Dark Matter - Season 1 (2024) (Dark.Matter.2024.S01E01.WEBRip.srt) Свали субтитрите
"Ако косинус от Y е равен на X, аркускосинус от X
- е равен на обратната..."
- Косинус, функция на X,
която е равна на Y.
Някой голям злодей е измислил тригонометрията.
- Може ли днес да шофирам до училище?
- Олеле.
Какво? Карам добре.
Хубаво.
- Приятен ден.
- Кафе за из път.
Какво? Благодаря ти. Боже, ти си моят герой!
- Приятно прекарване.
- До довечера.
- Ти ще караш.
- Благодаря.
Червено е... Спри! Чарли!
- Извинявай, тате.
- Нищо.
Искаш ли да отидем да се катерим след училище?
Ами всъщност мислех след часовете да отида у Брук.
Как върви с нея?
- Знам ли.
- Защо не й кажеш?
- Знае ли въобще, че я харесваш?
- Ами ако харесва Дру?
Тогава поне ще си наясно, че има лош вкус.
Здрасти.
- Къде си?
- Ами погледни.
- Чарли Състезателя! Караш баща си?
- Шофирам до училището.
Джейсън, малко е шантаво, но спечелих награда "Павия".
- Какво?
- И двамата знаем, че трябваше да си ти.
- Я стига! Радвам се за теб.
- Звънят ми, трябва да вдигна.
Но пак ще се чуем и довечера ще го отпразнуваме.
Добре.
- По дяволите!
- Не им обръщай внимание, карай спокойно.
- Кретен.
- Да.
КОЛЕЖ "ЛЕЙКМОНТ", ИЛИНОЙС
Това какво е?
Котка.
Котка в затворена кутия.
В нея има и колба с отрова,
един радиоактивен атом
{\an8}и Гайгеров брояч.
Ако няма разпад на атома, котката ще оцелее.
Но ако той се разпадне,
гайгеровият брояч ще отчете радиацията.
Това ще активира експлозив, който ще счупи колбата
- и горкото котенце ще умре.
- Ооо!
Точно така, "ооо".
Копенхагенското тълкувание на квантовата механика
предлага нещо налудничаво.
Преди да погледнем вътре, атомът съществува в суперпозиция,
което е завъртян начин да се каже, че е в неопределено състояние -
едновременно се разпада и не се разпада.
- Което значи какво?
- Че му харесва да мъчи котки.
Благодаря, Райли, но не.
Човекът се казва Шрьодингер и е искал да опознае Вселената.
За онези, които искат да знаят отговора - когато атомът е в суперпозиция,
котката едновременно е и жива, и мъртва.
Уди Гуин, един от най-големите съвременни пейзажисти.
- Каква е живописта?
- Яйчни темперни бои.
С тях се рисува по-трудно от маслените.
Съхнат бързо и мазките не се коригират, но се получават прецизни линии
- и по-голяма яркост.
- Май си измисляш.
Да, половината.
- Знам.
- Здравей.
- Невероятна е.
- Нали?
- Готова ли си?
- Да си взема нещата.
- И аз мога да я нарисувам.
- Можеш всичко.
В петък ще си търся жилище, ако искаш, ела.
С удоволствие, но петък ми е ден за спорт.
- И как върви?
- Знаеш ли...
На велоергометъра и на пътечката се справям добре,
но плуването иска още работа. Не ми се мисли как ще смогна с всичко.
Има и по-лесни начини да се криеш от семейството.
- Само казвам.
- Не се крия.
- И кога е състезанието?
- Идното лято.
ЧЕТВЪРТЪК ЧАРЛИ ШОФИРА ДО УЧИЛИЩЕТО
- Още вино, нали?
- Би било глупаво да не отворим.
Ето защо те обичам.
Защото винаги подкрепям отварянето на нова бутилка?
- Това ли е източникът на твоето обожание?
- Само затова сме още заедно.
- Нима?
- Да.
