Dark Matter - Season 1 (2024) (Dark.Matter.2024.S01E02.WEBRip.srt) Свали субтитрите
"ВИЛИДЖ ТАП"
Съжалявам, затваряме.
Познаваш ме, нали?
По-скоро не.
Стига, Мат.
- А ти откъде ме познаваш?
- Доста често идвам тук.
Не съм те обслужвал.
- Аз съм, Джейсън!
- Хубаво.
Тази вечер тук имаше купон.
Сервира ни бутилка уиски "Макалън Реър".
Тази бутилка ли?
- Да.
- Цяла седмица не съм продал и капка.
Ти я извади отзад за приятеля ми.
За пръв път те виждам.
Стига, Мат, започваш да ме плашиш.
Не е смешно. Кажи ми, че знаеш кой съм.
Ето какво ще ти кажа.
Иди на лекар и се разкарай от бара ми.
Майк! Проблеми ли ще правиш?
Не.
- Г-н Десън?
- Да?
Аз съм д-р Рандолф. Какво ви води в спешното?
Изглежда нещо не е наред с ума ми.
- Какво е това?
- Лоразепам, за сън.
Ужасен вкус за дрехи.
Добре, Джейсън.
Къде си държим кафето?
Простете, че ви събудих. Знаете ли къде сте?
В болница "Св. Йоан Божи".
Чудесно. Резултатите от скенера не показват мозъчно увреждане.
Нямате тумори.
Леки охлузвания, но нищо сериозно.
Направихме и токсикологичен тест и открихме нещо, което не съм виждала.
Психоактивно съединение.
- Помолихте да открием семейството ви.
- Да.
В цяло Чикаго няма жена на име Даниела Десън,
а в гимназия "Св. Петър" не е записан Чарли Десън.
Да поговорим за онова, което сте казали на д-р Рандолф.
Казали сте...
"Това не беше моята къща. Мебелите бяха сменени.
Кухнята беше изцяло преустроена".
Наистина ли го вярвате, Джейсън?
"Джейсън Ашли Десън, роден в Денисън, Айова.
Бакалавърска степен от Чикагския университет.
Докторска степен от същия университет." Така ли е?
Да.
"Постдокторантски стипендии в "Харвард" и "Принстън".
Удостоен с награда "Павия" през 2010 г."
А според тази статия не са ви виждали на обществено място повече от година.
Д-Р ДЕСЪН, ИЗТЪКНАТ ФИЗИК, Е ОБЯВЕН ЗА ИЗЧЕЗНАЛ.
{\an8}ДАНИЕЛА ДЕСЪН - ПРОФИЛИ АДРЕС, ТЕЛЕФОНИ, ИМЕЙЛИ
{\an8}ДАНИЕЛА ВАРГАС
Да сте се лекували в психиатрия?
{\an8}Някои клиники са специално предназначени за пациенти,
{\an8}които не разграничават реалното от въображаемото.
Искам първо да ви направим пълна оценка. Бихте ли приели?
Разбира се. Благодаря, докторе.
Сега може би огласява публично всичките ни тайни.
Да отидем в полицията.
Загубихме четирима, а искаш да привлечеш още внимание към "Велосити"?
Тя е права.
Къде би отишъл един учен като Джейсън?
В болницата.
- Извинете...
- Здравейте.
За първи ден съм тук, може ли да взема една химикалка?
- Разбира се, заповядайте.
- Веднага ще ви я върна.
- Здрасти, Джейсън.
- Здравей.
АУДИТОРИЯ 1
Първи закон на термодинамиката.
Извинете. Продължавайте.
Някой иска ли да опита?
- Сериозно? Никой ли?
- Какъв беше въпросът?
За законите на термодинамиката.
Първият закон е за запазване на енергията.
Той гласи, че енергията не се създава и губи.
Какво имам предвид под "енергия"?
Способността да извършваме дейност...
Аз ще продължа лекцията.
Благодаря, че ме заместихте. Съжалявам, че закъснях.
