A Month by the Lake (1995) Свали субтитрите
През последното фантастично лято преди войната.
МЕСЕЦ КРАЙ ЕЗЕРОТО (1995)
Здравейте.
Пристигането ми тук беше като завръщане у дома.
Всички бяха толкова мили и гостоприемни.
Вила Барбиенело се припичаше на слънцето,
твърде горещо за края на април.
Нали не ни напускате?
- Добър ден, г-це Бентли.
Отиваме за новата детегледачка.
- Разбира се, съвсем забравих.
Дано е точна.
- Кога се връщате?
Утре следобед. Тъкмо за чаша ароматен чай.
Ще ми липсвате на обяда.
- Довиждане, г-це Бентли.
Приятен ден, г-це Бентли.
- Довиждане.
С татко идвахме тук всяко лято цели 16 години.
Дори съм изненадана, че мястото все още съществува.
Трябваше да умре с него.
До днес бях единствената англичанка тук и доста самотна.
Но има ново попълнение. Харесвам ушите му.
Били сте в Оксфорд?
- Да! Прекрасен е!
Не, благодаря.
Оксфорд е любимият ми английски град.
Харесвам как реката се вие през него.
- И прекрасния мост. И лебедите.
Искам този мост в градината си.
- Ще имате проблеми с митницата.
Току-виж поискала и сламен покрив! Кажете, майоре, откъде точно сте?
От кой английски град?
Кой е мъжът с шапката?
- Англичанин е. Майор Уилшоу.
Благодаря. Добър ден, Енрико.
Добър ден, г-це Бентли.
- Едно малко кафе, моля.
Веднага.
- Благодаря.
Майор Уилшоу?
Уилшиър. Да.
- Извинете.
Дали ще може да хвърля един поглед на вестника?
Няма да ви бавя. Само ще проверя нещо.
Разбира се. Но е от миналата седмица.
Винаги изоставам от времето.
Добре ли е?
- Моля?
Финансовият индекс.
По-добре. Благодаря.
- Няма защо. Ще седнете ли при мен?
Не искам да се натрапвам.
- Не, не, не се натрапвате.
А и ми се говори английски.
- Снощи говорихте английски.
Да, американски. Не е съвсем същото.
Някога идваха много англичани.
Били сте тук и преди?
- Да, много пъти.
И къде са сега?
- Не знам.
Говорят за война, навярно.
Дълго ли ще останете?
- Не знам.
Семейство у дома?
- Много въпроси.
Извинете, прозвуча грубо.
Трябва да тръгвам, ще закъснея. Благодаря за кафето.
Не, не, няма защо. Едно питие довечера?
19:30 ч.?
- Благодаря.
Кажете, майоре, защо носите две ракети за тенис?
Не знаеш кого можеш да срещнеш.
Ще остана още месец. Мъжките уши са ми слабост,
а ушите на майор Уилшоу направо ме плениха.
Уши на благороден и мил човек. Чудя се дали съм права.
Да.
- Г-це Бентли!
Добре дошли!
- Благодаря.
Г-це Бентли, да ви представя новото прелестно попълнение
на нашето щастливо семейство – г-ца Бомонт.
Извинете ме, дами, трябва да се преоблека за вечеря.
Не си ви представях така.
- А как, стара и зла?
Ами, не изглеждате страшна.
- Не сте ме виждали в действие.
Съжалявам, че ви притеснявам, но да имате нещо за ядене?
Умирам от глад!
- Парче кейк. Стига да ви хареса.
За жалост, нямам друго.
- Каквото и да е.
Влезте, и извинявайте за безпорядъка.
Ето.
Отдалече ли идвате?
- Не. От Швейцария.
Свърших училище. По-скоро, то ме свърши.
Напуснах след втория срок.
- Няма ли да се върнете в Америка?
Майка ми не е готова за мен. Изгнаник съм в Европа
до края на учебната година.
- Но детегледачка?
Идеята не беше моя, уверявам ви.
Фотограф ли сте?
- Въпрос на гледна точка.
Цигара?
- Не, благодаря.
Как е тук?
