Shef - 06x20 (2024) Свали субтитрите
Защо да ти вярвам?
- Звъняли са ти за мен от Питер.
Много хора ми се обаждат. Това ми е работата - да свързвам хора с хора.
Някой търси услуга, друг - изпълнители.
Знам, че си най-добрият в професията. Но аз искам да се свържа с клиентите.
Тези, които поръчаха генерал Разторгуев.
Клиентът няма да говори с такъв като теб.
Толкова покушения, а никаква полза. Той е бесен.
Вземи ме на работа, Ларс. Имам подход към генерала, ще се справя.
Не съм те виждал на дело.
- Тъкмо ще ме видиш.
За хонорара ще се разберем.
Още повече, че в последно време се нуждая.
Ало! Да.
Така ли?
Сигурно ли е?
Благодаря ти, брато. Добре.
А на мен ми се обаждат да ми кажат, че не си килър, а ченге.
Стара ти е информацията. Уволниха ме дисциплинарно,
после лежах, това първо.
- Да предположим. А второ?
Второ, ченге-килър, нищо ново.
И трето ли има?
Игрите на генерала ми погубиха бизнеса.
Може да провериш.
- Нямам си аз друга работа.
Момчета, убийте го.
Благодаря, че ме предупреди за човека от Питер.
Задължен съм ти. До скоро.
Ще ги задържим на първия пост. Давам команда.
Не, само ще загубим време.
Как? Нима ще допуснем убийство?
Ние самите предложихме на Локтев участие в операцията.
На чужда територия сме, а московчани не знаят за операцията.
Но Локтев е наш колега.
- Бивш.
Отлежал присъдата си за професионални грехове.
Него все някак ще ми простят, а генерал-майора - никога.
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
ТОВА ЩЕ БЪДЕ БОМБА!
Извинявай, че закъснях. Забавих се.
- Нищо страшно. Ще го преживея.
Ето, това е за Елена Александровна. Фамилията й е Шеляпина.
Не, Паша, грешиш. Тя не прилича на Оксана.
Прилича, но ти не искаш да го видиш.
Проверих я. Няма нищо криминално в биографията си,
освен издаването на нов паспорт. Обикновена житейска ситуация.
А как ще обясниш това?
- Паша,
чуй ме.
Ти беше болен, още не си се възстановил.
Сторило ти се е.
- Не, аз съм прав.
Жалко, че не ме чуваш.
- Паша!
Ще ти докажа.
- Паша!
Е, къде ще го закопаем?
- Никъде.
Ще го захвърлим, тук е безлюдно. Когато го намерят, няма да го познаят.
Кретен! Аз съм ченге, ще търсят моето ДНК в базата.
Все едно няма да го намерят.
Нищожества!
Нищожествата сте вие.
Как е?
- Жив е.
Хайде, да ги натоварим.
Променена си някак.
- Нима? И как?
Станала си по-корава.
Меката остана в миналия живот.
- Всеки си има своята маска.
Първо пробваш една, после друга.
Като че ли ти живееш без маски.
Не съм предполагала, че ще се срещнем така. Забавно, нали?
И преди бяхме в един впряг,
и сега отново сме заедно.
В този впряг аз имам свой интерес.
Веднага след като направите това, което сте намислили,
ще се махна.
Не искаш ли да разбереш защо го правя?
Не.
Напразно. Това ще бъде бомба!
Хубаво е извън града, Александър Борисович. Какъв въздух!
Нали разбираш, че не съм те поканил, за да дишаш чист въздух.
Каква е задачата този път?
- Тази земя
е нужна за града.
Там е Лапинск, там - летището.
А тук ще има
търговски център, паркинг, хотел.
- И какъв е проблемът?
Не какъв, а кой. Познаваш ли Шахровски?
Не го познавам лично.
- Земята е негова.
Не иска да я продава, иска да прави бизнес самостоятелно.
Трябва да му се обясни, че не е прав
и че трябва да даде земята.
Има ли време за преговори?
- Не.
