Henry VIII and His Six Wives (1972) Свали субтитрите
Война във ваша защита.
И за доверието, което ни гласувахте,
като поверихте училищата и църквите на нашите грижи.
Мои обични поданици,
това може да е последният път, в който говорим пред този парламент
и обсъждам състоянието на държавата.
Известно ви е, че управляваме това кралство от близо 40 години.
През които, слава Богу, се разпореждахме така,
че никой външен враг не ви е потискал и не е отнел нещо от вас.
Но, ако вие, мои лордове и архиепископи,
и вие мои верни поданици, не се опитвате да поправите една нередност,
в кралството не може да има мир.
Милосърдието и съгласието не живеят сред вас.
Св. Павел казва, че милосърдието не е гордо,
то не завижда, то е нежно... и така нататък.
Но какво милосърдие има у вас, когато един нарича друг
"лицемер", "анабаптист", "папист", "еретик"?
Имайте милосърдие един към друг...
като брат към брата...
обичайте...
страхувайте се и служете на Бог.
Като ваш държавен глава и върховен господар,
настоявам и го изисквам.
КИЙТ МИЧЪЛ в английския филм
ХЕНРИ VIII И НЕГОВИТЕ ШЕСТ ЖЕНИ
Участват още ДОНАЛД ПЛЕЗЪНС
ШАРЛОТ РАМПЛИНГ
ДЖЕЙН АШЪР
ФРАНСИС КУКА, ЛИН ФРЕДЕРИК ДЖЕНИ БОС, БАРБАРА ЛИЙ-ХЪНТ и др.
Ваше Величество...
трябва да се приготви да се срещне с Бог.
Кой съдия те изпрати да съобщиш тази присъда?
Вашите лекари, сър. Вече са безсилни.
Време е Ваше Величество... да претегли живота си...
и да потърси Божията милост... чрез Христа.
За принца, мадам.
За нашия син.
Томас, образовахте съпругата си, ще обучите ли и сина ми?
С радост, сър. – Бихте ли?
Катрин, чу ли? Мор ще образова принца.
За мен ще е чест. – Това ще е чест за него, сър.
Какво бихте искали да научи? – Всичко.
Старото и новото – Аквински, Еврипид, Еразъм.
Сър, в момента дамите чакат да отпразнуват раждането му.
Друг път, Томас.
Единственото, който Брандън е чел, е книга за коне.
Проявете милосърдие, милорд.
Щедрост към простолюдието!
Елате, ще ги вземете от мен.
Хенри, чуй ме.
Трябва да отидем в Ричмънд.
Не бях тук.
Лекарите не са могли да сторят нищо. Станало е внезапно.
Кейт, това е Божията воля... – Божията воля...
Да молим за благословия.
Ще отидем до Уолсингъм, до Хейлс.
Млади сме и ще имаме още деца. Бог е решил да вземе момчето.
Ще ти родя друг син, обещавам ти.
Дево Марийо, майко на благодатта и на милосърдието...
Сър, политиката на баща ви бе да избягва войната.
Освен финансовата страна на изпращането
на 40 000 човека във Франция...
Говорите точно като баща ми.
Архиепископът ще каже, че Бог допуска войната
заради греховете ни. Враждите ми не са ли вражди на Бог?
Сър, цял свят знае колко вярвате в каузата на папата,
и че по-скоро бихте умрели, отколкото да се опозорите,
но въпросът е... – Въпросът, учителю мой,
е дали да позволим на краля на Франция, явен еретик,
да подчини всички християнски принцове на волята си.
Ние сме в съюз с императора и Негово испанско величество
за защита на християнството. Ще предадем ли този съюз?
Кралицата го е убедила.
Хауърд, шепотът ви е тих като конска пръдня.
Произходът на кралицата няма нищо общо.
Баща й иска да си върне земята, императорът да разшири своята,
докато ние стискаме златото си като алчен старец!
Хенри V отказал ли е такава война?
Знаел е, че Франция е негова по право и я е поискал.
Не съм против да натупаме французите,
но каква гаранция има, че бойците ни няма да се приберат куцукайки?
Защото този път ще им осигуря подходящи продоволствия.
Можете ли, господарю Уулзи?
Ще ни осигурите ли нужното количество говеждо?
Милорди, още не сме обсъдили другата опасност – Шотландия.
Фишър е прав, сър. – Ако изпратим навън
толкова хора, шотландците може да ни нападнат.
С цялото ми уважение към вас, предлагам да изчакаме събитията.
Ако нещата се променят, ако императорът надделее...
Простете, сър. Няма ли да е жалко Ваше Величество,
който е отличен стрелец с лък,
да види императора с повече тетива на своя лък?
Сър, не се оставяйте да ви подтикват към глупост.
Господа, винаги съм приемал съветите ви, но сега отказвам.
Нека защитим достойнството и единството на Римската църква.
Кралицата е регент и ще управлява, а аз ще поведа армията към Франция.
Г-н Уулзи ще ни осигури храна, хора, транспорт и кораби.
Кралят ще има нови докове в устието на Темза при Депфърд и Улуич.
В Депфърд ще бъде създадена гилдия за навигатори на бойните кораби.
Негово Величество нарежда да бъдат построени следните съдове:
галерата "Дева Мария" 900 тона, с 207 оръдия,
"Лайън", 950 тона, със 180 леки и тежки топа,
"Грейт Галей", 800 тона, със 120 леки и тежки топа.
Отпратете я.
Хенри, защо... – Не говорете, мадам.
Прочетете това.
Баща ви ли го е писал? – Да, но...
Прочетете го.
Донесе го френският посланик.
Доказва, че баща ви е лъжец и заговорник,
и е сключил мир с Франция. – Сигурно има причини.
О, да! Ще получи Навар. Подкупили са го, мадам. Купен е.
Три месеца след като обеща да продължи войната,
в която ме подтикна да вляза, заедно с вас.
Знаете колко разходи ми струва.
А сега, когато сме готови да подновим кампанията,
когато кралство Франция е в краката ми,
баща ви ме изоставя. Императорът също.
Вижте тази клауза. Хубаво я вижте.
Прочетете я.
"И ако кралят на Англия откаже да приеме този мир..."
Да, да.
"... ние – императорът и аз,
обещаваме да помогнем на краля на Франция
да защити страната си."
Моите приятели! Моите мили съюзници!
Вече... не мисля, че в този свят е останала вяра.