На мен ми харесва, но не съм млада като вас.
Е, сигурна съм, че ще си намеря занимание.
Надявам се. Не бих искала да скучаете.
Време е за вечеря. По-добре да вървя.
Благодаря за отзивчивостта.
Ето ви и вас!
- Ето ме.
Чудех се къде сте. Щяхме да пием по нещо.
Мисля, че беше покана, а не заповед.
Господи, ядосах ви. Ушите ви почервеняха.
Какво?
Интересувам се от уши. Вашите са сърдити.
Какви са тези глупости, г-це Бентли?
Поласкана съм, майоре. Знаете името ми.
Г-це Бентли.
Добър вечер. Как сте?
Добър вечер.
О, не! Ще ги отведете, нали? Не издържам повече.
Тези деца са божествени създания!
Не съм ли права, г-жо Боницони?
- Да, да...
Добър апетит!
- Благодаря.
Джулия, време е за лягане.
Лека нощ.
Не се познаваме. Казвам се Уилшоу. Майор Уилшоу. Приятно ми е.
Бомонт. Госпожица.
- Френско име? Французойка ли сте?
Да, но по майчина линия.
Дълго ли ще останете?
- Няколко дни.
Аз също скоро заминавам.
- Връщате се при съпругата си?
Всъщност... не.
Хайде, ангелчета!
- Ангелчета? А вярват ли във фокуси?
Чудесно! Имахме дълъг ден и трябва да лягаме.
Лека нощ, майоре.
- Лека нощ.
Г-це Бентли, може ли дамите да дойдат с вас?
Разбира се.
- Чао.
Добро утро, майоре. Как беше тенисът?
- Добро утро. Няма конкуренция.
Толкова ли сте добър? Наистина ли?
Всъщност... вие играете ли?
Не. От години не съм играла.
- Ще ви дам един гейм.
Не знам.
- Хайде, г-це Бентли. Не се колебайте.
Ще ангажирам корт. Следобед удобно ли ви е?
Браво, г-це Бентли! Дойдохме заради вас.
Сега се връщам.
- Добре.
Вие ли ги поканихте?
- От учтивост.
Не ми се искаше публика.
- Ще бъда кавалер.
Лице или опако?
- Лице.
Опако. Мой сервис.
Е, да започваме!
Дай ми я.
Моля, сеньора.
- Благодаря.
Извинете.
Съжалявам!
Точка!
- Не знаех, че вече броим!
Естествено!
Съжалявам.
40–15!
Аут!
40–30.
Да, сет за вас!
- Съжалявам!
Съжалявам!
- Ще спрете ли да го повтаряте?
Добре ли сте?
- Рано е да се радвате.
Не, не, не, не...
Топката, моля!
Вижте, не съм казала, че не мога да играя.
Казах, че от години не съм играла!
- Няма значение!
Май има голямо значение!
- Тези кресливи порочни италианци!
Не знаех, че ще присъстват. Както не знаех и нивото ви!
Вие ги окуражавахте!
- Глупости!
Казах й да не пие чешмяна вода, а само преварена.
Но тя продължава, готова да умре.
Тук водата не е като нашата.
Искам да кажа...
- Добър вечер.
Как мина денят ви?
- Превъзходно, майоре.
Радвам се.
До Беладжо. Отиване и връщане.
- Лира и половина.
Благодаря.
Добро утро, синьора.
Може да се правим, че не се познаваме.
Заслужавате го.
- Съжалявам.
Мир?
- Мир.
Слава Богу!
Прекрасно е.
- Баща ми обожаваше езерото.
Значи с него сте идвали?
- Рисуваше всичко възможно.
Аз също рисувам по малко.
Беше добър художник. Може би не велик,
но хората плащаха за портрети и къщи, коне и подобни неща.
Рисуваше една графиня вечерта, когато почина.
На следващата сутрин тя си поиска парите.
Навярно не му е било лесно.
Сигурно.
- Да.
Отдавна ли беше?
- Преди десет години. Но беше болен.
Съжалявам.
А майка ви?
- Остави ни, когато бях дете.
Дори не я помня.