Скучен ли ти се струва материалът,
или вече си го знаеш?
Нищо, и на мен ми е малко скучен. Такъв си е.
Но зависи от вас.
Знаете ли какво ще е истинска скука?
Животът ви след пет години, когато осъзнаете, че не сте внимавали.
Ще работите за друг човек, вероятно на средно управленско ниво,
който ще избива комплексите си върху вас,
докато продавате продукти и услуги, които не ви интересуват,
за мултинационална корпорация, на която й е през оная работа...
простете за израза... че съществувате.
Но мен ме е грижа, защото в този мимолетен миг... Как се казваш?
Райли.
Райли? Вярно, Райли. В този мимолетен миг
Райли и другите, които цъкат на телефоните - приберете ги...
сте в класната стая и размишлявате върху загадките на нашето съществуване.
А това е страхотно.
Не очаквам да разберете всичко.
Не съм жесток човек.
Но очаквам да уважите възможността, която ви е предоставена.
Внимавайте.
Нищо повече.
Слушайте какво ви говоря.
Например, че през 1850 г.
един гений на име Рудолф Клаузиус...
Ако чуеш нещо, веднага ми се обади.
Да, много се тревожим за него.
Благодаря.
ЛЕЙТЪН ВАНС
- Някакви новини?
- Не. Доун ходи в болницата.
Джейсън е бил там снощи. Докато Доун стигне, вече си бил тръгнал.
- Казали ли са какво е заболяването му?
- Не, но поне още е в града.
- А при теб как е?
- Провал.
- А Райън?
- Оставих съобщение.
Продължавай да го търсиш. Чуеш ли нещо, веднага ми се обади.
Добре.
- Поканата ви?
- Познавам художничката.
Откриването е утре, днес е с покани.
- Да, но Даниела каза да мина.
- Името ви?
- Джейсън Десън.
- Доктор Десън?
Да.
Момент.
В плика има три карти. Покажете едната на жената вътре.
Простете, че не ви познах.
Добре дошли. Избрахте ли си карта?
Знаете ли къде е Даниела? Художничката.
Съжалявам, знам само, че е някъде отзад.
Влезте през вход номер две.
Запечатайте другите карти в плика и ги пазете до края на изложбата.
Приятно разглеждане.
"СТЪПКИ ОТЕКВАТ В ПАМЕТТА
ПРЕЗ ПРОХОДА, ПО КОЙТО НЕ ПОЕХМЕ,
{\an8}КЪМ ВРАТА, КОЯТО НЕ ОТВОРИХМЕ." Т. С. ЕЛИЪТ
Ето те.
- Чух, че си дошъл.
- Къде е Чарли?
Кой Чарли?
Скъпа, успя.
Дошли са от "Таймс".
Добре, извинявай. Алиса, това е Джейсън Десън.
- Джейсън, Алиса Чейни, моята агентка.
- Вдъхновителят на изложбата?
Да.
Много се гордея, че съм твой приятел.
- Здравей. Изглежда страхотно.
- Благодаря. Виж кой е тук.
- Райън?
- Добре, отивам. Извинете ме.
Трябва да посрещам гостите, но после се събираме у нас, ще дойдете ли?
- Джейсън?
- Да, не бих го пропуснал.
Мамка му, къде се изгуби?
Чух, че си превъртял и те затворили в психиатрия.
Но и че си заминал за Коста Рика и си станал фермер.
- И че си умрял.
- Е, със сигурност не съм умрял.
Съединенията, които ти направих миналата година, свършиха ли работа?
Какви съединения?
Разбирам, че си подписал споразумение за поверителност, Джей,
и не искам да ставам гаден, но свърших доста работа за теб и "Велосити" на сляпо.
"Велосити"?
Каза "Велосити", значи знаеш какво е това.
Какви ги дрънкаш? Що за глупости? На какъв се правиш?
- Какви ги вършиш?
- После ще поговорим.
Здравейте. Съжалявам.
Здравейте на всички, може ли малко внимание?
Искам да кажа няколко неща.
