Charade (1963) Свали субтитрите
Не ми казвай, че не си знаел, че е зареден.
Силви!
Накарай го да прави нещо полезно. Ще предизвика лавина.
Върви да си играеш, скъпи.
Започнала си да ядеш много. Какво има?
Ще се развеждам.
- Какво? С Чарлз?
Единственият съпруг, който имам.
Направих всичко възможно, но...
- Но какво?
Не знам как да го обясня. Чувствам се нещастна.
Нещастието ти определено не се отразява на фигурата ти.
Така и не разбрах, защо искаш развод?
Защото не го обичам. И той не ме обича.
Това не е причина за развод. С толкова богат съпруг
и толкова елегантност, лесно ще си намериш приятел.
Дойдох в Париж от дълбоката американска провинция,
но не значи, че съм готова да приема френските традиции.
Самата идея за развод ме отвращава.
Но Чарлз трябваше да бъде честен с мен.
Всичко, което искам от любимия, е да бъде честен.
Около Чарлз има само тайни и лъжи.
Той крие всичко от мен, а това ужасно ме плаши.
Детето ваше ли е?
- Нейно е. Да не ограбваше банка?
Замеряше барон Ротшилд със сняг.
O, благодаря ви.
- Познаваме ли се?
Защо трябва да се познаваме?
- Не знам. Питам.
Имам твърде много приятели и нямам място за нови запознанства.
Ако се освободи място, ме уведомете.
Страхливец.
- Моля?
Отказвате се твърде лесно.
Ела, Жан-Луи, да се поразходим. Искам да видя барон Ротшилд.
Умно дете. Може и да ми липсва. Благодаря.
Пречите ми на гледката.
Кой изглед предпочитате?
- Този, който скривате.
Любувам му се за последно. Следобед летя за Париж.
Как се казвате?
- Питър Джошуа.
А съм Реджина Лампърт.
А има ли г-н Лампърт?
- Да.
Радвам се.
- Недейте. Развеждам се.
Надявам се не заради мен.
- Не. Вече не го обичам.
Поне сте честна.
- А има ли г-жа Джошуа?
Да, но сме в развод.
Не ви правя предложение, любопитна съм.
Съпругът ви тук ли е?
- Не. Никога не е с мен.
Как ви наричат? Пийт?
- Г-н Джошуа.
Беше ми приятно.
- Защо се ядосахте?
Не, не съм. Трябва да си стегна багажа. Аз също летя за Париж.
Шекспир ли беше казал: "Ако непознати се срещнат
в далечни страни, ще се срещнат отново?"
Шекспир не го е казал.
- Откъде знаете?
Току-що си го измислихте.
- Но е истина. Ще ми се обадите ли?
Има ли ви в указателя?
- На името на Чарлз.
Само един Чарлз Лампърт ли има?
- Боже, надявам се.
Довиждане, Силви. Благодаря.
- След развода
ще се върнеш ли в Америка?
- Не искаш ли да остана?
Разбира се, но ако заминеш, ще ми изпратиш писмо.
Заради марките? Ще ти ги купя от тук. Става ли?
Да.
- Довиждане.
Благодаря.
Онорин?
Онорин!
Г-жа Чарлз Лампърт?
- Да.
Инспектор Едуард Грандпиер от полицията.
Бихте ли ме последвали, моля?
ЧАРЛЗ ЛАМПЪРТ
Е, госпожо?
Сигурна ли сте?
Обичахте ли го?
Студено ми е.
Намерихме тялото на съпруга ви на жп линията "Париж-Бордо".
Беше облечен в пижама.
Известна ли ви е причина поради която той е искал да напусне Франция?
Да напусне? Не.
Във вещите му намерихме билет за парахода "Марангуапе".
Параходът замина за Венецуела тази сутрин в 7:00 ч.
Много съм объркана.
Съпругът ви американец ли е?
- Швейцарец.
Швейцарец? Какво работеше?
Нямаше професия.
- Бил е богат?
Мисля, че да. Не знам.
Приблизително колко богат?
- Не знам.
Къде съхраняваше парите си?
- Не знам.
Освен вас имаше ли други близки?
- Не знам.
Това е абсурдно, госпожо! Пълен абсурд!
Знам. Извинете.
Ще позволите ли?
- Бих предпочела да не го правите.
Вещите на Лампърт.
- Добре.
В сряда съпругът ви е продал на търг всички вещи от вашия апартамент.
Всички. Една галерия му е платила 1 250 000 нови франка,
което в долари прави четвърт милион.
Полицията на Бордо обискира купето му във влака.
Обискираха го много щателно, но не намериха тези 250 000 долара.
Това е всичко, което намериха в купето.
Нямаше друг багаж. Изглежда съпругът ви е бързал много.
Портфейл с 4000 франка.
Бележник. Последната бележка е нанесена вчера, в четвъртък,
в 17:00 ч., в градината на Шанз-елизе.
Защо там?
- Не знам.
Сигурно е имал среща с някого.
- Несъмнено.
Един билет за Южна Америка.
Едно писмо с марки, незапечатано, адресирано до вас.
Може ли да го прочета?
"Скъпа Реджина, надявам се, че се наслаждаваш на почивката.
През зимата планините са много красиви.
Дните минават бавно, но се надявам скоро да те видя.
Завинаги твой: Чарлз.
П. П. Вчера се обади зъболекарят ти. Часът ти е сменен."
Не е много, нали?
- Обадихме се на вашия зъболекар.
