Dark Matter - Season 1 (2024) (Dark.Matter.2024.S01E05.WEBRip.srt) Свали субтитрите
Да го кажем на глас.
Добре.
Чувствам се в безопасност, щастлив...
И ми е топло.
Искам да се прибера у дома.
Как се чувстваше, когато отвори вратата?
Чувствах се смазан.
От толкова напрежение, мамка му.
Разбрах.
Схванах. Хайде да продължим. Ти избери следващата врата.
Не, точно сега няма да избирам нищо, нито пък ти.
- Погледни ме. Трябва да изчакаме.
- Ще изхабим две ампули.
Не.
Най-разумно ще е да изчакаме, докато овладеем емоциите си.
Така ще запазим живота си.
Не можеш да излъжеш кутията, тя ще усети.
{\an8}ПО РОМАНА НА БЛЕЙК КРАУЧ
Г.
- У.
- Б.
Я.
Мили боже.
Реших, че думата ти е "губиш".
Защо си толкова добра на тази игра?
Когато леля не можеше да ни гледа с брат ми, мама ни водеше на работа с нея.
Нямаше какво да правим и играехме играта.
Близки ли бяхте с майка ти?
Донякъде. Не беше лесно да си й дъщеря.
Имаше недиагностицирано биполярно разстройство.
- Виждате ли се често?
- Да, още живее в града.
Докато аз чаках майка си,
си просех монети от непознати.
Докато е била на химиотерапия?
Не ми харесва, че знаеш толкова много за мен.
А на мен не ми харесва, че не знаеш нищо за мен.
Защо си просел монети?
В болницата имаше автомат за закуски
и в него имаше десертче, което не знаех откъде другаде да взема.
Беше много вкусно.
- А майка ти не ти разрешаваше?
- Разрешаваше, но само по едно.
Като вземех монети от непознати, си купувах колкото искам, без тя да знае.
Хитро. Кое десертче?
Имаше жълта опаковка с много цветове, като конфети.
- "Бътърфингър".
- Не.
- "Дотс"?
- Със сигурност не.
"Ем енд Ем" с фъстъци?
Не, обожавам ги, но вкъщи са забранени, Чарли е алергичен към тях.
"Деърс"?
Не, в моя свят няма такива.
Кой влезе в кутията преди твоя Джейсън?
Казваше се Блеър. Беше главният инженер на кутията.
Обяви се за доброволец в деня, в който кутията беше готова,
после влезе Джейсън,
след това двама души, които намерихме чрез анонимна обява,
Селам и Алекс.
Всички ли бяхте близки?
Да.
Може да са открили своя свят мечта.
С.
Т.
Събуди се.
Действието на опиата отмина. Пак сме в кутията.
- Но какво ще правим с тази врата?
- Дали светът вече е избран?
Да, щом коридорът го няма, значи не сме в суперпозиция.
Значи въпросът е как спа.
Дълбоко.
Не помня да съм сънувал, но се чувствам по-добре.
И аз.
Умирам от глад.
- Да я отворим ли?
- Май се налага.
Чакай.
Ама че тъпотия.
Джейсън.
Тук няма никого.
И аз съм ужасно гладен.
Хайде да надзърнем. Остави вратата отворена за всеки случай.
Ще огледам асансьора.
По дяволите.
- Какво?
- Столовата е заключена.
Асансьорът не работи. Какво би причинило пълно затваряне?
- Имахме протоколи за определени ситуации.
- Какви например?
Ако някой отвън се опита да влезе
или ако нещо проникне през кутията.
Ехо?
Боже!
- Да се махаме, хайде.
- Лошо.
- Няма да гадая какво е станало.
- Нито пък аз.
Чакай.
Стой.
Хукваме след три, две...
Мръднете ли, стрелям. Горе ръцете!
Не може да бъде.
Блеър?
Боже мой!
Дойдохте да ме търсите.
Малко по-сложно е.
Значи нашият Джейсън те е отвлякъл от твоя свят
и те е довел в своя, за да живееш неговия живот, а той - твоя?
Така предполагам.
Само затова ли е създал кутията? За да се върне точно при онази Даниела?
