Open Range (2003) Свали субтитрите
С участието на РОБЪРТ ДЮВАЛ
КЕВИН КОСТНЪР
Дали ще дойде насам?
Сигурно.
- Да съберем стадото.
АНЕТ БЕНИНГ
СВОБОДНА ТЕРИТОРИЯ
Хайде, Тиг.
Ето, започна.
Ще видим зор.
Виждаш ли ги?
Не ги виждам и не ги чувам.
Попадал ли си в такава буря?
От Потопа насам не съм.
Може да ти се вярва, Бос. Сигурно си бил там.
Какво каза?
Каза, че си бил жив още по времето на Потопа.
Тогава не беше чак толкова мокро.
Едно е сигурно, че на Ной никой не му е говорил глупости.
Нямал е глупаци в ковчега.
Да направим нещо за ядене?
Моуз?
Заболя ли те?
- Да.
Моуз, носиш ли картите?
- Да, Бос.
Извади ги да поиграем след закуска.
Батън!
Дай чиниите насам.
Ти ще играеш ли или само ще зяпаш?
Не ме юркай.
Дай ми четири.
Аман от тебе бе, пак четири.
Хайде, стига толкова.
Отказвам се.
И аз.
Доверието е ценно нещо, Батън.
Недей да го губиш заради едни карти.
Е, поне вече не вали.
Облечи се, Батън.
Помогни на Моуз да изчистите.
После иди да потърсиш конете.
Май ще ти трябва помощ, а Чарли?
Ти си гледай твоята работа.
Няма да ти се размине и на теб.
Недей да си търсиш белята, Моуз.
Всички трябва да работим по равно.
- Но ти си два пъти по-голям от мен.
Понякога не го разбирам Чарли.
Той май не ме харесва много.
- Напротив.
Ако искаш да знаеш,
Бос се колебаеше дали да ме вземе.
Бил съм много едър, за да яздя кон и да гоня кравите.
Страх го беше, че много ям.
Тогава Чарли се застъпи за мен. Аз уважавам такива хора.
И аз.
- Знам.
Но трябва и да го показваш, за да получиш уважение от Чарли и Бос.
Батън, давай!
Батън?
Не си играй с кучето, а изтегли фургона!
Давай!
Ей, гледайте!
Бос е голям каубой.
Да. Най-големия от всички.
Стадото е тръгнало към водата.
Ще съберем изостаналите и ще ги присъединим.
Детинска работа.
Като съберем цялото стадо, ще ги върнем насам.
Не е зле да спрем в някой град, да си попълним запасите.
Моуз!
Трябва да се върнеш до града, покрай който минахме.
Кога да тръгна?
- Довечера.
Да ида аз?
Мога да ида?
- Колко време ще трябва, Чарли?
Без да го бавят кравите е един ден натам и един обратно.
И аз така мисля.
- Бос, нека да ида аз?
Знам, че можеш да идеш, момче, но не знам дали ще те посрещнат добре там.
Псувай на английски!
- Майната му!
Ако ще си пощиш краката като маймуна, гледай накъде е вятърът.
Кучката Тиг е по-чистоплътна от него.
Май щеше да е по-добре да беше изучил някакъв занаят в града.
Не обичам градовете.
Казваш го, защото и аз не ги обичам.
Ама ако си имаш занаят в града, покривът над главата ти е осигурен.
И храната е в кръчмата зад ъгъла.
Нали така, Чарли?
Както мълчиш, май е по-добре да питам коня си.
Обуй се, Батън. Почваме работа.
Ако живееш в някой град,
трябва да се миеш по-често.
Защото смърдиш като пор.
Защо направи това?
Гледаш чуждите карти.
Нали ти се извиних бе?
Бос, нали му се извиних?
Явно още не му е минало.
Стъмва се, Бос.
Може нещо да му се е случило.
Или просто се мотае.
Или се е хванал някъде на покер?
С твоите пари - никога, Бос.
Да не е паднал някъде и да чака да отидем при него?
През нощта така или иначе няма да го намерим, Батън.
Той се тревожи. А ти?
Да. Притеснявам се още от вчера.
Трябваше да изпратиш мен.
- Моуз може да се грижи за себе си.
Защо го няма тогава?
Ти нали не искаше да ходиш в града?
Аз и сега не искам.
Но трябва да го намерим.
Добре.
Ти и аз тръгваме утре сутринта. Батън ще остане тук.
Батън, ела тук и направи вечеря!
Сигурно до довечера ще се върнем.
Защо да не идем и тримата?
- Ти ще стоиш тук.
Хайде бе Бос, тука няма да стане нищо?
Не сме виждали жив човек откакто спряхме.
По-добре да има някой при фургона.
Ти поработи доста, сега си почивай.
Оставаш тук.
Стой тук, Тиг.
- Иска да дойде с вас?
Иска и се, но не може.
Стара е вече за такива преходи.
Дръж си пушката под ръка.
Аз обичам пищова да е тежък.
Тоя го взех от един дето нямаше с какво да си плати две крави.
Хубаво оръжие.
Ти май си падаш по нещо по-леко?
Здравейте!
Здрасти!
Напой и нахрани конете. Изчеткай ги, без да им сваляш седлата.
Един долар.
Ще останете ли тук?
- Не, само търсим един човек.
Може да ви помогна, защото съм тук от самото основаване на Хармънвил.
Още когато войниците изгониха индианците. Познавам всички тук.
Търсим едър мъж с дълга коса, на около 30 години.
Това там е неговото седло.
Да, знам за кого говорите.
Много симпатичен младеж, каза, че е дошъл за припаси.
Конят му е в корала.
Той с вас ли беше?
- Къде да го намерим?
В затвора е.
Сбил се е с някакви местни в магазина.
Какви местни?
- Доста ги е потрошил.
После шериф Пул го праснал по главата с револвера си.
Добре, че не го е застрелял в гръб. Той има такъв навик.
Имайте това предвид, когато си говорите с шерифа.
Оседлай коня му.
Тия пари стигат ли?
- Да.
Казвам се Пърси, ако ви потрябвам.
