
Представи си само какви пречки ще имаме.
Нужно е мнозинство от две трети, за да прокараме поправката.
Имаме мнозинство от републиканците, но едва ли е над 50%.
Петдесет и шест.
Трябва ни поддръжка от демократите. Няма откъде.
След последното гласуване в Конгреса имаше избори.
64 демократи загубиха креслата си през ноември.
Тези 64 демократи ще си търсят работа през март.
Тях не ги интересува преизбирането. Могат да гласуват както си искат.
Но не можем да купим гласове за поправката. Прекалено важно е.
Не съм споменал купуване. Казах само, че ни трябват 20 гласа.
Започвам втори срок, а има много места за попълване.
Г-н Президент, нека Ви представя г-н и г-жа Джоли от Мисури...
От Джеф Сити, г-н Президент.
Г-н Джоли. Госпожо.
Човекът до камината е секретарят на щата, г-н Сюърд.
Джеф Сити?
Чувал съм за адвокат от Джеферсън Сити,
който имал папагал, дето го будел всяка сутрин с вик:
"Днес ще свърши светът, както пише в Светото писание."
Докато един ден адвокатът го застрелял,
предполагам, за спокойствие и тишина.
Така изпълнил предсказанието, поне за птицата.
В Джеф Сити има само една будка за събиране на пътна такса...
Та този Хайнц Зауермаген от Рола
я държи незаконно почти две години, откакто вашият човек -
генерал Скофийлд го е поставил там.
Но президент Монро е дал тази будка на прадядо ми
и Куинси Адамс е дал
на баща ми писмо, където пише, че тя е наша завинаги.
Г-жа Джоли носи... Покажи на г-н Линкълн писмото.
Няма нужда. Само кажете какво искате от мен.
Емфиземът на г-н Джоли не уважава пурите.
Чували ли сте за предложената Тринадесета поправка?
Да, всички знаят за нея. Президентът я одобрява.
А вие?
- Да.
Знаете ли, че отменя робството?
- Да, сър, знам.
Затова ли я одобрявате?
Това, което аз одобрявам, е да дойде краят на войната.
Щом премахнем робството, южняците ще спрат да се бият,
защото се борят за робството.
Г-н Линкълн, вие винаги сте казвали това.
Поправката означава край на робството. Те ще се предадат.
Ако войната свърши преди да сложим край на робството...
Президентът казва, че войната няма да свърши,
ако не се отмени робството.
- Но ако тя свърши...
Югът е изтощен.
Като изпитат недостиг на патрони и хора,
ще искате ли все още вашия... Кой е вашият представител?
От Джеф Сити ли? Конгресмен Бъртън.
"Дългучът". Тоест, Джосая Бъртън, сър.
Републиканец, предполагам, че се колебае за поправката.
Може би трябва да го навестите и да го информирате за вашия ентусиазъм.
Госпожо.
Ако южняците капитулират идната седмица,
вие бихте ли искали
в края на месеца конгресмен Бъртън да гласува за Тринадесета поправка?
Ако е така, край на войната,
мисля, че г-н Джоли би предпочел Конгресът да не приеме поправката.
И...
Защо така?
- Негрите.
За да не пуска някакви чернилки от Алабама да дойдат в Мисури,
да му откраднат кокошките и работното място, това би предпочел.
Хората. Сега разбирам защо толкова бързате да го прокарате.
Бихте ли ми оставили да поразгледам писмото за будката?
Елате утре сутринта и ще видим какво казва законът.
И непременно посетете "Дългуча".
Кажете му, че поддържате приемането на поправката
като военна необходимост.
Благодаря ви.
Николай, може ли за момент?
Ако възнамерявате да печелите гласове с предложения за работа,
ще помоля един приятел в Олбани да намери хора,
подходящи за такива тъмни дела
и да ми спести унижението да разговарям с демократи.
Да ви спести на вас излагането и отговорността.
Извинете, това е сигнал за бедствие,
на който трябва да реагирам под клетва.
Том Пендъл взе фотоплаките с робите, които г-н Гарднър изпрати,
защото мама казва, че са ужасни.
- Ти сънуваш кошмари.
Ще сънувам най-лошите кошмари, ако не видя плаките пак.
Може би.
Не може да допуснеш дори едно предателство от съпартиец.
Нито някой републиканец да отсъства от гласуването. Знаеш кого да видиш.
Изпрати го в Блеър Хаус.
Попитай Престън Блеър дали може да го навестя в пет часа.
Господ да ви е на помощ. Бог знае какво ще ви поиска той.
Ако Блеър им каже, никой републиканец
няма да се откаже да подкрепи поправката.
Имате предвид, никой консервативен републиканец.
Всички републиканци трябва да са консервативни.
Аз основах тази партия, в моя дом, за да е консервативна
против робството, а не играчка за проклетите радикални аболиционисти.
Успокой се заради стомаха си. Ще уплашиш детето.
Нужни сме ви, за да държим консерваторите за юздите,
докато вие манипулирате радикалите и бандата на Тадеуш Стивънс!
Нуждаете се от нас!
- Да, така е, сър.
Добре, а каква ще е ползата за нас?
- Доста безцеремонно!
Монти, сигурно заради маниерите ти
г-н Линкълн те изрита от кабинета си.
Не бях изритан!
- Целта бе да се усмирят радикалите!
Съгласих се да напусна.
- О, татко, моля те! Татко.
Нали нямаш нищо против, момче?
Той прекарва времето си с войници.
Те ме научиха на една песен.
- Така ли?
Войниците знаят всякакви песни. Как е брат ти Боб?
Сега е на училище, но след 4 дни ще ни посети за веселбата.
На училище. Не е ли хубаво? Добре, че не е в армията.
Той искаше, но мама не му позволи.
- Войнишкият живот е много опасен.
Майка ти е мъдра да го държи далеч от това.
Татко ти знае какво искам
като отплата за помощта ми...
Да се отиде в Ричмънд, както той каза,
щом Савана падне,
и да се говори с Джеферсън Дейвис.
Какви условия да му предложа
за мирните преговори? Той ще говори с мен.
Консервативните членове на вашата партия
искат да чуете предложенията от Ричмънд.
Най-вече това!
Те ще гласуват за тази необмислена и опасна поправка,
само ако всички други възможности бъдат изчерпани.
Нашите републиканци не са аболиционисти.
Не можем да накараме хората ни да гласуват
за отменяне на робството, освен ако не им кажем,
че търсите договаряне за мир.
Лио, до Ричмънд има 160 километра.
Дай му да пие, за да може да спи.
- Слушам, госпожо.
Ето, тате.
Благодаря.
- Увий го.
Къде е шапката ми?
- У Лио. Добре ли е?
Отивай да постигнеш мир.
Бъди настоятелен, Бог на войната.
Ще атакуваме Уилмингтън от морето.
Това защо е изгорено?
Момчето ли си е играло с нея?
- Вятърът я отнесе към камината.
Това е служебна карта на военното министерство.
И Кабинетът иска да знае какво предвещава тя.
Бомбардировка. От най-големия флот.
Старче Нептун, разтръскай сивата си коса!
58 кораба с различен тонаж и дългобойност са на път.
Ще поддържаме силен огън.
Първата ни цел е форт Фишър. Той защитава Уилмингтън порт.
Силен огън?
- Сто снаряда в минута.
Докато се предадат.
- Господи.
Уилмингтън е последното им отворено пристанище, и затова
падне ли Уилмингтън, ще падне и Ричмънд.
И край на войната.
- Да! Да!
А може ли да попитам защо ние не насочваме вниманието на нацията
към Уилмингтън?
Защо вместо това четем в "Хералд", че поправката против робството
се пуска за дебати в долната камара?
Вашият ентусиазъм прилича на необоснована намеса
на изпълнителните прерогативи в законодателните, водеща
до вероятно предварително поражение.
- Да! Да!
Вие подписахте Прокламацията. Направихте всичко възможно.
Прокламацията е по-скоро военна мярка.
Когато Бейтс бе правосъден министър бе достатъчно убеден,
за да ви позволи да я подпишете!
- Различни юристи, различни мнения.
Свободни роби поради военна спешност!
Не помня Едуард Бейтс да е бил прекалено убеден
в законността на моята прокламация.
Просто не е била открито незаконна.
Нещо по средата.
Помня, че в практиката ми като юрист в Илинойс,
защитавах една жена от Метамора, някоя си Мелиса Гоингс.
На 77 години.
Говореше се, че убила съпруга си. А той бил на 83 години.
Той започнал да я души,
а тя грабнала една цепеница,
пукнала му черепа и той умрял.
В завещанието си той написал:
"Очаквам тя да ме убие.
Ако се оправя, ще отмъстя."
Никой не искаше да я осъдят. Защото той е бил такъв съпруг.
Помолих адвоката на прокурора да поговоря с моята клиентка.
Влязох с нея в една стая в съда, но оттам излязох сам.
Намериха прозореца широко отворен.
Решиха, че старицата е скочила оттам.
Казах на съдебния пристав,
че преди да я оставя в стаята, тя ме попита
къде може да пийне хубава вода и аз й отговорих: "В Тенеси."
Повече никой не я видя в Метамора. Правосъдието си свърши работата.
Дори опростиха на поръчителя й парите за гаранцията.
Боя се, че не виждам...
- Аз реших,
че конституцията ми дава военновременни права,
но никой не знае точно какво представляват тези права.
Според някои няма такива. Не знам. Реших,
че се нуждая от тях, за да отстоя клетвата си
да защитавам конституцията.
Което според мен означава, че мога да взема робите на южняците
като имущество, конфискувано по време на война.
Това може да предизвика подозрение,
че аз смятам робите едва ли не за вещи.
Естествено, това не е така. В никакъв случай.
