Le proces a.k.a. The Trial (1962) Свали субтитрите
сюрреалистичен, абсурден свят.
Ето и идеята.
Бюрократите, администрацията, властта, смазват индивида.
Човекът се превръща в агонизираща жертва на обществото, когато то,
случайно или нарочно, го тика в зъбчатите колела на системата си.
Откъс от статия на г-н Луи Шове. "Фигаро".
ПРОЦЕСЪТ
Оператор ЕДМОН РИШАР
Музика и аранжимент ЖАН ЛЕДРУ
Продукция на Франция, ФРГ и Италия
Пред вратата на закона стои страж.
Идва човек от далеч
и моли да бъде допуснат до закона, но стражът не го пуска.
А той плахо пита може ли да влезе по-късно.
"Възможно е", отговаря пазачът.
Човекът се опитва да надникне през вратата.
Чувал е, че закона бил достъпен за всеки.
"Не се опитвай да влезеш без мое разрешение", казва стражът.
"Имам голяма власт, при все, че съм най-последния от стражите.
Зала след зала, врата след врата,
всеки страж е по-могъщ от предишния."
С разрешение на стража, човекът остава край вратата. И зачаква.
Чака години наред.
Разделя се с всичко, което притежава,
за да подкупи пазача, а той взима, но не пропуска да каже:
"Приемам, за да си сигурен, че всичко си опитал".
Години наред, човекът изучава пазача,
опознава дори бълхите в кожената му яка.
Вдетинен от старост, моли същите тези бълхи
да придумат стража да го пусне вътре.
Зрението му отслабва, но в здрача долавя
едно неземно излъчване, което струи от вратата на закона.
В предсмъртния си час
целият му живот се избистря в един-единствен въпрос.
Махва с ръка на пазача.
Стражът казва: "Ти си ненаситен, какво още искаш?"
А човекът пита: "Всеки иска да се добере до закона.
Защо тогава през всичките тези години никой не дойде тук?"
Заради чезнещият му слух, стражът изкрещява:
"Никой друг, освен теб, не би получил достъп.
Друг не може да влезе през тази врата.
Тази врата бе определена само за теб.
А сега... аз ще я затворя".
Тази притча е разказана в роман, озаглавен "Процесът".
Това не е нито мистерия, нито загадка.
Смята се, че разказът е построен по логиката на един сън
или на един кошмар.
Г-це Бурстнер?
Г-ца Бурстнер ли очаквате?
Защо не? Не. Що за глупава идея? Разбира се, че не.
Произнесохте името й. – Кога?
Влязох, и вие ме нарекохте г-ца Бурстнер.
Естествено, това е вратата към нейната стая.
Какво правите там? Кой сте? Какво правите тук?
Явно често използвате тази врата. – Какво? Не, не, никога.
Винаги е заключена. Ключът е у г-жа Грубах. Попитайте я.
Къде е тя? Знае ли, че сте тук? Г-жо Грубах.
Г-жа Грубах ли чакате?
Не, никого не съм очаквал. Най-малкото вас, който и да сте.
Къде отивате? – Да попитам г-жа Грубах.
Тя трябва да знае кой се мотае из къщата й посред нощ.
Това е стаята на г-ца Бурстнер, нали?
Да. И искам да знам какво става тук?
Госпожицата не е там. – Не съм изненадан,
понякога тя се прибира доста късно. Прекалено късно дори.
Вие от полицията ли сте? – Значи тя винаги закъснява.
Не си правете грешни изводи. – Какви изводи?
Понякога работи в клуба, но всеки момент ще се върне и ще може
лично да отговори на въпросите ви. Полицай ли сте?
Защо смятате, че искаме да говорим с нея?
Не смятам каквото и да било.
Това не ме засяга. Почти не я познавам.
Ясно е, че сме съседи, но това нищо не означава.
Тя неприятности ли има? – Какви неприятности?
Защо мислите, че сме дошли заради г-ца Бурстнер?
Едва ли сте дошли тук заради мен. Нали?
Чуйте, вие нито отричате, нито потвърждавате нещо.
Стоите си там и се блещите в мен. Нахълтвате в стаята ми в 6,14.
Защо трябва да го търпя? Дори не ми показахте документ.
А може ли да видя вашите?
Моите документи са съвсем наред. Уверете се сам.
Защо не сте облечен?
За ваше сведение, никога не си променям навиците.
Не съм свикнал да се обличам в 6,15 часа.
Макар да ми развалихте вече съня. – Къде отивате?
Сутрин обикновено вземам душ за ваше сведение.
Не ви е удобно да се обличате пред мен?
Ще се облека в банята. – Защо в банята?
Там е топло, а в дневната е студено. Други въпроси?
Защо ще се обличате в дневната? – Стой тук.
Защо искате да се обличате в дневната?
Изобщо аз не искам. Ако не се облека в банята, след като съм се изкъпал,
ще трябва да прекося студената дневна в копринения си халат
както съм затоплен. Мисля, че разбирате.
И не сте искали да се обличате в дневната?
Нека бъде както казвате. Закъде така сте се застягали?
Никъде няма да ходите. Арестуван сте.
Това официално обвинение ли е? – Не е в моите компетенции, г-не.
В какво точно съм обвинен? – Инспекторът ще ви обясни.
Против вас се води дело и докато ви извикат на разпит,
нямате право да напускате стаята си. – Аз съм в нея.
Имате много хубаво бельо. – Не ми пипайте дрехите!
По-добре да предадете нещата си на нас,
защото като ги конфискуват, кой знае какво ще им се случи.
В обществените учреждения цари такъв хаос, такава корупция.
А ние така, по приятелски. – Точно така.
Предполагам, че това е шега? Груба шега на колегите ми от службата.
Те са там. – Кои?
Колегите ми? Кой ви пусна тук?
Полицията? Колегите ми от службата? Те какво правят тук?
Рабенщайнер, Кулих и Каминер, нали? Коя е тази?
Майка ми. Не пипайте вещите й. А вие още по-малко.
Рабенщайн, какво правите тук?
Инспекторът каза, че ще имаме нужда от тях.
Ако искате да идете на работа, никой няма да забележи нищо.
Как да ида на работа, нали съм задържан.
Никой няма да ви пречи да ходите на работа за сега.
Той четеше на грешна страница.
Както и да е, не е голям проблем.
Не знам. В какво ме обвинявате?
Сигурно е станало объркване.
Но основният въпрос е: кой ме обвинява?
Кажете кой ме обвинява. – Не мислете за това, господине.
Ще ви разочаровам, но там няма литература,
каквато търсите – порнография. Не пипайте плочата ми!
Това какво е? – Моят порнограф... фонограф де.
А това какво е? Кръгла фигура с 4 дупки.
Всъщност, не е кръгла, а овуларна. – За Бога, не го пишете така!
Как да не пишем? – Овуларна!
Не можем да не го запишем. – Такава дума не съществува!
Отричате, че съществува такава форма под килима?
Той отрича всичко! – От съпруга на г-жа Грубах е.
Бил е зъболекар. А, ето я и нея!
Тук е бил кабинетът на д-р Грубах. – Какво от това?
Стоматологичният стол е бил захванат за пода на тези четири места.
Искам да ви дам един съвет. Не искам другите да чуят.
Сега ще ми искате пари сигурно? Сбъркали сте човека!
Подкуп значи!
Може ли да взема това, господине?
Надявам се, че няма да ни създавате неприятности?
Добро утро, г-н К. Приготвих ви закуската.
Защо е решил да ни дразни нас двамата, които в момента
сме му най-близки от всички други?
Дължа ви извинение, г-жо Грубах. – Не се безпокойте.
Няма да се повтори. Обещавам ви.
Всичко се случва в живота, г-н К. – Да.
Седнете да хапнете.
Знаете, че винаги съм била откровена с вас и ви мисля доброто.
Може би не трябва да ви се меся. Аз съм ви само хазяйка.
Но успях да разменя няколко думи с инспектора.
И? – Вие сте арестуван, г-н К.
Да, знам. – Но не както арестуват крадец.
Това е нещо по-различно. Прилича на нещо абстрактно.
Сякаш не се случва с мен.
Разбира се. Защо не хапнете малко?
Появиха се в стаята ми изневиделица. Бях съвсем неподготвен.
В службата, например, винаги съм подготвен.
Не може да се влезе просто така.
Понякога хората чакат със седмици, преди да стигнат до секретарката ми.
Грешката ми беше, че говорих с тях, преди да съм пил дори чашка кафе.
Кафе? На печката винаги има готово кафе.
Държа го за г-ца Бурстнер, когато се върне от работа.
Безбожно късно си идва това момиче. – Такава й е професията.