Израснали сте сама?
Много сте любопитен, майоре.
- Не ви ли е приятно?
По-добре да наблюдаваш, отколкото да те наблюдават.
За вас тази философия не важи.
Не вярвам на ласкателства.
- Опитайте.
Не сте толкова лоша.
Този комплимент го приемам.
Трябва да хвърляме по едно око на часовника.
15:00 ч. е. Параходът тръгва в 15:50 ч.
Не бива да закъсняваме. Последният е.
Но вашите уши са страхотни. Татковите никога не бяха бели.
Ушите говорят много за човека.
Да. Моите, например – червени.
Само когато сте ядосан. Но наистина са много хубави.
Мисля, че трябва да се връщаме.
Толкова е спокойно тук.
Колко казахте, че е часът?
- Ето, вижте!
15:55 ч. е!
- Но часовникът ми е абсолютно точен.
Седнете!
- Господи!
Не съм го навила.
Ще седнете ли?
Не бързайте толкова!
- Можете и по-живо!
Не мога, това са много мили!
- Имате ли друго предложение?
Синьора, къде отивате?
- Моля?
Загубихте ли се?
- Изпуснахме кораба по моя вина.
Далече е, ще ви закарам.
- Ами... не знам.
Съпругът ви може да се качи при мен!
- Не съм й съпруг, слава на Бога!
Хайде, качвайте се!
- Не, няма.
Ако сте разумна, г-це Бентли, ще останете с мен!
Не, не съм толкова разумна, майоре!
Бай-бай!
Шофьор! Спрете! Спрете!
Този човек приятел ли ви е?
Ни най-малко! Не е мой тип!
А и аз не съм неговият.
А кой е вашият тип?
Дръпни се!
Дръпни се! Махни се!
Здравей, Енрико!
Не беше ли вълнуващо, майоре? Не съм се чувствала така от години!
Знаех, че сте особнячка, г-це Бентли, но това преля чашата!
Не ми пука!
- Какво?
Г-це Бентли? Г-це Бентли, млякото ви.
Г-це Бентли.
- Мария! Колко е часът?
11:00 ч., синьорина.
- 11:00?
О, Боже!
Откъде се появиха?
"Отново мир".
Готови! Чудесно. Енрико, не мърдай.
Няма ли да се качиш?
Поръчай ми джин. Сега се връщам.
Госпожо.
- Джин и вермут.
И чаша преварена вода с много лед.
Редно е да ви предупредя, че ледът не се прави от преварена вода.
Г-це Бентли, не ме е грижа.
Здравейте. Как беше експедицията?
Ходихме до селото на пазар.
Щяхме да ви поканим, но ви нямаше на закуска.
Съжалявам, успах се.
Благодаря за цветята. Трябваше и аз да ви изпратя нещо.
Понякога губя чувството си за хумор.
Това място ще ми липсва.
- Но все още не, надявам се.
Напротив, утре си тръгвам.
- Но вие току-що пристигнахте.
А и така добре се вписвате тук.
Много сте мила, но всичко е уредено.
Отменете го.
Животът не е толкова прост, г-це Бентли.
Но, вижте, имам мирно предложение.
Ще ми окажете ли честта да вечеряте с мен?
Благодаря. Да, чудесна идея.
- Добре. В 19:30 ч.?
Рядко повтарям грешките си.
Г-це Бентли, елате при нас.
Пени?
Тогава шилинг.
- Значи утре тръгвате?
Точно така. Работата ме зове,
въпреки че не съм сигурен, че не върви по-добре без мен.
Приятно ви е да се нуждаят от вас.
Едничката причина, поради която си позволих да замина.
Защо не останете още малко?
Вече съм решил и държа на решенията си.
Нямате ли причина да се върнете в Англия?
Ни най-малка.
Били ли сте омъжена?
Не. Всъщност щях да бъда, но той вече беше женен.
От цели 14 години. Превърна се в навик и когато тя почина,
той не можа да се съвземе.
Както и да е, повече не го видях. Вие били ли сте женен?
Преди войната бях сгоден, но времето промени всички ни.