Всички ме излъгахте. – И аз ли?
Да. – При Флодън?
Не победихте шотландците.
Флодън беше спечелен от Хауърдите, от английски мечове.
Най-добре припишете победите си на Бог, милейди.
Мислите, че ме управлявате,
но ви съветвам да влезете в ролята на жена
и да ми родите дете, наследник на трона.
Мислите ли, че не се моля за това всеки ден?
Едно мъртвородено момиче, което дори не видях
и две момчета, недоживели и месец. – Ако ме обичате...
Принцесите не се омъжват по любов, а да раждат деца.
Тогава ми направете здраво дете!
Сър, аз съм ваша слугиня. Отричам се от Испания.
Не мога да мисля за баща си, без да се срамувам.
И по-добре. Защото ще сключа мир с Франция
и то по-велик, отколкото баща ви може да си представи.
Изкараха ме глупак, но си вземам урок.
Повече няма да ме измамят, защото повече няма да им вярвам.
Напишете закон за опазването на горите, Уузли.
И за засаждането на нови? – Добре.
Имаме ров, но трябва да се подсили. С кораби и оръдия, милорд кардинал.
Екипажите да се учат да се бият с оръдия, докато набавим силна флота.
Сър, ако позволите да го кажа, има още два елемента,
от които зависи защитата на кралството.
Любовта на хората, имате я вече... – И син, който нямам. Това ли е?
Трябва да осигурим наследник.
Без такъв може да се върнем към гражданска война.
Може ли да говоря свободно? – Да.
Сигурна ли е законността на вашата женитба със съпругата на брат ви?
Папата даде разрешение. – И не можем ли да възразим?
Не подадохте ли официално възражение, докато баща ви беше жив?
Както знаете, изпитвам огромно уважение и възхищение към кралицата.
Но дори и в Рим казват, че може да се очаква да се оттеглите,
ако няма наследник, и че папата не може да се противопостави
в такава ситуация. Напомням ви, че кралят на Франция се развежда...
Не, не... Не мога да поискам това.
Поне засега.
Кралицата още може да роди здраво дете,
но иначе може да помислите за брак с френска принцеса,
заради доброто на вашето кралство.
Ваше Величество.
С Божията милост ще имаме и синове.
Синове?
Само дъщеря – Мери.
Лейди Мери.
Горката Мери.
О, Томас... Когато бях момче, бяхте сред моите герои.
Един от големите учени. "Мор казва това. Мор мисли така."
Годините не промениха чувствата ми.
Ще влезете ли в съвета ми?
Каня ви. Трябват ми съветите ви.
Тогава ще ги получавате, стига съвестта ми да е чиста.
Какво значи това? – Да служа първо на Бог.
Всички трябва да го правим.
Семейството ви си ляга късно? Бъбрят и се увличат.
На колко е синът ви? – На 9, сър.
И е здрав и силен, нали?
Томас, моят брак нечист ли е,
или прокълнат? – Не, Ваше Величество.
Един стих от Левит тормози ума ми.
"Съюз със съпруга на брат не може да даде истинско потомство."
Брат ви почина млад. – Но тя беше първо негова.
Бил е с нея пръв. – Но без да я познае истински.
Това е библейското значение. – Тогава защо нямам син?
Защо?
Всички имат синове. Не съм ли човек като вас?
Търпение, Ваше Величество.
Колко пъти да ходя на поклонение до абатството,
за да искам благословия от Бог? Колко време може да е търпелив човек?
Цял живот, ако трябва.
Ан, скъпа моя, като прехвърлям в ума си
съдържанието на последните ви писма, изпадам в голямо страдание.
Умолявам ви да ми разкриете намеренията си
относно любовта между нас. Трябва да получа отговор от вас.
Ваше Величество вече го знае. – Брат ви е в двора,
и Норис, и Том Уайът. Това е центърът на света ви.
Колко време ще стоите в Хивър? – Докато си намеря партньор.
Не ми се подигравайте. Не намирам покой от мисли по вас.
Приемам духовници, съветници и посланици, но не ги слушам,
защото виждам образа ви всеки миг.
Не съм изпитвал такава радост. И такова отчаяние.
Сякаш до сега не съм живял и сърцето ми не е пяло така,
докато не ви срещнах. Не ми се присмивайте, Ан.
Не. – Ан...
Не използвам нежни думи и френско остроумие.
Сигурно ви изглеждам груб, но съм честен.
Както казах, обичате ме.
И ще служите само на мен? – Да.
И ще забравите другите? – Да.
Значи и аз съм любовница като Беси Блаунт или сестра ми?
Вие не сте като тях.
Благодаря. И ще създадете поредното копеле.
Това ли искате, сър? Или искате да ви наследи законен син?
Почакайте, Ан. Само почакайте.
Значи да се сбогувам с красотата си. – Ще изпратя хора в Рим.
Кога?
Когато Уузли се върне.
Сър, ако бяхте свободен... щях да ви се отдам.
Телом и духом.
Имате голям късмет, милейди.
Но бихте разбърквали картите по-бързо, без ръкавици.
Нейно Величество показва кураж. Не й е по силите да стои до късно.
Какво ще направите, милорд?
Ще настоявам случая да се разгледа в Англия.
Но знайте, едно е да уредите развод по съгласие заради домашни проблеми,
а съвсем друго да изгоните кралица заради глупаво момиче.
Може би не е толкова глупава.
Негово Величество се умори от нея. – От това, което не е вкусвал?
Молете се да го вкуси да се откаже
преди да излезе буря, господарю Кромуел.
Не се съмнявайте, че ще има буря.
Пак печелите!
Лейди Болейн има такъв късмет, че не спира и пред краля.
Мисля, че милейди ще получи всичко... или нищо.
Катерина, кралица на Англия, явете се пред съда.
Кажете с какво съм ви обидила, сър?
С какво съм ви наранила,
че възнамерявате да се разведете с мен?
20 години бях ваша законна и вярна съпруга.
Родих ви няколко деца.
Макар че Бог реши да ги прибере от този свят.
Но аз нямам вина за това.
А когато ме познахте за пръв път, Бог ми е свидетел за това,
бях истинска девица, недокосвана от мъж.
Оставям на вашата съвест да реши дали това е вярно, или не.
Затова най-скромно ви моля
да ми спестите унижението от този съд,
Докато разбера какво ще ме посъветват моите приятели в Испания.
