Dark Matter - Season 1 (2024) (Dark.Matter.2024.S01E09.WEBRip.srt) Свали субтитрите
- Дойдох да търся семейството си.
Също като теб.
Така ли?
Бях там, когато получи белега. Ти ми причини всичко това.
На всички нас.
Най-малкото съм умен колкото теб, така че недей да шикалкавиш.
- Къде са?
- Добре.
Съжалявам. Ужасно съжалявам.
Майната ти! Не ти искам извиненията! Кажи ми къде са!
Не знам.
- Мамка му!
- Къде са?
- Даниела разбра.
- Естествено!
Тя ме блъсна по стълбите.
Но не знам къде е сега, кълна се.
- Значи си ми безполезен?
- Съжалявам.
{\an8}ПО РОМАНА НА БЛЕЙК КРАУЧ
НИКОЙ ОТ ТЯХ НЕ ТЕ ОБИЧА КАТО МЕН.
ЗНАЕШ КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ.
НА МЕН СИ МИ НАЙ-СКЪПА САМО АЗ ТЕ ПОЗНАВАМ
ТОЙ НЕ Е ОНЗИ, ЗА КОГОТО ГО МИСЛИШ. ЗВЪННИ МИ. ТАТКО.
{\an8}ТРЯБВА ДА МИ СЕ ОБАДИШ. ТОЙ НЕ СЪМ АЗ. ЗВЪННИ.
{\an8}Мамо.
Хайде да ги изключим.
СПОДЕЛИ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Когато се върнах, мислех, че ще се разправям само с него.
Трябваше да се сетя и за другите.
Къде ще отидем?
Не знам.
Могат да проследят кредитните карти, а вече никой не приема в брой.
И да ми хрумне нещо, не бива да решавам аз.
Защо?
И другите ще се сетят за мястото, което би избрал.
Хрумна ми нещо.
Тук е, на тази улица.
И случайно знаеш кода за влизане?
Семейството на Джеймс прекарва тук летата си и повечето уикенди.
- Един-два пъти съм му гостувал.
- Един-два?
Май е идвал тук доста често.
Как е стаята ти?
Трябваше да я защитя.
Чарли.
Аз трябваше да защитя и двама ви.
Не си виновен за нищо. Знаеш го, нали?
Всички ли са баща ми?
И да, и не.
И какво ще правим?
Ще го измислим.
Първо да се наспим.
Да те оставя ли сама?
Не мога да си представя какви неща си видял
и с какво е трябвало да се пребориш, за да се върнеш при нас.
Иска ми се
просто да си у дома
и да си заживеем както преди...
но и другите са се върнали у дома.
Не знам откъде да започна.
Също като след смъртта на Макс.
Все трябва да започнем някак.
{\an8}ДОМАКИН - ГОСТ
{\an8}ВХОД В ПОЩЕНСКАТА КУТИЯ
{\an8}ПОТРЕБИТЕЛСКО ИМЕ ДЖЕЙСЪН.ДЕСЪН
29 НЕПРОЧЕТЕНИ СЪОБЩЕНИЯ
{\an8}ЗАПЛЕТЕНА СИТУАЦИЯ
ДЖЕЙСЪН ДЕСЪН - ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА ИСТИНСКИЯТ ДЖЕЙСЪН ДЕСЪН.
В МОМЕНТА ИМА 44 АКТИВНИ УЧАСТНИЦИ.
НОВ ПОТРЕБИТЕЛ? ИМЕТО ВИ Е ДЖЕЙСЪН 71.
ДЖЕЙСЪНАДМИН: ВИЖДАЛ СЪМ НЕКОЛЦИНА ОТ ВАС, ЗНАМ, ЧЕ ИМА ОЩЕ.
ДЖЕЙСЪН11: ПОВЕЧЕ ОТ "НЕКОЛЦИНА" СМЕ. ДЖЕЙСЪН14: ВЕЧЕ НЕ СА ВКЪЩИ.
{\an8}50: ОТВЕЛ ГИ Е НЯКЪДЕ. 42: СТАНА КАТАСТРОФА, НЯМА ГИ.
{\an8}28: КОЙ БЕШЕ? 41: ЕДИН ОТ РАМБОВЦИТЕ.
{\an8}22: ЗВЪНЯ В БОЛНИЦИТЕ.