Надявахме се да научим нещо.
И научихте ли?
- Да. Часът ви е сменен.
Един ключ от апартамента ви.
Един гребен.
Една писалка.
Една четка за зъби.
Една кутийка прах за зъби. Това е всичко.
Разпишете тук и можете да приберете вещите му.
Това ли е? Може ли да си ходя?
- Още един въпрос.
Това паспорта на съпруга ви ли е?
- Да.
А този?
Не разбирам.
- А този?
А този?
Звънях по телефона, но никой не отговори.
Здравейте.
- Здравейте.
Дойдох да изкажа съболезнования
и ако мога с нещо да помогна.
- Но как разбрахте?
От сутрешната преса.
Много съжалявам.
- Благодаря.
Позвъних на звънеца, но изглежда не работи.
Знам. Няма ток.
Какво се е случило?
Чарлз е продал всичко на търг. Само това е останало.
Обичах тази стая, но Чарлз се интересуваше само от мебелите.
Мисля, че така повече ми харесва.
Какво ще правите?
Ще се опитам да се върна на работа в ЮНЕСКО.
Какво работехте?
- Бях преводач, като Силви.
Тя превежда от английски на френски, а аз от френски на английски.
Това правех преди да се омъжа за Чарлз.
Полицията смята, че аз съм го убила.
- Бърз развод, не смятате ли?
Нещо такова.
И все пак е ужасно да умреш по този начин.
Изхвърлен от влака, като ненужна стара поща.
Не бива да оставате тук.
- Не знам къде да отида.
Ще наемем стая в хотел.
Само да не е много скъп. Вече не съм празноглава богаташка.
Нещо скромно и чисто, и достатъчно близо до ЮНЕСКО,
за да може да платите таксито, когато вали.
Добре.
Няма много хора, нали?
Чарлз нямаше ли приятели?
Не ме питай. Аз съм само неговата вдовица.
Ако беше умрял в леглото си, дори този човек нямаше да го има.
Поне спазва благоприличие.
Имаш ли представа кой може да го е сторил?
До преди два дни, всичко, което знаех за Чарлз, беше неговото име.
Сега се оказва, че и това не знам.
Изглежда е познавал Чарлз много добре.
По какво съдиш?
- По алергията му.
Наздраве.
Познаваш ли го?
- Никога не съм го виждала.
Ариведерчи, Чарли.
Г-жо Лампърт...
Г-жо Лампърт, Чарли не трябваше да постъпва по този начин.
Нямаше право.
Кой ли е следващият?
Извинете ме, госпожо.
Благодаря.
- Извинете. Извинете.
Извинете. Извинете.
От кого е?
- От американското посолство.
Уважаема г-жо Лампърт, моля, елате в посолството утре в 13:00 ч.
Трябва да ви видя спешно относно смъртта на съпруга ви.
С уважение: Х. Бартоломю
АМЕРИКАНСКО ПОСОЛСТВО
Блъфирах стареца. Имах чифт двойки.
- Е, и какъв е проблемът?
Щом аз го изпързалях, как ли го пързалят руснаците?
Добър ден.
Какво става, г-це Томпкинс?
Г-ца Томпкинс не е тук.
O, извинете. Секретарката ми сигурно е на обяд.
А вие сте...
- Г-жа Чарлз Лампърт.
O, да. Моля, заповядайте, г-жо Лампърт.
Извинете ме за момент, г-жо Лампърт.
Мастилено петно.
Вече не почистват качествено в химическото чистене.
Преди имаше едно много добро на ул. "Понтю",
но шефът каза да използваме химическото към посолството.
Било по-икономично.
Г-н Бартоломю, знаете ли коя съм аз?
- Вдовицата на Чарлз Лампърт, нали?
Съжалявам.
Последният път им дадох вратовръзката, но петното си стои.
Воала, както се казва. Защо не седнете, г-жо Лампърт?
Да видим какво имаме тук.
Сандвичи с пастет, с пастет, с пиле и пак с пастет.
Не, благодаря.
Г-жо Лампърт, знаете ли какво е ЦРУ?
- Не съм сигурна. Някоя авиолиния?
Централно разузнавателно управление. ЦРУ.
Имате предвид шпиони и други подобни?
- Ние ги наричаме "агенти".
"Ние"? Искате да кажете...
- Някой трябва да се занимава.
Не очаквах човек като вас да си признае...
O, не, аз не съм агент. Аз съм администратор, чиновник.
Опитвам се да управлявам уморени хора,
с недостатъчно средства. Според Конгреса,
всичко, от което се нуждае един шпионин...
Агент.
- Да.
Всичко, от което се нуждае,
е книга със секретните кодове и хапче с цианид.
Каква връзка има това с мен, г-н Бартоломю?
Вашият съпруг беше издирван от американското правителство.
Може ли един сандвич?
С пиле или с пастет?
- С пиле.
По-точно, вашият съпруг беше разследван от нашите служби.
Така ли?
- Да.
Ние, разбира се, знаехме истинското му име – Вос. Чарлз Вос.
Е, г-жо Вос, бих искал да погледнете една снимка.
Ще познаете ли някого на нея?
Между другото, видяхте ли тази? Скот, Кати и Хам-младши.
Много са сладки.
- Нали? Добре, г-жо Вос...
Моля ви, не ме наричайте така. Аз съм Лампърт по мъж.
Съжалявам. Моля ви, погледнете тази снимка
и ми кажете познавате ли някого. Един момент. Вижте я по-добре.