- Благодаря.
Чакай малко.
Откога го държиш тоя?
От вчера следобед. Едвам го вкарахме в килията.
Защо така?
- Защото е як като мечка.
Добър вечер.
Казвам се Бос Спирмън. Това е Чарли Уейт.
Добър вечер.
Разбрахме, че един наш приятел е при вас в затвора - Моуз Харисън.
Да, тука е.
Предизвикал е сбиване в магазина.
Моуз не налита на бой. Но се бие здраво.
Казвам, че той е започнал, а ти казваш обратното.
Лъжец ли ме наричаш?
- Обвинен ли е в нещо?
В много неща. Сбиване, нарушаване на реда, съпротива, каквото си избереш.
Чух, че си го ударил по главата?
Ще се оправи.
- Дошъл съм да го прибера.
Е, плати глобата и си го взимай.
Как ти се струва, по 50 долара за всяко нарушение?
Това си е обир.
Много пари са.
- Така е.
Аз ви очаквах, г-н Спирмън.
Аз се казвам Дентън Бакстър.
С ваши хора ли се е бил Моуз?
- Точно така.
Хората тук, в окръг Хармън, не обичат свободно пасящите стада.
Дори ги мразят повече, отколкото мразеха индианците.
За кои хора говорите, които имат ранчо като вас ли?
Моето ранчо е най-голямото тук. Колкото три-четири от другите.
Създал съм го с тези две ръце. Парче по парче.
Заедно с тоя град.
И няма да допусна чужди стада да опасат тревата в моето ранчо.
Свободната паша е законна.
- Времената се менят, г-н Спирмън.
И хората се променят заедно с тях. Само мошениците се пазарят.
Преди няколко години оттук мина стадо на свободна паша.
И една нощ стадото бе разгонено, фургоните запалени,
а един от пастирите беше застрелян.
Застрелян в гръб, нали?
Конят и седлото на вашия човек са в конюшнята.
Приберете го като си тръгвате тази вечер.
Утре сутрин си впрегнете фургона,
съберете си стадото и го изкарайте извън границите на окръг Хармън!
Пусни г-н Спирмън да си прибере пастира, за да може да тръгват.
Ритали са го, след като е паднал.
- Така ли?
Моуз, трябва да станеш.
- Чарли, радвам се да те видя.
Тоя град не ми хареса.
Ето.
Леле как са го пребили.
Имате ли лекар в града?
- Да, доктор Барлоу.
Къщата му е точно до църквата. Само тя има ограда.
Има и табела отпред.
Господи. Дайте го вътре.
Нека легне там.
Ще доведа лекаря.
Аз съм д-р Барлоу.
- Бос Спирмън.
Чарли Уейт. А този е Моуз Харисън.
Работи при мен.
Раните са стари, трябваше да го доведете веднага.
Да, но вашия шериф го е държал в затвора.
Той ли се е бил в магазина?
- Да.
Добре ги беше подредил другите.
Един е със счупена ръка. Но те са си го заслужавали.
Я да видим тук.
Спокойно, г-н Харисън.
- Докторът ще те оправи, Моуз.
Има две счупени ребра. Трябва да му свалим ризата.
Сю, ще ми трябват сапун, вода и алкохол.
Изпийте това, г-н Харисън.
Изчисти му лицето. Има дълбока рана на главата.
Бих ви казал наздраве, но по време на работа не мога.
Ще пием, след като всеки си получи заслуженото.
Можете да изчакате отвън.
Не е добре да пътува сега.
- Налага се.
Колко ви дължа, докторе?
- Нищо.
Изкарах достатъчно от лечението на хората на Бакстър.
Трябвало е да ги пребие.
Госпожо.
Хубава жена има доктора.
- И ти ли го забеляза?
Не съм сляп.
- Радвам се да го чуя.
Много сладка. И се държи любезно, истинска дама.
Такива жени карат всеки мъж да се замисли дали да не пусне корени.
Нали?
Докторът е трудолюбив. Сигурно работи и по въпроса с поколението.
Хубава двойка са, нали?
- Да.
Добре си ги представяш.
Къде мислиш, че е?
Дявол да го вземе.
Нищо му няма на Батън, Бос.
Ако е идвал някой, щеше да прерови фургона.
Дано да си прав.
Ето го.
Гледай сеир, Моуз.
- Това съм го гледал, Чарли.
Казах ли ти да стоиш при фургона?
Какво е станало с Моуз?
- Чуваш ли какво те питам!?
Имал е малко проблеми в града.
Май не са били малко.
Ще се местим ли?
След като се опасе едно място, винаги се местим, нали?
Какво лошо направих, Чарли?
- Остави го, ще му мине.
Пий едно кафе. Прясно е.
Трима конници гледаха стадото тази сутрин.
Къде?
- Ей там, на около километър.
Само стояха и гледаха кравите.
Същите ли са?
- Този път са четирима.
Става навалица.
- Май трябва да се преместим.
Няма да помогне, Батън. Виждал съм такива като Бакстър.
Той иска или да вземе стадото, или да го разпръсне.
Ако иска стадото, защо не ви е задържал в града?
Можел е и вас да арестува?
Иска всички да сме заедно.
И да не сме в града.
Защо тогава е казал да се местим?
Той каза и друго.
Лошите намерения се познават по думите, ако знаеш да слушаш.
Преди години минало някакво друго стадо,
това не го каза случайно.
Хайде да проверим.
Хубаво място.
Човек може да забрави за всичко тук.
Да забрави какви хора има и колко сложни са нещата понякога.
Откога сме заедно с теб, Чарли?
Девет, или десет години.
Цяло десетилетие.
Това е много време.
Доста неща се промениха.
Какво си намислил, Бос?
Според мен или трябва да оставим стадото и да избягаме,
или да ги спрем, преди да са разпръснали добитъка.
Мислиш ли, че трябва да рискуваме да ни убият заради тия крави?
Кравите ги остави.
Но не може някой да ми нарежда къде да ходя в тая страна.
Оня с ранчото направо ни се подиграваше в затвора.
И накрая даде да се разбере, че той се разпорежда какво да става тук.