Понякога си задаваме онези важни въпроси:
"Кой съм аз? Кой бих могъл да бъда?
Какъв можех да стана, ако "Булс" бяха победили "Пистънс"
на финала през 1990 г.?"
Само питам.
Всички знаем, че решенията, които вземаме, предопределят живота ни.
И макар че не си падам по съжаленията,
признавам, че изпитвам любопитство към пътя, по който не сме поели.
Всеки от вас направи избор кой вариант на изложбата ми да види.
Картите, които не избрахте, са още у вас.
Те са и билети, с които може да дойдете
по всяко време през идния месец и да поемете по друг път.
Да видите дали е по-добър.
Благодаря на страхотния ми екип, без вас нямаше да се справя.
Благодаря и на вас, че дойдохте. Това значи много за мен.
- Наздраве.
- Наздраве.
И къде другаде ще покажеш изложбата?
В Ню Йорк, после в Бостън,
а другия месец - в Лос Анджелис. Може да хванеш самолета и да я видиш.
Или пък може да дойда с теб.
Ще си изкараме един хубав уикенд.
- Сериозно ли?
- Защо не?
С удоволствие.
- Днес ми се обади.
- Райън ли?
Да, попита дали сме обсъдили предложението му.
Храната.
Може ли да хапна по-късно? Ще ходим с приятели в скейт парка.
Кой ще е там?
Брук, Дру, Адам и Мишел.
Добре.
Не искаш ли първо да хапнеш?
- Не.
- И да се върнеш до 22 ч.
Добре. Благодаря.
- Миличък?
- Да?
Може да кажеш на Брук.
- Какво да й каже?
- Че я харесва.
Изобщо не съм съгласен.
Във всяка връзка е като на преговори -
който заговори пръв, обикновено губи.
Това е циничен възглед за любовта, любими.
Кой ти говори за любов?
Покажи й, че се интересуваш от нея, но не сваляй картите.
- Значи да съм по-сдържан?
- Сдържан.
Да, умерено сдържан.
Но и готин.
Забавлявай се. Бъди непринуден.
- Да.
- Приятно прекарване.
- Благодаря.
- Моля.
- Какво беше това?
- Защо, какво има?
Какво е да си сдържан? Покажи.
Не.
Здрасти.
Искаш ли?
Е, сега сме само тримата.
Да чуем.
Къде се загуби?
Хипотетично.
- Хипотетично?
- Олеле.
Изтъкнат учен, професор по физика,
е женен за жената от мечтите му и двамата имат син.
Живеят си чудесно.
Но една вечер мъжът отива в бар.
Поканил го е стар приятел от колежа, който е спечелил престижна награда.
Но докато се прибира вкъщи, му се случва нещо.
Не стига до дома си.
Когато отново идва в съзнание,
всичко се е променило.
- Мозъчен тумор, черепна травма?
- Според скенера - не.
Да не са му спретнали някой сложен номер с холограми?
В рамките на пет часа целият интериор на къщата му се променя.
Не говорим за различни снимки на стената, а за нови мебели, електроуреди,
преместени ключове на лампи, стени в друг цвят.
Невъзможно е да има толкова сложна шега.
Пък и с каква цел?
Колко ЛСД е взел? Май е определящ фактор.
Добре, тогава не знам. Явно е откачил.
Не съм откачил.
Тази вечер агентката ти каза, че съм вдъхновил инсталацията ти.
- Да.
- Как точно?
Отдавна не бяхме се виждали и една вечер ти цъфна тук изневиделица.
Каза, че си мислил за мен. Не помниш ли?
Каза ми,
че животът ни зависи от нашите решения.
Че тези решения създават светове.
И че на теория
ние едновременно населяваме безкраен брой светове.
Каза ми, че в този свят най-лошото ти решение е било по отношение на мен.
Отвърнах, че между нас е имало нещо преди много години.
Че съм те обичала и винаги ще те обичам.
Но вече сме само приятели.
И двамата не сме същите.
Говорихме дълго.
