I Heard the Bells (2022) Свали субтитрите
за които светът не знае,
често казваме, че този човек е студен,
докато той просто тъгува." Хенри Уодсуърт Лонгфелоу
ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ
Оръдието прогърмя на юг
и със звука му
коледарите се удавиха.
В отчаянието си
аз наведох глава.
"Няма мир на Земята", промълвих аз.
Омразата е тъй силна,
че осмива песента
за мира на Земята...
благоволение...
за хората.
КОЛЕДА - 3 ГОДИНИ ПО-РАНО КЕЙМБРИДЖ, МАСАЧУЗЕТС
Татко!
Чуйте, ангели вестители пеят.
Слава на новородения цар!
Татко!
Татко, пеят последната песен!
Да ударим камбаната.
- Да.
Остави на мен.
Бог да е с теб.
- Томас.
Хенри Лонгфелоу е тук.
Да, знам.
Събуди се.
Бог да е с вас.
И с вас.
Бог да е с вас, г-н Лонгфелоу.
И с вас.
Чуйте, ангели вестители пеят.
Бог да е с вас.
Винаги го прави.
- Знам.
Зловещ е.
- Знам. Видях.
Исус, възлюбен от небето.
Исус, Господ вечен.
Виж, това е Мери.
Идва в края на времето
синът Божи.
Родил се, за да живеем ние.
Камбаната! Камбаната!
Коледа ли е вече, татко?
Все още не, Ани.
А кога ще е Коледа?
Когато свещеникът мине покрай нас.
Вече е Коледа.
Чуйте, ангели вестители пеят.
Слава на новородения цар!
Весела Коледа, Кеймбридж!
Весела Коледа, Кеймбридж!
Весела Коледа, Бостън!
Весела Коледа, Бостън!
ЧУХ КАМБАНЕНИЯ ЗВЪН
Весели празници, г-н Лонгфелоу!
Весели празници, преподобни.
За малко да изпусна най-великия поет на Америка
и най-прочутия ни богомолец.
Може би следващата година ще отправите коледно послание?
Приключих с речите.
Тогава може би коледно стихотворение?
Може би да. Пожелай "Весела Коледа", Ани.
Но ти каза, че не е Коледа, докато свещеникът не мине покрай нас.
Виж вълшебството на снега, Ани!
С Хенри желаем на вас и на съпругата ви
благословена Коледа, преподобни.
Винаги се радвам да видя цялото ви семейство
на Коледната служба, Фани.
Божичко.
Чарлз Дикенс беше казал...
Лек съм като перце!
"Хубаво е да ставаш дете, най-подходящо е по Коледа,
когато онзи, от когото е произлязла, е бил дете."
Може би Хенри се чува
твърде често с г-н Дикенс?
Може би.
- Весела Коледа на всички!
И честита Нова година на целия свят!
Хенри!
Да се знае,
че предупредих сестра си за женитбата с поет.
Бог да ни благослови. Всички нас.
Уцели го в лицето!
Познайте? Да се прибираме.
Между мрака и дневната светлина,
когато нощта започва да се спуска,
има едно прекъсване на задълженията,
познато като...
часът на децата.
- Часът на децата.
Чувам в стаята над мен
тропотът на малки крачета.
Едит, върви натам.
Шум от отварянето на врата,
тихи и сладки гласчета!
От кабинета си на светлината виждам
как в коридора от стълбището слизат
сериозната Алис и смеещата се Алегра,
ето и Едит със златистата коса.
Шепот.
Настъпва тишина.
Но по очите разбирам, че нещо кроят
и ще ме нападнат неочаквано!
Изненадващо втурване от стълбите!
Нападение от коридора!
Три неохранявани врати
и те престъпват стените на замъка ми!
Изкачват кулата ми,
зад стола ми са.
Ако опитам да бягам, ме заобикалят.
Сякаш са навсякъде!
Почти ме унищожават с целувки,
ръцете им около мен преплетени!
Сещам се за епископа на Бинген
и мишата кула на река Рейн!
Синеоко бандитче, да не мислиш,
че след като покатери стената ми,
а аз съм мустакато старче,
не мога да се меря с всички ви?
Не.
Не!
Бързо в моята крепост ви тиквам
и няма да ви пусна.
Ще ви затворя в тъмницата
на кулата на моето сърце.
И там ще ви държа завинаги.
Да, завинаги,
докато стените се срутят
и плесенясат в прахта!
Хайде пак, татко! Хайде!
Ани, Алегра казва: "Хайде пак, татко! Хайде".
А мама казва: "Не, не, не, няма пак".
Утре, ангелчета.
Чуйте!
Коледните камбани?
И утрешният ден настъпи.
Вече Коледа ли е, татко?
Нищо не чувам.
Татко!
Часовникът удари полунощ,
но не е Коледа, докато не чуем камбанения звън.
Аз го чувам. Татко, слушай!
Може би чуваш свистящия вятър.
Не.
Или сирената на далечен кораб.