Радвам се да видя всеки човек свободен
и ако обявяването на човек за военно имущество
свърши работа, защо да пропусна тази възможност.
Ето къде става наистина хлъзгаво.
Прилагам закона за конфискация на имущество по време на война,
знаейки, че той се прилага само за правителства
и граждани на враждебни нации. Е, Юга не е нация.
Затова не мога да преговарям с тях.
Така че ако негрите наистина са имущество,
по закона имам ли право да отнема имущество от южняците,
ако настоявам, че те са само метежници,
а не граждани на враждуваща страна? Още повече смятам, че причината
не е в нашите южни разбунтувани щати,
а в метежниците, живеещи в тези щати,
чието законодателство остава в сила.
"Чието законодателство остава в сила."
Това значи, че местните им закони определят
дали негрите могат да се продават като роби, като имущество.
Федералният закон не се е произнесъл за това.
Поне засега.
Че негрите в тези щати са роби, следователно са имущество, така че
военновременните ми пълномощия позволяват
да ги конфискувам, което и правя.
Но аз уважавам щатските закони, как мога законно да ги освободя
с моята прокламация,
освен ако не анулирам щатските закони?
Чувствах, че войната изискваше това.
Че моята клетва го изискваше.
Чувствах се прав за себе си и се надявах, че всичко е законно.
И все още се надявам да е така.
Преди две години аз обявих тези хора за еманципирани.
"Завинаги свободни."
Да кажем, че съдилищата решат,
че не съм имал право, а те като нищо могат.
Че няма Поправка за отменяне на робството след войната
и не мога да използвам военновременните пълномощия
за игнориране на съдебни решения,
както понякога смятах, че трябва да постъпя.
Възможно ли е хора, които освободих, да бъдат вкарани отново в робство?
Затова исках да прокарам Тринадесетата поправка
през Конгреса, за да бъде ратифицирана от щатите.
Да приключа с робството во веки веков, докато мога. Сега!
В края на този месец. И бих искал вие да застанете зад мен,
както моят Кабинет почти винаги е правил.
Както е казал един проповедник:
"Можех да съкратя проповедта,
но щом започна, ме домързява да спра."
Сър, струва ми се, че давате точно описание
на диктатор, за което демократите вдигат врява.
Диктаторите не следват закона.
- Нито той. Той каза много.
Да се игнорират съдилищата? Да се налагат схващания?
От какво се ръководи?
- От хората, предполагам.
Подписах Прокламацията,
година и половина преди да ме преизберат.
Усещах, че имам сили да направя това,
но и че може да бъркам. Знаех, че хората ще ми кажат.
Имаха година и половина да мислят и ме преизбраха.
И на първи февруари ще подпиша Тринадесетата поправка!
Е, конгресмен Ашли.
Запознайте ни с новините от Конгреса.
Например, защо нещата са такива, каквито са?
Джеймс, искаме да вкараме поправката
за дебати и то незабавно.
Вие отговаряте за поправката, нали?
- Аз, но...
Ние зависим от солидна поддръжка от страна на радикалите,
така че нека г-н Стивънс се понапъне. Няма да е лесно, но...
Невъзможно е. Не, съжалявам, не може.
Не можем да организираме нищо незабавно в Конгреса.
Аз агитирах демократите след изборите,
в случай че има разколебани след поражението им,
но те са втвърдили редици.
Гласовете са по-малко, отколкото ни трябват.
Ние сме китоловци, г-н Ашли.
Китоловци? Ловци на китове ли?
Отдавна преследваме този кит.
И накрая забихме харпуна в гърба на чудовището.
Готово, Джеймс. Направили сме го. Не може да чакаме,
или с един удар на опашката
той ще смаже лодката и ще ни прати във вечността.
На 31-ви този месец, тази година,
поправката да е за гласуване.
Китобойци?
- Това каза той.
Той никога дори не е приближавал китобоен кораб.
Оттегли поддръжката на радикалите.
Накарай го да се откаже от това, което е намислил.
Той бави нещата.
Линкълн, защо трябва да се бърза толкова?
Прокарахме го лесно през Сената, защото имахме нужната бройка.
През декември в Конгреса ще бъде същото.
Лесна работа, ще стане за 10 минути.
- Използва заплахата на Поправката,
за да накара южняците веднага да се предадат.
Бихме отпразнували това.
- Ще се радвате ли на бъркотията,
когато южните щати се върнат в Съюза,
както Линкълн възнамерява и откажат да ратифицират Поправката?
Ако я прокараме, което няма да стане.
Защо си сътрудничим с него? Ние знаем, какво прави той
и знаем, какво ще направи. Не можем да предложим
на аболиционистите най-добрия законен ход.
Той каза, че ще приветства връщане на Юга с всичките му оковани роби.
Каза го преди 3 години да успокои граничните щати.
Аз не знам!
Ти каза, че знаем, какво ще направи той. Но аз не знам.
Знаеш, че не може да му се вярва.
- Вяра? Ох.
Извинявай, бях се заблудил, че си избрал политиката за професия.
Никога не съм вярвал на президента или на други.
Но той не ви ли учуди?
- Не, г-н Стивънс, не ни учуди.
Нищо не те учудва, Ейса, затова и нищо в теб не изненадва.
Може би затова електоратът ти не те преизбра.
Късно е. Стар съм.
Отивам си у дома.
Линкълн, непоправимият безделник.
Линкълн, южнякът.
Линкълн, капитулиращият търсач на компромиси.
Нашият опонент,
или водач на забравената от Бога републиканска партия.
Нашата партия. Ейбрахам Линкълн ни помоли да работим с него,
да предизвикаме смъртта на робството в Америка.
Запазете, дори и в опозиция,
способността си да се изненадвате.
Президентът не трябва да се споменава. Нито аз.
Плаща ви се, за да сте дискретни.
Може да го постигнете и без пари. Но ни трябват пари за подкупи,
за да ускорим нещата.
- И без явно беззаконие.
Не е незаконно да се подкупва конгресмен, иначе те ще гладуват.
Обясних на г-н Билбоу и г-н Лейтъм,
че ние подпомагаме с длъжности демократи, които ще гласуват "за".
Длъжности, и нищо повече.
- Точно така.
Конгресмените са евтини, купуват се за няколко хиляди долара.
На Президента няма да му се хареса, ако направите това.
А ще му се хареса ли, ако загубим?
Парите, които събрах, са само за възнаграждения, храна и подслон.
Съдейки по този пълен с катерички таван,
не си събрал много.
- Не е ли време да поработим?
Долната камара одобрява Фернандо Уд...
ДЕБАТИТЕ ЗАПОЧВАТ НА 9-И ЯНУАРИ
...за почетен член на Конгреса, представител на Ню Йорк.
Уважаеми колеги,
Този месец, преди две трудни години,
Негово Височество крал Ейбрахам Африканус Първи,
нашият велик узурпатор Цезар, нарушител на правото на затворника
да се яви пред съд и свободата на печата, погазва правата на щатите...
Г-н Уд, ако Линкълн наистина беше тиранин,
отдавна да беше набучил празната ви глава на кол!
И би било по-добре за страната!
Радикален републикански деспот,
управляващ чрез укази и военновременни закони,
свързал името си със своята гнусна и незаконна Прокламация,
обещавайки тя да ускори края на войната,
която все още бушува.
Той твърди, както правят тираните, че спешни военни нужди му позволяват
да превърне нашата армия в...
Делегатите от Ню Йорк не изглеждат особено въодушевени.
Инструмент на радикалния аболиционен фанатизъм на републиканците!
Неговата Прокламация за освобождението
е погълнала милиони долари...
В зоната на Пенсилвания
кой е потният тип, дето си дъвче палеца?
Не го познавам. Изглежда изнервен.
Може би ще ни подкрепи.
Но това му се стори малко на този диктатор,
който иска да прокара...
Господи. Кога този кучи син ще си седне на мястото?
Джон Елис ще си счупи часовника, ако този не спре.
И отново ни карат,
не, заставят ни да приемем предлаганата Тринадесета поправка,
която, ако мине, веднага освобождава
четири милиона цветнокожи, но оковава бялата раса.
Ако поправката се приеме, но тя няма да се приеме!
По-интересно е колко мрачен и сърдит изглежда г-н Йеймен.
Всеки член на долната камара...
Сега би трябвало да ликува.
- Все едно е изял развалена стрида.
...верен на партията и на избирателите,
трябва да се възпротиви на...
- Процедурен въпрос, ако обичате.
Г-н председател, още имам думата. Господинът от Пенсилвания
нарушава реда!
- Кога г-н Уд ще спре
безкрайното си бръщолевене? Някои от нас дишат кислород,
а в речта му има зловония, смъртоносна заплаха за дробовете ни!
Ние ще се възпротивим на Поправката
и на всеки закон, който оборва естественото право
и е обиден както за Бога, така и за хората!
Конгресът никога няма да обяви за равни тези,
които Господ ги е създал неравноценни!
Робството е единственото оскърбление за естествения закон, празноглавецо!
Тишина!
Въведете ред, г-н председател. Г-н Уд има думата.
Обяснете ни, вие, Велики общественико,
какво според вас е неестествено?
Чернилките да гласуват? Чернилки в камарата?
Това естествено ли е, Стивънс?
Смесени бракове?
Какво нарушава естествения закон?
Робството... И вие.
Пенделтън, обиждате Бога!
С това бръщолевене.
Г-н Колфакс, ударете с чукчето!
- Нямате право!
Тишина в залата! Изпратете съдебния пристав да прекрати това!
Ние сме в сесия! Моля, не толерирайте това!
Не толерирайте това!
Ти се върна! Ти се върна!
Да, върнах се. Пораснал си. Помогни ми да ги внеса в стаята ми.
Тя там ли е?
- Вероятно спи.
Имате ли нужда от помощ, сър?
- Не.
