Dark Matter - Season 1 (2024) (Dark.Matter.2024.S01E04.WEBRip.srt) Свали субтитрите
- Колко?
- Две минути и 43 секунди.
Мамка му!
Помогнете ми!
Боже.
Отворено е!
- Полудя ли?
- Няма да се измъкне!
- Не знаеш какво е...
- Все едно! В този свят не ми остана нищо.
- Лейтън ще ни погне ли?
- Да.
Дали твоят свят е зад някоя от тези врати?
- На теория.
- И как ще го открием?
Нямам представа. Броя ги, подминахме 220-ата врата.
- През три-четири метра са.
- Значи сме изминали около 800 метра.
Изглежда сме в някакво лиминално пространство.
- Тоест недействително?
- Напротив. Съвсем действително е.
Мисля, че това е проявление на ума, който се опитва да си обясни визуално
нещо, за което мозъкът ни не е еволюирал напълно.
- Суперпозицията.
- Точно.
Мисля, че коридорът е напречно сечение на вероятните реалности.
Да се измъкнем от тук и да научим каквото можем,
за да е трудно да ни открият.
Дай да видя.
Какво е това?
Пепел.
Боже господи!
Какво е станало тук?
Не знам.
Майко мила!
Бягай!
О, боже. Добре ли си?
По дяволите!
{\an8}ПО РОМАНА НА БЛЕЙК КРАУЧ
МАКС
Тая кола е скапана, нали?
- Не е върхът.
- Ще трябва да вземем мерки.
Не намалявай, натисни газта. Давай, ще минеш!
Яко!
- Какво?
- Нищо.
На кръстовище все повтаряш да намаля.
Винаги може да минеш и на жълто.
Е, харесва ли ти да си на 16?
Ами не е по-различно от вчера.
Ще го усетя истински, щом си взема книжката.
Ще го отпразнуваме. А довечера какво ще правим?
Ще караме както обикновено.
Сещаш се, скромничко.
Слушай какво ще ти кажа - рожденият ти ден не е свършил.
Благодаря.
Петдесет са. Не, вече са 48.
Джипиесът работи. Сателитите още обикалят в орбита.
Май сме на адреса на "Велосити" в моя свят.
Координатите на кутията логично са същите. Само външният свят не е.
Да. Браво!
Хайде.
- Какво търсиш?
- Някакво средство за управление.
- Има само дръжка на врата. Само кутия е.
- Това ли?
- Как така е само кутия? Как действа?
- Знам ли, ти ми кажи. Ти си я създал.
Съжалявам, падна ти се онзи, който преподава физика в колеж.
Инжекторът е готов.
Няма да е зле като първия път. Тялото привиква бързо.
Добре ли си?
Накъде води?
Ако продължим да вървим, къде ще се озовем?
Мултивселената е безкрайна.
Мисля, че няма край.
Джейсън!
Аманда!
Джейсън!
- Заредих днешната лекция.
- Няма да ни трябва.
Извадете си тетрадките.
Днес ще проведем викторина.
Откъснете лист от тетрадката си, напишете си името
и числата от едно до десет в колона. Да?
Вече не пишем в тетрадки, с лаптоп съм.
Какво има на екрана ти?
Какво има на екрана му?
- "Ютюб".
- Скъсан си.
Сериозно?
- И аз нося само лаптоп.
- Какво гледаш?
И ти си скъсан.
Всички, които носят само лаптоп или друго устройство, са скъсани.
Всъщност не, чакайте.
Успех в живота.
Чакайте, къде... Д-р Десън?
Джейсън.
Асистентката ти ми писа, че си счупил бутилка в час и си духнал.
Не съм духнал, просто излязох.
- Какво става?
- Там сякаш умирам бавно, затова напускам.
- Не можеш.
- Напротив, мога.
Мога да правя каквото си поискам.
- Координатите същите ли са?
- Да.
Да.
Така.
Вече знаем, че връзката между вратите
и тези светове се поддържа, докато трае ефектът от опиата.
Нямаше атмосфера.
Не е истина. Невъзможно е!
Аманда!
Аманда!
Спри!
Аманда!
Аманда!
- Трябва да има край.
- Казах ти - няма край!
- Защо виждаме тези рухнали светове?
- Защото това е мултивселена.
В нея се случва всичко, което е вероятно да се случи.
Някъде по този коридор има наши варианти,
които така и не са стигнали до кутията.
Безкрайни вероятности.
- Безкрайни.
- Ефектът от тази доза опиат отшумява.
Затова трябва да започнем да разрешаваме проблемите един по един.
Час по скоро трябва да намерим храна и вода.
Да започнем да отваряме врати
и да се надяваме, че някой от тези светове ще прилича на нашия.
Май успяхме.
- Ще ни измъкнеш ли?