Разправи ми за твоите проучвания, спомена някакъв секретен проект
и ми каза нещо поразително, затова съм го запомнила.
Каза, че вероятно никога повече няма да се видим.
Когато те видях в галерията, първо ме попита: "Къде е Чарли?".
Кой е Чарли?
Нашият син.
Моля? Какво?
Ето какво знам.
С теб живеем в къща на площад "Логан".
Имаме 15-годишен син Чарли.
Стига де, не е смешно. Защо подхвана темата?
Райън?
Ти си известен невролог.
Спечели "Павия". Изнасяш лекции в цял свят.
- Ама че гавра.
- Къде ли не.
Джей, ще ми се да можех да ти тикна няколко члена в устата.
Но първо ще ги сложа в микровълновата, та да са ти горещи!
- От все сърце - да го духаш!
- Райън, чакай, изслушай ме.
Не те будалкам! Кълна се, не съм се побъркал.
Хубаво.
Имам малко работа. Искаш ли да го разкарам?
- Няма нужда.
- Сигурна ли си? Е, хубаво.
Ще наминеш ли утре да измиеш чиниите?
- Добре съм.
- Беше супер.
- Благодаря.
- И аз.
Съжалявам.
Защо се миеш с моята четка?
Здравей.
Не трябваше да си правиш труда, можех да отида на хотел.
Не, оставаш при мен, точка по въпроса.
Дрехите ти са в пералнята, оставих ти тези, ако искаш.
Благодаря.
Чии са?
На последното ми гадже. Не знам защо още ги държа.
Защото са луксозни.
Да, луксозни са.
Когато отиде в болницата, какво казаха, че ти има?
Не знаят.
Казаха, че в кръвта ми има странни опиати, които не съм вземал.
Искаха да лежа в психиатрия.
Ясно. Не смяташ ли, че това е най-доброто решение за момента?
Не ми трябва психиатрично лечение, а отговори.
Да.
Знам, мислиш, че съм се побъркал.
Наспи се хубаво.
Здравей.
Извинявай, не исках да те стресна.
Излизаш ли?
- Да, днес ми е ден за спорт.
- Вярно.
Моля те, извади пилето от фризера и го сложи в мивката да се размрази.
- Добре.
- Хубаво. До скоро.
Приятно спортуване.
Благодаря.
Как си, мой човек?
- Райън.
- Здрасти.
Даниела каза, че си звънял. Вече звъниш на жена ми?
Да, реших, че страшно ще се зарадва.
- Виж сега, Райън.
- Какво?
Ще ти го кажа направо.
Харесвам си живота в Чикаго и не искам да се местя.
Така че отказвам предложението.
- Разбра ли?
- Отказваш? Хубаво.
- Мамка му, извинявай, явно прекалих.
- Да, има нещо такова.
Да му се не види. Добре.
- Хубаво.
- Разбрах те.
Нали?
- Ало?
- Здравей.
Боже мой. Джейсън, добре ли си?
Не знам.
Къде си?
Готвя се да постъпя в психиатрична клиника.
Защо не ме оставиш да ти помогна?
Искам да ме види специалист, който не ме познава.
В коя клиника си?
Идеята май не е добра.
На практика къщата е моя.
Не.
В нашата къща
имаме същата снимка на водопада.
Но на нея сме аз, ти и Чарли.
Не съм ходила там.
Ходихме преди пет години.
Беше страхотно пътуване.
Джейсън, тя ми се стори притеснена
по телефона.
Нека ти помогне.
Това е стаята на сина ми.
Поне трябва да е.
Нашият син...
който си пада по анимета, по скейтборди.
Харесва едно момиче. Хайде де!
Рисува шантави пейзажи, които харесваш.
На 15 вече проучва художествените школи
и ти много се гордееш, че е наследил таланта ти.
Когато ти казах, че съм бременна, отвърна, че ти трябва време да помислиш.
- Това го помня.
- А на другия ден дойде у нас
и заяви, че си зает с изследванията си.