Загубих много приятели на фронта
и установих, че ми е трудно да се обвържа.
Май и двамата не сме имали късмет в любовта.
Да се държим за тениса.
Майоре, екипажът ви чака!
- Боже мой! Какво става?
Не мога да оставя приятеля си да пътува с такси.
Не, не, не. За мен е чест да ви откарам до гарата.
Ужасно мило, но сигурен ли сте? Пътят е дълъг.
Правите ми услуга. Семейството ми отива на плаж,
а аз, както знаете, не обичам.
Г-це Бентли, ще дойдете ли с нас, да кажете "бай-бай"?
Не, благодаря. Не съм по тази част.
- Няма нищо.
Майоре, да тръгваме. Ще изпуснем влака.
Така е.
Е, довиждане.
Надявам се.
Извинете!
Благодаря.
- Моля.
Майоре!
Скъпи майоре, съжалявам, че заминавате преди да сме се опознали.
Какъв пропуск. Заповядайте.
За спомен.
Ще си изпуснете влака!
Довиждане!
Беше жестоко.
- Защо? Тръгна си щастлив, нали?
Прие го насериозно.
Свършихте ли?
- Да.
Искате ли още нещо?
- Не.
Мерингата? Крем "Амарето"?
Не, благодаря.
- Не сте ли гладна? Лошо.
Здравейте.
Майоре!
Майоре, тук ли сте?
Извинете.
Сбърках стаята. Простете.
Разписанието на влака ли объркахте?
- Не, не съм.
Значи променихте плановете? Господи!
Добре ли сте?
- Да, отлично.
Добре.
Ще ми кажете ли?
- Какво да ви кажа?
Кое промени решението ви?
- А, да!
Ами... неочакван импулс, предполагам.
На вас, навярно, не ви се случва.
- Стига, майоре.
Ние с вас имаме диви и необуздани желания.
Да, но такива, които замират... като глас.
Не съм сигурна...
Усещате ли...
- Какво? Какво да усещам?
Че животът е предопределен?
- Едва ли.
Колко още смятате да останете?
Няма ли да липсвате?
- Не, не.
Имам собствен бизнес, който върви добре.
Търговия с метали и такива неща.
Върви от само себе си.
- Мислех, че сте в армията.
Да, бях, много отдавна.
Значи можете да останете цял месец.
Докато не ви дойде друг импулс.
Ами...
ще видим.
Здравейте!
Изненадана ли сте?
Стар номер. Реших, че имате право за онова, което казахте сутринта.
Че трябва да се опознаем по-добре.
- Така ли казах?
Да. Помня всяка дума.
Колко ще останете тук?
- Не мога да кажа.
Довечера ще пием ли по чаша?
- Ами...
Майоре!
- Г-це Бентли.
Здравейте.
Здравейте.
Искате ли нещо от града? Отивам да си взема някои неща.
Ще ви трябват нови дрехи, щом ще стоите още месец.
Не, не, благодаря.
- Искате ли да взема децата?
Те са цяла напаст.
- Съвсем не.
Ще...
- Г-це Бомонт!
Тръгнаха преди час. Ще отсъстват цял ден.
Боницони.
С г-ца Бомонт, естествено.
- Знам. Тя ми каза.
Не е трябвало да ставате толкова рано.
Е...
не мога да седя тук цял ден.
Майоре.
- Добро утро, синьора.
Исках да ви кажа, че няма да обядвам тук.
На излет ли отивате?
Да. Мислех да взема парахода до града.
Ако побързате, ще настигнете г-ца Бентли.
Има ли автобус до Тримецо?
Автобус? Разбира се.
Хей, спри!
О, не!
Майоре, бележка за вас.
- Благодаря.
Чакате ли някого?
- Да. Г-ца Бомонт.
В 11:00 ч. щяхме да ходим да плуваме.
А сега колко е?
- 11:45 ч.
Не обича да става рано в почивния си ден.
Да.
Дали...
Не.
- Каните ме да поплуваме?
Да. Да, много съжалявам. Да, разбира се.
Благодаря.
Тръгваме ли?
