Dark Matter - Season 1 (2024) (Dark.Matter.2024.S01E07.WEBRip.srt) Свали субтитрите
РАЙЪН
{\an8}НЕ СЕ ОБАДИ.
{\an8}ДАНО ВСИЧКО Е НАРЕД. НЕЩО НОВО?
{\an8}Здравей.
Здравей.
- Какво е това?
- Продукти за вечеря. Реших да сготвя.
Колко още ще ми се сърдите?
Аз ще отворя.
Здравей, аз съм инспектор Мейсън.
Вашите тук ли са?
Благодаря.
Знаете ли защо съм дошла?
- Не.
- Не знам.
И двамата познавате Райън Холдър.
- От колежа.
- Откакто се помня.
Преди два дни
приятелката му Минди Стюарт го обявила за изчезнал.
Изчезнал?
Не се бил обаждал от 12 часа, било необичайно.
Не дошъл и на уговорената вечеря.
Кога за последно видяхте г-н Холдър?
Видях го преди пет дни.
- Къде?
- Ходих у тях.
- Как ви се стори?
- Беше си добре.
- Нищо необичайно?
- Не съм забелязала.
- А вие кога го видяхте за последно?
- Преди три дни.
- Къде?
- Във "Вилидж Тап", един бар.
- Имаме видеозапис на срещата ви.
- Ами да.
Изглежда това е последното място, където някой е видял г-н Холдър.
- Как ви се стори онази вечер?
- Честно казано...
- Не особено добре.
- Защо мислите така?
Най-вече ми направи впечатление, че пи доста.
Това необичайно ли е?
Да, от гимназията насам е въздържател. Не съм го виждал да пие.
Къде отидохте след бара?
Аз се прибрах вкъщи, а той не знам къде е отишъл.
Благодаря ви.
Ако се сетите още нещо, номерът ми е отзад.
Благодаря.
Не ме изпращайте.
Ще дойдеш ли горе?
Ето защо ходих при Райън.
- Къде го намери?
- Проследих те до складовата ти клетка.
Занесох едно на Райън, за да го питам какво е.
Не е каквото мислиш.
Това е експериментално съединение, което приспива
- някои участъци от префронталната кора.
- С каква цел?
За да наблюдавам макроскопични обекти, докато са в суперпозиция.
Райън го създаде за мен.
Не ми каза такова нещо.
Подписа споразумение за поверителност. Защо не ме попита направо?
Защото сякаш вече не се познаваме, а това е ужасно.
И ме е страх.
Инжектираш ли си го? Не ме лъжи.
Да.
Влияе ли ти някак?
Страничните ефекти са сериозни.
- Искам да спреш.
- Добре.
- Можеш ли?
- Да.
Ще спра.
Какво има в складовата клетка?
Куп неща от...
За моя проект.
Да, но сякаш ги криеш.
Крия ги.
Чувствах се гузен, че искам нещо повече и се занимавам с това. Така че да.
Сигурна ли си, че трябва да го правим?
Ще изхабим две ампули и ще загубим цял ден.
Знам, че е така.
Но при тестовете се развиваше зависимост към опиата
и не е изпробван при толкова дълга употреба.
С теб живеем в такова състояние на стрес вече 29 дни.
Нужна ни е почивка, нещо съвсем различно.
- Лекарска препоръка.
- Добре.
Съберете се около мен, както се упражнявахме.
Някой знае ли защо сме тук?
Вижте!
Какво честваме в Седмицата на студения синтез?
- Първия работещ термоядрен реактор.
- Да. Да влезем ли?
- Да!
- Елате.
Къде си ни довела?
Не съм сигурна. Дори не описах света.
Наблегнах на неща, които си заслужава да видиш в един свят.
Например?
Разбирателство между хората,
технологии, които не унищожават природата и човечеството.
Но най-вече писах за съпричастността.
Здравейте. Две чаши топло какао.
Благодаря.
Значи си писала за хората, а не за вещите.
Важното е с кого споделяш живота си, нали?
Вкусно ли е?
Да.
Май чашката се яде.
Вкусно, нали?
Каза го!
Казва се "Спайър".
{\an8}На върха на кулата "Обама". Най-добрият в града.
Държи го моя приятелка. Кажете, че ви праща Сид.
Благодарим.
Харесва ми в това Чикаго.
- Чакай, тръгваме ли си?