Това е Чарлз.
- Много добре.
Изглежда толкова млад. Кога е правена?
През 1944 г. Следващият, моля.
Това е мъжът, който вчера дойде на погребението.
Високият мъж с костюм от кадифе.
Името Текс Пентолоу говори ли ви нещо?
Искате ли вино?
- Не, благодаря.
Следващият, моля.
Този също дойде. Сега косата му е по-къса, но беше той.
Знаете ли кой е Леополд Гидеон?
- Не.
Последният, моля.
- Това лице няма да го забравя.
И той дойде вчера.
- Хърман Скоуби.
И него ли не сте виждали по-рано?
- Слава Богу, не.
Г-жо Лампърт, трябва да ви кажа, че ви грози голяма опасност.
Откъде знаете, че съм в опасност?
- Вие сте съпругата на Чарлз Вос.
Сега, когато той е мъртъв, цялата тежест пада върху вас.
Г-н Бартоломю, ако се опитвате да ме уплашите,
то това ви се отдава превъзходно.
Послушайте ме, това е единственият ви шанс.
С удоволствие, само че не знам какво искате. Още не сте ми казали.
Наистина ли?
Става дума за пари, г-жо Лампърт.
250 000 долара, които Чарлз Вос е получил от търга,
са нужни и на тези тримата.
Но това са пари на Чарлз, не са техни.
O, г-жо Лампърт, как бих искал да ги убедите в това.
Наистина.
- Но тогава чии са? Негови или техни?
Наши.
Чарлз Вос открадна 250 000 долара от американското правителство.
Бихме искали да си ги върнем.
- Но аз ги нямам.
Това е невъзможно, г-жо Лампърт.
Вие сте единствената, която би могла да ги има.
Г-н Бартоломю, ако имах четвърт милион долара,
повярвайте ми, щях да знам.
Въпреки това, г-жо Лампърт, парите са у вас.
Вие мислите, че тази огромна сума е някъде наоколо?
Подписан чек, банков сейф, гардероб на гарата.
Потърсете ги, г-жо Лампърт. Сигурен съм, че ще ги намерите.
Потърсете ги. Търсете колкото може по-бързо и подробно.
Нямате много време.
Тези тримата знаят не по-зле от нас, че парите са у вас.
Вие сте в опасност, докато те не попаднат в нашите ръце.
Разбрахте ли?
На този номер може да ми се обадите по всяко време на денонощието.
Това е директна линия в офиса... и апартамента ми.
Не казвайте на никого, че сме се срещали.
Това може да е фатално както за него, така и за вас.
Повтарям ви, страхувам се, че ви грози голяма опасност.
Съжалявам, че говоря за това, но...
си спомнете какво се случи със съпруга ви.
Здравейте.
- Здравейте, Питър.
Не ми ли предложихте да се срещнем на онзи ъгъл?
Извинете. Наслаждавах се на детския смях.
Разбирате ли френски?
- Нито дума.
Имам проблеми и с английския.
- Мъжът и жената са женени.
Това го разбрах. По начина по който се бият.
Този с шапката кой е?
- Полицай.
Иска да арестува Джуди за убийството на Пънч.
Какво му казва сега?
- Че е невинна.
И че тя не го е направила.
O, сигурно го е сторила.
- Аз й вярвам.
А този кой е?
- Това е Пънч.
Пънч ли? Мислех, че е мъртъв.
През цялото време се е преструвал, за да й даде урок.
Но моят съпруг наистина е мъртъв. Видях го, не се преструваше.
Някой го е хвърлил от влака.
Чарлз е бил замесен в нещо ужасно. Какво да правя?
Позволете ми да ви помогна.
Сама жена няма как да се справи с това.
Назначете ме за вицепрезидент на вашето свободно време.
Може ли да започнете веднага?
Добър вечер, дами и господа, буона сера, синьора и синьори.
Тази вечер, както всяка друга, с удоволствие ще ви забавляваме
в нашия клуб "Черната овца"!
Заповядайте, приближете се! Дами и господа, не се стеснявайте.
Какво трябва да правим?
- Да се забавляваме.
Призовава всички да се включат в играта.
И ние ли?
- Всички.
Приближете се, дами и господа. Заповядайте, елате тук.
Ще се разделим на два отбора. Във всеки ще има по един портокал.
Във всеки отбор по един портокал. Разбрахте ли?
Слагаме портокала ето така.
Трябва да предадете портокала на вашия партньор,
но без помощта на ръцете. Готови ли сте?
Едно, две, три...
Г-жо Лампърт.
- Кой сте вие?
Чарлз не ви ли е казал?
- Какво?
Че тези пари не ви принадлежат. Знаете го.
Не знам ни...
- Г-жо Лампърт!
От днес нататък рискувате да не се събудите някоя сутрин.
Оставете ме на мира!
- Мъртва, г-жо Лампърт.
Като Чарлз.
- Спрете!
Проблем ли има?
- Той ме настъпи.
Простете.
- Изчакайте ме, няма да се бавя.
Стана неволно. Извинявам се.
Г-н Бартоломю, Реджина Лампърт е.
Току-що видях един от тях... Г-н Бартоломю, чувате ли ме?
Г-н Бартоломю, Реджина Лампърт е. Току-що...
Здравейте.
- Какво искате?
Шегувате се.
- Не ми е до шеги.
Стига, г-жо Лампърт. Добре знаете какво търся и вие ще ми го намерите.
Също така знаете, че съм съвсем сериозен.