Ето ви и вас. Къде бяхте?
- Чакам ви от 11:00 ч.
Реших, че сте се отказали.
- Тук съм, при тъпата лодка.
Както казахте.
- Господи!
Толкова съжалявам.
- Е... тръгваме ли?
Ще взема шезлонги.
Бъдете мила с него.
- Я стига!
За него е сериозно.
- Проблемът си е негов.
Той просто се хвана на въдицата ви.
- Ще го запозная с майка ми.
Тъжно, наистина. Такъв богат мъж, върви сам към гроба.
Останали са само два. Ще ги поделим.
Ужасно съжалявам.
Животът вечер е малко скучен. Мислех да направя програма с фокуси.
Децата ще се радват. Би било забавно.
Добра идея. Може да направите някой от нас да изчезне.
Идвате ли?
- Студено ми е.
Не знаех, че плувате толкова добре.
Аз съм Виторио. Помните ли ме?
Сядай.
Не съм ви виждал преди на плажа. Откъде имате този тен?
Вие идвате сутрин, а аз идвам следобед, когато вие подремвате.
Ще изпиете ли с мен едно питие?
- На приятеля ми едва ли ще му хареса.
Много е ревнив.
- Добре е да поревнува.
Не съм сигурна.
Твърде сте близо.
Харесвате италианците, нали?
- Да.
Виторио.
Какво става?
Извинете.
Извинете.
Синьора фашиста, снимка, моля. Усмихнете се.
Ранена сте!
Ще ви заведа у сестра си. Тя ще ви превърже. Медицинска сестра е.
Не, не, нищо ми няма.
- Тук не е сигурно!
Бързо, трябва да се махнем! Бързо!
Но аз съм добре, оставете ме.
- Сестра ми е лекар.
Трябва да се връщам.
- Винаги ли бързате?
Не винаги.
- Тогава...
Серена!
Заповядайте.
Не зная къде е.
Има твърде мъжки вкус.
Не, трябваше да се досетя! Дайте ми ключа!
За Бога, аз мога да ви бъда майка!
Английски момичета с италиански мъже.
- Аз не съм момиче, а жена.
Там е разликата.
- Аз съм италианец.
Няма да съжалявате.
Ела насам!
Но определено не си джентълмен!
- Силна сте.
Ти също. Причини ми болка. Дай ключа!
Не ви разбирам.
Ако обичаш.
Значи се връщате при вашия, майор?
Да правите любов с него?
Или той предпочита момичето – онази хубавичката?
Какво ли правят сега?
- Нищо подобно, уверявам ви.
Вашият майор...
много ще се ядоса, когато разбере, че сте били с мен.
Едва ли ще повярва.
- Да, но съм сигурен, че ще ревнува.
Щеше ли да ви интересува толкова, ако не беше онова момиче?
Да.
- Да?
Не.
- Не.
Не знам.
Да му кажа ли?
- Не смейте!
Искам само да помогна.
Виторио, какво ще кажеш да те снимам?
Защо?
- Все едно. Защото обичам да снимам.
Добре. Добре!
Ето там.
Там.
Там ли?
- Там.
Това не е моята стая. На приятеля ми Гуидо е.
Татко... Моят баща прави гуми в Милано.
Има голяма поръчка за армията.
Така че дойде ли войната, ще сме милионери.
Сигурна съм.
- Знаете ли Хатфийлд?
Малко селце край Лондон? Живяхме там една година.
Беше чудесно, невероятно.
- Английските момичета?
Кажете, защо толкова много от тях се казват Дорис?
Великолепно.
Не и аз. Така че не питай мен.
Свършихте ли?
Вече?
Ще дойдете ли пак?
- Не се надявай.
Трябва да тръгвам. Ще се чудят къде съм се дянала.
Искате ли да ви закарам?
- Да.
О, да.
Г-це Бентли, добре ли сте?
Да, разбира се.
- Чудехме се какво ви се е случило.
Майорът каза, че сте изчезнали от плажа. И после този парад.
Помислихме си – не е във ваш стил. Дори се обадих в полицията.