Татко, дразниш ни!
Ще е от помощ ли, ако отворя?
Не!
- Стража, дръжте ги!
Не!
- Не го прави!
Моля те, не! Не!
За да сме сигурни, че е Коледа...
Не, татко!
Недей.
Налага се.
Не!
Стража, спрете ги!
- Не бързайте толкова!
Отведете ги в тъмницата!
- Какво си мислиш?
Алис, аз първа бях на пианото.
Мръдни.
Най-накрая цялата си моя.
Нека си вървя, г-н Лонгфелоу.
Трябваха ми седем дълги години,
за да те убедя, че ме обичаш.
Никога няма да те пусна.
Поне си облечи палтото.
Един прочут поет веднъж каза:
"Любовта пази от студа по-добре от наметалото".
Поетите имат сърце, но им липсва мозък.
Не бих повярвал, че някой е добре,
ако има и мозък, и сърце.
И мога да кажа това на осем различни езика.
Видях те. Смееш се.
Престани.
Те ме отвеждат на съкровени места.
Те са свирепи и необуздани създания,
които ни крадат храната и отнемат жена ми.
Не децата.
Камбаните на Коледа.
Изпълнените с надежда гласове на църквата,
които със звън огласят мир на Земята.
Представи си колко обнадеждаващо ще е,
ако те бяха единствените гласове на църквата.
"Възхитително е
най-накрая да ви видя на службата, г-н Лонгфелоу.
Стихотворението, което обещахте..."
Хенри, бъди мил!
Самата Коледа е стихотворение, Фани.
Не се нуждае от помощта ми.
Свещеникът е добър човек, който дарява хората с благоволение.
Знам. Но той...
И знае, че в своето паство
има надарен поет,
който да изрази с думи това, което всички чувстваме
в тези смутни времена.
Всички казват, че войната е неизбежна.
Така ли е?
Да.
Чарли иска да постъпи в армията.
Няма годините.
Знаеш, че има записани и 15-годишни момчета.
Но със съгласието на бащата.
Не мога да понеса мисълта да загубя още едно дете.
Хенри, обещай ми,
че няма да позволиш тази война да отнеме синовете ни.
Фани, обещавам ти.
И с Чарли...
Желанието момчешко е като вятъра, а мислите на младостта...
Знам. Мислите на младостта са много дълги мисли.
Ти си моят поет.
Ти си моята поезия.
Слушай.
Ето, виждаш ли? Крадци са.
Пак те отмъкнаха от мен.
Върни се тук!
На колене падни...
Чуй!
Ангелски гласове...
О, нощ,
свята си...
О, нощ,
в която Христос се роди.
О, нощ,
свята си...
О, нощ...
О, нощ, свята си...
Как си изцяло отдаден на писането,
ако си по-отдаден на четенето на пощата си?
Как да знам влиянието на писането ми,
ако никога не чета писмата от многото ми почитатели?
Суетата никога не ти се е отдавала.
Значи вместо това мога да прочета дневника ти.
Недей.
- Не?
За да остана скромен, ще си стоя вкъщи,
вместо да ходя да съм център на повърхностен спектакъл.
Дай да видя ръцете ти.
Хенри!
Хенри!
Тази вечеря е номер!
Опитват се да ме ласкаят,
за да напиша някаква национална песен или нещо подобно.
Трябва да приемеш.
Имаме нужда от поети, които да променят света, Хенри,
а не от политици.
Не приемам подобни поприща.
А кой да го направи?
Кой ще напише химните за децата ни?
И за техните деца?
- Аз не пиша песни.
А и ти си много по-талантлива от мен.
Трябва да има пиршества в твоя чест, не в моя.
Седни.
Франсис Апълтън Лонгфелоу, изключителен артист!
Харесвам ролята си в света.
Връзвам връзките ти,
почиствам ръцете ти,
поправям творбите ти.
Какво?
Красива си.
Гладна съм
и искам да ме заведеш на прекрасното празненство.
По-прекрасна си от всяка балада,
която е изпята или изречена,
защото ти си един жив стих,
а всички останали са мъртви.
А ти си сладък, но закъсняваме.
Не забравяй палтото си.
Каретата ни очаква, любима!
Палтото ти!
- Да.
Никога. Той е нетърпим.
Сенаторе, очаровахте всяко сърце на север.
Но сега очаровайте и съпругата ми.
Съпругата ви?
През цялото време мислех, че говоря
с героинята от велик романс.
Чели ли сте "Хиперион"?
Точно тя е героинята в творбата.
И вече ми прости
за дръзкото покушение над сърцето й.
Простих ли?
- Може би трябва да опитам и аз.
Да, ще напиша творба
за истинска девойка.
Не бих го препоръчал.
- И ще се оженим.
Благодаря за вдъхновението, г-н Лонгфелоу.
Г-жо Ашбъртън.
- Недейте.
Многоуважаеми дами и господа,
благодаря ви, че удостоихте дома ни с присъствието си.