Купонът свърши.
Спрете, моля ви!
- Не вдигайте шум, г-жо Лампърт.
Ще стане по-лошо, знаете.
Тези пари ми принадлежат и вие ще ми ги дадете.
Иначе животът ви ще струва по-малко и от дървесината за тези клечки.
Разбирате ли?
- Спрете! Моля ви!
Когато се приберете, ще помислите за това, нали?
Вие сте луд!
Какво става? Какво правите тук толкова дълго?
Опитвам се да надвия депресията си.
Момент. Чаках достатъчно. Какво става?
Не съм сигурна, че мога да ви разкажа.
Какво означава това?
- Той каза, че ще има
фатални последици за мен и за този, на когото съм казала.
Кой ви го каза?
- Не мога да кажа.
Стига с тези безсмислици.
- А вие спрете да ме притискате.
Не ви притискам.
- Казахте, че това са безсмислици.
Да бъдеш убит хладнокръвно, не е безсмислица.
Защо не опитате някой път?
Ще държите врата отворена?
- Не.
Прекрасно място за приятелска среща.
Казахте, че съпругът ви се е забъркал в нещо ужасно.
Как се бръснете ето тук?
- Какво е то?
Кое какво е?
- В какво се е забъркал.
Вижте, знам, че сте любопитен,
но за миг си спомнете, че съм просто жена.
И да ме арестуват за това,
че съпровождам непълнолетна до апартамента й.
Пристигнахме.
- Къде?
Там, където живеете.
- Защо да не се разходим малко?
Излизайте по-бързо от тук.
Ще влезете ли за минута?
- Не, няма.
Аз не хапя, освен ако не ме принудят.
А обичате ли да ви пошляпват?
- А вие да ви удрят по носа?
Спрете да ме третирате като дете.
А вие спрете да се държите детински и ми разкажете какво ви тревожи.
Ако ли не, съм уморен, късно е и искам да си легна.
Чудя се имате ли недостатъци.
- И?
Ами, нямате.
Къде са парите, госпожо?
- Не знам.
Искам ги. И вие ще ми ги дадете.
Те са мои!
Питър! Питър!
Един мъж иска да ме убие!
- Какво?
Питър?
Питър?
Питър, добре ли сте?
O, Питър, ранен ли сте?
- Наранена е само гордостта ми.
Вие как сте?
- Уплашена.
Ще ви мине. Той къде се дяна?
Излязъл е през прозореца, предполагам.
Залостете вратата и не пускайте никого, освен мен.
Прозореца също затворете
- Внимавайте.
И аз това щях да кажа.
Алистър!
Какво има пак, Памела?
- Ето отново!
Още един мъж се показа на прозореца, погледна ме и изчезна.
Лош късмет, Памела.
Това беше много глупаво, Хърман.
- Да, голям гаф. Ако ни беше казал,
че смяташ да ходиш в стаята й, щяхме да ги задържим навън.
Но да се промъкнеш там сам! Защо, човече, какво очакваше?
Той да се приближи и да ти стисне ръката ли?
Голям гаф, Хърман! Голям гаф!
- Провали се, Хърман.
Какво ти става?
- Още ли искаш?
Стига, няма значение. Намери ли парите?
Как да ги намеря, когато тримата братя Маркс ми дишат във врата?
Мислех, че сме се разбрали.
Сега поне момичето ми вярва. Ако парите са у нея,
рано или късно ще разбера. Само я оставете на мира.
Трябва да използваме всеки шанс. Тези пари са наши, не негови.
Не се дръж като свиня, Хърман.
Една трета от нищо е нищо. Помисли за това.
Първо мисли, после действай. Тя ме очаква.
Мисля, че едно денонощие няма да промени нещата.
Особено след всички години.
Тогава нека той да получи своя дял от теб, не от мен.
Не от мен!
Кой от вас се е настанил в съседство?
- Аз. Защо?
Дай ми ключовете и си вземи друга стая. Тази ми трябва.
Ако намериш парите,
няма да забравиш да кажеш на приятелите си, нали?
Не се притеснявай.
- O, не се притеснявам.
Виждаш ли това малко човече тук? Той се притеснява и е по-зъл от мен.
Кой е?
- Аз съм, Питър.
Потъна вдън земя.
Защо не ми се доверите и не ми разкажете всичко?
Има трима мъже. Този беше един от тях.
Смятат, че у мен има четвърт милион долара, които им принадлежат.
Продължавайте.
- Това е.
Не, не е. Къде са парите?
- Не знам! Убили са Чарлз
заради парите, но не са ги намерили във влака.
Значи си мислят, че са у вас?
- Не са.
Търсих ги навсякъде. Ако не ги намеря, ще ме убият.
Не, няма. Няма да им позволя.
Питър, помогнете ми. Само на вас имам доверие.
Ще ви помогна.
Обещавам. Хайде.
Толкова съм гладна, че се страхувам да не припадна.
Намокрих ви костюма със сълзи.
- Няма нищо, ще изсъхне.
Избършете се.
Обещайте ми, че няма да ме лъжете, както Чарлз.
Защо хората лъжат толкова много?
- Обикновено защото искат нещо
и си мислят, че истината ще им попречи.
Вие лъжете ли?
Ало?
- Г-жо Лампърт, аз съм.
Човекът, който беше в стаята ви преди малко.
Какво искате?
- Кой е?
Този, с когото се бихте.
Дайл с вас ли е?
- Кой?
Този, с когото се бих, госпожо. Дайл. Така се казва.