- Ще опитам. Насам.
- Джейсън, спри.
- Чакай, Лейтън.
- Тя няма нищо общо.
- Така ли?
- Аз я заставих.
- Застави ли те?
Познавам те отдавна. Никой не може да те накара да направиш нещо.
Няма да позволя да продължиш да жертваш хора.
Аз бях дотук.
Лейтън.
Да бягаме!
В такъв случай...
- Не!
- Да тръгваме.
Аманда.
Спокойно.
- В безопасност си. Това не беше ти.
- Аз бях, допреди три часа.
Това бях други Аманда и Джейсън.
Явно са се забавили с бягството.
Да не се отказваме.
- В това няма логика.
- Трябва да има.
Просто не я виждаме.
Твоят Джейсън нямаше ли теория как да контролира кутията?
Не. И да е знаел, не ми е казал.
Майната му!
Аманда!
Аманда!
Аманда!
Къде отиваш?
Спри!
Спри!
Няма да остана в коридора и секунда повече!
Ще замръзнем! Трябва да се върнем!
Нищо не виждам.
Ела, да намерим подслон. Хайде!
Хайде.
Дръж се, не заспивай.
Трябва да се стоплиш. Така.
Добре.
Така.
Ей сега идвам.
Ехо?
Има ли някой тук?
Лошо!
Джейсън!
Мамка му!
Моля те.
Не знам накъде да...
- Ти ли си, Джей?
- Как си, мой човек?
Не гледай кочината, още съм махмурлия.
- Здрасти. Дай да те видя!
- Здравей.
Съобщението ти ме изненада.
Ще повярваш ли, че ми липсваше старият приятел?
Не.
Да ти капна ли?
- Защо не.
- Добре.
- Успя ли да свикнеш с това?
- Най-често не го забелязвам.
- Наздраве, готин.
- Наздраве.
Моите съболезнования за дядо ти.
Благодаря.
Как върви семейният бизнес?
Питай баща ми. "Велосити" е негова компания.
- Значи още сте скарани?
- От пет години не сме си продумали.
- Но не си останал гладен, като гледам.
- Благодарение на попечителския фонд.
- Да.
- Ех, Лейтън.
- Радвам се да те видя.
- Така ли?
И аз се радвам, братле.
И защо си дошъл, мамка му?
Напуснах колежа, за да се върна към онова, което започнах.
С всички е така. И какво точно имаш предвид?
За начало - повече време със семейството.
Да, това е хубаво, наистина.
Да си виждал Райън Холдър напоследък?
- Чат-пат.
- Страхотно му провървя тази година.
Дойде тук преди три месеца. Търсеше пари за новото си начинание.
Така че ще карам направо. Сигурно работиш над нещо изключително.
Ако искаш да се веселим, супер. Но не мисля да инвестирам в друго.
Особено с приятели. Все стават фалове. Нали ме разбираш?
Затова си дошъл, нали? Решил си да захванеш собствен бизнес.
Кажи ми, имаш ли някакви планове за днес?
Нямам планове до края на живота си.
Ще ти покажа нещо.
Мамка му.
Не се тревожи.
Не кроя сложни планове да те убия, макар че кой знае?
Много смешно. Казах ти, каквото и да е това, няма да инвестирам.
Я гледай ти! Какво е това?
Много специален психоактивен опиат.
Я да видя.
- Психоактивен значи. И как действа?
- Има един начин да разбереш.
Добре, наздраве.
Ела, нямаме много време.
По-полека.
- Какво ми става?
- От опиата е.
- Първия път удря здраво.
- Така ли?
- Това ли е?
- Да, част от него.
- Ясно.
- Хайде, ела.
- Какво е това, мамка му?
- Моята кутия.
- Конструирал си това нещо?
- Малко по-сложно е.
И какво прави?
По-лесно е направо да ти покажа.
- Нещо ме будалкаш, нали?
- Не.
Влез.
- Вземи.
- Благодаря.
Кутията я няма.
Бурята я е затрупала.
Обучавах пилотите да не се паникьосват, да запазват самообладание.
А аз не можах.
Съжалявам.
Като бях малка, всяка зима ходехме на ски в Аржентина.
Баща ми беше запален скиор.
Там имаше страховити снежни виелици.
Той шофираше, а снегът навяваше толкова бързо,
че се налагаше да спрем.
И седяхме в студената кола.
Сякаш светът бе изчезнал.
Възможно ли е тази мисъл да ти е минала вчера в коридора?
- Коя мисъл?
- Че си изгубена във виелица.
Да.
Чувствах се в капан, безпомощна - като в онези снежни бури.
Кога точно?
Точно преди да прекрачим прага на този свят.
Защо?
Знаем, че вратите в коридора
са връзки към безкрайни паралелни вселени, наглед случайни.