- Само аз.
Имам изненада. Среща след два часа?
Добре, къде?
Например в този ресторант.
- Добре.
- Става ли?
Супер.
Извинявай. Чао.
- Още едно?
- Да.
Не, искам да го направя. Ще бъде страхотно, вярвай ми.
Здравейте.
- Може ли да ни снимате?
- Добре.
Благодаря.
Онова бутонче там.
Имате специален повод ли?
Да, нашата годишнина.
- Ура!
- Дано е станала.
- Изглеждате много щастливи.
- Благодаря.
Вие и партньорката ви също.
Снимах ви.
- Все го прави.
- Простете.
Толкова бяхте сладки!
- Откога сте заедно?
- Моля?
Отскоро.
{\an8}"СПАЙЪР" ЧИКАГО
Благодаря.
- Изумително е.
- Май не съм облечен подходящо.
Това е за теб.
Добре.
Идвам след малко.
Супер. Много си секси.
Като си измия лицето, ставам друг човек.
Наздраве.
Взел съм ти нещо. Затвори очи.
Отвори ги.
Откъде?
Видях ги на витрината на магазинче, докато обикалях.
Запомнил си ги.
Благодаря.
- Намерила си ме?
- Не устоях.
- И?
- Не си учен.
- А какъв съм?
- Продаваш застраховки.
Ама че скучен живот.
Потърсих и себе си.
Тукашната Аманда Лукас е изчезнала преди две години.
И тя като мен е родена в Сиатъл,
който тук се намира в окръг на име Каскадия.
И тя като мен е израснала в Сао Пауло и е дошла в Чикаго на 17 г.
Има двойно гражданство.
Но за разлика от мен, родителите й са починали и няма брат.
- Виж ти.
- Така че...
За мен е идеално.
С помощта на лицево разпознаване и сканиране на ретината
си извадих нов паспорт за десет минути.
Тук имам отлична кредитна история.
Накъде биеш, по дяволите?
Ще остана. Не мога да продължавам повече.
И ти го разбираш.
Имаш дом, който търсиш, но аз нямам такъв.
Не мога да се върна в моя свят.
Ако не броим теб, си нямам никого.
А ти дори не си моят Джейсън.
Значи ме изоставяш?
Джейсън.
Искам да останеш.
Знам, че има безброй светове с други Джейсъновци,
които са много по-умни от мен и биха останали.
Съжалявам, но аз не съм един от тях.
Колкото и да...
Поне да ти оставя няколко ампули.
- Защо?
- Защо ли?
Не знаем дали всичко ще се нареди.
Няма съвършени светове,
но трябва да направим така, че животът ни да е възможно най-хубав.
Какво ще правиш, къде ще отидеш?
Ще се върна в Сиатъл, където вече никой не познава Аманда Лукас.
- Ще започна начисто.
- Вече си го обмислила. Сигурна ли си?
Ако съзнанието е връзката ни с реалността,
важно е не само съзнанието на човека, който отваря вратата,
а умовете и на двама ни.
Ами ако точно аз ти преча да се свържеш с твоя свят
и да се върнеш при тях?
Невероятна си.
Съжалявам, аз съм виновен.
- Аз те въвлякох в тази история.
- Не, нищо подобно.
Не съжалявай за нищо.
Не съжалявам.
Дано ги намериш.
Благодаря.
{\an8}"НЕСИГУРНОСТ" ДАНИЕЛА ВАРГАС
- Ало?
- Здравей.
Здравей.
От какъв телефон звъниш?
Моят се повреди. Взех назаем телефона на един човек тук.
Всичко наред ли е?
Да, обадих се да видя как върви сутринта ти.
Откакто се видяхме преди час ли?
Всичко наред ли е?
Да.
Просто се сетих,
че приемам толкова мигове с теб за даденост.
Ставам сутрин, поемам по моите задачи,
но сега изведнъж ме осени
прозрението колко много те обичам.
И реших да ти го кажа, защото...
не се знае какво ще стане, нали?
Искаш ли да отменя плановете за довечера
и да облека най-сексапилния си анцуг?
Много бих искал.
Трябва да затварям, видеосрещата с инвеститорите започва.
Добре.
Обичам те, мили. Ще се видим довечера.
Татко?
- Чарли?
- Не, другият ти син.
Какво правиш?
Не можах да заспя.