Срокът за изпълнение е вчера.
Добре. Имам човек, който ще уреди тази работа.
Надявам се, че не се казва Разторгуев?
Не. Става въпрос за друг служител.
Дано този път мине без гафове от твоя страна.
Александър Борисович...
Трябва да изляза и да звънна на моя човек, да знае, че пристигаме.
Обади се оттук.
Не сме толкова близки, че да си имаме доверие. Верно,
може да се върнем у дома,
но тогава ще останете без оръжие.
Върви, да те вземат дяволите!
Наближаваме. Готово ли е всичко при теб?
Вярваш ли му?
А ти все още ли не му вярваш?
- Съмнителен е, както и да го въртиш.
Някак странно гледа тая женка Алиса, а и тя него.
Познават се, и какво от това? Не е твоя работа.
Но мойта кожа ще пострада, ако нещо се обърка.
Впрочем, твоята също. И на момчетата.
Вместо да трепериш за кожата си, по-добре мисли за работата.
Ти какво, да не искаш да ми кажеш нещо?
Череп, сега не ми е до разправии. Времето е кът.
Интуицията рядко ме лъже, командире.
Ами ако Макс и тая женка са се наговорили зад гърба ни?
Кротни се, Череп.
- Не разбирам защо й вярваш. Коя е тя?
Темата е закрита. Не се пъхай, където не ти е работа.
Вече се изложи с Макс, а Алиса...
Алиса е моя и в нея съм сигурен като в себе си.
Това е всичко, което трябва да знаеш. Ясно?
Внимавай, един от тях е чужд.
Помни ми думата, някой от тях ще ни предаде,
ако вече не ни е предал.
- Имаш параноя.
Готово. Потегляме.
Това ли са твоите приятели?
- И ти можеш да се запознаеш с тях.
Носите ли парите?
Тук е всичко.
- Тук също е всичко.
Ако не си забравил да впишеш нещо.
- Нищо не съм забравил.
Бих искал да пробвам стоката.
Не се колебай, тук сме само свои.
Изсвири ни нещо на гранатомет. Ще можеш ли?
Давай! Помогни им да натоварят. А вие след мен!
Смятам, че внедряването на Тихомиров в бандата на Кречетов дава плодове.
Открихме връзка между Кречетов и журналистката Алиса Молчанова.
Вчера тя пристигна във вилата, където се намират Тихомиров и Кречетов.
Признавам, нейната поява беше неприятно откритие за нас.
Какво излиза? Проспали сте тази журналистка?
Къде, кога и от кого е била вербувана?
След като напуска държавна служба, Молчанова живее три месеца в Европа.
После се връща в Петербург. Вероятно по това време е била завербувана.
Да предположим.
И какво планират? Каква е целта им?
Не чувам отговор.
Работим по това, другарю генерал-полковник.
Помогни на момчетата.
Е, хайде, Полетът на валкириите.
Наред ли е всичко?
- Да.
Благодаря.
- Радвам се да помогна за добро дело.
Делото наистина е добро, бъди сигурен.
- Вярвам ти. Преброй ги!
Ще се чуем.
И ние да тръгваме. Хайде!
Това е нова колекция, много известна марка.
Пробвайте, мисля, че ще ви стане.
- Благодаря. Къде ви е пробната?
Заповядайте, влезте.
- Благодаря.
Добър ден.
Прекрасно! Много ви отива и ви е точно по мярка.
Ще ви донеса и пуловер към якето. Една секунда!
Извинете, само да не е синтетика, имам алергия.
Разбира се.
- Само натурални тъкани, ако може.
Донесете също потника с пайети, много искам да го пробвам.
Доволен ли си?
- Напълно.
Изпълних своята част от договора.
Сега е твой ред.
- Търпение! Всяко нещо с времето си.
Скоро всичко ще свърши.
Чудесен ден в Санкт Петербург и чудесни новини.
Продължава строителството на новото летище в Лапинск.
Днес губернаторът лично ще посети грандиозната строителна площадка,
за да провери как върви работата.