Снощи гледаха пиеса с Ейвъниа Джоунс.
Би ли предал на баща си това писмо за моя банкрут?
Сам подай проклетата си петиция.
- Има нова книга. Сам Бекуит казва,
че е за сипките и за това как се променят клюновете им.
Върнал се е! Тук е! Г-жо Кътбърт, той е тук!
Роби!
- Здравей, мамо.
Тук си само за няколко дни. Защо носиш толкова багаж?
Не знам колко ще остана.
- Кажи на баща си, че Робърт е тук.
Г-н Николай каза, че татко се е усамотил с г-н Блеър.
Въпреки това му кажи.
Не се ли храниш? Станал си като него.
Ще останеш няколко дни след приема, преди да се върнеш в училището.
Е, не знам дали ще...
Ще те охраним, преди да се върнеш в Бостън.
Добре, мамо.
- Хубаво.
О, Роби.
Джеферсън Дейвис праща трима делегати.
Стивънс, Хънтър и Камбъл.
Вицепрезидентът на Конфедерацията,
бившия щатски секретар и военния помощник секретар.
Те честно искат да предложат мир.
Знам, че за вас това е неприятна новина.
Сега ме чуйте.
Отидох в Ричмънд да разговарям с предатели.
Да се усмихвам и уговарям предатели,
защото след два месеца идва пролетта,
пътищата ще са проходими и пролетното клане ще започне.
Вече четвърта кървава пролет.
Помислете за моя Франк, когото харесвате.
Как бихте се обвинявали, ако войната ми го отнеме,
както е отнела хиляди синове.
Помислете за момчетата, които ще загинат, ако не уредите мир.
Трябва да говорите с тези хора.
Възнамерявам, Престън. Като отплата искам да подкрепите Поправката.
Не, това не е пазарлък на пазара.
- Не сега! Извинявай, Боб.
Добре дошъл у дома.
- Добре изглеждаш.
Харвард ти действа положително.
- Г-н Блеър.
Охранен и отпочинал.
- Би ли ни оставил за малко, Робърт?
Ще ви помогна с гласовете, както обещах.
Вие винаги сте спазвали обещанията си към мен.
Южняците идват.
Моля ви, в името на милостивия Бог...
Разбирам.
- Подпишете мир с тези хора.
Разбирам ви, Престън.
Засега имаме един въздържал се.
- Джейкъб Грейлър.
Иска да е федерален оценител в 5-и окръг, Пенсилвания.
Общият брой представители,
които ще гласуват след 3 дни, намалява до 182,
което означава 122 гласа за болшинство от две трети в Конгреса.
Ако допуснем, че всички републиканци гласуват за Поправката,
тогава, независимо от нашия въздържал се,
пак не ни стигат 20 гласа за болшинство от две трети.
Които ние търсим измежду 64 непреизбрани демократи.
39 от тях ще бъдат твърдо против.
Тези, дето мразят негрите.
Мразят Бога, че е създал негрите.
Всемогъщият Бог би се отчаял за техните души.
Благодаря за изразителното обяснение, г-н Билбо.
Оставяме тези 39 на дявола, който ги е обладал.
Бихме...
Остават тези от отиващите си, с които ще работим за целта:
Чарлс Хансън. Конгресмен.
Аз и колегите ми искаме да ви отнемем минутка.
Замисляли ли сте се за...
Джайлс Стюарт.
Доста е смотан.
Нелсън Мерик.
Хомър Бенсън.
Казвам се Ричард Шел. Бихте ли погледнали този проспект.
И накрая...
Клей Хокинс от Охайо.
Събирач на данъци за Западния резерв... Добре платена работа.
Остави високопоставените, те не са надеждни.
Помощник пристанищен инспектор в Мористаун ми изглежда по-подходящо.
Става ми лошо на лодки.
- Ще останеш на брега.
Нека и на него започне да му става лошо.
И накрая, демократи, гласуващи за номер шест, Хокинс от Охайо.
Шестима?
- Засега.
Плюс въздържалия се Грейлър.
Капка по капка...
- Какво намаза Хокинс?
Шеф на пощата в Милърсбърг.
- Евтино се е продал, нали?
Искаше да събира данъци за Западния резервен фонд.
Непреизбран конгресмен. Реших, че не е подходящ.
Убедиха го да се задоволи с шеф на пощата.
Разпръсни ги в различни списъци,
за да не се забелязва и изгори това, като свършиш.
Време е за моята среща с народа.
Можеш да ги пуснеш.
С г-н Елис стават седем гласа "за".
Остават още 13.
И едно последно нещо. Абсурдно е, но...
...съобщават ми за фантастичен слух сред републиканците,
който аз веднага отрекох, че вие ще оставите изкуфелия стар
Престън Блеър да отиде в Ричмънд, за да покани Джеф Дейвис да прати
във Вашингтон преговарящи с план за мир.
Естествено, аз им казах, че никога не бихте сторили това,
не и без да се консултирате с мен.
Че защо бихте го направили?
ЗАПУСТЕЛИ ЗЕМИ ИЗВЪН ПИТЪРСБЪРГ, ВИРДЖИНИЯ
11-И ЯНУАРИ
СЕНАТОР Р.М.Т. ХЪНТЪР КОНГРЕС НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА
СЪДИЯ ДЖОН А. КЕМБЪЛ
ПОМОЩНИК ВОЕНЕН СЕКРЕТАР НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА
АЛЕКЗАНДЪР СТИВЪНС
ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА КОНГРЕСА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА
Много благодаря.
Защо не се консултирахте с мен? Аз съм държавният секретар.
И неофициално сте пратили един изкуфял реакционер да...
Представяте ли си какво ще стане, когато пратениците пристигнат?
Ще ги изслушаме.
- Чудесно.
После демократите ще ги поканят за изслушване в Конгреса.
А вестниците... О, вестниците. Вестниците ще задават въпроса:
"Защо да дразним Конфедерацията с въпроса за робството,
щом те са дошли да уреждат мир?"
Ще загубим всички спечелени демократи
и консервативните републиканци, и целият ни труд,
подготовката за изборите, става напразен.
Блеърс обеща подкрепа за Поправката, ако изслушаме тези хора.
О, Блеърс обещава, така ли? Мислите, че те ще го сторят,
след като ние сме изслушали делегатите и сме им отказали,
защото предложенията им вероятно ще се основават
на запазването на робите?
- Какви надежди може да има
за гласове на демократи, Уилъм, ако се разчуе,
че сме пропуснали възможността да се прекрати войната?
И то във Вашингтон?
Поправката или мир с Конфедерацията. Не може и двете едновременно.
"Ако умеете да различите сред семето на времето зърната,
които ще кълнат, от тез, които са ялови,
на мен съдбата предскажете."
- Катастрофа. Пълна катастрофа.
Времето подрежда нещата, Уилъм.
- Сигурно е така.
Всъщност, не разбрах какво искате да кажете.
Намерете ми 13 гласа.
Момчетата от Ричмънд още не са дошли.
РИВЪР КУИН
ЩАБ НА АМЕРИКАНСКАТА АРМИЯ СИТИ ПОЙНТ, ВИРДЖИНИЯ, 12-И ЯНУАРИ
Изпратили сте на фронта половината мъже в Бостън.
Какво да мислят семействата им за мен?
Не ме плюят само заради вашата популярност.
Не мога да се съсредоточа на Британския търговски закон.
Не ми пука за Британския търговски закон.
Може би дори не искам да стана адвокат.
Това е една стабилна професия. И полезна.
Да, искам да бъда полезен, но сега, а не после.
Въобще не ги слагам, г-н Слейд. Те никога не ми стават.
Госпожата ще ви накара да ги сложите...
Вие протакате - любимата ви тактика.
- Да бъдеш полезен...
Не ми отказвайте. Знаете, че войната ще свърши след месец.
Установих, че предсказателството е една от най-неблагодарните професии.
Защо някои роби са по-скъпи от другите?
Плащат повече за младите и здравите или за жени, способни да раждат.
Прибери ги в кутията, немирнико.
Ще ги върнем на г-н Гарднър вдругиден.
Внимавай с тях. Да си бяха останали на телето.
Когато сте били роб, г-н Слейд, били ли са ви?
Роден съм свободен. Никой не ме е бил, пък и аз не бих позволил.
Г-н Линкълн...
- Г-жа Кекли е била робиня.
Питайте я дали са я били.
Дали са...
- Тад.
Биеха ме с лопатка, когато бях по-малка от теб.
Трябва да идеш при г-жа Линкълн. Тя е в стаята на Уили.
Тя никога не влиза там.
- Опашката вече е извън вратата.
Ще бъда единственият на възраст между 15 и 65 години,
който не е в униформа.
- Аз нямам 15 години.
Много ме боли главата.
В нощта, когато Уили почина, аз се молех да умра.
Болката ми показва, че желанието ми не се е сбъднало.
Как да изтърпя дългия следобед
и дълбоката нощ?
- Аз знам как.
Да се опитам да не мисля за него. Как да го направя?
Някак си. Можеш.
- Някак си?
Някак си. Някак си.
Всяко празненство.
Всяко...
И сега...
Още четири години в тази ужасна къща.
Сякаш ни укорява.
Той беше много болно момче.
Трябваше да отменим онзи прием, нали?
Не знаехме, че беше толкова болен.
- Аз знаех. Знаех.
Разбрах го в нощта, когато той умираше.
Преди три години, войната не се развиваше както трябва.
Трябваше да прикриваме чувствата си.
Но аз разбрах, че Уили умира.
Видях го.
Много е тежко.
Прекалено тежко.
Боже мой!
ГОЛЕМИЯТ ПРИЕМ 15-И ЯНУАРИ
Тя е само на три метра оттук. Не искам да загубя работата си.
Сенатор Съмнър. Откога не сме се виждали.