Не биваше. Толкова сте мила. Аз мога да се грижа за себе си.
Убедена съм. И съм щастлива, че не се страхувате.
Но аз... се страхувам.
Стават едни неща...
Но каквото и да се случи,
искам да знаете, че това винаги ще е ваш дом.
Благодаря ви.
Сутринта изчезнахте доста бързо.
Така ли?
- Така мисля.
Не исках да преча.
- Не знам за какво говорите.
Тримата отидохме заедно и мисля, че...
Нямаше ви на обяд.
- Не, бях на заведение.
С младия си италиански приятел ли?
- Да. Много е мил.
Не мислех, че сте толкова лекомислена.
Хиляди жени биха дали мило и драго за него.
Изненадвате ме. Знаете, че е дете.
Г-ца Бомонт също не е антика.
Не разбирам за какво говорите.
- Съжалявам, че ви ядосах.
Не сте. Просто се безпокояхме, това е.
Разбираемо е, при тези политически безредици.
Можеха да ви наранят.
Г-це Бентли, за програмата...
наистина ще ми трябва асистент за единия от фокусите.
Какво включва?
Бихме могли да порепетираме утре вечер.
Утре вечер не мога. На вечеря съм в Комо.
С моя италианец.
Да. Влез.
А, майоре!
- Г-н Боницони ни чака в колата.
Изпрати ме да видя дали сте готова.
Опитвам се да облека тези отвратителни деца.
Анджелина, копчето. Ще те удуша!
Да я събудим ли?
- Нека спи.
Има нужда от сън след вчера. Горкият бабишкер.
"Бабишкер"?
Малка мръсница.
Здравейте. Чудех се къде сте.
Не съм ви виждала цял ден.
- Защото сте прекарали деня с майора.
Каза ми, че сте обядвали в Комо.
- Новините бързо се разпространяват.
Божичко!
Вие ли ги правихте?
Ама и вас си ви бива.
Кой би помислил? Настоявам да ми разкажете.
Ще ви разкажа всичко, скъпо дете, но по-късно. Закъснявам за вечеря.
И снимките бяха на същия младеж?
- О, да. Тя е добър фотограф.
Но и без друго бих познала това лице.
- Без риза?
Е, не съм ги разглеждала подробно.
Но нея си я бива.
Вие, жените, сте наистина изключителни.
Не спирате да ме изненадвате.
- Чудесно!
Мразя да съм предвидима като вас.
Всичко, което правите, е толкова...
ясно.
- На някои момичета им харесва.
Чувстват се сигурни.
Г-ца Бентли казва, че имате пари.
- Така ли?
Не е редно да говори така.
Опитва се да събуди интереса ми към вас.
И успява ли?
- Няма да ви е приятно да го чуете.
Май пиете доста?
Вие на моята възраст не пиехте ли?
Знаете ли на какво ми приличате, като сте се опънали такъв?
На какво?
На свещник.
На свещ. Имам чувството, че мога да ви духна.
Господи, толкова сте досаден. Искам да се забавлявам.
Ами... да танцуваме.
В тази морга?
Хайде, свещнико!
Това се казва стил!
Хайде, деденце, покажи от какво си направен.
Хайде, свещнико, запали се!
По дяволите!
Ако ще ме целувате, целувайте ме.
Стига сте се усуквали.
Идиот.
По-добре си лягайте.
Да?
- Ще ми отделите ли минутка?
Много съм заета.
За програмата довечера.
Все пак се надявам да ми помогнете.
Намерете си някой друг.
Само на вас имам доверие.
Никак ме няма в тези неща.
- Много е просто.
Вижте, ще накарам всички да напишат нещо на лист хартия.
Нещо като "Къде да поканим дамите?"
Ще го сгънат и ще го пъхнат в плик.
Но за да стане номера, трябва да знам какво ще напишете вие.
Звучи ми като измама.
- Представете си го като игра.
Радост за децата.
- Тези малки чудовища?
Добре тогава, за мен.
Моля ви.
Кажете първото, което ви хрумне.
- Пролет в планината.
Много добре.
Страхотно! "Пролет в планината". Да, много добре.
