Dark Matter - Season 1 (2024) (Dark.Matter.2024.S01E06.WEBRip.srt) Свали субтитрите
- Още не е довършена. Махай се.
- Хубаво ли е пак да рисуваш?
- Не мога да определя.
Обмисли ли онова, за което говорихме онази вечер?
- Кое точно?
- Да напуснеш галерията и само да рисуваш.
Внимавай какво си пожелаваш. Къщата ще се напълни с картини.
Прекалено си добра, за да правиш изложби на другите, наистина.
Първо да видим какво ще стане със сделката.
Сделката...
е сключена.
Дори не мога да осмисля тази цифра.
Някой ще ме закара ли?
- Къде?
- В скейт парка.
- Да, аз ще те закарам.
- Не, остави на мен.
Бездруго имам излизане, ще те метна.
С Брук ли ще се виждате?
- Да.
- Това ли ще е съдбовната среща?
Мога да отида и пеш.
Спокойно, няма да те изложа. Хайде, вземи си нещата.
А ти рисувай.
ЛОГАН
Притеснен ли си?
Да, малко.
Това е добре.
Не е нещо лошо. Когато си притеснен, се концентрираш.
Приятно прекарване. Ще се справиш.
- Здрасти.
- Здравей, как си?
Виж ти!
Май си готов за приключение.
Харесва ли ти? Стилен е, нали?
За мен ли е?
Заповядай.
Ще ти дам телефона на моя човек, печен е. Измъквал ме е от много каши.
Наистина ли ще запечаташ кутията?
Така ли?
Защо всъщност се върна?
Заради нея, нали?
Да, издънил си се с Даниела в твоя свят.
Създал си кутията, вместо да заживееш с нея.
Познах ли?
Приятно пътуване. И помни всичко, което ти казах.
Дано намериш каквото търсиш.
Чао.
- Ще дойдеш ли с мен?
- Да.
Купих ти нещо.
- Закъсня.
- Да.
Много си намусен, а уж беше с момичето, което харесваш.
Дру беше там, пак ме прецака.
Ще трябва да предприемеш нещо.
Какво?
Не знам, ти трябва да го измислиш.
- Ако не пробваш нещо...
- Лесно е да се каже.
После ще съжаляваш. Ще те гризе отвътре, няма да имаш мира.
Какво?
Какво става? Чарли?
- Да не би от... Боже!
- Гадост!
- Алергията?
- Да.
В какво е, в пликче ли? Ей сега!
Какво да търся, инжектор с адреналин ли?
Кажи ми как изглежда! Мамка му!
Това ли е? Ей сега! О, боже.
Сега какво да правя? Кажи ми!
- Здрасти. Ще се оправи, нали?
- Да, ще се оправи.
Само го преглеждат.
- А ти добре ли си?
- Да.
Как се случи това?
- Аз съм виновен. Дадох му сладолед.
- Не разбирам.
В него имаше ядки. Не прочетох...
Нещо се разсеях.
Колко разсеян трябва да си, за да забравиш алергията му?
Права си.
Какво правиш?
Трябва да определя място за търга в галерията.
Много си заета.
Отказах да работя на самия търг и ме натовариха с цялата подготовка.
Да ти помогна с нещо?
Не.
Откога ползваш конец за зъби?
Винаги съм ползвал.
Само ако имаш час при зъболекар, и си личи.
Реших да се грижа повече за венците си. Проблем ли е?
Не, просто ми е любопитно.
Добре.
{\an8}ПО РОМАНА НА БЛЕЙК КРАУЧ
- Как върви?
- Малко ми остана.
ВИЛИДЖ ТАП
ВИЛИДЖ ТАП
{\an8}ИМА ЧЕРВЕН НЕОНОВ НАДПИС
КАФЕНЕ
- Мамка му.
- Какво?
{\an8}А ОТСРЕЩА ИМА ВИНЕН БАР
ВИНЕН БАР
- Какво?