"Кой може да погледне това божествено лице..."
Джеймс Ашли, г-жо. Срещали сме се.
- Слава Богу. Слава Богу.
Тъкмо бях отписала надеждата за забавления...
Президентът на Комитета - на Конгреса.
Г-жо Линкълн.
- Г-жо Президент, ако обичате.
И да не свикате още един подкомитет да ме разследва.
Шегичка. Усмихнете се, сенатор Уейд.
Мисля, че се усмихвам, г-жо Линкълн.
Щом сметките на домакинството ви са наред, госпожо,
няма нужда да ги разследваме.
Вие винаги се отнасяте толкова грижливо
и даже професионално към сметките на домакинството ми.
Вашите сметки винаги са били много интересни.
Да, наистина е така.
Номерата, дето ги въртя със сметките за торове и фактурите за ножовете...
Но се налагаше.
Когато с президента дойдохме преди 4 години,
тук беше пълна свинщина. Петна от цигари по турските килими.
От тавана стърчаха гъби, зелени като луната.
И мизерни пари за обзавеждане.
Като че ли вашият Комитет се е съюзил с всички от Вашинтгон,
очаквайки, че това би ни задоволило.
Още едно доказателство, че ние със съпруга ми сме диваци от прерията,
недостойни за този пост, заради грешки от страна на хората,
пропуск в демократичния процес, който ни е избрал.
Но каквото било, било. Нова година е
и ние се разбираме, или поне така казват.
Разбирам, че работим заедно.
Белият дом и другата къща мътят заедно плановете си.
Мамо. Препречила си пътя.
О, аз ви задържам.
И което е по-важно - и хората зад вас.
Хората толкова обичат съпруга ми.
В приемните дни хиляди идват, за да го зърнат.
Вас никога няма да ви обичат, така както обичат него.
Сигурно ви е много тежко да го знаете,
но е важно да го помните.
Като ни дадат думата,
бих ви предложил да смекчите доводите си,
за да не уплашим нашите приятели консерватори.
Ашли твърди, че си гарантирате подкрепа
с раздаване на длъжности на недостойни демократи.
Не гарантирам нищо, ако необмислено стреснете целия Конгрес
с приказки за конфискации на земи и революционни трибунали.
Като свърши войната, възнамерявам да се боря
за пълно равенство, негрите да имат право на глас и още много.
Конгресът ще узакони отнемането на всяка педя земя
и всеки долар от тяхната собственост.
Ще използваме богатствата им, за да направим фермери
от стотици хиляди негри, а от тяхна страна,
въоръжени войници да възстановят културното наследство.
Ще създадем страна на свободни мъже, жени и деца, и на свободата.
Нацията трябва да узнае, че имаме такива планове.
Това е сурова версия на реконструкцията.
Тя не е точно такава, както аз си я представям.
Но ние ще спорим помежду си в хода на събитията.
Сега работим заедно и аз ще ви помоля...
Предполагам, да бъда търпелив.
- За да се огладят разногласия,
трябва да се действа кротко, докато са готови да...
Майната им на хората, на желанията им и на това, за което са готови.
Не ми пука какво мислят и какво искат.
Лице на човек, който дълго и тежко се е борил
за доброто на хората, без да го е било особено грижа за тях.
Изглеждам още по-зле без перука.
Хората ме избраха, за да ги представлявам,
да ги водя, и аз ги водя. Трябва и вие да се опитате.
Възхитен съм от ентусиазма ви, г-н Стивънс,
и се опитах да спечеля от този пример,
но ако ви бях послушал, щях да обявя всеки роб за свободен
при първият снаряд, паднал във форт Съмтър.
Граничните щати щяха да влязат в Конфедерацията,
войната щеше да бъде изгубена, Съюза също,
и вместо край на робството, който очакваме след две седмици,
щяхме безпомощно да наблюдаваме как то се разпространява
от американския Юг към Южна Америка.
- Откога искахте да ми кажете това.
Твърдите, че им вярвате, но знаете какви са хората.
Вътрешният компас, който трябва да води
душата към справедливост,
е закърнял в белите мъже и жени от Севера и Юга,
станал е безполезен чрез толериране на злините на робството.
Белите не понасят мисълта да споделят
безкрайното изобилие на тази страна с негри.
Компасът, както се убедих,
сочи право на север.
Но не дава отговор за блатата, пустините и бездните,
които ще срещнете по пътя.
Ако преследвайки целта си, се хвърлите напред,
пренебрегвайки пречките и потънете в някое блато,
какъв е смисълът да знаете истинската посока на север?
Робърт ще ни убеждава да се запише в армията.
Намери време да поговориш с Роби. Имаш време само за Тад.
Тад е малък.
- Робърт също.
Прекалено млад, за да е в армията.
Много по-млади от него момчета отиват войници.
Остави Роби.
Не искам да загубя сина си.
Махни се! Заети сме!
Секретарят Стентън ме праща да ви съобщя, че преди половин час
е започнал обстрелът на Уилмингтън.
Трудно ще удържат на такава атака. Тери има 10 000 души,
обкръжили проклетото пристанище. Защо той не...
Форт Фишър има яки укрепления, Едуин.
Най-силният им форт, сър.
- 22 големи оръдия на всеки бастион.
От две години го укрепват.
- Поели 17 000 снаряда от вчера!
Искам да чуя, че фортът е наш
и Уилмингтън е паднал. Пратете още една телеграма!
Проблемът е в командира им, Уайтинг!
Той е проектирал форта, негова рожба е
и ще го брани до последния човек.
"Излизай, стар плъх такъв!"
Това извикал Итън Алън
на командира на форт Тикондерога през 1776 г.
"Излизай, стар плъх такъв!"
Наистина, в Тикондерога имало само 40 английски войници.
Това е историята за Етън Алън, към която имам слабост.
О не, не разказвайте историята.
Не вярвам да мога да издържа още една от вашите истории точно сега.
Искам разписанието на влаковете за Александрия!
Поисках го още сутринта!
Случило се е след революцията, веднага след подписването на мира.
Итън Алън отишъл в Лондон,
за да уреди търговията между нашата нова страна и краля.
Англичаните са надсмивали над нашата недодяланост,
колко груби и прости сме били, където и да отивал той,
докато един ден бил поканен
в резиденцията на велик английски лорд.
Вечерята била сервирана, напитките били изпити,
и както е редно, след време
г-н Алън усетил, че трябва да отиде до клозета.
Той бил благодарен, че го упътили натам.
И облекчен, така да се каже.
Но г-н Алън открил, влизайки в този клозет,
че единствената украса била портрет на Джордж Вашинтгтон.
Като свършил работата си там,
той се върнал в салона.
Домакинът и другите били разочаровани,
че той не споменал за портрета.
Накрая Негова светлост лордът не изтраял
и го попитал дали е видял портрета. Да, видял го е.
И какво мисли г-н Алън за мястото, в което е поставен, подходящо ли е?
Г-н Алън казал, че е подходящо. Домакинът бил поразен.
"Подходящо? Ликът на Вашинтгтон в клозет?"
"Да", казал г-н Алън. "Там той върши добра работа.
Нищо не може да накара англичанин да сере по-бързо
от това да зърне Джордж Вашинтгтон."
Харесвам тази история.
Форт Фишър е наш. Превзели сме форта.
И Уилмингтън ли?
Превзели сме форта, но Уилмингтън не се е предал.
Колко са жертвите?
ЖЕРТВИТЕ ПРИ УИЛМИНГТЪН
Загубите са тежки.
- Ще има и още.
Това помрачава настроенията. Може да е причина за...
За какво? Да провали всичко? Не и в такава битка.
Това е до смърт.
- Това е отвратително.
Отчаян ли си, или си просто мързелив?
Битката е за Съединените американски щати.
Нищо не е "достатъчна причина". Слух? Нищо.
Те не са мързеливи. Те упорито си купуват гласове,
докато ние се надяваме да бъдем спасени от "настроения в страната".
Преди да изсъхне тази кръв, когато Стивънс вземе думата,
го ядосайте. Това го можете.
Оставете го да обяви това, в което вярва с лошия си нрав.
Гласуването цели да лансира черната раса, да "негризира" Америка.
Джордж, не се отклонявай от темата.
Ядосай Стивънс още по-силно.
Гарантирам, че всеки вестникар от Луисвил до Сан Франциско
ще дойде тук, за да види това и да го напечати.
Думата има сладкодумният господин от Кентъки, г-н Джордж Йеймен.
Благодаря, председателю Колфакс.
Въпреки че робството ме отвращава,
в този тъжен и важен ден аз ставам,
за да обявя, че съм противник на Поправката.
Трябва да имаме предвид какво ще стане с черните,
ако четири милиона души изведнъж бъдат освободени.
Ще бъдат свободни, Джордж, това ще стане с тях.
Помислете колко хубаво би било, ако г-н Йеймен се преориентира.
Твърде много се шуми против нас. Сега той не може да се обърне.
Не и за някоя мизерна длъжност.
Ще бъдем принудени да дадем права на мъжете от черната раса.
Обратното би било нечовечно.
Кои от нас са готови да пуснат негрите да гласуват?
И... И...
Какво ще последва от това?
Универсални права за всички?
Право на глас за жените?
Ние...
Да не вярвам на очите си, ако това не е шефът
на пощата от Милърсбърг, Охайо.
Г-н Леклерк счете за свой дълг да ни уведоми
за отвратителното ви предателство.
За това как търгувате с честта си.
Вярно ли е, шефе на пощата Хокинс?
Продава ли се вашата непорочна неподкупност?
Ако съседите ми чуят, че съм за свобода на негрите
и против мира, ще ме убият.
- Сделката си е сделка.
Не е толкова страшно, очаква се мир.
- Ще си намеря друга работа.
