WondLa - Season 1 (2024) (WondLa.S01E05.WEBRip.srt) Свали субтитрите
Камо ли жалко човешко същество.
Ще мълчиш пред съветниците на кралица Охо,
иначе аз ще ти затворя устата, ясно?
Жив човешки екземпляр, както наредихте.
Сестра Дариус явно не е грешала.
Хората не са изчезнал вид.
- Призрак от пръстта.
- Риещ демон.
- Къде го намери?
- Сещам се, братко Лорок.
В някоя дупка. Сигурно е ровел под земята с ноктите си.
- Прав ли съм?
- Почти. Засякох я при търговец в Лакус.
Гадост.
Да, пълна гадост! Каква гладка кожа и ококорени очи.
И как мирише! Отвратително.
Стой настрана. Те са опасен и непредсказуем вид.
Но нямам търпение да го проуча.
- Истински човек!
- Ваше Величество.
Извърнете очи, има опасност да разтопи мозъка ви.
Да разтопи мозъка ми? Как да се опазим, Зин?
- Ти си Зин?
- То говори!
- У теб ли е омниподът?
- Млък!
Стража!
Пусни ме!
Остави я.
Зин, изведи съществото.
Самото му присъствие застрашава кралицата.
Пусни ме!
- Къде ме водите?
- Изучавал съм застрашени твари.
Къде е омниподът?
С изчезването на някой вид природата възвръща равновесието си.
- Не сме изчезнали.
- Хората са особен случай.
Вместо просто да изчезнете, сте се опитали да унищожите и света.
Все се питам как така сте дребни, а толкова вредни.
Информация ли искаш?
Ако ми дадеш омнипода, ще ти кажа всичко за мен и хората.
Ще научиш каквото искаш.
Не, в грешка си. Ще разбера, като те разгледам отвътре.
Но първо ще направя дисекция на говорния ти апарат.
- Избегни дисекция.
- Прав си.
Помощ! Ослепи ме! Нищо не виждам!
Махнете го от мен! Стража!
Свалете гадното същество от гърба ми, бързо!
Къде е? Трябва да го намерим.
Лорок да не разбира!
Ще ме убие. Намерете го!
Жалко, че те няма. Да знаеш какво се появи днес!
Истински човек! Вся доста смут.
Много ми липсваш, татко.
Стража, тук е!
- Не викайте стражите.
- Моля те, не разтопявай мозъка ми.
- Ще го разтопиш ли?
- Не, естествено…
Вие проверете двора, ние - тук.
Така де, не ме предизвиквайте, понеже може и да го разтопя.
Мозъка ви. Ясно?
Така че отзовете стражите, иначе лошо ви се пише.
- Хората не разтопяват мозъци.
- Тихо, Омни.
Стража, човека търсите, нали?
Отиде натам, побързайте!
Благодаря.
Всъщност се благодарете, че си спасихте мозъка.
Не че искам да го разтопявам,
но може и да го направя, ако не ми помогнете.
- Ето.
- Привет.
Зин е купил такъв от търговец в Лакус и е някъде в двореца.
Простете, че не мога да се поклоня.
Човешки артефакт.
Ако е тук, ще е в колекцията.
- Колекция ли?
- Да, на баща ми.
Но вратата се отваря само с кралския скиптър.
- Това той ли е?
- Да.
Ще писне ли аларма, ако го вземем?
- Не.
- Шокирана съм. Хайде тогава.
Вие защо нямате скиптър?
- Сложно е.
- Нали сте кралицата!
Позволил си на човека да избяга. Безобразие!
Не, стражите претърсват двореца, братко Лорок.
Скоро ще го хванат, уверявам те, не се тревожи.
- Всичко е под контрол.
- Не се дръж снизходително.
- Не надушваш ли миризмата?
- Не. Така де, да. Ти усещаш ли я?
Явно току-що е минал оттук.
Уверявам те, скоро ще бъде намерен и затворен в клетката.