Майоре, нещо тече от вас.
- Боже мой!
Господи, още не съм го усвоил.
Дами и господа, синьоре и синьори,
ще предложим на вниманието ви няколко примера на магическо изкуство.
Дами и господа, Пауло Магьосникът се нуждае от яйце.
Кой от вас би му дал?
О, да. Мисля, че виждам едно.
Какво хубаво яйце. Много благодаря.
Ще го сложа тук, за да не го счупя.
Но... виждам, че ти също имаш.
Прекрасно! Струва ми се, че ми трябва още едно.
Г-жо Боницони, колко мило. Много хубаво яйце.
Три чудесни пресни яйца.
А сега се нуждая от вълшебната си пръчка.
Магическите думи – абракадабра, картофи, жито, зеле
и... престо!
Браво!
Г-н Боницони, ще бъдете ли така мил да ги раздадете вместо мен?
За мен е удоволствие.
- Благодаря.
Заповядайте. Г-це Бентли.
Нека всеки от вас напише на листа
прости фрази като "Бръмбари в главата"
или "По-добре късно, отколкото никога",
да го сложи в плика и да го запечати. Без да отварям плика,
аз ще позная какво пише във всеки един от тях.
Г-це Бомонт. Благодаря.
Г-це Бентли.
Готов съм да прочета мислите ви.
Първият плик.
Да, да, мисля...
Да... мисля, че повдигнах булото на първата загадка.
Думите, които плика съдържа, са...
"Пролет в планината".
Не познах ли?
"Пролет в планината"?
Аз бях.
СВЕЩНИК!
О, да... "Пролет в планината". Така.
А сега... следващото.
Да, мисля...
Търпение, синьоре и синьори. Думата...
Някой да е написал "свещник"?
Вие?
Аз.
А сега... какво следва?
Ужасно съжалявам.
Мисля, че... Струва ми се...
Благодарим за прекрасното изпълнение, майоре.
Толкова е мил, така ни зарадва.
А сега, нещо не толкова приятно.
Скъпият г-н Боницони и семейството му се връщат в Милано вдругиден.
Но не бива да сме тъжни. Това е специална вечер.
Затова в чест на нашите добри приятели, в тази вълшебна нощ,
ви каня на малко празненство в трапезарията.
Нека щастието се върне.
Г-жо Фашоли, благодаря.
Имаме идея. Какво ще кажете за пикник?
Пикник за сбогом в планината. Утре. Както миналата година.
Проблемът е, че този път сме с човек повече за малката ми кола.
Може да наемем още една. С майора можем да си го позволим.
Поканете италианския си приятел. Той нали кара?
Италиански приятел?
- Не, вижте...
Чудесно!
- Просто плувахме заедно.
Извинете, мислех, че сте обядвали заедно. А снимките?
Разбира се, че ще го поканите. Ще ни е от полза.
Как се казва?
- Балцоре. Виторио Балцоре.
Виторио Балзари. Мило момче. Познавам баща му.
Майоре, номерът с плика беше чудесен.
Благодаря.
- Как го правите?
Лесно. Стар е като света. Лека нощ.
Момент, млада госпожице. Какво искате да кажете?
Че трикът е стар, знам го от училище.
- Жестока сте!
Той си мисли, че вашия свят...
- Значи е идиот!
Не, мил е! Може би се престарава, но от вас иска само малко внимание.
Ами дайте му го вие, щом толкова държите на него.
Всичко наред ли е?
Извинете.
- Няма нищо. Трябваше да заключа.
Не, аз трябваше да почукам.
Съжалявам за снощи.
Май го заслужавах.
- Май да.
Напомняте ми за майка ми.
А вие за моята.
Е...
майорът би казал... мир.
Мир.
Подлъгахте го и го направихте за смях. Признайте.
Би трябвало да ми благодарите.
Ако не го бях подлъгала, сега нямаше да е тук.
Така ли е?
Така е.
Така е.
Добро утро на всички. Какъв прекрасен ден!
Добро утро, майоре. Виторио, скъпи.
Закъснях ли?
- Не, не, не.
