The Watchers (2024) Свали субтитрите
която не фигурира на никоя карта.
Казват, че тя привлича изгубени души като нощни пеперуди към пламък.
Никой не знае какво има в нея.
Защото който влезе вътре…
никога не излиза.
КРАЙНА ТОЧКА 108
Ще потърся помощ, скъпа.
Слънцето залязва.
Остават 22 минути.
Следвай светлината.
Не.
КРАЙНА ТОЧКА 108
Господи!
Господи!
По дяволите!
Не е възможно!
Моля ви!
Господи! Ръцете ми!
Помощ! Не, не! Не!
Не, моля ви! Моля ви!
Моля ви! Не!
НАБЛЮДАТЕЛИТЕ
В този мрачен ден в окръг Уиклоу са се събрали протестиращи
срещу изсичането на една от най-големите гори в Ирландия.
През миналия век близо 70 процента
от свещените за Ирландия дървета бяха изсечени,
което поражда опасения за тежки екологични последици.
Един екоактивист от Тринити Колидж
споделя своите тревоги
за благополучието на животните в тези вековни гори.
Според него ако цели екосистеми…
"Аквазона Пет" е най-добрият на пазара.
Обем 64 литра. Самопочистващ се.
Контролира влагата и предпазва от плесен.
Има и иновативна технология за хранене.
Животинките ви ще се радват на живота.
Мина.
Извинявай. Знаеш, че животните не понасят пушенето.
Да, съжалявам.
Би ли влязла за малко?
Искам да те запозная с някого.
Слънчев конюр.
Великолепен екземпляр.
Интелигентен. Извънредно верен.
Говори ли?
Не мисля.
Един зоопарк близо до Белфаст го иска до края на седмицата.
Ще идеш за един ден.
Съжалявам, че те моля за това.
Казах ти, няма проблем.
Ще го закарам утре.
Ще е добре да се поразсееш, нали?
Да видиш природата.
Да.
Мама почина.
Днес стават 15 години.
Той каза ли ти това?
Довечера излизам. Опитай се да не умреш.
Излизам. Опитай се да не умреш.
Мислех, че не говориш, малък негоднико.
Не си оттук.
Толкова ли си личи?
Американка в Голуей отдалеч се забелязва.
Как се казваш?
Каролайн.
А ти?
- Колин.
С какво се занимаваш?
Танцьорка съм.
- Наистина?
По-точно балерина.
Стига бе! Много яко!
Гостуваш в някой спектакъл ли?
"Лебедово езеро".
Балерината Каролайн.
Не ме гледай така.
Просто понякога го правя, нещо като…
…маскиране.
Ако ме познаваше, не би ме харесал.
А твоят случай какъв е?
Ти от какво бягаш?
Мина, Люси е. Помниш ли ме?
Явно си решила да не дойдеш на помена за мама.
Церемонията беше прекрасна.
Хорът изпя "Аве Мария".
Беше пълно с бели цветя.
Не знаех как ще го приемат децата, но те вече са големи
и са доста умни.
Да видиш само колко са пораснали.
Знам, че мразиш да те поучавам,
но много се тревожа за теб.
Минаха15 години от смъртта й.
Вече просто трябва да се примириш.
Би ли ми звъннала, моля?
ИЗЧЕЗНАЛИ
НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ МЕН
ПОМОГНЕТЕ НИ ДА НАМЕРИМ СОФИ КЕЛИ
Продължете по пътя, остават още 106 км до дестинацията ви.
Не знаех как ще го приемат децата, но те вече са големи…
И са доста умни.
Да видиш само колко са пораснали.
Знам, че мразиш да те поучавам,
но много се тревожа за теб.
Минаха 15 години от смъртта й.
Вече просто трябва да се примириш.
Какво е това място?
Проклета кола. Хайде!
Какво стана?
Опитай се да не умреш.
КРАЙНА ТОЧКА 12
Наблизо сигурно живее някой.
Разбрахме се, нали?
Ще вървим пеш.
Ехо?
Колата ми се повреди. Трябва ми помощ.
Ехо?
Ехо?
Да се връщаме в колата.
Къде е колата?
Къде е?
Какво става?
По дяволите!
Ще те кръстя Дарвин.
Ако ще умрем тук заедно, поне да си имаш име.
Хей!
Хей!
Почакай!