- Череп!
Да, мисля, че може.
- Тогава не протакай.
Другарю генерал-майор, предадохме оръжието, всичко е наред.
Успяхте ли да установите крайната цел?
- Мисля, че Тихомиров не е в течение.
Но имам връзка с него.
Прието. Отбой.
Кола! Спешно!
Раз...
Два...
Вън от колата!
- Три.
Бум!
Не беше нужно.
Тук аз решавам какво е нужно и какво не е.
Карай към града!
Карай, ти казвам.
Честито! Пак заповядайте.
- Благодаря.
Довиждане.
Довиждане.
- Всичко хубаво.
Върнете се, моля.
От мен ли звъни? Не би трябвало да има проблем.
Минете още веднъж.
- Добре.
Извинете,
може ли чантата ви за проверка?
Моля.
Какво е това?
- Портмоне от нашия магазин.
Така ли?
- Не съм го вземала, това не е мое.
Всички така казват. Една минута!
Не съм го вземала.
- Ало! Дежурен?
Обажда се Сухарев, магазин Линда-Лена.
Хванахме крадла. Пратете наряд.
- Не съм крадла!
Не викайте! Моля ви, елате с мен.
- Къде? Не ме пипайте!
Не ме пипайте, това не ми харесва!
- Не вдигайте скандал, моля. Елате.
Значи съм купила яке за 49 хиляди, да, да, да, с отстъпката 39,
и съм поискала да открадна портмонето. Защо съм го откраднала?
Седнете, моля.
Портмонето, което сте опитали да откраднете, е малко, но скъпо.
Струва повече от десет хиляди рубли. Ето ви обяснението.
Ако исках това портмоне, щях да го купя.
Можели сте, но не сте пожелали.
Вземи пръстови отпечатъци.
- Искам да се обадя.
На мъжа си?
- На адвоката?
На генерал Разторгуев, началник у-ние Криминална полиция.
Колко бяха?
- Тихомиров, Кречетов,
Череп и... шестима.
Не разбирам, Тихомиров е бил там. Не е ли можел да даде знак?
Да ти обърне внимание, че в колата има взривно устройство?
Може да не е знаел.
- Ако са решили да се отърват от вас,
значи в най-близко време нещо трябва да се случи.
Може би още днес.
Извинете. Да, Оксана. Нещо спешно ли има?
Виктор Сергеевич, може ли да дойдете?
- Извинете, сега не мога, зает съм.
Е, и как е генералът?
- Добре...
Виктор Сергеевич, отивайте, ние тук сами ще се разберем.
Сериозно?
Надявам се, че Тихомиров все някак ще намери възможност
да извести Шулгин какво се е случило. Все пак, това е наша операция.
Борис Семьонович, отдавна работим заедно и би трябвало да сте разбрали,
че не ме интересуват лаврите на победител.
Работата ми е да хващам бандитите. Просто отдавна познавам Тихомиров,
а вие - не.
Вземи отпечатъци.
- Дайте си ръката.
Една секунда! Върна ми обаждането.
Виктор Сергеевич, случи ми се досадно недоразумение.
Аз съм в 43-то отделение на полицията. Бихте ли дошли?
Добре, сега ще дойда.
Чакам ви.
Тук завий и спри.
Здрасти, момчета. Как пътувахте?
- Здрасти. Без приключения.
Здрасти. Качвайте се в микробуса.
Ела насам.
Гледай.
Тук е планираното движение на обекта
и кога ще пристигне на летището. Плюс-минус, нали разбираш.
Слушам.
- Хайде!
Макс, сядай на волана!
- Не помня да си ме главил за шофьор.
Защо, оскърбително ли е за теб?
Моля те, бъди днес мой шофьор. Така по-добре ли е?
Не мислиш ли, че е време да ме посветиш в делата си?
В никакъв случай. Не искам да разваля изненадата.
Ръцете!
Дръж се добре и ще ти се зачете. Опаковай го в багажника.
