WondLa - Season 1 (2024) (WondLa.S01E04.WEBRip.srt) Свали субтитрите
Ехо?
Търся Дариус.
Не е вярно.
Не търсиш Дариус.
Търсиш отговор.
Здравейте.
Всъщност това, което търся, са хората.
Хора?
Няма да ги откриеш тук.
Да, ясно, просто…
- Знаете ли къде са?
- Замълчи!
Задавай въпросите си в минало време, защото за мен всичко вече се е случило.
Не ви разбирам.
Не "Къде отивам?", а "Откъде дойдох?".
Не "Кого ще срещна, когато умра?", а "Кой умря, преди да го срещна?".
Не питай за това, което искаш да знаеш,
а за това, което никога не си знаела.
Добре.
Каква беше планетата, преди да стане Орбона?
Какво се случи с хората?
Особено болезнен въпрос.
Добре тогава. Дар за дар се дава.
Дар за дар.
Дар, добре.
Не знам дали имам какво да ти дам.
Как да нямаш!
Да видим сега.
Тук някъде имаше един празен съд.
Да, май е този.
Този пък кога се запълни?
Какъв мил момент!
Прекрасно.
Има ли по-голяма радост от раждането на дете?
Прощавай, мислех, че този съд е празен. Само момент.
Този вече става.
Със спомени ли са пълни?
И то хубави.
Вече са мои и мога да им се наслаждавам, когато реша.
И искаш мой спомен.
Държа да е прекрасен.
- Добре.
- Затвори очи.
Хвани здраво дръжките и си спомни.
Нека споменът те намери
и да те върне във времето, когато си била безгрижна.
Когато си се чувствала обичана и сигурна.
Честит шести рожден ден. Пожелай си нещо.
Когато си знаела точно какво искаш.
Зала отключена.
Много деца като теб растат в такива подземни убежища.
Кога ще играя с тях?
И когато издържиш изпита, вратата ще се отвори.
Там те чака твоето семейство.
И си вярвала, че всичко в света е наред.
Но какво е това?
Дар за дар се дава.
Дойдох на Орбона с братята и сестрите ми с благоволението на крал Охо.
Той смяташе тази планета за място с голям потенциал за живот.
Но аз долавях, че е съкрушен свят, поразен от катастрофа.
Чувах само писъците на онези, погинали тук.
Усещах единствено болката от падението.
Виждах само смърт и духовете на хората ме преследваха.
Кой е причинил това?
Онези, които търсиш, погубиха всичко и сами погребаха себе си.
Не.
Не! Не затова дойдох.
Не очаквам всеки да оцени даровете ми,
но знай, че твоят означава много за мен.
Болката на миналото понякога става непоносима.
А тук, сред спомените ми, ме изпълва само щастие.
- Пожелай си нещо.
- Много деца като теб…
Много деца като теб.
В такива подземни убежища.
О, не. Не може да бъде.
Чакай, нека ти обясня.
През цялото време под земята е имало хора?
И един да е останал, пак е твърде много.
Махай се! Подземно чудовище.
- Риещ демон. Призрак от пръстта.
- Чакай…
Махай се!
Опасност от удавяне. Ева, отговори.
Ева, отговори.
Ева!
Благодаря, Ото.
Бях на косъм.
Вече си добре. И не съм ял от вкусната риба.
Ако не се лъжа.
Тази Дариус…
Не, тя сигурно греши.
Не тъжи.
Тя ме нарече чудовище, Ото. Само защото съм човек.
По думите й, вместо да съградим планетата, сме я унищожили.
А ако съм сама?
Ако няма други хора?
Ева, не си сама.
- Налей догоре.
- Рови?
- Дадено.
- Знаеш какво искам.
Прав си, не съм сама. Емблемата е била на някой човек.
От някое убежище. Трябва да разбера откъде е.
Още, още, стига.
Как се забърках в тая каша!
- Къде ми бе умът?
- Не го мисли толкова.
- Изобщо не помислих.
- Със сигурност.
Имаш ме за тъп ли?
- Напротив.
- Тогава защо сглупих така?
- Може да е било нещо временно.
- Я ела тук.
- Да ти разкрия ли една тайна?
- Знам как се печели.
Не, тази е по-интересна. Тя е човек.
Някой май е прекалил с пиенето.
Явно не ми вярваш.
Никой не е виждал човек от дълго време.
Време е да затварям бара, късно стана.
Ти обаче още пиеш, а аз нямам бърза работа.
- Рови, какво правиш?
- Не ми викай Рови.
- Дай парите.
- Ето, изчезвай.
- Половината ги няма?
- Прибрах си моя дял.
Парите ми трябват, за да разбера откъде е емблемата.
Карункъл е мошеник и лъжец!
- Прав ли съм?
- Личи му и по дрехите.
- Но тази емблема е дошла отнякъде!
- Много ясно.
Чичо Буду Обиду казваше: "За да стигнеш, трябва да тръгнеш".
- Или "да мръднеш"?
- Къде отиваш?
- Имахме уговорка.
- Ти я наруши, затова взех моя дял.
- Всичко приключи, така ли?
- Именно.
Моля те, само ти можеш да ми помогнеш.
- Защо точно аз? Не съм ти нужен.