За почивката ни!
- Вива!
Чудесно!
- Майоре, ще дойдете ли догодина?
Надявам се.
- И, г-ца Бентли, разбира се?
Ще видим.
- Сигурно предпочитате Комо?
На Комо е хубаво, но не и колкото тук. Нали, Виторио?
Мразя Комо. Толкова е скучно.
За мен най-хубавото място в Италия е малко градче
в една от долините между Балцано и Венеция.
Там отглеждат тютюн. Глупаво, но не помня името.
Венеция! Семейството на Виторио има дворец там.
Във Венеция?
Семейството ми има четири къщи и 27 слуги.
Но няма да ги имате още дълго. Ще ги мобилизират, ако има война.
Права сте. Тази страна не е само за туристи.
Фабриката на баща ми работи денонощно за армията.
Скоро всички ще сме в униформа.
- Искрено се надявам да не се случи.
Да.
- Прекрасно място и прекрасен ден.
Не бива да говорим за такива неща.
- Абсолютно сте прав.
А и... изглеждам смешно в униформа.
Кой ще играе крикет?
Добра идея.
- Белисимо! Хайде, майоре.
Виторио, идвате ли?
Научихте ли вече? Боницони ме освободиха.
Май не съм най-добрата детегледачка в света.
Съжалявам.
- Лъжкиня!
И се връщате у дома?
Не, за Бога. Майка ми ще ме арестува.
За нея вече съм престъпница.
Може и да е права.
Тогава какво?
Затвори ли се една врата...
Късмет!
Твърде късно.
Къде отивате?
Да се разходя.
Пени.
Колко още ще останете?
- Два дни.
Два? Мислех, че цял месец.
Да, но си промених решението.
Време е да се прибираме!
Би Би Си Уърлд сървис, Лондон. Часът е 18:00.
Днес Уинстън Чърчил се срещна
с външния министър на Германия Фон Рибентроп,
за да обсъдят създаването на англо-германски съюз.
Германия предложи защита на Британската империя,
като в замяна поиска връщане на колониите си
и свобода на действие в Източна Европа.
Чърчил даде да се разбере,
че британското правителство не приема подобни условия.
Великобритания не е безразлична към бъдещето на континента,
за да остави Германия да господства в Централна и Източна Европа.
Фон Рибентроп отвърна, че Хитлер не би се спрял пред нищо,
и че войната е неизбежна.
Може ли да седна?
- Да, разбира се.
Изглежда доста добре. И на мен същото.
Продължавайте.
Слънцето е доста силно за месец май. Изключително.
Целият месец бе топъл.
- Да, казват го дори италианците.
"Беше изключително топло."
Тук е ужасно тихо без Боницони.
- Да, действат ободряващо.
Не сте ли...
- Мисля, че...
Не, исках само да кажа, че сте станали доста рано.
Да плувате ли ще ходите?
Не, мислех да отида пак до планината.
Все има автобус, който стига до някъде.
Но едва ли бихте дошли?
Трябва да си стягам багажа.
- Няма да се бавим.
Може да се върнем до 15:00 ч.
- Не мога, имам много работа.
Тръгвате чак утре. В колко е влакът?
Има още нещо. Трябва да си взема спален вагон.
Не съм заверила билета си. Трябваше да го сторя вчера.
Разбирам.
Все пак очаквам да кажете сбогом поне на Комо.
Майоре...
Господи!
Какво?
Ушите ви са яркочервени.
Знаете ли какво?
Ако не останете още месец, ще се удавя в езерото.
Хайде.
Да, езерото е вълшебно.
Защото мога да се закълна, когато се целунахме, свиреше музика.
А след края на войната се върнахме.
За наше облекчение, вилата беше непокътната.
Последната нощ пихме шампанско и вдигнахме тост за г-ца Бомонт.
Благодарение на нея бяхме заедно. Тя също бе вълшебна.
Планирахме почивките си до края на времето.
Всяка година ще прекарваме пролетта в планината
и всяко лято – месец край езерото.
превод РУМЯНА СОКАЧЕВА
субтитри НИКЧО