Докато се връщате по местата си на масата,
бихте ли ми оказали честта да уважим тези,
които са отговорни за празненството днес?
Тази вечер с нас са и някои от най-уважаваните лица в Масачузетс.
Основният сред тях, мъж,
който преди пет години бе на прага на смъртта
на пода на Сената на САЩ.
Пребит с бастуна на конгресмен робовладелец,
тогава г-н Самнър се бори за живота си,
но и за живота на безпомощните роби
из страната, които са бити всеки ден
от хора без морал.
Дами и господа, сенатор Чарлз Самнър.
А сега да насочим вниманието си към централната фигура тази вечер.
Вече е заклеймен като поета на Америка
и като най-популярната личност в Америка,
творбите му
спомогнаха за оформянето на националния герой
и неговия завет.
"Ню Йорк Ивнинг Поуст" обрисува Лонгфелоу
като пророк на нацията.
Също като Томас Пейн и творбите му за революцията,
последната му творба, "Походът на Пол Ривиър",
намира своя път сред рафтовете
и багажа на събиращата се армия от патриоти!
Така, така!
Така, така!
Беше съобщено, че над 10 000 копия
от творбите му са продадени в Лондон само за един ден.
Ден, който Чарлз Дикенс описа
като "по-страшен от всички духове
на миналата, настоящата и бъдещата Коледа заедно".
Кой е този човек?
Той е автор на "Песен за Хаяуата".
"Камбанарията на Брюж".
Той е от Нова Англия
и е Хенри Уодсуърт Лонгфелоу.
Вдигни поглед, Хенри.
Вдигам.
Усмихни се. Кимни.
Усмихвам се, кимам.
Добро момче.
Радвайте се и се успокойте след голямата мъка,
горчивите сълзи потиснете.
Но дори Хенри Лонгфелоу не може да потисне горчивите сълзи,
когато стане дума за греха на робството в страната ни.
Творбите на Лонгфелоу за робството
помогнаха да се разпали недоволство на национално ниво.
Избрах една от тези поеми, която да бъде прочетена от човек,
който е твърде наясно с дехуманизиращите последствия
от това да бъдеш нечия собственост.
Дами и господа, г-н Джосая Уилсън.
Поема за робството
от г-н Хенри Уодсуърт Лонгфелоу.
Страниците на вашата книга прочетох
и затваряйки ги една след друга,
сърцето ми в отговор изрече:
"Браво".
Браво!
Вашите думи са велики и дръзки.
На моменти те ми се струват като на Лутер
в старите дни
половинчатите битки за свобода.
Продължавайте,
докато от земята не изчезне
старата лъжа...
феодалното проклятие,
чиито камшици и окови
човечеството обиждат.
Един глас винаги на ваша страна е
и говори могъщо,
както пророческия глас,
който изревал на Йоан в Патмос да пише!
Пишете и разкажете тази кървава приказка!
Запишете това ужасно помрачение,
този ден на гняв,
това безкрайно ридание,
този ужасен апокалипсис!
Дами и господа, г-н Хенри Уодсуърт Лонгфелоу.
За Съюза!
За Съюза!
Ти си добър човек, Хенри.
9 ЮЛИ 1861
Чарлз!
Обеща на братята и сестрите си,
че ще им помогнеш да пуснат Х-В-Ъ-Р-Ч-И-Л-О тази сутрин
в П-А-Р-К-А.
Не намирам хвърчилото.
Искам да пускам хвърчило.
Да не са го взели вече в парка?
Искам в парка.
Намерих го.
Искам го, Чарли! Искам го!
Много ти благодаря, Чарлз.
Може ли да отида, мамо?
Разбира се.
Но нека първо рецитираме една от поемите на татко.
Тази за малкото момиче.
Да. Аз ще започна.
Имало едно малко момиче.
Аз.
- На което една малка къдрица падала...
Точно в средата на нейното...
Чело!
И когато тя била добра...
Тя била много добра.
Но когато била лоша...
- Тя била ужасна!
Чарлз Апълтън Лонгфелоу!
Какво? Така е в поемата.
Така я е написал татко. Попитай го.
Божичко.
- Татко! Татко!
Промених края заради нея.
Татко!
- Божичко.
Чарли каза, че си ме нарекъл ужасна
в поемата ти.
Какво? Не. О, не, не, не.
В поемата за момичето с къдрици...
става дума за друго момиче.
Но аз мислех, че тя е за мен.
За теб е, но без тази част.
Чарли!
Идвай, малката, към парка.
Към парка! Чарли ще ме заведе в парка!
Пораснала ли съм, мамо?
Да видим.
Мисля, че си пораснала!
А те мерихме вчера.
Върви да се забавляваш в парка.
Обичам те!
- Чао, мамо.
Нови вестници.
Де да имахме фабрика за хартия.
Може би "ужасна" е прекалено.
Затова я промених.
Променила си поемата ми?