Не е виновна, че представленията й са толкова до късно.
Разбира се. Дали да не предложа кафе на онези хора?
Какви хора? – Вашите колеги.
Все още са в стаята на г-ца Бурстнер. – В стаята на г-ца Бурстнер!
На какво прилича това! Какво правите тук?
Оставете тези снимки на мястото им!
Кафе за господата. – Не, г-жо Грубах!
Те не са мои приятели. Трябваше да си тръгнат с полицаите.
Да, г-н К. Последвайте ме, господа. – Махайте се оттук, доносници!
Какво искат да им докладвате?
И вие ли сте още тук! – Хората ни гледат, г-н К.
Гледат ли?! Ще ви бъда благодарен, ако оставите документите ми.
Нима мислите, че не знаем кой сте?
Повярвайте, ние знаем всичко по вашия случай.
За какъв случай говорите? – Не съм казал нищо.
А защо не ми кажете нещо? В какво ме обвинявате?
Не е моя работа да ви отправям обвинения.
Инспекторе! – Да.
В какво съм обвинен?
Г-н К, убеден сте, че сте невинен, нали?
Естествено. Освен това, аз ви обвинявам в нахълтване
и потъпкване на основните човешки права.
Нямам претенции, че използвам точните юридически термини.
Известен юрист е приятел на семейството ми.
Това официално оплакване ли е? – Да.
Хората ви доста грубо ми намекнаха да им дам подкуп.
Ето приятелката ви г-ца Бурстнер.
Не ми е приятелка, а и не е ваша работата.
Цяла сутрин ли ще стоите тук? Отпечатъци ли ще взимате?
Това ще го сторят в участъка.
Какво друго да впиша като официално оплакване?
Оставете, няма нужда! – Вече го записах.
Употребили сте думата "заплаха". А какво ще кажете за "порнография"?
Не преиначавате изказванията ми.
Май имате мръсно подсъзнание. – Извинете.
Не, останете, г-жо Грубах. – Но думата е записана в протокола.
Опитали сте дори да им попречите да я запишат.
Опитах се да им попреча да станат за смях. Я да видя: "овуларна".
Такава дума няма!
Съпругът на г-жа Грубах е бил зъболекар.
Какво общо има това с вашия случай?
Не съм казал, че има. – Защо сте го споменали?
За да обясня наличието на овалното петно на пода.
Овално петно.
А вие продължавате да пишете, а?
Протоколът трябва да е пълен. Ами тия глупости тук?
Няма да направят добро впечатление, казвам ви го, г-н К.
Хич не ми харесват. Глупави брътвежи!
Най-сетне си тръгна. Сега трябва да говоря с г-ца Бурстнер.
Качва се. – Закъсня повече от всякога.
Добре че я нямаше, докато онези се мотаеха из стаята й.
В колко часа отиде на работа? – Май се облече, по-скоро съблече
за онова представление в полунощ.
Нощното представление. – Не знам как му викат.
Никога през живота си не съм влизала на подобно място.
Може би се питате защо дадох втората най-хубава стая на подобно момиче.
Та такова, от театъра. Не ви е подходяща съседка.
Но аз не знаех. Дойде с майка си. Напълно почтена жена.
Поне така изглеждаше. Но след като тя почина...
Нали знаете, че съм с добро сърце.
Г-жо Грубах, какво се опитвате да ми кажете?
Подозирам нещо зад думите ви относно г-ца Бурстнер.
Г-ца Бурстнер не само играе на онова място. После пие с мъжете.
Нямам намерение да слушам коментарите ви.
Моралът на г-ца Бурстнер си е лично нейна грижа.
Г-н К, не исках... – Довиждане.
Все пак аз се стремя всичко тук да е безукорно.
В интереса на наемателите съм длъжна да се грижа
за безукорното име на този дом.
Безукорно?!
Г-жо Грубах, ако трябва да гоните някого, започнете с мен.
Довиждане, г-жо Грубах. – Вие не разбирате.
Довиждане, г-н К.
Г-це Бурстнер?
Да?
Добър вечер. По-точно добро утро.
Ако не ви идва друго на ум, пробвайте с "Честит рожден ден".
Значи затова се прибирате толкова късно?
Не знаех, че ме следите, г-н...
Не исках да кажа това.
Това засяга единствено вас. – Точно така. Лека нощ.
Честит рожден ден!
О, извинете!
Да?
Много мило, че ме посетихте. – Защо почукахте на вратата ми?
Опитах се да дам възможност вие да го сторите. Заповядайте!
Няма да си направите грешни изводи, нали?
Само защото почуках на вратата ви?
Бъдете спокойна. След като почукахте, заповядайте вътре.
Много си симпатичен, ама не съм в настроение за това.
Нощта беше дълга и напрегната. – Да, знам.
Какво знаеш? – Помислих за себе си.
Всички така правят. Май няма за какво друго да си говорим.
Така че ме остави на мира, а? – Бива.
Какво "бива"?
Каквото кажете. Но ако искате да поговорим, защо не влезете?
Как да вляза, като старата вещица едва чака да ме изхвърли оттук?
Г-жа Грубах? – Иска да ме изхвърли.
Все се навърта около стаята ми.
Какво има? – Казах ти, скапана съм.
Забравих какво щях да те питам. – Може би ще си спомните.
Едва ли. Така става.
Млъкнете всички. – Съжалявам.
Съжалявал бил. Все това казваш. На кого му пука?
Съжал... – Какво е толкова смешно?
Пак щях да го кажа. Знаете ли, никой не говори това, което мисли.
Не затваряй вратата! – Мислех, че така искате.
Не помня какво съм казала. Боже, това долнопробно шампанско...
Знаеш ли как го правят? – Не.
Никой не знае. Снощи не можах да го подменя със студен чай.
Клиентът знаеше номера. И цяла вечер отпиваше от чашата ми,
за да е сигурен, че здравата ще се натряскам.
Съжалявам. Ето пак, няма смисъл човек да се извинява.
Не съм направил нищо лошо и въпреки това се чувствам виновен.
Помня как баща ми ме поглеждаше. Хайде, момче, казваше ми.
Признай си каква беля си направил?
И въпреки че не бях направил нищо, чувствах се виновен.
И учителката, съобщавайки за нещо изчезнало,
казваше: "Да, ето значи кой е виновен!"
Не бях аз, разбира се, но просто се задушавах от виновност.
А дори не знаех какво й липсва.
Може и нищо да не е било, просто да е била разсеяна.
Убеден съм в това.
Мислите ли, че всеки се чувства така?
При подобни обстоятелства.
Как мислите? – Мисля, че не си наред.
Може би сте права, това сигурно го обяснява.
Трябва да отричам, да отричам всичко.
Не съм луд, не съм виновен, не съм извършил престъпление.
Стига си дрънкал!
Не ми вярвате. – Разбира се, че ти вярвам.
Кажете честно, наистина ли мислите така?
Къде бяхте?
Искате да кажете, че съм пил. Така ли мислите?
В заведението получавам процент от продадена бутилка.
Не съм напускал квартирата си, откакто снощи се върнах от работа.
А и не обичам да пия в усамотение. – Тогава какво има?
Арестуван съм. – Така ли?
Невероятно, нали? – Какво се е случило?
Точно там е работата, сигурно е грешка.
Откъде знаеш, че си арестуван?
Сигурен ли си, че не си сънувал?
Ако мислите, че съм сънувал, погледнете снимките.
Това е майка ми, в различни пози. Истинска Бурстнер. Много я биваше.
Да не би да имаш нещо против майка ми? За какво те спипаха?
Те така ми казаха. – В какво те обвиняват?
Не ми казаха. Трябва да се явя пред някаква следствена комисия.
Значи е сериозно престъпление. – Така си помислих.
Казаха ли ти какво е престъплението?
Не, не казаха. – Може би е шега или нещо подобно.
Тази мисъл ми хрумна най-напред.
Колегите от службата си правят такива тъпи шеги.
Но не го вярвам. Исках само да...
Ужасно е как човек лесно се обезкуражава, нали?
И сигурно те точно това искат. Но аз не съм толкова глупав.
И все пак трябва да си направил нещо.
Не говорете така! – Или някой злонамерено те клевети.
Може да е така. Слуховете се разнасят без причина.
Има един в службата... – Какви слухове?
В моя случай ли имате предвид?
Ами ето това е, нямам и най-малка представа.
Господи, да не е нещо политическо?!
О, не, нищо подобно! – Не ме намесвай в това!
Въртим се в омагьосан кръг. – Не съм виновна аз!
Впрочем какво търсиш тук? – Вие ме поканихте.
Ти го казваш. – Г-це Бурстнер, моля ви?