И к'во, гътнахте ли ченгето?
Трябваше веднага да приемеш кандидатурата ми.
Полковник Хрульов.
Стой! Горе ръцете!
- Гражданино Ларсанов,
обвинен сте за организация на поръчкови убийства.
Белезници!
- Свършиха.
Ръцете!
Отваряй!
Качвай се.
- К'ви сте вие?
Ние сме от полицията.
- Пуснете го! Бързо!
Долу оръжието!
- Отвличат ме!
Спокойно! Полиция.
- Долу оръжието! Горе ръцете!
Това е престъпник.
- Свалете оръжието!
Спокойно! Аз съм полковник от полицията.
Бавно ще си извадя документите.
Мини зад гърба ми и бягай!
Стой!
- Какво стана?
Няма да стигне далече. Сложих му бръмбар.
Кретени! Позволихте на опасен престъпник да избяга.
Идиоти.
Нали разбирате, че за мен е по-лесно да купя, отколкото да открадна.
Разбира се.
Тогава защо ми взеха отпечатъци като на престъпник?
Служба. Вземането на отпечатъци е стандартна процедура.
Елате. Това е моята кола, ще ви закарам вкъщи.
Тази нормална ли е? Можеше да се обади от магазина и да решат всички въпроси.
Само си загубихме времето с нея.
- Тя самата се страхуваше да му звъни.
Какво да правим сега с тези пръстчета?
Провери ги. Нищо не губим. Поне да не сме валат.
Макс, къде? Не съм ти казал да завиеш.
- На датчика не му пука дали си казал.
Ако не заредим, няма да стигнем.
Добре. Хайде, бегом.
При нас всичко е наред. Не се досеща.
- Добре.
Напълно ли си сигурна в него?
- Нужен ни е, вече го обсъждахме.
Няма да се справим без Макс.
- Че е нужен, нужен е.
Наистина ли му вярваш?
Той явно има нещо наум.
- Той е странен, разбира се.
Прикрива се, но аз го познавам като петте си пръста.
Толкова години сме заедно. Мисли си, че може да надхитри всички,
но аз знам, че не е така.
- Кой е по-добрият от нас?
Престани! Никога не съм ви сравнявала и няма да го правя.
Сега съм с теб и ти ми пасваш във всяко едно отношение.
С Макс си била дълго време,
а с мен - отскоро.
- Моля те, престани. Недей!
Най-важното сега е задачата ни. А Макс...
Неговото време изтече. Той сега е като преследван звяр.
Тогава зверовете са най-опасни.
- Престани да се навиваш. Стига!
Времето му отмина. За нас той е разходен материал.
А Черепа казва, че от него мирише на предателство.
От тебе също.
- По-малко слушай приятелчетата си.
Казах ти - край, договорили сме се.
За какво ни е такъв свидетел? След като всичко свърши?
Страшна жена си.
Когато се свърза с мен, нямах представа на какво си способна.
Вярно казват, че външността лъже.
- Не съм по-страшна от другите.
Просто ми омръзна да се преструвам. Да лъжа, да се правя на глупачка.
Омръзна ми да завися от всички, като Макс например.
Аз искам друг живот и ще го имам.
Ние ще го имаме. Съвсем малко остана. Няма да спра и ще стигна до край.
И аз заедно с теб.
- Разбира се.
Няма къде да се денеш.
Както и да е, аз Макс ще го наглеждам.
Край. До скоро виждане.
- До скоро.
Ало! Да, скъпа, на бензиностанцията съм.
Няма много хора, скоро ще си дойда. Приготвяй обеда, целувки.
Скъпо е.
Господине, може ли по-внимателно?
- Извинете.
Все пак е странно.
Живеем един до друг, а за да се видим, се наложи да ме вкарат в полицията.
Да, ало!
- Търся Разторгуев.
За вас е.
Да. Разторгуев.
Слушай внимателно, имам две секунди.
Кречет пристига на новото летище. Отбой.
Защо ме караш да те търся? Имаме път.
