Kafka (1991) Свали субтитрите
КАФКА
Участват още ТЕРЕЗА РЪСЕЛ
ДЖОУЕЛ ГРЕЙ
ЙЪН ХОЛМ
ЙЕРОЕН КРАБЕ
АРМИН МЮЛЕР-ЩАЛ
и АЛЕК ГИНЕС
Музика КЛИФ МАРТИНЕС
Оператор УОЛТ ЛОЙД
Сценарий ЛЕМ ДОБС
Режисьор СТИВЪН СОДЪРБЪРГ
Едуард Рабан
Преди доста години,
татко веднъж ми каза, че ме вълнуват незначителни неща.
Твърде незначителни, според него.
С времето започнах да водя живот, който дори той би нарекъл нормален.
С изключение на факта, че в много редки случаи... пиша.
Може би това е разочарование за него, но кажете ми, нима е престъпление?
Кафка?
Секретарят очаква доклада ти по заявлението на Арлингър?
При него е. – Защо не знам?
Занесох го лично.
В организации, огромни като нашата,
ако един документ бъде изгубен,
може да не бъде открит повече. – Реших да му го предам лично.
Но това е моя работа!
Подобни волности рушат репутацията ми.
Бъргъл, репутацията ти е безупречна.
Когато аз доставям нещо самият акт на предаване,
има определено значение. – Ще си го запиша.
Рискуваш мястото си в компанията.
Добро утро, г-це Росман, или по-скоро добър ден?
Все ми е едно. – Нима?
Струва ми се, че забравяте поста, който заемам в тази служба.
Не сега, Бъргъл. – Тук аз вземам решенията, а не вие.
Длъжен съм да доложа на ръководството за закъснението ви.
Не се надявайте да ви закрилям.
Вършите си работата. – Затова ми плащат.
Бонбонче? – Жалък сте.
Ще съжалявате.
Не забравяйте да доложите и за това.
Г-це Росман? Аз съм ваш колега. – Знам.
Разбрах, че познавате Едуард Рабан. – Така ли?
Той ми каза, че ви познава. – Някой от вас греши.
Извинете, но съм ви виждал заедно... – Хората ни гледат.
Не ме карайте да ви злепоставя.
Имате мастило на носа си.
Очаквам молбата ви за напускане.
Незабавно.
Напуснали сте работното си място без причина?
Знаех, че някой ден ще се случи.
Кафка? – Да, господине.
Значи Кафка? – Да.
Търся г-н Рабан, от горния етаж. – Не ви чувам.
Г-н Рабан. Знаете ли къде е?
Не исках да ви вдигам от леглото. Можех просто да взема ключа.
Да бе, сигурно...
Трябва ли да го четете?
Къщата си е моя, нали?
Да, ваша е, но... – Напуснете дома ми. Хайде!
Виждали ли сте Едуард Рабан? – Не.
Някой да е виждал Едуард?
Виждали ли сте Едуард? – Кого?
Преди седмица ви разказваше вицове. – Така ли? Не го помня.
Не излезе ли заедно с артистите?
Ще дойдеш ли в кабарето? – Не, имам работа.
Тръгвате ли? – Опитвам се да намеря Едуард.
Почакай тук. Ще потърсим Джулиус. Познаваш Ана, нали?
Откога си тук? – Сега идвам.
Имам предвид в града. – От 3 дни. Бях при родителите ти.
Била си при баща ми? – Не търсих него.
Писах ти, че се изнасям. – Писа, че имаш намерение.
И то с подробности.
Вече ще работя в града и няма да се налага да ми пишеш.
Е, знаеш къде да ме намериш.
Идва.
Ходих в апартамента му. – Апартамента на Едуард?
Не е там и никой не го е виждал през последните два дни.
Поне хазяйката не е.
Благодаря.
Ще проверя пак.
Какво си му казала? – Той не знае нищо.
Едуард каза, че е писател. – Може да е полезен.
Опасно е.
Това не е твое, Фредерик.
Кафка, ще се видим ли в кабарето? – Едва ли.
Прибираш ли се вече? – Да не пречим на концентрацията ти?
За какво пишеш сега?
История за човек, който се превръща в гигантско насекомо.
Да пийнем нещо.
Замъкът изглежда величествен, но само от разстояние.
Познаваме ли се? – Казвам се Бизлебек.
Гробарят. – Всъщност съм каменоделец.
Скулптор, ако ми позволите волността.
