Dark Matter - Season 1 (2024) (Dark.Matter.2024.S01E08.WEBRip.srt) Свали субтитрите
Къде е майка ти?
- Отиде у Райън.
- Защо?
Минди звучала разстроена по телефона и тя реши да види как са.
Ясно.
Какво ще кажеш за една късна пица?
Да, четеш ми мислите.
Ей сега идвам.
Здравей.
Откъде те познавам?
Аз съм, Даниела.
Даниела с "Хонда Сивик"?
Да, същата.
Изтъркваш си накладките по-бързо от всеки друг клиент.
Така ли?
- Значи съм ти клиент?
- В "Лойълти Мотърс" на площад "Логан".
Мислиш се за автомонтьор?
Такъв съм.
Какво е последното, което помниш?
Бях в бара, в който ходя.
- Кой бар?
- "Шейкърс" на площад "Логан".
Попрекалих с пиенето.
- Но един тип все ме черпеше.
- Кой?
Не го познавах.
Каза ми името си. Беше Джеймс или...
Не помня.
Този ли е?
- Да.
- Този човек те е черпил?
Да. Кой е той?
- Изпратих ти я.
- Да, клиника "Биг Шолдърс".
- Искаш ли да ви закарам?
- Няма нужда.
- После звънни да кажеш как е минало.
- Благодаря ти.
- Здравей, тате.
- Здрасти.
- Пицата дойде. Поръчах от "Пикуодс".
- Супер.
Ей сега ще дойда.
- Правиш ли нещо тук?
- Да, тъкмо местех едни неща.
Да ти помогна ли?
Какво? Не, няма нужда. Влизай, ей сега идвам.
Добре.
- Джейсън, добре ли си?
- Да.
Трябва да пийна нещо.
Много си бърз.
- Какво?
- Същото ли?
Да.
Заповядай.
По дяволите!
Ти кога...
Тази вечер.
- А ти?
- Вчера.
- И теб ли те отвлече?
- Да.
Убиха Даниела пред очите ми.
- Другата Даниела.
- И пред мен.
- Теб пребиха ли те във "Велосити"?
- Аманда ми помогна да избягам.
И на мен.
И на мен.
Явно е било неизбежно различните ни варианти да се пръкнат в кутията.
Колко сме?
Някои сигурно са били убити или са се изгубили.
Или са свършили ампулите.
Но други, като теб и мен, са взели правилното решение.
- Правилното решение.
- Или им е провървяло.
Пътищата ни са били променени от различните врати и светове,
но в крайна сметка сме намерили пътя до това Чикаго.
Всяко решение, което вземах вътре, е създавало още един Джейсън.
Както и техните решения.
И на тези Джейсъновци.
И на другите.
Мамка му.
Къде е твоята Аманда?
Загубих я.
Къде?
В един мрачен свят.
А твоята?
Намери свят, в който реши да остане.
Това е хубаво.
Останаха ли ти ампули?
И аз нямам.
- И ето ни тук.
- Да, ето ни тук.
И сега какво?
Сигурно си се сетил за Канкаки, нали?
- Знам за този резерват от Чарли.
- Ние знаем.
Джейсън Две, както го наричам, не знае за него.
- Ясно.
- Ще го изведем с колата нощем.
Ще го разходим по някоя от пътеките по северния бряг на реката и...
- И аз се сетих за това.
- Днес изкопах гроба.
Нямаме пистолет.
Ти нямаш.
Планът е добър, но възникват доста проблеми.
Всички искаме едно и също.
Да си върнем семейството. Искаме си живота.
Допреди месец бяхме един и същ човек с едни и същи мисли.
Произнасяхме едни и същи думи. Изпитвахме едни и същи страхове и любов.
За нас той е Джейсън Две,
тоест всички се смятаме за Джейсън Едно, но не може всички да сме Джейсън Едно.
- Според теб колко са се върнали?
- Един се опита да ме убие снощи.
А друг ме следеше днес.
Ако докопам Джейсън Две, ще си плати, кълна се.
Не искам да нараня теб или някой като нас,
но няма да позволя някой да ми попречи да бъда с Даниела и Чарли.
Аз черпя.
- Нещо друго? Още кафе да се стоплите?
- Да.
- Не бързайте.
- Благодаря.
Тук не се пуши.