- Че какво?
За големите дела трябва да си облекчен.
Плати бензина.
Случило ли се е нещо? Кой се обади?
- Не сега.
Да, Виктор Сергеевич?
- Информация от Макс.
Целта е летището в Лапинск.
- Защо е съобщил на вас, а не на нас?
По-важното е, че там сега е губернаторът.
Покушение срещу губернатора?
Не мога да го пропусна.
Тук ще бъде терминал едно.
Чакалнята, там - зоната за пристигащи полети.
Територията на летището, пистите за излитане са ей там.
Отлично, отлично.
Започваме ли, Виталий Фьодорович?
- Започваме.
Здравейте.
- Здравейте.
Моля, въпросите по ред на номерата.
- Няколко думи за проекта?
Строежът, който виждате, ще промени логистиката на полетите у нас.
Новото летище ще даде мощен тласък в развитието на града.
Самият Лапинск може да стане един от най-големите авиохъбове
на територията на Русия.
- Г-н губернатор, може ли въпрос?
Моля, но само по същество.
- Разбира се.
Не може да се каже,
че Лапинск е важна стратегическа точка в транспортната система на страната.
Не е ли строежът само хранилка за корумпирани чиновници?
Лапа, разчисти пътя.
- Без коментар.
Не, аз ще отговоря. Струва ми се, че представителите на пресата
намират всякакъв повод, за да очернят града, страната, правителството.
Какви са тия простотии, Череп?
- За какво говориш?
Убийте всички!
Череп, прецакали са ни! Халосни са!
Ставай! Да се махаме оттук!
Всички да лежат! Хвърлете оръжието!
- Да ви виждам ръцете!
Граждани бандити, предайте се! Лежете тихо и кротко!
Дръж.
Покажи си муцуната!
Покажи я!
Мамка му.
Отведете ги.
- Слушам. Станете!
Да.
- Губернаторът звъни на пожар,
още преди да е стигнал града. Ликвидирахте ли бандитите?
Двама убити, останалите се предадоха.
- Това е добре.
Не съвсем, другарю генерал. Кречетов го нямаше с тях,
а Череп избяга.
Значи, това още не е краят.
Здраве желая, другарю генерал-полковник.
Сега чиновете са излишни, ще разговаряме неофициално.
Неофициално?
Предполагам, че ще говорим за това, сам да подам рапорт и да мина в запас.
Не.
Исках да ти се извиня, че не те известих
относно провежданата оперативна комбинация.
Коя именно комбинация?
- Женя...
Евгений Виталиевич... неслучайно беше назначен на този пост.
Само така успяхме да се доберем до Митрофанов.
Не разбирам.
- В момента
Митрофанов ми има пълно доверие.
Така че може да преминем към финалната фаза на операцията.
Точно затова те поканих.
Не можехте ли да ми кажете по-рано?
Извинете, Виктор Сергеевич, но...
всичко трябваше да изглежда максимално достоверно.
Срещите ми с Митрофанов се записваха от служба Външно наблюдение - Москва.
Така че сега няма да ни се изплъзне.
Заради това ми се наложи да играя лошия ръководител.
Бяхте убедителен.
- Нима си мислил,
че назначаването на Калиниченко е минало без моето съгласие?
Та той ми беше заместник. Бях в течение от самото начало.
Остарявам. Трябваше да се досетя.
Каква ще бъде моята задача?
Здравейте!
- Привет.
Заминавате ли?
- Да. Спешна командировка.
Да предам нещо на баща си?
- Не.
Пазете го.
Добър ден. Тук ли живеете?
- Да.
Отворете, ако обичате.
Какво се е случило?
- Всичко е наред.
Стой! Излез от колата!
Излез! Излез от колата! Закъде си се запътил, Ларс?
При любовницата в Твер?
- Кучка! Издала ме е.
Ти сам се издаде.
- Нямате нищо против мен.
Имаме запис. Как пращаш бойците си да убият ето този
и как обсъждаш убийството на Разторгуев, така че ще лежиш дълго.