Макар че творец е само този, на когото плащат за изкуството.
Но и това не е достатъчно.
Имате шумна работа. – Да, но шумът е само външен.
Докато при вас...
е точно обратното.
Чета разказите ви. Чудесни са.
Какво сте чели? – Това, което е публикувано.
Никой не чете списания.
Мястото им е в Замъка при другите ненужни бумаги.
Все пак някои хора се интересуват от работата ви.
Да вземем, например, разказа ви за изправителната колония.
Иглите, които се забиват в плътта на осъдените?
Това е ново.
Трябва да намеря свой начин да направя работата си забележима.
Е, тръгнал съм към кабарето. След цял ден в гробището,
трябва да видя живи хора, преди да си легна.
Лека нощ, Кафка. – Лека нощ, г-н Бизлебек.
Сивата работа в застрахователната компания продължава без промяна.
Непрекъснато ме тормозят някакви дребни началничета.
Изготвям безсмислени доклади.
Изчезна приятелят ми Едуард.
Не си го виждала, защото не водех приятели у дома.
Може би защото татко непрекъснато налагаше волята си.
Ана ми каза, че е била при вас.
Отношенията ми с нея са меко казано сложни.
Надявам се, че татко не я е изплашил за пореден път.
Твой син... твой любящ син.
Не. Твой понякога любящ син.
Твой неспособен да обича син.
Твой напълно отегчен от семейството си син.
Познавате ли го? – Да.
Това Едуард Рабан ли е? – Да.
Аз съм инспектор Грубах.
Кафка? Това ли е истинското ви име?
Да. Какво ви смущава?
Кога видяхте Рабан за последен път? – В сряда.
На работа. – Да.
След това ходихте ли някъде? В бара, например?
Не. Разделихме се пред службата
и той си тръгна към къщи.
Работите в... – Застрахователна компания.
Там сте от 7 години. – От осем.
И 7 месеца.
Бихте ли описали отношенията си с г-н Рабан като близки?
Не. – Не?
Да. – Да, не, не, да? Кое?
С него работихме в една служба 3 години.
Намерихме го в реката. Можеше ли да плува?
Смятате...
Смятате, че се е удавил?
Възрастните обикновено не падат в реката, нали?
Може би е бил пиян, как мислите?
Ще ми кажете ли как ме открихте? – Разбира се.
Портиерката каза, че сте ходил у тях.
Проявил сте особен интерес към личните му вещи.
Той беше затворен.
Нямаше приятели, нямаше семейство.
Знаем.
Това ли е всичко? – Не, знаем и други неща, Кафка.
Не се интересувам от хората, които живеят в стария квартал,
но реката не ми позволява да избирам.
Искам да знаете, че в мое лице имате не приятел,
защото с вас принадлежим на различни социални слоеве,
но бих могъл да кажа...
заинтересована трета страна сме. – Ще го имам предвид.
Съобщете ми, ако разберете или си спомните нещо ново.
Инспектор Грубах
Викали сте ме? – Седнете, Кафка.
Инспектор Грубах
Работите при нас почти 9 години.
Работите усърдно, нямате никакви наказания.
Но важна е не само работата, важно е мнението и на околните.
И, честно казано, Кафка,
смятам, че има какво да се желае от социалния ви живот.
Социалният ми живот?
Вие сте вълк единак. Изолирате се от другите.
Това ме притеснява.
И щом притеснява мен, не мога да си представя
какво мислят другите служители.
Но на практика работата ми отнема цялото време.
Трябва да намирате време.
Запитвали ли сте се защо другите се издигат толкова бързо,
за разлика от вас, който работите от толкова време?
Не е важно как си вършите работата.
Вие я възприемате като задължение, а не като нещо, което ви е интересно.
Знам, че бяхте приятели с... Как му беше името?
Едуард Рабан? – Да, Рабан.
Той беше същият като вас.
Имате еднакъв темперамент, много си приличате.
Не ми задавайте въпроси, заповедта идва отгоре.
Вие ще получите повишението, което беше предназначено за него.
Ще имате двама асистенти и, разбира се, по-висока заплата.
Това е всичко.
Благодаря.
Кафка, чух, че в свободното си време пишете.
Малко.
Трябва да си намерите по-атлетично занимание.
Лицето ви е доста бледо.
Моите асистенти, предполагам? – Да.
Аз съм Кафка. – Лудвиг.