Направо побеснявам.
Трябва да им го върнем тъпкано поне заради Моуз.
Ще оседлая конете.
Вие двамата внимавайте много.
Пушката е пълна, ще се пазим.
Загасете огъня.
Батън, стой във фургона. Не излизай на открито.
Купих захар от града.
Във фургона е.
Какво ти става бе, Гюс? Цяла нощ се въртиш?
Боли ме гърбът.
Много яко ме прасна в печката оня.
Направо ме разби, казвам ви.
А, на тебе леко ти се размина.
Я ми виж лицето.
А Батлър със сигурност ще му го върне загдето му счупи ръката.
Чухте ли как изпращя?
Аз я чух.
Батлър стреля и с двете ръце.
Който мръдне отива в ада!
Ставайте всички!
Всички оръжия на земята!
Няма да повтарям!
Ритнете ги настрана!
Кой беше тоя с болния гръб?
Кой?
- Той.
Ти ли си Гюс?
- Да.
Не е честно трима срещу един.
Чакай, мистър, то не беше наша идея?
Млъквай, Уили.
- Стани, копеле.
Как ти е името?
- Винс.
Хубав кобур имаш. Стреляш ли добре?
Бърз ли си?
- Достатъчно.
Колко човека има Бакстър?
Питам, колко са?
Другите тръгнаха към фургона ви.
Хайде, усмихни се пак.
Тоя го отпишете засега.
Чарли! Хвърли дисагите насам!
Сложете си качулките.
Хайде, слагайте ги!
Сега сваляйте панталоните.
Никой не може да ме накара да си сваля панталоните.
Слушай сега по-добре. Сваляй ги!
Много са страшни, нали Чарли?
Лягайте по корем.
Хайде!
Пишките в калта.
Само да мръдне някой,
ще се върна и ще ви избия.
Чарли? Чарли!
Кучето не ни посрещна.
Копелета.
Простреляли са момчето, но още е жив.
Това Моуз ли е?
Мъртъв е.
Прострелян е в главата.
Чарли, дай фенера и уискито.
Хайде Батън, събуди се.
Простреляли са го и после са му разбили главата.
Трябва да извадим куршума.
Добре се справи, Бос.
Дали ще се свести?
Не знам, изгубил е много кръв.
От такъв удар по главата може да се побърка за цял живот.
Ти направи каквото можа.
Сега му трябва лекар.
Ако доживее до сутринта, качи го на фургона и го откарай.
А ти тук ли при кравите ще стоиш?
- Точно така.
И ще убия всеки мръсник, който дойде да ги вземе.
Бая народ си решил да избиеш.
Знаеш, че никога не съм бил против теб.
Винаги съм те оставял ти да решаваш.
Той има нужда от лекар и аз ще го закарам.
Ако и ти искаш да дойдеш, добре. Иначе,
ти си върши каквото си решил, а аз както ми каза.
Мислиш ли, че ще те пуснат изобщо да влезеш в града?
Не знам, но момчето заслужава да му дадем шанс.
Добре.
Обаче аз ще убия Бакстър и тези, които са направили това тук.
Ако шерифът се намеси, ще го убия и него. Затова помисли добре, Чарли.
Аз нямам проблем с убиването. Никога не съм го имал.
Така е добре, Чарли.
Всеки човек заслужава да се знае, че е съществувал.
Първата голяма буря ще го заличи.
Нищо, кучето ще му прави компания. Добре е, че ги заровихме заедно.
Напоследък тя беше привързана повече към Моуз, отколкото към мен.
Хубаво ще е да кажем няколко думи.
Ако искаш да говориш с оня отгоре, давай.
А ще си сваля шапката и ще те изслушам.
Но лично няма да говоря с тоя мръсник.
Яд ме е на него, защото допусна това.
Да умре такова добро момче.
Моуз от нищо не се оплакваше.
Събуждаше се с усмивка,
и беше весел по цял ден.
Когато поздравяваше, го правеше от цялото си сърце.
Господи, тези две души бяха най-нежните, които аз съм виждал.
Старата Тиг накрая не искаше дори пилета да убива.
Ти прибра един много добър човек и едно добро куче.
Но Бос е прав, и мен ме е яд на теб.
Нека това да е вместо ''амин''.
Добре ли си, Чарли?
Добре съм.
Стори ми се, че...
- Добре съм, казах ти.
Събудиха ми се стари спомени.
Чарли, ние с теб не сме се питали за нищо. Мислех, че така е по-добре.
Но напоследък ти каза някои неща,
които ме карат да мисля, че си имат своята предистория.
Чарли?
- Не стой зад мене, Бос!
Когато бях малък,
с децата ходехме в гората да стреляме с тръбички.
Нищо особено, можехме да убием някое пиле или най-много катеричка.
При късмет и нещо по-голямо.
В тая гора за пръв път убих човек.
Той държеше ипотеката на фермата, след като татко почина.
Притесняваше майка ми за плащанията по всички възможни начини.
Бях на годините на Батън, когато го застрелях.
Знаех, че още ще убивам и затова отидох в армията.
Беше война и веднага ме приеха.
Дори ми се зарадваха.
Първата ми престрелка беше както едно време с децата в гората.
Бяхме се скрили в дърветата и другите дойдоха, без да знаят.
След като димът се разсея, имаше поне сто души убити.
После застреляхме и ранените.
Включиха ме в един специален отряд, лека кавалерия.
Навлизахме самостоятелно във вражеска територия.
Заповедта беше проста - да правим колкото може повече поражения.
Скоро започнахме да избиваме хора, които дори не носеха униформа.
Така продължи чак до края на войната.
След това дойдох на Запад.
Тук се търсеха хора с моите умения.
Започнах да работя за хора като Бакстър.
Оттогава не минава ден, в който да не се замисля кой съм,
и какво съм направил.
Пак се унесе.
Не се е подобрил, но не се е и влошил.
Ти си честен човек, Чарли.
Че защо да те лъжа за Батън?
Аз не говоря за Батън.
Г-н Спирмън?
- Докторът тук ли е?
Няма го.