Или ще кажеш кой е поръчал генерала.
- Няма да работя с вас.
Не ми пука!
- Не ти пука?
Не ти пука, така ли?
Костя, какви ги вършиш?
- Не ми пука.
Той ни е нужен жив.
- Генерал Разторгуев ми е приятел.
Гнида, ще влезеш в затвора!
- Няма да ми е за първи път.
Ако не кажеш клиента си, ще те застрелям!
Благодаря, колеги.
- Моля.
Нататък ние сами.
Кой звъни?
- Клиентът.
Само да гъкнеш, ще те убия.
Слушам.
Знам кой е.
- Кой?
Плодове е донесло, значи, влизането на Тихомиров в бандата?
Чудесни плодове.
Колко грешки в хода на операцията, губернаторът едва не загина.
Узнахме за покушението в последния момент.
В хода на оперативната комбинация...
- Увлякохте се с тая комбинация.
Разбирате ли, че само чудо спаси губернатора?
Това чудо е нашата работа.
Никой не би дал на бандитите изправно оръжие.
И къде са тия бандити?
Къде е Тихомиров? Къде е тая журналистка?
Как беше?
Молчанова.
Плодове, виждаш ли...
Прощавай още веднъж, Витя. Не можех
да те информирам относно Калиниченко.
- Направи много грешки в тази си роля.
Не знам как да се оправям сега.
- Какво да се прави, рискове.
Иначе Митрофанов нямаше да повярва, че може да го използва за свои цели.
Разбирам.
- Е, аз ще тръгвам, Витя.
Ще поддържаме връзка.
- Приятен полет до Москва.
Москва ще почака. Ще остана на вилата с жена си.
Ще дойдат децата и внуците.
- Поздравете съпругата си.
Добре.
Виктор Сергеевич! Добре, че ви хванах.
Съседката ви. Провериха отпечатъците й в базата.
Сядай, тръгваме.
Благодаря, че се съгласихте да бъдете поемни лица.
Какво става тук?
- Другарю генерал-майор?
Обиск в апартамента на жената, която пуснахте.
Елена Шеляпина. Обвинена за два трупа.
И двата са наши.
Свободни сте.
Тя самата къде е? Къде е Шеляпина?
- Нямам представа.
Да, Паша, слушам те.
- Убеди ли се?
Това беше Елена Шеляпина.
- Ти беше прав. Извинявай.
Жалко, че не ми повярва. Тя избяга.
Другарю генерал-полковник, трябва да се разположим до къщата.
Ще бъде по-безопасно.
Серьоженка, вече за втори път ни топлят вечерята.
Утре пристигат Леся с Дима и Маринка.
Твоите хора в черно така ли ще стоят на всяка врата?
Сега ще се разбера с тях.
Разбирам ви, но тук на вилата
аз съм под защитата на жена си.
Сергей Сергеевич, знаете правилата. Ще бъдем наблизо,
на сутринта ще ни сменят. Вие имате своята служба, ние също.
Тогава направете така, че да сте незабележими.
Тъй вярно.
Ела, скъпа.
Обърнете особено внимание на западния и източен портал.
Доклад на всеки трийсет минути. Охраната да пази периметъра.
Имате ли въпроси?
- Съвсем не.
Пристъпете!
Шести до Първи. Всичко е спокойно.
- Първи приел.
Трети до Първи. По периметъра - спокойно.
Първи приел.
Четвърти до Първи. Всичко е спокойно.
- Първи приел.
Колко е хубаво, че ви срещнахме. Здравейте.
Не можем да намерим улица "Луговая", навигаторът се бъгна.
Направо до портата, после надясно.
Ваня, нали каза, че ще е губернаторът.
Не ни трябва губернаторът, а министърът.
Не съм се съгласявал на такова.
Каза, че си с мен, значи си съгласен.
Гад!
Какво стоиш? Стреляй!
Къде е? Няма го.
Няма за кога да го търсим. Нужен ни е министърът.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven