Hollow Man (2000) (Hollow.Man.DC.2000.720p.BluRay.DTS.x264-CtrlHD.srt) Свали субтитрите
ЕЛИЗАБЕТ ШУ
КЕВИН БЕЙКЪН
ДЖОШ БРОЛИН
във филма
Ч О В Е К Б Е З С Я Н К А
НЕСТАБИЛНО
По дяволите!
По дяволите.
БИ ТРЯБВАЛО ДА РАБОТИШ
СТАБИЛНО
Аз съм абсолютен гений.
О, Боже мой.
Себастиян, имаш ли представа колко е часът?
Да Винчи никога не е спал. Казвал, че е загуба на време.
Кой е този?
Не е твоя работа.
Вече не е.
Линда,
разгадах реверсията.
Така ли?
- Виж това.
Гледай.
СТАБИЛНО
11 месеца и изведнъж го получаваш като гръм от ясно небе? Как?
Обичайното. Кафе и шоколад.
Мразя те.
Намери Мат и върви в лабораторията! Трябва ми Изабел за тест на живо.
Мисля, че мога да го намеря.
Ти кога ще дойдеш?
- Ами сега в Швеция е ден.
Трябва да се обадя в Нобеловия к-т и да им кажа да приготвят наградата.
Ще се видим след малко.
Мат.
Обади се Себастиян. Трябва да отидем в лабораторията.
За какво е това бързане?
Разгадал е реверсията.
- Шегуваш се.
Кога?
- Докато сме спали.
Искаш ли да те закарам?
По-добре всеки с колата си.
Писна ми от тази криеница, Лин.
Ще трябва да му кажеш.
Да, някой път.
Просто изчаквам удобния момент.
Със Себастиян няма удобен момент.
Но ти трябваше да умреш,
'щото бях създаден да летя.
Добро утро, д-р Кейн.
Приятен ден, сър.
- Благодаря.
Добро утро, сър.
- Здравей, Ед.
Екипът ви е подранил днес. Нещо специално?
Съжалявам, Ед. Знаеш правилата.
СКАНИРАНЕ
Оторизация, моля.
- Кейн, 0027.
Потвърдено.
Изабел.
Хайде, Изабел.
Успокой се, миличка.
Добро момиче.
Всичко е наред.
Няма да ти причиня болка.
Седи мирна.
Изабел?
- Напоследък е по-агресивна.
За това са транквилантите. Ще я хвана.
Дълго време е унесена. Мозъкът й започва да се уврежда.
Погрижи се за ухапването.
- Ще се справя.
На бас на 10 долара, че ще я думна първи.
Готово.
Татко има изненада за теб.
Пропусна.
Може би защото не се упражнявам в обедната си почивка.
Дължиш ми десетара.
Пиши ги на сметката ми.
Знаеш, че един ден може наистина да те накарам да се разплатиш.
Сара е войнствено настроена, затова внимавай.
Това са глупости, Себастиян.
- Добро утро и на теб.
Да сложим маймуната на масата.
Как ще оправдаеш инжектирането на Изабел с не тестуван серум?
Така се пести време.
- Ти ще чистиш остатъците.
Мислиш, че се опитвам да убия Изабел?
Да я убиеш? По-скоро да я втечниш.
- Лабораторията е готова.
Е, възраженията ти са надлежно отбелязани и набързо отхвърлени.
Да, сър.
Как така, когато казваш: "Да, сър", звучи като " Мамка ти"?
Практика.
Как ме убеди да я наема?
Искаше най-добрия ветеринар в САЩ.
Интересува се повече от животните.
- И навярно затова е толкова добра.
Е, какво представлява човекът, с когото се срещаш?
Той е всичко, което ти не си.
Сигурно е скучен.
Готово след 40.
- Добре.
Жизнени функции?
Всички нормални.
Разбира се, " нормални" в най-широк смисъл.
Спешна помощ, в готовност.
- Технически, статус?
Тук е Господ.
Нарушавате естествения ред на нещата
и ще бъдете строго наказани за цяла вечност.
Господ се изказа.
Колко пъти трябва да ти казвам, Франк,
че ти не си Господ.
Аз съм.
Съжалявам, шефе. Забравих.
Е, приятели, вече готови ли сте?
Да.
Като че ли някога са ни чакали.
Кажи на Неговото Височество, че Мери беше гореща преди два часа.
Да, ще му го кажа.
Готови тук, шефе.
- Старт запис.
Действаме.
Субект, Изабел Две. В момента е във фаза пренесеност, 126 часа.
Тестуване протокол фаза D,
Сериен облъчен протеин Кейн 125.
Престани да ги кръщаваш на себе си, ще имаш повече късмет.
Благодаря, д-р Кенсингтън, за тази проницателна забележка.
Ще я включа в мемоарите си.
Непременно ще те включа в моите.
Приятели, моля, бъдете сериозни!
Мислиш ли, че ще оживее?
- Не знам, просто работя тук.
Квантовите маркери са калибрирани.
Окей, Сара, дай ни вена.
Спрей.
Вената е готова.
Добре.
Защо ли.
Лоша форма, Матю. Аз имам честта.
Инжекцията е направена в 08:47.
Ускорено сърцебиене.