- Момчето ни е лошо ранено.
Сложете го в приемната.
Не е от слуха, госпожо. Той чува добре, когато е буден.
Г-н Спирмън, по кръвта в ушите се преценява дали черепът е счупен.
Вие ли сте бащата на момчето?
- Не, госпожо.
Казва се Батън и работи при мен.
Това май не е здравословно.
Знаете къде да изчакате. Седнете там.
Аз ще имам работа.
Е, май няма фрактура.
По-вероятно е силно сътресение.
Ние рядко лекуваме простреляни.
Почистих и превързах раните, няма инфекция.
Температура има ли?
- Организмът му сам ще се справи.
Без да се обиждате, госпожо,
но ние дойдохме да оставим момчето под грижите на доктор Барлоу.
Той къде е?
- Един от хората на Бакстър го взе.
В ранчото има някакви пострадали.
Трябва да ми кажете какво е станало, г-н Спирмън.
Бакстър изпрати хора да ми разгонят стадото. Ние с Чарли им попречихме.
Изненадахме ги и ги нападнахме.
Сега д-р Барлоу ги оправя.
В лагера други бяха застреляли Моуз. Помислили са, че и Батън е мъртъв.
Застреляли са и кучето.
Ще ида да взема пари.
- Не е нужно.
Ние си плащаме, госпожо.
Седнете, г-н Уейт.
Батън истинското му име ли е?
Моля, седнете.
Да, само това име знаем.
Та той е още момче?
Взехме го от един град в Тексас преди няколко години.
Хранеше се от боклука.
Не говореше английски.
Мислехме, че му правим услуга.
Ами вие?
Знаете, че шерифът работи за Бакстър.
Видели са ви като идвате.
Тези, които са направили това, ще си платят.
Ние няма да избягаме.
Можем да телеграфираме на федералния шериф.
Той дори днес да тръгне, ще дойде след една седмица.
Ако има буря, може и повече.
Ние сме длъжни да се оправим с шерифа и с Бакстър сами.
Ами Батън?
Той се бори за живота си.
Ние също.
Каквото и да е нужно за Батън, направете го.
Дори да се събуди, той трябва да остане тук, за да го наблюдаваме.
Правете каквото трябва.
Влече ви към мен, нали господа?
Сигурно Сатаната казва същото на вратите на ада, наборе!
Пътуването ни беше трудно, трябва да подслониш конете.
И фургона също.
- Давайте.
Ама по-бързо, че това съм го виждал.
Идва голяма буря!
Мамка му.
Извинявай, Чарли.
Господи.
Трябваше другаде да го построите тоя град!
Леле какъв дъжд.
Хванете кучето!
Кучето!
Там има куче, Чарли!
Дръж я!
Ето го! Зад теб, Чарли!
Наляво! Хвани го!
Добре ли си, Чарли?
- Да.
За малко да почна да плувам.
Задължен съм ви, мистър.
Много хубаво ви е кученцето. Напомня ли ти нещо, Чарли?
В малък вариант.
Не го пускайте в такова време.
- То е на дъщеря ми.
Опитах се да го хвана, но ми се изплъзна.
Ако дойдете в кафенето, за мен ще е чест да ви почерпя.
Това е добра идея.
Точно такава буря отнесе преди 12 години град Ганисън.
Водата слезе от планините.
И право в центъра на града. Много хора се издавиха.
Този град отдавна е тук, Мак.
И ще остане за дълго.
Точно така. От време навреме идва голяма буря и го прочиства.
Става чист като бебешко дупе.
По-добре така го възприемайте.
Казвай, шериф.
- Месо с картофи, както винаги.
Това е за яденето.
Човек може да загине докато пресече улицата тая вечер.
Благодаря за кафето.
- И аз благодаря.
Двадесет и пет цента.
Искам да поприказвам с вас двамата.
Ние пък няма само да си приказваме с теб, шериф.
Дай да не пречим на работата на кафенето. И на хората.
Имам заповед да ви арестувам за нападението над хората на Бакстър.
Ние пък искаме тях да ги арестуваш за опит за убийство.
На едно момче, което е при доктора.
И за убийството на онзи едрия човек, който беше в килията ти.
Докажи, че носиш значката си честно, шериф!
Това обвинение е от нас, и ние ще изпълним закона.
Така ли?
Ние не сме се карали с никого в тоя град.
Хората на Бакстър нападнаха и убиха наш приятел.
Простреляха и шестнадесетгодишно момче и после са го пребили!
Може и да не оживее.
Опитаха се да ни вземат стадото.
А местния шериф нищо не прави.
Вие не харесвате такива като нас и на нас не ни е приятно, че сме тук.
Но всеки човек има право да защитава собствеността и живота си.
И ние няма да дадем на Бакстър или на слугите му да ни ги отнемат!
Не искаме да пострадат невинни.
Всеки, който помага на нарушителите на закона, ще си има работа с мен!
Както кажеш, шериф.
Няма нужда тук да се разправяме.
В това време няма къде да отидете.
Но много скоро ще се видим.
Вярвайте ми.
Няма търпение тоя шериф.
Ще събере хора и ще тръгне да ни търси.
Той трябва да ни вкара в затвора, преди да дойде Бакстър.
Иначе Бакстър ще си помисли, че шерифът не си заслужава парите.
Ако си намислил нещо, казвай го.
Аз викам да го приклещим в затвора.
Ще го заключим и ще чакаме Бакстър.
Не е ли по-лесно да идем до ранчото на Бакстър и да го довършим там?
Ще се бия където кажеш. Само кажи.
По дяволите. Чакай малко, Чарли!
- Ти ме попита и аз ти казах!
Чарли, недей да стоиш под дъжда. Ела.
Ела тук.
Станал съм сприхав. От годините е.
- Исках само да помислиш по въпроса!
Хубава реч дръпнах, нали?
Хареса ми.
Може да се кандидатирам за кмет?
За да заемеш поста трябва първо да си жив.
Дойдохме да видим момчето.
- Той спи.
Заповядайте.
- Може ли, госпожо?
Много сме кални, ще ви изцапаме къщата.