Оскар.
Братя ли сте? – Близнаци.
Отдавна ли работите тук? – Защо?
Не. – Да.
Отдавна.
Да се залавяме за работа.
Ще обядваме ли?
Едуард... трудно ми е да говоря за това.
Не беше способен на самоубийство. – Беше обсебен от тази идея.
Бях изненадан от...
... изненадан от момента, но не и от действието.
Може би е имал две лица? – Не, не е така.
Сигурен ли сте? – Познавах го отлично.
Значи сте знаели за връзката ни?
Разбира се.
С Едуард имахме и друг живот.
Бяхме наясно с последствията. – Какви последствия?
Виждате какво стана. – Не знаем какво е станало.
Според полицаите не е било грабеж. – Вярвате ли им?
Нямам причина да се съмнявам. – Имат власт, това е достатъчно.
А ако са го убили полицаите?
Защо да го правят?
Да се срещнем довечера?
Довечера?
Къде? – Квартал "Мюзил".
Добре.
Това "да" ли значи? – Да. Точно така.
Щял сте да се жените неотдавна, нали? – О, да...
Миналата година два пъти се сгодявах за една и съща жена.
Не мисля, че...
Не съм готов.
Едуард искаше да се оженим.
А вие?
Внимавам с такива мъже.
В колко часа? Къде да дойда?
Елате в "Еспланад". В девет часа. Ще тръгнем оттам.
Да ви е сладко.
Моля, седнете, Кафка.
Не мисля, че Едуард ти е разказвал за нас и дейността ни.
За какво съм ви?
Хубав въпрос. – Чели ли сте някое от тези?
Не, не съм.
Разпространението не върви добре. – Трябва да се подобри качеството.
Мислехме, че можете да ни помогнете.
Аз пиша сам.
И само за себе си.
Виждате ли?
Можем да променим реалността. – Това не е работа за мен.
Дори да симпатизирах на каузата ви,
не бих могъл да ви помогна.
Могат да почнат разследване? – Какво разследване?
Такова, което ще доведе до дело. – И до присада. Едуард го разбра.
В деня на смъртта му го извикаха в Замъка.
Знаете ли? – Защо?
Трябваше да провери нещо в медицинската картотека.
Повече не го видяхме жив.
И това трябва да доказва, че е убит? – Беше убит!
Не можехме да не се възползваме от тази ситуация.
В онази нощ той носеше в куфарчето си скрита бомба.
Това беше послание за Замъка.
Шокира ли ви постъпката на Едуард?
Не сте длъжен да ни вярвате. Просто приемете фактите.
Бомбата не се взриви. Значи са го екзекутирали преди това.
Случвало се е и друг път. – Случвало се е?
В Замъка ще отричат всичко.
Предали са го на полицията без много шум.
Не са повдигнали обвинение.
Едуард не би проговорил.
Значи това е врагът.
Полицията и висшите чиновници.
Законът и редът. – Смятате, че не сме прави?
Какво предлагате? – Някой от вас отиде ли с Едуард?
Стоите тук и бръщолевите глупости, за да оправдаете теориите си.
Но ако питате мен, истината никога не е удобна.
Виждате ли, мисли само за себе си. Затова е дошъл тук.
Вярно е.
Затова ще си тръгна.
Не мога да плувам!
Добро утро.
Как мина вечерта?
Чудесно. – Ужасно.
Какво стана?
Когато отидохме в нощния клуб... – Аз исках да отидем в друг.
Изглеждате много уморен.
Г-ца Росман пита за вас. – Габриела.
Познавате ли я?
А вие? – Виждали сме я гола.
Само за жени мислиш!
Веднъж се печеше на покрива... – Гледахме как се преоблича.
Работехме в служба доставки. – Разнасяхме списания.
Тогава я видяхме. Работата тук не е лоша.
Не ви ли се струва, че тук се води двойствен живот?
Да. – Не.
Не. – Не.
Завиждам ви. – Трябва да сте доволен!
Габриела Росман ли търсите? – Да.
Вземете.
Отворен е.
Да го залепя ли?
Не е необходимо.
Бъргъл ми даде писмото ви.
Не съм му давала нищо.
Какво правите? – Събирам нещата на Едуард.
Ценните или тези, които ви свързват? – Всичко.
Помислих, че ще помогнете. Това ваше ли е?
Вече не е толкова важно.
Някои от писмата може би са мои.
По дяволите! – Добре ли сте?