22: С КАКВА КОЛА СА? ДЖЕЙСЪН 44 И 51 СПОДЕЛИХА КЛИП
Никой от вас не е преживял каквото преживях аз.
Не сте го заслужили.
Ясно е, че не може всички да сме с тях.
Въпросът е - кой ще остане сам?
Да опитаме съвместно попечителство?
37: ДА СТАНЕМ ПАРТНЬОРИ? ЩЕ ПРЕМАХНЕМ ДРУГИТЕ И ЩЕ СЕ РАЗБЕРЕМ.
23: ДА СТАНЕМ ПАРТНЬОРИ? 5: ДА СТАНЕМ ПАРТНЬОРИ?
СВАРИХ КАФЕ. НА ПЛАЖА СЪМ.
Харесваше ми как ме кара да се чувствам.
Все едно пак бяхме в началото на връзката ни.
Но не беше моят съпруг.
Живееше с нас,
спеше с мен.
Повече не ми се говори.
Съжалявам.
Животът с теб ми харесваше,
но имаше и моменти, в които се питах: "Ами ако беше различно?".
Не често, но понякога.
Другият Джейсън донякъде е като мен.
И също е изпитвал тези колебания. Те са го довели в този свят.
Вината не е твоя.
Срещнах твой вариант, който не беше омъжен за мен.
Така ли?
- И с какво се занимавам?
- Художник си.
Срещнах те на откриването на новата ти изложба.
Живееше в прекрасен апартамент и имаше много приятели.
- Но нямах деца?
- Нямаше.
Бях ли щастлива?
И тя ме пита същото за теб.
ПОСЛЕДНИ ТРАНСАКЦИИ
Не е плащал за хотел, самолетни билети, "Еърбиенби",
коли под наем, но е заредил бензин в Шомбърг.
И са изтеглили 500 долара от банкомат.
Къде би отишъл?
Къде би отишъл? Хайде де, би трябвало да се сетиш.
Знаеш всички места, които знае и той.
Значи няма да решиш ти, защото е твърде предсказуемо.
Но познавам отлично и Даниела. Ще оставят Чарли да избере.
Мамка му.
Възможно ли е да не сте си изключили телефоните?
{\an8}АЗ - ДАНИЕЛА - ЧАРЛИ НЕ СА ОТКРИТИ
Къде е моят телефон?
Къде е телефонът, който ми задигна под релсите на влака?
Къде ми е телефонът? Казвай!
Ако срежеш въжетата, ще ти помогна да го намериш.
А да ти резна гърлото?
Недей. Виж там.
БЛЕЪР КАПЛАН ТЪРСЯ ДАНИЕЛА. ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е?
Пипнах ви.
Извинявай...
ИЗВИНЯВАЙ, ЧЕ НЕ СЕ ОБАДИХМЕ. КЪДЕ СИ?
ЩЕ ТИ ОБЯСНЯ И ЩЕ ТИ ВЪРНА КОЛАТА.
Да идем при Чарли.
Даниела?
Снощи открих чат
със стотици варианти на Джейсън, които са се върнали.
И за какво говореха?
Макар някои да са се смахнали, всички си обичат семейството.
Искат си го обратно.
На един му хрумна идея.
Нещо като лотария.
Един от нас ще остане в този свят с теб и Чарли.
А другите ще си отидат.
Онзи, на когото му е хрумнало, вече загуби.
Друг предложи общо попечителство.
Леле.
По празниците ще е кошмар.
Какво стана с теб?
- Какво стана с мен ли?
- Да.
След като ме отвлече, изживя извратената си фантазия да бъдеш баща
и изнасили жена ми ли?
Ще ти кажа какво стана. Твоята Даниела е мъртва.
Какво?
- Как така?
- Стана по моя вина.
Всъщност...
по твоя вина.
Защото не знаех с какви хора си се забъркал.
Доун я уби, защото се опитваше да ми помогне.
А Лейтън нареди да убият Райън.
Да не забравяме и Аманда,
която ти изостави.
Тя ми помогна да се спася в кутията. Беше много объркана,
дезориентирана и уплашена.
А както знаеш, не бива да изпитваш такива чувства, когато отваряш вратата.
Шестата врата, която отворихме, водеше към гъста гора.
Пристъпихме навън само да огледаме.
Беше бушувал пожар и всичко беше черно. Почерняло, нали разбираш?
Излезе силен вятър и започна да поваля дърветата.
Падна един клон.