Няма нищо, влизайте.
Много са ни дебели пръстите за тия чаши.
Сигурно защото са чупени.
- Ще ви дам по-големи.
Да не ви притесняваме?
- Не, няма нищо.
Хубаво е да седнеш на маса.
С порцеланов сервиз.
Той е от майка ми.
Единственото нещо от нея, което оцеля при пътуването ни до тук.
Не знам защо ги извадих. И моите пръсти не влизат.
Но пък се чувствам добре с тях.
Аз винаги говоря така, направо.
- И аз така обичам.
Трудно се живее с него.
Видяхте ли?
Ние с него все едно сме женени от сто години.
Женитбата ли ви плаши да пуснете корени някъде?
Че коя ще го вземе него такъв мършав и мърляв?
Защо не вземеш да млъкнеш?
Аз веднъж се жених.
Ти не знаеше, нали, Чарли?
Имах жена и дете.
Имах и малка ферма. Нищо особено.
Но бяхме млади. И се обичахме.
Никога не сме се карали.
Умряха от тифус. След това аз не исках да стоя на едно място.
Но с годините започвам да се променям.
Ако Батън оживее и се справим с Бакстър,
аз ще се погрижа той да си има дом и да не спи в прерията.
Изпий си последната чаша чай, Чарли. Аз искам пак да видя Батън.
Знам пътя.
От десет години яздим заедно.
И не ми е казвал, че е бил женен.
Къде мислите да прекарате нощта?
- Не знам.
Зависи от обстоятелствата.
Шерифа ли имате предвид?
Имаме свободна стая, ако желаете.
- Не може, госпожо.
Ще ви изправим срещу шерифа и Бакстър. Освен това,
градът е малък и не е удобно, след като докторът го няма.
Ще ви помогна.
Знаеш ли къде да ги сложиш?
- Видях.
Откакто сме тук вали като из ведро.
Водата тече като река по улицата.
Чарли спаси едно куче от удавяне.
То приличаше малко на старата Тиг.
Сега ако можеш, слушай и внимавай.
Ще ти кажа нещо важно.
Аз не те взех при мен, за да умреш.
Светът не е идеален, Батън.
Но ти имаш да свършиш още много.
Затова се съвземай бързо.
Върни се при нас.
Май е глупаво да му говоря така.
- Не. Дори е добре.
Добре ли сте, г-н Спирмън?
- При тези обстоятелства, да.
И г-н Уейд употреби същата дума.
Аз го помолих да прецени отново, сега моля и вас.
Да преценим, тоест да подвием опашки и да избягаме ли?
Но ще си спасите живота.
Той ще ви послуша.
Чарли мисли самостоятелно, г-жо Барлоу.
Той е достоен мъж и знае какво да направи.
Сега ще ви платя за Батън в аванс.
Ако на нас с Чарли не ни провърви, погрижете се и за погребението ни.
Дайте ми писалка и хартия, ако имате.
Да, разбира се.
Мистър Уейт?
Извинете?
Всичко е наред, Чарли. Само ние сме.
Няма никой, Чарли.
Спокойно.
Нищо, ще ги събера.
Всички сме изнервени.
Не е трябвало да се промъква до теб.
- Тя не е виновна.
Изплаших я до смърт горката жена.
- Да, и на мен ми изкара акъла.
Стават такива работи. Картината не е розова.
Ти оправи ли се напълно?
Да, нищо ми няма.
- То и нищо не е станало.
Засега.
Два пъти уиски, барман.
Барман! Две уискита!
Виждаш ли този надпис? Не сервираме на скитащи пастири.
Той ти поръча два пъти. Трети път няма да има.
Бил, всичко е наред!
Тези хора ми спасиха кучето.
Ако ще и Христос да спасили, пак не мога да им сервирам.
Г-н Бакстър ще ме уволни.
- Той ли е собственика?
Той.
- Дай ми шише, аз ще им налея.
Знаеш, че не мога!
Дай сега питиетата.
Налей още едно.
Е, дъждът май понамаля.
Ако не спре, по главната ви улица ще заплуват пъстърви.
Искам да ви запозная с моите момчета.
Рей и Кори.
Занимаваме се с превоз на стоки, когато времето позволява.
Аз съм Бос Спирмън, а стрелецът е Чарли Уейт.
Вярно ли е това, което каза в кафенето?
Да. В къщата на доктора има едно момче, пребито до смърт от Бакстър.
Жена му се грижи за него докато доктора се върне.
Коя жена?
- На доктора, г-жо Барлоу.
За Сю ли говориш?
- Да.
Тя може да стане жена, на който и да е друг, но не и на доктора.
Това е сестра му.
- На доктора ли?
Не му е жена.
Здрасти Мак, Рей, Кори.
Това е Ралф Питърсън, управителя на магазина. Оттам изпуснах кучето.
Вие сигурно сте скитащите пастири.
Без да се обиждате, аз не поддържам мнението на другите за вас.
В твоя магазин е станал бой преди една седмица.
Хора на Бакстър са нападнали един наш приятел, едър момък.
Да, аз видях всичко. Вашето момче ги направи на пух и прах.
Счупи ръката на единия.
Тоя с ръката Батлър ли се казва?
- Така се говори.
А вашето момче, добре ли е?
Той е мъртъв.
Жалко. Изглеждаше добро момче.
- Позорно е докъде стигна тоя град.
Ами направете нещо.
Какво?
Те са товарачи, Ралф е магазинер.
Нали сте мъже?
Не съм отгледал момчетата си, за да ги видя убити.
Може и да не знаете,
но за истинския мъж има неща, които са по-мъчителни от смъртта.
Добър вечер момчета!
- Добър вечер.
Прибирай се на топло, наборе, ще ще замръзнеш съвсем.
Бях тръгнал да ви търся в кръчмата.
Щях да почерпя, ако беше дошъл.
- И сега не е късно, давайте.
Хората на шерифа ви чакат при конюшнята.
Има един във вашия фургон и един под навеса отсреща.
Шерифа там ли е?
- Не.
Той чака наготово.
В затвора е, чака да ви доведат.