Защо ви уволниха? – На тях не са им нужни причини.
Кои "тях"? – Властта, полицията, Замъка, Бъргъл!
Бъргъл? Не знаех, че и той е от тях. Той е дребна риба.
От такива трябва да се пазим.
Дребни риби с големи апетити. Не го отваряйте.
Защо?
Отварянето и затварянето активира бомбата.
Казахте, че Едуард е бил убит, когато е пренасял бомбата.
Това тя ли е?
Колко бомби има? – Смятате, че е самоубийство, нали?
Сега това е проблем на полицията. Не е ваша работа.
Искам да знам... – Тогава го отворете.
Не мислете, че не ни следят.
За тях всички сме свързани. Едуард, аз, вие...
Не мога да чакам да го разберете.
Огледах навсякъде, но я няма.
Изчезна по пътя от апартамента към улицата.
Ходихте ли у тях? – Какво?
Проверихте ли у тях? – Не, не съм проверявал.
Ясно.
Защо някой би я отвлякъл?
Как й беше името? Роземан? – Росман.
Защо?
Помолихте ме да се обадя, ако нещо се случи.
Е, случаят е такъв.
Както казах, не знаех, че са били близки с г-н Рабан.
Тя е близка с много хора. С вас също.
Това е очевидно. Но с какво ни помага?
Освен ако нямате да добавите още нещо.
Изчезнала е! Не ви ли е достатъчно?
Да, достатъчно е. Днес е била уволнена.
На нейно място и аз бих изчезнал. Това ваше ли е?
Да.
Може би беше права. – За какво?
Че полицията няма интерес да открие истината.
Тя не вярваше, че Едуард се е самоубил. Аз също.
Така не е ясно. – Трябва да се прочете всичко.
Кафка, седни при нас. – Не, търся един човек.
Гигантското насекомо!
Май те тревожи нещо, Кафка? – Какво?
Срещите с жени. Много е важен подходът.
Ще я трогнеш като й съчувстваш за загубата на бившия й приятел.
Това ще я накара да трепти като лист.
Ще отклони вниманието й от целта ти, а това е идеално.
Би било идеално, ако някой го иска.
Какво иска тя тогава?
Габриела изчезна. – Знаем.
Защо се обади на полицията? – Какво им каза?
Че се тревожа за нея. – По-добре мисли за нас.
Ами тя? – Всеки от нас може да е следващият.
Дори ти. – Не, няма.
Не бива да се разделяме. – Те нападат, когато си сам.
Трябва да сме заедно.
Чуйте, намерихме бомбата. В апартамента на Едуард. Непокътната.
Естествено. Ако не беше така, нямаше да я намерите, нали?
Предаде ли я? – Не, у нас е.
Там няма полза от нея. – Но няма и вреда.
Едуард, Габриела, Кафка... Всички от едно бюро.
Може да е заговор. – И то с огромни размери.
Става дума за пари. – Всичко е заради пари.
Това е само теория, трябват ни факти.
Трябва да разберем защо Едуард е бил извикан в Замъка.
Може ли?
При вас ли е досието на Едуард Рабан? – Да.
Трябва ми адреса на семейството му.
Мисля да им пиша.
Няма нищо за семейството му.
Нещо друго?
Не. Просто се чувствам длъжен.
Той ми беше скъп приятел.
Ако мога да помогна с приключването на делата му...
Има само един незавършен доклад, но аз ще имам грижата.
Утре ще го пратя в Замъка. – Разбирам.
Значи само заявлението на Арлингър? – Не, Орлак.
А, да.
Благодаря ви, г-не.
Много сте чувствителен. – Да, г-не.
Нека приятелят ви почива в мир.
Трябват ви досиетата на клиентите. – Орлак наш клиент ли е?
Това е завод на север. Отличен клиент.
Това не влиза в задълженията ми, но ще направя изключение.
Само този път.
Десието се съхранява, дори ако човекът умре.
В този завод стават много аварии. Но работниците вече са свикнали.
Това е от миналата година? – Там стават страшни неща.
Много от загиналите не са открити. Ужасна смърт.
Едва ли ще повярвате, но беше убит дори местният лекар.
Снимката липсва. Трябва да проверя.
За д-р Мурнау ли говорите? – Да.
Д-р Мурнау беше много смел.
Прекара целия си живот там, без да съжали нито за миг.
Каква загуба!
И това са всички работили за Орлак?