Трябва ми помощ!
Там има нещо!
Чакай!
Ако ти е мил животът, трябва да се затичаш.
Пет…
Четири…
Три…
Две…
Коя е тази? Откъде дойде?
Бедното птиче.
Кой би довел птица на такова място?
Дръжте се учтиво.
Какво става? Какво е това място?
Наричаме го Кафеза.
Кои сте вие?
Аз съм Мадлин.
Момичето е Кийра, а момчето Даниъл.
Ние сме като теб. Изгубени.
А ти?
Какво?
- Коя си?
Мина.
- Приятно ни е, Мина.
Не искам да те плаша, но нямаме време.
Не бива да ги караме да чакат.
Кийра, застани до Мина. Нека бъде спокойна.
Ще бъдат заинтригувани от нов човек.
Почакай.
Какво става?
Не се тревожи. Ще сме заедно.
Просто не мърдай.
Всичко ще е наред.
Всички по местата.
Не разбирам. Ще идва ли някой?
Наричаме ги Наблюдателите.
Идват.
Мина, знам, че те е страх,
но знай, че всичко ще бъде наред.
Ще преживееш тази нощ.
Наблюдателите не могат да влязат. Само искат да те огледат.
Те са отвън?
Да. От другата страна това е прозорец.
Идват всяка нощ след залез.
Наблюдават ни, докато слънцето отново изгрее.
В началото е странно, но с времето се свиква.
Те са тук.
Мина.
Мина, пристъпи напред.
Хайде, спокойно.
Какво е това, какво правят?
Аплодисменти.
За теб, Мина.
Приветстват те в шоуто.
Тръгваме си, Дарвин.
Къде отиваш?
Вкъщи.
Няма да успееш.
Не мога да остана.
Съжалявам, късмет!
Оставете я.
Тези хора са луди.
Опитай се да не умреш.
Ще открия колата.
Ще я подкараме и ще се приберем, преди да се усетиш.
Мина.
Защо направи това?
Не си първата, която се опитва да избяга.
Всички сме опитвали в един или друг момент, но напразно.
Ела с мен.
Гората е известна с това, че причинява халюцинации.
Ако не внимаваш, може да се побъркаш.
Докато сме в тези гори, ние сме плячка.
Но ако отвориш очи, може да съумееш да овладееш това място.
Има знаци,
разположени из цялата гора в почти идеален кръг.
Всеки е на половин ден път от Кафеза.
КРАЙНА ТОЧКА 44
Ако стоиш в кръга, има шанс да се върнеш до свечеряване.
Но ако решиш да прекрачиш тази линия…
Няма връщане назад.
Кой ги е поставил?
Даниъл и Кийра го наричат Професора.
Ела, Мина.
Слънцето клони към залез.
Ела.
Добър вечер.
Какво шоу сме ви приготвили днес!
Новодошлата, Мина, отново е при нас.
Вълнуваме се да видим какво ще направи.
Ще си изяде ли вечерята?
Или ще откаже да яде както снощи?
Ще хърка ли в съня си?
И колко пъти ще стане, за да пишка в кофата?
Да. Всички тръпнем от нетърпение да видим.
И така. Да започваме.
Какво трябва да правя?
Дръж се естествено. Те искат само това.
Харесва им да танцувам.
Дванайсет непознати, затворени в една къща.
Светът ще наблюдава всеки техен ход.
Кой ще открие любовта? Кой ще се спаси?
В този сезон на "Любовна бърлога".
Здрасти!
ЛЮБОВНА БЪРЛОГА СЕЗОН 3
Аз съм Джорджия.
Приятно ми е.
- Добре дошла.
СОБСТВЕНОСТ НА ПРОФ. РК
Къде е шампанското?
Аз съм Джорджия.
- Джорджия?
Приятно ми е.
Десет часа и две минути светлина.
Да се срещнем преди смрачаване.
Ела с мен.
Не хапя.
Прунела вулгарис.
Вулгарис.
Правя ги на крем. Облекчават болката.
Даниъл има ужасна мигрена.
Мило момче е. Някой трябва да се грижи за него.
Странно. Джон беше убеден, че Дани си пада по мен.
Казах му, че говори глупости.
Джон е съпругът ми.
Дойдохме заедно в гората.
Много е красив.
Ще видиш, когато дойде.