Какво ме молиш? Ако си се забъркал в някаква каша, не замесвай и мен.
Разбира се. Казах им, че нямате нищо общо с мен, но те не ме слушаха.
А после започнаха да се ровичкат из снимките на майка ви.
Така ли? Кой е ровичкал из снимките на майка ми?
Рабенщайн. Май той беше.
А и полицаите.
Полицаите! – Това се опитвам да ви кажа досега.
Махайте се оттук! Изчезвайте и ме оставете на мира!
Моля ви по-тихо, г-жа Грубах ще се събуди.
Вън от стаята ми, по дяволите! – Но аз съм в моята!
Който ме чака, ще го приема след малко.
Управителят ви търсеше. Май е нещо важно.
И братовчедка ви е тук. – Братовчедка ми?
Тя няма работа тук. – Каза, че ще ви чака.
Добро утро, г-не. Тъкмо оставях една изненада за рожден ден.
Тук, в архива? – Това е торта. Пакетът е обемист.
Сметнах, че няма да е удобно да го занеса на работното си място.
Не бих искал да ви става навик да криете тук подаръци.
Май тази е много специална.
Сигурно е за някое момиче. – Тя ми е съседка.
Разсърди ми се, а подаръкът е нещо като предложение за мир.
Ако не го разбере правилно, значи не е подходящо момиче за вас.
Коя е тази?
Братовчедка ми Ерма. Какво търси тук?
Братовчедка ви? – Да, от града, тоест от село,
но ходи на училище в града. Трябва да я наглеждам.
А тебе кой ще те наглежда, момче?
Изглежда много млада. – Да, господине.
Има си място за тези неща, К?
Няма повече да стъпи тук. Уверявам ви, господине.
Перспективен умен младеж си. Предстои ти кариера.
Не се проваляй сам.
На колко години е? – А, тя ли?
Няма и 16, прав ли съм? – Да.
Боже мой!
Г-н К, младата госпожица... – Разкарайте я оттук!
Но тя иска да говори с вас. – Какво казах?
Махнете я оттук!
Това куфарът на г-ца Бурстнер ли е? – Какво, ако е?
Познах го. Бихте ли подържали тортата?
Ръцете ми са заети с този сандък. – Точно за това. Нека ви помогна.
Не, благодаря. – Нека поне ви извикам такси.
Не всеки си позволява такси, г-н К. – Знаете името ми?
Ще ви благодаря, ако ми кажете дали г-ца Бурстнер си е у дома.
Ако под дом разбирате къщата на г-жа Грубах, отговорът е не.
Марика си е у дома, но домът й не е у г-жа Грубах.
Марика? – Моля?
Не знаех малкото й име. – Каква ирония!
Казвате, че си е у дома?
Друга къща ли имате предвид? – Има си покрив, за щастие.
Защо не позволите да ви помогна, сандъкът изглежда тежък.
Сама ще се погрижа за него.
Къде ще го носите? – Възнамерявате да ме следите ли?
Все по петите ми вървите досега.
Неприятно е да гледаш жена да влачи тежък сандък.
И то жена с физически недъг. Така ли?
Съвсем не. – Това зрелище не е за вас.
Не се отклонявайте от пътя си.
Пощадете чувствата си, така няма да страдате.
Прощавайте.
Не бих искал да ви досаждам, но ми се ще да разбера дали
г-ца Бурстнер се изнася, или има намерение да се мести? И къде?
Още нещо? – Бих искал да знам защо се мести.
И имате наглостта да се преструвате, че не знаете?
Не, как бих могъл? Току-що се прибирам.
Видях я сутринта, но тя не спомена нищо.
Престанете, г-н К. Сервирали сте й доста неприятна изненада.
Нима аз съм виновен?
Не се преструвайте, че нямате нищо общо.
Изобщо не се преструвам. Позволих си да я целуна, нищо повече.
Нали не ми казвате, че си сменя жилището, само заради една целувка?
Тя е светска жена. Работи в нощен клуб.
Какво намеквате?
Трябва да признаете, че тя е възрастен човек, а не малко дете.
Все някой трябва да я е целувал и преди.
Нима е тема, за която трябва да се крещи насред улицата?
Не, не... – Няма нужда да викате!
Защо винаги ме изкарват виновен, без дори да зная за какво?
Не искам да обсъждам това с вас. Вие не сте с всичкия си.
Дали съм наред, или не, изобщо не е ваш проблем.
Марика живее в къщата преди вие да се нанесете там. Не го забравяйте.
Беше много привързана към дома си.
А стаята, която й предлагам, е тъмна и влажна.
Няма да се чувства комфортно.
Но защо трябва да се мести? – Аз съм саката жена,
но това не означава, че трябва да търпя държанието ви.
Идете да крещите на г-жа Грубах.
Почакайте! Да не искате да кажете...
Дявол да го вземе! Съвсем ще закъснея за представлението.
Заради г-жа Грубах ли се изнесе? – Не знам какво се е случило.
Г-жа Грубах смята, че може да се бърка в живота на всички.
Аз бях изключение, изобщо не я допусках да ми се меси.
Искате да кажете, че я изхвърлила?
Тогава май наистина съм виновен.
Чуйте, госпожице... Госпожо...
Господине, имам бележка за вас. Да, за вас е. От онази дама.
Къде? – Ей там, отзад.
Елате с мен, г-н К.
Както виждате, с нищо не желаем да нарушим нормалното ви съществуване.
Направихме всичко, за да продължите спокойно да ходите на работа.
Така че няма да е необходимо да си вземате отпуска за процеса.
Разпитите ви ще се провеждат извън работното ви време.
Застанете под лампата, г-н К. – И какво сега?
Сигурно не знаете къде заседава комисията по разследването.
Точно така, не знам. – Тук съм ви написал всичко.
Няма да се загубите, ако следвате плана, който ви давам.
Ще се представите веднага след като стигнете там.
И кога точно? – Веднага.
Надявам се да не ми създавате много грижи.
Инак винаги може да ме вкарате в правия път, а?
Какво искате да кажете? – Нали работата ви е да ме следите,
където и да ида. – Не, няма да ви следят.
Това не е тяхно задължение.
Влизайте направо.
Трябва да затворя. Никой друг не бива да влиза.
Трябваше да сте тук преди час и пет минути.
Това своеволие не бива да се повтаря!
Качете се горе, моля.
Вие сте бояджия? – Не.
Твърдението на г-н следователя е показателно
за начина, по който се води цялото тъй наречено дело срещу мен.
И самият тефтер на следователя потвърждава думите ми.
Ето какво представляват записките на г-н съдебния следовател.
Случилото се с мен не е от голямо значение.
Но то е показателно и за онова, което става и с много други хора.
Затова се изправям пред вас не само заради себе си.
Арестуваха ме,
но имайки предвид уводните думи на съдията,
ясно е, че са имали заповед да арестуват някакъв бояджия.
Явно и той е невинен като мен.
Когато щяха да ме арестуват, ми намекнаха за подкуп.
Откраднаха ми дори дрехите. Запитах ги защо ме арестуват.
И какъв беше отговорът на самозвания инспектор?
Ако беше тук, щеше да потвърди думите ми.
Не ми каза нищо конкретно. Трябвало да ме арестува и толкова.
Току-що г-н съдебния следовател направи знак на някого.
Значи сред вас има хора, дирижирани оттук, от подиума.
Не зная дали този знак трябва да предизвика ропот или ръкопляскане.
Следователят може да командва направо с думи.
Зад всички прояви на този съд стои някаква голяма организация.
Организация, приела на работа продажници и може би дори палачи!
Всички имате едни и същи емблеми.
Всички сте слушатели и шпиони, целящи да ме натикате в калта.
А вие ги учите как да се подвеждат невинни люде. Махни се от пътя ми!
Предполагам, че наистина сте научили нещо,
или че сте се забавлявали с мен, а аз искрено вярвах,
че ви интересува справедливостта. – Един момент!
Исках да ви обърна внимание върху факта,
че днес пропуснахте изгодата, каквато във всеки случай,
представлява разпитът за един арестуван.
Не ми трябва такъв разпит!
Какво става тук? – Измъкнете ме, моля ви?
Какво? – Ще ме бият, а не мога да издържа.
Нима не знаете. Вие сте причината за това.
Обвинили сте ни в корупция. – Просто споменах на инспектора.
Той ни е предал на съдебния следовател,
който ни осъди за вземане на подкуп.
Оплакали сте се и сме в окаяно положение.
Храня семейство, а Франк ще се жени.
Служителите получават вещите на арестуваните.
Какво значение има дали ще са у инспектора, или в хранилището?