Намирате ли името на приятеля си?
Не. – Работил е само по една жалба.
Името му ще се появи, след като получа окончателния доклад.
След като досието се прати в Замъка, може ли да се изиска за справка?
Не, освен от директорите на фирмата.
В Замъка не се допускат външни хора.
Какъв е смисълът от досиетата, щом не се ползват?
Правилата не са променяни от векове.
Тогава ще се обърна към директорите.
Те решават какво да правят и никой не може да им влияе.
Какво става с досиетата в Замъка?
Нашите досиета се завеждат в медицинската картотека.
Мога ли да говоря с шефа на отдела?
Трябва да знаеш, скъпи мой,
че отдела се управлява от един от директорите на нашата фирма.
Престанете!
Опитвам се да приключа. – А започвал ли си?
Страхува се, че ще го изгонят.
Асистенти!
Не вършите никаква работа. – Вината не е наша, нервни сме.
Имам проблем. – Какъв?
Той оспорва всяка моя дума.
Прекарваме толкова време заедно, че започваме да си пречим.
Поставете се на наше място. – Ужасно е.
Защо не идете да обядвате? Вървете.
Директорът ги иска за утре. Ще ти отнеме само час.
Или два.
Хайде! Тук няма никой. Да вървим.
Точно така. Браво.
Справи се отлично.
Не се тревожи, ще се погрижат за тях.
Стъпвай внимателно. Отлична работа.
Никой не те е познал. Ще бъдеш възнаграден щедро.
Почти стигнахме.
Само още едно нещо. Готов ли си?
Смяташ, че у дома си в безопасност? – Грешка.
Където и да ходиш... – Оставяш следа.
Ще те отведем в Замъка.
Вие сте били. А ние мислехме, че е Бъргъл.
Той не може да припари до Замъка. – Правим ти голяма услуга.
Работим за влиятелни хора. – Така е.
Отговаряме лично пред шефа. – И кой е той?
Не знаем. – Нищо няма да кажем.
Тръгваме ли?
Смятах, че поне мога да ви се доверя. Добри актьори сте.
Благодаря. – Когато стигнем в Замъка...
Не прави скандали. – Ще подрониш авторитета ни.
Мръсна свиня! – Там много ни уважават.
Защо се забърка с анархистите? – Забъркаха ме.
Ти за нищо не си виновен, нали?
Когато тези двамата помъкнат някого, той винаги свършва в гробището.
Съвпадение ли е?
Искам да отида в Замъка, но е по-добре да отида сам.
Знам таен път, който води в Замъка.
Защо не използвате каналния ред?
Няма да стигна доникъде. Въртя се в затворен кръг.
Трябва да кажа, че се възхищавам от вашата самоувереност.
Макар, че не знам всички подробности.
Сигурно са доста интересни.
Решителността ви е достатъчна награда за мен.
Били ли сте някога в Замъка? – Не.
Подравнявах надгробните камъни и се натъкнах на това.
Хванете.
Празен гроб?
Тунел за бягство прокопан по време на Голямата чума.
Внимавайте.
Успех.
Какво? – Казахте, че харесвате работите ми.
Направете ми услуга. – Още една?
Ако не се върна,
искам да отидете в дома ми и да унищожите всичките ми ръкописи.
Без изключение.
И без това нито един не е завършен. Изгорете ги. Моля ви.
Необикновена молба.
Истински приятел би го направил. – Не е задължително.
Съпруга би го направила.
Изгубихте ли се? – Търся медицинския архив.
В жълтата секция. – Да, точно така.
Срещали ли сме се? – Не...
Нов съм тук.
Дръж го!
Съберете документите! На теб говоря, вземете документите!
Колко са днес? – Струва ми се, трима.
Най-сетне! – Не беше лесно.
Помогнете ми да го подготвим.
Малко е прекалено, нали? – Да.
Не мога да понасям шума.
И миризмата. – Да.
Не работите тук, нали?
Всъщност не. Отивах към медицинския архив.
По път ми е.
Копеле! – Сега ще си поговорим, г-це Росман.
Направи нещо!
Как се чувствате?
Познавам ви. – Чудесно.
Когато завърши революцията,
вие ще умрете първи. Вие също!
Май нямаме голям напредък. – Ще ви обесят на площада.
Некадърник. – Ще опитам нещо друго.
Какво правиш? – Нещо не е наред.
Какво правят тук?