Не знам.
А ти откъде познаваш Блеър?
В моя свят, Блеър, ти си приятелка на жена ми.
Но с теб не сме колеги.
- А какво работя?
- Адвокат по биоетика.
Изненадана ли си?
След колежа кандидатствах право.
Бях в резервите на университета, където исках да уча,
затова записах инженерство.
Тук живея.
- Гладни ли сте?
- Много.
Как ме открихте?
Не съм сигурна.
В кутията си мислех за теб.
Тази вечер в менюто предлагаме... Не го пипай, ако обичаш!
Извинявай.
Предлагаме пиле с кнедли, лазаня с месен сос и макарони с чили.
- Пиле с кнедли.
- И за мен.
- От колко време живееш тук?
- От три месеца.
И какво стана?
Беше си така, като дойдох, но нямаше електричество.
Подкарах аварийните генератори.
{\an8}Влязох в системата и намерих това.
{\an8}- Случило се е преди година.
- Това си ти.
Друг мой вариант.
Какви са тези твари?
Каквито и да са, този свят гъмжи от тях.
Другата Блеър ги е довела със себе си.
Мили боже.
- Какво е това?
- В какъв смисъл "гъмжи"?
Размножават се бурно.
- Значи си била отвън.
- Да, за провизии.
{\an8}Нося защитен костюм върху дрехите и досега успявам да избегна рояка.
{\an8}ЛАБОРАТОРИИ "ВЕЛОСИТИ"
{\an8}Те нападат и изяждат всичко, затова навън почти няма жива душа.
А защо още си тук, по дяволите?
Нали сме във "Велосити"? Сигурно има ампули.
Оцелелите от първата вълна са избягали с повечето.
- Имаме ампули.
- И аз имам.
Защо да живееш като...
Няма да вляза в кутията, докато не съм готова!
Разбра ли?
- Добре.
- Нали?
Добре.
Кой е най-откаченият свят, който си виждал?
Излязох през една врата и видях ужасяваща суша.
Прахоляк, изпепеляваща жега.
Езерото Мичиган се бе превърнало в пустиня.
Хората се деляха на банди.
Придвижваха се с кервани от камиони и мотори.
- Опитваха се да се избият. Пълно безумие.
- Господи.
Описа сюжета на "Лудия Макс".
- "Лудия Макс", филмът.
- За какво говориш?
- В твоя свят няма ли го?
- Не.
Ами втората част? Или третата, с Тина Търнър?
Певицата? Да не би в твоя свят да е актриса?
- Как те избудалках!
- Не е смешно.
Кажи сериозно, защо ти трябват парите ми?
Хайде де, помисли само. Имаш ключа за мултивселената.
Можеш да ограбваш банки.
Банкнотите се проследяват по серийните номера.
Не са еднакви във всички светове.
Ако се прехвърляш с големи суми, може да открият, че са фалшиви.
- Ама че скука.
- Слушай, действай много внимателно.
Обмисли хубаво всяко решение, което вземаш вътре.
Кутията може да стане еднопосочна врата. Сигурен ли си, че го искаш?
Да.
Сто процента.
Като малък, ако не можех да превъртя някоя видеоигра,
намирах "чийт" кода.
В началото беше забавно. Минавах нивата с лекота.
И накрая, очаквано, ми омръзваше.
Животът ми е такъв, откакто се помня -
използвам пари, връзки и влияние, за да получа каквото искам.
Но тази кутия не е скучна, Джей.
И вече разбрах, че не е нещо, което мога да надхитря.
- Да вървим.
- Чакай.
Как се чувстваш в момента?
Сега ли? Развълнуван.
Помни - винаги трябва да си честен, когато си в кутията, особено със себе си.
- Малко ме е страх.
- Няма нищо.
Обратното би било странно.
Благодаря.
Още не разбирам защо си влязла в кутията.
За да спася този Джейсън. Лейтън щеше да го убие.
Но къде искате да отидете?
Ще останеш ли в неговия свят, ако някога го намерите?
Дори не съм се замисляла. Само гледах да оцелея.