Все още сме в зеленото.
- Потвърдено.
Биоелектроенерегията и квантовите индикатори за пренесеност са стабилни.
Получаваме клетъчна реакция.
Действа. Наистина действа.
Разбира се.
- Не ставай нахален.
Пулсът е ускорен. Изплашена е. Наред е.
Субектът реагира незабавно. Протоколът действа бързо.
ВНИМАНИЕ БиоЕ възел Т03
По дяволите, кръвното налягане спада. Пулсът ускорен.
Сърцето й.
Сърдечен ритъм и мозъчна дейност неравномерни.
Сърцето й е пред спиране.
- Дефибратор!
Пригответе интракардиак.
Равна линия. Изпускаме я.
- Не. Прасни я!
Готово!
Пак.
- Готово.
Пак!
- Готово.
Хайде.
- Пак!
Готово!
По дяволите! Интракардиак.
Чакай! Стана.
Все още неравномерно
и се стабилизира.
О, човече.
Мозъчната дейност се стабилизира. Квантовите маркери са стабилни.
Добре завърнала се, Изабел.
Да, бебчо!
Успяхме.
- Добра работа, всички.
Да! Така се прави, човече.
Е, как е тя, докторе?
Мисля, че ще се оправи.
Хайде. Там вътре.
- Хайде, Изабел.
Хайде. Добро момиче.
Виж колко е спокойна.
Сякаш нищо не й се е случило.
Планувайте вивисекция за понеделник. Искам да проверя нервните й пътища.
Едва я върна и вече се каниш да накълцаш мозъка й?
Не ръководя зоологическа градина!
Шибано неетично копеле.
- Кажи й, че се шегуваш.
Така ли?
- Да.
Няма да я режа поне 1-2 седмици.
Не бъди такъв кретен.
Накрая имаме повод да празнуваме.
Супер. Гладен съм, да вървим.
- Аз също.
Трябва теб да нарежем.
Дами и господа, моля за малко от времето ви.
Моля.
За най-добрия изследователски екип, който познавам.
Наздраве.
Имаше голяма експлозия и след това тя каза:
"Ако си толкова умен, как така все още си във второ отделение?"
Веждите й пораснаха отново?
- За месец.
Колко време беше отстранен?
- Месец.
Мислех, че си си отишъл.
Няма къде да отида.
Пропуснах ли нещо?
Не би ли трябвало да си щастлив?
Реверсията беше последният пробив. Сякаш е началото на края.
Това не е вярно. Имаме данни за цял живот.
Мат има търпението да дъвче цифрите, но ти ме познаваш,
нуждая се от този блясък и от зрелището.
Не мога да се занимавам с подробностите.
Да, знам. Бях една от тях.
Мисля, че бяхме страхотни.
Ти беше страхотен.
Аз просто стоях до теб.
Хайде. Имахме хубави моменти.
Да, имахме хубави моменти.
Искало ли ти се е някога да върнеш часовника назад?
Да се върнеш и да опиташ пак?
Бих казала, че такова пътуване във времето няма.
Е, може би трябва да го измислим.
Или не.
Като как е?
Преди четири години тази комисия ми възложи
много специфична и предизвикателна задача.
Да се дефазира човешко същество от квантовата синхронизация
с видимия свят
и да се върне благополучно без последици.
Установихме, че изпращането в небитието е лесно.
Трудно беше връщането.
Разлагат ли се нишките на първичната ДНК?
Заедно с нестабилността на клетъчната връзка.
Как решихте проблема?
Не съм.
Но сме близо.
Просто ни трябва още време.
Откакто влезе в класа ми като първокурсник,
разбрах, че си различен.
С годините гениалността ти все повече впечатляваше.
Благодаря, д-р Креймър.
- Е, още не ми благодари.
Комисията ти даде забележителна отсрочка.
Толерирахме ексцентричностите ти, както и нуждата ти от усамотение.
И те уверявам, че търпението ни се изчерпва.
Ако не получим резултати, при това скоро,
гениалността ти ще престане да ме впечатлява.
Ако не можеш да се справиш,
ще намеря друг Себастиян Кейн, който може.
Какво стана там?
- Дано аргументът да е добър.
Не бях готов да им го кажа.
- Не си бил готов?
Не става дума за готовност. Имаш резултати, съобщаваш ги.
Мога ли да обясня?
- Току-що излъга Пентагона!
След като разберат, че сме приключили,
могат да ни вземат проекта.
Защо ще го правят?
- Защото няма да се нуждаят от нас.
Но проектът е техен. Все някога ще се случи.
Може да е техен, но е моя мечта, моя визия.
Какво предлагаш?
- Самите ние да преминем към Фаза 3.
Фаза Три? Обезумял ли си?
Не можеш да преминеш към опити с хора. Има правила, процедури.
История не се прави с правила, а като се улови моментът.
Искаш да си първият. Това е.
Не става дума за мен, а за нас. Казахме, че ще променим света.
Сега е нашият шанс.
И ще вземем нобелова награда.
Хайде, друже!
Ако разберат, че сме заобиколили препоръките на експертите...
ще ни изхвърлят!
- Ако стане, няма да им пука!
Как получи разрешение за Фаза три?
Предложих да бъда аз. Те се съгласиха.