- Вратата е червена.
Това не е жена ми.
Нито кучето ми.
Не е моята врата, не е къщата ми. Днес явно нямам късмет.
Май няма никой вкъщи.
Бездруго е все едно - дървото в памет на Макс го няма.
Боже.
По-лошо е от всички онези безумни светове.
Куп варианти на Чикаго и все нещо не е както трябва.
Почти същите са, но никой от тях не е моят.
Не знам дали съм готов да се върна в кутията.
И аз.
Тази нощ ще спим в истинска стая.
Храната е разкошна.
Боже мой. Не знам дали е толкова вкусно, или просто съм гладна.
- Вкусно е.
- Нали?
Да. Слушай...
Не каза дали си открила тукашната Аманда.
- Тя не е психотерапевт.
- А каква е?
Ще паднеш, като ти кажа.
- Управител на закусвалня.
- Не!
Поне си управител.
Питала ли си се някога...
Ако махнеш съпътстващите елементи - например начина на живот
и всички външни неща,
кои са основните компоненти,
от които е изградена твоята същност?
Тоест управителката Аманда пак съм си аз, но на някакво базово ниво?
Да, точно така.
Личността е шаблон от мисли, чувства и постъпки, индивидуален за всеки човек.
Мислим, че е фиксиран, но не е.
Мисля, че хората се променят, но основните им черти си остават същите.
Да, темпераментът се оформя около тригодишна възраст,
но той е просто силата на реакциите ни към заобикалящата среда.
Моят Джейсън например имаше избухлив характер.
- И аз.
- Знаех си.
Но си по-съпричастен и контролираш импулсите си, за разлика от него.
Дължи се на твоите преживявания и решения.
Личността ни се променя много през живота ни.
Обожавам тази песен.
Какво?
Не, стига! Никак не ме бива в танците.
Естествено, и него не го биваше.
- От какво се боиш?
- От същото като всеки друг.
Ако се изложиш, можеш да излезеш от ресторанта,
да напуснеш града или буквално да напуснеш този свят.
- Хайде тогава.
- Майната му.
ХОТЕЛ "МИЛШЪР"
Беше много хубава вечер.
Да.
Наистина. Не е за вярване.
Струва ми се, че моят свят се стопява.
Мислиш ли, че може напълно да го забравиш?
Възможно е да дойде момент, в който да ми се стори като сън.
Какво имаш предвид?
Вече не е истински.
С теб нямаме друго освен тази реалност.
Ако искаш да се преместя на другото легло, само кажи.
Не искам.
- Но мисля, че трябва.
- Разбира се.
Джейсън, заповядай.
Имам всичко, което искам. Абсолютно всичко.
Но ето че сега разговарям с вас,
вероятно защото си представях този живот някак по-различен.
Вярвайте ми, положих много усилия, за да стигна там, където съм сега.
Възможно ли е да си имал нереални очаквания?
Да си идеализирал този етап от живота си?
Може би си си представял колко страхотно ще е да имаш всичко това -
съпруга, която обичаш, син, свободата да правиш каквото пожелаеш.
Но си забравил нещо. Животът си е просто живот.
Сам каза, че не е каквото си очаквал. А какво всъщност очакваше?
Ако кажа "съвършенство", ще ме помислите за кретен.
Иска да напусна галерията.
Ще напуснеш ли?
Честно казано, още не мога да го осмисля.
- Но сумата е огромна.
- Безумна дори.
Да, но има и разни дребни неща -
взе да ползва конец за зъби всеки ден и се облича по-стилно.
- Наеми бракоразводен адвокат.
- Знам, дреболии са.
- Но станаха много.
- Дай пример.
Оставя си ключовете на кухненския плот, вместо да ги окачи на куката до входа.
Събува се още щом влезе.
Вади чиниите от миялната веднага щом тя спре.
Постоянно иска секс.