Може там вече да има друга Аманда, а и той е семеен.
Може и вече да си го разбрала,
но си изгнаник не само от дома си, но и от света си.
Колкото по-дълго стоиш в кутията и прескачаш от един скапан свят на друг,
толкова повече ще рухваш.
Затова съм тук, бях рухнала психически.
Знам, струва ти се, че не е минало много, но времето играе номера.
Трябва да обмислиш в какъв свят искаш да се озовеш.
И да избереш най-доброто за теб, а не за него.
Съжалявам, че не те подготвих по-добре.
Аз избрах да вляза. Исках го.
Благодарение на теб оцелях толкова дълго, така че няма смисъл да се обвиняваш.
Ела с нас.
Може да сме последните хора, които ще видиш.
Не.
Не ме мисли.
Ще се оправя.
Готов ли си?
- Леле!
- И така...
Можеш да отваряш врати, да влизаш и да излизаш от светове.
Във всеки възможен свят?
Не, нямаме достъп до цялата мултивселена.
Ясно.
- Значи светове, които...
- Които са в съседство с нашия.
Които са се разделили в даден момент от близкото минало,
които са съседни на нашия, в които съществуваме или сме съществували.
- Светове, в които сме се родили.
- Точно.
А ако действието на опиата отмине, докато съм извън кутията?
Тя ще си е там, когато се върнеш.
И така, мултивселената е на твое разположение.
Какво би искал да видиш?
Имам нещо за вас.
Тук са всичките ми записки от пътешествията.
Не са за хора със слаби сърца, но може да са ви от полза.
Бих ви дала от моите ампули, но нямам достатъчно.
Наистина ли няма да дойдеш?
Ще тръгна, щом съм готова.
Пази се.
Струва ти се, че само да помислиш за желания свят,
и ще се свържеш с него, но не е толкова просто.
Всичко ти пречи.
Страхът и случайните мисли, подсъзнателните желания.
Уж се обучавах, а не можах да ги овладея.
Добре ли си?
Животът й е съсипан.
Твоят също, както и животът на другите пилоти.
Той е знаел как да се върне.
Можеше да помогне на всички ни, да спре пилотите.
Можеше да предотврати
толкова много мъка.
Съжалявам.
Просто недоумявам как е станал такъв човек.
Ти не си станал такъв.
- Сигурна ли си, че си готова?
- Просто искам да тръгнем.
Май разбрах защо е станал такъв.
Когато Даниела ми каза, че е бременна, малко се колебаеше.
Беше сигурна, че много иска да има деца,
но не знаеше дали иска да са от мен,
дали да гради живот с човек, който постоянно ще отсъства.
Наложи се да се прибера вкъщи и хубаво да си помисля,
да се запитам бих ли могъл да се откажа от всичко,
за да отгледам дете с нея.
Цяла нощ разсъждавах и се кълна, че видях и двата пътя.
Накрая отидох при нея и я убедих, че съм достоен за нея и детето.
Ако не бях го направил,
ако се бях отказал от любовта на живота си заради една научна теория,
нямаше да се спра пред нищо, за да си докажа,
че съм бил прав и съм взел правилното решение.
- А той е избрал другия път.
- Да.
И вероятно е стигнал до извода, че не си е струвало.
Съжалявам.
Няма нищо.
Това ми помага да осмисля нещата.
Видя ли?
Въпросът е да съгласуваш мислите и подсъзнанието си.
Хайде, да тръгваме.
Хайде пак. Хрумна ми един нов свят, който искам да видя.
С тази доза на опиата ни остават пет минути.
Съвсем за кратко, готов съм.
Трябва и да успея да ни върна в нашия свят.
- Нали имаш още ампули?
- Да, имам 12.
Но ще направим още една тренировка и после ще ти оставя десет ампули.
Нали можеш да набавиш още?
Да, на теория. Все пак не съм химик.
Процесът е скъп и отнема време.
Чуй ме, ще ти направя предложение.
Щом приключим обучението,
ще ти платя по милион за всяка ампула, която ми дадеш.
Помисли си, чу ли?
Ще ми дадеш ли полевия дневник?