- Няма начин.
Шегуваш се.
Предложил си себе си. Да не си полудял?
Джонас Солк е изпробвал ваксината за полио върху себе си. Луд ли е бил?
Да, сигурен съм, че е бил.
По дяволите.
През последните 4 седмици възвърнахме 7 примата.
Резултатите говорят сами за себе си.
- Или искаш да повярваш това?
Сара, мислех, че ще си доволна. Даваме на животните почивка.
Това бързане е кофти наука, независимо кой е морското свинче.
Не мога да повярвам, че са одобрили.
- Мисля, че е супер.
Очакваше се от теб.
Ако трябва да продължим, това е следващата логична стъпка.
Ще бъда дефазиран 3 дни и след това ще извършим квантова реверсия.
По дяволите, да.
Да разчитам ли на най-добрата ви работа?
Добре.
Как му позволихме да ни убеди в това?
Може ли по този въпрос по-късно?
Опитвам се да те любя.
Тук рискуваме професионалния си живот.
Да, Мат, разбирам.
Тогава защо се съгласихме?
- Защото сме наивни.
И защото когато стигнеш предела...
продължаваш, за да видиш какво се крие там.
Навярно защото и двамата знаем, че Себастиян ще се справи.
Нека задам друг въпрос.
- За това кой ще бъде отгоре ли?
Някога липсвал ли ти е?
Защо питаш?
Защото вдига летвата твърде високо.
Нека ти издам една тайна.
Концепцията за Себастиян е много по-привлекателна,
отколкото самият Себастиян.
Готови сме за теб.
До скоро.
Никога не е късно да спрем.
- Мислех, че аз съм нервният.
Залогът ни е голям.
- Чул ли си за Супермен и Жената Чудо?
Престани да се правиш на клоун.
- Добър виц.
Супермен лети над Метрополис.
Възбуден е и проверява покривите.
Вижда Жената Чудо да се пече на покрива на Правосъдната лига.
Лежи гола-голеничка, широко разкрачена, чака да й го сложат, така ли?
Супермен си казва:
" Ще си имам Катеричка Чудо."
Сеща се, че може да литне долу, набързо да я напомпа
и да изчезне, преди тя да разбере, тъй като е Супермен.
По-бърз от светкавичен куршум.
Спуска се долу, така бързо я чука, че тя дори не го вижда.
Жената Чудо присяда, казва: " Какво, по дяволите, бе това?"
А Невидимият Човек казва: " Не знам,
но гъзът ми ме заболя яко."
Смешно, нали? Хайде, приятели. Смешно е.
Дами, моля. Това е наука.
Започва IV впръскване.
Е, как се чувстваш?
- Малко напрегнат.
Пулс 88. Кръвно налягане 140/95. Малко повишено.
Чудя се защо.
Сигурен ли си?
Абсолютно.
Готови ли сме горе на небето?
- Готови.
Мери действа.
Надявам се да не правим филм за убийство.
Ако е, имам претенции за поршето му.
Джанис, как можа да го кажеш?
Съжалявам.
Поршето е мое.
Субект мъжки, възраст 38, тегло 75 кг.
Серумът е облъчен.
Дано да стане.
- Ще стане.
О, да?
- Обзалагаш ли се?
Ако спечеля, няма да те има, за да платиш, така че, не.
Готов ли си?
Аз ще го направя. Така че, ако нещо стане, не могат да те обвинят.
Добре.
Последни думи?
Да. Ако умра, кажете, че съм казал нещо дълбоко и умно.
Инжекцията направена в 18:23.
Чувстваш ли нещо?
- Дотук нищо.
Жизнените функции стабилни.
- Нищо не се случва.
Структурата на човешката ДНК може би се нуждае от повече време.
Да няма грешка в импулсите?
- Няма.
Провери отново радиацията. Не може да няма реакция.
Никаква промяна в биотоковата активност.
По дяволите!
Ще повторя протокола, окей?
- Чакай.
Започвам да чувствам нещо.
Ръката ми. Тя...
Стопля се.
Започва да изтръпва.
Да, плъзва надолу по гърба ми.
Започна се.
По дяволите! Боли.
Разкъсва ме.
Сърдечният ритъм ускорен. Пулс 110. 130.
Исусе, не мислех, че толкова ще боли.
Франк, отчитай!
Мозъчните вълни са с големи пикове. На прага на припадък е.
Пулсът е 165, 170. Кръвното налягане е 180 на 110.
Себастиян, чуваш ли ме?
Сърцето му ще се пръсне!
- Пригответе електрошока!
Ето го.
Под клетъчен квантум. Той се пренася.
Биотокът е на червено.
Чакай. Той тръгва.
Пулсът е 180. Задържа се стабилен.
Мили Боже.
Пулсът спада. 170, 160, 150.
Биоквантово дефазиране постигнато в 18:26.
Добре ли е?
Да, той е в биотоков шок. Припадна от травмата.
Жизнените функции нормализират ли се?
Пулс 110, спада. Кръвното налягане е 130/75.
Квантовите показатели нормални.
- Ел. активността се стабилизира.
Нещо, което да се каже на внучетата.
Пулсът стабилен на 85.
Ти успя. Ти си първият.
Спокойно.