Къде е?
- Тръгна преди шест дни.
Първо реших, че той те праща.
Не се ли е върнал?
Още не.
Стахис силватика.
Помага при възпаление и кървене.
Какво искат от нас? Наблюдателите.
Не знаем точно.
Мадлин казва, че ако ги видиш, може да полудееш.
Ела, искам да ти покажа нещо.
Нека си остане между нас.
Не бива да доближаваме ямите.
Из цялата гора са.
Образуват система от подземни тунели.
Там се крият Наблюдателите денем.
Понякога обичам да идвам тук и да си напомням,
че докато грее слънцето, няма от какво да се боя.
Кийра, откога си тук?
Не знам.
Трудно е да броиш дните. Но не много отдавна.
С Джон пристигнахме последни. Преди теб, де.
Ако трябва да гадая, бих казала…
…близо пет месеца.
Мина?
Да знаеш, че има някои правила.
Не обръщай гръб на огледалото.
Не отваряй вратата след мрак.
Не се доближавай до ямите.
Винаги стой на светло.
Важно е да помниш, че сме на тяхна територия.
Наблюдателите ни оставят живи, защото спазваме правилата им.
"Целуни две момичета, които харесваш най-много."
Добре…
Боже, какво мляскане!
- Шокиращо!
Клоуи e върхът.
Когато впихме устни,
сякаш целият свят изчезна.
Беше страхотно, чат ли сте?
Предполагам, че в леглото е убийствена.
Изглежда адски дива.
Сигурен съм, че в това ще си паснем…
"Кой е най-големият досадник в шоуто?"
Съжалявам, скъпа.
Джорджия!
Джорджия!
Знаеш, че те обичам.
Не мърдай, Мина.
Не мърдай.
Позволи им да те огледат.
Откакто Джон си тръгна, ходя на лов сам.
Всеки си има роля.
Трудим се, за да оцелеем.
Мадлин е преподавала в университет.
Затова мисли, че знае всичко.
Знам, че е малко напрегната,
но е тук доста по-дълго от нас.
Ти откога си тук, Даниъл?
Осем месеца и три дни.
И досега не си виждал никой от тях?
Не си виждал Наблюдател?
Не, разбира се.
Който ги види, не оцелява.
Мадлин ли ти го каза?
Не й ли вярваш?
Не.
Мисля, че и ти не й вярваш.
Мина.
Мина! Идеята ти е лоша.
Много лоша.
Почакай! Против правилата е.
Върни се в Кафеза.
Кажи на Мадлин, че си ме изгубил.
Живей по нейните правила.
А не искаш ли да видиш какви са те?
Какво виждаш?
Още нищо.
Не се отделяй от светлината.
Сериозно, стой на светло.
АПРИЛ, 1992
МИРНИТЕ ПРЕГОВОРИ ОТНОВО СЕ ПРОВАЛЯТ
Държиш ли го?
Да.
Даниъл?
Даниъл!
Айнриохтан.
Даниъл!
Повтори, къде намери тези неща?
До мястото на Дани под една скала.
Ти каза, че до залез няма как да се измъкнем.
Не и пеш.
Това променя всичко, нали?
Може би.
Хора, елате!
Видяла си нещо днес, нали?
Нещо, което те е уплашило.
Не.
Какво беше?
Какво видя?
Нищо.
Честно.
Електрониката навън не работи, но тук - да.
Професорът явно е създал източник на захранване.
Вероятно е някъде под нас.
Това е фантастично, Даниъл.
Видеонаблюдение.
Ако я поставим довечера навън…
Може да видим Наблюдателите.
Къде са? Вече би трябвало да са тук.
Ще дойдат. Те винаги идват.
Дръжте се така, сякаш всичко е нормално.
Някой чу ли това?
Прозвуча сякаш…
На вратата има някой.
Никой да не мърда.
Там има някой.
Невъзможно.
Никой не оцелява в гората след залез.
Това е номер.
Мина, знам, че лъжеш за мястото където си намерила колелото.
Искам да ми кажеш честно.
Наруши ли правилата?
О, Господи!
Почакай.
Джон? Ти ли си?
Да, скъпа. Моля те, отвори ми.
Той се върна. Джон се върна!
Ти си умно момиче, Кийра.
Кийра.
- Казах, че ще се върне.
Те идват, скъпа.