Никакво. И все пак сте се оплакали от нас.
Не беше нищо лично. Просто защитавах принципа.
Нали ти казах. Внимавай, пръчката...
Наказват ни, защото сте направили оплакване срещу нас.
Вие сте виновен!
Ние двамата, специално аз, работим като пазачи.
Надявах се да ни повишат
и да ни сложат по една пръчка в ръката.
Вижте... – Какво искате?
Няма ли някаква възможност тези двамата да отърват боя?
Какво се опитваш да намекнеш? И мен ли ще наклепеш!
Ако исках да ги накажат, нямаше да предлагам откуп за тях.
Бих се прибрал направо у дома. Но аз не постъпвам така.
Ако знаех, че ще бъдат наказани, не бих ги споменал.
Те не са виновни, а организацията.
Ако ти беше съдия, не бих ти пречил да ги биеш, а бих ти дал пари.
Няма да позволя да ме подкупят!
Моля ви, ако не можете да го накарате да ни пощади, отървете поне мен.
Долу е моята годеница... – Няма да чакам повече.
Г-н К, един мъж ви чака. Няма да мръдне, докато не ви види.
Чичо Макс!
Е, момчето ми. – Какво те води насам по това време?
Ти.
Вярно ли е?
Да, вярно е. Но не се страхувам. – Значи си арестуван?
Ще се оправя.
Много хубаво. Продължавай да си работиш, момчето ми.
Не ми обръщай внимание.
Не е криминално дело, нали? – Напротив.
Е?
Така... така ми казаха. – И ти съвсем спокойно си седиш?
Ако не мислиш за себе си, помисли за семейството, за доброто ни име.
Откъде разбра?
Ерма ми се обади по междуградския телефон.
Да, каза ми всичко. И това, че нехаеш за нея.
Не даваш да я пускат при теб.
Не мога да водя дълги разговори с роднините си
през работно време.
Предполагам, че трябва да напусна! – Чичо Макс!
Сгреших, че пътувах изтощително, само за да се опитам да ти помогна.
А ти... не желаеш и да ме видиш.
Напротив, искам, но ти... трябва да разбереш,
че ми е трудно в работно време.
Е, изглежда, че работното ти време свърши, Йозеф.
Хайде.
Аз съм най-близкия ти роднина и твой настойник,
с когото да споделяш. Помни го.
Не бих могъл да го забравя, чичо Макс, повярвай ми.
Трябва да се посъветваме с адвокат. Все пак е криминално дело...
Чичо, моля те, хората ни слушат. – И какво от това?
Компютърът.
Електронен гений, който може да ти даде отговор на всички въпроси?
Ами... – Какво "ами"?
Искаш да знаеш за обвинението? Използвай машината.
Няма да ми разрешат. – Тия неща могат да се уредят, нали?
Ако попитам... Какъв кошмар! Не знам дори в какво ме обвиняват.
Това е един от въпросите, на които тази машина би могла да отговори.
Ще трябват данни. Икономически, социологически, психологически...
Макар че може да й трябват сведения за личността на човека.
С целия този материал тя трябва да се нахрани.
Да се нахрани? Машината? – Така се изразяват експертите.
Разбирам. Като захранена коза с обич.
По-скоро с уважение. – Ти обичаш ли я?
Не знам. – Тя е като жена, трябва й мъж.
Един момент, почакай малко.
Това е едно кученце, което живее в мазето.
Не се безпокойте, няма повече да крещим.
Този човек отговаря за електронния мозък.
Аз не съм шефът. – Но сте от техническите експерти.
Става дума за опасни неща. Престъплението е нещо опасно.
Представете си, че някой е обвинен... – Чичо Макс, човекът е много зает.
Разбрах, че работят на смени. – Да, по 9 човека на всяка смяна.
Стига, чичо. – Съгласен съм с теб.
Бива ги за работа с машината, но не и за нещо с практическа полза.
Моля те, чичо Макс! – Не можеш да ме убедиш в обратното.
Трябва да се бориш срещу...
Отваряйте! Ние сме приятели на адвоката.
Трябва да го видим по много важна работа. Не ме интересува нищо друго.
Искам да му представя г-н К. Тази жена прилича на болногледачка.
Адвокатът е болен. – Казвате, че е болен?
Нищо чудно. Никога не е имал цветущо здраве.
Бяхме съученици, сигурно съм ти споменавал за него.
Известен е като защитник и адвокат на сиромасите.
Здравей, Албърт! Аз съм Макс.
Лени, казах ти, че съм твърде болен, за да приемам посетители. Върви си.
Албърт, не ме ли помниш? Твоят стар приятел съм.
Кой е този с теб? – Албърт, какво ти има?
Пак ли някоя сърдечна криза? Винаги си ги превъзмогвал.
Май не се грижат за теб. Стаята е така тъжна.
Доста отдавна не съм идвал тук, но по-рано беше по-ведро.
Ами тая болногледачка?
Лени ли? Добро момиче е, отлично се грижи за мен.
Много е старателна.
Оставете ни за малко сами. Искам да обсъдя личен въпрос с адвоката.
Той е много болен и не може да обсъжда личните ви проблеми.
Можеш да ми кажеш всичко пред Лени. Тя е много дискретна.
То не се отнася до мен. Не е мой личен проблем.
А за кого се отнася? – За племенника ми.
Довел съм го със себе си. Йозеф К.
Кой?!
Йозеф К. Простете, не ви забелязах.
Дойдохте да се посъветвате с мен по дело ви?
Твърде интересен случай. – Спокойно, момчето ми.
Вече знаете за моя случай? – Разбира се.
Не разбирам. – Аз съм този, който не разбира.
Мислех, че идвате да говорим за процеса.
Разбира се. Какво ти става, момче? – Откъде знаете за мен и процеса?
Движа се из съдебните среди, където се приказва за разни процеси.
Човек запомня по-интересните.
Особено, когато се касае за племенника на някой приятел.
Разбира се, логично е, Йозеф.
Казвате, че се движите из тези среди.
Това означава ли, че сте свързан със съда?
Свързан съм с хората от моята професия.
За това няма спор.
Поради болестта съм малко възпрепятстван,
но въпреки това ме навестяват добри приятели от съда.
И така научавам туй-онуй.
Може би дори научавам повече
от някои, които са напълно здрави и прекарват там целия си ден.
Например и в този момент имам скъп гост.
Г-н главният секретар на съда, който седи ей там.
Къде?
Извинете, господине.
Пропуснах да ви представя приятеля ми К. и неговия племенник.
Трябва да разберете колко важно е това посещение за мен.
Както знаете, главният секретар на съда е много зает,
но ще ми отдели време да ми даде някой ценен съвет.
За мен ще е чест. – Не мога да остана, за жалост.
Няма да ви насилвам да оставате, г-н секретар.
Но господинът е мой стар приятел.
Важното е да разберем как да подготвим първата си пледоария.
Често тя е определяща за хода на целия процес.
Но на практика първата пледоария изобщо не се взима предвид от съда.
Но защо? – Често се опитват да я отложат.
Мисля, че приятелят ви трябва да бъде предупреден, че в случая
съдебната процедура трябва да премине през всичките й фази.
Счупих една чаша. – Защо го направи?
Опитах се да привлека вниманието ти. Исках да дойдеш при мен.
И аз исках да говоря с теб. – Оттатък не сваляше очи от мен.
Но въпреки това ме остави да чакам.
Не можех просто да стана и да изляза от стаята.
Не, не е мое. – Отива ти.
Да, но не е моето палто.
Ако ще излизаш навън, по-добре го облечи. Не носиш ли палто?
Няма да излизам, трябва да стоя тук. Ще трябва да ида при тях.
Знам, че не ме харесваш.
Но ще се любя с теб и тогава няма да можеш да си тръгнеш.
Да, но както вече казах, трябва да се върна оттатък.
Май съвсем не ме харесваш.
Е, "харесвам" е много разтегливо понятие.
Имаш си любовница?
Обзалагам се, че имаш. Невъзможно е да си нямаш някое момиче.
Разкажи ми за нея. – Няма какво толкова за разказване.
Не знам дори къде е сега. Имам нейна снимка.
Може ли да я видя.
Каква е? Някаква актриса ли е? – Не, танцьорка е.
Май не е в първа младост, а?
Не ми харесва. Има егоистично и злобно излъчване.
Подобна жена не би могла да се жертва за някой мъж.
За мен, определено не.
Тя има ли някакъв физически дефект?
Не знам. Разбира се, че няма.
Щом като не знаеш подобни неща за нея,
значи не означава много за теб, опитай се да разбереш.
Ще разбера.
Аз имам физически дефект.
Ще ти го покажа, ела.