Между нас казано, не знам повече от останалите.
Опитват се да създадат, не знам каква дума да използвам...
Съвършен човек. – Не ви разбирам.
Какво кара човека да се дразни, да се радва, да различава цветовете?
Отговорът е химическият баланс. Той е променлив.
Трябва да развиваме тази наука.
Вече видях такива "съвършени". – Да, изпълняват каквото им кажат.
В това ли е съвършенството им? – Първо физиологията, после идеалите.
Сигурен ли сте, че не бъркаме пътя?
Имам среща с шефа на медицинския архив.
Той ли ви повика? – Да.
Странно. Скоро викаха друг чиновник. Приличаше на вас,
но така и не дойде.
Така ли? Защо? – Беше убит.
Защо?
Според това, което чух, заради канцеларска грешка.
Грешка? – Да.
Как да ви кажа, объркал някакви документи.
Документи? Каква е връзката?
Дал обезщетение за смъртта на човек, който е още жив.
Орлак.
Да, Кафка.
Какво са жените и децата?
Те са хората, които получават застраховките на мъжете си.
Добре е застрахователни компании, като вашата, да ги компенсира,
ако случайно загубят съпрузите си.
Хората се стремят към прогреса. Ние просто им помагаме.
Наричате прогрес опитите с хора?
Според мен го наричат "възкресяване".
Аз самият възкръснах, нали?
Д-р Мурнау. Чудовището от Орлак.
Наложи се да търсим други хора.
Такива, които не оказват съпротива.
Като Габриела Росман?
Или такива, които се чувстват виновни за нещо.
Защо се свързахте с анархистите?
Честно казано предпочитам да чета творбите ви.
Наистина, Кафка. Работа ви ме вдъхновява.
Защо не публикувате по-често? Нямате време за това?
Или сте от писателите, които...
Как да се изразя?
Нямат нужда от читатели.
Благодаря.
Презирате ме, нали? Презирате прогреса.
Но вие сте в челото на новостите.
Пишете за тях. Документирате ги.
Но за разлика от вас...
аз реших да опитам.
Това е най-силното ми желание. Да изуча човешкия мозък.
По това с вас си приличаме. – С вас нямаме нищо общо.
Аз се опитах да опиша кошмара, а вие...
сте го построили.
Вие имате свои средства, аз – мои.
Но ние с вас сме прогресивни.
Това ни отличава от безличната маса.
Безлична? Но той има лице.
А какво ще кажете, когато тази безлична маса дойде тук
по собствена инициатива?
Какво ще им кажете?
Тълпата се контролира по-лесно отколкото отделния индивид.
Тълпата има обща цел.
А целта на индивида...
никога не е ясна.
Това искате да елиминирате, нали?
Всичко онова, което отличава хората едни от други.
Но никога...
никога няма да се доберете до душата на човека...
с помощта на микроскоп.
Зависи от коя страна на микроскопа се намирате.
Спрете го!
Момчета, хванете краката ми! Бързо! Хванете краката ми!
Идиоти такива! Направете нещо!
Къде беше? – Ето ме. Хвана ли го?
Още не.
Избяга.
Казахте ни, че госпожица Росман е изчезнала.
Намерихме я. – Да.
Възнамеряваме...
в доклада...
да пишем самоубийство. Вие как мислите?
Самоубийство.
Съгласен съм.
Вероятно не е могла да понесе загубата на г-н Рабан.
Явно...
Явно е така.
Вие...
много ни помогнахте, Кафка.
Подранил си. За пръв път. Директорът те чака в кабинета си.
Викали сте ме? – Получих две съобщения.
С първото ви викат в Замъка, с второто – отменят заповедта.
Казаха ли защо?
Началниците не са длъжни да обясняват нищо на мен,
та камо ли на вас.
Разбрах, господине. Просто помислих, че днес
ще бъде различно.
И защо днес трябва да е различно?
Скъпи татко,
Винаги съм смятал, че е по-добре да знам истината,
отколкото да живея в неведение.
Сега разбрах, че съм бил прав.
Не мога да отричам повече,
че съм частица от света, който ме заобикаля.
Не мога да отрека също,
че въпреки нашите разногласия,
аз оставам твой син.
Иска ми се да вярвам, че това късно,
и вероятно съвсем незначително прозрение,
може да ни успокои
и да направи нашият живот
и нашата смърт
по-леки.
Превод Бисер Пачев
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©