Един ме удари по главата, но друг още по-голям рухна
и я прониза.
Прикова я към земята.
Нищо не можех да направя.
Седях до нея и чаках мъките й да свършат.
Мъчи се цели два дни.
Медальонът неин ли е? На Аманда?
Тя бе готова на всичко за теб.
Без колебания би сторила всичко.
Искаш ли да видиш какви други щети причини?
Да, и няма край.
Просто си помислих...
- Какво си помислил?
- Няма значение.
Погледни ме. Много бих искал да узная.
Мислех...
Мислех, че...
животът ми страшно ще ти хареса.
БЛЕЪР КАПЛАН ИДВАМ, СЛЕД ДЕСЕТ МИНУТИ СЪМ У ВАС.
Какво друго?
- Брук и Дру са гаджета.
- Съжалявам.
Хубаво ухае тук.
Намерих смес за палачинки с изтекъл срок и кондензирано мляко.
Добре, ще рискуваме с палачинките с изтекъл срок.
Изпуснах ли нещо?
Осведомявам се за последните събития в семейство Десън.
Като споменахме, какво стана с изложбата, която се опитваше да уредиш?
- Отмъкна я Дон Кърт от "Арт Спейс".
- Все успехи значи.
А някоя добра новина?
Купи ми кола за рождения ден.
- Да, чух.
- И билети за мача на "Блакхокс".
Нови скейтбордове.
- Сладолед с ядки.
- Какво?
Да, едва не ме уби.
Сериозно, не знаеше как се ползва инжекторът.
Той не е знаел за алергията ти.
Да.
Нито пък за Макс. Не дойде при дървото.
Да, голям тъпак.
Кафе?
- С удоволствие.
- И за теб ли?
Толкова са хубави тези палачинки, че мисля да откажа пресните.
- Ще ме умориш.
- Бяха страхотни.
- Благодаря.
- И аз.
Моля. Кажете какво ще правим сега.
Още не знам. Но утре трябва да се махнем от тук.
- Защо?
- В момента сме неканени гости и крадци.
Открадна ли нещо?
Браво, веднага реши, че съм аз.
Ами да, все пак сви колата на най-добрата ми приятелка.
Тя ми я даде назаем.
Едва ли възнамеряваш да й я върнеш скоро.
- Защото ще ни трябва.
- И къде ще отидем?
Мислим по въпроса.
Ехо?
Даниела?
Чарли?
Ехо?
Чарли?
Ехо?
Джейсън?
Знам, че изглежда много странно,
но за доброто на Даниела искам да направиш нещо за мен.
- Какво?
- Можеш ли да откриеш къде е колата ти?
- Можеш ли да я откриеш?
- Да.
- А направила ли си го?
- Не съм се сетила да я проследя.
- Дай ми телефона си.
- Как ли пък не!
Блеър, дай си телефона!
Няма да ти сторя нищо.
Само ми дай проклетия телефон.
Блеър, дай ми го!
Добре.
- Сядай долу, веднага!
- Добре.
А сега...
Какво става тук, мамка му?
Къде са тези други светове?
Представи си, че си риба в езеро.
За теб то е цялата ти вселена.
Но един ден някой бръква и те изважда от водата.
Тогава осъзнаваш, че целият ти свят е само едно езеро.
После виждаш друго езеро, дървета и небето над тях.
И внезапно те осенява прозрението, че си...
Че всички сме част от по-загадъчна реалност,
отколкото бихме могли да проумеем.
Значи всички тези светове са около нас,
- но не ги виждаме?
- Съвсем близо са.
Само на няколко микрона разстояние.
И ако съзнанието ни беше по-гъвкаво, можехме да се пресегнем и да ги докоснем.
А имаше ли светове...
които те изкушаваха да останеш?
Докато бях в кутията,
почти бях загубил надежда, че ще открия пътя за вкъщи.
Имаше един свят, в който реших, че бих бил щастлив.
Но се върна у дома.
Съжаляваш ли?
Ни най-малко.
ДОМАКИН - ГОСТ
35: ЗНАЕМ КАКВО ТРЯБВА ДА СТОРЯТ. 22: НЕ МИ СЕ МИСЛИ.
{\an8}22: ВИДЯХ ДВАМА ОТ НАС В КЪЩАТА. 44: ЗНАЕХ, ЧЕ НЯКОЙ ЩЕ ГО ПИПНЕ.