Съседите в Нашвил разбрали, че съм верен на Съюза
и ме гониха с нож за скопяване.
- Ще намеря работа.
Прави каквото трябва.
- Искам, но нямам кураж!
Чакай. Ти искаше... Какво беше?
Да събираш данъци за Западния резерв?
Вземи целия Охайо. Мамка му.
Единадесет гласа? Преди два дни имахме дванадесет.
Какво се случи?
- Дезертьорство в редовете.
Слух за делегация от Ричмънд.
- Предложение за мир.
Безпочвено.
- Слуховете са упорити.
Те ни съсипват. След малкото останали представители,
които изглеждат донякъде надеждни, съпротивата видимо нараства.
Да бе, съпротива.
Някой си Холистър, демократ от Индиана,
обърнах се към него, но някакъв кучи син за малко да ме убие.
Територията на Колорадо. Какво е това?
Описание на длъжността... Данъкоплатци и...
Мамка му!
Майната ти, кучи сине! Проклет да си!
Май си бил прекалено настойчив.
- Никого не карам насила.
Май имаме нужда от подкрепления.
Ако Джеф Дейвис иска да спрат жестокостите,
на кого ще му пука за свободата на робите?
Продължавай.
Добър ден, господа.
- В задънена улица сме.
Кажете на Линкълн да опровергае публично слуховете.
Кажете какво искате от нас.
- Да си вършите работата.
И да имате достатъчно акъл да не давате указания на Президента.
Или на мен.
Има ли предложение от Конфедерацията... или не?
ЮЛИСИС С. ГРАНТ - ГЛАВНОКОМАНДВАЩ АРМИЯТА НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Господа.
Предлагам промени в предложението, преди да го връчите на президента.
Горим от желание да стигнем до Вашингтон!
Г-н Линкълн ли ви каза да ни съобщите това?
Той каза "осигуряване на мир за нашите две страни",
и така нататък.
Аз не...
- Има само една страна.
Ние и двамата сме граждани на тази страна.
Боря се да я защитя от въоръжени бунтовници. От вас.
Но г-н Блеър, той ни каза,
че е казал на президента Дейвис, че ние...
Частно лице като Престън Блеър може да говори каквото си иска,
тъй като не е упълномощен за нищо.
Ако искате да дискутирате за мир с президента Линкълн,
направете промени.
Ако не трябва да обсъждаме пакт за мир между войнстващи нации,
какво, по дяволите, можем да обсъждаме?
Условията за капитулация.
"Офис на военния телеграф на САЩ, Военно министерство.
До Ейбрахам Линкълн, президент на САЩ.
20-и януари 1865 г.
Съобщавам поверително
след разговора ми с комисионерите, че съм убеден в добрите им намерения
и че те искрено желаят възстановяване на мира и съюза.
Боя се, че те си тръгват,
без никое овластено лице да прояви интерес,
което ще има неблагоприятен ефект, г-н Линкълн.
Ще съжалявам, ако се окаже невъзможно
вие да се срещнете с тях. Очаквам указания от вас.
У.С. Грант, генерал-лейтенант, командващ на Американската армия."
След четири години война
и почти 600 000 загубени живота,
той вярва, че сега войната може да свърши.
Аз му вярвам до мозъка на костите си.
Можете да доведете делегатите във Вашинтгон.
Срещу незабавната капитулация на Юга
можем да обещаем отменяне на Поправката.
Ще се съгласят, не мислиш ли? Ще спрем войната. Тази седмица.
Или, ако можеше да минеш без предположения да стане...
Нещо може да забави делегацията, докато пътува по Джеймс Ривър.
Например битката около Уилмингтън.
През тези десет дни може да прокараме Тринадесетата поправка.
Шестнадесетгодишно момче... Искат да го обесят.
От 15-и кавалерийски полк от Индиана.
Наранил крака на коня си, за да не влезе в бой.
Дори Стентън няма да е против, ако го помилвам, нали?
Очаквате Стентън да бъде против?
- Не знам, сър. Не ви познавам...
Колко е часът?
- 3:40 сутринта.
Не му давай да помилва повече дезертьори.
Г-н Стентън смята, че помилвате прекалено много.
Той е болен на тази тема.
- Не е трябвало да осакати коня си.
Жестоко е, но не може да се беси 16-годишен за това.
Поискайте мнението на коня.
- Няма да останат 16 год. момчета.
Грант иска да докарам делегатите на разколниците във Вашинтгон.
Значи има делегати на разколниците?
Ясно е, че се е страхувал.
Също не искам да беся момче за това, че се е уплашило.
Каква полза ще има от това?
Войната е към края си, нали?
Каква полза от още един труп?
От още трупове?
Да ви правя ли компания?
В такива времена предпочитам да бъда сам.
"Генерал-лейтенант Юлисис С. Грант, Сити Пойнт.
Прочетох думите ви с интерес.
Ще ви помоля, независимо от моите действия
във връзка с посещението на комисионерите от Ричмънд,
да поддържате във войската готовност за битка,
както сте правили досега.
Нека капитан Сондърс доведе делегатите при мен
във Вашинтгон.
А. Линкълн." И датата.
Слушам, сър.
Да я предам ли, сър?
Мислите ли, че ние избираме да се раждаме?
Не вярвам.
Годни ли сме за времената, в които се раждаме?
Е, за себе си не знам.
Но може би...
Сър, вие сте годен.
Какво ще кажеш?
Е, аз съм инженер.
Трябва да има някаква машинария, но... никой не пригажда.
Ти си инженер. Сигурно знаеш аксиомите на Евклид и постулатите.
Може да сме ги учили в училище, но...
Не съм учил кой знае колко, но четох за Евклид в една стара книга.
Може тук да не е влязло много, но наученото си е научено.
Първата аксиома на Евклид гласи:
"Неща, които са равни на дадено нещо,
са равни и помежду си."
Това е правило на математическата логика.
И е вярно, защото действа. Действало е и винаги ще действа.
В книгата си...
Евклид казва, че то е "безспорно".
Това е... даже в книга за законите на механиката
от преди две хиляди години. Безспорно е, че неща,
които са равни на едно и също нещо, са равни и помежду си.
Започваме с равенството.
Това е източникът, нали? Това е балансът,
това е справедливостта.
Това е правосъдието.
Би ли прочел последното изречение от телеграмата?
"Нека капитан Сондърс доведе делегатите при мен във Вашинтгон."
Сам, ако е възможно, малка корекция.
"Нека капитан Сондърс води делегатите на борда на "Ривър Куин"
до Хемптън Роудс, Вирджиния,
и изчака, докато получи
допълнителни указания от мен.
Не тръгвайте за Вашинтгон."
ДОЛНА КАМАРА НА КОНГРЕСА 27-И ЯНУАРИ
"Уърлд", "Хералд", "Таймс"...
Ню Йорк, Чикаго...
"Търговски журнал", дори вестниците от родния ти град са тук.
Кажете, че вярвате в равноправието на расите,
а не в расово равенство, моля ви, сър.
Направете компромис. Иначе рискувате всичко.
Зададох ви въпрос, г-н Стивънс, и трябва да ми отговорите.
Поддържате ли схващането,
че "всички хора са създадени равни" се подразбира буквално?
Не е ли това истинската цел на Поправката?
Да прокарате своята най-голяма мечта да...
Истинската цел на Поправката, г-н Уд, както показва и името ви
на безмозъчен и пречещ предмет...
Г-н Стивънс, винаги сте настоявали,
че негрите са като белите хора.
Истинската цел на Поправката е...
Не вярвам в равенството на всички неща,
а само в равенството пред закона. В нищо повече.
Това не е така.
Вярвате, че негрите са напълно равни на белите.
Казали сте го хиляда пъти!
- Как не ви е срам!
Стига сте го увъртали и отговорете на представителя Уд!
Не вярвам в равенството на всички неща, а само в това пред закона.
След десетилетия яростна пропаганда...
Той ви отговори! Поправката няма общо с равенството на расите.
Не вярвам в равенството на всички неща,
а само в равенството пред закона, и в нищо повече!
Кой да очаква, че този старец може така да ги управлява?
Би могъл да бъде добър политик.
- Трябва да тръгвам.
Г-жо Кекли.
Възмутителният опит да ни заблуди не е достоен за представител.
Всъщност, не е достоен за бял човек!
Как да повярвам, че всички хора са създадени равни,
когато срещу мен стои една отвратителна
морална развалина на господин от Охайо, доказателство,
че някои хора за по-низши от други,
че Създателят им е отредил по-малко мозък,
че са неспособни да мислят,
имат студена безцветна слуз във вените си,
вместо гореща червена кръв!
Джордж, вие сте повече влечуго, отколкото човек!
Толкова долен и жалък, че човек не би вдигнал крак да ви смачка.
Как смеете?
- Даже вас, Пендълтън,
трябваше отдавна да ви екзекутират за предателство,
колкото и да сте жалък и безполезен,
трябваше да отговаряте еднакво пред закона!
Затова повтарям и ще повтарям -
не вярвам в равенството на всички неща,
а само в равенството пред закона.
Председателю, ще позволите ли този отвратителен и невъзпитан човек
да ме оскърбява и заплашва?
И тези дебати, за най-важното нещо, сведени до анархична
и лишена от вкус бурлеска?
Попитахте ме дали някога съм бил учуден.
Днес, г-н Стивънс, наистина бях учуден.
Водили сте битката за равенство на расите цели 30 години.
Основанието за надеждите за бъдещия живот на тази страна...
Вие отрекохте равенството на негрите.
Повръща ми се от това. Отказахте се да кажете,
че всички човешки същества... Те са хора.
Отказахте ли се от най-главното, г-н Стивънс?
Няма ли да кажете нещо?
- Съжалявам, че ти се повръща, Ейса.
Сигурно не е приятно.