Пусни ме да вляза.
- Джон, отварям.
Не може да отваряме тази врата след залез.
Каквото и да става. Това е правило!
Правилата вече нямат значение, мъжът ми е отвън.
Скъпа, не искам да те плаша, но съм ранен.
Доста зле. Моля те!
Наблюдателите си играят с нас, пускат уловка.
Не, аз…
- Това е номер!
Познавам гласа на мъжа си, той е.
И да не е Джон, а друг, трябва да помогнем.
Няма да отваряме на никого!
Мина?
Джон, почакай малко, скъпи.
Кажи ми какво си направила. Къде си ходила.
Влязох в една яма.
Божичко!
Не беше сама, аз й помогнах.
Даниъл е импулсивен.
Знаела си, че ще те последва. Използвала си го.
Ти не ме познаваш.
Ясна си ми.
Ти си гневна и егоистична.
Държиш се като дете.
Не трябва да съм тук и няма да остана.
Ясно ли ти е?
Ще избягам оттук.
Млъкнете! Млъкнете всички!
Съпругът ми е отвън и ще отворя вратата.
Спри, почакай!
Почакай за секунда.
Питай го нещо, което знае само той.
Скъпа, моля те.
Защо?
Точно сега ми се довери. Давай.
Джон?
Много съжалявам, скъпи.
Коя книга чета в момента?
Джон?
Книга?
Не знам.
Знаеш, знаеш, миличък.
Купихме я от онази хубава книжарница в Дъблин.
Каза, че ще ми хареса, че ти напомняла за мен.
Прегърни ме, моля те.
Пусни ме да вляза, за да мога да те докосна.
Нещо не наред с него.
Наблюдателите нямат пощада към човешкия живот.
Не го знаеш.
- Те са отвън с него.
Те са отвън.
Те идват всяка нощ, Кийра. Всяка нощ.
Защо тази нощ да е изключение?
Чувам ги.
Те идват.
Джон, в краката ти има камера.
Кийра.
Искам да я вдигнеш до лицето си,
за да видят другите, че си ти и че си сам.
После ще отворя вратата и ще влезеш.
Кийра!
Помогни ми…
Джон?
Джон, върни се!
- Кийра.
Пуснете съпруга ми!
Джони…
Много съжалявам.
Идват. По местата.
Какво правят?
Опитват се да влязат.
Ако стъклото се счупи, край с нас. Разбирате ли?
Застанете зад мен.
Ще намерим друг начин.
Ще нарушаваш ли още правилата?
Мина! Люси!
Мина, денят не е ли прекрасен?
Да, майко.
Къде е сестра ти?
Тук съм.
Елате, момичета.
Искам да се повозим.
Мина, вдигни прозореца. Косата ми ще се разроши.
Не разбирам защо не спазваш правилата.
Искаш да ме ядосаш ли? Казах нещо.
Искаш да ме ядосаш ли? Казах нещо.
Побъркваш ме, знаеш ли?
Побъркваш ме, знаеш ли?
Престани!
Мразя те, мразя те!
Какво правиш? Луда ли си?
Какво става?
КРАЙНА ТОЧКА 89
Дойде зимата, а гората си играеше с разума ни.
Бягството вече не изглеждаше решение.
Дните бяха по-къси, а студът жесток.
Всички започнахме да рухваме.
Побързай, Даниъл. Смрачава се.
Бързам колкото мога.
Станал си непохватен и слаб.
Ще умрем от глад, ако не уловиш нещо.
Добре.
Даниъл!
- Добре!
Побързай.
Добре ли си?
Днес яла ли си нещо?
Дани и Мадлин отново се караха.
Не мога да търпя разправиите им.
Двойката, която решихме да изпратим у дома…
…са Дом и Таня.
Господи!
Кортни, направо съм разбита.
Винаги е тежко, когато някой си тръгва.
Но колкото и да е неприятно…
…плаках достатъчно.
Знаете как е, шоуто трябва да продължи.
Обичаме ви.
- Много!
Обичаме ви.
- Да!
Обичаме ви.
- Съжалявам.
Кийра!
Кийра!
Кийра, къде си?
Кийра!
Слънцето почти залезе. Какво правиш?
Той беше там онази нощ.
На сантиметри от мен.
Но сега го усещам.
Знам, че е мъртъв.