Виж. Кожа между средните ми пръсти.
Като паяжина.
Каква прекрасна малка лапичка!
По-добре да тръгваме.
Да тръгваме? – Ще измисля нещо.
Ще кажа, че не се чувстваш добре. Че ти трябва глътка чист въздух.
Почакай малко, ще те пусна да излезеш. Ще донеса ключовете.
Ключовете? Заключени ли сме? – Не искам да стоиш заключен отвън.
Ключовете са, за да можеш да влезеш, когато ти се прииска.
Кой е този? – На портрета ли?
Сигурно е съдията по моя процес. – Познавам го. Рисуван е на младини.
Но изобщо няма прилика, защото е много дребен на ръст.
Въпреки това е накарал художника да го издължи на картината,
понеже е безумно суетен, както всички тук.
Аз също съм суетна.
Искаш да кажеш, че този високопоставен съдия идва тук?
Не, просто съдебен следовател е. – Само съдебен следовател?
И все пак седи на кресло, което е истински трон.
Пълна измислица. В действителност седи на кухненски стол,
върху който си подлага със сгънат конски чул.
Пак ли мислиш за процеса?
Не, дори мисля твърде малко за него. – Не в това е грешката ти.
Чух, че си прекалено праволинеен и обичаш да създаваш проблеми.
Кой ти го каза? – Не ме питай за имена.
Просто ме послушай и по време на процеса бъди по-отзивчив.
Отзивчив?! Боже май!
При първия удобен случай е трябвало да направиш самопризнания.
Щом не си го сторил, няма надежда да се измъкнеш сам от клещите им.
Няма никаква надежда. Няма да минеш без външна помощ.
Лени! – Йозеф!
Къде си, Лени? Лени, скъпа!
Главният секретар си тръгва, ела на вратата.
Лека нощ, г-н главен секретар. – Стана късно.
Ще направя всичко, което е по силите ми.
Обезкуражаващо е. Човек трябва свободно да общува със закона.
Тук някой може да падне и да си счупи главата.
Тая дупка на пода е на повече от година.
Не е тъй голяма, че да пропадне човек в нея,
но е достатъчна, за да спъне и да просне по очи някой клиент.
Нямах и представа за това.
Чак дотам ли стигнахме?!
Кой е този човек? – Кой?
Не трябваше да отваряш тази врата.
Кой беше? – Все едно, няма значение.
Ела. – Как така "няма значение"?
Не, не, трябва да тръгвам.
Добре. Ела през задната врата.
По-добре се престори, че чакаш на улицата.
Казах им, че не ти е добре и си излязъл на въздух.
Какво прави там онзи човек? – Чака. Клиент е.
Ето ключа ти.
Лени!
Браво, Йозеф. – За кое?
Забърка се с любовницата на адвоката.
Обвинен си в криминално престъпление, врагове ли си търсиш?
Искаш да загубиш делото ли?
Търсите ли някого? – Какво става? Няма ли заседание?
Днес няма. – Защо няма заседание?
Ще има утре. Мъжът ми тук е разсилен.
Той ли беше, който ви целуваше? – Не, студент е по право.
Още е студент, но ще стане много влиятелен.
Не мога да му откажа. – А би трябвало.
Да правите любов пред цялата тази тълпа...
Май попречих на речта ви, но какво можех да сторя?
Много е настоятелен.
Не бива да пипате тези книги. Те са на съдия-следователя.
Не може да нарушавате правилата.
Помните ли ме, онази вечер? Казвам се Елза.
А аз мислех, че сте машина за любов.
Правите го, докато аз трябваше да се защитавам пред...
Колко мръсно е всичко тук!
Но те наистина са мръсни!
И това са хората, които ще ме съдят!
Слушайте, аз ще ви помогна. Искате ли?
Но съпругът ви е зависим от тези хора.
Искам да ви помогна. За това ви последвах тук. Макар да е забранено.
Много мило, но не бих искал да пострадате.
Не, не бива да си тръгвате така. Още не.
Останали сте с грешно впечатление за мен.
Чак такова нищожество ли съм за вас, та да не поостанете още мъничко.
Дойдох в съда просто така. Мислех, че ще има заседание.
Ще ви помоля да не се занимавате с моето дело.
Не зная как ще приключи, но и да ме осъдят, ще им се изсмея.
Казвам го, в случай че изобщо се стигне до приключване на процеса.
Но е възможно да продължат да разиграват тази комедия,
с надежда да изкопчат от мен повече пари. Познаваш ли съдията?
Разбира се, че го познавам. За това предложих да ви помогна.
Какъв е той? – Той ли?
Непрестанно пише докладите си и ги изпраща горе.
Миналата вечер заседанието завърши чак вечерта.
Всички си отидоха, а той остана в залата.
Нареди ми да му донеса лампа. В това време се прибра и мъжът ми,
който тъкмо тогава имаше почивен ден.
После дойдоха съседите и се поразговорихме.
Съвсем забравихме за съдебния следовател и легнахме да спим.
Внезапно през нощта се събуждам и виждам, че той стои до леглото,
прикрил с ръка лампата, за да не пада светлината върху мъжа ми.
Излишна предпазливост, понеже сънят му е много дълбок.
Изплаших се ужасно и щях да изпищя. Но той направи знак да съм спокойна.
Прошепна ми, че писал досега и дошъл да ми върне лампата.
Каза, че няма да забрави каква чудесна гледка съм, когато спя.
Точно така каза. Каква чудесна гледка съм била.
Той пише много доклади. Особено относно вас.
Защото вашия разпит беше един от главните на неделното заседание.
Ясно е, че още ме задиря. Така че може и да ви помогна.
Тази сутрин ми изпрати едни копринени чорапи по студента.
Искате ли да ги видите?
Внимавайте! – Какво има?
Това е студентът. – Знам.
Не се сърдете и не мислете нищо лошо за мен,
но трябва ида при при този отвратителен човек.
Скоро ще се върна и ще ви последвам. Правете с мен каквото поискате.
Какво има? Не ми ли вярвате?
А трябва ли?
Може да е капан. – Страхувате ли се?
Студентът от сътрудниците на съдията ли е?
Един от тях. – А аз си мислех...
Не мисли!
Това е един вид отмъщение.
Аз ще те отнема и от двамата. – А защо не?
Някоя нощ, след като съдията дойде край леглото ти, когато е трябвало
да пише доклади за мен, ти ще си при мен,
и той ще намери постелята празна.
Защо си още тук? Трябваше да си тръгнеш още щом влязох.
Така ли мислите? – Това трябваше да направиш.
Когато влизам, трябва да изчезваш на момента.
Долавям високомерието на бъдещия съдебен служител.
Не трябваше да те оставям на свобода. Беше грешка.
Казах на съдията. – Я стига!
Не се прави на остроумен! Хайде!
Чакайте! – Не идвай!
Какво искаш да кажеш? – Изпратен е за мен.
Кой го е изпратен за теб? – Съдебният следовател.
Нищо не можеш да сториш, той е чудовище. Остави ме!
Я слушай... – Остави го! Да ме съсипеш ли искаш?
Изпълнява заповедта на следователя.
Добре, добре! Излъга ме, нали?
Защо да те лъжа?
Водят те при следователя, а? – Да, при него.
И казваш, че той те очаква на място като това?
Това е кабинетът му. Къде другаде да бъде?
Кабинет на съдията точно тук?
По дяволите!
Обвиняем ли сте? – Името ми е К.
А вие... сте разсилният?
Да, нейният съпруг съм. Неделя вечер е...
Не би трябвало да работя в неделя вечер,
но за да ме отстрани, той ме изпраща
да разнасям някакви безсмислени призовки.
Онзи студент...
Ако службата ми не зависеше от него, да съм го размазал на стената.
Ей тук! Точно над пода, размазан и целият в кръв.
Ръцете, пръстите му, кривите му крака, гърчещи се в локвата,
смърдящ и стъпкан като хлебарка.
По-рано я грабваше за свое удоволствие,
а сега я носи при съдебния следовател.
Дали и тя няма вина? – Тя сама му се хвърля на врата.
Но в моето положение нищо не мога да сторя.
На студента трябва да му дадем добър урок,
така че този страхливец повече да не я закача.
Би могъл да го стори само човек като вас.
Някой като мен? Какво искате да кажете?
Вие сте обвиняем, нали? – Да.
И като такъв трябва да съм по-смирен.
Чух за речта ви. – И какво?
На ваше място, изобщо не бих се страхувал.
Не се страхувам. Нито от него, нито от когото и да било.
Но той е влиятелен както казват.
Може да е говорил със следователя и делото да е предрешено.