Забранено е.
След вкусна закуска няма нищо по-хубаво от една пура.
Така съм чувал.
Тук не се пуши.
Да извикам ли управителя?
Много сте невъзпитан.
Вътре не се пуши. Пречите на другите клиенти.
- Преча ли на някого с моята пура?
- Да.
Да, пречите.
Изгаси я.
Веднага.
Може ли един личен въпрос?
Как станахте инспектор?
Да?
- Добро утро.
- Рано си станала.
- Ще закараш ли Чарли на училище?
- Добре.
Ще местим едни картини в галерията. Може ли да взема хондата?
- Вземи колата на Чарли.
- Не, хондата - бездруго не я караш.
Не, колата на Чарли е по-широка.
- А и забравих да налея бензин в хондата.
- Съвсем ли няма?
Мила, просто вземи колата на Чарли.
Добре.
- До скоро.
- А, слушай...
- Как беше Райън снощи?
- Не много добре.
Не проумявам защо пак е пропил след толкова години.
И той каза същото.
- Ще тръгвам.
- Хубаво.
Бих ти дал да караш,
- но колата ми върти някакви номера.
- Нищо.
- Къде отиваме?
- Как къде? Карам те на училище.
Ами Чикагският университет? Нали искаше да ми покажеш кампуса?
- За днес ли ти казах?
- Да.
Добре де, няма значение.
Не, щом съм ти обещал,
ще отидем.
Знаеш, че балът ми не стига да се класирам.
Не е късно, още можеш да си оправиш оценките.
Ето го факултета по физика. Там съм прекарал най-много време.
В онова общежитие се запознах с майка ти.
На градинското парти?
За малко да не отида. Реших в последната минута.
- Ами ако не беше отишъл?
- Щях да съжалявам до края на живота си.
Не, нямаше.
Лесно е да съжаляваш. Но няма как да върнеш миналото.
- Още си млад, някой ден ще разбереш.
- Или ти си твърде възрастен да разбереш.
Защо говориш така?
Целият ти живот е изграден върху миг, който е щастлива случайност.
Съвсем произволно решение да отидеш на парти.
Какво има?
- Добре ли си?
- Да.
Стори ми се, че видях някого.
Ще ти покажа библиотеката.
- Ела.
- Добре.
РАЙЪН
СКРИТ НОМЕР
Ало?
- Извинете...
- Плъзнете пропуска си.
- Само да му покажа библиотеката.
- Имате ли пропуск за посетител?
Не, аз съм бивш възпитаник, а той си търси учебно заведение.
- Тате, да си вървим.
- Моля ви, обещах му.
- Другия път си вземете пропуски.
- Благодаря, няма да се бавим. Ела.
- Какво?
- Да, виждаш ли?
- Това е много яко.
- Да, хайде, ела.
- И си учил тук?
- Построиха го, след като завърших.
- Ела. Седни тук.
- Какво има?
Много е яко, нали?
- Наред ли е всичко?
- Да.
- Сигурен ли си?
- Да.
Хайде. Натам няма нищо интересно.
- Ела.
- Какво ти става?
- Моля?
- Държиш се много странно.
Забравих, че трябва да свърша нещо. Виж сега, вземи колата.
Чакай ме на южния портал на 57-а улица. В южния кампус, разбра ли?
- Не знам къде се намира.
- Пусни си навигацията на телефона.
- Мога да карам само с придружител.
- Няма страшно.
Тате, какво става?
Ще ти обясня всичко, като се срещнем. Повтори къде ти казах.
- При южния портал на 57-а.
- Точно така, тръгвай. Довери ми се.
Чакай!
Какво искаш? Кажи ми.
Мамка му!
- Талонът и книжката.
- Да.
- Разрешително за курсист?
- Г-н полицай!
Колата е моя. Това е синът ми.
- Тук не се паркира.
- Тъкмо тръгвахме, той ме чакаше.
Бяхме на обиколка, аз съм бивш студент.
- Не може да паркира в активна лента.
- Съжалявам.
Аз съм виновен.
Съжалявам.
- Ето.
- Благодаря, задължен съм ви.
Внимавай.
- Добре.
- Разбрахме. Приятен ден.
- Мамка му!
- По-добре ти карай.
Тръгвай.
- Потегляй, мамка му!
- Добре.