Не мислиш разумно. Всички сме така.
Трябва да съм с него, нали?
Ако са го завлекли долу.
- Не бъди глупава.
Не мисля, че съм глупава.
Даниъл.
Той ловуваше с Мадлин.
Не биваше да ги оставям сами.
Даниъл!
Какво правиш?
Момчето си е изгубило ума.
Развържи ме!
Сега командваме ние!
Чакай, Дани.
Говори с мен. Почакай!
Веднъж ти казах, че гората изкарва наяве най-лошото в нас.
Трябва да се върнем в Кафеза.
Дани. Даниъл!
Даниъл, не го прави. Моля те.
Господи!
Отвори, Даниъл.
Дани.
- Не.
Отвори вратата!
Не отваряме на никого, каквото и да става.
Слънцето залязва, Даниъл.
Трябваше да я оставиш там.
Да вървим.
Да говорим с него. Само се опитва да ни стресне.
Не подценявай гнева му.
Дани.
Защо го направи?
Нещо трябваше да се промени.
Хайде, Кийра. Наблюдателите скоро ще са тук.
Виж.
Гние.
Дано прикрие миризмата ни.
Правилото е "Всички да сме вътре преди залеза.
Всички да сме на светло."
Къде са?
Ще дойдат, винаги идват.
Не мърдай, всичко е наред.
Те не са тук! Те не са при нас!
Търсят ни.
Да вървим.
Даниъл!
Дани!
Отвори, Даниъл!
Дани, моля те!
Нямаме време! Разбираш ли?
Даниъл!
- Моля те, чуй ме.
Знам, че си ядосан.
Разказвала ли съм ти за сестра си?
Тя се казва Люси.
Опитва се да се свърже с мен.
Мама умря, когато бяхме малки.
Не съм казала на никого, но беше по моя вина.
Не мисля, че съм добър човек, Даниъл.
За разлика от теб.
Не знаеш какво ще ти причини това.
Ще те преследва до гроб.
Моля те, Дани, не искам да умра.
Моля те.
Що за глупак си!
Не ме доближавай.
Отдавна трябваше да те убия.
Остави го на мира.
Те идват!
Нарушихме правилата.
Всички пред огледалото!
Обещах никога да не ви лъжа и удържах на думата си.
Но има някои истини, които се надявах да ви спестя.
Някога преподавах история.
Фолклор, митология, такива неща.
За разлика от вас аз дойдох тук по свое желание.
Знаех какво има тук.
Но едва в нощта, когато видях един за пръв път,
разбрах колко е опасно това място.
Видяла си Наблюдател?
Един ден ловувах сама.
Слънцето залязваше и аз хукнах към Кафеза.
Почти бях стигнала.
И изведнъж чух нещо.
Когато погледнах между дърветата…
Реших, че съм си изгубила ума.
Какво беше? Какво видя?
Видях…
…себе си.
Не точно мое копие.
Всичко беше някак… странно.
Беше по-дълго, по-източено.
Не е възможно.
Наблюдателите са древен вид,
създания от митовете и легендите.
Наричат ги с много имена…
Изродени деца на елфи.
Крилати хора.
Феи.
Феи?
Да. Затова ни наблюдават.
Изучават ни,
за да се превърнат в нас.
Ние сме техните играчки, техните музи.
И затова те никога няма да ни пуснат да си идем.
Джон?
Много съжалявам, скъпи.
Коя книга чета в момента?
Един от тях ли е?
Коварни гадини, нали?
Кошмари. Всички ги имаме тук.
Ела, поспи при нас.
Добър вечер. Какво шоу сме ви приготвили днес!
Всички тръпнем от нетърпение да видим.
Даниъл.
Даниъл!
Даниъл!
Ще влязат.
Вратата няма да удържи.
Опитай се да не умреш.
Тя изглежда адски дива.
Какво става?
Господи!
Внимавайте!
Отдолу има нещо.
- Някой виждал ли е това?
Не!
Какво ще правим?
Божичко!
Те ще счупят стъклото.
Ако ти е мил животът, трябва да се затичаш.
Не трябва да съм тук.
Ще избягам оттук.
Това е врата!
Отвори я.
- Почакай!
Слизам.
Подай ми птицата.
Това е било под нас през цялото време.
Вижте колко храна!
Може да си живеем така с години. Край на лова.