Искам Поправката да мине, така че единственото цитиране
на робството в Конституцията да бъде свързано с абсолютната му забрана.
За тази Поправка, за която работих цял живот,
за която безброй цветнокожи мъже и жени
са се борили и загинали, а сега и стотици хиляди войници...
Не, сър.
Май няма какво да искам да кажа.
Няма да вляза.
Нали каза, че искаш да ми помогнеш.
Но това е само един неуместен опит да ме накараш да се откажа.
Бил съм в болници, гледал съм операции.
Мама ме е водила при болни от малария.
Тя ми каза, че не си влизал вътре.
- След това се промъкнах.
Видях как изглежда. Но това не променя нищо.
Е, както и да е, сине, беше ми приятна компанията ти.
Добро утро, Джим.
- Здравейте, г-н президент.
Радвам се да ви видя пак.
- Радвам се да ви видя.
Първи въпрос, момчета, хранят ли ви добре?
Здравейте, сър.
- Как се казваш, войнико?
Здравей, Робърт. Ти как се казваш?
- Кевин.
Казвайте сами имената си. Искам да знам с кого разговарям.
Г-н президент. Джон.
- Джон. Виждал съм те преди.
Г-н президент.
- Гледай да похапваш повечко месо.
И на мен не би ми попречило.
Какво има, Боб?
Трябва да направя това и ще го направя.
Не ми трябва твоето разрешение.
- Колко синове са казали същото
на бащите си от началото на войната? "Не ми трябва твоето разрешение,
мрънкащ старик такъв. Така или иначе, ще се запиша."
Какво не биха дали тези безброй много бащи
да могат да кажат на синовете си, както аз сега казвам на моя:
"Аз съм главнокомандващият."
Така че без моето разрешение никъде не можеш да служиш, младежо.
Страх те е от мама, а не от това, че може да ме убият.
Трябва да го направя! И ще го направя!
Или ще се срамувам от себе си през целия си живот!
Важно е, дали се биеш или не, и не пред другите, а пред себе си!
Няма да стана като теб, татко, не е възможно,
но не искам да бъда нищожество.
Не мога да те загубя.
Всичко ще е наред, Моли. Сити Пойнт е много далеч от фронта и битките.
Той ще бъде адютант, ще разнася телеграми до ген. Грант.
Войната ще отнеме сина ни.
Снайперист, шрапнел, тиф, както се случи с Уили.
Всеки ден умират стотици. Смъртта му ще е безполезна.
Никога няма да ти простя!
За повечето хора първородният син е любимецът.
Ти винаги си упреквал Робърт, че се е родил.
Че те е вкарал в капана на брака, това винаги те е огорчавало
и карало да съжаляваш.
- Изобщо не е вярно.
И ако като Грант си виновен за клането в Колд Харбър,
Бог да ни е на помощ! Ще си платим за пролятата кръв,
което ти си разрешил, за безбройните трупове!
Ще трябва да платим със скъпата кръв на сина ни!
Само този път, г-жо Линкълн...
Искам да погледнеш на това по-дълбоко, а не егоистично.
Робърт никога не би си простил. Вярваш ли да прости и на нас,
ако продължаваме да потискаме тази естествена амбиция.
Ами ако откажа да тръгна по този път?
Ако не искам да поема кръста си,
пак ли ще ме заплашиш с лудницата?
Както тогава, когато непрекъснато плаках за Уили.
Когато ти показах каква може да бъде истинската скръб.
А ти нямаше кураж да приемеш това, да ми помогнеш!
Отказа да утешиш Тад, детето, което не само беше много болно,
но и извън себе си от тъга!
- Уили умря в ръцете ми.
Но твоята неизчерпаема скръб!
- Как можа да изтърсиш това?
И майка му не го искаше, защото хленчеше от сутрин до вечер!
Не исках той да види гнева ми!
Крачене по коридорите, рев по сенки, мебели и духове!
Трябваше да го направя заради Тад,
заради всички, трябваше да те вкарам в лудницата!
Ами направи го! Не ме заплашвай!
Този път го направи. Заключи ме.
Кълна се, че ще трябва да го сториш, ако Робърт го убият.
Не толерирах тъгата ти по Уили, защото не можех да си я позволя.
Въпреки че исках, Мери.
Исках да пропълзя под земята, в гробницата с ковчега му.
И все още искам това. Всеки ден го искам.
Не ми говори за тъга.
Аз трябва да вземам решенията си. Боб - неговите си, а ти - твоите.
И да изтърпим, колкото трябва. Да понесем, каквото трябва.
Което нося в себе си, трябва да ме оставиш да го понеса.
Трябва сам да го понеса, както и ти сама, Мери.
Само ти можеш да свалиш това бреме от себе си.
Или ще стане непоносимо. Изборът е твой.
Мислиш, че не се интересувам от това, което ти правиш,
защото дори не го обсъждаш с мен ли?
Мислиш, че лесно мога да бъда заблудена ли?
Вярвам, като казваш, че Поправката за отменяне на робството
ще спре войната.
Тъй като пращаш сина ми на война,
горко ти, ако не прокараш Поправката.
Сюърд не иска да се мяркам в града.
Няма друг,
който да знае по-добре от теб как да не оставя следи.
Сюърд няма да се справи. Трябва ти да го направиш.
Защото ако не осигуриш нужните гласове,
тежко ти, господине. Ще отговаряш пред мен.
Благодаря.
Знам, че остават само четири дни до гласуването.
Знам, че се безпокоиш. И съм ти благодарен за това.
И искам да ти кажа, че ще я одобрят.
Господ ще се погрижи за това.
Не му завиждам за тази задача.
Може да съжали, че не е избрал нещо
по-управляемо от долната камара.
Тогава ти ще се погрижиш.
Страхуваш ли се от това, което предстои,
ако успеем?
Белите не ни искат тук.
Много от тях.
- А вие?
Аз не ви познавам, г-жо Кекли. Никого от вас...
Вие сте ми близки, както всички хора,
които са зле, бедни, боси, двукраки създания,
каквито сме ние всички.
Права сте да очаквате това, което очаквам аз.
И вероятно очакванията ни не са неразбираеми за всеки от нас.
Предполагам, че аз ще свикна с вас.
Как ще ви приеме нацията,
какво ще стане с вас, след като падне робството,
аз не знам.
Не мога да кажа какво ще стане с моите хора.
Негрите са се били и са умирали за свободата
от деня, когато се е появил първият роб.
Не съм чула някой да попита какво ще донесе свободата.
Тя е най-важното.
Колкото до мен,
синът ми загина, воювайки за Съюза,
в синята униформа на Съюза.
Загина за свободата.
А аз съм му майка.
Това съм аз за нацията, г-н Линкълн.
Какво друго да бъда?
След около пет секунди моите карти ще бият.
Да те видим.
Разкарай се. Тази верижка златна ли е?
Стой далече от верижката ми.
- Господа, имате посетител.
По дяволите!
- Здрасти, Бил.
Проклет да съм!
- Не бих се обзаложил за противното.
Господин...?
- У.Н. Билбо.
Да, г-н Билбо. Господа.
- Сър.
Защо сте тук? Без да ви обиждам, но г-н Сюърд
забрани да ви споменаваме името.
Не можем да използваме монети от 50 цента,
защото ликът ви е върху тях.
Щатският секретар ми каза,
че сте убедили 11 демократи. Това обнадеждава.
Няма причина да храните надежди, сър.
Уволнени ли сме?
"Чухме камбаните в полунощ, господарю Шалоу."
Момчета, дойдох, за да ви кажа, че великия ден на отплата наближава.
Все още трябва да убеждаваме демократите,
само с длъжности не става.
Те искат нещо по-убедително, г-н Президент.
Бихте ли ми направили услуга?
- Разбира се.
Тази сутрин мернах във вестника, че губернаторът Къртин
ще обяви победителя
в оспорвания избор за 16-и окръг в Пенсилвания.
Окръг. Чудесно е, че ме разбират.
Хванете влака за Филаделфия, идете при губернатора...
Изпрати Лейтъм. Или Шел.
- Ще се справи. Първо се лъсни леко.
Новоизбраният твърди, че печели. Казва се...
Кофрот.
- Това е той.
Той е демократ.
- Това ми е ясно.
Тъпо име.
- Глуповато е.
Кажи на губернатора Къртин, че бих оценил,
ако той покани долната камара да определи победителя.
Има право да го направи. Ще се съгласи.
След това кажете на Кофрот,
че ако се надява да си запази мястото,
по-добре да посети Тадеуш Стивънс.
Горкият Кофрот.
Отворено е!
Вие ли сте Кенфри?
Кофрот, г-н Стивънс. Алекзандър Кофрот.
Ние сме представители на един и същи щат, нали така?
Да, сър. Седим през три банки.
- Не съм ви забелязал.
Аз съм републиканец, а вие, Кофдроп, сте демократ?
Е, хм... Така да се каже...
Модерната пародия на партията на Джеферсън,
за която сте се вкопчили,
има наглостта да се нарича Демократична партия.
Вие сте демократ. Какво ви става?
Луд ли сте?
- Е, аз смятах...
Няма значение. Кофснот, вие позорно загубихте
при изборите през ноември от вашия достоен съперник републиканец.
Не, сър. Не загубих. Той иска да ми открадне мястото.
Какво значение има дали губите или не?
Губернаторът на нашия щат е... демократ?
Не, той е, той е...
...ре-...
...ре-...
...пуб-...-ли-...
- ...пуб-...-ли-...
...канец.
- ...канец. Републиканец.
Знам какъв е. Това е риторичен въпрос.
И Конгресът се управлява от вашата партия?
Вашата партия е бита.
Сега партията на съперника доминира в камарата,
следователно и в Комитета по изборите, така че сте победени.
Ще си отидете позорно у дома.
Освен ако...
- Знам какво да направя, сър.