Престанете, ще ми остане травма за цял живот.
Така ли? Ами не гледай.
- Оставаме на червено, нали?
- Да.
РАЙЪН: КЪДЕ СИ, ИДВАШ ЛИ?
Телефонът ти пощуря.
- Кой е?
- Райън.
Чуди се къде си.
- Райън спечели награда "Павия".
- Какво?
- Кога?
- Днес научих. Яко, нали?
- Да, "Павия" е много престижна.
- Ще получи един милион долара,
ще му отпускат какви ли не субсидии и тъй нататък.
И защо не отиваш, след като те е поканил?
Имаме семейна вечер, отложих за друг път.
Семейната вечер е 52 пъти в годината.
- Къде е купонът?
- В бар "Вилидж Тап".
- "Вилидж Тап"?
- Да.
Избрал го е съвсем близо до нас, а не до неговото жилище. Защо според теб?
Защото знае, че няма да отида, ако избере по-далечно заведение.
Не ставай кретен, казвам го с любов.
- Добре че поне на теб ти е смешно.
- Той би дошъл на твоя купон.
- Радваш ли се за Райън?
- Разбира се.
- Тогава му го покажи.
- Добре.
Обичам те.
И аз.
"ВИЛИДЖ ТАП"
Здрасти.
- Радвам се да те видя.
- И аз теб.
Я ела тук! Мамка му.
- Майната ти.
- И на теб!
Даниела ли те изнуди да дойдеш? Подкупи ли те?
Изтъкна, че щом си устроил празненство в местния бар, вероятно е отчаян зов
- да ти обърна внимание.
- Права е.
И че ако не дойда, значи съм кретен.
Жена ти е гениална красавица, много я ценя.
Този човек обожава уискито.
- Знам.
- Знае.
Как да го зарадваме? Кое е най-приятното?
- Най-доброто?
- "Макалън Реър Каск".
- Донеси му бутилката.
- Чакай, няма нужда.
- Цялата бутилка?
- Така е по-забавно.
- Добър избор.
- И по-весело.
- Последната.
- Как съм я улучил!
- Ще я изпия сам.
- Чу ли как скръцна?
- Знак за хубаво уиски?
- Тапата е коркова.
Честито.
Може ли да те запозная с едни хора?
От онези, които не обичаш, но искам да ти се порадват.
Хора, това е Джейсън.
- Клеър, приятно ми е.
- Едуард.
Айвън. Голям си късметлия, че го познаваш толкова отдавна.
Има невероятен ум. Е, и аз съм гений, но когато той говори, просто...
С какво се занимаваш?
- Преподавам физика в "Лейкмонт".
- Професор е.
- "Лейкмонт".
- Да.
И съм член на фенклуба на Райън.
Ще те задуша от любов.
- Готов?
- Да.
Каква беше формулировката? Само не се прави, че не я помниш.
Направо ще си я татуирам: "За революционния му труд в неврологията
и откритието, че префронталната кора създава съзнание".
Длъжник съм ти. Записките ти помогнаха много.
Хайде, кажи ми. Какво е усещането?
Ние сме учени. Примирили сме се, че цял живот ще търсим и ще се мъчим,
потънали в анонимност, а трябва да сме като рок звезди!
- Честито.
- Благодаря.
Здрасти. После ще бъдеш ли там?
- Аз също.
- Добре.
- Благодаря.
- Добре.
Не знам.
Даниела не те е излъгала, като ти е казала, че искам да те видя.
Исках. Но не за да се изтъквам.
- Помниш ли Андрю Дараб?
- Андрю Дараб?
Богаташът Андрю, "общежитието е под нивото ми"?
С него имаме фонд от сто милиона. След днешния ден ще ги утроим.
- Сериозно ли?
- Да, невротехнологична компания.
Искам да се включиш, Джей. Да работиш с нас.
Но ако страшно ти допада в "Лейкмонт", спокойно ме прати по дяволите.