Изглежда някой ги е изучавал.
Май не знаеш всичко, Мадлин.
СТАРТИРАНЕ…
Хващаш ли сигнал?
Не.
НЯМА ВРЪЗКА С МРЕЖА
ВИДЕОДНЕВНИК
ДЕН 001-100
ДЕН 001
Професор Рори Килмартин.
24 септември 2009.
Това е той. Професорът.
Днешният ден бележи началото на моето най-велико и уникално достижение.
Моята непробиваема крепост тук, в центъра на местообитанието им.
Кръстих я "Страната на чудесата".
Те идват и ме гледат всяка нощ, както очаквах.
subs by sub.Trader at
Просто стоят на прозореца и наблюдават.
Абсолютно тихи.
Сякаш това е по-силно от тях.
Те са хипнотизирани от мен.
09:00.
Миналата нощ беше кошмарна.
Те вземат надмощие над мен.
В началото допуснаха големи грешки. Сгрешиха пропорциите на очите ми.
Объркаха броя на пръстите ми.
Но Наблюдателите се учат бързо.
Ще се наложи да подсиля стъклото.
С години колегите ми ме подиграваха
за решението да създам Страната на чудесата.
Машините не можеха да работят без генератор.
Затова си набавих работници.
По тринайсет на ден.
Ни повече, ни по малко. Това беше правилото.
Мъже от близките градове и села.
Мъже без пари, без семейства.
И в края на всеки ден
ги карах да вечерят навън, докато аз…
…тихо потъвах в бункера,
затварях люка
и чаках писъците им да стихнат.
Това място бе построено с кръвта на невинни хора.
Всичко в името на познанието, предполагам.
Боже Господи!
Един от онези ми се яви днес под формата на дете.
Малко момиченце с червена коса.
Това създание беше различно от другите.
То се скиташе само.
Изглеждаше любопитно, дори невинно.
Представете си да се сдобиете с такава свръхестествена сила.
Силата да си създадеш копие.
Човек би могъл да постигне чудеса!
Би могъл да измами смъртта.
Да измами смъртта? Какво говори?
Той е луд.
Невероятно.
Аз постигнах невъзможното.
Няма да те нараня.
Спокойно.
Спокойно.
С теб ще станем добри приятели.
Боже, великолепно си.
Как те наричат?
Стига.
Да не гледаме това.
ДЕН 300
Триста дни тук.
Преди се мислех…
за някакъв визионер.
Но сега когато зърна образа си в огледалото горе,
се отвращавам от видяното.
Изгубил съм всичко човешко.
Създанието, към което толкова се привързах, ме чака горе.
Един куршум в сърцето ще свърши работа.
После един и за мен.
Лодката ще е там, където я оставих, нали?
На реката, след точка 134,
където птиците напускат гората.
Вече знам, че всичко това не е било за мен.
Ако сте се добрали дотук,
идете при лодката.
Следвайте птиците.
Идете в кабинета ми в университета
и унищожете всичко, което откриете.
Някои неща трябва да останат в миналото.
Колкото до мен…
…има някой, когото трябва да посетя.
Ще тръгнем утре.
Какво правиш?
Ако това ще е последната ни нощ тук,
значи ще танцуваме.
Не, няма.
Хайде.
Хайде!
Много си задръстена.
Хайде.
Не ми се танцува.
Бива те.
Да.
Татко беше пияница.
Знаеше ли?
Два пъти ми разби носа.
Строши ми няколко ребра.
Обикновено се трупясваше на кушетката.
И една нощ избягах.
Взех ключовете от мотора му и избягах.
Мисля, че ако бях останал,
щях да го убия.
Даниъл.
Хей!
Хей, ако се измъкнем оттук,
може да живееш при мен.
Става ли?
Готови ли сте?
Да тръгваме.
Гората ще направи всичко, за да ни задържи.
За да ни отклони от пътя.
Помнете кое е реално и кое не.
Ще се движим заедно.
Това е.
КРАЙНА ТОЧКА 134
Няма връщане назад.
Хайде, Дарвин. Ти ще ни водиш.
Там има нещо. Отпред!
Какво е това?
Невероятно.
Може би тук са затворили феите.
Казват, че някога те са живели сред нас като божества,
като мост между природата и човека.
Но с времето силата им започнала да ни плаши.