Ставам републиканец и гласувам "за"...
Не! Кофрот ще гласува "за", но той ще си остане демократ,
докато не направи това.
- Защо да отлагам смяната?
За да се види, че и от двете партии има поддръжка, идиот такъв.
В началото на следващия Конгрес, когато ти кажа ще смениш партията.
Сега честито за победата ти и дим да те няма.
Дайте ми още имена на хора, които ухажвате.
По дяволите. Да.
- Джордж Йеймен.
Да. Йеймен.
- И той.
Но Йеймен е важен.
- Да. Й-Е-Й-М-Е-Н.
Записах го.
Кентъки.
Не мога да гласувам за Поправката, г-н Линкълн.
Г-н Йеймен, веднъж видях голяма баржа,
пълна с оковани цветнокожи,
плаваща по Мисисипи към пазарите за роби в Ню Орлийнс.
Гледката ме потресе. И още ме преследва.
Като надгробно покривало за очите ми.
Робството ме притеснява, откакто се помня,
не както е притеснявало баща ми,
въпреки че и той го е мразил по свой начин.
Знаеше, че дребен фермер на неплодородна земя не може
да се мери с плантациите с роби и затова се преместихме от Кентъки,
по-далеч от тях. Той искаше Индиана да остане свободна.
Не беше мек човек, но изпитваше
някаква грубовата морална необходимост
от честност, от свобода.
Предполагам, че това съм научил от него.
И почти нищо друго.
Ние не се интересувахме един от друг.
Съжалявам за това.
- Милосърдието,
най-обикновеното нещо, се прояви в мен
от други източници. Благодарен съм за това.
Е, сър, и аз го мразя.
Робство е, но...
Ние сме напълно неподготвени за еманципация.
Има прекалено много въпроси...
- Неподготвени сме и за мир, нали?
Като дойде, ще ни се стоварят много проблеми и опасности,
по-големи от войната, колкото й кървава да е била тя.
Ще трябва да импровизираме и експериментираме според нужното.
Прочетох речта ви, Джордж.
Негрите и гласуването... Това си е ребус.
Не, не. Но, негрите не могат
да гласуват, г-н Линкълн.
Да не предлагате да им дадем избирателни права?
Аз моля само да се освободите от робовладелческите си предразсъдъци.
Ще ви уведомя, щом получа предложение за капитулация.
Засега не е дошло. Сега ни предстои да гласуваме Тринадесетата поправка.
Това ще е много оспорвано.
Разбирате какво можете да направите.
Не мога да разбера. За какво е умрял.
Г-н Линкълн, всички ги мразя. Наистина ги мразя. Всички чернилки.
Имам предразсъдъци.
Ако можех, бих променил това, но сега съм дошъл за друго.
Може да не съм прав, г-н Хътън,
но очаквам, че най-вероятно цветнокожите ще станат свободни.
Когато това се случи, ще е ясно, че храбростта на брат ви
и смъртта му са помогнали за това.
Само вие можете да решите дали това е важно за вас, или не.
Моите дълбоки съболезнования за семейството ви.
Подсигурихме всички наши членове за гласуването.
Дезертьори от десните републиканци няма да ви създават грижи.
А колкото до обещаните от вас...
Къде, по дяволите, са комисионерите?
Господи, истина е.
Вие сте ме лъгали.
Г-н Линкълн, вие отбягвахте молбата ми
да отречете, че има предложение за мир от Конфедерацията,
защото наистина има!
Гарантирано ще изгубим всичко.
Не ни е нужна проклетата Поправка!
Оставете конституцията на мира!
Ами ако пристигнат днес, или по-лошо...
Не искам да слушам повече.
Аз не мога да свърша нито едно хуманно или стойностно дело,
докато не се излекуваме от робството
и приключим тази разрушителна война!
Все едно дали вие или другите знаят това,
но аз знам, че ми е нужно!
Лекарството е тази Поправка.
Сега цял свят ни гледа!
Сега! Славата на достойнството на човечеството е в нашите ръце!
Кръв се е проляла, за да можем да стигнем до този момент!
Сега! Сега! Сега!
А вие все се жалвате, зъбите и го увъртате
като жалки използвачи от Тамани Хол!
Вижте какво ви предстои.
Вижте какво става сега, това ще е най-трудното нещо,
единственото нещо, което има значение.
Отменянето на робството по конституционен път
дава вяра през бъдещите времена
не само за тези милиони, които са във вериги сега,
но и за тези милиони след тях.
Два гласа не достигат. Трябва да бъдат уредени.
Трябват ни два гласа "за" и трима въздържали се
или четири "за"
и още един въздържал се, и Поправката ще мине.
Имате една нощ, един ден и още една нощ, цели няколко часа.
Вървете да ги уредите.
- Да. Но как?
По дяволите, човече!
Аз съм президент на Съединените американски щати
и притежавам огромна власт.
Ще ми осигурите тези гласове.
УТРОТО В ДЕНА НА ГЛАСУВАНЕТО 31-ВИ ЯНУАРИ 1865 г.
Добре дошли, дами и господа,
за първи път в историята на тази народна камара
към вашия Конгрес.
Г-н Ашли, имате думата.
Относно съвместната резолюция, Тринадесетата поправка
към нашата конституция, приета миналата година от Сената,
и обсъждана от този уважаван орган в последните седмици,
днес ще гласуваме.
По взаимно съгласие, ще чуем кратки окончателни изявления,
започвайки с уважаемия Джордж Пендълтън от Охайо.
Току-що получих
потвърждение за това, което досега беше само слух.
Клетвено заявление от лоялни граждани,
неотдавна дошли от Ричмънд.
Те твърдят, че комисионерите наистина са тръгнали на север
и сигурно са пристигнали във Вашингтон
да донесат предложение за незабавно прекратяване на гражданската война.
Така ли е, сър? Има ли представители на Конфедерацията в столицата?
Нямам представа къде са и дали са пристигнали. Ще пристигнат.
Обръщам се към колегите демократи, към републиканските представители,
които държат на мира, отложете това гласуване!
Докато не получим отговор от президента!
Отложете гласуването!
- Отложете гласуването!
Отложете гласуването! Отложете гласуването!
Отложете гласуването! Отложете гласуването!
Отложете гласуването! Отложете гласуването!
Отложете гласуването!
- Господа!
Отложете гласуването! Отложете гласуването!
Отложете гласуването! Отложете гласуването!
Аз направих ход.
Някой интересува ли се от втория ми ход?
Господа.
Консервативната фракция републиканци от граничните и западните окръзи
не може да одобри тази поправка, за която имаме сериозни опасения,
ако предложението за мир е заложник за успеха й.
Присъединявайки се към колегите си демократи,
предлагам отлагане.
Той трябва да отрича, че преговарящите са тук.
Бързо, човече. По-бързо.
Точно така ли иска г-н Уд да отговоря?
Дума по дума, точно това ли иска от мен?
Да, сър.
Предайте това на г-н Ашли.
Струва ми се, че трябва да кажа, г-н Линкълн, че...
Бихте ли излезли, моля?
- Искате да си бъбрите,
докато цялата долна камара чака?
Фалшиво изявление пред Конгреса...
Може...
- Да предизвика дискредитиране,
но аз не съм направил такова изявление.
Ето ги. Делегацията от Ричмънд.
Дай ми бележката, Джони.
Моля, занесете това на г-н Ашли.
От президента.
"Доколкото ми е известно, в града не се очакват
преговарящи за мира."
"Доколкото ми е известно"?
Това не значи нищо.
Има ли комисионери от Юга, или не?
Президентът ви отговори, сър. Вашето предложение за мир е фикция.
Това не е отричане. Това е адвокатско увъртане!
Г-н Хадъм, доволни ли сте от отговора?
Консервативните републиканци приемат отговора.
Благодарим на г-н Линкълн.
Преминавам към въпроса на г-н Уд за отлагането.
Отложено!
Г-н Колфакс, преминаваме към главния въпрос.
Има предложение да се гласува Тринадесетата поправка.
Съгласни ли сте?
- Поддържам го.
Внесено и възложено.
А сега секретарят ще... Тишина, моля!
Секретарят ще внесе поименния списък за гласуването.
Започваме с Кънектикът. Г-н Огъстъс Бенджамин,
какво ще кажете по този въпрос?
Против!
Г-н Артър Бентли.
- Против!
Г-н Джон Елис, какво решихте?
- За!
Какво!
Ред е на Мисури. Г-н Уолтър Апълтън.
Гласувам против.
Г-н Джосая Бъртън.
Дългучът Бъртън с удоволствие гласува "за".
Щат Ню Джързи. Г-н Ниъмая Клиъри.
- Против!
Г-н Джеймс Мартинсън.
- Г-н Мартинсън ме е упълномощил
да кажа, че е неразположен.
Той ще се въздържи.
Г-н Остин Дж. Робъртс.
- Също неразположен,
също се въздържа.
Приключваме с Илинойс.
Г-н Харолд Холистър. Какво ще кажете?
Против.
Г-н Хътън.
Г-н Уйлям Хътън. Дайте своя глас.
Уйлям Хътън, в памет на обичния си брат Фредерик,
гласува против Поправката.
Уебстър Алън гласува против.
Уебстър Алън, Илинойс, демократ,
гласува против.
Халбърд Лоу, Индиана, демократ,
гласува против.
Арчибалд Морейн... за.
Амброуз Бейлър, за.
Г-н Уолтър Х. Уошбърн.
Гласува против.
Какво ще кажете, г-н Джордж Йеймен?
Гласът ми ни изравнява.
Сър, г-н Йеймен, не чух как гласувате.
Казах "за", г-н Макферсън!
За!
- Предател!
Тишина!
Тишина в залата!
- Още 8 до победата.
Г-н Макферсън, продължавайте.