А ако не ми направите тази дребна услуга,
нека бъде вашата воля, а аз ще поверя съдбата си на Бог.
Катерина, кралица на Англия, явете се отново пред съда.
Катерина, кралица на Англия, явете се отново пред съда.
Блудницата Болейн!
Вижте блудницата! – Ляга си с всички! Не подбира!
Би прелъстила и папата!
Виждате ли ги? И уличните стени, милорд?
Мръсните надписи по тях? – Дайте ми време, г-н секретар.
Господарката Болейн е бременна. Няма време.
Кралят чака папското решение пет години.
Рим трябва да отстъпи. Събрахме мнения от...
Има само едно мнение. Негово светейшество
не може да си позволи да обиди императора,
защото императорът властва над него, а той не иска леля му да се разведе.
Това не може да се промени. – Трябва ни разрешение от папата,
иначе бъдещият наследник ще е незаконен.
Искате краля да пълзи на колене ли? – Хората няма да позволят.
Искате папата да благослови този развод? Това няма да стане!
Следователно трябва да се разведем с папата.
На краля няма да му хареса. – Наполовина е съгласен.
Ще е глава на Англиканската църква. Трябва само да се отделим.
Милорд архиепископ, наша работа е, ваша и моя,
да разчистим пътя на Негово Величество.
Да премахнем камъните, вонята и мръсотията,
които може да обидят кралското око.
Затова покойният ми господар се провали.
Аз ще успея, защото знам желанията на краля.
Така, иска ли новата кралица да е с голям корем на коронацията?
Вече съм приготвил анулирането на брака му с лейди Катерина
и документите, с които ще я обявим за бивша кралица.
Ден след обсъждането кралят може да се ожени за лейди Ан
и можем да я коронясаме.
Знаех си, че не бива да ви подценявам.
Кранмър, трябвало ви е не време, а увещания.
Нека папата да ме отлъчи! Пет пари не давам!
Само заплашва, Ваше Величество.
Забранява литургии, нямало да ме погребе,
плаши ме с Пъкъла, а аз ще му целувам пръстена!?
Ще му нанеса удар, какъвто не е получавал!
Името му ще бъде заличено от книгите.
Вече ще го наричат както е редно – Римският епископ.
Ваше Величество, няма ли опасност
кралството да се раздели от двуглаво чудовище?
Във верността си ли се съмнявате, Норфолк?
Не, Ваше Величество. – А аз в кралството си.
Покорството пред папата, пред римския епископ,
е несвято и неанглийско.
От този момент, Църквата ще плаща данъци не на Ватикана, а на мен.
И една десета от приходите си.
Ако в манастирите има недоволство, ще го изкореним.
Назначихте ли пълномощници? – Да, Ваше Величество.
Те вече се занимават с положението на тези духовници.
Сър? Относно принцеса Мери... – Да, чух, че е болна.
Леко е неразположена, сър. – Мисля, че не е само това.
Сър, майка й моли да я гледа.
Бихте ли обмислили отмяна на разделянето им?
Не, докато не признаят, че брака на бившата кралица с мен е незаконен.
Само ще заговорничат или ще подклаждат бунт
и ще предизвикат нашествие. Трябва да се подчинят!
И да приемат, че принцеса Елизабет е наследница.
Докато...
Докато...
Докато кралицата не ни роди друго дете. Син.
И ме признаят за глава на Църквата като всички поданици.
И всеки – мъж, жена или дете, които откажат,
не ме интересува кои са – Фишър, Мор, Конфуцианските монаси,
ще бъдат поставени извън закона.
Ще видят истината в старото пророчество.
Ще започна царуването си като агне, но ще стана по-свиреп и от лъв.
Хауърд!
Ваше Величество!
Ако можете...
спасете Томас Мор... заради мен.
В майска утрин, когато пролетта в зелено всичко е покрила,
Робин от зелените гори дойде да я възпее.
Но бързо идва този час, когато и цвете най-красиво вехне.
Песента му тъжна една девойка чу. Мериан девицата бе тя.
Моля, сър, изслушайте ме вий. Що за срам да пеете тъй тъжно?
Но бързо идва този час, когато и цвете най-красиво вехне.
На Робин, този похотлив младеж, лицето му просветна.
А на Мериан да се успокои й беше трудно
от него любовта си тя да скрие. Но бързо идва този час,
когато и цвете най-красиво вехне.
Тогава каза Робин, че идва от горите и на много нещо е способен.
Че язди и ловува за прехрана
и огнен поглед кат' стрела в сърцето й изстреля.
Но бързо идва този час, когато и цвете най-красиво вехне.
Марион отвърна му: Девица съм от селището близко
и целомъдрена съм, може да се види.
Затова приемам твойта огнена стрела,
защото от любов по теб примирам.
Но идва бързо този час, когато и цвете най-красиво вехне.
Робин на Мериан прошепна: Ела и до мене ти седни.
Весело ще си прекараме, щом и двамата желаем го еднакво.
Но идва бързо този час,
когато и цвете най-красиво вехне.
Ваше Величество. – Хубава песен, г-н Смийтън.
Вие ще ни зарадвате ли със своя? – Не, не сега, Норис.
Изглеждате уморен.
Да ви почета ли? Отбелязах откъси от новите книги.
Томас Мор...
единственият ми добър съветник.
Най-честният човек в кралството. – И най-заядливият.
Вие сте причината за смъртта му, мадам.
Причината е непокорството му.
Разчу се из Европа.
Ако се вслушваме в сплетни, ще станем на пудинг с грах.
Скоро ще трябва да сте още по-смел.
Докато бившата кралица и детето й са на свобода, могат да ви навредят.
Мери трябва да се омъжи за някой изискан мъж.
Дъщеря ми ли? – Вашето копеле, сър.
Или да стане прислужница на принцесата.
Ще си помислим.
А сега ще забравите всички тези грижи.
Планирала съм пир за вас. Голяма веселба.
С маски? С представление? – И с много интересни костюми.
На етиопската кралица и свитата й.
Вие ще бъдете етиопската кралица... с тъмната си коса...
и сладката си стройна... Не я крийте!
Защо ми взехте писмата, които ми изпращахте в Хивър?
Бях ги събрала и заключила.
Не са при мен, скъпа.
Ще се появят отнякъде.
Забелязвате ли близостта на кралицата с музиканта?
Скоро ще влезе и в покоите й. Така чух.
Нощният гарван. – Моля?