Напълно произволни, неконтролируеми.
Ами ако умът ни определя тези връзки? И ако изобщо не са произволни?
Ако ние сами избираме някак тези светове?
- Не съм избирала този свят.
- Не и умишлено.
Представи си, че тези светове са отражение на емоционалното ни състояние
в мига, в който отворим вратата?
Джейсън.
Вчера ми говореше за мултивселената. Че всичко, което е възможно, ще се случи.
Че някъде има наши варианти, които не са стигнали до кутията.
- После отвори вратата към "Велосити"...
- И се разигра точно този сценарий.
През цялото време се чудех как да управляваме кутията.
Ние сме приборите.
Ако е така, можем да отидем където си пожелаем.
Можем да се върнем у дома.
Хубаво. Празна кутия.
- Гениалната ти идея се оказа склад.
- Доволен ли си от живота си?
- Стана прекалено шантаво.
- Чакай! Спри и ме чуй.
Ще ти покажа нещо, до което нямат достъп дори милиардери.
- Така ли? И какво е то?
- Пътят, по който не поехме.
Отвори вратата, иначе ще те спукам от бой.
Да.
- Дрогата ли ми действа?
- Не съвсем.
Лейтън, искам да ме изслушаш.
- Накъде водят вратите?
- Лейтън.
- Чакай!
- По-кротко де!
- Спри!
- Полека.
Слушай, ако не внимаваш какво мислиш тук,
и двамата ще умрем.
Не искам да те плаша, но е изключително важно, чу ли?
- Добре.
- Сега ще отворя една от вратите.
Донякъде контролирам онова, което ще видим,
но и твоите мисли му влияят.
- Какви ги дрънкаш бе?
- Знам, обърквам те.
Медитирал ли си?
Веднъж, но въобще не ми се удаде.
- Не можах да изчистя ума си от мисли.
- Нищо.
За да го прочистиш задълго, са нужни години упражнения.
Хубавото е, че е нужно да го прочистиш само за 5 секунди.
Добре, как да го направя?
Съсредоточи се, поеми дълбоко въздух
и издишай бавно.
Сега затвори очи.
Дишай.
Вдишай. Две, три.
Издишай. Две, три. Съсредоточи се върху дишането си.
Вдишай.
Кутията трябва да е там.
Готова ли си?
Благодаря.
Да вървим да я търсим.
Търся по-точни координати.
Проклятие!
- Джипиесът не работи.
- Да не е замръзнал?
- Без него няма да я открием.
- Трябва, този свят ще ни убие.
Хайде де!
Обърни се.
Какво?
Във всички светове кутията се намира на същото местоположение, нали?
Колкото и да се променя околният свят, джипиес координатите са същите.
Виждаш ли небостъргача "Сиърс"? Натам е юг.
А сега погледни компаса. Трябва да сочи натам, на север.
Магнитният север е натам, а той сочи в тази посока.
Магнитното поле на кутията отклонява стрелката.
Близо сме, много близо.
Насам.
- Виждаш ли?
- Да.
Да!
Да му се не види!
Готов ли си?
Къде е татко?
Не знам.
Звънях му, писах му съобщения. Да го изчакаме ли?
Не, няма нужда. Вече мръква, да тръгваме.
Благодаря ти, че не ме остави да умра от студ навън.
- Значи сме квит?
- Как ли пък не!
Да не забравяме, че всичко е по твоя вина.
Да, не бива да го забравяме.
Току-що се сетих.
Днес е рожденият ден на сина ми.
На колко става?
На шестнайсет.
Съжалявам, че ще го пропуснеш.
Разкажи ми пак.
Добре.
На първия преглед с ултразвук
чухме два сърдечни ритъма.
Емоциите ни се лутаха между безгранична радост
и абсолютен ужас.
Накрая радостта надделя.
Още не бяхме готови да станем родители. Пък и кой е готов?
Просто ти пада като гръм от ясно небе. Сварва те напълно неподготвен.
При следващото посещение лекарят ни каза, че единият сърдечен ритъм е нормален.
Малформации.
- Ама че дума.
- Той беше много борбен.
Роди се пръв.
Беше много смел.
Толкова сияен.
Но не можа да издържи операциите.
След третата почина.
Много съжалявам.
От самото начало бяхте неразделни.
В спомените ми...
винаги е с теб.
Последните месеци в болницата Чарли бе неотлъчно до него.
- Още ли му е тежко?
- Да, макар да не говори за това.
Засадихме дръвче
и примесихме пръстта с малко от неговия прах.
И всяка година на рождения му ден
присядаме до него на смрачаване.
Но сега не съм там.
Беше жив.
- От плът и кръв.
- Да, знам.
- Не е лесно да го осмислиш.
- Не съм виждал по-красиво нещо.
Джейсън, беше просто прелестно.