Там ли е?
Да, точно така.
- Какво казва?
Не му се доверявайте. Не му казвайте нищо.
Той също иска парите.
Какво става?
- Той...
Той каза, че ако не му дам парите, ще ме убие.
Не го приемайте сериозно. Просто иска да ви уплаши.
Вярвам на това, което каза.
- Не, това са празни приказки.
Но думите раняват.
- Знам.
Опитайте малко да поспите. Ще се почувствате по-добре.
Не се притеснявайте, наех стая до вашата.
Всичко ще е наред.
Ако ви потрябва нещо, почукайте на стената.
Заключете вратата след мен. Лека нощ.
Спокойна съм, г-н Бартоломю.
Опитвам се да кажа, че с тях има още един.
С тях има още един мъж, който не видях на снимката.
Представи се като Питър Джошуа, но се казва Дайл.
Слушате ли ме, г-н Бартоломю?
- Да, да, г-жо Лампърт.
Не знам кой е този г-н Дайл,
но е възможно да грешим относно това кой е убиецът на съпруга ви.
Казвате, че може да е той?
Г-н Бартоломю, ще се махна от тук със следващия полет.
Не възнамерявам да чакам да дойдат и да ме накълцат.
Успокойте се, г-жо Лампърт. Къде се намирате?
Ако искате да се срещнем около пазара?
При халите?
- Да. Срещу "Св. Юстас".
Ще бъда там след 15 минути.
- Добре, и аз. След 15 минути.
Бързо! Без значение накъде. Карайте!
След онова такси.
Някой проследи ли ви?
- Да, Дайл. Но го заблудих.
Започвам да си мисля, че жените са добри за шпиони.
Агенти.
Той има пистолет, г-н Бартоломю.
- Не.
Но аз го видях.
- Това няма как да бъде Карсън Дайл.
Карсън?
- Само един Дайл е свързан
с тази афера и това е Карсън Дайл.
Искате да кажете, че сте знаели за него?
Това може да направи от всеки човек вегетарианец.
Слава Богу, че все още не вися като някое от тях.
Защо не ми казахте, че знаете за Дайл?
Не сметнах за нужно. Дайл е мъртъв.
Г-н Бартоломю, какво значи това?
- През 1944 г., в края на войната,
петима сътрудници на военното разузнаване
бяха изпратени в немския тил, за да предадат 250 000 долара
в златни кюлчета на френската съпротива.
Тези петима души бяха вашият съпруг Чарлз,
тримата, които дойдоха вчера на погребението му и Карсън Дайл.
Но вместо да го предадат, те решиха да откраднат златото.
Как?
- Като го закопаят
и кажат, че е пленено от немците. Оставаше само да дойдат след войната,
да го изкопаят и да го разделят на пет части.
Четвърт милион долара без данъци, разделен по равно.
Може ли една цигара?
Не ги понасям тези неща. Все едно пиеш кафе без воал.
Всичко минало гладко, докато закопавали златото.
Но на връщане се натъкнали на немски патрул.
Една картечница отнесла дясната ръка на Скоуби,
а Карсън Дайл бил ранен в корема.
Проблем с цигарата?
Не, не... Какво е станало после?
Имате ли представа колко струват?
Моля ви, продължавайте. Какво се е случило след това?
Карсън Дайл умрял, но Скоуби оцелял. Така...
За кого е супата?
- За мен.
Докъде бях стигнал?
- Карсън Дайл умрял.
Другите се върнали в базата, за да чакат края на войната,
но Чарлз се оказал най-нетърпелив.
Върнал се по-рано, изкопал златото, прибрал го и изчезнал.
Гидеон, Текс и Скоуби го търсили през цялото това време.
Но ако те са откраднали златото, защо не ги арестувате?
Историята се базира на частична информация и все още
нямаме реални доказателства за това.
- А какво прави ЦРО?
ЦРУ, г-жо Лампърт.
По време на войната се казвахме "Отдел за военно разузнаване".
Парите са наши и си ги искаме.
Извинявайте, но нищо от това, което ми разказахте,
няма да промени решението ми. Тази вечер напускам Париж.
Не ви съветвам да го правите. Спомнете си
какво се случи с вашия съпруг, когато се опита да избяга.
Където и да отидете, тези мъже ще са по петите ви.
Дори не виждам смисъл да сменяте хотела.
Помогнете ни, г-жо Лампърт. Вашето правителство разчита на вас.
Е, щом ще се мре, по-добре да умра за страната си.
Това се казва дух. Ето какво трябва да направите.
Трябва да разберем кой е този Дайл.
Искам вие да го сторите.
- Защо аз?
Вие сте идеалният човек. Той ви има доверие.
Спомнете си, че сама казахте, че жените са идеалните шпиони.
Агенти.
O, извинете.
Фройлайн. Фройлайн!
- Защо ходите след мен?
Не сме на парад. Спрете!
Как сте? Отдавна ли дойдохте?
Този град е прекрасен. Добре ли прекарвате?
Тук могат да се видят много неща.
Фройлайн! Фройлайн!
Ако не спрете да вървите след мен, ще повикам полиция!
Такси!
Дайл, моля. Д-А-Й-Л.
- Да, г-н Дайл, помня ви.
Съжалявам, днес няма нищо.
- Благодаря.
Г-н Дайл, моля. Търсят ви по телефона.
Г-н Дайл, четвърта кабина.
Г-н Дайл, четвърта кабина, моля.
Ало?