Племенницата ми е големият нощен гарван.
Харесват ли ви маските, сеньор Шапуи? – Много са елегантни, сър.
Както и танцът на Нейно Величество. – Сама го е измислила.
Боже мой, това трябва да е Уулзи.
Вашата кралица ви приветства, Соломон.
Почерняла сте, мадам. – Заради горещото слънце.
Разбирате ме. Безпричинно и екстравагантно е
да се отнасяте така с кардинал. – Аз съм кралица на дива земя,
и се разпореждам в нея.
Внимавайте, мадам!
Беше само маска, като всяка друга. – Не мисля. Липсваше й уважение.
И вие сте участвали в подобни забави. – Достатъчно!
Аз се възхитих на балета ви, мадам.
Разбрах от краля, че ще бъдете благословена с друго дете
през новата година.
Нещо смешно ли казах, Ваше Величество?
Простете ми.
Значи... е починала? – Ваше Величество...
Кога? – Следобед.
Да почива в мир.
Слава Богу, вече няма защо да се боим от война.
Катерина, кралица на Англия. Упорита до последно.
Така и не отстъпи.
Искам да говоря насаме с вас, Ваше Величество.
Сеньор Шапуи. – Ваше Величество.
Пак дребното човече с документите.
Той дойде да ми каже... – Аз кралица ли съм, или не съм?
Разбира се, че сте. – Тогава настоявам да отпратите
г-жа Сиймур от двора. – Настоявате, мадам?
Катерина никога не е настоявала.
Позволявате си привилегии, които не притежавате?
А вие правите подаръци на бледата кучка.
Глупости. – Медальон. Медальон със сапфир,
с ваш портрет вътре?
Тогава какво е това, което намерих на врата на г-жа Сиймур?
За Бога, вие...
Не...
Правите го заради състоянието си.
Трябва да почивате.
Погрижете се за детето ни.
Лекарите казват... че ще е син.
Всички го казват. Астролозите... врачките...
Бъдете спокойна, скъпа... и всичко ще мине добре.
Как да бъда...
Стига!
Моля ви... почивайте си.
Почивайте! – Докато ходите при пачаврата Сиймур.
Не, мадам, отивам на литургия за покойната кралица.
А после ще се състезавам.
Кълпепър, конят на Негово Величество!
Вино за Негово Величество!
Благодаря, Томас.
Напред, Съфолк!
Не лъжеш ли, момче?
Заради падането ви, сър. Заради падането.
Кралицата си легна. Бояхме се, че няма да оцелеете.
Детето е умряло, милейди.
Сега вече е сигурно, че Бог няма да ми даде синове от нея.
Нека напусна Гринуич. Ако ме няма, с кралицата...
Не, не! Няма да имам повече деца от нея!
Джейн...
Вече 10 години съм като омагьосан.
Бях изкушен да се оженя чрез черна магия.
Народът ми винаги е бил прав за нея.
За Бога, по нея дори има белези! Опитва се да ги крие,
но е белязана от Дявола. – Не мога да кажа нищо, сър.
Но със сигурност сте ги виждали.
Знам само, че тя много ви обича
и че може да е пометнала заради присъствието ми.
Затова нека си тръгна, преди да й навредя още.
Или на душата си.
Умолявам ви, сър.
Добре тогава.
Върнете се в Уилтшир.
Но брак, сключен под влиянието на Дявола, не може да е законен.
Хайде!
Как се сдобихте с това? – Смийтън лично призна пред мен.
Признава за три отделни нарушения. – А другите? Тези, за които намеква?
Бреретън на 16 ноември, Норис на 19, лорд Рочфорд на...
Собственият й брат? Мили Боже!
Страхувам се да продължа, защото ще ви разгневя.
Вярвате ли на това, Кромуел?
Сър, принуден съм, имайки предвид подробностите.
А разходите, посочени от г-н Смийтън?
Откъде може да има такива пари, ако не от кралицата?
Но Ваше Величество трябва да присъства на Майския турнир.
Смятам, че все пак трябва да присъствате, сър.
Смятате ли, че Хенри Норис ни учи как да играем жига?
Много е горещо. Странно е.
Не мислите ли, сър?
Браво, Норис! Горкият Уестън!
Ще си счупи врата, но не и копието.
Арестувайте Норис, Уестън, Бреретън, и лорд Рочфорд незабавно!
По-късно и кралицата.
Казах по обед.
Не мина ли? – Не, Ваше Величество.
Красотата е само вятър.
Тя е виновна, Кранмър. Виновна е в измяна.
Две комисии, от общо 27 заседатели, смятат така.
Защо?
Защо ме търпя толкова време, а после ми изневери?
Дори с брат си.
Дали за да роди син?
Тя ми се присмя, Кранмър.
Хвалеше се с тях, изкара ме импотентен.
Съжалявам, провиненията на кралицата бяха доказани.
Не съм имал... – Тази блудница!
Мисля, че нямаше да стигне толкова далеч, ако не беше виновна.
Заговорничила е да ме премахне! – Значи заслужава присъдата си.
Ще замина...
Не мога да остана тук.
Ще отида в Уилтшир.
Позволете да ви припомня, че има три дни до Възнесение.
Какво?
Ако Ваше Величество смята да послуша съвета ми,
за благото на страната, годежът ви трябва да се обяви веднага.
А, да! Погрижете се.
Разчитам... на преценката ви. – Проблемът е,
че не можем да ви венчаем на Възнесение.
Ето църквата, сър. Зад дърветата. – О, да!
Ако предпочитате... – Ще стигнем, преди да завали.
И те ли отиват към селото? – Не, към Хейлс. Към абатството.
Били ли сте там? – Много пъти.
Виждали ли сте Христовата кръв? – Да, сър.
Имам стъкленица с Негови сълзи. Някога ме спасиха от чумата.
Отиват към Хейлс, защото го посетиха пълномощниците.
Хората на краля докладват само за злоупотреби.
И всеки от тях иска да стане ковчежник.
Брат ви трябва да си мери думите, сър.
Аз няма да го издам, но краля не бива да ги чува.
Съвсем скоро кралят ще е женен за сестра ни
и ще е в леглото с нея, момче. После ще тичаш при мен.
Пуснете тези хора.
Пуснете бунтовниците.
Нека минат.
Нямаме спор с вас, Ваше Величество,
имаме само с еретиците и нарушителите на закона.
Един Бог, един крал, една вяра, сър.