Делата тук не се предрешават. – Боя се, че не съм съгласен с вас.
Но не е причина да не се заема със студента.
Ще ви бъда много благодарен. Елате с мен.
Това са съдебните канцеларии.
Тук се разполагат съдиите.
Нямам ключ за тази.
Какви са тези хора?
- Обвиняеми.
Вие! Защо сте тук?
Чакам. – Какво чакате?
Подадох няколко клетвени декларации.
Беше преди доста време. Чакам решение.
Изглежда, че си давате голям труд. – Нали делото е мое все пак?
Аз съм арестуван, но не съм подал какво и да е нужно.
Не зная със сигурност, но мисля, че е необходимо.
Не вярвате, че съм арестуван? – О, не! Вярвам ви.
И защо не вярвате, че аз съм арестуван?
За какъв ме вземате? Мислите, че съм съдия?
Върнете се по местата си и освободете коридора!
Кажете ми как да изляза оттук. Видях достатъчно.
Не сте видели всичко все пак. – Не искам. Искам просто да изляза.
Добре. Тогава вървете надясно, по оня коридор
и когато стигнете до втория ъгъл,
свийте наляво, през вестибюла, към вратата.
Елате да ми покажете. Коридорите са много, ще се объркам.
Трябва да предам едно съобщение, закъснях заради вас.
Не крещете, хората работят.
Ще питат защо сте тук, след като сте обвиняем.
Не се опитвам да го скрия. – И какво ще им кажете?
Истината, може би. Дойдох тук, защото исках да видя
как работят славната правна система и нейните защитници.
От туй, което видях, толкова съм отчаян,
че не ми се ще да видя каквото и да било друго.
Какво има? Лошо ли ви е? – Да.
Така е с всеки, който идва за първи път тук.
От въздуха е. А и често простират пране да съхне, въпреки забраната.
Няма какво да се направи...
Къде отивате?
Да ви заведа ли в стаята за болни.
Недейте... Трябва да подишам чист въздух.
Веднъж да изляза и... – Почти стигнахме.
Ето вратата, точно пред вас е.
Защо не излизате, нали това искахте? – Да. Благодаря ви.
Аз не съм свикнала на чист въздух.
Здравей. – Ерма, какво правиш тук?
Ами търсих те.
Чичо Макс те е пратил, проверява ме.
Очаква да му пратя новини.
Отдавна не е чул нищо за вашия случай.
Разтревожен е, а и ние също. – Кажи му да не се тревожи.
Трябва да му напиша все пак нещо...
Овладял съм положението. – Но така ли е?
Не знам, аз... – Мразя да съм пратеник,
но знаеш колко е настоятелен, а сега това засяга целия ни род.
Може и да е прав. – Мамка му...
Ерма, що за език използваш?
Впрочем на колко години си? – На 16.
На 15 си, как са те пуснали сама? – Имаш неприятности със закона.
Проверяват ли ви в училище? – Опитват се.
Бягаш от училище, а? – И ти не си цвете за мирисане.
Никак не си забавна. – Добре де. Говори си,
но какво да кажа за теб? Трябва да предам някаква вест.
Сериозно съм решил да се отърва от съученика на баща ти.
Големият адвокат не е сторил нищо за мен, освен да протака нещата.
Но той ти е адвокат! Как ще се отървеш от него?
Лесно, просто ще го освободя от делото ми.
И после, какво? – Не знам.
Нямаш ли нещо по-конкретно, което да предам.
Не, нищо определено. – Не ти ли трябва адвокат?
Постоянно говори за връзките си, но какво всъщност цели?
Не съм чак толкова глупав да не мога да се защитя.
Един ден ще стана началник на целия отдел.
Просто трябва да пренеса уменията си в това дело.
Иначе трябва да се откажа от плановете за бъдещето си.
Тук ще те оставя, Ерма.
И отиваш на работа? – Нещата се трупат.
Делото ми отнема много време. Ще ми се да те изпратя до училище.
Искам да ме видят с мъж. – Но аз съм ти братовчед.
Те също се женят. – Ще се омъжиш за престъпник?
И престъпниците се женят.
Довиждане, Ерма. – Довиждане, Йозеф.
Той е.
Кой си ти? – Името ми е Блок.
Адвокат ли си? – Не, просто клиент.
Не съм близък, по работа съм тук.
Да, личи си. – Извинете ме, моля.
Какво правеше? Любеше се с Лени ли?
Май ме вземаш за сляп. Как ти беше името? Блок ли?
Това ли е истинското ти име? – Да, защо да не е?
Не знам, може да имаш причина да го криеш.
Знаеш ли кой е този? – Съдия.
От Върховния съд ли? – Да, със сигурност.
Май не познаваш съда. Този е последна дупка на кавала.
А, да, сега си спомних. Казвали са ми го.
Казвали са ти го?
Да, господине, някой ми го каза. – Къде е тя?
Хайде! Кажи къде е.
Лени се е скрила, господине. Би трябвало да е в кухнята.
Защо не го каза по-рано? За умник ли се мислиш?
Не, не се мисля за такъв. – Тогава ме заведи при нея!
Добър вечер, Йозеф. – Лени...
Кой е този човек? – Казва се Блок.
Ти си по нощница.
Любовник ли ти е? Отговори!
Да идем в кабинета, там ще ти обясня.
Не. Искам да ми отговориш тук.
Ревнуваш от бедния стар Блок? Погледни какво нищожество е.
Обърнах му малко внимание, защото е от най-добрите клиенти на адвоката.
Ще прекараш ли нощта с мен? – Яйцата ти прегоряха.
И без това са вредни.
Ако искаш да видиш адвоката, ще му съобщя. Питаше за теб.
Къде беше толкова време? Имам да ти казвам някой неща.
Открих туй-онуй, но най-напред си съблечи сакото.
Да съобщя ли за теб, или първо да му занеса супата?
Занеси му я, ще му трябват сили за разговора.
Значи сте клиент на адвоката? – Какво ти влиза в работата?
Мълчи, Руди! Нося му супата, но има опасност
веднага след това да заспи. – Нищо, ще го разбудя.
Щом изяде супата, ще му съобщя, че си тук.
Не ставай!
И така...
Значи си... клиент на адвоката.
Да. Много стар клиент всъщност.
И от колко време се занимава с делата ти?
С търговските ми работи ли?
Защитава интересите ми от самото начало.
Но в моят случай, може би това имате предвид.
Тук съм записал всичко.
Трудно е да се помнят толкова много данни.
Не знаех, че адвокатът поема и търговски дела.
Разбира се, защо не? Говори се...
че в търговските дела го бива повече от другите.
Така ли? – Да.
Нали няма да ме издадете? – Не, не съм доносник.
Работата е там, че адвокатът е много отмъстителен.
Не вярвам, че би сторил зло на някой от клиентите си.
Напротив, когато е ядосан, е способен на всичко.
Не прави разлика. – Та какво искаше да ми кажеш?
Ще ви доверя нещо, но и вие трябва да ми кажете някоя своя тайна.
Така ще може да се поддържаме един друг.
Много си предпазлив. – Така е.
Имам и други адвокати.
Други адвокати, освен този? – Петима!
Знаете ли... адвокатът е много суетен.
Почакайте, почакайте...
Придава си важност, но хората от неговите кръгове
не го имат за голям адвокат. – Нима?
Точно така. Нали знаете, че в съда има йерархия?
Попитайте ме къде стои той. – Къде?
На най-долното стъпало, разбира се. – Нашият адвокат?
А най-големите играчи, никой не ги е виждал с очите си.
Значи и ти се влачиш по съдилищата. Всъщност, как го правиш?
Изтощителна работа. Човек трябва да е всеки ден
в съда и да държи под око нещата. Но на мен не ми е по силите.
Явно ще ми се наложи често да ходя там.
Не очаквам да ме посрещат както първия път.
Всички станаха на крака. Взеха ме за някой съдия.
Не, заради охраняващия ви. Заради него са станали.
А и това глупаво суеверие. – Суеверие ли?
Мнозина се стремят да отгатнат изхода на процеса
по изражението върху лицето на обвиняемия.
Или по линията на устните му. – Е, и?
Ами хората казват, че ако се съди по устните ви,
вас сигурно ще ви осъдят в най-близко бъдеще.
Адвокатът те чака. – Нека почака!
Не може, по-късно ще заспи. – Ще спи тук?
Не всички са като теб. Изглежда съвсем не се учудваш,
че адвокатът, въпреки болестта си, те приема през нощта.
Приятели ти правят услуги, а ти смяташ, че са ти длъжни.
А те го вършат на драго сърце.
И аз не искам нищо друго... нищо, освен да ме харесваш.