Г-н Клей Р. Хокинс от Охайо.
По дяволите, ще гласувам "за".
Все ми едно, застреляйте ме! Убийте ме! Гласувам "за"!
Г-н Едуин Ф. Леклерк.
Против!
Майната му! Гръмнете ме и мен. За!
Искам да кажа... Въздържам се. Въздържал се!
Мекотело!
Г-н Алекзандър Кофрот.
Гласувам...
...за.
Да.
Джеймс Брукс...
...против.
Джосая Гринейл...
...за.
Мейър Страус...
- 6 за победа
Против.
Г-н Джоузеф Марстърн.
- Против.
Г-н Чилтън А. Елиът.
- Против!
Г-н Даниъл Дж. Стюарт.
- Гласувам с за.
Г-н Хауърд Гилфойл.
- За.
Джон Маккензи.
- За.
Андрю Е. Финк.
- Против.
Г-н Джон А. Касъл.
- За.
Г-н Хенреди.
- Против.
И г-н Руфъс Уорън?
- За.
Извикването по списъка приключва. Гласуването свърши. А сега...
Г-н Клърк, назовете името ми.
Искам да гласувам.
- Възразявам.
Председателят няма право да гласува.
- Може да гласува, ако поиска.
Доста е необичайно, сър.
Не е необичайно, г-н Пендълтън. Това е исторически момент.
Как гласува г-н Шайлър Колфакс?
За, разбира се.
Окончателният резултат...
Осем отсъстват или не са гласували,
56 гласа "Против",
119 гласа "За".
С разлика от два гласа...
Избрахме велико ръководство.
Ще се сплотим около флага, момчета.
Пак ще се сплотим, надавайки бойния вик на свободата,
Ще се спуснем от хълма, ще се съберем от равнината,
Надавайки бойния вик на свободата.
Да живее Съюза! Ура, момчета, ура!
Долу предателите, да живеят звездите!
Надайте бойния вик на свободата!
Поздравления, г-н председател.
- Законопроекта, г-н Макферсън.
Може ли?
Да живее Съюза! Ура, момчета, ура!
Това е официалният документ.
- Ще го върна сутринта.
Смачкан, но неповреден.
Надавайки бойния вик на свободата.
Ще се отзовем на зова на верните и смелите.
Подарък за вас.
Най-великият правов акт на 19-и век, прокаран чрез корупция,
поддържан и поощрен от най-честния човек в Америка.
Щеше ми се да присъствате на гласуването.
И на мен.
- Беше истински спектакъл.
Не може да водите домашна помощница в Конгреса.
Не трябва да им се дава повод за клюки.
Достатъчно. Това е...
Повече от достатъчно засега.
Прочети ми го пак, скъпа.
"Предложена..."
- И приета.
"Приета поправка към конституцията на Съединените щати.
Глава първа. Нито робство, нито каторга,
освен като наказание за престъпление,
при което виновният е бил надлежно обвинен,
могат да съществуват в Съединените щати
или в което и да било място под тяхната юрисдикция.
Глава втора.
Конгресът ще има власт да наложи тази поправка
чрез подходящо законодателство."
Ще говоря направо.
Дали южните щати ще заемат предишното си положение в Съюза
достатъчно бързо, за да ни дадат възможност
да блокираме ратифицирането на тази Тринадесета поправка?
Бих искал незабавен мир.
Да, и...?
Бих искал вашите щати да бъдат възстановени
до предишните си отношения със Съюза незабавно.
Ако мога да получа това в писмен вид в качеството си на вицепрезидент
на Конфедерацията, ще занеса този документ
на Джеферсън Дейвис по най-бързия начин.
Капитулация. И може да обсъждаме възстановяването.
Няма да се връщаме към капитулацията.
Освен ако ни гарантирате, писмено,
че ще бъдем признати повторно навреме, за да спрем поправката.
Това е едно арогантно искане на завоевател.
Няма да бъдете завоювани, г-н Хънтър.
Ще бъдете граждани. Върнати към законността
и гарантиране на правата на конституцията.
Която сега забранява робството.
И едновременно с това, и икономиката ни.
Всичките ни закони ще се решават от Конгреса на отмъстителните янки.
Всичките ни права ще се определят от Върховния съд,
обсебен от кръвожадни републикански радикали.
Всичките ни традиции ще бъдат унищожени.
Повече няма да познаваме себе си.
Не сме тук, за да обсъждаме възстановяването.
Нямаме законова база за такова обсъждане.
Няма да си кривя душата. Северните щати,
повечето от тях, ще я ратифицират.
Струва ми се, че остават два от южните щати
да сторят същото, дори и след като са повторно признати.
И работя по въпроса.
- Тенеси и Луизиана.
Също и Арканзас, вероятно. Ще бъде ратифицирана.
Робството, сър... Край с него.
Ако се подчиним на закона, Алекс,
дори на загубването на свободи,
например свободата да потискаме,
може да открием други свободи, които преди на са ни били известни.
Като се поддържа вярата в демократичния процес,
колкото и да дразни това.
- Хайде, сър.
Спестете ни поне тези благочестиви думи.
Чрез избори ли ни победихте?
Удържахте ли единството на вашия Съюз?
Чрез демокрация?
Колко стотици хиляди умряха по време на вашата администрация?
Вашият Съюз, сър, се крепи на оръдеен огън и смърт.
Може и да имате право.
Но всичко, което направихме, е да се покаже на света,
че демокрацията не е хаос.
Че има велика, невидима сила
в съюзяването на хората.
Показахме, че хората могат да изтърпят ужасни жертви,
и въпреки това да се сближат. Не може ли това да оправдае
идеята на демокрацията, към която да се стремим?
Евентуално да станем достойни за нея?
Във всеки случай, каквото е можело да се докаже с кръв и жертви,
вече трябва да се е доказало досега.
Ще спрем ли кръвопролитието?
ОКОЛО ПИТЪРСБЪРГ, ВИРДЖИНИЯ 3-И АПРИЛ
След като той се предаде, изпратете момчетата му
да се върнат по домовете си, фермите си и работилниците си.
Слушам, сър. Както сме се разбрали.
Свободомислие, а не наказания. Не искам това.
А водачите им, Джеф и останалите, те избягаха, напуснаха страната
зад гърба ми, но това не ме притеснява.
Когато идва мир, не трябва да има бесилки.
Външно изглеждате
с десет години по-стар, отколкото преди година.
Струпала ми се е доста умора.
Досега не бях виждал такова нещо като днешното.
Не съм виждал такова нещо преди.
Винаги сте знаели каква е войната.
Че ще е такава.
Безкомпромисна и грозна.
Трябвало е да я видите отблизо, щом сте решили да дойдете тук.
Ние си дадохме един на друг възможност да творим ужасни неща.
Ние спечелихме войната.
Сега вие трябва да ни изведете от нея.
ЗДАНИЕ НА СЪДА В АПОМАТОКС, ВИРДЖИНИЯ - 9-И АПРИЛ 1865 г.
Иска ли ти се да пътуваш?
Бих искал.
На Запад, с влак.
Зад граница.
Светата земя.
Доста благочестиво за човек, който разхожда жена си в каляска
на Разпети петък.
Йерусалим. Където са стъпвали Давид и Соломон.
Мечтая да отида в този древен град.
Всичко, което ще помнят за мен, е че съм била луда
и съм ти съсипала живота.
Който мисли така, Моли, нищо не разбира.
Като разберат
на каква цена си живяла в центъра на тази война,
ще се чудят. Ще ти се удивяват. Сигурно.
Но ще виждат също и отчаяната жена до теб,
ако искат да разберат наистина какво е било.
За един обикновен човек. За всеки, освен теб.
Опитай се да бъдеш по-щастлива. Това важи за нас двамата.
Толкова дълго бяхме нещастни.
Казах, че някои цветнокожи...
Интелигентните, образованите, ветераните...
Аз утвърдих правото на глас.
- Г-н Стивънс е бесен.
Иска да знае защо сте го утвърдили.
Никой не чу за интелигентните или образованите.
Чуха само, че за първи път някой президент споменава
правото на глас на негри.
Все пак, бих искал да го спомена в по-добра реч.
Г-н Стивънс иска също да знае защо не сте изнесли по-добра реч.
Г-жа Линкълн чака в каляската. Поиска да ви напомня колко е часът
и че трябва да вземете г-ца Харис и майор Ратбоун.
Загазил ли съм?
- Не, сър.
Благодаря, г-н Слейд.
Май е време да тръгвам.
Въпреки че бих предпочел да остана.
Застреляха президента!
Президентът е убит! В театър "Форд"!
Не, не!
В 7:22 сутринта, събота, на 15-и април.
Всичко свърши. Няма го вече президентът.
Сега той принадлежи на вековете.
Ние доверчиво вярваме
и пламенно се молим
ужасната война да отмине по-бързо.
И ако Бог пожелае тя да продължи,
докато всички богатства,
натрупани от непосилния труд на роби,
оковани 250 години, не потънат,
и докато всяка капка кръв, пролята с бич,
не бъде изплатена с друга, пролята с меч.
Както е казано преди три хиляди години,
и сега може да се каже,
"Бог отсъжда
честно и справедливо."
Със злоба към никой
и милосърдие към всички, с увереност в правото дело,
както Бог ни повелява да виждаме правото,
нека се стремим да довършим делото си,
да превържем раните на нацията,
да се погрижим за този, който се е оказал в битката,
и за неговата вдовица,
и за неговото сираче,
да направим всичко, за да постигнем и съхраним
справедлив и траен мир между нас
и с всички нации.
Режисьор СТИВЪН СПИЛБЪРГ
Сценарист ТОНИ КЪШНЪР
Музика ДЖОН УИЛЯМС
ЛИНКЪЛН
Превод ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ
DVDRipped и обработка Disnilenddd