WondLa - Season 1 (2024) (WondLa.S01E06.WEBRip.srt) Свали субтитрите
- Ева, намали… Как се нарича?
- Музика. И защо? Това е най-хубавото.
- Кое му е хубавото?
- Омни.
- Засякох "Матер 06".
- Матер е тук?
- Явно ме търси.
- Преизчислявам маршрута.
- На 5 км, посока югозапад.
- Ще е ядосана.
- Не се разделихте приятелски.
- Меко казано.
Приближаваш Матер и съществото Ото.
- Здравейте!
- Ева.
Миличка, мислех, че няма да те видя вече.
Спокойно, добре съм.
- Да не си посмяла повече да правиш така!
- Добре де, съжалявам.
Великане!
- Много ми липсваше.
- И ти на мен. Радвам се да те видя.
- Матер, добре ли си?
- Не съм пригодена за навън.
- Пясъкът увреди двигателната ми система.
- Спокойно.
- Имаме Златната рибка.
- Рибка? Така ли наричаш колата?
Но рибите имат хриле и перки. Откъде я взе?
- Не е крадена.
- Благодаря, Омни.
Да знаеш какво ми се случи! Няма да повярваш.
Но най-важното е, че открих омнипод в Солас.
В него са координатите на другите хора. Не са далече.
- Ото, качвай се!
- Не ми се нрави.
- Няма проблем.
- Ева трябва да се вози на Ото.
Вече не е нужно. Златната рибка е много бърза.
- Не колкото Ото.
- Ако не те бавя, и ти си супербърз.
Добре, да се състезаваме.
Дай ми преднина, великане.
Избягах от огромните стражи с помощта на кралица Охо.
После тя ми даде тази страхотна кола и отпраших с нея.
А г-н Кит? Мислех, че е с теб.
Не, той духна. Не може да му се има доверие.
Знаех си, но ти не ме послуша.
- Бестил нали не ти е направил нещо?
- Не, казах ти, не се безпокой.
Отидох в Солас сама.
Открих омнипода и разбрах къде са другите. Ще ги открия, ще видиш.
Имай ми вяра.
Поне Ото е облекчен, че вече няма да ни мъкне. Нали, Ото?
Това не ми се нрави.
Сигурно наближаваме. Омни, колко още?
- 18 километра.
- Ева, виж.
Там има някого.
Човек ли е?
- Доста се забавихте.
- Какво?
- Как ни откри?
- Аз съм най-добрият водач на Орбона.
И също имам приятели в Солас.
- Защо си тук?
- И аз се радвам да те видя.
Бестил знае за бягството ти. Щом аз те открих, ще те намери и той.
Ако искаш да отидеш при твоите хора, да тръгваме веднага.
Истински човешки град!
Вижте там, отвъд моста.
Светлина! Те са тук. Толкова сме близо!
Каква е тази воня?
- Ото.
- Не бях аз.
Май беше синият миризливец.
Не идва от Ото, виж долу.
Омни, какво е това?
Сярна киселина. Крайно опасна. Разгражда почти всичко.
Имам алергия към разграждането.
Спокойно, няма да плуваме. Ще минем по моста.
Предвид увреждането на метала, шансът да успеем е…
Равен на нула.
Горе-долу толкова. Трябва да намерим друг път.
Не, много ще се забавим. Не минем ли по моста, Бестил ще ни хване.
Тогава да не губим време.
- Остави колата.
- Какво? Не.
Само мъртъвците мъкнат багаж.
- Какво значи това?
- Тръгваме пеша.
Чудесна идея, смръдльо.
Двигателната ми система е повредена. Може да не успея.
Ще се возиш. Разполагаме със Златната рибка.
Ева, опасно е да прекосяваме с кола.
Готови сме. А ти, Ото?
Качваш ли се?
Хубаво, хайде!
Добре де. Аз ще ви водя пеша. Следвайте ме с колата.
И слушайте какво ви говоря, иначе ще падате дълго и ще умрете бързо.
- Вярвате ли ми?
- Не.
- Нито пък аз.
- И аз.
Да вървим да намерим хората.
Малко насам.
Леко.
Наляво. Не, другото ляво.
Още малко.
Още насам. Дай напред.
На гърба ми е много по-удобно.
Наляво. Внимателно!
В колата е по-безопасно.
- Искаш ли аз да шофирам?
- Не, ще се справя.
Завий! Какво правиш?
Матер, не ме разсейвай!
Права е, това не е работа за трима. Двама стигат.
Водач - моя милост, и един, който слуша водача - Ева.
Не отлепяй очи от пътя.
Ева, открих нещо!
- Внимавай.
- Погледни, човешко е!
Ото!