Харесвам те. Всъщност не знам...
Нима е услуга да ме приеме?
Той ми е адвокат, не разбирам що за благоволение е това.
Не е въпрос на... – Носи му се славата на труден човек.
Знаеш ли как се стига до адвоката? Приема го и по други причини.
Преди всичко, неговият случай е по-интересен от моя.
Все още има надежда, в това е разликата.
Много говориш. Неговият процес е предстоящ.
Затова адвокатът иска да го види.
Няма ли да ме приеме по някое време,
човек не знае какво да очаква.
Затова трябва да стоя тук, на поста си, ден и нощ.
Ако е в добро настроение и прати да ме повикат, а мене ме няма,
ще пропусна своя шанс.
Тогава ще трябва да чакам много по-дълго от преди.
Затова ти разреших да спиш тук.
Да, предполагам, че човек става твърде зависим от адвоката си?
Истината е, че много му харесва. Чакането, може би не,
но ти е приятно да прекарваш нощта тук, нали?
И така...
Искаш ли да видиш стаята му?
Може.
В слугинската стая ли спиш?
Да. Лени определи нея. Много е удобна.
Лягай си. – Почакайте, г-н К! Почакайте!
Руди. – Господин К!
Не забравяйте обещанието си.
Сега вие трябва да ми кажете някоя своя тайна.
Ще ти кажа една тайна.
Отказвам се от адвоката си. – От адвоката?
Ще го освободя от моето дело.
Уморих се да чакам, той е твърде стар,
твърде болен и твърде безразличен.
Не е безразличен! – Ще го освободите ли?
Чакай. – Ще освободи адвоката си!
Спрете!
Ти стой отвън.
Остави го на мира, Лени.
Тя пак ли се лепна? – На мен ли да се лепне?
Намира обвиняемите за много привлекателни.
Нейна слабост е.
Натрапва се на всички. Люби се с тях, а щом й разреша,
разказва ми как е, за да ме развлича.
По някакъв специален повод ли си дошъл?
Да, отказвам се от услугите ви.
Но аз те поех без ред. – Оценявам го,
но трябва да се предприемат по-енергични действия.
Можем да обсъдим този план. – Това не е план, а факт!
Колко пъти идвах? Нищо не сторихте за мен.
Много други клиенти от подобни процеси
са стояли тук като теб и са приказвали почти същото.
И всички вероятно са били прави, както и аз.
Явно тя е права.
Има нещо привлекателно в обвиняемите.
Не че самото обвинение променя външността на хората,
но "обиграното око" веднага ги различава в тълпата.
Има нещо в тях. Нещо, кое е...
вълнуващо. Привличащото не може да е чувство за вина.
Невъзможно е всички да са виновни.
Някой, разбира се, са по-привлекателни,
но ето например действията на това нещастно създание, Блок.
Ще го извикаме. Време е да узнаете отношението към другите обвиняеми.
Лени, доведи Блок.
Върви и го докарай.
Решението ми е окончателно. – По-добре го обмисли, Йозеф.
Адвокатът иска да те види.
Побързай.
Това Блок ли е? – Да, аз съм.
Какво искаш?
Нямаш ли срам! – Извинете.
Идваш в неподходящ момент! – Да, но нали вие ме повикахте.
Да си ида ли? – Сега си тук, нали?
Да, господине, тук съм.
Тогава остани. – Благодаря.
Вчера видях моя приятел, третия съдия,
и успях да насоча разговора към твоето дело.
Искаш ли да чуеш какво ми каза? – Да.
Успял е да възбуди толкова много противоречиви мнения,
че заключението е спорно.
В един момент, по стара традиция, удрят звънецът.
Според съдията това означава начало на процедурата.
Има много доводи срещу това мнение, но не би ги разбрал.
Не коленичи! – Недей!
Кой е твоят адвокат? – Вие!
А освен мен? – Вие, и никой друг.
Тогава и не слушай другиго! – Имай достойнство!
Нямате право да ми говорите така!
Не и пред адвоката. Как смеете!
Как смеете да ме обиждате пред адвоката!
Не се унижавай така, ти си човешко същество!
Постъпи така, както ти подсказва съвестта.
Пусни ме! – Имам нужда от вас, г-н адвокат.
Как се държа той днес? – Беше смирен и прилежен.
Ти какво прави цял ден?
Държах го заключен в слугинската стая,
за да не ми се пречка, докато работя.
И без друго вече свикна да седи там.
Значи не знаеш какво конкретно е правил.
Наглеждах го от време на време през ключалката.
Постоянно седеше на колене на кревата
и четеше книгата, която му даде. Светлината беше оскъдна,
но той залягаше над четивото и се държеше хрисимо.
Дали разбира онова, което чете?
Следи с пръст редовете. Мога само да кажа,
че през целия ден стои все на една страница.
Сигурно книгата му е трудна за разбиране.
Да, наистина е трудна, и не вярвам, че ще разбере нещо.
Ще добие известна представа колко тежка е борбата в негова защита.
Непрекъснато ли четеше? – Почти непрекъснато.
Веднъж ме помоли за вода. Дадох през отворчето на вратата.
Към 8 ч. го пуснах да излезе и му дадох да похапне.
Хвалиш го прекалено и така ми е по-трудно да му кажа истината.
Съдията не се изказа неблагосклонно.
Неблагосклонно? Как е възможно?
Стана му дори неприятно, че заговорих за Блок.
Губите си времето с тоя човек, ми каза.
Неговият случай е безнадежден. Чак не ми си вярваше.
Блок е твърде прилежен, рекох му.
Вярно, че той самият е неприятен,
с противни обноски, нечистоплътен,
но е клиент и в процесуално отношение е безукорен,
като умишлено преувеличих.
После съдията каза: "Твоят клиент е просто хитрец.
Набрал е много опит, умее да протака нещата.
Какво ли би рекъл, ако узнае,
че звънецът за началото на процеса
още не е ударен? Тишина, Блок!
Нямаш ли срам да се държиш така пред другия ми клиент?
Да подкопаеш доверието му в мен. Какво ти става?
Още си жив, нали? И все още си под моя закрила.
Вече ви казах – отказвам се от услугите ви.
Защо не си го избиеш от главата?
Да бъдеш във вериги понякога е по-безопасно,
отколкото да бъдеш свободен.
Къде отиваш? – Отвори вратата!
Ти си полудял! – Отвори я!
Няма къде да отидеш. – Той е луд!
Не ми се слушат брътвежите му. Просто иска да ме държи в подчинение.
Докъде смяташ, че ще стигнеш без него?
А докъде съм стигнал? Нито крачка напред.
По-добре се виж с този.
С Върховния съдия? – Не ставай смешен.
Имам предвид Титорели – официалният художник на съда.
Познава съдиите, позирали са му. Има най-голямо внимание сред тях.
Наистина ли може да ми помогне? – Всъщност е втората му професия...
Ще отвориш ли вратата? – Остани до сутринта.
Къде са ключовете. – Адвокатът държи ключовете.
Сбогом, Лени, и благодаря. – Ще се върнеш. Нямаш друг избор.
Не, Лени. Не бива да си му клиент. Виждаш какво става с Блок.
Той не е клиент, а подлога на адвоката!
Извинете, тук ли е г-н Титорели? – Кой?
Художникът, който живее тук. Познавате ли го?
Защо го търсите? – Да ми нарисува портрет.
Влезте, трябва да се отърва от тях. Вън, гадна напаст!
Виждам ви!
Не ми играйте номера! Иска да поговорим за бизнес.
Майте се! Чухте ме, деца!
Вървете някъде другаде!
Виждам ви!
Виждам ви, няма да изиграете Титорели!
Защо не се махнете от ателието ми?
А вие се извинете, малки нахалници!
Вън!
Снощи се прибрах късно, затова тук е бъркотия.
И точно когато се пъхнах под завивката,
нещо ме щипна по крака. Гадината се скрила под леглото.
Тинторели, може ли вече да влезем? – Не, не може!
А, аз? – Не! Познавам няколко котенца,
които ще станат грозни, щом Титорели ги обработи.
Знам и други такива, които майка им ги удавали в кофа!
Ще грабна трошачката за лед и... Помните ли я?
Какво мога да сторя за вас, друже? – Бихте могли да ме посъветвате.
Искате да купите моя картина? – Разбира се.
Сега върху какво работите?
Върху един портрет, не е довършен.
О, сигурно е някой съдия. – Съдиите са мой специалитет.
А това какво представлява? – Темида. Правосъдието.
Да, има превръзка на очите, везни...
Но крилете на петите... – Така ми е наредено да рисувам.
Защо? Справедливостта трябва да стои стабилно.