- Добро утро, г-н Дайл.
Реджи?
- Това е единственото ми име.
А вашето?
- Стига. Какво искате да знаете?
Защо ме излъгахте!
Така се случи. Но го направих заради вас.
Опитвам се да разбера кой сте.
- Знаете името ми. Дайл.
Карсън Дайл е мъртъв.
- Да, така е. Той беше мой брат.
Ваш брат?
Правителството мисли, че е убит от немците,
но аз смятам, че за това са виновни Текс, Гидеон, Скоуби и вашият съпруг,
защото брат ми не е искал да участва в кражбата.
Мисля, че той е искал да ги предаде и те са го убили.
Те мислят, че съм с тях, но не е така, Реджи.
Аз съм на ваша страна. Повярвайте ми.
Как? Вие ме излъгахте, също като Чарлз.
И то след като ми обещахте, че няма да ме лъжете.
Искам да ви вярвам, Питър... Може ли да ви наричам така?
Трябва да мине време, за да свикна с новото ви име. То какво е?
Ало? Ало?
Нито дума или ще те убия, Дайл.
- Ще си изцапаш шлифера.
Вземете другия асансьор.
Внимавай. Не искаш да си изгубиш ръката.
Върви натам.
Обърни се.
Сядай.
И сега какво?
- Ще чакаме. Със затворена уста.
Съжалявам.
Добре, давай нагоре.
Трябва ли да почукам?
- Отваряй!
И върви надясно.
Предполагам, че изгледът е хубав.
Така е. Сега какво?
От това се страхувах.
Ще ти дам по-голям шанс, отколкото ти даде на мен.
Къде са парите?
Затова ли ме домъкна чак тук? За да ме питаш това?
В нея са.
- А аз пък мисля, че са в двама ви.
За последен път те питам, Дайл. Къде са парите?
Дори и да бяха у мен, а те не са...
защо мислиш, че бих ти ги дал?
Отстъпи назад.
Накъде?
- Това е идеята.
Един момент. Полека.
Хърман?
- Какво?
Какво правиш?
- А ти как мислиш?
Ако ти стане скучно,
се опитай да напишеш сто пъти "Обичай ближния си".
Господине, следващия път бихте ли използвали ключалката?
Вие ли сте?
- Да.
Да ви отворя ли?
- Момент.
Знаете ли, че не е учтиво да оставите слушалката докато говорите с някого?
Какво е станало?
- Срещнах мъжа с железните нокти.
Скоуби?
- Да.
Видях го да се върти в кантората на "Американ експрес".
Влезте. Ако това ми се беше случило, щях да полудея.
Имате вид на луда жена.
Седнете.
- Момент.
Какво е това?
- Нещо чудодейно.
Ще ви заболи повече, отколкото мен.
- Вярвам ви.
Харесвате ли този звук?
Не.
- Странно.
Вижте, дойдох само да ви видя.
- Стойте спокойно. Не е толкова зле.
Няколко дни няма да може да спите по гръб.
Но ще си намерите друга поза.
Боли ли?
- Какво?
Боли ли?
- Шегувате се.
Ако бях ранен от куршум, със зъби ли щяхте да го извадите?
Наистина ли сте брат на Карсън Дайл?
- Искате ли да ми видите паспорта?
Паспорта? Нима той доказва нещо?
А да ви покажа татуировката ми?
- Да.
Сама ще я видите.
А ще ми кажете ли името си?
Александър.
Е, Александър, готов сте.
- Добре.
Вече сте нов човек.
Съжалявам, че старият не можа да ви каже истината,
но трябваше да разбера каква е вашата роля.
А има ли г-жа Дайл?
- Да, но сме разведени.
А аз си мислех, че Питър Джошуа е разведен.
И с него се живее трудно, както и с мен.
Алекс, как може да се разбере дали един човек лъже?
Не може.
- Трябва да има начин.
Има една гатанка за две индиански племена.
Белокраките винаги казвали истината, а чернокраките лъжели.
Срещате индианец и го питате:
"Ти честен белокрак ли си или лъжлив чернокрак?"
Той отговаря: "Честен белокрак." Но кой всъщност е той?
А защо да не му погледна краката?
- Защото е обут в мокасини.
Значи е честен белокрак.
- А защо да не е лъжлив чернокрак?
Вие какъв сте?
- Честен белокрак.
Влезте. Седнете.
Искате да ми видите краката?
- Да.
Вижте, Реджи, чуйте ме...
- Отново ми говорите бащински.
Забравяте, че съм вдовица.
- Жулиета е била на 15.
Но аз не съм.
- Да, твърде стара сте за мен.
Можете ли да бъдете сериозен?
- Тази дума е ужасна.
Коя дума?
- Сериозен.
За мъж на моята възраст, това е неприятна дума.
Не искам да бъда сериозен и не го пожелавам и на вас.
Добре, да се отдадем на лекомислие. Какво ще кажете за това?
Реджи, престанете.
- Добре.
Сега какво правите?
- Преставам.
Кой ви каза да го правите?
- Вие.
Не съм свършил с оплакванията.
- Нима?
Добре, стига.
- Алекс, мисля, че ви обичам.
Телефонът...
- Няма значение.
Който и да е, ще спре.
Момент. Вземете я.
Ало?
Извинете... Аз само...
Бях заета.
- Бих бил много признателен,
ако дойдете веднага в стая 46 и направите нещо за нас.
Кажете ми поне една причина да го сторя.
Един младеж, на около шест-седем години,
иска да говори с леля Реджи.