Спри. Значи е станал по-сексапилен, по-чист и по-богат.
Но това, че забрави за алергията на Чарли, не е дреболия.
Преди няколко дни се издъних здравата.
Дадох на сина си Чарли сладолед.
Беше с ядки и се наложи да го караме в "Бърза помощ".
- Оправи ли се?
- Да.
Да, и ще му се реванширам.
Но Даниела още е много разстроена.
- Извини ли й се?
- Да.
Но ми се струва, че трябва да й покажа,
че обръщам повече внимание на семейството.
Някакви идеи?
- Харесват ми големите романтични жестове.
- А на нея?
Вие не ги ли харесвате? Всички ги харесват.
Понякога с партньора ми имаме различни схващания за романтика.
Значи сте омъжена.
Онази вечер, докато чакахме Чарли в "Бърза помощ",
- видях някакви белези на ръката му.
- От рана ли?
- Не, като от игла.
- Наркотици?
Премълча най-важното.
- Пита ли го от какво са?
- Не.
Напоследък много често излиза вечер.
Уж ходи на срещи да представя проекта си, но не съм сигурна.
- Трябва да го попитам.
- Недей.
Ще те излъже и ще стане предпазлив.
Проследи го.
- Сериозно ли?
- Да. Узнай какво става.
Не.
Ще поговоря с него.
Как научи за мен всъщност?
От бивше гадже.
Дълга история.
Искам да поговорим.
С удоволствие, но трябва да изляза.
- Къде отиваш?
- По-скоро - къде отиваме.
Аз знам, а ти ще разбереш по-късно.
На вечеря ли отиваме?
- Да.
- Добре.
Но първо трябва да се отбием на едно място.
Съвсем за малко, няма да се бавим.
Пристигнахме.
БЛАГОТВОРИТЕЛЕН ТЪРГ НА ИЗКУСТВО
Доведе ме на благотворителния търг?
- Да.
- Не.
Само искам да видиш едно нещо, много набързо.
- Не разбирам.
- Ела.
- Защо сме тук?
- Просто ми се довери.
- Как сте? Радвам се да ви видя.
- И ние.
- Обърни се, зад теб е.
- Кое?
- Върни ме вкъщи.
- Какво ти е?
Да си ходим.
Слушай, наясно съм, че се издъних.
Само не разбирам в какво.
- Не разбираш?
- Мислех, че ще се зарадваш.
Да.
Не. Не се радвам.
Това беше адски гадно и унизително.
Унизително? Картината е страхотна!
Взел си я без мое позволение и си помолил колегите ми да я изложат.
- Те се зарадваха!
- Нямали са друг избор.
После ме накара да облека роклята, която ненавиждам,
и ме заведе там, където всички ме познават.
Картината не само е ужасна, но е и недовършена!
- Картината е прекрасна!
- Не го решаваш ти, Джейсън.
Творбата е моя!
И е лична. Казах ти, че не искам да я продавам.
Тогава не я продавай, мамка му!
- Но защо хората да не я видят?
- Защото не съм рисувала от години!
Още се опитвам да разбера дали изобщо го искам!
Как въобще ти е хрумнало, че може?
Може би просто не си онази, за която те мислех.
Не исках да прозвучи така.
Може и да не съм.
- Само искам да си щастлива.
- Не, искаш ти да си щастлив.
- Какво е това?
- Мисля, че си го инжектира.
- Взема наркотици? Не вярвам.
- Има белези.
По дяволите.
Чакай малко. Може да е болен и да не иска да се тревожиш.
- Изпробва експериментално лекарство.
- Твърде невероятно звучи.
Но има таен склад, за който не знам.
- И какво има там?
- Това.
Не знам какво друго, не можах да вляза.
Можеш ли да го анализираш?
Пробата е малка, но мога.
Нека разберем какво е, а после ще решим какво да правим.
Добре ли си?
Да.