Ти задряма.
Дишането му е хипнотично.
- Да.
Колко време мина?
17 часа.
Имаме достатъчно данни за доживотни изследвания.
Това е смел нов свят, Лин.
Продължавам да гледам тази дупка и се чудя дали той наистина е там.
Видя ли това?
- Себастиян, чуваш ли ме?
Исусе! Лампите! Изгасете проклетите лампи!
Не мога да затворя очите си.
Можеш, но клепачите ти са прозрачни.
Странно. Чувствам се същия, но не съм тук.
Тук си.
Тук съм.
Къде?
- До огледалото.
Гледам се.
Или по-скоро не се гледам.
Ей, как е той?
Защо не попиташ Себастиян?
Как се чувстваш?
- О, не много зле, при обстоятелствата.
Просто искам да наглася настроението.
От светлината е. Клепачите му са прозрачни.
Е, как се чувстваш като дух?
Духовете са мъртви. Аз съм много жив.
Хайде, не се прави на отворко.
Съжалявам. Не можах да устоя.
Добре, сега се чувствам сякаш играем Марко Поло.
Чудя се къде ли е той сега.
Е, виждам, че процедурата не е променила личността ти.
Просто прелетя покрай мен.
- Няма проблем, действам.
Виждаш ли нещо?
- Къде е той.
Скива ли го?
Скивах те, шефе.
Вие, приятели, нямате чувство за хумор.
По дяволите. О, Боже мой.
Уредих някой от нас да бъде тук денонощно, ако се нуждаеш от нещо.
Екипът ще бъде на повикване алфа, така че ще може да бъде тук до...
30 минути. Знам. Нали помниш, че аз написах процедурата?
Успокоявам те. Има термична камера за наблюдение.
Харесва й, нали?
- Какво?
Да ръководи.
- О, да. Много й харесва.
Крайно време е за промяна.
Е, просто запомни.
Проектът все още е мой.
Можеш ли да вземеш нощната смяна?
- Не е като да имам социален живот.
Знам. Проклятието на работохолика.
Картър ще дойде към 6, за да те смени.
Аз ще дойда в 8. Обади ми се, ако трябва.
Ще се оправя. Наспи се.
Добре. Чао.
- Чао.
Будна ли си?
Себастиян?
Тук ли си?
Знам, че си тук.
Когато проверих монитора отново, той се беше върнал.
Питах го къде е бил, каза ми, че е ходил за чаша кафе.
Защо не ми се обади?
- Защото не бях сигурна...
И още не съм, може и да съм сънувала, исках само...
да споделя с някого.
Какво искаш да направим?
Не знам, не мога да повярвам, че може да е толкова жесток.
Чувствам се толкова глупаво!
Ще говоря с него.
- Не, недей!
Това е дреболия, не трябваше да я споменавам.
Е, как беше първата ти нощ?
- Неспокойна.
Трудно е да се спи, с отворени очи.
Какво прави?
Станах няколко пъти. Разходих се наоколо.
Сара спомена, че не си бил в стаята си.
Взех си чаша кафе.
В бъдеще казвай на дежурния къде отиваш
просто ако ти се случи нещо.
Трогнат съм от загрижеността ти, но това не е проблем.
Не искаме да стане проблем.
Всичко е нормално.
Добре, да свалим тези.
Добре ли си?
Да. Защо?
Изглеждаш малко нервна.
Не, добре съм.
Мен ли гледаш?
Не.
Защо?
Няма причина.
Каква беше клиентелата?
- Този човек идва при мен и казва:
"Обичам жените си като кафето ми." Хората още ли използват този израз?
Имал е предвид студено и горчиво.
- Много смешно.
Трябва да пусна една вода Пази храната ми от Картър.
Ще се опитам, но не обещавам.
- Добре.
Ще бъде странно, но ще улегне.
Не, какво би направил, ако знаеше, че си невидим?
Тръпки ме побиват. Не мога да пикая, без да нося термоочилата.
Като че ли някой иска да види това.
- Откъде да знам?
Питаш какво бихме направили ние или какво би направил Себастиян?
Каква е разликата?
Има човешка природа, има и Себастиян.
Винаги се шегува, че е Бог.
Представи си какво би направил, ако бъде оставен сам на себе си.
Страховита мисъл.
Слава Богу, почти свърши.
- Алелуя.
Едва започва. Мислиш, че Себастиян е лош?
Представи си, ако военните сложат ръка на това.
По-добре нашите военни, отколкото някои чужди.
Себастиян, по дяволите.
Нямаш си представа колко е забавно. Трябва да го опиташ.
Сигурна съм, че ще имам шанс.
Ей, отпусни се.
Това е последната ми нощ и си помислих за още един експеримент.
Можеш ли да познаеш какво е това?
Какво?
Как го усещаш?
Твърде познато.
Знаеш ли какво е да се любиш с невидим мъж?
Като навремето.
- Какво искаш да кажеш?
Теб никога те нямаше.
Е, сега съм тук.
Някога говорихме за това, помниш ли?
Какво?
Чудеше се дали ще разбереш разликата.
Себастиян, знам разликата.
Не е важно какво не виждам. Важно е какво не чувствам.
Почини си малко.
Утре ти предстои тежък ден.