Мислех си за думите на Блеър,
че е нужна пълна концентрация, за да управляваш кутията.
Чудех се как да накарам студентите си да внимават.
Когато записваш нещо, е почти невъзможно да не се концентрираш изцяло.
Не можеш да пишеш едно, а да мислиш за друго.
Умно. Значи вместо да мислиш какъв свят искаш да видиш,
просто го написваш.
- Май се получи.
- Така ли?
Май наистина се получи.
Мисля, че точно тук ме доведе твоят Джейсън, когато ме отвлече.
Беше тъмно и бях упоен, но... Мисля, че съм бил в това помещение.
Ето! Виж там!
Докато губех съзнание, седях точно там!
Той ме попита
- дали съм доволен от живота си.
- Сигурен ли си, че е тук?
Това е моят свят.
Хайде, ела.
Да се връщаме.
Трябва да видя дома си.
Как ще управляваме кутията, ако не проучим къде ни отвежда?
Добре.
Намерих ключ.
Това не ми харесва.
Тук нещо е много сбъркано.
Побързай.
Даниела?
Джейсън.
Какво е станало?
Изнесоха те.
Казаха ми, че ще умреш.
Не искам да те заразя.
Къде е Чарли?
Още си е в стаята.
Не са дошли да го вземат.
Джейсън!
Защо сте навън?
Жена ми е вътре, много е болна. Синът ми е мъртъв.
Окачили сте знака правилно. Скоро ще ви пратят помощ.
- Трябва й помощ веднага!
- Назад!
Спокойно. Аз съм д-р Спрингър, може ли да я видя?
Да, на първия етаж е.
- Джей, тествай ги.
- Аз съм д-р Куейл, ще ви тествам.
Дайте си китката.
- Отрицателен.
- За какво?
Китката.
Стойте тук, не мърдайте!
И вие сте добре.
Докторе, ще я закарате ли в болница?
От седмици всички болници и центрове са претъпкани.
А и е безполезно. Щом очите кървят, краят е близо.
Аз бих предпочела да умра вкъщи вместо в медицинска палатка. Съжалявам.
Нищо ли не може да се направи? Моля ви!
Дай на човека автоматични инжектори. Направи го, Джей.
Вирусът не се предава по въздуха, а чрез телесни течности. Не я пипайте.
Няма да изкара нощта.
- Какво е това?
- Морфин.
Ако й биете и петте, просто ще заспи.
Не чакайте, последните осем часа са ужасяващи. Тръгвай.
Джейсън.
Трябва да... Това е жена ми.
- Жена ми.
- Не и в този свят.
Ако прихванеш нейната болест, повече няма да видиш истинската си жена.
Този свят не е твоят. Мястото ни не е тук.
Да.
Мамка му.
Няма ли да ме вземат?
Не.
Дадоха ми тези неща.
- Ще ми помогнат ли?
- Не, ще сложат край.
Добре.
Ти толкова ми липсваше!
И ти ми липсваше.
Но вече съм тук.
Помниш ли този ден?
В Йелоустоун.
- Вечеряхме в едно заведение.
- Чарли си взе бизонски бургер.
Престори се, че му харесва.
Гледката от масата ни беше прекрасна.
- Планините.
- Слънцето залязваше зад тях.
А след това излязохме навън.
Колко много звезди.
Този ден беше съвършен.
Всичките ни дни...
бяха такива.
Всичко ме боли.
Има и добра новина - тестът е отрицателен.
Добре ли си?
Не преставам да мисля за нея. И за Чарли в стаята му.
Знам, че ти е тежко, но въпросът, върху който трябва да помислиш,
върху който трябва да помислим и двамата, е защо ни отведе в този свят.
- Написах само: "Искам си семейството".
- Но пренесе нещо през прага.
Най-големия си страх - не просто да загубиш семейството си,
а да го загубиш заради болест.
Както си загубил и майка си.
Точно вчера говорихме за това, помниш ли?
Но защо бих потърсил подобен свят?
Защо някои се женят за копия на властната майка или отсъстващия баща?
За да поправят нещата, които са ги травмирали като деца.