Избухнала война между човека и феите.
Те били прокудени в подземна гробница,
запечатана с тежка врата,
която да им попречи да се върнат на повърхността.
Векове наред те се опитвали да излязат,
но открили, че са изгубили крилата и магическите си умения
и никога няма да напуснат гората.
Да вървим.
Ужасно е студено.
Ще успеем. Не изоставай.
Не изоставай.
Люси, много бързо вървиш.
Стъмва се, Мадлин.
Има още време.
При този дъжд няма да успеем.
- Ще трябва.
Стойте един до друг!
Побързайте.
Ще стигнем всеки момент, усещам го.
Всеки момент.
Трябва да тичаме. Хайде!
Бързо!
Не се обръщайте!
Почти стигнахме.
Почти стигнахме.
Дани, побързай!
- Не спирайте!
Ето я.
Измъкнахме се.
Наистина успяхме! Успяхме!
Ето я лодката.
Бързо!
Даниъл!
Чакай!
Хей!
Даниъл!
Не мога да откача веригата.
- Идвам.
Чакай, къде е Даниъл?
Джон.
Джон, Кийра се тревожи.
Даниъл, това не е Джон!
Тя ще се радва.
- Не е той!
Даниъл, вземи ме със себе си.
Божичко, той не ни чува.
- Ще го доведа.
Нямаме време.
Даниъл, бягай! Това не е Джон!
Хайде, Джон, стани.
Даниъл!
Бързо в лодката!
- Даниъл, бягай!
Даниъл!
Ще чакаме колкото можем. Влизайте в лодката.
Не гледай. Не гледай!
Даниъл!
Могат ли да плуват?
Не могат да напускат гората.
Сигурна ли си?
- Да.
Събудете се.
Събудете се.
Добре ли сте?
Закъде е този автобус?
Автобусът пътува за Голуей.
Ще ни закарате ли?
Извинете.
Бихте ли го усилили?
Утре ще отида в университета
и ще направя това, което поиска Килмартин, и…
…ще забравим за станалото.
Добре.
Добре.
Добре.
Люси.
Какво стана?
Какво й е на мама?
Мина, защо го направи?
Мамо! Мамо, моля те!
Кабинетът трябваше да бъде освободен.
Да бъде даден за учебна стая.
Но група студенти учредиха фонд за опазване на делото на чичо ви.
Казват, че той силно вярвал в него.
Така е.
Ето го и него.
Чичо Рори.
Ще бъда отвън, ако ви трябва нещо.
ХИБРИДНАТА ДИЛЕМА ОТ РОРИ КИЛМАРТИН
Член 14, свитък от университетските архиви.
Подробно описание на времето отпреди войната.
Времето преди феите да станат безкрили, свирепи зверове.
Съвместният живот с феите бил златна епоха за човека.
Те живели сред нас като пазители, приятели, дори брачни партньори.
Хибридните деца,
родени от съюза между хора и феи, променили всичко.
Те владеели изкуството на трансформацията.
Дори можели да имитират покойници.
Но когато човеците проклели и прокудили феите,
какво станало с хибридите?
Според историята видът им е изчезнал.
Но това не е доказано.
Представете си какво можем да постигнем с техните сили.
Кого можем да съживим.
Тръгвам към гората след седмица.
Мисля, че е тук, благодаря.
Здравей.
Здравей.
Трябва да видиш нещо.
Добре.
Кабинетът на Килмартин беше непокътнат.
Напълно недокоснат.
Имаше купища документи за Кафеза, за Наблюдателите и гората.
Взех колкото можах.
Открих и тези снимки.
Не разбирам, това е…
Мадлин.
Попитах на рецепцията и…
Рори Килмартин е бил женен.
Жена му се казвала Мадлин.
Ако му е била жена, тя щеше да ни каже.
Има и още нещо.
Какво е това?
Некролог.
Мадлин Килмартин, жената от снимките…
Починала е.
През 2001 от белодробен рак.
Не.
Един от тях е бил с него в бункера.
Може би е имало причина.
Не е възможно.
Ние чухме как го убива, нали?
Той е знаел за уменията им да променят формата си.
Може би е мислел, че може да върне съпругата си.
И да създаде нова Мадлин.
Но те не излизат на светло.
Тя може да е различна от другите.
Тя е една от тях, Кийра.