Можеше да го покажеш на всекиго и да получиш колкото искаш. Защо на мен?
На другите нямам доверие.
- А на теб имам.
- Дори не ме познаваш, братле!
Не и отблизо!
В света, от който идвам,
вашите починаха.
Дядо ти те отгледа и след дипломирането ти ти предаде лабораториите "Велосити".
В онзи свят ти дойде при мен, след като спечелих награда "Павия",
и ме попита имам ли идеи, в които да инвестираш.
Имах идеи и двамата с теб работихме заедно десет години.
Създадохме първия вариант на тази кутия.
Точно на това място.
Само че там беше хангар, в който изпитваха реактивни двигатели.
Да.
Значи сме си близки?
Да.
Ти, тоест той беше един от най-близките ми приятели.
Вярвах на онзи Лейтън. Знаех какви заложби има.
Затова вярвам и на теб.
Значи не си от този свят?
И защо дойде тук?
За да поправя нещо, в което се издъних.
Въпросът е дали ти би напуснал този свят, ако можеше?
И да започнеш отначало другаде?
- На секундата.
- Какво би дал за тази възможност?
- Какво бих дал ли?
- Да.
Всичко.
Това е твоят шанс.
Какво?
Изражението, което имаше.
Ето това.
С присвити очи и поглед, зареян в пространството.
Непрекъснато го правеше.
- Не е за вярване.
- Напомням ти за него ли?
Да.
В много отношения.
Беше ли щастлив?
Хайде де.
Кажи ми. Все пак сме почти един и същ човек.
- Беше ли щастлив?
- Не.
Не бих казала, че бе щастлив. Само работеше.
Винаги беше някак напрегнат.
Най-целеустременият човек, когото познавах.
Знаеш, че той ми причини това, нали?
- За какво говориш?
- Използва кутията, за да намери моя свят.
Отвлече ме.
Доведе ме в своя свят.
- Той беше.
- Защо го е направил?
Не знам. Нали си живяла с него, ти ми кажи.
- Пропуснати възможности.
- Ако е искал моя живот,
- можеше просто да ме убие.
- Не.
Защо да се напъва толкова, за да ме доведе в своя свят?
Не е чудовище, не би го сторил.
- Ако ти го е причинил...
- Той беше.
...го е оправдал някак пред себе си. В твоя свят си преподавател, нали?
Да.
Заможен ли си?
Не съм.
Моят Джейсън сигурно си е казал,
че ти дава невероятен шанс.
Да поемеш по пътя, който не си избрал.
- Шанс и за двама ви.
- Но защо точно моят живот?
Защо избра мен от милиардите варианти на Джейсън?
Какво притежаваш, което той няма?
Даниела и Чарли.
Не.
- Не ме юркай.
- Не така.
Ще станат супер.
- Опитвай, докато стане?
- Нещо такова.
Смяташ ли, че татко има някакви проблеми?
- В какъв смисъл?
- Не знам, напоследък се държи странно.
Нали?
Хей, семейство.
- Ухае страхотно.
- Да, правим спагети с кюфтета.
Любимото ядене на Макс.
Не дойде с нас при дървото му.
Да, знам. Ужасно съжалявам.
Но изпълнявах строго секретна поръчка.
Поръчка за един рожденик, впрочем.
Тогава да отидем пак до дървото.
- Ако искаш.
- Да, разбира се. След малко.
Какво е това отзад?
Благодаря.
За теб.
И за нас.
Защото днес
е много важен ден за нашето семейство.
Няма ли да отвориш кутийката?
Какво?
Честит рожден ден, синко. От майка ти и мен.
- Ти сериозно ли?
- Паркирана е отвън.
Леле майко!
Джейсън, какви ги вършиш?
- Слушай, днес напуснах работа.
- Какво?
Стоях отпред и гледах класа, а в главата ми се въртеше само една мисъл.
Че съм роден за нещо по-велико.
- Без да го обсъдиш с мен?
- Да, знам, извинявай.
Просто не издържах повече.
Не можем да караме само с моята заплата, камо ли да купим кола.
И ти трябва да напуснеш и пак да започнеш да рисуваш.
И как да го направя?
Преди Чарли работех върху един проект. Помниш ли кутийката?
Да.
Беше много важен за мен, но се отказах, за да имам повече време за вас.
Намерих инвеститор.
Благодаря, татко.
Благодаря ти. Може ли да я изпробваме?
- Да, хайде.
- Може ли?
Да.
Парите вече не са проблем.
- Ще седнеш ли отпред?
- Мамо, идваш ли?
Идвам.
В ПАМЕТ НА НАШИЯ ПРИЯТЕЛ И ОЗЕЛЕНИТЕЛ АРТУРО ГАМИНО
Превод на субтитрите Живко Тодоров