Ева!
Още малко.
- Добре ли си?
- Да.
- Внимавай повече.
- Ева, и ти следвай собствения си съвет.
Вижте! Раница от убежище.
- Не го намери Рибката, а аз.
- Браво, Ото.
Значи хората са минали оттук.
- Значи, че са стигнали до моста.
- Или че са го прекосили.
Хидротаблетки и храноблокчета. Оставили са припаси за други като мен.
До успеха водят смели стъпки.
Продължавам да не одобрявам методите ти.
Давай.
Спри!
Боже.
О, не…
Пътят е прекъснат.
Не очаквах да е толкова зле.
Добре де, просто малка спънка.
А пешком вероятността да успеем е…
- Нужен ни е план, а не още нули.
- Не е нула.
Около нулата е. А и кой си ти?
На нея й е нужна увереност.
Нужни са й насоки, а не лоши съвети. Безразсъдно е!
Трябва да има начин.
- Стига, г-н Кит!
- Мисли.
- Ако искаш тя да постигне нещо…
- Замълчете! Стига.
- Ще минем по тази греда.
- Прекалено е опасно.
- Да се опитаме.
- Не, Ото няма да може.
Ще може с колата.
Ако всички се качим и уравновесим тежестта, ще успеем.
- Нали, Омни?
- Ами…
Както и да е. Доверете ми се и двамата.
Почти стигнахме.
Моля те, толкова сме близо.
- Хубаво.
- Супер! Хайде, Ото, ще се справим.
- Няма защо да се тревожиш.
- Добре.
Вярвам ти.
Така, добре.
Тръгваме.
Не мърдайте.
Без резки движения.
Рови, накланяш колата.
Малко остава.
- Ева!
- Дръжте се!
- Не искам да се разградя.
- Я, рампа!
- Така ли?
- Да се засилим.
Предпочитам пътищата.
- Не мърдайте!
- Чакай, не!
Дръжте се!
Ева, добре ли си?
Да, нищо ми няма, Матер.
Как сте всички? Рови?
Да речем, че съм по-добре от колата.
Ото?
Ото?
Съжалявам.
Аз съм виновна, подведох те с обещанието си.
Много съжалявам.
Не исках Ото да пострада. Нито ти или който и да е.
Матер е права. Постъпвам безразсъдно.
Ото е добре. Всички сме добре.
Просто искам да открия другите, нищо повече.
Рови, не искам да бъда сама.
Знам какво е да си сам.
Добре познавам болката от загубата на дом и семейство.
Направих това въже от дрехите им.
Само то ми остана от тях.
Близките ти?
Джисана и Хано.
Жена ми и дъщеря ми.
Когато ги загубих, изгубих надежда.
Не можех да намеря обратния път.
Но благодарение на теб отново го открих.
В Лакус ти ми каза, че единствено аз мога да ви отведа там.
Повярва в мен.
Гласува ми доверие.
Въпреки че аз самият не вярвах в себе си.
Ти си изпълнена с надежда и няма да позволя да я изгубиш.
Ото ще се оправи.
Съжалявам.
Няма защо да се извиняваш.
Аз трябва да се извиня. На всички ви.
Онова, което ти казах в Лакус, не беше искрено.
Не си просто робот.
- Ти си…
- Няма нищо, Ева.
Вятърът май се усилва.
Трябва да слезем от моста, но назад не може.
Не можем и да продължим. Загубихме Рибката.
Да, но тя не ни е нужна.
- Имаме си Ото.
- С Ото е по-добре.
Той може да се рее и да ни пренесе отсреща,
но трябва да сме нависоко.
А ако падна и се разградя?
Няма да го допусна.
Ще успеем.
Имаме теб и най-добрия водач на Орбона.
Така си е. По интересна пътека ви водя.
Само не изпускайте въжето. Дръжте се здраво.
Не знам дали ще мога.
Всички ще успеем.
Не се тревожи, машинке. Истинският водач не изоставя никого.
Ото, само още мъничко!
Рови, леко!
Г-н Кит, прекалено е стръмно.
Момент!
Моля те, внимавай.
Ева!
- Рови!
- Идвам.
Хванах те.
Благодаря, Рови.
Видяхте ли? Всички се справихме.
Е, Ото…
По-високо от това няма накъде.
- Готов ли си?
- Готов.
- Ще се справиш.
- И още как!
Заедно можем всичко.
Всички се возиха на Ото.
Ото, ти успя.
Упорито същество си, Ева.
Вижте.
ЕВА, НАМЕРИ МЕ
Строз.
ПО КНИГИТЕ НА ТОНИ ДИТЕРЛИЦИ
Превод на субтитрите Боряна Богданова