Субект: Д-р Себастиян Кейн.
В момента във фаза пренос 86 часа, 23 минути.
Протокол фаза D. Инжектиране Сериен протеин Кейн 127.
Облъчването е завършено.
Готово.
Готов ли си?
- Не точно.
Започвах да се забавлявам.
Е, лошо.
Ще се видим след малко, приятелю.
Инжекцията направена в 09:28.
Какво чувстваш?
Нещо не е наред.
Ускорено сърцебиене. Франк.
Показателите за пренос са нестабилни.
Биотокът скача.
- Провери радиацията. Количката.
Какво?
Какво става?
Не мога да дишам.
Провери дихателния му път.
- Дробовете му са парализирани.
Картър!
Интубирай го!
Навлиза във фаза пренос.
- Сложи го на масата.
Изгубихме сигналите.
По дяволите!
Подай ми IV от АG-7.
- Готово.
Няма пулс.
Не усещам пулс!
Започваме реанимация.
Не умирай.
По дяволите не умирай.
- Усещам пулс.
Себастиян, чуваш ли ме?
- Изпада в шок.
Исусе.
Предполагам, че не стана.
Не.
Изглеждаш тревожна. Май е било зле.
Почти умря.
Това, което не ме убива, ме прави по-силен.
Да, и слага край на кариерите ни. Какво ще кажем на Креймър?
Нищо.
Засега няма нужда да знае.
Не можем да продължаваме да лъжем.
- Нямаме избор.
Ако ще остана така известно време,
ще трябва да направим някои промени.
Готово.
Отвори.
- Тук.
Окей, вдигай.
Картър, дай вентилатора.
Окей, стой мирен.
Не мърдай.
Благодаря. Така е по-добре.
Заповядай.
Това е подобрение.
- Почти минаваш за човек.
Преди не ставаше.
- Имаш лице, на което да говориш.
Сега пак можем да работим при нормална светлина.
Хайде да се опитаме да разберем къде сбъркахме.
Преди да започне да хапе и хора.
НЕСТАБИЛНО
По дяволите!
- Какво?
Отново загубих кохезия.
Поне по-близо ли си?
- Не.
Знаеш ли, не мога да му хвана В-то и С-то.
В-то и С-то?
Учителката ми в 5-ти клас ми каза, че геният преминава от А до D,
без да е нужно да минава през В и С.
Себастиян може да го направи.
Но аз, аз трябва да мина през В и С.
Задръж, Себастиян. Почти успяхме.
Хайде, дръпнете се!
Не мога да поема повече опити.
Знам колко е трудно.
- Глупости. Нищо не знаеш.
За никого от нас не е лесно.
По дяловите, Мат! За теб е лесно.
Трябваше да бъда във фаза пренос три дена.
Минаха 10 шибани дни, нали така?!
Десет дни опити с тъкани, с радиация и проклетите ти игли!
По дяволите повече не издържам.
Исках да кажа, че...
- По дяволите, какво си искал да кажеш!
И никога...
Никога не ми казвай колко ти е било трудно.
Ето я.
Направо ще ти изсмуча циците.
Д-р Кейн, какво става?
Просто се отбих да ти кажа, че излизам за малко.
Чакайте. Излизате? Секунда. Д-р Кейн.
Д-р Кейн. Какво искате да кажете?
Ако не изляза, ще откача.
Не можете да напускате сградата.
- Защо?
Такова е правилото.
- Моето правило, току-що го промених.
Оторизация.
- Кейн 0027.
Потвърдено.
- Не може така.
Няма да прекарам живота си в това затънтено свърталище!
Излизам! Ще се върна след няколко часа!
О, по дяволите!
Ало?
- Картър е. Имаме проблем.
Как е, Ед?
- Здравейте, докторе.
Не съм ви виждал от известно време.
- Знаеш как е понякога.
Работа, работа, работа.
Започвах да се тревожа, защото колата ви не е помръдвала.
Много благодаря, Ед.
Но всичко е супер.
Ей, виж. Виж.
Виж това.
- Човече, той е странен.
О, Боже мой.
- Мамо! Мамо!
Мамо! Мамо!
- Какво?
Какво?
- Виж, това е дух.
Не ставай смешен.
- Мамо, това е дух.
Ще се видим в лабораторията. Ще намина до дома му за всеки случай.
Ще се видим там.
Може да е тук.
Може да е навсякъде.
По дяволите.
Дори не си го помисляй.
Кой ще разбере?
О, по дяволите.
Мат, аз съм. Бил е тук.
Не, свалил си е маската.
Трябва да е някъде навън. Не знам къде е отишъл.
Връщам се в лабораторията.
Как се очаква от мен това? Изобщо не мога да го видя.
Казваш, че искаш да го застреляме? Съгласна съм.
Това не е маймуна, това е д-р Кейн. Не преиграваме ли?
Пука ми на шапката, ако е така. Там навън, той е в опасност.
Открие ли някой кой е той, цялата програма се проваля.
Господи, успокойте се. Никой няма да открие.
Мога ли все още да го застрелям?
- Къде беше?
Казах на Картър.
Направо полудявах. Отидох си вкъщи да си взема нещо.
Глупости.
Ходих в дома ти. Ти не само "си вземал нещо".