Затова се облече в черно, обу се и се мотаеш из собствената си кухня?
Реших да се поразходя.
Ами отивай.
Обичам те, хлапе.
Какво?
Какво има?
Знам, че за теб съм ужасно разочарование.
Не.
Не бих твърдял подобно нещо.
- Какво правиш?
- Защо, какво има?
Кажи ми.
Какво става с теб?
Татко, годишнината наближава.
Все си мисля за Холи и колко е несправедлив животът.
Тя можеше да постигне нещо, а аз съм толкова тъп, че ме скъсаха.
Макс.
Макс.
Животът не е такъв.
- По-сложен е.
- Момичето е мъртво.
Дари ми сърцето си, за да живея.
Точно на мен ли ще обясняваш колко сложен е животът?
Прав си.
Разкарай се!
Макс.
Как мина седмицата?
Даниела е действала зад гърба ми,
разговаряла е с мой добър приятел за мен и работата ми.
За неща, за които трябваше да пита мен.
И обмислям да си стегна багажа и да си тръгна.
И това ще реши проблемите ти?
Защо не ви харесва, че искам да се избавя от неприятна ситуация?
Нямам нищо против.
Но не е ли възможно да бягаш от самия себе си,
от истинската си същност?
Вижте, аз не знам нищо за вас.
- Тук не обсъждаме мен.
- Да, но как да ви се доверя?
Кажете ми поне нещичко. Само едно.
Не искате ли? Хубаво. Тогава аз ще ви кажа нещо за вас.
Например, че обичате сладкото.
Защото държа бонбони на бюрото си? Това не е държавна тайна.
Да, но загатва, че обичате да ви харесват, че сте добър човек.
Подозирам, че психологията не е било първото ви призвание.
Прав си, имах много призвания.
Струва ми се, че сте от хората,
които се раздават, за да помогнат на другите, особено на мъжете.
Вие никога не бихте си тръгнали, ако срещнете трудности.
Всъщност вероятно сте имали родител, който се е нуждаел от грижи.
Да, нуждаела се е отчаяно от вас и затова сте станали от хората,
които спасяват другите, вместо да помогнат на себе си.
Искам да си тръгнеш.
- Веднага.
- Добре.
Здравейте. Простете за безпокойството. Трябва да ви питам нещо, минавах наблизо.
Седнете.
Прегледахме данните от телефона на Райън Холдър.
Преди да изчезне, е бил засечен в индустриална зона в Южно Чикаго.
Добре.
Отишъл е там веднага след срещата ви във "Вилидж Тап".
Да знаете какво е търсел в тази част на града?
- И то посред нощ?
- Не.
Не сте ли били с него?
Не.
- И не ви е казал какво е правел там?
- Не.
Добре.
Хубаво.
В тази част на града няма много охранителни камери.
Но ако открия нещо интересно, ще ви се обадя.
И му каза: "Майната ти, напускам"?
- Животът е твърде кратък.
- Ясно.
- Как се казваше шефът ти?
- Алън.
Пия за теб, Алън, но да го духаш.
- Майната ти, Алън.
- Майната ти, Алън.
И ти ли имаш шеф гадняр?
Да.
Пред теб е.
Чакай, с какво всъщност се занимаваш?
Имам автосервиз. "Лойълти Мотърс", знаеш ли го?
Не? Обслужваме всички контета на площад "Логан".
Винаги ли си мечтал да имаш автосервиз?
Ако нещата се бяха развили другояче, можеше да следвам заедно с теб.
Без майтап?
Не ми личи, но навремето бях доста умно копеле.
Спечелих пълна стипендия в университета.
И какво стана?
Като пълен тъпак ме пипнаха да шофирам пиян след колежа.
Бях на купон на приятел.
Натряскахме се, хвърлихме жребий и ми се падна да карам.
Обаче по пътя за вкъщи се натъкнахме на патрул.
- Питал ли си се някога...
- Непрекъснато.
Още по едно, момчета?
Ами май трябва.
- Аз съм на уиски, ти искаш ли?
- Да.
Благодаря.
Случвало ли ти се е при среща с някого да си сигурен, че вече си го виждал?
- Да.
- Сериозно?
Заповядайте.
Благодаря.
За първи път те видях на градинското парти.
Когато погледът ти срещна моя,
сякаш някаква машинка прещрака в гърдите ми,
бе като сблъсък на планети.