Не, няма да те пратя по дяволите.
Ще ти плащаме много повече, отколкото в "Лейкмонт".
Няма да ви е трудно.
А фирмата ви в Чикаго ли е?
В Сан Франциско.
- Но вече имаме сграда. Страхотна е.
- Да.
Само че животът ни е...
Тук, нали разбираш? Съвсем наблизо.
Разбирам. Но първо поговори с Даниела. Ще бъде чудесно за нея.
- И за Чарли, пък и за мен.
- О, боже.
- Трябва да се връщам при тях.
- Добре.
- Хубаво.
- Върви да се забавляваш с онази...
Да, отивам, но те моля, помисли си. Ще бъдем отново двамата.
Ще създаваме неща. Нови, удивителни неща.
ДАНИЕЛА
Тъпанар такъв! За малко да те сгазя!
Да имаш един долар?
Хубаво.
Не мърдай!
Дай си телефона. Давай го!
Тръгвай, по-живо!
Качвай се в колата. Отвори вратата.
Качвай се!
Или ще умреш от кръвозагуба на тротоара.
Влизай!
Погледни ме, Джейсън.
Ако се издъниш, ако не правиш точно каквото ти кажа,
ще те убия, ясно ли е?
Карай.
- Кой си ти?
- Млъквай.
Гледай си пътя и карай.
Кажи си паролата на телефона.
Всъщност я знам. Рожденият ден на баща ти наобратно.
Нали така?
Точно така.
Как е Райън?
- Предложи ми работа.
- Каква работа?
Ще прави невротехнологична компания в Сан Франциско.
- Какво му каза?
- Още не съм решил.
- Ако е направил нещо...
- Хвани тази отбивка. Сега!
Слизай, по-живо!
Какво правиш?
Съблечи се.
Тръгвай.
Надолу.
Какво беше това? Игла ли?
Ставай, нямаме време.
Какво ми би?
Отвори сака.
Облечи се. Скоро ще загубиш съзнание.
Какво правим тук?
Какво е това?
Възможност.
Доволен ли си от живота си?
Питал ли си се какъв можеше да станеш? Отговаряй.
Какъв съм можел...
Ами да.
Чудесно. Вкопчи се в тази мисъл, сякаш животът ти зависи от нея.
Отначало ще ти бъде страшно, но ще свикнеш.
И ще имаш всичко онова, което си пропуснал.
Съжалявам, но го правя заради двама ни.
И за теб, и за мен.
Кой си ти?
И да ти кажа, няма да ми повярваш.
Хей, хей... Чакат ме у дома.
У дома си. Ще прегледам зениците ти.
Добре, следи светлината.
Къде съм?
Тествайте всичко.
Коя сте вие?
Не ме ли позна?
Не.
Нищо.
Аз съм Аманда.
Какво ми се е случило? Нямам представа какво става.
Ще разберем.
Преживял си много.
Нали?
Имам добра новина. Чист си.
От какво?
Радиация, биологични опасности, инфекциозни заболявания.
Утре сутрин ще излязат кръвните резултати.
Вече не си под карантина.
Карантина.
Ужасно съм объркан.
Къде съм? Какво е това място?
- Лейтън?
- Помниш ли ме?
Да, мина...
Ела тук!
- ...доста време.
- Да.
Какво става? Какво е това място?
Това е твоят триумф.
Аз съм Аманда Лукас, психиатър, с мен са шефът ни Лейтън Ванс
и Джейсън Десън, главният ни научен директор и съосновател.
Какво?
Добре дошъл.
Хората бързаха от града да са тук за събитието.
Само ти се върна.
Какво?
Имаш ли представа колко си отсъствал?
Четиринайсет месеца и десет дни.
Знам, че си изтощен, но искаме да ни разкажеш за мястото, на което беше.
Какво си видял, как успя да се върнеш. Ще започнем с дребни неща.
Какво помниш отпреди да се събудиш в хангара?