С кое се римува по-добре, ако не с "ужасна"?
Променила ми е поемата.
Аз съм Хенри Лонгфелоу.
Искам да се отбиеш до пощата.
Баща ми обича как косата на Ани се къдри
през лятото.
Оставям плика на писалището
под зоркия поглед на Йохан.
Хенри!
Не! Не!
Хенри!
Хенри! Хенри!
Фани!
О, не!
Помощ!
С мен остани,
вечерта бързо настъпва,
мракът става по-тъмен,
Боже, с мен остани.
Когато другите помощници не успяват...
Бихте ли се изправили за последния куплет?
Ще ме заведеш ли да видя Хенри?
Болестите не тежат,
а сълзите не горчат.
Къде е жилото на смъртта?
Къде, гибел, е твоята победа?
Бог да е с теб, Хенри.
Службата приключи.
Всички изказват съболезнования.
Искаш ли да кажем нещо от твое име?
Разбирам.
Денят е 13 юли.
Да.
Преди осемнадесет години на днешния ден тя стана моя съпруга.
Имаше портокалови цветчета в косите си.
Томас.
Да, Хенри?
Тя би искала портокалови цветчета в косите си.
Ще се погрижа.
Благодаря, че дойдохте, сенаторе.
ЕТЕР
Денят на Коледа, 1862.
Вчера вървях по улицата в селото,
на витрината на един магазин видях...
красиво портокалово дърво,
което беше родило шест портокала
и 100 пъпки и цветчета.
Сега то цъфти на собствения ми прозорец...
и изпълва стаята с аромат.
Но този аромат отваря рани в мен.
Колко неизразимо тъжни са всички празници.
Децата казват: "Весела Коледа".
Но за мен тя вече не е весела.
Измери ме, Ърнест! Измери ме!
Сигурно си се смалила.
Не съм!
- Добре.
Какво? Защо възкликна?
Смалила си се.
Не съм!
- Ан се е смалила!
Алис, престани! Ърнест, измери ме наистина!
Сама се измери!
Това книгата за мама ли е?
"ХИПЕРИОН" ОТ ЛОНГФЕЛОУ
Да.
Дай.
Смалила ли съм се?
Не, Ани, пораснала си.
Всъщност много си пораснала.
На пръсти ли се повдигаш?
Не.
- Сигурна ли си?
Татко, престани!
Виж колко си пораснала.
Раста.
Ето. Твоя е.
Имам и друга.
Не съм се смалила! Не съм се смалила!
Едит
Ани
Алис - Ърнест - Ани
ФРАНСИС ЕЛИЗАБЕТ АПЪЛТЪН
Ако Бог ми е дал гласа на поет,
защо тогава ми отне поезията?
Никога повече няма да пиша.
Както мъртвите замлъкват,
гласът ми също ще замлъкне.
Нека войната в мен бушува.
Огън!
Огън!
Елате да спасим Съюза!
Призовавам всички здрави мъже!
Време е да служите на страната си!
Идват!
- Кои идват?
54-ти полк от Масачузетс.
Виж, това е братът на Мери.
Дъглас!
Дъглас! Гордея се с теб, синко!
Той на колко години е?
- На 15.
Здрасти, Чарли.
Здравей, Мери.
Парадът е хубав.
Да, така е.
Ти би бил смел войник.
Мислиш ли?
Но предпочитам да останеш тук в Кеймбридж...
с мен.
Значи трябва да избирам.
Какво?
Току-що го каза.
- Какво?
Не мога да остана в Кеймбридж и да бъда смел.
Чарли, нямах това предвид.
Съжалявам, Мери.
Сър! Насам!
Чарли.
Чарли!
Къде отива Чарли?
Ърнест, какво става?
Отвори уста. Само искам да видя зъбите ти.
Добре, върви.
Следващият!
Напиши името си тук, тук също.
Син си на Лонгфелоу?
Да.
Подпис на бащата
Изведнъж мъж ли стана?
Следващият!
Желанието момчешко е като вятъра.
И за семейството ни.
Молим се в името на Христос. Амин.
Амин.
- Амин.
Гледа ли парада днес, татко?
Не.
Не гледах парада днес.
Гледах как ти гледаш парада.
Аз съм единственият мъж на ул. "Братъл",
който не се е записал.
Мъж?
Почти на 18 съм.
Писал си поеми против робството.
Вдъхновил си Съюза с "Походът на Пол Ривиър".
Има и други начини, с които да отдадеш служба.
Мракът пада, а опасността и нуждата назряват,
хората ще се пробудят и ще чуят
галопиращия тропот на жребеца.
И среднощното послание на Пол Ривиър.
Исках с написаното да пробудя единство,
а не мечове.
Пробуди армия от мечове!
Седни, Чарлз.
Няма да седна!
Ще се изправя и ще се боря!
Ние се борим!
Всеки ден се борим, за да оцелеем!
Искам...
- Ти искаш?
Ти искаш? Ами ние?