На чисто интелектуално ниво винаги съм знаел,
че човешката отличителност е илюзия и всички сме направени от едно -
взривени късчета материя, образувани в пламъците на мъртви звезди.
Но просто не го бях усещал толкова дълбоко до срещата ми с теб.
Помня разговора ни само откъслечно,
помня как се смееше, как виното оставяше петна по устните ти.
И после ми каза:
"Една приятелка отваря галерия тази вечер. Искаш ли да дойдеш?".
Помислих си: "С теб бих отишъл навсякъде".
Днес напускам свят, в който момчето ни е живо.
Макс е жив.
За малко не откраднах този живот, както откраднаха моя.
Но осъзнах нещо.
Имам нужда от моя живот и семейство, а не от чужди.
"Преди смятах,
че важното в живота е да постигнеш някакво съвършенство.
И тъй като не бях го постигнал, се чувствах недоволен.
Но бях видял съвършенството.
Бях го постигнал и започвам да подозирам,
че малките житейски несъвършенства образуват едно по-различно съвършенство."
"Само искам да се върна
и да продължа пътуването с този твой вариант."
ВИЛИДЖ ТАП
Какво ще обичате?
Познаваш ли ме?
Да, Джейсън.
- Леко.
- Мат!
- Какво ще пиеш, какво става?
- Не тази вечер!
Не и тази вечер!
Мина да ме прегърне. Благодаря.
Здравей.
Добре се справяш. Здрасти.
Извинявай. Райън най-сетне се обади.
Отидох да го взема от един бар в Гари.
- Беше се запил здравата.
- Добре ли е?
Ами всъщност не. Доста е загазил.
Има си проблеми.
Къде е сега?
Вкъщи, отспива си.
Може би не бива да остава сам.
- Обадих се на Минди, тръгна натам.
- Добре си направил.
И трябва да звънна на инспектор Мейсън да я уведомя.
Може ли номера на Минди?
- Да видя как е.
- Добре.
Какво ще обичате?
- Искам да си купя пистолет.
- Добре.
- Не разбирам много от пистолети.
- Нищо. С каква цел?
- За самоотбрана.
- Добре.
Имаме този "Глок 23".
Калибър .40. Австрийски, солидна поразяваща мощ.
Има и по-малък модел, ако е за скрито носене.
- Значи ще повали нападател?
- Със сигурност.
И повече няма да стане.
Колко куршума побира?
- Патрона - тринайсет.
- Патрона?
Точно така.
Какво ще кажете?
- Истински пистолет.
- Да ви покажа други?
Имам хубав "Смит енд Уесън" .357, ако искате револвер.
- Не, този е идеален, вземам го.
- Добре. Имате ли разрешително?
Какво разрешително?
За носене на огнестрелно оръжие, издадено от полицията на щата Илинойс.
- Как да си извадя?
- Като подадете молба.
Добре.
Ясно.
А дотогава...
Имате ли нещо друго, например лютив спрей?
- Да, имаме, ето тук.
- Имате?
Препоръчвам спрея на "Фокс Лабс". 5,3 млн. единици по скалата за лютивост.
- Най-силният на пазара.
- Добре, ще го взема.
- Може ли да видя ножовете?
- Да, ето ги.
Нещо конкретно ли търсите?
- Ами не. Например този?
- Добър избор.
"Спайдърко Сивилиън". За самоотбрана и ръкопашен бой.
Само внимавайте.
- Да. Ще взема и двете.
- Добре, чудесно.
Ще платите на онази каса.
- Пак заповядайте.
- Благодаря.
Приятна вечер.
Размислихте за ножа ли?
Искам да купя пистолет.
Но не разбирам много от пистолети.
Май вече водихме този разговор.
Какво искате да кажете?
Преди малко говорихме. Показах ви "Глок", но нямахте разрешително.
- После си купихте лютив спрей и нож.
- Не съм идвал в този магазин.
Добре. Да нямате близнак?
Не.
Значи преди малко е влязъл човек, който прилича на мен?
Да, като две капки вода сте.
Със същите дрехи. Само че нямаше шина на пръста си.
- Преди колко време влезе?
- Двайсетина секунди преди вас.
- А знаете ли накъде тръгна?
- Не видях.
Ще ми кажете ли какво става?
Превод на субтитрите Живко Тодоров