Dark Matter - Season 1 (2024) (Dark.Matter.2024.S01E03.WEBRip.srt) Свали субтитрите
ЛЕЙТЪН ВАНС
Откри ли го?
Добре ли е?
Какво е станало?
Мили боже, Лейтън!
Мамка му!
Мамка му.
Поемам вината за станалото.
Чу ли ме, Джейсън? Поемам вината за станалото.
Ти се върна, а не бяхме подготвени.
Не очаквахме, че ще си...
толкова зле.
Не искам да те връзвам.
Но докато си опасен за себе си и другите, ще останеш така.
Ти ли изпрати онази жена в жилището на Даниела?
Само ти помагам да си спомниш какъв гений беше.
И какво невероятно изобретение създаде.
Разкарай се.
Благодаря.
Благодаря.
Какво е това?
- Вино. Взех още едно, защото е хубаво.
- Добре.
Да, беше страхотно. Но струваше сто долара.
Какво?
Май искаш да преспиш с мен.
- Наистина искам да спя с теб.
- Така ли?
Добре, само че цялото това съблазняване е излишно, мина му времето.
Не че се оплаквам, супер е.
Продължавай.
Боже! Не мога да остана.
Майк отиде за колата, но видях влюбените птички
и дойдох да ви кажа "здрасти".
Добре че го направи, радвам се да те видя.
- Нямам търпение за утре. Какво да носим?
- Само красивите си личица.
- Съвършена си. До скоро, чао.
- Чао.
До скоро.
За какво говореше...
- Барбара ли?
- Да, Барбара.
- Какво ще има утре?
- Вечерното ни парти.
- Вкъщи ли?
- Да, нали говорихме?
- Забравил си.
- Да.
- Забравил си.
- Не, чакай... Да, сетих се!
И кой ще идва?
ЛАБОРАТОРИИ "ВЕЛОСИТИ"
Сега ще дойде.
Това бе кабинетът на дядо ми. Запазил съм го както го остави.
Инспектор Мейсън.
Лейтън Ванс, приятно ми е.
Семейството ви е работило в авиацията?
Основа "Велосити" преди 52 години. Правеше реактивни двигатели.
- Тук с дядо си ли сте?
- Нашите починаха, като бях малък.
Той ме отгледа.
Заповядайте, оттук.
Разкажете ми за Джейсън Десън. Работил е тук...
Осем години.
- Кога го видяхте за последно?
- Мина повече от година.
Един ден не дойде на работа. Оттогава никой не го е виждал.
- Не искате ли кафе или вода?
- Не, благодаря.
Когато Джейсън изчезна, говорих с полицията.
С какво се занимавате тук?
- РД.
- Какво значи това?
- Развойна дейност.
- Да, знам какво означава.
- Какво произвеждате?
- Силициеви кюбити за квантови процесори.
Доста сложно звучи.
Имаше и една жена, Блеър Каплан.
И тя е работила тук, нали?
- Да. Блеър.
- Но е изчезнала.
- Преди година и половина.
- Да.
Отрази се тежко на всички тук.
В една група ли бяха тя и Джейсън?
Не, тя беше в подобряването на процесите.
За какво става дума?
Преди три нощи Десън е постъпил в болница.
Какво?
- Не знаехте ли?
- Не. Добре ли е?
Не се знае. Напуснал е болницата, преди да отида там.
Но по-късно същата вечер са го видели на художествена изложба.
- Помислих, че може да ви се е обадил.
- На мен ли? Не.
Де да беше.
- Опитваме се да го открием.
- Виж ти.
Според записките на предшественика ми
Десън е имал връзка с ваша служителка, когато е изчезнал.
Да.
Д-р Аманда Лукас.
На работа ли е днес д-р Лукас?
Как мина?
Лъгането пред полицията ли? Идеално, просто страхотно.
- Опитала се да набере 911.
- И Доун я застреля?
Говори по-тихо.
Лейтън.
Казах й да доведе и двамата. Не знаех, че ще...
Тя е психически лабилна и не лекува посттравматичния си стрес.
- Предупредих те да не я наемаш.
- Стига вече!
По дяволите.
Инспекторката пита ли те за Блеър?
Естествено.
Чикагската полиция скоро ще открие истината за Джейсън, Блеър - за всичко.
Ще загубим онова, за което сме се трудили, и ще влезем в затвора.
Кутията работи вече над година.
- Похарчих милиард!
- Много важно!
Много важно, че губя милиарди, а?
Четирима изчезнаха, а Даниела Варгас е мъртва.
А той намери начин да се върне!
Как? Как го направи, мамка му?
- Какво е станало с него?
- Може би суперпозицията уврежда мозъка.
И какво, заличила е спомените му? Самоличността му?
Не знам.
Затова исках още изследвания. Не знаем толкова неща.
Добре.
Помогни ми да си спомня.
Здравей, приятелю.
Донесох ти дрехи.
Благодаря.
Слушай.
Любопитен съм...
Защо побягна?
- Уплаших се.
- И отиде в жилището на Даниела?
С нея се знаем отдавна.
Търсех някого, който и да е, когото да си спомням.
Затова.
Казал ли си на нея или на някой друг за това място?
Дори не знам къде съм.
А колкото до теб и мен, ти каза, че сме близки.
Каква е тази дълбока тайна,
която оправдава убийството на човек?
- Имам предвид за всеки от нас.
- Не го оправдава.
Слушай, целият екип вложи всичко от себе си в твоя труд.
И всеки от нас би дал живота си, за да го защити.
Включително и ти.
Особено ти.
Така ли?
Забравил си какво създадохме.
Покажи ми тогава.
- Име?
- Лейтън Ванс.
Въведете парола.
Достъп разрешен.
Преди много време се опитах да създам трисантиметров куб,
който да постави диск от алуминиев нитрид в суперпозиция.
Да създам онова, което Шрьодингер е измислил...
- за котката си.
- Да.
Значи си спомняш своя пробив.
- Когато увеличи мащаба.
- Така и не довърших работата си.
Не можах да измисля как да предпазя кутията от външната среда
и състоянието на суперпозиция все се разпадаше.
Значи спомените ти се губят точно преди да спечелиш "Павиа".
От някаква сплав ли е? Едва ли това е решението.
Сплав е.
Ти измисли много повече.
Под тази сплав има активно-адаптивен щит, който ти разработи.
- Адаптивен?
- Да.
Адаптивен. Мамка му, това е решението!
Интелигентни материали, създаващи полета,
които не допускат лъчения и звуци вътре.
Като най-модерните шумоизолиращи слушалки.
Блокират не просто шума, а всичко отвън.
И в замяна на този номер излъчват силно магнитно поле.
Какво има вътре?
Засега ти си единственият, който е влязъл и се е върнал.
И други ли е имало? Какво стана с тях?
Не знаем. Вътре не можем да използваме записващи устройства.
Колко души освен мен?
Трима.
И как потулихте изчезването на трима души?
Първо беше наш човек.
Когато Блеър не се върна, ти поиска да влезеш втори.
Опитахме се да те разубедим, но ти се чувстваше отговорен.
Каза, че си изобретил кутията,
че трябва ти да разбереш как функционира, и го направи.
Какво стана, след като изчезнах?
Потърсихме доброволци, анонимно.
Обяснихте ли им изобщо в какво се забъркват?
На даден етап.
Сядай.
И хоп! Беше изчезнал.
Допреди три дни.
- Значи който си избера?
- Да, без ограничения.
- Ранен подарък за рождения ти ден.
- Жестоко.
Добре.
- Този ли?
- Да. Малко е скъпичък, нали може?
Няма проблем. Какво друго искаш?
Избери си.
Утре ще вечеряш ли с нас?
В никакъв случай.
Не искаш ли да видиш Барбара и Майк?
Кого?
- Джиджи и Маркъс също ще са там.
- А, да.
ДЖИДЖИ СЕЙКИ
Новата им яхта е много яка, нали?
ПРИЯТЕЛИ - БЛЕЪР
Чарли, как беше фамилията на Блеър? Нещо не мога да си спомня.
- Какво?
- Блеър. Трябва да пусна имейл на всички.
- Май беше Каплан. Благодаря.
- Каплан.
{\an8}БЛЕЪР КАПЛАН
- Може ли да вляза?
- Да.
Преглеждаш работата си?
Все едно да забравиш всичко за себе си
и после да прочетеш биографията си.
Значи наистина не ме помниш.
Ще започна отначало.
Аманда Лукас.
- Каква е длъжността ти тук?
- Психиатър.
- Само за тази лаборатория?
- Обучавам пилотите на кутията.
На какво ги обучаваш?
Психическа подготовка за трудни обстоятелства.
Овладяване на емоциите, хиперфокусиране.
Ръководех изпитванията за "Лавандуловата фея",
опиата, създаден от Райън.
Каза, че с теб живеем заедно.
Вече над една година.
С прекъсвания.
Слушай, онзи ден, в който съм изчезнал...
Какво се случи тогава?
Двамата с теб...
се събудихме сутринта и веднага усетих, че нещо те тревожи.
Предната вечер се беше видял с бивше гадже.
Каза, че всичко е наред. Отвърнах, че не ти вярвам.
Знаех си, че ще предприемеш нещо, само не знаех какво.
Когато излязох от банята,
теб вече те нямаше.
Сигурно съм полудял.
Какво друго обяснение може да има?
Понякога ситуация на силен стрес може да предизвика психогенна амнезия.
Нарушено функциониране на паметта без структурно увреждане на мозъка.
Ами ако не съм човекът, за когото се смятам?
Ако всички тези мисли са само, както ти каза,
резултат от травмата,
мозъчно увреждане от работата тук или престоя в кутията?
Тези мисли, файловете - това съм аз.
Тези дрехи. Дори очилата.
Не са мои, но можеха да бъдат.
Така че въпросът е...
Ами ако не съм аз, а човекът, за когото всички ме мислят?
БЛЕЪР - ПРИЯТЕЛКА НА Д.
Посрещай хората, аз ще се преоблека.
Отивай!
- Добре.
- Идвам веднага.
Джиджи и Маркъс. Барбара и Майк.
Наздраве.
Как я караш?
Не се оплаквам.
Сигурно много ти харесва да си адвокат.
Да, много ми харесва.
- Е, поносимо е.
- Да.
- Радвам се да те видя.
- Аз също.
Изглеждаш страхотно. Отивам да нагледам останалите.
Да, ще се видим след малко.
Винаги съм искал да видя Фиджи.
Гмуркането промени живота ни. Още сега бих отишла пак, а ти?
Бих живял там.
Ще ти сипя.
А Чарли още ли иска да учи в художествена школа?
Май да.
Ами Конър? Сигурно вече е последен клас.
Да, направо ни подлудява.
Скъсан е на два изпита, май няма да учи висше.
- Ясно ти е как го приема Майк.
- Не много добре?
Не се съпротивлявай.
- Кой е?
- Приеми го.
- Добре.
- Осмисли го. Здрасти.
Здрасти.
Даниела ме покани.
Да, да.
- Едно питие?
- Засега не, но благодаря.
А ти сигурно искаш диетична "Кола".
Човек убивам за нея, знаеш ме. Имате ли?
- Здравей.
- Здрасти. Ето я.
Какъв аромат! Какво готвиш?
- Телешко "Уелингтън".
- Какво?
- Да ти помогна?
- Няма нужда.
Както кажеш.
- Много се радвам, че дойде.
- И аз се радвам.
- Извинявай, после ще си побъбрим.
- Ще се забавляваш с по-готини хора, а?
- Здравей.
- Здрасти.
Искам...
да се извиня още веднъж, че прекалих. Не биваше да звъня на Даниела.
Нищо, забрави.
И не се сърдиш?
Не, всичко е наред.
Какво?
Добре изглеждаш.
Чух, че преглеждаш файловете си.
Спомни ли си нещо?
Не?
Много жалко. Знаеш ли какво мисля?