Освен за етер, за друго не излизаш от къщата!
Заради болката.
Ние готвим. Ние чистим къщата.
Братята и сестрите ти разчитат на теб...
Защо?
За да заменя отсъстващия баща и мъртвата майка?
За надежда, Чарлз!
Надежда.
Надежда за какво?
И Чарли ли ще умре?
Не.
Не, Чарли няма да умре.
Няма да го позволя отново.
И отново.
И отново!
Знам какво обеща на мама, но тя е мъртва.
Нека и обещанието да умре.
Божията воля не е такава.
Божия воля?
Още ли вярваш в това?
Той какво правеше според теб, докато тя гореше?
Спеше ли?
"Във всеки живот има спънки."
Това не ти е поема!
Аз не съм поема! Тази война не е поема!
Знам!
Пишеш за надеждите на младостта,
но моята радост ми беше отнета!
А надеждата?
Не бих я хабил за Бог, който спи!
Или Бог, който е мъртъв.
Ето. Казах го и за двама ни.
Не го мислиш наистина, сине.
Чарлз, недей.
Чарли, моля те!
Чарли!
Сенатор Самнър,
Чарлз замина за фронта
без мое съгласие.
Може би ще успеете да направите нещо, за да го защитите.
Моля ви, умолявам ви, направете каквото трябва.
Ваш вечно благодарен приятел.
Хенри.
Адютант Къртис...
Сър!
В редиците ви има редник
на име г-н Чарлз Апълтън Лонгфелоу.
Повишете го до ранг, който обслужва офицерите,
и по този начин да не попада в битка.
Сенатор Чарлз Самнър.
Намерете Чарлз Лонгфелоу
и веднага да рапортува лично на мен.
Сър.
Специален ли си, че не можеш да ядеш сухари като нас?
Затова ли офицерите пазите лъскавите си зъби?
Лъскави зъби. Лъскави ботуши.
Лъскави повишения.
Затваряй си устата, Ричард.
Как и без това стана младши лейтенант?
Дори не си стрелял с пушка!
- Достатъчно.
Да не е роден със сребърна лъжичка в уста?
Казах, достатъчно!
- Добре!
Тогава ще продължавам да си чета.
Какво правиш с тази книга?
Знаем, че не можеш да четеш.
Мога!
"Два, ако идват по суша, един, ако са по вода."
Това го няма написано там.
Защото чета бързо!
Ще повярваш ли, ако ти кажа,
че има повече зъби, отколкото мозък?
Да. Ще повярвам.
Но пък е храбър.
Казвам се Елиът. Елиът Глийсън.
Чарли.
Просто Чарли?
Просто Чарли.
Чух, че баща ти е известен писател.
Поет е.
Има ли разлика?
Според него едните говорят несвързано, другите римуват.
Това си го бива. Изрецитирай нещо.
От поемите на баща ти.
Не.
Стига. Или трябва да те слушаме как рецитираш,
или да слушаме как грозникът мляска.
"И се изкатери по ку..."
Кулата.
- "Кулата."
"На старата северна ц..."
Църква.
"Църква."
Чарли,
тези мъже ще прекарат остатъка от живота си в опити
да забравят случилото се днес.
Разсей ги с нещо...
Разсей ме и мен за малко.
Добре.
Слушайте! Това е Чарли.
Просто Чарли.
Той ще сподели нещо.
- Заплатата си?
Не, не заплатата си.
Баща му е писател.
Поет.
- Поет. Баща му е поет.
Това обяснява всичко.
Непознатият до огъня
не вижда туй що виждам аз,
ни чува туй що чувам аз.
Но разбира що е то.
Докато е край мен,
всичко ясно се вижда.
Има неща, за които не мога да говоря.
Има мечти, които не може да умрат.
Има мисли, от които смелото сърце отслабва
и карат лицето да избледнее,
очите да се замъглят.
В гората въздухът е свеж,
радостта почти на болка става,
сърцето ми там се връща да се лута.
И сред мечтите по отминалите дни,
намирам изгубената си младост тъдява.
Странна и красива песен,
която горите още повтарят.
Желанието момчешко е като вятъра,
а мислите на младостта са много дълги мисли.
Баща ти ли го написа?
И още няколко.
Генерале.
Свободно.
Не гледайте с мъка към миналото.
То няма да се върне.
Направете настоящето по-добро.
То е ваше.
Вървете към сенчестото бъдеще
без страх
и със смело сърце.
subs by sub.Trader at
Ти не си просто Чарли. Кой си ти?
Лонгфелоу.
- Да, сър.
Събирам офицерите за отчет.
Да, сър.
"Лонгфелоу" ли каза?
И е обратното: "Един, ако идват по суша, два, ако са по вода".
Браво.
Току-що обиди сина на най-великия поет на Америка.
Дали баща му ще ми даде автограф?
Тогава ще я прочетеш ли?
Стига!
Моят поет.
Обеща ми,
че няма да позволиш тази война да отнеме синовете ни.