Или да ви убият.
Благодаря за предупреждението.
- Нали ви казах,
аз не го харесвам тоя шериф.
А Бакстър още по-малко.
Ти си ни единствения приятел тук.
Ще почерпя при първа възможност. Само си трай.
Е, как искаш да го направим?
Аз работя за теб, както кажеш, така ще то направим.
Тук никой не работи за никого, Чарли.
Името Батлър говори ли ти нещо?
Чувал съм най-различни имена.
- Наистина ли е добър стрелец?
Той е убиец.
- Ще го познаеш ли?
Не е трудно да намериш някой, щом го познаваш.
Така е.
Дано да не почнат да стрелят, преди да сме намерили него и Бакстър.
Дано. Хубаво е да изчакаме някъде на сухо.
Хората на шерифа нека се мокрят.
До сутринта ще измръзнат.
Градът е малък, трудно ще намерим хубаво място.
Какво да направим?
Ти даде една идея, която ми хареса.
Така ли?
Добре.
Сам е.
Горе ръцете.
- Вие луди ли сте бе?
Млъкни.
Мъртви сте.
Той каза ли ти да мълчиш?
Какво е това?
- Хлороформ. Свих го от доктора.
Ще ме арестуваш ли, шериф?
Я го гледай! Тоя спи!
Не, тука гледайте.
Свалете оръжието.
Натам.
Защо не ме събуди, като ги чу, че идват тия?
Нямаше време.
- Аз не съм примамка, Чарли!
Разбрах.
- И го запомни.
Няма да ме оставиш да го забравя, нали?
Май така почва да ти харесва.
Извинете, че ви събудихме.
- Не, не сте.
Дойдохме да видим Батън.
- Ами вижте го.
Бос?
- Ти ни изплаши, Батън.
Мислехме, че ще те загубим.
А, само бях задрямал.
Хубаво е, че се оправи.
- Благодарение на вас, г-жо.
Да благодарим на Бога.
- И на него, да.
Ще му благодарим.
Вие сигурно сте гладни. Батън току-що похапна.
Аз ще си правя закуска, ще направя и за вас.
Само да се преоблека.
А ти се опитай пак да заспиш.
- Ще заспи.
Прави каквото ти казва тя.
Бос?
А Моуз?
Сега ще дойда, Чарли.
Довиждане, Батън.
Извинете, че ви го казвам,
но изглеждате уморена.
Беше дълга нощ.
- Защо не седнете?
Ще ви направя каубойска закуска.
- Не мога да си го позволя.
Можете.
Благодаря.
Извинявам се, за преди малко.
Не е нужно, аз ви изненадах.
Не, причината е друга.
Искам да забравя някои неща, но те постоянно напомнят за себе си.
По-добре е човек да изразява чувствата си, а не да ги прикрива.
Ще го запомня. И ще се опитам.
- Това поне всеки може да направи.
Хубаво е, че Батън се оправя.
Не съм виждал Бос така притеснен.
Докторът ще си дойде веднага след като премине бурята.
Докторът е ваш брат, нали?
Защото ние си мислехме, че сте
мъж и жена.
Така ли?
Чак снощи разбрахме.
Мислехме, че си омъжена.
Не, защо? Не съм, Чарли.
Това е хубаво.
Хубаво е, че го разбрах, защото
иначе щяхме да си помислим друго.
А, не, разбира се.
Много съм ви задължен, госпожо.
- Няма защо, г-н Спирмън.
Благодаря ти, Сю.
Пази се, Чарли.
Така ли си тръгна, без да й кажеш нищо?
Няма какво да казвам.
- Нали ви видях как се гледахте.
Не е хубаво така.
- А какво да й кажа, Бос?
Че може да ни убият ли?
Това много ще я успокои.
Не знам какво трябваше да й кажеш.
И аз трябваше да кажа нещо на жена ми, преди да почине.
Това може да е било последното ви виждане в този свят, Чарли.
Така че и кажи колкото може повече,
защото тя заслужава не само да ти гледа гърба докато си отиваш.
Аз не знам какво трябва да ти кажа.
Няма нужда да казваш нищо, Чарли.
- Не, има.
Бос е прав за това.
Той е прав за много работи.
Не мисли, че съм много стока, Сю.
Правил съм много неща, с които не може да се гордея.
Знаеш ли,
аз все се надявах да дойде някой мил и грижовен мъж.
Годините минават, градът е малък,
и надеждите избледняват докато забравиш какви са били изобщо.
Аз видях какъв си ти, Чарли.
Как се грижеше за това момче.
Как уважаваш Бос.
Това са дребни неща,
но за една жена са достатъчни.
Днес аз ще убивам хора, Сю.
Разбираш ли?
Да.
Искам да вземеш това.
Винаги ми е носило късмет.
Не мога да ти взема медальона.
Не може да откажеш подарък.
Прилича на теб.
Това е майка ми като млада.
Красива е.
Искам да знаеш, ако не те видя повече,
че всичко, което ти казах, беше от сърце.
И благодаря за думите, които ти ми каза.
В този град нищо не ме изненада,
само ти.
Пак ще се видим, Чарли Уейт!
Доволен ли си?
Добро утро, момчета!
Ето я закуската!
Как ти се вижда предупреждението?
Няма значение.
Целият град знае, че ще има битка.
И гледат само как да не пострадат.
До Бакстър и другите крадци на добитък.
Ще ви чакаме при конюшнята на зазоряване.
Елате въоръжени. Бос Спирмън и Чарли Уейт.
Е, ако ще ме убият, поне да похапна нещо сладко.
Добро утро.
- Добро утро.
Какво желаете?
Дай някакви бонбони.
- Бонбони ли?
Да, разбира се. Имаме от всички.
Кръц-кръц, лакта, карамел,
близалки, шоколадови.
- Дай нещо специално.
Кои са ти най-скъпи?
Ами... един момент.
Черен шоколад, внос от Швейцария.
Това е близо до Франция.
Сладко-горчив, топи се в устата.
- Ти пробвал ли си го?
Не.
- Откъде знаеш, че се топи в устата?