Мадлин е Наблюдател.
Къде е тя?
Не трябваше ли вече да е тук?
Ще дойде.
Те винаги идват.
Доведохме тук чудовище, Кийра.
Трябва да я върнем там.
Толкова е тихо.
Това кой е?
Ти не си Кийра.
Не го изпипах напълно.
Но с времето ще успея.
Ще ни убиеш ли?
Целта ми е да се превърна в теб.
Мадлин.
Мина?
Бягай, Кийра!
Скъпа.
Някога бяхме като богове.
Заради хората бяхме натикани под земята векове наред.
Давещи се за въздух, разбити,
ровещи в пръстта с нокти като къртици.
Ти не си различна, Мина.
Подвластна си на омразата си, ревността си.
Сега, когато знаеш тайната ми, ставаш опасна.
Няма да кажа на никого, обещавам.
Никога няма да ти навредя, Мадлин.
Човеците и преди са ми давали обещания.
Ти се грижеше за нас, ти ни закриляше.
В Кафеза бяхме като семейство.
Бяхте домашните ми любимци.
Изучавах ви отблизо.
Не е вярно.
Познавам те, Мадлин.
Благодарен съм ти, Мина.
Без теб щях да остана навеки пленник на гората.
Затворник като останалите.
Цял живот мечтаех да стигна до света отвъд гората.
Нямаш представа какви страдания ми причиниха другите.
Айнриохтан е името, което са ми дали при раждането ми.
Странницата.
Дневният бродник.
Уродът.
Когато Професорът дойде в гората, реших, че нещата ще се променят.
Той ми обеща да ме изведе оттам.
Но негодникът се опита да ме застреля.
Нямах друг избор, освен да го убия.
Няма да бъда предаден отново.
Кийра!
Не можеш да бягаш повече.
Да сложим край като равни.
Аз съм Айнриохтан.
Дневният бродник.
Този, който се спасява.
Ще живея след човеците в твоето тяло.
Никой няма да забележи разликата.
Мога да облекча цялото ти страдание.
Не го прави.
Погледни се, Мина.
Ти изостави сестра си.
Уби собствената си майка.
Заслужаваш ли да бъдеш спасена?
Килмартин не ти е казал, нали?
Какво?
Не ти е казал защо можеш да излизаш денем.
Защо само ти си можела да напуснеш гората.
За какво говориш?
В университета имаше запис.
Сега вече го разбирам.
Видовете ни са живели в хармония.
Някои дори се влюбвали и имали деца.
Килмартин ги нарича "хибриди".
Мисля, че ти можеш да излизаш на светло,
защото не си само Наблюдател, Мадлин.
Ти си и човек.
Не ти вярвам.
Сигурно си го усетила.
Това, че не си като тях.
Знаеш какво е да си човек, нали?
Това означава ревност и омраза.
Но означава също и любов и прошка.
Мина, престани!
Знам какво е да се смяташ за чудовище.
Да чувстваш, че половината от теб е зло.
Това може да те превърне в нещо напълно непознато.
Ти не ме познаваш.
Мисля, че има и други като теб.
А ако успееш да ги откриеш?
Вече няма да трябва да бъдем сами.
Надявам се да си права.
Кийра.
Кийра, събуди се.
Моля те, Кийра.
Чух гласа на Джон.
Знам. Тук съм.
Имам чувството, че са сън…
дните, които прекарахме в гората.
Мисля, че Мадлин все още се навърта наоколо и ме наблюдава.
Тя заема различни форми.
Понякога е малко момиченце.
Съзирам я сред тълпата.
Някой, у когото има нещо необичайно.
Понякога си мисля, че полудявам.
При мисълта, че има и други като нея.
Просто се надявам тя да намери каквото търси.
Всичко свърши, Минс.
Преживяла си голяма травма, нормално е да се боиш.
Но сега си в безопасност.
Знам.
Права си.
Радвам се, че си тук, Люси.
Какво е това?
Ще покажеш ли на леля Мина?
Какво е това?
Рисунка на теб и Дарвин.
НАЙ-ДОБРАТА ЛЕЛЯ И ПАПАГАЛ НА СВЕТА
Чудесна е. Съвършена!
НАБЛЮДАТЕЛИТЕ
Превод МАЯ ИЛИЕВА
subs by sub.Trader at