Ходом марш!
На място!
Огън!
Хъдсън!
- Да, сър.
Вземи коня ми!
Ще те застрелят, ако отидеш там.
Сър.
- Отново е той.
Извинете, сър...
Защо не охраняваш фургона за доставки?
Затова съм тук.
Мисля, че ще служа по-добре на фронта.
Като се бия.
Тогава кой ще охранява фургона за доставки?
Извинете ме за момент, господа.
Чарли, не го прави.
- Сър!
Чарли.
Защо постоянно съм на километри разстояние
от всяко сражение?
Така не е ли по-добре?
Не. Не е по-добре. Не и за мен.
Бинокълът ви.
Има ли нещо общо с това кой е баща ми?
Попитай политиците.
Значи е вярно?
Истината? Това ли искаш?
Виждаш ли тези фургони?
Да, сър.
- Празни са.
Знаеш ли защо са празни?
- Не.
Защото наредих на офицерите си
да изпратят 200 мъже в касапница!
До обяд тези фургони ще са пълни
с купища окървавени мъже!
Моите мъже. Офицери като теб.
Така че ми кажи какъв офицер искаш да си.
Като мен?
Мъртъв?
Или такъв, който охранява фургона за доставки?
Изглежда баща ти вече е взел това решение вместо теб.
Скъпи Чарлз,
надявам се, че си добре
и че си здрав.
Лятото дойде, но все още не сме чули нищо от теб.
Боя се, че писмата ми се губят
и ще помоля да ти ги доставя лично
твоят адютант.
Надявам се, че това не те притеснява.
Цветята разцъфтяха,
природата подсеща, че рожденият ти ден наближава.
Кога отлетяха годините?
Синът ми, който изведнъж стана мъж.
Чичо ти Томас ти праща поздрави.
Той ни оказа голяма подкрепа,
постоянно ме кара да излизам от къщата.
Създаде се едно по-силно приятелство
и това ми напомня,
че той страда по загубата на сестра си,
както аз страдам за съпругата си.
Миналата есен дори придума двама ни с Ърнест
да отидем на лов за патици.
Ще се изненадаш,
че поканих и свещеника с нас.
Майка ти беше права за него.
Той е добър човек, който дарява хората с благоволение.
Ето ги!
Онзи ден показа, че той е по-добър пастир на хората,
отколкото ловец на патици.
Това оръжие има две цеви.
Дайте, преподобни.
Липсваш на братята и сестрите ти, Чарли.
И на мен ми липсваш, синко.
ФРАНСИС ЕЛИЗАБЕТ АПЪЛТЪН
Много неща ми липсват.
Те копнеят да се почука на вратата
и това да бъдеш ти.
Аз се боя да не се почука на вратата и да чуя новини за теб.
Като за всички бащи на синове на фронта,
това почукване е ужасна и прекрасна натрапчива идея.
Но ще се вслушам в съвета на един някога прочут поет,
който някога написа: "Тогава гордо духа си повдигни
с надежда в своето сърце.
Всичко постигни, не се свени.
На труд и чакане се научи".
Гордея се с теб, синко.
Моля те, пази се.
С обич, татко.
Вдигнете поглед.
Г-н Лонгфелоу, вдигнете поглед, моля ви.
Благодаря.
"25 декември 1841. Коледа.
Днес за първи път
коленичих пред олтара..."
...и се причестих.
Много пъти преди това съм се дърпала,
смятайки се за недостатъчно чиста, за да приема това.
Но днес,
на този най-свят Шабат в годината,
на рождения ден на света,
когато Христос е роден, за да дари всички с истински живот,
аз не изпитвах страх, нито ужас от суеверие,
а бях поразена от топлота и радост.
Духовникът ми предложи хляб
с думите: "Изяж това в памет на Христос".
Последва дълбоко страхопочитание
и сякаш вече се чувствах променена.
Виното дооформи това вярване в най-съкровените кътчета на душата ми,
като затопли, съживи и пресъздаде нейното съществуване.
Щастието бе твърде голямо, за да го предам с думи или мисли,
след това последва един благословен, благословен мир.
Любовта на Отеца ме обгърна като атмосфера,
спокойно я усещах отвсякъде по цялото ми същество
като светлина.
Отбелязвам това събитие, защото то е едно от малкото,
които правят живота паметен,
а смъртта щастлива.
ЦЪРКВА "НОВА НАДЕЖДА" ВИРДЖИНИЯ, 1863
Докога ще се взираш в тази църква?
Докато замръзнем ли?
Чарли.
Майка ми обичаше камбанения звън.
Наричаше го обнадеждаващ глас на църквата.
Изглежда тази е загубила гласа си.
Да.
Лонгфелоу!
Но не и адютантът.
Твоят ангел хранител идва.
Глийсън, докладвай на хората си.
Търсих те под дърво и камък, лейтенант.
Дойде пощата. Още едно писмо от баща ти.
Думите му са утешили много хора.