- Ти ме доведе тук.
Доведох те заради парите, нищо повече.
Аз съм скитник, стар и уморен. Не мога да ти помогна!
- Според Фискиан си най-добрият водач.
- Той много дрънка.
- Хостия ми каза за близките ти.
- Казала ти е тя!
Нищо не знаеш за мен. Затова замълчи и не върви подире ми.
Махай се! Дъвката не действа ли вече? Или човеците са слабоумни?
Край, сделката отпада.
Сбогом.
Как да помогна? Предлагам джаджа за мерене на скуката.
И специална единична садилка.
Тук съм заради емблемата с логото на корпорация "Династия".
Да, сещам се. С логото, а?
- А носиш ли 300 шелака?
- Не.
- Но какво ще ми кажеш за 150?
- Я чакай.
За толкова пари - половината.
- Искам да знам откъде си я взел.
- Не ти е по джоба.
А ако ти кажа за какво всъщност служат тези човешки вещи?
Не ме разсмивай.
Няма по-голям експерт от Карункъл.
Но можеш ли да се мериш с истински човек?
Какво?
Добре дошла, уникална гостенко.
Прощавай за грубостта. Може да се спогодим за обмен на сведения.
- Първо питам аз. Откъде взе емблемата?
- Получих я в Солас като част от сделка.
- Какво е Солас?
- Не, сега е мой ред.
- Има ли още хора с теб?
- Сама съм и издирвам другите.
Сега ми кажи какво е Солас.
Това е главният град на Орбона,
където живее най-големият колекционер на вещи от "Династия" - Зин.
Дори му продадох едно такова като на ръката ти.
Това ли? Друг омнипод?
Може да съдържа имена, дати, местонахождения. Нужен ми е.
Значи този Зин е в Солас? Как да стигна до там?
Какви ги говориш? Сама? Не, много е далече.
Ще ти трябват запаси, превоз и карта.
По случайност имам една тук.
Само да видя къде я сложих.
Момент.
Вярно, ето я.
Ела да видиш. Карункъл винаги е готов да помогне.
- Капан на Бестил?
- Подава сигнал, той скоро ще дойде.
И бързо ще научиш за Солас, човечке.
Там отиваш. Сега ще те натоварим.
Вчера в Солас чух за човек, който бил избягал от Бестил.
Зин беше много разочарован, че Бестил те е изтървал.
Щяла си да украсиш колекцията му.
Но и това ще стане.
Бестил идва. По-бърз е, отколкото мислех.
Бестил, насам! Човекът е тук.
И не забравяй да кажеш на Зин кой е хванал плячката.
- Аз!
- Така де, прав си.
Карункъл е само посредник.
Не стреляй по магазина ми!
Знаеш ли колко ще ми струва? Спри, моля те!
Стига бе!
Съсипваш ми живота, престани!
Все пак ще си получа парите, нали?
- Матер! Да тръгваме.
- Ева!
Къде беше? Така се притесних.
- Бестил ме откри.
- Бестил?
- Тук е. Тръгвай, отиваме в Солас.
- Какво е Солас?
- Наред ли е всичко?
- Къде беше?
Бестил я е открил.
- Много лошо.
- Страх ме е.
Спокойно, той не знае, че съм тук.
Матер, говорих с Дариус.
- С Дариус?
- Тя видя ли пръстите ти?
- Какви ги вършиш?
- Елате да ми помогнете в кухнята.
- Измисляш си.
- Чуй ме!
Дариус каза, че хората са унищожили планетата и себе си.
Но къде са останалите, родени в убежища?
Не биваше да нарушавам протокола и да напускаме Убежището.
Карункъл е продал омнипод на някой си Зин от Солас.
Той може да ми каже къде са другите. Да идем там!
- Значи Бестил не те проследи?
- Да.
- Тогава може би тук е най-безопасно.
- Няма да оставаме тук.
Омнипод в Солас.
Първо емблемата, сега омнипод, а и това! Открих го в Убежището.
"Ева, намери ме."
Някой ме търси. Трябва да отидем в Солас.
- Стига! Няма да ходим в Солас.
- Не искаш ли да открия близките си?
- Приоритетът ми е да те опазя.
- Вече не е нужно да ме пазиш.
- Егоистичното ти поведение говори друго.
- Егоистично ли?
Залагаш ме, измъкваш се тайно. Безразсъдна си и ще пострадаш.
- Оставаме.
- Не! Няма да остана тук.
Някой иска да го открия и няма да ме спреш.
Програмирана съм да ти помагам и да те пазя.
Именно! Ти си мултифункционален робот. Не си ми майка.
- Ева!
- Не ти ща помощта.
- Човекът е бил тук. Къде отиде?
- Не знаех, че е човек.
Всичко ще ти дам.
- Да те почерпя едно питие?
- Млъкни.
- Седни.
- Стига дрънка.
- Бестил!
- Виж ти.
Чух, че искаш да ме отнесеш в Солас. Ето ме.
Да не повярваш.
Човек.
Дребно, а пък се репчи.
Сигурно затова сте измрели.
Ева?
Ева.
Ева!
ПО КНИГИТЕ НА ТОНИ ДИТЕРЛИЦИ
Превод на субтитрите Боряна Богданова