За какво говориш?
- Ти, точно ти. Как можеш?
Какво видя в дома ми?
Видях ти лицето, дрехите ти.
Себастиян, на обществено място. Защо ти трябваше?
Все още съм ръководител на проекта. Аз решавам.
Прав си. Ти решаваш.
Но ако пак излезеш, кълна се, ще отида направо при комисията.
И пращаш кариерата си по дяволите?
Едва ли.
Пробвай ме.
Значи това е, а?
Официално аз съм лабораторен плъх.
Сам се предложи. Знаеше последиците.
При следващата инвентаризация ми осигурете колело за упражнения.
Да, разбира се.
Да се стягаме и да се прибираме.
Колело за упражнения? Сериозен ли е?
- Какво мислиш?
Комисията знае какво направихме, нали така?
По дяволите, Лин!
- Няма страшно, ако можем да го върнем.
Не е за вярване, че си го направила!
- Можеш да отречеш, не си знаела.
Моля те само да не ни прецакаш.
Мислиш ли, че тя ще каже нещо?
- Не, тя е много вътре.
Тя не ме тревожи.
- А Себастиян.
Той е във фаза по-дълго от животните. Може да навреди на мозъка му.
Ами ако вече е навредило?
Не мърдайте.
Добре.
Е, как беше?
- Какво имаш предвид?
Когато бяхте вън в света.
- Просто се разходих наоколо. Знаеш.
Просто сте се разходили. Хайде де, има и още нещо, нали?
Например?
Човече, ако бях аз,
щях да се бъзикам с хората, да шепна в уши.
Щях да се мотам в заведения. Щях да бъда кралят.
Детинско, не мислиш ли?
Не.
Е, беше късно. Не бях дълго навън.
Видяхте ли някого?
Онова момиче.
Забъркахте ли се с нея?
- Не.
Е, може би малко я изплаших.
Как ви се видя?
Хареса ми.
Гот.
Лин, помниш ли В-то и С-то? Мисля, че ги открих.
55% реверсия. Най-доброто, което сме получили досега.
Не е в структурата на протеина. Ключът е в радиационното маркиране.
75%. 80%.
82.
- Хайде.
Успяхме.
- Не, забавя се.
Бъди оптимист.
- Забавя се.
88. 92%.
93%.
94%.
95%.
Не!
- По дяволите!
Клетъчните връзки се разпадат.
- Квантова лавина при 95%.
Какъв пробив.
Ако аз бях на масата сега, щях да бъда димяща купчина от плът.
Не ме изкушавай.
- По-близо сме, което е от значение.
По-близо! Той току-що замени квантова енергия с устойчивост!
Нелепо е.
- Хайде.
Яд те е, че не си се сетил за това.
- Наистина ли, Мат?
95%? Това дори не си струва времето ми!
Тъпанар.
Ти си гадняр. Какъв ти е проблемът?
Мат е стигнал донякъде и би могъл да използва помощта ти.
Да, стигнал е донякъде, така е.
Държи се за полата ми. Вече от години.
Слез от шибания си пиедестал. Той се мъчи да те оправи.
Или да ме убие.
И знаеш ли кое е тъжното?
Имам тази дарба и дори не мога да я използвам.
Е, сега е дарба.
Точно така, дарба.
Ако не беше толкова късогледа, щеше да ме пуснеш от клетката да я изследвам.
Ако ти не беше толкова късоглед, щеше да се опиташ да си спасиш живота.
Моя живот?
Аз нямам никакъв живот.
Аз съм затворник.
Не, не си затворник.
- О, така ли?
Така ли мислиш, когато си тръгваш оттук вечер?
Така ли облекчаваш вината си,
докато аз съм заклещен в тази проклета дупка, а ти си си вкъщи
и се чукаш с приятеля си?
Кое те смущава най-много?
Че нямаш живот
или че аз имам?
Франк, слизам в лабораторията.
Не спиш ли?
Да Винчи никога не е спал.
- Добре. Тук съм, ако ти потрябвам.
Познавам Вирджинио.
Вирджинио познавам.
Не, не, не, не.
Проклетник...
Ако беше закъснял още малко, щях да започна без теб.
Исусе!
Нищо не виждам.
Ало?
Не. Не, той е тук.
Да, сигурен съм. Виждам го.
Нещо не е наред ли?
Искаш да го събудя ли?
- Не, просто проверявах.
Коя по дяволите си мисли, че е?
Не съм достатъчно добър за нея? Не съм достатъчно добър?
И на двамата ще покажа колко съм добър.
Тишина!
Тишина!
Искаш да се бъзикаш с мен, кучко?
Знаеш какво става, когато се бъзикаш с мен?!
Не се тревожи. Никой няма да ти причини болка. Никой.
Изглеждаш изненадващо тази сутрин!
- О, да!
Няма нищо по стимолиращо от това да будуваш и да гледаш как другия спи.
Добро утро, банда! Добро утро! Здравей, Маги! Добро утро, момичета!
Себастиян? Буден ли си?
Вече съм!
Да си забелязал нещо нередно през нощта?
Не, нищо! Защо?
- Франклин 3 е мъртъв!
И какво?
- Помислих, че може да си чул нещо.
Спях.