Подхвръква ли, правосъдието не е възможно.
С победата са обобщен образ.
А на вас на какво ви прилича? – На богинята на лова.
В гонитба на жертва. – Титорели, може ли вече да влезем?
Казах ви, че съм зает. – С какво си зает?
Ще го рисуваш ли? Такъв като него, не си струва.
Тези момичета се числят към съда.
Всъщност, всичко и всички тук се числят към съда.
Но зад кулисите, тук в това ателие, донасят присъдите.
Какъв тип решение очаквате? реално оправдателна присъда,
привидно оправдателна присъда или протакане.
Най-добра е реално оправдателната, но не мога да ви я осигуря.
Досега не съм виждал човек, който да я е получил.
Какво ви става? – Много е задушно, няма ли прозорци?
Не са необходими. Ако искате да се освежите, стойте до вратата.
Оттам влиза съдията, когото рисувам. Дал съм му и ключ.
Обикновено идва рано сутрин, докато спя.
Отваряш очи, а над леглото ти се е надвесил съдия.
Всички те са нагиздени с тези шантави церемониални мантии.
Сваля си сакото.
Мислят, че ще ви рисувам, защото си сваляте сакото.
Какви са другите възможности? – Имате предвид съдебните?
Казах ви – привидно оправдаване и протакане.
Какво има? Не ви ли е добре?
Не. Може би е от жегата.
Отворя ли вратата, те ще се юрнат в стаята.
Недейте!
Да се спрем първо на привидното оправдаване.
То игнорира всички съдии, които знам, дори и този, когото рисувам сега.
То обяснява, че сте невинен
и аз гарантирам, че... – А те дали ще ви повярват?
Защо не? Човек не бива да е прекален песимист.
Някой от тях са длъжни да ми повярват.
И тогава ще бъда свободен? – Привидно свободен.
Но съдиите, които познавам, са по-ниско в йерархията.
Нямат правото на Върховния съд
да постанови окончателна оправдателна присъда.
За жалост е недостъпен за вас, а и за всички нас.
Не знаем какво бъдеще ви очаква. А и не искаме да знаем.
Убеден съм, че ме разбирате. – Не съм сигурен в това.
Нисшата инстанция, на даден етап, може да ви изтръгне от обвинението,
но то ще продължава да тегне над вас.
Когато става дума за действително оправдаване,
преписката по процеса бива окончателно изтеглена
и изчезва напълно от съдопроизводството.
Унищожават се обвинителният акт и съдебните протоколи.
Трябва да си опитам късмета. – Няма никаква надежда.
Знам как стои въпросът с привидното оправдание.
Понякога полицаите чакат у дома, за нов арест.
Теоретично може да се издейства и второ привидно оправдаване.
Но и то не е окончателно, нали?
След второто оправдание идва третият арест и т.н.
Това е заложено предварително в понятието привидно оправдаване.
Коментарът е излишен. – А ето и същността на протакането.
То включва: разпит, съдебно дирене, проследяване,
ново съдебно дирене, събиране на доказателства.
Тръгвате ли си вече? – Ще дойда пак да си поприказваме.
Не забравяйте обещанието си, иначе ще трябва
да се обадя в службата ви. – Ще ми отворите ли най-сетне?
Нали не искате момичетата да ви напъплят?
Излезте по-добре оттук. Един момент!
Ще видите ли една картина, която бих могъл да ви продам?
Модерно изкуство, въздействаща композиция.
Нарекъл съм я "Дивата природа". – Ще я купя.
Ето още една, която ви подхожда. – Купувам и тази.
Явно тематиката ви допада. – Да, ще си ги закача в кабинета.
По едно щастливо обстоятелство имам и друга на същата тема.
Колко искате за трите? – Друг път ще говорим за цената.
Много бързате, а отсега нататък ще поддържаме най-тясна връзка.
Канцелариите в съда? – Нима ви учудва?
Най ме учудва това, че съм хванат в мрежите на вашия съд.
Човек, който не е съгрешил в нищо, не би се оставил да го оплетат,
не би отвърнал поглед вляво, когато съдия или нещо подобно,
стои вдясно.
Вие...
Карам ви да се чувствате неудобно, нали?
Потресени сте да ме видите сред вас. Да, вече го разбрах.
Преди си мислех, че ме взимате за някой съдия, работещ в съда,
имах чувството, че се страхувате от мен.
Мислех, че страдате. Неприятен съм ви, нали?
Устата ми! Тя ви отвращава, защото оттук излиза истината.
Затова съм осъден, затова ще бъда признат за виновен.
Йозеф К.
Вие ли сте Йозеф К? – Да.
Обвиняемият? – За такъв ме обявиха.
Делото ви се развива зле.
Нима прошението ми е било отхвърлено?
Със заключение, че вината ви е доказана.
Но аз съм невинен. Във връзка с това...
Как може един човек да е виновен, когато е невинен като младенец?
Виновните винаги така казват.
Какво възнамерявате да правите сега?
Ще продължа да търся помощ. – Помощ?
Има още няколко възможности, които не съм използвал.
Очаквате много чужда помощ, и то предимно от жени.
Те имат влияние. Особено в съд, съставен от женкари.
Покажи им жена и те ще катурнат съдийската маса и обвиняемия.
Някои тънкости не са ви известни.
Къде е вратата? Трябва да наваксам работата в службата.
А и в края на краищата, аз съм просто чиновник там.
Какво търсите в църквата, нали бяхте болен и на легло?
Напуснах постелята си. – Ами върнете се пак в нея.
Нима мислиш да се защитаваш сам? – Точно така.
Но това не ми е познато. Какво е това?
Ще ми послужи за нагледна илюстрация.
Нещо като нагледна агитация. – Да, може и така да се каже.
Тук е представена ползата от смирението пред закона.
Пред закона стои страж.
Човек идва от село и моли да бъде допуснат до закона.
Но стражът му казва, че не може да влезе сега.
Човекът очаква да го пусне по-късно. – Чувал съм го и преди.
Всички сме го чували. Човекът умира от старост, докато стои и чака.
Стражът му казва, че вратата е отредена само за него.
Казва и че никой не би могъл да влезе през нея.
И сега той щял да я затвори. Някои коментатори посочват,
че човекът е дошъл пред вратата по своя воля.
Нима трябва да търпим всичко това?
Не сме длъжни да приемаме истината, а само необходимото.
Какво нелепо заключение! То издига угодата в универсален принцип.
С това може би се надявате да пледирате лудост?
Обвиняваш принципите, на които се гради порядъка,
убеден, че си жертва на заговор. – Това е симптом на лудостта, нали?
Мания за преследване. – Мания?
Не желая да бъда обявяван за лунатик.
Нито дори за жертва на обществото?
Аз съм член на обществото.
Искаш да убедиш съда, че не отговаряш за действията си, защото си луд?
Напротив, мисля, че съдът иска да ми го внуши!
Да, това е заговорът – да ни накарат да мислим, че целият свят е безумен,
безобразен и безсмислен абсурд. Това е мръсната им игра!
Е, загубих делото си, и какво? Вие, вие също губите!
Всички губят! Губят! И какво?
Нима това обрича цялата Вселена на безумие?
Нима нищо не разбирате? – Разбира се, умът ми си е на място.
Синко...
Не съм ти син!
Очаквате да взема ножа и сам да свърша работата?
Не, вие сте натоварени с тази задача!
Вие!
Вие!
Вие!
Вие!
Вие, глупаци! Вие трябва да го направите!
Елате да ме убиете! Хайде!
Филмът "Процесът"
е създаден по романа на Франц Кафка.
В ролите по реда на появяване участваха
АНТЪНИ ПЪРКИНС АРНОЛДО ФОА
ДЖЕС ХАН УИЛЯМ КЪРНС
МАДЛЕН РОБИНСОН ЖАНА МОРО
МОРИС ТЕНАК МЕЙДРА ШОР
СЮЗАН ФЛОН РАУЛ ДЕЛФОС
ЖАН-КЛОД РЕМЕЛУ МАКС БУШБАУМ
КАРЛ СТЮДЪР МАКС ХОФЛЕР
РОМИ ШНАЙДЕР ФЕРНАН ЛЬОДУ
АКИМ ТАМИРОФ ЕЛЗА МАРТИНЕЛИ
ТОМАС ХОЛЦМАН ВОЛФГАНГ РАЙХМАН
УИЛЯМ ЧАПЪЛ и МАЙКЪЛ ЛОНСДЕЙЛ
Играх ролята на адвоката, написах и режисирах филма.
Казвам се ОРСЪН УЕЛС
Превод Василка Николова
Субтитри от дублаж Мирослав Вачев
Допълнения, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©