Ние не можем да си го позволим.
Ще взема два.
Не искате ли да знаете цената?
- Не.
И три от най-хубавите пури.
Моят приятел и аз обичаме швейцарски шоколад.
И хубави пури.
Тези са чак от Хавана, Куба.
Нещо друго?
- Няма. Колко дължа?
Пет долара.
Чарли?
Ще си го пазя за после, Бос.
Защо не се измъкнете докато все още имате време?
Трябва да довършим тая работа.
Хубав е. Струва си парите.
Но те ще ви убият?
- Я го опитай, Ралф.
Как може да е тук и да не си го опитал?
Човек трябва да опита от всичко.
Чарли? Да вървим.
Пърси!
- Горе съм!
Нося ти пура. Чак от Хавана, Куба.
- Не думай?
Чувал съм за такива, ама никога не съм опитвал.
Как ти се струва?
- По-добра е от лайната, които пуша.
Значи тука ще ги чакате?
- Да, при нашия фургон.
Няма начин да не пострада някой невинен човечец.
Искаме да заложим муниции тук-там.
- Където искате.
Ще гледаме да ти запазим плевнята, но не е сигурно.
Затвори си добитъка.
Желая ви късмет.
Хубав ден за раздаване на справедливост.
Радвай му се, че след като започне, ще стане страхотна бъркотия.
Аз не съм доживял дотук, без да се бия, Чарли.
Изобщо не се съмнявам.
Ти си най-коравия мъж, който познавам.
Но вечерта, когато ги оставихме живи ония четиримата,
Аз така реших, Чарли.
Може да е било грешка.
- Не исках да кажа това.
Може и да е било,
но аз винаги съм уважавал у теб едно нещо и съм го одобрявал.
Отношението.
Отношението ти към хората и към мен.
Как избягваше конфликтите, като по този начин предпазваше и мен.
Но при това положение сега, за да имаме някакъв шанс,
Продължавай, Чарли. Слушам те.
Те ще са самоуверени, защото са много.
Особено ако стоим лице срещу лице.
Ако се прикрием, не че ще имаме предимство, но и те няма да имат.
От тях не всички са убийци. Ще има няколко като Батлър и това е.
Аз ще се оправя с него.
Другите ще са наемници, може би каубои или бивши войници.
Останалите ще са пастири. Те няма да смеят да застанат срещу нас.
Всичко ще стане много бързо, след като започне стрелбата.
Те или ще се разпръснат, или ще замръзнат на едно място.
И в двата случая първо стреляй с пушката.
Като я изпразниш, хвърли я, извади пищова и бягай към прикритието.
Аз ще направя същото ако мога.
Май всичко си измислил?
Да. Само не съм измислил как да не ни убият.
Дай да ги изпушим, докато имаме възможност.
Мисля да се откажа от бизнеса с добитък.
Досега само ни навиваше с Батън да се откажем, а ти да останеш.
Нещо се промених.
Може да продам стадото и да отворя някъде кръчма.
Там ще е хладно през лятото, и сухо през зимата.
Хубаво е да има и танцьорки.
Ще наема няколко.
Ако умра, продай коня ми,
седлото и оръжията.
И купи сервиз за чай.
За госпожица Барлоу.
Чарли Уейт.
Послеслов:
На мен този ми хареса, но не знам дали е подходящ.
По дяволите.
- Какво има?
Много се забави. И със свободната паша се забавихме така.
Абе хубавото си е хубаво, нищо че е разтопено.
Как са те заключили на работното ти място, а?
Ставай, Пул.
- Тоя пет пари не струва!
Всички да станат! И да изтрезнеят!
Имам чувството, че тоя град ще си има нов шериф.
Дойде време да се разправим с тия скитници!
Оставете конете!
Ще отидем пеша до фургона им.
И като стигнем стреляйте по тях, иначе аз ще стрелям по вас.
Вие тримата застанете в алеите до къщата.
Хайде.
Хейли, махни се от там.
После ще ги допушим.
Не искам да умра, без да знам истинското ти име.
Моето не е Уейт. Постълуейт е.
Чарлз Травис Постълуейт. Твоето как е?
Не се казваш Бос.
Сериозно ти говоря, искам да знам.
Блубонет.
Като цветето ли?
- Точно като него.
А второто име?
- Спирмън. Но не казвай на никого.
Искам да ми се закълнеш за това.
Заклевам се.
За всеки случай.
Пърси показа осем, а са само пет.
Трябваше да избягате навреме, Спирмън.
Аз от страхливци не бягам.
Гледам, шерифа не е с вас?
Няма да ти е смешно като те застреляме.
Ти ли уби нашия приятел?
- Точно аз.
Застрелях го и ми беше приятно.
Назад!
Къде е задният вход?
- Насам.
Заключена е.
Ранен ли си?
Добре съм!
Вън от къщата ми!
Ако дръпнеш спусъка, Бакстър, няма да те лекувам!
Взимай си чантата и тръгвай с мен!
Ставай бързо на крака, по дяволите!
Сега ще излезете отвън.
- Още не сме на себе си!
Май са те ранили?
- Не, отдавна не съм участвал в бой.
Изплаших се, паднах и май си счупих крака.
Брей да му се не види.
- Или твоята пура ме зашемети.
Чарли?
- Вие чакайте тук.
Почакай, Чарли?
Не искам докато съм жив да чакам някой да ми отмъщава.
Ти каза, че трябва да ги избием всичките. Аз точно това ще направя.
Не казах да ги разстрелваме.
- Много дребни разлики забелязваш.
Мистър, чух какво каза.
Аз няма да дойда да те търся.
- И аз така мисля.
Не мога да ти позволя, Чарли.
Ти така ще се изравниш с този, който уби Моуз.
Всичко започна от убийството на Моуз.
Ние раздаваме справедливост, а не отмъщаваме.
Това са различни неща.
- Не и днес.
Махни се!
- Послушай го, момче!
Ти направи това, защото не ти дадоха избор.
Но не го опорочавай.
Не е това начина.
Мистър, благодаря ви.
- Не го направих заради теб, момче.
