Dillinger e morto a.k.a Dillinger Is Dead (1969) Свали субтитрите
Искам да ти прочета нещо, което написах.
"Изолацията в камера, където външна връзка е невъзможна,
заради смъртоносната атмосфера...
В камера, където трябва да се носят...
маски, за да е възможно оцеляването,
много напомня за условията на живот на съвременния човек."
Не искам да проектирам повече.
"Човек не може да размишлява върху съществуването
на този митичен, едноизмерен хомо сапиенс,
без, за жалост, да се анализират характеристиките
на нашето индустриално общество.
Но една ефективна метафора може да бъде полезна за изясняване
на крайните последици, които не са изрично упоменати,
но остават винаги загатнати.
Например, нима фактът, че сме принудени да носим маски,
не създават чувство за неудобство и мъка?
Интроекцията на тези обсебващи халюцинаторни нужди
не е истинска адаптация към реалността.
Тя е мимикрия, уеднаквяване, отмяна на индивидуалността.
Индивидът превръща външния свят във вътрешен.
Обществото незабавно идентифицира
индивидите като отделни единици, но напълно еднакви.
Инстинктът за физическо оцеляване е превърнат в потребност,
използвана от индустриалното производство,
което налага като напълно необходима
нуждата от релаксация, забавления,
да се държиш, да консумираш съгласно рекламни модели,
да ги превърнеш в истински желани за изпитване.
Киното, радиото, телевизията,
пресата, рекламата, и всяка друга масмедия,
обслужваща индустриалното производство,
вече не са насочени към различни направления."
Не, това изречение не е ясно.
"Киното", запетая,
"радиото", запетая...
Извинявай.
Вече ги видях. Много са забавни.
Довечера ще ги погледна.
"В тези условия на еднообразие,
старото отчуждение става невъзможно.
Когато индивидите се идентифицират с наложен начин на живот
и изпитват удоволствие и удовлетворение от него,
отчуждението се елиминира по презумпция
от самото съществуване на индивида."
Това са бележките ми.
МИШЕЛ ПИКОЛИ
и АНИТА ПАЛЕНБЕРГ
в италианския филм
ДИЛИНДЖЪР Е МЪРТЪВ
Участват още ДЖИДЖИ ЛАВАГЕТО, КАРЛА ПЕТРИЛО, МАРИО ЯНИЛИ
Игра с пръсти МАРИЯ ПЕРЕГО
и АНИ ЖИРАРДО
Сценарий МАРКО ФЕРЕРИ и СЕРДЖО БАЦИНИ
Оператор МАРИО ВУЛПИАНИ
Музика ТЕО УЗУЕЛИ
Режисьор МАРКО ФЕРЕРИ
Нещо не е наред ли?
Имам леко главоболие.
... като видя други в топла прегръдка,
когато слънцето бавно залязва
в очакване на новия ден.
Небе червено,
защо си тръгваш ти?
Остани и може би
любовта ще преоткрия.
Гладен съм. Слизам да вечерям.
Може ли да ти помогна с нещо? – Благодаря. Чао.
Кое би избрала? – Не знам. Това... или другото.
Хубаво е. – Да, така е.
Благодаря. Да слезем при другите.
Как се казваш? – Анна.
Анна, кажи ми, носиш ли червило, или не?
Не, не ми харесва много и не мисля, че мама ще одобри.
Може би догодина. – Аз нося.
Всички носят. Как се казваш? – Лала.
Какво друго носиш, освен червило?
Сенки за очи, изкуствени мигли, очна линия – всичко подобно.
Кога си слагаш тези неща? – Когато мама излиза.
Обаждам се на приятели и отивам до прозореца.
Защо до прозореца? – За да ме видят.
Момиче! – Кой да те види?
А ти, която още не си говорила? Как се казваш?
Казвам се Шийла. – Шийла, носиш ли вече червило?
Още не, но ще нося, когато порасна.
На колко години си? – На 12.
Изглеждаш на повече от 12. – Знам, висока съм.
Колко си висока? – Не знам.
Майка ти одобрява ли да носиш найлонови чорапи?
Не, в началото много се ядоса, но аз така или иначе ги носех
и тя вече не ги забелязва.
Носиш ли мини поли? – Не мини, а къси поли.
Днес тук, а утре къде ли ще съм?
Тук или там – свободата обичам.
Да ми я отнеме никой не може.
Известно време разбираше ме ти
и аз останах до теб.
Но ето че ти... какво?
Да ме обсебиш напълно искаше ти
и скоро не ще мога вече да дишам.
Тук или там, свободата обичам!
Да ми я отнеме никой не може.
Днеска тук, утре – там.
Така искам аз да живея.
Без спирачки навред да се рея...
А сега, Лучо Дала, с песен, която няма как да не стане
една от любимите ми. "Запали светлините".
Оставих лампата включена
във всички стаи.
В някоя от тях все ще те намеря.
Прозорците добре съм затворил и всички врати.
Така че пак ще те открия.
С дни на два касетофона гласа ти записах.
Искам тук завинаги той да остане...
Мистерията около Дилинджър се разсейва
Ревността заложи капан за Дилинджър
Търси се Джон Хърбърт Дилинджър
Награда 10 милиона долара
... Носеха оръжия, но не смееха да мръднат.