Могат да утешат и собствения му син.
Да, така ще си помислите.
Седмици наред той ти пише, но ти не му отговаряш.
Нямам какво да му кажа.
Нямаш какво да му кажеш?
Знаеш ли колко млади мъже съм виждал да поемат последен дъх?
Знаеш ли какво казва всеки от тях,
преди това да се случи?
"Кажете на родителите ми, че ги обичам."
Прочети писмата му, Чарли.
Пиши му.
Стига си се опъвал.
Имам заповед да те върна жив,
аз не нарушавам заповедите.
Върви, Чарли! Върви! Върви!
Двама бунтовници! Тръгнаха през лагера!
Хванете ги!
Върнете се! Върнете се!
Двама бунтовници, вероятно част от по-голяма група,
зад онези дървета са.
Двама? И се върнахте? Много се гордея с вас!
Какво правиш?
Ще ги изтеглим.
Дай ми пушката си.
Пазете църквата.
Неслучайно искат да ни изведат на открито.
Ще сложа край на това за разлика от ген. Мийд.
Заради мен избягаха.
Няма да хабя време да прекарвам ранени през дърветата.
Искат ни на открито!
- Някой да проучи.
Не.
Аз ще отида, сър.
Ще поведа малък отряд през дърветата и далеч...
Ти оставаш тук!
Лейтенант Лонгфелоу ще отиде.
Отивам с него.
- Аз също.
Отива само един! Това е заповед!
Чарли!
Назад!
Назад! Назад!
Кой е, Ърнест?
Съобщение от армията на Потомак
за г-н Хенри Лонгфелоу.
Аз съм Хенри Лонгфелоу.
Ранен е.
Сериозно ранен.
В смъртна опасност е.
Може да е парализиран.
Качен е на влак 475 за Вашингтон.
Чичо Томас ще гледа момичетата.
Тръгваме довечера.
Какво е станало с Чарли?
- Прострелян е.
Ами ако Бог вземе и него?
- Татко, жив е.
Събирам багажа. Ще го намерим.
Татко, чарли ще се оправи ли?
Ще се оправи.
Чичо Томас ще е с вас, докато ни няма.
Татко, да събираме багажа!
Ще го намерим.
Провери вагоните, Ърнест.
Всички да се качват!
Провери тук. Тук.
Проф. Лонгфелоу, вие ли сте?
- Да.
Аз съм д-р Бабайев от Рига.
Докторе!
Дайте ръка.
Хирург съм към армията на САЩ,
директор на полева линейка.
Синът ми. Жив ли е?
Синът ви?
Чарлз Лонгфелоу. Той е младши лейтенант...
Не познавам Чарлз.
Исках да се срещна с трима мъже.
Луи Агаси, Емерсън и Хенри...
Отчаяно търся сина си.
И аз съм писател,
преведох вашата "Песен за Хаяуата" на руски.
Тук е. Почакайте.
"Песен за Хаяуата" среща своя автор.
Ще ми я подпишете ли?
Не.
Не.
Чарли.
Ще живее ли?
Обещах на майка му.
Татко.
Татко.
Съжалявам.
- Не. Не.
Съжалявам.
- Много съжалявам, синко.
Искам вкъщи.
Ще те прибера вкъщи, синко.
Ще те прибера вкъщи.
Ще те прибера вкъщи.
Добре ли си, синко?
По-добре не съм бил.
Не се настанявай твърде удобно.
Някой ден ще си искам леглото.
Блудният син се завърна.
Всичко мое е и твое.
Джелът е хубав.
Сестрите ти.
Не знам кое ги зарадва повече,
да търсят подаръците си
или да се промъкват покрай теб, докато спиш.
Виждам, че си ги учил на краснопис.
О, не, джелът е от сестрите ти.
Бележката... Бележката е от Мери.
Весела Коледа, Чарли! Добре дошъл у дома!
Няма по-голяма мъка от тази, която не може да бъде изразена.
Пишеш ли?
Не.
Когато времената имат такъв привкус на барут,
литературата губи вкуса си.
Не съм сядал зад писалището си,
откакто майка ти почина.
Камбаната е паднала.
Какво?
Бях толкова близо до църквата, когато ме простреляха.
Не е нужно да говориш за това.
В един момент бях на коня си,
в следващия бях на земята,
не можех да се движа.
Освен да отварям и затварям очи,
предпочитах да ги държа затворени.
Чарли!
В следващия миг, когато ги отворих,
бях в църквата.
Отиди отпред.
Ето тук. Ето тук.
Спокойно, Чарли.
Свали палтото си.
- Да, сър. Ето.
Пази го.
- Ще се оправиш.
Ще се оправиш.
Елиът! Елиът, хванахме го!
Хванахте ли го?
Ще се оправиш.
Спокойно, Чарли. Спокойно.
Имаше сигурно милиони дупки от куршуми.
Навсякъде имаше трески,
металът беше извит и обезформен.