Това достатъчно ли е?
- Хванали са Жан-Луи!
Идвам веднага.
Текс, вземи хлапето. Заболя ме кракът.
Хайде, ела.
Вие истински каубой ли сте?
- Да, хлапе.
А къде ви е пистолетът?
Би ли го прибрал?
Жан-Луи!
- Здравейте, г-жо Лампърт.
Него кой го покани?
- Хърман, приземил си се успешно.
Веднага ще се обадя на Силви.
- Страхувам се,
че трябва да почакате.
- Тя му е майка.
Ще бъде ничия майка, ако не ни отговорите на въпросите.
Това не е игра.
- Веднага ни дайте парите.
Защо не млъкнете и не оставите детето на мира?
Парите не са у него. Не са и у г-жа Лампърт.
У кого са тогава?
- Не знам, Хърман. Може би са у теб.
У мен?
- Или у теб.
Или у него.
- Това е най-нелепото нещо...
Чуйте го само!
- Той е луд.
Да предположим, че един от вас е видял Чарлз в Париж.
Случайно го е срещнал на улицата,
последвал го, когато се е качил на влака,
после го е хвърлил през прозореца и без да казва нищо на другите двама,
е задържал парите за себе си.
- Ако един от нас го беше направил,
нямаше да стои тук.
- Напротив. Ако си беше тръгнал,
щеше да признае вината си. Затова който и да е,
ще стои тук и ще се преструва, че търси парите,
очаквайки другите да се откажат.
Опитва се да се отърве от нас. Те са ги взели, казвам ви.
Нека претърсим стаите им.
- Добра идея.
Да не губим време, да започваме.
- Докато чакаме,
ние можем да претърсим вашите стаи.
- Не и моята!
Хърман, криеш ли нещо?
Аз не възразявам. Ето моят ключ.
Дай ми го!
- Моята стая е отворена.
Твоят ключ. Хайде.
Чувствайте се като у дома си.
Е, на работа. Хайде, Жан-Луи, ела тук.
Кого подозирате?
- Скоуби. Само той възрази.
Добре, аз ще се заема със стаите на Текс и Гидеон.
Вие вземете Жан-Луи с вас и се заключете.
Хайде, Жан-Луи, да намерим съкровището.
Текс?
Това са нещата на Чарли!
- Огледай ги хубаво.
Дали да кажем на Хърман?
- Какво?
Ако парите не са тук, защо да го дразним?
А ако са тук?
- Защо да го дразним?
Какво?
- Сигурен ли си, че не липсва нещо?
Не, всичко е тук. Полицията любезно ни е предоставила опис.
Тук няма нищо, което да струва четвърт милион долара.
Или не го виждаме. През цялото време си повтарям,
че е открадната голяма сума пари, но до сега не съм видял нито цент.
Искаш да кажеш, че ловим риба, не където трябва?
Какво имаш предвид?
Че парите са в някой от нас, както той каза?
Би било твърде неприятно да излъжеш бойните си другари. Нали така?
Нали знаеш, че щях да ти кажа, ако ги бях намерил?
Естествено. Както и аз бих казал на теб.
Естествено. Хърман също би ни казал.
Естествено.
Той е добре, Силви, наистина.
Само побързай. Добре.
Е, ако ти имаше съкровище, къде би го скрил?
Щях да го заровя в градината.
Не е зле, но този човек не е имал градина.
Вярно. И аз нямам.
- Така ли?
А ако го беше скрил в тази стая, къде би го сложил?
Там.
- Върху шкафа?
Знаеш ли какво? Може и да си прав.
Надявам се, че там няма дребни космати чудовища.
Хей, тук има нещо! Тежко е!
Намерих го! Намерих го!
Не си мисли, че заслугата е само твоя.
- Намерихме го! Намерихме го!
Намерихме го! Намерихме го!
Намерихме го! Намерихме го!
Намерихте ли ги?
- Не.
Как така "не"?
- Хлапето викаше, че сте ги намерили.
Горе.
Повярвайте, горе няма нищо.
- Така ли?
Резервната протеза на Хърман.
А той къде е?
- В моята стая.
По-добре излезте с момчето навън.
Кой може да е постъпил така подло с него?
Не съм сигурен.
- Това не е моята стая.
И моята не е.
Това определено няма да се хареса на полицията.
Трябва да го изсушим и да го пренесем в неговата стая.
Не изглежда много зле.
- Бедният стар Хърман.
Късметът винаги го пропускаше.
Дано намери ръката си в един друг свят.
Човек, удавил се в собственото си легло?
Невъзможно. Облечен в пижама.
Втори труп облечен в пижама. Изглежда глупаво.
Престанете да ме лъжете. Носът ми надушва, когато ме лъжат.
За 23 години нито веднъж не ме е лъгал.
Този нос направи от мен комисар от полицията.
Г-н Дайл, или г-н Джошуа... Кое е вярното?
Дайл.
На летището сте се представили за г-н Джошуа.
Нима не знаете, че като се представяте под чуждо име, нарушавате закона?
Не, не знаех.
- У нас, в Америка, това е нормално.
На всички ви е забранено да напускате Париж,
докато този случай не бъде разкрит.
И ви предупреждавам, че ще ви наблюдавам.
В тази страна все още се използва гилотината.
Винаги съм смятал, че острието, което пада върху шията,
предизвиква само леко гъделичкане.
Това, разбира се, е мое предположение.
Надявам се, че никой от вас не иска да провери това твърдение.