- Бях в един бар.
- Бар ли?
Сам ли?
Не. Бях с един човек.
- С кого?
- С Райън.
Райън Холдър.
Помниш ли откъде са порязванията и синините по лицето ти?
Да, един ме удари.
- Помниш ли кой беше?
- Не, не знам.
- Не знаеш? Къде беше, Джейсън?
- Ами просто не знам.
Въобще не разбирам какво е всичко това, мамка му.
Не познавам тези хора. Теб не съм те виждал цяла вечност.
Не разбирам какво става!
Искам да се прибера у нас, защото просто ще се побъркам.
Ще пренощуваш тук, но първо ще видим жизнените ти показатели
и ще следим възстановяването на паметта ти.
Сигурно не го знаеш, но много ни липсваше.
- Пази се!
- Джейсън!
- Баджа ли си забравихте, д-р Десън?
- Да.
Радвам се да ви видя.
- Благодаря.
- Лека вечер.
Джейсън!
- Заключи, не го пускай!
- Спри!
Джейсън!
Спри!
Спри!
Джейсън!
Благодаря.
"Елинор Стрийт" 44, площад "Логан".
- Какво ви се е случило?
- Спречках се с един.
Може ли малко по-бързо?
Джейсън?
Какво?
Яденето е в хладилника.
{\an8}Купих ти нещо.
С парченца ментов шоколад? Ти сериозно ли?
Стана много късно и спрях на бензиностанция, не можах...
Защо не ми се обади? Звънях ти.
- Писах ти съобщения.
- Изгубих представа за времето, извинявай.
Още съм ти сърдита.
- Ял ли си?
- Не.
Хапни тогава, ще ти стопля яденето.
- Много ли си пиян?
- Какво? Не съм пиян.
Какво става, по дяволите?
Райън ми предложи работа.
- Като какъв?
- Създава невротехнологична компания.
Какво му каза?
Че първо трябва да го обсъдя с теб.
А ти какво мислиш?
Работата вероятно ще е в Сан Франциско, а целият ни живот е тук.
Помниш ли какво ти бях казал преди много години,
когато решихме да се оженим?
Да, помня.
Кажи ми го.
Каза, че в края на живота си
предпочиташ да помниш мен вместо студена, стерилна лаборатория.
И държа на думите си.
И досега.
Добре.
Добре.
Прощавам ти.
Как влезе тук?
Тук живеем с теб.
Какво е това? Някаква безвкусна шега?
Не.
Къде са?
Кой?
Даниела!
- Джейсън.
- Какво сте им сторили?
Не знам за кого говориш.
Чарли.
Това е стаята на сина ми.
Какво?
Не.
ФОНДАЦИЯ "ПАВИЯ"
{\an8}НАГРАДА "ПАВИЯ" ДЖЕЙСЪН ДЕСЪН
Не.
ТОПОЛОГИЧНИ ИЗОЛАТОРИ ВАКУУМ С ОТРИЦАТЕЛНА ЕНЕРГИЯ
СБЛЪСЪК НА ЧАСТИЦИ
Джейсън.
- Ало?
- Къде е Даниела?
- Кой?
- Даниела Десън.
- Грешите номера.
- Не, не греша.
- Какво? О, не. Мамка му!
- Джейсън.
"ПРОБИВ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО"
Какви са тези глупости?
- Бъркаш номера, чупката!
- Чуй ме!
- Коя е Даниела?
- Съпругата ми.
Чарли?
Какво става?
Боже.
Да.
Остави ме аз да поговоря с него.
Тук нищо не е както трябва.
Позволи ми да ти помогна.
Става ли?
- Погледни ме, познаваш ме.
- Никога не съм те виждал!
- Ако искаш да помогнеш, намери жена ми!
- Ти не си женен!
Не.
Джейсън!
Боже мой, какво е станало?
И да ти кажа, няма да повярваш.
Превод на субтитрите Живко Тодоров