Положиха ме на една от пейките.
Над мен беше небето,
където някога е била камбанарията.
А до мен беше камбаната.
Гледах я как стои на земята и ми се подиграва.
Този "глас на църквата", както би казала мама,
сега беше един бронзов труп на пода
на една разрушена църква.
Беше ми студено, татко.
Беше ми много студено.
Боях се, че съм прав.
Прав за какво, синко?
За думите ми, преди да замина.
За Бог.
Че Бог е мъртъв.
Стана толкова тъмно.
Усещах как смъртта приближава.
Затова просто затворих очи и зачаках да ме достигне.
Тогава чух.
Камбаната.
Когато отворих очи, беше толкова светло.
И тогава я видях.
Какво видя, синко?
Това, което бях изгубил.
Надеждата.
НОВА НАДЕЖДА
И въпреки че онази камбана
беше на пода сред купчина развалини,
тя звънеше по-силно и оглушително,
отколкото ако беше качена на най-високата камбанария.
Татко, ти си тази камбана.
И гласът ти не е заглушен.
Трябва да вървя.
Коледа е и има много работа.
Татко.
Да?
Пиши.
Почивай си.
"Отбелязвам това събитие,
защото то е едно от малкото, които правят живота паметен,
а смъртта щастлива."
Коледа, 1841.
Тя се е свързала с Христос,
а след това и с теб.
Само затова ли дойде, Хенри?
Просто...
Исках да знаеш за силната вяра на Фани
и нейната преданост.
Всеки, който познаваше Фани,
знаеше за силната й вяра и преданост.
Какво таиш в себе си, Хенри?
Каквото и да е то,
можеш да го оставиш тук.
Бях женен и преди това.
Тя се казваше Мери Потър.
Бяхме приятели от детинство.
Оженихме се през лятото на 1831.
Не знаех.
Това беше преди няколко живота.
Какво стана?
Бяхме млади.
Аз бях амбициозен.
Мери искаше дом.
Аз исках да създам име.
Предложиха ми да съм професор
по модерни езици в "Харвард"
с условието да уча една година в Европа.
Мери беше бременна в шестия месец,
когато амбицията ми я накара да прекоси океана.
Тя пометна някъде в Нидерландия.
Детето съществува за кратко,
роди се само за да бъде погребано.
Мери почина няколко дни по-късно.
Никога не съм обвинявал Бог за гибелта им.
Аз съм виновният.
Но дори като с Фани загубихме болната си дъщеря,
вярата на Фани ме крепеше.
Но след смъртта на Фани...
В какво да вярва човек?
Когато Фани беше жива, и вярата ми беше жива.
Със смъртта на Фани вярата ми...
Благодаря, че ме изслуша.
Отнех достатъчно от времето ти.
- Хенри.
Фани напусна този свят, да.
Но тя все още говори от тези страници.
Той говори от тези.
И двамата са живи.
Коледа ли е вече, татко?
Не и докато не чуем камбаните.
Сладки сънища, ангелче.
Чух камбанения звън
на Коледа.
Чух камбанения звън на Коледа.
Чух...
камбанения звън...
на Коледа.
Чух камбанения звън на Коледа.
Добре.
Мир на Земята,
благоволение за хората.
Камбанариите...
Да.
Звъненето, пеенето...
Глас, звън, възвишен напев вън.
Мир на Земята, благоволение за хората
Но няма...
Няма мир.
Исках с написаното да пробудя единство, а не мечове.
Пробуди армия от мечове!
Хенри!
Защо тогава ми отне поезията?
Яростта.
Никога повече няма да пиша.
Проза ли пиша?
Няма мир на Земята.
И в отчаянието си...
аз наведох... глава.
Няма...
"Няма мир на Земята",
промълвих аз.
Омразата е тъй силна,
че осмива песента...
за мир на Земята,
благоволение за хората.
Докога ще спиш, поете мой?
Поезията ми... е жива.
Бог е жив!
Поезията ми е жива.
Камбаните пак екнаха
силно и оглушително.
Бог жив е,
не спи.
Лошото ще се сломи,
правдата ще победи
с мир на Земята,
благоволение за хората.
Чух камбанения звън
на Коледния ден.
Познатата ми топлина
на Коледа за мен.
Бурно и сладострастно
думите повтарят
за мир на Земята,
благоволение за хората.
Замислих се как
с настъпването на деня
всички християни по света
запяха от душа
текста на песента
за мир на Земята,
благоволение
за хората.
Камбаните пак екнаха силно и оглушително.
Татко, вдигни поглед.
Не спи.
Лошото ще се сломи,
правдата ще победи
с мир на Земята...
Мир на Земята...
Мир на Земята!
"Зората не е далеч, нощта не е без звезди...
Любовта е вечна!
Бог все още е Бог, вярата няма да ни изостави.
Бог е вечен!"
Хенри Уодсуърт Лонгфелоу
Превод на субтитрите: Димитър Златинов
subs by sub.Trader at