Просто си мисля, че трябва да отделя един ден за себе си.
Да се срещнем тук довечера?
Ами ако това е моят свят?
И да е, ще ме чакаш ли тук довечера?
Да ви помогна?
Ваши ли са картините?
- Невероятни са.
- Благодаря.
Тази...
Не знам защо, но ми напомня за плажа Джунуей.
Той е.
Да, сякаш е есен или нещо такова.
Ноември, по-точно.
Обичам изгревите.
Ще ви оставя да ги разгледате. Аз съм ей там.
Ако имате още въпроси, питайте.
И моята съпруга е художник.
- Местна ли е?
- Да.
Всъщност не.
На практика не сме заедно.
Тоест не че не сме заедно...
Сложно е.
Да.
Искате ли да изпием по едно кафе или нещо друго?
За съжаление, трябва да съм тук цял ден.
Хубаво. Ами тогава по-късно, като свършите.
А, всъщност ме разкарвате деликатно.
- Простете.
- Съжалявам.
По дяволите. Извинете.
- Няма нищо, благодаря ви, че дойдохте.
- И аз благодаря.
Здравейте, какво обичате?
Облечен си.
Супер.
Ще те гъделичкам!
Не е ли твоят свят?
Скоро ще ни свършат ампулите
и възможностите.
Да.
Може ли?
Благодаря.
Пишеш за дължината и цвета на косата й, описваш работата й.
Не е достатъчно.
- Старая се колкото мога.
- Знам, но трябва да е по-задълбочено.
Трябва да си проветря главата. Ще купя нещо за ядене. Ей сега идвам.
Да, фамилията е Десън. Д-Е-С-Ъ-Н.
Благодаря.
Здравей.
Реших, че си ме изоставил!
Извинявай. Кълна се, че няма да те изоставя.
Къде се загуби?
Наблюдавах другото си аз, следях го.
Проследих ги с Даниела до един ресторант, седнах отвън до прозореца и ги гледах.
После отидоха на кино.
Влязох в залата, седнах няколко реда зад тях
и ги гледах как гледат филм.
Започнах да разбирам как ме отвлече твоят Джейсън.
Сигурно ме е наблюдавал седмици наред.
На работа, когато сме излизали вечер с Даниела,
гледал е през прозореца как ходим из къщата,
представял си е, че мен ме няма, мамка му!
В момента съм обзет от влудяващи мисли.
- Не се получава.
- Да.
- Тъпчем на едно място.
- Но се приближаваме.
- Джейсън.
- Недей.
Помисли откъде започнахме, вече сме много по-близо.
Светът, който търсиш,
е песъчинка на безкраен плаж.
Не говори така!
Джейсън.
Видя как убиват жена ти.
Видя я да умира от ужасна болест. После пък не те познаваше.
Беше женена за други или за друг твой вариант.
Мозъкът ни не е пригоден за това.
Колко още можеш да понесеш?
Няма значение колко мога да понеса, стига да намеря моята Даниела.
Останаха ни десет ампули. Само десет.
- Май си права. Невъзможно е.
- Възможно е. Погледни ме.
Не искам да губиш надежда. Просто трябва да опитаме нещо по-различно.
Разбирам защо е сърдита.
Тя решава дали и кога ще покаже изкуството си на някого.
Същото каза и тя.
Какво изпитваш в момента?
Откровено казано, иска ми се да я напусна.
- Заради скарването ли?
- Заради всичко.
Скъсах се от работа, за да стигна дотук, а сега всичко се сгромолясва.
За какво мислиш, когато искаш да си тръгнеш?
За един безкрайно дълъг коридор
с много врати през равно разстояние, докъдето ми стига погледът.
Зад всяка от тези врати има различен вариант на живота,
който бих могъл да водя.
Ако не ми харесва даден вариант, мога просто да вляза през друга врата.
Интересна метафора.
- Може да си я открадна.
- Няма проблем, ваша е.