Питай друго.
Здрасти, влез. Тъкмо си говорехме.
Това подозрително ми прилича на завиване.
И какво, вече си голям да те завиват ли?
Благодаря ти, че ни доведе тук.
Като се има предвид, че си е страшно, се държиш много смело.
Гордея се с теб, хлапе.
Лека нощ, миличък.
Лека нощ.
Хайде.
Помниш ли как се запознахме?
Можеше да е всеки.
Но се оказа ти.
И от всички останали
отново се върна ти.
Влязох в чата.
Казах им, че сме взели решение.
Не искам лотария.
Избирам теб.
Лошо!
Помогни ми.
- Кой те подреди така?
- Беше един от нас.
Колко от нас са тук?
Ще умра ли? Не искам да умирам.
- Колко са?
- Намери Чарли.
Къде е Чарли?
- Мамка му!
- Моля те...
- Стреля ли се?
- Чакайте ме долу с Чарли. Побързай!
Пусни го.
Казах да го пуснеш.
- Слушай...
- Стой там! Не мърдай!
Горе ли са?
- Да.
- Съблечи си дрехите.
Веднага! Няма да повтарям.
Действай.
Сваляй всичко.
Имате ли парола?
Да.
Кажи ми я.
- Колко уби досега?
- Не знам.
Паролата.
Добре, ще ти я кажа.
Даниела, вземи Чарли и тръгвайте. Хайде!
- Не и без теб.
- Няма да ви спирам.
Не съм дошъл за това.
Аз съм онзи, който създаде кутията.
Аз съм отговорен за цялата тази каша.
Ужасно съжалявам.
- Простете ми.
- Чарли!
Мамка му.
- Как ни откри?
- Блеър имаше проследяващо приложение.
- А другите как те откриха?
- Един сложил устройство на хондата
и се усетих едва когато започнаха да се появяват другите. Проследиха ме.
Какво става?
Трябва да тръгвате. Колата е отвън.
Моля ви, опитвам се да ви помогна.
Покажи ни къде е.
Хайде.
Джейсън.
Това е твое.
Тръгвай! По-бързо!
Даниела! Чарли!
Наведете се!
Как сте, добре ли сте?
Май не ни последваха.
Какво ще правим? Няма къде да отидем.
Вижте, май ни е оставил нещо.
- Колко са ампулите?
- Знам ли, около 40.
Има и торбичка.
Прахът на Макс.
И това.
ПУСНЕТЕ ЗАПИСА
НОВ ЗАПИС
Когато влязох в кутията, бях изпълнен със съжаление.
Но веднъж пристъпих в един свят
и открих семейство, създадено от решение, което се бях уплашил да взема.
Изгаряше ме завист.
Отначало си мислех, че причината си ти, Даниела.
И макар отчасти да бе така,
осъзнах, че онова, което всъщност исках да открадна,
бяха взетите от теб решения, Джейсън.
И най-вече решението да направиш място в живота си
за нуждите и мечтите на някой друг.
Мисля, че част от нас, тоест от мен,
се боеше да рискува с любовта.
Цял живот съм се оставял на този страх.
Но ти си се избавил от него и си си подарил един пълноценен,
неподреден, но и прекрасен живот.
Нищо не може да оправдае онова, което извърших.
Този свят вече не е безопасен за вас.
Дано намерите нов дом. Сигурен съм, че ще успеете,
защото сте преживели невъобразими неща, но те са ви превърнали в късчета от пъзел,
които пасват само едно с друго.
Наистина ли няма друг начин?
Останем ли, ще живеем в страх.
Тя е права.
Чакай.
Вижте, ето ги.
Погледнете. Даниела.
Това е той.
Къде отива?
- Тук са.
- Не сме дошли да ви спираме.
Сетихме се, че шансът ви за нормален живот е да напуснете този свят.
- Прав е.
- Дойдохме да се сбогуваме.
Съжалявам.
Искам само ти и Чарли да сте в безопасност.
А ти...
- Грижи се за тях.
- Да.
Не! Защо точно той да остане с тях?
Не става въпрос за него. Важното е какво иска тя.
Така е най-добре за сина ни.
Пуснете ги да минат.
Не.
Пуснете ги!
Дръпнете се!
Пуснете ги!
Чарли.
Даниела.
Познаваш ли ме?
Не.
Но те търсех.
Превод на субтитрите Живко Тодоров