На пръв поглед няма логика,
но подсъзнанието действа различно от разума.
От този свят научихме много как функционира кутията.
Дотук добре.
Да видим.
Изглежда както трябва. Може би този свят е правилният.
И ако е така?
Здравей.
- Здравей.
- Ще си лягаш ли?
Имах тежък ден.
Трябва да вляза сам.
Ами ако другият е там?
Може ли да кажа нещо?
Да.
Знам, виновен съм.
Не обсъдих с теб колата на Чарли и напускането на работата ми.
Нито пък инвеститора.
Да, не обсъди с мен нито едно от тези неща.
Така е.
И беше адски странно,
че не дойде под дървото.
- И че избра колата сам.
- Просто исках да изненадам и двама ви.
Обичам те.
Искам да живееш както ти харесва, но какво означава това?
- Къде съм в цялата картина?
- Навсякъде.
Няма ме в твоите решения.
Нали знаеш, че можеш да говориш с мен?
Можеш да споделяш всичко.
Добре.
Какво искаш да знаеш?
Кой е инвеститорът ти?
Помниш ли Лейтън Ванс?
Отпреди години?
- Сключил си сделка с него?
- Да. Тоест близо сме до сделка.
- Значи още не е окончателно.
- Не и на сто процента.
- На колко процента тогава?
- На около 90.
Но когато сключим сделката, ще спечелим милиони.
- Къде е той?
- Чарли! Бягай у съседите!
Къде е?
По дяволите.
Скъпа, всичко ще ти обясня.
Къде... Даниела!
- Стой там!
- Даниела.
- Няма да те нараня. Ножът беше за...
- Не мърдай.
- 911, кажете.
- Даниела, аз съм!
Бившият ми съпруг трябваше да е в затвора, но дойде у нас с нож.
- Какво?
- Даниела Варгас, "Елинор Стрийт" 44.
Не!
Пипнах го!
Чарли.
Не!
- Сбърках.
- Там ли сте, госпожо?
- Ще си тръгна.
- Остави го.
- Да не си стъпил тук!
- Каквото и да съм сторил, съжалявам.
Разбра ли ме? Махай се!
Обичам ви.
Обичам ви.
- Там ли беше?
- Да бягаме.
- Какво?
- Сирените са за мен.
- Хайде.
- Какво стана?
- Мамка му.
- Да се върнем в кутията.
Опасно е да вземаме метрото.
- А такси?
- Не, твърде е рисковано.
Трябва ни приятел в този свят, на когото можем да се доверим.
- Ела.
- Кой?
Ключовете.
Аманда.
Здравейте.
{\an8}Прегърни я и да тръгваме.
Добре.
Това беше адски сбъркано.
Какво й каза?
Казах й, че съм на хубаво място,
че съм щастлива и че тя ми липсва.
Вдъхнала си й надежда.
- Мислиш ли?
- Да.
А после й открадна колата.
По дяволите.
Не си ли любопитен какво си сторил тук?
- Аз щях да съм.
- Въобще не искам да знам.
Така ли? Не искаш да знаеш на какво си способен?
Ужасявам се на какво съм способен.
Май забравих да го напиша за този свят.
- Погледни се.
- Какво?
Учим се.
{\an8}ПРОНИКВАНЕ ПРЕЗ КУТИЯТА
Д-р Десън?
Докторе, наистина ли сте вие?
- Какво е станало, Мара?
- Тук дойде друг Джейсън.
Аманда влезе в кутията с него, а Лейтън ги последва.
Преди колко време?
- Преди няколко дни.
- Чия е тази кръв?
На Доун.
- Връщай се на работа, Мара.
- Как е в кутията?
Истински ад.
Влязъл си без мен?
- Изпълнявах поръчка.
- Добре.
Колко взе?
Петдесет.
Петдесет?
Виж сега, ще ме обучиш и ще ме изпратиш, а после?
После се оправяш сам, приятелю.
Не, питах какво ще правиш ти.
Трябва да запечатам кутията.
Не се тревожи.
Само в този свят.
Превод на субтитрите Живко Тодоров