Подпис и дата.
Боже мой.
Не ме докосвай.
Пушене в ресторант?
Просто исках да дойдеш някъде, където да поговорим.
Защо?
Решил си да кажеш истината ли?
Повече не ми се слушат лъжи.
- Платих ти гаранцията, не ми благодари.
- Каквото и да е станало, не съм бил аз.
- Ясно. Не.
- Чуй ме.
Вечерта, когато с Райън празнувахме в бара, те видях за последно.
- Какви ги говориш?
- Онзи човек не съм аз.
Той е друг мой вариант. Създал е кутия. Моята кутия.
Може да прониква в други светове
и ме отвлече от моя, за да открадне живота ми.
- Знаеш ли как звучи това?
- Ще ти докажа. Звънни ми.
Съжалявам.
Това е последното нещо, за което те моля. Просто ми звънни!
Здрасти, кажи.
Видя ли?
Звънни му пак и му кажи, че си си спомнила
колко хубаво е било във Флорида Кийс миналата Коледа
- и искаш пак да отидете.
- Не сме ходили там на Коледа.
Аз го знам, но той - не.
Вдигни.
- Ало?
- Здрасти.
Връзката се разпадна. Чуваш ли ме? Наред ли е всичко?
Да.
Спомних си нещо.
Нали миналата година ходихме във Флорида Кийс за Коледа?
Искаш ли пак да отидем?
Да, със сигурност.
Помниш ли къщата?
В розово и бяло, до плажа?
Да, много ми хареса там.
- И на мен.
- Ами да отидем тогава.
Здрасти, мамо.
Днес избягахме от училище. Мила, искам да си дойдеш вкъщи.
- Защо?
- Ще ти обясня, като дойдеш.
- Как е възможно?
- Не е само той.
Тук има и други мои варианти.
Трябва да измъкна Чарли.
Нека дойда с теб.
Къде да се срещнем?
Ти избери, защото той мисли точно като мен.
Пред "Бобчето".
Да си измислим парола, за да знаеш, че съм аз.
Юпитер.
Юпитер.
Не обещавам, че ще дойдем.
Пази се.
Моля те, внимавай.
Опасен е.
ПАРКИРАЛА СЪМ В УЛИЧКАТА ЗАД КЪЩАТА. ЕЛА, НО НЕ КАЗВАЙ НА...
Ехо?
Здравей.
- Къде е Чарли?
- Слезе да вземе един куфар.
- Защо?
- Трябва да се махнем от тук, да заминем.
Имаме малко неприятности, мила. Ще ти обясня.
- Свързано е с инвестицията и Лейтън.
- Какво е станало?
Моля те, стегни си багажа. Вземи най-необходимото, трябва да заминем.
Веднага!
Чарли, слушай, трябва...
Ела за малко.
Добре.
Съжалявам, ако съм те стреснал.
Нали?
Ще си събереш ли багажа?
Да.
Добре.
В ОПАСНОСТ СМЕ, ИДИ В МЕТРОТО. НЕ КАЗВАЙ НА ТАТКО.
- Какво правиш?
- Нищо.
Ще вземем тойотата, не хондата.
Вземи това.
- Не си забравяй телефона.
- Благодаря.
Ще извадиш ли сак?
Да, ще взема един от мазето.
Ще ми помогнеш ли?
- Мамо?
- Сядай!
- Какво става?
- Сядай в колата!
Елате с мен, опасно е!
- Остави я, Чарли.
- Бързо, качвайте се!
Мила, ще ти прозвучи откачено и ще решиш, че съм се побъркал, но не съм.
Какво става?
Помниш ли вечерта, когато празнувахме наградата "Павия" на Райън?
Когато излязох от вкъщи, те видях за последно - до този момент.
Мамо?
Джейсън, с когото си сега, е самозванец.
Той създаде кутия, с която прониква в други светове.
Отвлече ме от този свят, за да ми открадне живота.
- Спри, моля те.
- Откачено е, но мога да го докажа.
Спри колата.
Чарли, добре ли си?
- Да.
- Трябва да се махаме.
Аз съм.
- Даниела.
- Чарли.
- Даниела!
- Какво става?
Даниела!
Даниела!
Кажи паролата.
Юпитер.
Юпитер.
Превод на субтитрите Живко Тодоров