- Цялата нощ?
Да не би да ме обвиняваш?
- Не, но не се връзва...
Куче да умре просто така?
- Знам как се чувстваш Сара,
но животните също умират. Просто такъв е живота!
Това е цялата нощ.
- Значи не е напускал стаята си.
Да предполагам, за какво му е да убива куче, нали?
Ехо?
Себастиян?
Себастиян не ми е забавно!
Какво правиш тук?
- Къде е той? - Спи защо?
След малко се връщам.
Себастиян?
Мат, сигнализирай на всички, искам веднага да дойдат!
Доста умно. Върти непрекъснато една и съща картина.
Сега какво ще правим? Ще тръгнем след него?
Не. Отиваме при комисията.
Да изчакаме, да говорим с него?
Той уби куче с голи ръце.
Ти си била там?
- Излизаше всяка нощ,
без ни най-малко да го е грижа за неговата или нашата сигурност.
Какво е направил?
- Не искам да знам.
В беда ли сме?
- Не сте подвели комисията.
Ще поемем отговорност.
Какво ще правим, когато се върне?
- Нищо.
Комисията ще осигури охрана.
Ще ви информираме утре сутрин.
Вярвах ви и мислех, че ще се погрижите за това.
Знам, че това, което направихме, беше грешно.
Грешно дори не е начало на описанието му.
Да спрем дотук.
Ще се обадя на генерал Кастър и ще свикам комисията.
Върнете се в лабораторията. Ще се заемем с него.
Можем ли да направим нещо?
Можете да помислите да изпразните офисите си.
И двамата много съжаляваме.
Малко късно е за извинения.
Хауърд?
Какво беше това?
Просто провал в работата.
- Колко лош?
Достатъчен, за да се събудят неколцина генерали.
Здравей, шефе.
Помощ!
Помощ! Помощ!
Хауърд!
Защо си толкова нервна?
- Просто ме изненада.
Днес за мен няма ли "добро утро"?
Вече не ме обичаш.
Просто бързам.
- Е, няма нищо.
Ще бъде натоварен ден.
Той кога се върна?
В три сутринта. Оттогава броди из лабораторията.
Обади ли се Креймър?
Вероятно все още е на среща с комисията.
Трябваше да чуем нещо. Аз ще се обадя.
Ало, там ли е д-р Креймър?
Какво?
О, Боже мой.
Какво има?
- Той е мъртъв.
Какво?
- Удавил се е снощи в басейна си.
Генерал Кастър, моля.
Няма сигнал.
И тук няма външна линия.
- По-добре да уведомим охраната.
Оторизация, моля.
- Макей 1-Делта-835.
Невалидна. Искането е отказано.
Това е странно. Макей 1-Делта-835.
Невалидна. Искането е отказано.
Да опитам моята.
Кенсингтън 2-Ромео-159.
Невалидна. Искането е отказано.
Имаме проблем.
Не е за вярване.
Кога ще започнат да ни търсят?
- Може да отнеме няколко дни.
Можеш ли да влезеш в системата?
- Вече съм вътре.
Каква система на сигурност.
- Той просто е изключителен.
Някой е по-изключителен от мен.
Какво има?
- Системата е наред.
Паролите ни за достъп са премахнати. Само една е останала.
КЕЙН, СЕБАСТИЯН
Значи сме в капан?
- Ще го хванем.
Дай ми едни.
Не е тук.
Добре, Себастиян, край на шегите. Кажи ни къде си.
Съжалявам, Линда, но не мога да ти позволя да ме предадеш.
Себастиян, къде си?
Нямаш представа като как е.
Властта, свободата. Не мога да изпусна това.
Каквото и да планираш, телефоните, асансьорът,
няма да стане. Те знаят за теб.
Не, не знаят.
Креймър умря, преди да успее да продума.
Погрижих се за това.
Исусе.
Даваш ли си сметка какво казваш?
- Чудно, какво можеш да направиш,
след като вече не можеш да се гледаш в огледалото.
Себастиян.
- Сбогом, Линда.
По дяловите!
Къде е Джанис?
Беше точно зад нас.
О, мамка му.
О, мамка му. О, Боже мой!
Там вътре.
Стрелите.
- Себастиян ли е?
О, Боже мой.
По дяволите!
О, Боже мой.
Беше точно зад нас.
Как е могъл да го направи?
Откачил е. Просто е откачил.
По-лошо е.
Обмислил е всичко.
- Какво?
Знаел е, че ще го предадем.
Знаел е, че с кариерата му е свършено и че единственият изход за него
е да е сигурен, че никой не знае кой е той или какво е направил.
Което значи, че ще се освободи от нас.
- Проклета да си!
Можеше да спреш това!
- Престани.
Ти рискува живота ни!
- Млъкни!
Не й казвай да млъкне! Тя е права!
Не ми пука дали е права! Не ми пука кой е виновен!
Просто искам да знам какво ще правим сега?
Франк, можеш ли да възстановиш паролите?
Ще опитам.
- Не можем да седим тук и да чакаме.
Няма да чакаме. Ще го пипнем.
Някога използвала ли си това?
Направихме го, за да ни помага да намираме плъховете, които изпускахме.
Твърде малки са за термосканиране.
Свързвам.