Не помниш нищо за живота си, защото той поначало не е твоят.
Ще довършим започнатото в нощта, когато се върна.
Ще ти задам няколко въпроса, но този път искам истината.
- Казвам ти истината.
- Не.
Казал си я на Даниела Варгас.
И на Райън Холдър.
Какво каза на Райън? И на жената, която смяташ за своя съпруга?
Ти си самозванец.
Друг вариант на нашия Джейсън.
Откъде си? И къде е нашият Джейсън?
Как използва кутията, за да дойдеш?
- Още не е ясно дали ще ми го продадат.
- Да, новото ти жилище.
- Обожавам "Бъктаун".
- И аз.
Ще съкратя пътя си до службата с 25 минути.
- И е точно до "Мап Рум".
- Най-добрият бирен бар в Чикаго.
Подводни пещери, в които да плуваш.
- Чу ли за това?
- Не.
Невероятно е. Джейсън.
- Извинявай.
- Да?
Как се казваше хотелът, в който отседнахме?
Кой...
Миналия Ден на благодарността бяхме на хотел, помниш ли?
Все ми го хвалеше. Как се казваше?
{\an8}МАХЕКАЛ
- "Махекал".
- Да, така беше. "Махекал".
Прекрасен, много ни хареса.
Къде е нашият Джейсън?
О, не, започва се. Чакайте да чуете.
Благодаря ви, че дойдохте.
Къде е нашият Джейсън?
За моята изключителна съпруга, Даниела, която приготви тази превъзходна вечеря.
- Не те заслужавам.
- Така си е.
- Ах, вие!
- Вярно е!
Предпочитам хората в тази стая
пред най-великите умове в света.
Не. Знаех си.
- Много вкусно.
- Обичам те.
И аз.
Доун!
Бях принуден да действам така.
Знам, че допуснах грешки, но...
Не исках никой да пострада.
Не исках всичко това да се случи.
Ключът за кутията е в ръцете ми, а не знам как да го използвам.
Това ме побърква.
Не мога да ти помогна. И аз не знам как се ползва.
Не, измисли нещо по-добро.
Всички влезли в кутията изчезнаха безследно.
Не знам какво става.
Може да е изумително преживяване или кошмар.
Твоят по-добър вариант създаде кутията, значи имаш вроден усет как действа.
Моля те, Джейсън. Важно е не само за мен, а за всички нас.
- Защо?
- Защо ли?
Ами ако има свят, в който са победили рака?
Или климатичните промени, бедността, противоречията, глада.
И ако пренесем тези знания в нашия страдащ свят?
Тук всичко се скапва тотално. Затова ще те питам за последно, Джейсън.
Как функционира?
Влизаш в кутията.
Затваряш вратата.
Завърташ се и стискаш палци. Откъде да знам, мамка му!
О, боже.
Гадост.
- Какво е това?
- Тази вечер беше страхотен.
Пияна ли си?
Само мъничко.
Сигурен ли си, че си добре?
Да.
Обещаваш ли да ми кажеш, ако не си?
Защото последните няколко дни бяха много различни.
Бяха страхотни.
Но различни.
Не!
Недей! Мамка му!
Райън! Помогни ми!
Ела, приятелю. О, боже.
Ела насам. Боже мой, какво става?
Ужасно съжалявам. Изглежда аз съм виновен.
Лейтън ме беше търсил и му звъннах след партито на Даниела.
- Така са разбрали къде да ме намерят.
- Съжалявам, не знаех.
Не разбирам какво става.
- Райън.
- Да?
- Райън.
- Какво?
Убиха Даниела.
- Какво?
- Нахлуха в жилището й.
И я застреляха пред очите ми.
Мъртва е.
- Защото му се обадих. Аз съм виновен!
- Не.
- Аз!
- Чуй ме.
По дяволите!
Вината не е твоя, чуваш ли? Аз съм виновен.
Аз, защото...
Не трябваше да ходя там.
Трябва да ми кажеш над какво работеше във "Велосити".
Ти си липсващото късче, Райън.
- Само ми кажи какво...