Върнете се към стария ред. Не искаме кръвопролития.
Но сте отнели живота на пълномощниците ми.
Единият сте го пребили, а другият сте го разчекнали.
Бяха виновни в злоупотреба. Знаете, че Севера не е богат.
Едва си плащаме данъците, да не говорим за това изнудване.
Какви хора наемате, Кромуел? – Знаят задълженията си.
Измами, нарушено доверие? – Не, Ваше Величество.
Виждате какви беди сте причинили на хората ми!
Ваше Величество знае... – Знам, че ще ме излъжеш.
Че не си архиерейски наместник, а лицемер,
майстор на увъртането и подлец...
Ще обмислим условията ви, господа.
По отношение на абатствата, съвета ни и лейди Мери.
Междувременно ви връчваме писмо с опрощение за този бунт.
Благодарим на Бог.
Сър Ралф, забележете добронамереността на владетеля ви.
И как избягваме кръвопролития.
Предупреждението помогна да запазя истинските хора...
Не сме предатели. – Не сме си го и помисляли.
А сега ще ви позабавляват. – Благодарим, Ваше Величество.
Какви лицемери съм длъжен да търпя!
Нима след 28 години не знаем как да управляваме кралството си?
Станете най-после! Норфолк, вие сте виновен!
Ако бяхте укрепили река Дон... – Ваше Величество, те са 30 000.
Не съм чул кралски съветници да се избират сред груби и невежи хора.
А вие, милорди? – Нямаме 1/3 от силите им.
Сред хората ни има неверни. – За Бога, всичко ли трябва да правя?
Да работя, да мисля, да ви поддържам богати
и да ви уча как се потушава бунт?
Ще поддържате примирието, докато съберете по-големи сили,
и после ще унищожите тези мръсни поданици,
които вдигат оръжие срещу краля си, и ще върнете реда в кралството!
Вие вече им обещахте прошка. – Обещах, това е всичко.
Но, сър... – Противоречиш ли ми?
Не, Ваше Величество.
Някой друг? Говорете!
Защото искам да постъпя така с тези нарушители,
че да послужат за назидание. Главите и телата ще са навред.
Ще ги увесим по селата им, по дърветата в градините им.
Мадам, не е нищо ново някой да бъде обесен.
Управлявам 3 милиона души див народ. Страхът води до покорство.
Хайде, мърдайте!
Далеч от краля! Назад! Не приближавай!
Вярвам, че малцина са били подкупени. – Какво?
Свещеници, които продават скъпоценностите и гредите на църквите?
Монаси, които спят с курви?
Монахини, които гледат копелетата им с пари на Църквата?
Списъкът няма край и няма изкупление.
Това са вашите монаси, които трябва да лекуват души,
но вместо това търгуват с реликви.
Дрехата на Исус, робата на Дева Мария,
дрехи на светци, които лекуват безплодие,
дрънкулки за дъжд, за растеж на царевица, против плевели.
А вие им вярвате? Ще ви излекувам от идолопоклонничеството ви.
Познавате ли тази стъкленица,
която Кромуел донесе от Хейлс по моя заповед?
Вижте, погледнете я добре.
Вижте я! Не виждате нищо, нали? Още не сте платили за опрощение.
Но дайте ми пари, и ето, това е кръвта на Исус.
Простено ви е. Само дето това е кръв от патка,
която монасите подменят веднъж седмично.
Още ли ще се кланяте на хората на папата?
Не е това, което изглежда.
Простете ми.
Аз съм човек с груби обноски.
Не трябваше да се държа така с вас.
Джейн...
Джейн, не ме карайте да се съмнявам. Никога! Тогава се страхувам...
Когато се съмнявам, действам сляпо. Не знам какво говоря и правя.
Може би умът ми е болен?
Така ли е? – Не, сър.
Чувствам се много стар.
Много стар.
Трябва да си починете, сър.
О, Джейн...
Де да се бяхме срещнали по-рано, защото се съмнявам да имаме деца.
Не мога да спя.
Кракът не ми дава да мигна.
Нека извикам лекаря, сър. – Той не може да ми помогне.
Да спра ли музикантите? – Не, харесва ми.
Сеньор Шапуи ги праща да ме ухажват от името на лейди Мери.
Защо Ваше Величество не й прости и да я върне от Хъдзън с Елизабет?
Да доведа Мери в двора? – Да.
Тя е незаконно дете.
Но се нуждаете от нея. И тя от вас.
Джейн...
вие сте глупачка...
но сте мила.
Най-добрата душа, която съм виждал.
Лейди Мери е най-твърдоглавото момиче на света.
Добър ден, епископе.
Кралицата извоюва поне това.
Да, хрисимите ще наследят земята. – Не е оригинално.
Лейди Мери!
Да видим кой се преструва най-добре.
Тя му е дъщеря, милорд.
Сър...
Вашата покорна слугиня моли за благословията ви.
Стани, скъпо дете.
Добре дошла си.
Добре дошла в двора...
Мери.
Мери.
А някои от вас искаха да убия това бижу.
Щеше да е много жалко, сър.
Щяхте да изгубите най-ценното бижу на Англия.
Не, скъпа моя.
Едуард, момчето Едуард.
До празника Тело Господне ще трябва да свали корсета.
Минаха 30 часа.
Акушерката казва, че трябва да решите, сър.
Нейно Величество ни моли да спасим детето.
О, Господи!
Дано е син.
Слава Богу, че идвате.
Посъветвахме краля да жертва кралицата и да се утеши с принц.
Здраво ли е момчето? – Ще трябва да го кърмят.
Кралят ще вземе нова съпруга. – В името на Божията кръв!
Вие му го кажете. – Вътре ли е?
Не приема никого.
Ваше Величество?
Добър ден, сър.
Видяхте ли сина ми?
Да, сър.
Ще живее, нали?
Иначе нищо няма да има смисъл.
Ще направим всичко възможно за него, сър.
Междувременно...
съветвам Ваше Величество да помисли за нова съпруга.
Оставете ме, Кромуел.
Но, Ваше Величество... – Искам да съм сам.
Помислете за състоянието на момчето. – Оставете ме!
Никога повече няма да се оженя.
Защо триете сол в раната ми?
Вървете.
Вървете! Преди да съм ви наранил.
Джейн!
Грижи се добре за сина ми.
Бъди му вярна.
Да, сър.
Лорд Хартфорд? – Ваше Величество?
Като чичо на сина ми, вие ще сте лорд регент.
Ще ме наследи принцът,
после лейди Мери и Елизабет.
Но се грижете добре за Едуард. За сина ми. Пазете го.
Опитват ли храната? – Да, сър.
Всичко, което яде ли? Ела при баща си, малкият.
Хапе си устната. – Излиза му ново зъбче.
Тихо, тихо... Вземете го.
Вземете го.
Щастливо момче.
Най-сладкото дете, което съм виждал, Ваше Величество.
Да.
Така, посланик, относно мадам дьо Лонгвил...
Сър, дамата вече е обещана на Шотландия.
Ако Ваше Величество иска сестра й или принцеса Маделин...
Мосю, аз съм едър човек и ми трябва едра жена.
Сещам се... Ще ги доведете в Кале.
Боя се, че няма да може да ги избирате като коне.
Но ако желаете някой да ги огледа... – Не, ще ги приема лично.
Ще ги видя как пеят.
Може би искате да ги пробвате и да задържите най-подходящата?
Благодаря, мосю, ще си помислим.
Ако позволите да предложа...
Да, да, Кромуел – протестантската лига.
Не спирате да го предлагате. – Това ще възстанови баланса.
Договор с Клев ще е като клин между Франция и Империята.
Дайте да видя пак картината. – Всички хвалят добродетелите й.
И красотата й. – Но така ли изглежда?
Г-н Холбайн е добър художник.
Пее ли, свири ли на лютня?
Мисля, че не, но е ненадмината с иглите.
Искате да кажете, че ще бродираме с нея ли?
Това ще е голям удар за Империята и за Франция.
Да им поискаме булки и да не ги вземем.
Добре, добре, ще взема тази... Ана Клевска.
Изпратете някого да уговори брака.
Къде е тя? Къде е това съвършенство?
Не очаквахме Ваше Величество в Рочестър.
Принцесата не е готова. – Скъпи Кранмър, славата й се носи
и нямам търпение. Ще подхраним любовта
с подходящ дар за добре дошла.
Мадам...
Добре дошли в Англия, мадам.
Надявам се, че Ваше височество е пътувала леко.
А, добре...
Баронеса Брент. Г-жа Осенбрук.
Баронеса Лок.
Г-жа Вилиг. Г-жа Шварценброк.
Ще повикам преводача, сър. – Не, не, друг път, милорд.
Ваше височество.
Ваше Величество.
На кого да вярва човек на този свят, щом нищо в него не е истинско?
Прилича ли си? – Да, сър.
Тогава къде са трапчинките по лицето й?
Мисля, че е подходяща за кралица. – Не я харесвам! Разбирате ли?
Не е красива и не я харесвам!
Кранмър! Намерете начин да избегнем брака.
Вече нищо не може да се направи,
освен ако не искате да изпратите брат й в ръцете на императора.
Не ми служите добре, Кромуел.
Не ми служите добре.
Каза, че искат 3000 от тях.
Обещавам ви едно...
Обещавам ви, че непознатите девойки
които се въртят наоколо, ще бъдат върнати в Клев сутринта.
Да, Ваше Величество.
Ако не беше за кралството и народа, не бих направил...
това, което ще направя. За нищо на света.
Мили Боже, мадам!
Амин.
Не мога да я докосна, Хауърд.
Казвам й само "лека нощ" и "добро утро".
Бедните избират съпругите си, а за мен – фландърска кобила.
Вече съвсем не я харесвам.
Кромуел й е казал да се погрижи за вида си.
Хауърд, постоянно ми се усмихва. – Кромуел има голяма полза.
Разбрах, че е получил голяма сума от херцога на Клев
след сключването на брака. – Няма да го консумирам!
Ще намеря начин да го разтрогна. Ще я изпратя в Ричмънд на лечение.
В компанията й има една приятна придворна дама. Племенницата ви.
Всички съчувстваме на Ваше Величество.
Не мислете повече за това, сър.
Насладете се на угощението, което лорд Гардинър е приготвил.
Да, харесвам Ламберт. И трапезата на Гардинър.
Племенницата ви...
добро момиче ли е? – Самата невинност, сър.
Изключително чиста и честна.
За разлика от други в семейството ви. – Болейн ли?
Не, Ваше Величество. Тя е добра католичка.
Ще й даря земя.
Младо момиче, което да раздвижи кръвта му и да го върне към Рим.
Но как да го направим, милорд?
Ще кажем пред духовниците на събора, че се е оженил против волята си
и това ще премахне заплахата от нашествие.
Тя няма да се съгласи на развод. – Кой знае?
Ако условията са привлекателни, може да стане дори сестра на краля.
Не само сте Плантаженет, но и сте потомка на Карл Велики.
От хералдическата палата провериха.
Трябва да помислим и за Кромуел. – Да върви по дяволите.
Достатъчно дълго злоупотребява с хората.
Тя ще ни помогне да се отървем от него.
Приятен ден, г-це Хауърд.
Ваше Величество. – За сега.
Ваше Величество.
Не... не...
Добре ни нагостихте, Гардинър. – Благодаря, Ваше Величество.
Прекрасно!
Това е голяма чест, племеннице.
Не съм я търсила, сър. Исках...
Госпожице, вече не мислете за желанията си.
Длъжни сте да върнете Англия към истинската вяра.
Милорд, посрещнахте ме чудесно в дома си.
Какви мебели, колко много злато!
В къщата ви има и много подчинени. Цяла армия.
А, Кромуел! – Ваше Величество.
Милорди. Радваме се да видим такова съгласие.
Кажете ми, чувам, че разпитвате за земя?
Сър? – Питали сте германските принцове
дали имат замъци за продажба. – Слухове, Ваше Величество.
Слухове, а? – Да, Ваше Величество.
Щеше да ни е тъжно, ако се бяхте преместили на лютеранска земя.
Да, сър. – Хауърд?
Проверихте ли скопените коне? – Уморяват се бързо.
Изпратих ги обратно с подрязани опашки.
Милорд. Ваше Величество знае,
че не бих прекрачил границите на законите му.
Радваме се, че не заминавате за Германия
и оставате да ни служите добре. – Ваше Величество.
Приятен ден, г-н Руайстли.
Мога да направя Ваше Величество още по-богат.
Но как ще ви възнаградя, Кромуел? Имате всичко. Малкия държавен печат,
Жартиерата, граф на Есекс, висш сановник.