Отърви се от лошото в себе си.
Сю! Влизай тук!
Господи!
Махнете се оттам.
Пусни жената!
Момчето ти е при нас, Спирмън!
Свалете оръжието и елате насам, иначе ще го застрелям!
Давам ви 10 секунди!
Няма да се предаваме.
Той ще убие Батън така и така.
Единственият му шанс е ние да надделеем.
Две!
Не! Стига!
Престани веднага!
Четири!
Ти не си никакъв шериф, Пул!
Жалък негодник!
Знам си го, но това е положението.
Пет!
Шест!
Добре ли си почина, шериф?
Ще те сложа да почиваш вечно!
- Не ти ли стигнаха убийствата?
Ще стигнат като убием и вас!
Нека жената и момчето си отидат.
- Ти да не би да размисли?
Хвърлете оръжието на земята!
- Нека го заведе при лекаря!
Той е в затвора!
Няма да излезе докато не хвърлите оръжието!
Ще унищожа всеки, който им помага!
Ще ви подпаля къщите!
Ще изгоня жените и децата ви в прерията!
Жени, усмирете мъжете си!
Иначе ще отглеждате сираци!
Мак Ленгли!
И да избягаш и да останеш е все едно!
И ти и синовете ти ще сте мъртви!
Мак Ленгли е наш приятел!
Не съм дошъл чак от Ирландия да си дам земята на скитащи пастири!
Сега хвърлете оръжието на земята.
Първо той! Стрелеца!
Намалява ти армията, шериф!
Леко ли е?
- Да.
Ранен ли е, Сю?
Чуваш ли, Сю?
- Не е, но се е разкървавил.
Можеш ли да спреш кръвта?
- Това правя.
Ще те убия, Бакстър!
- Хайде, идвай!
Ще ме прикриваш ли?
- По-добре го изчакай.
Ще умре от загуба на кръв.
Трябва да побързам заради Батън.
Вратата е заключена.
- С пушката ще я отворя.
Идвам, копеле мръсно!
Готов ли си, Чарли?
Да тръгвам ли?
Да.
Умирам.
- И за какво? За повече крави?
Убихте доброто момче! А този отвън е още по-млад!
Хич не ме е грижа, че умираш.
Ти, ти си нищо.
Може и да е така.
Но аз ще продължа да дишам.
Убий ме тогава.
Няма да ти съкратя мъките, кучи сине.
Твоя човек е в кръчмата.
Изгони всички навън.
Каза, че иска да види сестра ти ако тя желае.
Той иска да говори с вас, госпожице Барлоу и ви чака там.
Сю?
Докторе?
- Сложете го ето там.
Бакстър има ли роднини?
- Само една дъщеря.
Някой трябва да иде да й каже.
Тя никак не обичаше баща си.
Въпреки това му е дъщеря. Трябва да е уведомена.
Съжалявам, че трябваше да влезеш тук пред всички тези хора.
Не ме интересува какво мислят те, Чарли.
Недей да ставаш.
Исках само да ти кажа, че си тръгвам след два-три дни.
Аз искам да останеш.
И хората го искат.
И аз мислих за това.
Но тук на всеки ъгъл има лош спомен от мен.
Аз отдавна сдържам любовта си, Чарли.
Знам, че и ти имаш чувства към мен.
Така е.
Но аз съм същият като убийците, които лежат по улиците.
Ти може да си правил злини, дори повече от тях,
но това, което направи днес не беше зло.
Убийствата не те ли разколебаха?
Мен не ме е страх от теб, Чарли.
Донесе ми късмет, както ти предрече.
Медальонът е вече твой, задръж го.
Аз нямам отговор за всичко, Чарли. Но знам, че всеки прави грешки.
Защото е помислил, че така трябва,
и за момента е било правилно.
И това, което сме правили, дава такова отражение върху нас,
че изгубваме реална представа какви можем да бъдем.
Аз имам планове за нас с теб, Чарли.
Няма да те чакам вечно, но ще те чакам.
И когато си далеч оттук, искам да мислиш за това.
И да се върнеш при мен.
Аз те обичам, Сю.
Още от когато те видях за първи път.
Трябваше ми малко време, за да видя всичко ясно.
Знам, че не съм мъжът, когото си очаквала.
Ако бях твой брат, не бих избрал такъв като мен.
Чарли,
знаеш ли на колко години съм?
Не ме интересува.
Отдавна не съм момиче.
Ти си най-хубавата жена, която съм виждал.
Претърпях много разочарования, Чарли.
От мен няма да се разочароваш.
Никога не съм мислил, че ще живея дълго, Сю. С моя начин на живот.
За мен това нямаше значение.
Но да си тръгна оттук с мисълта, че никога повече няма да те видя,
беше най-ужасното нещо, което съм изпитвал.
Знам, че мога да ти бъда добър съпруг.
Досега не съм те питал, но сега ще го направя.
Ще се омъжиш ли за мен, Сю?
Чарли,
да.
Ще се омъжа за теб.
Може ли да те целуна?
Ще те целувам безкрайно, докато съм жив.
Хей, Чарли!
Докторът май си е променил мнението за теб!
Станало ли е нещо?
- Не, всичко е наред.
Кръчмата ще е твоя, когато се върнете.
Това е добре.
Всичко хубаво.
Чарли,
Сю?
- Идвам след малко.
Кръчма, а?
- Прекратявам бизнеса с кравите.
Собственикът на тая кръчма почина, както знаеш.
Надявам се да ми станеш съдружник.
Нямам пари за такова нещо. Дори за половината.
Има кой да мисли за това.
Нали Сю?
Ще се върнеш, нали?
Аз ще те чакам, Чарлз Постълуейт.
Дрънкало такова!
Не може да пази тайна.
Ти трябва да се връщаш.
Докато се виждат къщите.
Наистина, Сю. Трябва да вървим.
А какво ще стане, ако не правиш това, което ти кажа?
Нали ти казах, ще те целувам докато съм жив.
И аз ще ти помагам.
Хайде да си намерим стадото.
Превод: ВАСИЛ КОЖУХАРОВ