Каза, че ще прекараш следващата година в стерилна стая
и че заслужавам нещо по-добро.
Че детето ни заслужава нещо по-добро.
- Не.
- Не посмях да родя.
Разделихме се, това стана.
Не стана така. Аз обмислих нещата и ти казах, че предпочитам на стари години
да имам спомени от теб вместо от стерилна лаборатория.
Не. Заяви ми, че не си готов.
Не съм го казал.
Гавриш ли се с мен?
Или обикалям из тъмна къща с мъж, който е превъртял?
Не, казвам ти истината.
Да се махаме.
Съжалявам...
За онова, което каза, че е станало с нас.
- Беше преди цяла вечност.
- А също и за всичко това.
Не искам да те плаша.
Просто не разбирам как така имаме различни спомени.
Не мога да се примиря.
Знам, че имам спомени за дълъг брак с теб,
което...
звучи адски откачено, наясно съм.
Но не бих те лъгал.
Не знам какво значи това, но...
Вярвам ти.
ОПИСАНИЕ НА МИСИЯТА
ПРОТОТИП НА КУТИЯТА
Майко мила!
- Какво?
- Направил го е.
Да му се не знае. Успял е!
- Какво е направил?
- Каквото се опитвах и аз.
Шантава теория, адски откачена.
Ами ако Джейсън, който е живял в този свят и е спечелил "Павия",
в чиято къща бяхме днес и за когото ме смятат...
Ами ако е създал голям вариант на моята кутия,
която може да постави не само частица,
а цяло човешко същество в суперпозиция?
Кутия, която би позволила на човек да пътешества
из множеството реалности на квантовата физика.
И ако е използвал тази кутия, за да дойде в моя свят?
Ами ако...
човекът, който ме отвлече,
съм аз?
- Как така ти?
- Не точно аз, а друг мой вариант.
Представи си,
че с него сме били един и същ човек преди години,
до момента, в който си забременяла.
Но после сме се разделили в своите отделни вселени.
Разделили сме се, защото аз съм избрал да бъда с теб,
а той - да продължи работата, която е довела до създаването на кутията.
Представи си, че в този момент
аз съм в неговия свят...
а той е в моя.
Защо би си причинил подобно нещо?
{\an8}16-И РОЖДЕН ДЕН НА ЧАРЛИ
Радвам се, че се върна при мен.
И аз.
Какво е това?
Доказателство.
За какво?
Че не съм луд.
След време белегът от венчалната ми халка ще изчезне
и спомените ми ще са единственият остатък от живота, който съм имал.
Това ще ми напомня каква е реалността,
в която трябва да се върна.
Здравей.
- Още ли си буден?
- Да.
Ще слезеш ли?
Разкажи ми за нас.
За нас ли?
Добре.
Откъде да започна?
Оженихме се набързо,
което вбеси много хора.
После спретнахме щур купон, беше страхотен.
И скоро след това станахме родители.
Първите няколко години беше сложно.
- И адски трудно.
- Защо?
Знаеш как е. Или май не знаеш.
Но просто в един момент животът...
те смачква.
И приоритетите ни се промениха.
Аз съкращавах престоя в лабораторията, а ти - в ателието.
Накрая ми прекратиха финансирането, а ти престана да рисуваш.
Престанала съм?
Да.
И какво, значи сме станали скучни?
Аз не гледам така на нещата.
Добре, а как гледаш на нещата?
Изградихме общ живот.
- Щастлива ли съм?
- Да.
Имали сме и трудни моменти, но да, щастлива си.
И си най-добрият ми приятел.
Как е сексът?
Мили боже! Наистина ли се изчерви?
Адски е шантаво.
- Кофти ли е?
- Не.
Не.
- Извинявай.
- Не, не.
Ало?
Кой е?
Затвориха.
Моля те, недей! Ще дойда с теб. Тя няма нищо общо.
Пусни телефона! Да не повтарям!
Даниела, пусни го.
Не! Даниела!
Даниела. Не!
Не.
Даниела.
Превод на субтитрите Живко Тодоров