- Ти поиска да създам опиат,
който да променя мозъчната химия на префронталната кора.
Да я променя ли? Как?
Да приспива част от нея за един час.
- Защо? С каква цел?
- Така и не ми каза!
Джейсън, аз стрелях напосоки в тъмното,
а ти само казваше дали съм улучил десетката.
Не съм този, за когото ме смяташ.
Опитвали са се да поставят човек в суперпозиция.
На теория е невъзможно, разбираш ли? Съзнанието не би го позволило.
Райън, като наблюдатели бихме предизвикали декохерентност.
Но ако имаше...
механизъм в мозъка, който управлява процеса.
- Ефектът на наблюдателя.
- Да.
Ясно, моят опиат пречи на мозъка да предизвика разпада си.
Това било значи. Да, това е.
Да, но не би попречил на разпада ни, ако ни наблюдават отстрани.
- За това служи кутията.
- Каква кутия? За какво говориш?
Кутията!
В онази зала има хангар.
Там има кутия, която е портал.
Райън.
Ела с нас.
Помниш ли...
как онази вечер се прибрах късно от партито на Райън?
Да.
Когато излязох от бара, умът ми блуждаеше.
Мислех си за предложението на Райън.
Беше ми криво и стъпих на улицата, без да се усетя.
Едно такси за малко не ме размаза на асфалта.
И може би защото целият живот мина пред очите ми,
оттогава се чувствам изпълнен с енергия.
Сякаш най-сетне виждам живота си с пределна яснота.
И всички неща, за които трябва да съм благодарен.
Особено за теб.
Осъзнах, че просто ме е било страх да живея така, както искам.
Но вече няма да се страхувам.
Бързо, ела с мен. Ще те измъкна от тук.
- Какво? А камерите?
- Изключих ги, хайде.
Ами Райън?
Съжалявам.
Трябва да тръгваме.
Защо ми помагаш?
Не знам дали мога да изкупя вината си,
но трябва да опитам.
Стой там.
Ела.
- А сега?
- Само да минем покрай нощния пазач.
Асансьорът е единственият изход. Хайде.
Загазихме!
Доун!
Ами сега?
Нека помисля. По дяволите!
Можем ли да се измъкнем?
Мамка му.
- Кутията.
- Какво? Кутията?
- Име?
- Аманда Лукас.
- Въведете парола. Достъп отказан.
- Ужас.
- Име?
- Аманда Лукас.
- Достъп отказан.
- Отменили са достъпа ми.
Чакай.
Име?
- Джейсън Десън.
- Въведете парола.
- Хайде!
- Достъп разрешен.
- Джейсън, спри!
- В кутията!
Аманда, недей!
Влизай!
Бързо!
Хайде!
Могат ли да влязат?
Не, програмирана е да остане заключена три минути.
Нагласи таймера.
И после какво?
- Ще се прехвърлим.
- И двамата ли?
- Не бива да идваш с мен.
- Стреляха по нас.
Кажи им, че съм те заставил.
Безполезно е, Лейтън не прощава никому.
- О, боже.
- Трябва да се инжектираме.
Навий си ръкава и си сложи това.
Така.
Инжектирам в предмишницата. Щом намери вената, ще позеленее.
- Разбра ли?
- Какво е?
Добре ли си?
Не знам как се управлява кутията.
Нито пък аз.
Трябва да се върна при семейството си.
- Ще го направя.
- Не, ти обявяваш...
Да.
Аз съм супердетектив
и ще разкрия убиеца.
- Г-ца Скарлет. В кабинета, естествено.
- Не.
С ножа. Не ми ли вярваш?
Гледай и реви, рожденико! Гледай и реви, Чарли.
Готови?
- Не, по дяволите!
- Всеки път те бия!
Да му се не види!
{\an8}СОЦИАЛНА ОСИГУРОВКА - ЧАРЛИ ДЕСЪН
{\an8}СОЦИАЛНА ОСИГУРОВКА МАКСИМИЛИАН ДЕСЪН
{\an8}АКТ ЗА РАЖДАНЕ
Превод на субтитрите Живко Тодоров