На много лица страх се четеше. Схватката щеше да бъде по залез.
Като мълнии затрещяха четирите пистолета
и ехото отекна в целия град.
Стоях и чаках да се разсее димът. Битката свърши по залез.
Ставащото там, само небесата знаят. Трима мъже лежаха на земята.
Тогава един самотен стрелец се изправи.
Битката свърши по залез.
Той продума, прибирайки пистолета: "Хубаво сте ме наобиколили,
но трябва да тръгвам, чака ме дълга и тежка езда."
Така спечели той битката по залез.
Добър вечер, господине. – Добър вечер.
Подай ми целината, моля.
Благодаря.
Каква жажда само! Ще взема бутилката, ядох риба.
Лека нощ.
Какво търсиш?
Пиличка за нокти.
Защо не дойдеш да си легнеш?
Моля те, донеси ми приспивателните.
Дай ми две. Искам да спя.
Чаша вода...
и грейката с топла вода, моля.
Лека нощ.
Целувам те.
Ти си най-красивият.
Един момент.
Извинявай, имаш ли пила за нокти? – Там е.
Благодаря.
Да?
Кой?
Един момент.
Сабина.
На телефона. Сабина!
По това време? Идвам.
Извинете.
Да?
Съдба ли? – Италианецът на столетието...
Не мога да говоря сега. – Наричаха го "Човешкият локомотив".
Издържливостта му беше невероятна. – Неизбежно е.
... и ехото й не стихва в душата на всеки.
Копи. Националният Фаусто.
Нямаше изкачване, което да го умори,
нито стръмно спускане, което да му се опре.
Нито целта да бъде втори.
Съдба ли?
Рядко се ражда спортист като него. Лоялен, щедър...
Съдба, а?
Той е земен режисьор, "пространен кинематографист".
Или, ако цитирам новия му филм – "режисьор спътник".
Ако трябва да определя стила му с помощта на изображение,
бих използвал следното...
Младото момиче, с търсещи очи и меки устни.
Това е дълъг кадър, който показва в близък план
устата и тялото на диво и очарователно момиче.
Това е естествената двусмисленост на женската природа.
Дръж се прилично! – Стилът напомня на Годар.
Естествената красота на жената и магията на изображението.
И все пак режисьорът се бунтува,
разкъсва съвършения си образ.
Тъпче го, изгаря го, обижда, отрича.
Тогава сме принудени чрез неговия физиологичен процес,
неговия "кинематографично- психологичен" процес,
да осъзнаем кои сме ние и кои са различните от нас.
Съдбоносно е и точка.
И да обобщим. Наслоените цветове,
с които скрива изображението, се разсейват.
И отново виждаме нашето момиче като образ.
По това време? – Отнеси ги.
Очарование, насилие, революция.
Три неща, които, в образ и звук образуват едно цяло.
Извинете!
И вече сме в пълно единство.
Махай се! Хайде!
Не ме снимайте докато свиря!
Не се ядосвай. Успокой се!
Списание "Тайм" Оръжието в Америка
Така убива Америка
Абсолютно нищо не разбираш!
Престани с тази проклет апарат!
Ти си чудовище, ето какво си!
Нищо не разбираш и никога не си разбирал!
Не можеш да влезеш в съзнанието ми с фотоувеличение!
И ме остави на мира! Мразя те!
Махай се!
Анита!
Анита!
Къде искаш да се намърдаш?
Опа!
Коя е тази? – Богородица като малка.
Направи ми място.
Защо ме намираш за секси?
Леглото е малко.
Слушай...
Обичаш ли мед?
Какво? – Мед за ядене.
Донеси го. В шкафа е.
Страхуваш ли се да не избухне война?
Хайде.
Ела тук.
Моля те, много съм уморена.
Не ме гъделичкай.
Пещерата на Байрон.
Именувана в чест на безсмъртния поет,
който обичал да се къпе в морето край Порто Венере
Дързък и силен, Ермете, който напусна бащините ниви,
за да превърнеш морето в свой дом, ще ни липсваш.
Преди всичко, ти беше добро момче.
Почивай в мир. Амин. Спуснете го в морето.
Кой е починал? – Готвачът.
Да тръгваме, момчета.
Извинете. – Церемонията свърши. Да вървим.
Искам да попитам нещо. – Не знам, аз съм само боцман.
Не ви ли трябва готвач? – Напротив.
Аз съм отличен готвач.
Ах, този въздух!
А и морето е моя мечта. Искам да плавам.
Много хубаво, но не зависи от мен.
Тук капитанът командва, а младата дама е шефката.
Младата дама? Защо не я питаме?
Тя се отдалечава. Защо не я питаме?
Пробвайте ме. Готвя много здравословно.
Не се и съмнявам, но...
Добре, да опитаме. Но не обещавам нищо. Ще ви придружа.
Извинете, госпожице.
Казва, че е готвач. Да го пробваме ли?
Накарайте го да направи шоколадов мус.
Благодаря. Много благодаря.
Хайде, да отидем в кухнята.
Имах късмет. – Очевидно те харесва.
Накъде плавате? – За Таити.
Чак не е за вярване!
КРАЙ
Субтитри от дублаж НИКЧО
Допълнения, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©