Дано е така, братко Зин, иначе ти ще се озовеш в нея.
Подхожда ви.
Тук ще си в безопасност.
Колекцията от човешки реликви на крал Охо.
Явно е бил силно заинтригуван от хората.
Според Лорок тези артефакти са разбъркали ума на баща ми.
Затова ги държи под ключ.
Това е безумно… мъдро от негова страна.
Определено може да те подлудят.
Виж, ето така.
Значи омниподът е в някоя от капсулите?
Да, Зин вероятно го е прибрал там.
- Омни?
- Не го засичам.
Добре. Да започнем с тази.
Топки - за хвърляне, тупкане, търкаляне, ритане, хващане.
Колело като твоето в Убежището.
Туба - издава особен звук.
Грамофон. Стереоуредба.
Фотоапарат. Със светкавица.
Колко е голям!
Отзовете го. Нали помните, че разтопявам мозъци?
- Кралице!
- Това е Чип.
- Чип ли?
- Да.
Любимецът на баща ми.
Верен само на него.
Той не е като другите.
Хубаво. Чип.
Може да ни помогне да достигнем по-високите.
Благодаря, Чип.
Вижте.
Всъщност няма да разтопя мозъка ви.
- Така ли?
- Не искам.
А и не мога.
- Не разтопявам мозъци.
- Радвам се.
- Май работи.
- Виж ти!
Пробвай късмета си!
- Какво ли е? Някакъв свещен олтар?
- Не знам.
Баща ви вероятно е знаел повече за хората от мен.
- Така.
- Успех.
Леле! Никак не ти върви.
Мисля, че е игра.
Татко беше във възторг от игрите ви.
Игра? Вярно.
Правилно, това е флипер.
Успех.
Натисни копчето. Добре.
- Супер!
- Браво.
Давай!
Страхотно!
Успях!
Какво правиш с ръка?
Давам ти "пет". Човешки триумфален жест.
Просто докосвате длани.
Така ли?
Май да. Хванахме му цаката.
- Успех.
- Забавно е.
- Никога не съм имала…
- Какво?
Приятелка.
- Аз също.
- Какво?
Едва ли.
Вярно е, израснах в бункер. Приятелите ми бяха въображаеми.
Тъжно звучи, като го кажеш на глас.
Аз викам по коридорите и си представям, че ехото е глас на приятел.
Повече от десет години си бъбрех с куклата ми Миго.
Успешен финал.
А сега да потърсим омнипода, за да не ми разтопиш мозъка.
Радвам се, че ми помагате.
Но как нямате приятели? Кралица сте.
Не и преди да се обуча според изискванията на Лорок.
И аз цял живот се готвя за нещо, а не знам дали е по силите ми.
Шансът ти е по-голям от моя. Безстрашна си.
Бива ме да се преструвам.
Изглеждам уверена, но ми треперят гащите.
Не виждам да треперят.
А на вас ви се удава да управлявате.
Как само се разпоредихте с онзи огромен страж!
- А ти смело се озъби на Лорок и Зин.
- Нали съм чудовище.
Дариус може би е права.
Баща ми не се съобразяваше с Дариус и Лорок.
Планетата ни умираше и татко избра тази за наш нов дом.
Той пося семенцето, което преобрази Орбона.
Но беше удивен, когато научи,
че тук е имало напреднала цивилизация.
Защо мислиш е събрал всички тези неща?
Беше запленен от хората.
Знаеше за унищожението,
но въпреки това бе убеден, че са били мили и добри.
Вече знам, че не е грешал.
Затова търся омнипода.
- Да открия себеподобни.
- Мога да помогна.
- Златната рибка.
- Златна рибка ли?
Татко я кръсти на най-опасния ви хищник.
Не съм я виждала от дете.
Возеше ме в нея още когато бях невръстна.
- Казваше, че някой ден ще е моя.
- Явно тъгувате за него.