Говориш за всички тези врати.
Може би така се чувстваш най-комфортно - да живееш в коридор.
Знаеш ли как се нарича това?
- Как?
- Страх от обвързване.
Женен съм от 15 години.
Не говориш като мъж с дълъг брак.
Мислеше, че няма да разбера ли?
- За какво говориш?
- Стига.
Затова ли не работиш с мен - защото ме крадеш?
Не съм го откраднал от теб.
Как е възможно да си го създал? Точно това съединение?
Джей, все едно си надникнал в мозъка ми.
Райън, кълна ти се, изобщо не съм виждал изследванията ти.
А някой, който работи за теб?
Не.
Намесят ли се адвокати, ще преровят целия ти живот, всичките ти продукти.
- Лабораториите - абсолютно всичко.
- Не е нужно да се стига дотам.
Джейсън, водя преговори с множество фармацевтични компании.
Ако открият, че има конкурентни биотехнологии, край!
- Кой ти даде моята ампула?
- Има ли значение?
Съединението ти действа ли?
На крачка сме.
Какво е приложението му?
По-безопасна алтернатива на общата анестезия.
Лечение на травми, на фобии.
Радикално нов подход към контролирането на болката.
- А твоето действа ли?
- Да, готово е, действа.
Виж ти.
Как улучваш зоните на Бродман?
- Не мога да ти кажа.
- Хайде де.
Добре.
Поне ще ми кажеш ли какво е твоето приложение?
Хрумна ми нещо.
Искаш ли да ти покажа?
Какво е това?
Тайният ми проект.
И какво прави?
Сега ще ти покажа.
Господи, Джей.
Да не искаш и аз да си го инжектирам във вената?
- Ако искаш да видиш как действа.
- Безопасно ли е?
Да, правил съм го над сто пъти.
Не разбирам какво виждам. Джей, какво е това?
Това е проявление на твоя ум,
който се опитва да разтълкува нещо, за което мозъкът ни не е еволюирал.
И какво е то?
Петизмерно вероятностно пространство,
познато още под името "суперпозиция".
Джей.
Твърдиш, че съм в квантово състояние?
- Да, точно така.
- Джей.
Прилича на коридор,
но всъщност кутията се репродуцира във всички възможни реалности,
които имат същите координати в пространството и времето.
Не може да е...
Истинско е. Джейсън.
Боже мой!
Какво има зад вратите?
Безкрайни варианти на света, който познаваш.
Някои са малко по-различни, а други са невъобразими.
Мамка му.
- Чакай, не.
- Какво?
Това е опасната част.
Аспектите на съзнанието ти, като емоционалното ти състояние,
определят каква реалност ще видим, щом отворим врата.
- Да, разбира се.
- Така че трябва да се съсредоточиш.
- Развълнуван си.
- Опитвам се.
Вдишай.
Издишай.
Готов ли си?
- В Чикаго ли сме?
- В друг вариант на Чикаго.
По-добър и прогресивен свят от нашия.
И как се озовахме тук?
Помислих си за място, което приятелят ми би искал да види.
Толкова неща мога да ти покажа.
Не можем да останем дълго.
- Дай си телефона, ще те снимам.
- Добре.
Джейсън, как е възможно да създадеш по-добро съединение от мен!
Мислех, че в целия свят само аз знам как да го направя.
Съществуват много, много светове.
Както и много варианти на Райън.
Ти не си Джейсън, когото познавам.
Няма да ти създавам проблеми.
Не, чакай. Недей!
Чакай!
Джей!
ДАНИЕЛА ДЕСЪН
- Джейсън?
- Същият.
- Аз съм Антъни, човекът на Лейтън.
- Благодаря, че се отзова толкова бързо.
- Ще се справиш ли?
- Разбира се.
Първо ще вдигнем кофражно скеле. Ще намеря хора...
Превод на субтитрите Живко Тодоров