- Включвам.
Активирам детекторите на движение.
Имаме движение.
Коридор шест.
- Той е там.
Готово.
Проба.
- Проба.
Мат, внимавай.
- Просто ни пази гърба.
Готови?
- Да действаме.
Наляво в следващия коридор.
Може ли да го заклещим в коридор осем?
Ако продължи да върви натам.
- Аз съм на пет.
Има ли нещо?
- Имаме изход.
В асансьорната шахта има стълба.
По дяволите, изгубих го.
Изгубих го.
- Спрял е.
Аз съм. Аз съм.
Видя ли нещо?
- Нищо.
Как ли е минал покрай нас?
Не би могъл.
Там. Зад тръбите.
Д-р Кейн?
Чувате ли ме?
- На мушката ми е.
Пази ме.
Пазя те.
Това е просто отвор. Просто шибан отвор.
Пусни го! По дяволите пусни го!
Мат, какво става?
Картър е извън строя! Пострада лошо!
Махайте се.
- Къде по дяволите е Себастиян?!
По дяволите. Той е точно отгоре ти!
Накъде се е запътил?!
- Идва насам, към лабораторията.
Вратите се затварят! Той ме затваря вътре!
Виждаш ли го?
- Да.
Все още е там. От твоята страна на вратата.
Къде?
- Точно пред теб.
Върви към теб!
Термоизточници отвсякъде. Пет или шест.
Губя разделителна способност!
Изпомпва топлина. Няма да можеш да го видиш.
Въздухът е с температурата на тялото му.
Той е в капан.
- Отивам там.
Опасно е.
- Вземи Картър! Среща в лабораторията.
Не трябва да се делим!
- Викни Картър.
Марко. Поло.
Марко.
Пропусна.
Моментът е удобен да се разплатиш.
- Мислиш, че можеш да ме биеш?!
Хайде!
Какво стана с теб? Серумът ли ти прецака или силата?
Не си ли ти прецаканият?! Храниш се с остатъците ми,
нямаш живот, освен заетия от мен!
Дори с Линда.
- Тя те напусна, не помниш ли?
За Бога, не мога да си представя какво намира в неудачник като теб!
Не съм побъркан тъпанар!
Не, но си слаб!
Мислех, че ще е трудно да те убия! Но май ми харесва.
О, Боже мой. Мамка му! Пулсът му е слаб! Едва диша!
Ще се оправи!
- Не, сериозно е!
Ще се оправи!
- Ела тук!
Натискай тук, докато се върна!
Къде отиваш!
- Той се нуждае от кръв.
Изчакай другите!
- Ако чакам, той ще умре!
По дяволите!
Господи, казах им да се срещнем тук.
О, Боже.
Хайде. Крачка напред, Себастиян. Една проклета крачка.
Мръдни!
По дяволите.
Ама че каша.
Мамка му! Ти, негодник...
Слизай!
Толкова се забавлявахме миналия път.
- Не, моля те недей. Моля те.
Сладки сънища.
Знаеш ли,
винаги съм се възхищавал на жизнеността ти.
По дяволите, Картър! Не ми умирай сега!
Сара, изпускам го!
Къде е тя?
- Той се нуждаеше от кръв.
Отишла е сама?
- Той щеше да умре!
Той е мъртъв.
Хайде.
Чакайте.
Продължавай да пръскаш.
О, не.
Нищо.
Какво става?!
Тя е мъртва, нали? Проклетник!
Исусе.
Държа.
О, Боже!
По дяволите.
- Сбогом, Линда.
Забавлявай се с приятеля си.
Заключени сме.
Зле ли е?
Губиш кръв, но не са засегнати никакви органи.
Франк?
- Не.
Трябва да намеря нещо, за да затворя раната.
По дяволите.
Говори ми.
- Всичко се върти.
Все още ли си с мен?
- Нищо не чувствам.
Усещаш ли това?
Слабо.
Хайде. Трябваш ми в тази битка.
Искам да останеш буден.
- Опитвам се.
Хайде. Говори ми.
Говори ми!
Здравей, лице.
Няма да умрем тук вътре.
Сярна киселина
Връщам се с помощ. Обещавам.
Оторизация, моля.
- Кейн 0027.
Потвърдено.
- Благодаря.
Не мога да те пусна да си тръгнеш.
- Съжалявам, нямаш избор.
О, да, имам.
Мислиш, че си Господ? Ще ти покажа Господа!
Винаги съм знаел, че си кучка!
Кучка!
Нищо чудно, че помежду ни не се получи!
По дяволите, стой далеч от нея!
Мой ред е да те спася.
Хайде. Чух експлозия!
Не пипай!
- Какво?
Нитроглицерин е.
- Трябва да го спрем.
Не, не можем! Хайде!
В асансьора има стълба.
Можеш ли да се катериш?
- Имам ли избор?
Ти върви пръв.
Движи!
О, проклятие.
Стой встрани!
Връща се надолу!
Надолу! Върви надолу!
Божичко.
По-добре да вървим, преди да се хлъзне.
Пусни ме! Пусни ме!
Пусни ме!
- Една последна целувка.
За доброто старо време.
Върви по дяволите.
Хайде.
О, Боже мой.
Не е Бог. Вече не е.