Много.
Хайде, качвай се.
Страхотно.
- Орбонска технология.
- В човешка кола.
Той искаше свят, в който хора и орбонци си поделят ресурсите и планетата.
За теб е, вземи я. Използвай я да откриеш своите.
- Не мога.
- Баща ми би се радвал.
Благодаря.
Ето ги!
Дръжте човека!
- Не!
- Не ли? Да не защитавате съществото?
Тя е моя приятелка.
Моля? Отвлече ви! Имате късмет, че не ви разтопи мозъка.
- Чакай…
- Пусни ме!
Поведението ви не подобава на кралица. Позорите трона и баща си.
Не, Лорок, не разбираш, изслушай ме.
Виж се само!
Меко, хилаво, без нокти, с дребни зъби.
С недоразвити сетива, неподходящи за средата ти.
Но някак си вашият вид е владеел тази планета.
- Лорок иска да разбере как.
- Аз нищо не знам.
Просто търся омнипода от Карункъл.
Значи искаш още едно такова.
- Не пак.
- Мой си е!
Вече и двата са мои.
- Не съм твой.
- Идеално ще стоят на витрината.
Помощ, мамо, страх ме е!
Едно чудовище иска да ме изяде.
Тук съм.
Страх ме е.
Не ме доближавай. Ще разтопя вътрешните ти органи един по един.
- Вътрешните ми органи? Не мозъка?
- Всичко ще разтопя.
Ще е нужна по-висока доза.
- Аз помага.
- Помага?
Колко си самодоволен.
Явно ти се мре в ужасна агония.
- Хайде заедно.
- Помагам.
Дойдох само заради омнипода от Карункъл.
Разумно същество си.
Знам, че като ти демонстрирам силата си, ще се убедиш.
- И как точно?
- Виж пясъчния стрелец.
Изпищи и падни.
Пищя и падам.
Вътрешните му органи и мозъкът му са разтопени.
Провери сам. Но с ръкавици.
Майчице!
- Освободи ме.
- Стража!
Дай ми омниподите!
Стража, голям проблем в лабораторията!
Стража!
Стига де! Колко такива има?
Само да се добера до Златната рибка.
Какво?
Къде е?
Чип!
Благодаря, Чип!
Качвай се, бързо! Иначе ще ти разтопя мозъка.
- Умеете да шофирате.
- Всъщност не.
Внимавайте!
- Ще те измъкна.
- Още не.
- Зин взе и моя омнипод.
- Ще си върнем и двата.
А Лорок? Не искам да ви създавам още грижи.
Той ще го загази.
- Ето ви! Стража, дръжте човека.
- Не.
- Ваше величество, човекът…
- Казах не.
Дръпни се, препречваш трона ми.
Човекът е разбъркал ума ви. Така стана и с баща ви.
Не споменавай баща ми.
Вече не представляваш него и кралството му.
Предай ми скиптъра.
- Веднага!
- Стража.
Кралицата не е на себе си. Отведете я.
Стража, хванете и двете веднага!
Аз съм кралица Охо, владетел на Орбона.
А сега ми предай скиптъра.
Зин, дай ми омниподите.
Да, Ваше Величество.
Хайде сега. Дано работи.
Регенериране на Омни-8.
Привет. Питай ме всичко.
Насочи ме към първоначалния собственик.
Координати 40.7128 градуса север и 74.0060 градуса запад.
- Далече ли е?
- На 256 км.
Прехвърлям данни.
- Сигурна ли сте?
- Вече ти казах, баща ми би се радвал.
Данни прехвърлени.
Ще се обадя някой път, приятелко.
Усещам, че ще успееш, Ева.
Знам, че пак ще се срещнем.
Дано, Ваше Величество.
И благодаря, Чип!
Призрак от пръстта.
ПО КНИГИТЕ НА ТОНИ ДИТЕРЛИЦИ
Превод на субтитрите Боряна Богданова