Какво още да направя за вас? – Понякога да ме удряте по главата.
Няма да е пристойно.
Но нека не ви преча да работите. – Ваше Величество.
Като се има предвид валидността на брака на краля
и договора на кралицата с маркиза на Лорейн...
Надявах се, че той е анулиран.
Много бързате, господа. Започнали сте без мен.
Нейно Величество трябва да остане в страната
като гаранция за поведението на Клев.
Кромуел, не сядайте там. Мястото ви не е там.
Предателите не седят с джентълмените!
Лорд Есекс, арестувам ви в името на краля.
Не съм предател.
Призовавам съвестта ви...
Предател ли съм? Искам да говоря с краля.
Не, Кромуел, според вашия закон,
обвинените в предателство не могат да говорят с краля.
Да претърсят дома му. Отведете го!
Чакайте!
Стража, отведете го!
Предател!
Предател!
Но умря... с вярата си.
Катрин?
Катрин?
Кожи, кадифе, коприна. – Вие поискахте да ги имам.
Но не в такива количества. Скъпа, хазната не е неизчерпаема.
Ако беше, щяхме да направим публична сватба в "Св. Павел".
Простете ми.
Знаете, че нищо не мога да ви откажа.
Снощи се събудихте в съня си и извикахте.
Сънувах лош сън, сър. – Какъв сън?
В стаята имаше птица...
В съня ли? – Удряше се в стените...
в завесата, в прозореца.
Отидох да я освободя.
Но това беше Дяволът, приел формата на птица.
Тя изпищя с гласа на Дявола,
преди да й извия врата.
Изкрещя: "Завържи ми очите, палачо! Помогни ми, братовчедке!"
Беше само сън, сър. – Да, да...
Помните ли братовчедка си?
Болейн?
Понякога. Видях я само веднъж, на коронацията й.
Ваше Величество? – Носите ли го?
Ако Ваше Величество разреши? – Доведете го, лейди Рочфорд. Бързо!
Само не още едно. – Прекрасен е!
Но вече имате три! – Това е за лейди Ана.
Клевска? – Да.
Не! Какво ли не дадох, за да се спася от нея –
имения, имоти, а сега и шпаньол? – Но тя иска малко кученце.
Може ли да й го дам? Моля ви.
Мъничето наистина е сладко. Дайте й го.
Много сте мил.
Благодаря, сър. Благодаря ви.
Трябваше да послушам Кранмър.
Каза, че Кромуел е най-добрият слуга на владетел, и беше прав.
Кромуел умееше да управлява парламента.
Накарахте ме да го пратя на смърт за нищо.
Тревожехме се за безопасността на Ваше Величество.
Да, и за печалбата си, без съмнение.
Различавам добрите слуги от ласкателите.
Оставете ме. Открита ли е? – Да, сър.
Не е много мил. – И вие нямаше да сте с този крак.
Оставете го на младия Кълпепър.
Обидно ли ви е, че го правите? – Не, сър.
Не искам кралицата да го вижда.
Не вярвам на друг.
Честен ли сте, момче?
Ваше Величество?
Винаги си бил лоялен към мен. Много си добър.
Можеше да си ми син, Томас.
Оказвате ми голяма чест.
Не стягай много.
Странно е, чувствах се по-добре.
Бъдс казва, че гноясването е заради онова падане.
Помниш ли? – Да.
А не защото Бог ме съди.
Когато ми мине, няма да се състезавам повече.
Ще ставам в 5, ще ходя на литургия в 7,
и ще яздя до обяд. И няма да ям толкова.
Тепърва ще има да ни побеждавате.
Никой не работи повече от Ваше Величество.
Всички го знаят и ви обичат. – Изчакай да ни видиш след месец.
Ще отидем на лов на север.
Готово ли е? – Да, сър.
Върви тогава.
Елате да пояздим заедно.
Убивам и тях, и къртици убивам.
Убивам гризачи, що в дупки надничат.
Пълзят, нагоре-надолу пълзят. В дупки надзъртат.
Ела тук, мишеловке.
Свободни сте. – Ваше Величество.
Кой беше онзи мъж?
Новият секретар, сър.
Не съм го виждал преди. – Грижеше се за баба ми.
Как се казва? – Дърам, сър.
Не бива да се разболявате. Напоследък ми се виждате бледа.
Ще ви щипна по бузките. – Не, сър, здрава съм.
Бременна ли сте? – Не, сър.
Поръчах ви специално бижу, мадам.
Бижу ли? – Да.
Надявах се вече да съм ви го подарил. – Тук ли е?
Ще ми го покажете ли?
Трябваше да е награда, но сега разбирам,
че трябва да играете за него.
Тази. – Не.
Много е красиво.
Е? – Знаете, че не чета добре, сър.
"Розата без тръни."
Вземете го, Катрин.
Носете го.
Моето малко момиче.
Радваме се, че вашите поданици на север показват такова разкаяние.
И затова, че ни плащат толкова добре, милорди.
Завръщането ни е благословено и с оздравяването на принца.
Помолихме светия отец в Линкълн да отслужи благодарствен молебен.
И за добрия ни живот с кралицата.
Сър, по този въпрос... – Знайте едно, милорд архиепископ.
Не искаме да се носят злобни клюки за Нейно Величество.
Не искаме да тикат тайни документи в ръцете ни.
И няма да вярваме на такива клевети
от страна на протестантите в този съвет.
Ваше Величество трябва да знае, че след първите сведения
проведохме разследвания.
Чрез мъчения. На дибата.
Не, просто се осведомихме за детството на кралицата
чрез доброволни признания от слугите в дома на баба й.
И вярвате на клюките им?
Доказателствата са сериозни и могат да бъдат потвърдени
от лорд адмирала и от херцога на Съфолк.
Явно сте били доста заети?
Ваше Величество поиска да потвърдя фактите.
За наша защита и за да избегнем клюките.
Аз ям кокошки, а не ги слушам!
Ваше Величество, наистина говорихме
с прислугата на херцогинята на Норфолк.
Няколко от тях знаеха за вината на кралицата
и могат да свидетелстват,
че е водила порочен живот, преди да се омъжи за вас.
Не го вярвам.
По-малкото нарушение се е случило с някой си Манокс,
музикант, когато Нейно Величество е била на 13.
Но по-виновен е г-н Дърам.
Дърам...
с белега на лицето.
И двамата бяха разследвани от вашия секретар.
Дърам признава, че е посещавал покоите на Нейно Величество нощем,
и че са си разменяли многобройни подаръци.
Норфолк, вие ми казахте, че е чиста.
Че няма пречки пред брака.
Но Дърам отрича близост с кралицата след брака й.
И това е ставало преди години?
Да, Ваше Величество.
Винаги ми е давала само любов.
Ваше Величество трябва да има предвид,
че наскоро Дърам е приет в обкръжението на кралицата.
Това доказва намерението й да ви изневери и да извърши измяна.
Музикантът признава, че е докосвал
съкровените места по тялото на кралицата
и че е виждал белега й.
Другият открито заявява, че е познавал плътски кралицата много пъти
в присъствието на тези слуги.
Хенри?
Мадам, вината ви е ясна и по закон ви чака смърт.
Но кралят е склонен на милост.
Смята, че сте прегрешили от невежество.
Ако сега го потвърдите и признаете, няма да пострадате.
Благодаря на краля за милостта му и за добрината му.
Съжалявам, ако съм му изменила. Той е много мил с мен.
Мадам, сега искам да ми отговорите съвсем честно,
в името на Причастието в Деня на Вси Светии.
Не сте ли спали с г-н Дърам?
Под света клетва сте, мадам.
Принудиха ме да го направя. – Да.
Против волята ми. – И сте го наричали "съпруг"?
Дори сте му били обещана?
Никога. Не, сър. – Мадам, мислете! Умолявам ви!
Опитвам се да ви помогна.
Ако признаете за предишен брак,
сте виновна за двубрачие, но може да получите развод.
Не съм имала предишен брак.
Аз съм Хауърд, сър. Г-н Дърам е беден човек.
Сглупих с него, да. Но не ме е докосвал
и не ме е поглеждал, освен с уважение,
откакто се омъжих за краля. – Признава, че е имал повод.
Какъв повод? – Бил е заменен с друг.
Ваше Величество е прехвърлила вниманието си към Томас Кълпепър.
О, сър...
Помогнете ми! Умолявам ви, помогнете ми!
Щях да се омъжа за него.
За моя малък, сладък глупак и щях да съм му съпруга,
но те ме обработиха.
Лорд Норфолк, епископ Гарднър, баба ми. Говореха, шепнеха заедно,
докато ми се завие свят. Докато ме обвързаха с краля.
Сега с мен е свършено! Вече не съм... – Мадам, успокойте се!
Не ме докосвайте! – Ваше Величество...
Всички ме разигравате! Удряте ме с крилата на Дявола!
Вие сте добър човек.
Тя беше Дяволът... братовчедка ми.
Затова й отрязаха главата. Каза, че е умряла добре.
Благородно... Господи!
Кълпепър!
Томас!
Томас Кълпепър!
Не!
Сеньор Шапуи. Добър ден. – Трябва да се видя краля.
Не сега, сър. Не му е до работа. От четири месеца язди по полетата.
Въпреки това трябва да знае, че Франция е нарушила мира
и атакува императора в земите му.
Ако поведа война срещу Франция, ще загубя ежегодната такса.
Императорът готов ли е да ме компенсира?
Но, сър, вече имате договор
с Негово Имперско Величество да се биете срещу общия враг.
А той ще спази ли думата си?
Мамили са ме много пъти, сеньор.
Аз съм независим.
Ако някой ме иска, да дойдат...
с предложения. – Ваше Величество,
позволете да... – Едуард!
Добре ли си?
Добре е.
Г-жо Пар, мисля, че харесвате децата.
Свикнала съм с тях, сър.
След смъртта на съпруга ви съм ви виждал много пъти в двора.
Домът ви е известен със забавленията си.
Моят съпруг ми остави средства, сър.
Вие предпочитате...
новата вяра. Нали, мадам?
Аз съм за толерантността и за свободата на съвестта.
Посещават ви много протестанти.
Сред тях е сър Томас Сиймур, който ви ухажва.
Обещана ли сте му?
Не, сър.
Защото за вас...
се говорят само добри неща...
сериозна и образована. Мадам...
имате такава репутация.
Накратко, желая да се оженя за вас.
Ваше Величество...
Е?
Мисля, че не съм подходяща за ваша съпруга.
Защо? – Заради убежденията ми.
Мислите, че са по-различни?
Ако позволите, сър... – Да?
Когато момче на 15 може да бъде качено на клада в Смитфийлд
и изгорено заради вярата си...
Заради богохулство, а още по-голям грях е да го търпиш.
Значи съм голяма грешница, не съм подходяща за ваша съпруга.
Освен това, нямам деца... и не се надявам да родя.
Сама казахте, че моите се нуждаят от дом.
А и...
желая компания, мадам.
Не искам да съм сам.
Не искам.
Ще ми платиш с целувка.
А сега опитай ти.
О, не! Тази струна е фалшива.
Недей да я късаш.
На таз поляна ти ми каза...
Виждаш ли, братко? Най-после намери покой.
Но какъв, сър? Някакъв покой и някаква странна любов.
Бързо повикайте Кранмър.
Ваше Величество трябва да се приготви да се срещне с Бог.
Кой съдия те изпрати да съобщиш тази присъда?
Вашите лекари, сър.
Вече са безсилни.
Ваше Величество ще се изповяда ли?
На Кранмър?
Относно тялото ми...
нека го положат в Уиндзор.
Да, Ваше Величество.
При нея...
При Джейн...
Джейн...
Ваше Величество, в Христовата вяра ли умирате?
В Христовата вяра ли умирате, сър?
Помолете се за душата на най-великия и могъщ принц,
нашият покоен господар крал Хенри VIII.
Помолете се за душата на най-великия и могъщ принц,
нашият покоен господар крал Хенри VIII.
Помолете се за душата на най-великия и могъщ принц,
нашият покоен господар крал Хенри VIII.
Режисьор УОРИС ХУСЕИН
Сценарий ЙЪН ТОРНИ
В ролите участваха КИЙТ МИЧЪЛ
ДОНАЛД ПЛЕЗЪНС
ШАРЛОТ РАМПЛИНГ, ДЖЕЙН АШЪР ФРАНСИС КУКА, ЛИН ФРЕДИРИК и др.
Оператор ПИТЪР СУШИЦКИ
Музика ДЕЙВИД МЪНРОУ
Превод Пламен Узунов
Превод на песента Синеаст
Субтитри от дублаж НИКЧО
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©