Според вас кой го е направил? Гидеон?
- Възможно е.
Или Текс?
- Възможно е.
Вашата помощ е безценна.
- Старая се.
Може ли да си взема един?
- Какво?
Аз мисля, че е Текс. Ванилия и шоколад, моля.
Защо мислите, че е Текс?
- Защото подозирам Гидеон,
а винаги се оказва този, когото не подозираш.
Или жените са лишени от логика, или го смятат за женствено.
Кое е нелогичното?
Казахте, че е виновен този, когото не подозирате.
Подозирате Гидеон, значи е виновен Текс.
Ако подозирахте Текс, виновният щеше да е Гидеон.
И без това не могат да помогнат.
Кои?
- Жените.
Знаете ли, че съжалявам за Скоуби?
Хубаво би било и ние да можехме така.
- Да умрем като Скоуби ли?
Не, да танцуваме като Джин Кели. Помните ли как танцуваше
в "Един американец в Париж", без да го е грижа за света около него?
Много е вкусно. Искате ли?
Не, благодаря.
И вие няма да ядете повече. Дайте ми го.
Извинете.
Алекс, страх ме е.
- Да, знам.
Не мога да си обясня защо го убиха.
Възможно е някой да си е помислил, че една четвърт е твърде малко.
Защо смятате, че на този някой ще му стигне една трета?
Дали не иска всичко? Това значи, че и ние му пречим.
Точно така.
- Трябва да направим нещо.
Всеки момент може да убият и нас.
Вие способен ли сте на това?
- На какво? На убийство ли?
Не. Да се спуснете по въже и да спасите жената, която обичате.
Като гърбавият от Нотр Дам.
Какво... това ли е?
Преоблечете се. Умирам от глад.
Какво ще вечеряме? Не знам кой костюм да си облека.
Какво има?
Полиция! Защо няма момиче във вашата стая?
Боже, нетърпима сте.
Може ли да дойда?
- Не, влизам в банята.
Елате в моята баня.
- Защо?
На ваше място не бих използвала тази баня.
А и не искам да съм сама. Страх ме е.
Тук съм. Ако има нещо, викайте.
Реджи?
- Хванах те.
Знаете ли приказката за лъжливото овчарче?
Душът е там.
Стига, отворете вратата.
- Не ви разбирам.
Познавам дузина мъже, които с радост биха взели душ с мен.
Обадете им се.
- Хайде.
Това е детинско.
Какво правите?
- Свалям си обувките.
Не можеш да вземеш душ с обувки.
Обикновено пея, когато съм под душа.
Искате ли да ви изпея нещо?
- Затворете вратата.
Тази песен не я знам. И така...
Затворете вратата!
- Защо? Няма ли да гледате?
Бързосъхнещ.
Колко често извършвате този ритуал?
Всеки ден. Така препоръчва производителят.
Не ви вярвам.
- O, да... Един момент.
Ето упътването. Вижте малките букви.
"Носенето на този костюм по време на баня,
запазва неговата форма."
Водоустойчив е.
Чакайте.
Изкуствен, много устойчив, гъвкав, негорим, антикорозионен.
Вие сте луд!
Ало?
- Г-жо Лампърт? Бартоломю е.
Разговарях с Вашингтон.
Продължавайте, г-н Бартоломю. Слушам ви.
Предадох им вашето съобщение за брата на Карсън Дайл.
Попитах ги с каква информация разполагат и ми отговориха.
Няма да останете доволна. Карсън Дайл не е имал брат.
Г-жо Лампърт?
- Сигурен ли сте, че няма грешка?
Няма грешка. Бъдете внимателна, г-жо Лампърт.
Дочуване.
Оставих моят бързосъхнещ костюм да се суши.
Какво има?
Изтощена сте от глад? Днес сте яли само пет пъти.
Ще кажа да ми изгладят костюма и отиваме на вечеря.
Да отидем на оживено място. Искам да бъда сред хора.
Като че ли е още леко влажен.
От 20 минути не сте казала нито дума.
Мисля си за Чарлз и Скоуби, и за това кой ще е следващият.
Аз? Не мисля, че знаете кой ги е убил, нали?
Все още не.
Всеки, който е жив, може да бъде заподозрян.
Да не намеквате, че може аз да съм убил Чарлз и Скоуби?
Какво да направя? Да стана следващата жертва?
Пак е някакво начало.
- Вече изобщо не ви разбирам.
Преди малко тичахте след мен, а сега ме обвинявате в убийства.
Карсън Дайл не е имал брат.
Мога да обясня, ако ми позволите.
Няма как да избягам от тук, нали?
Ще ви разкажа историята на живота си.
Истинската или измислената?
- Защо не млъкнете замалко?
Готова ли сте да ме чуете?
- Слушам ви.
Добре.
Когато бях млад, баща ми се надяваше, че ще продължа неговия бизнес.
Изработваше скелети за чадъри.
Нелош бизнес, но не намирах смисъл да се занимавам с него.
Това какво общо има?
- Че се отдалечих от бащиния бизнес.
Но и останах без каквито и да е средства за препитание.
Какво искате да кажете?
- В условията на конкуренция,
за човек без професия, няма големи перспективи.
Започнах да търся хора, които имат повече пари, отколкото са им нужни.
Толкова, че да не могат да ги преброят.
Искате да кажете, че сте крадец?
- Ами, това не е точният термин,
но описва реалността.
Не мога да повярвам!
- Не мога да ви упрекна.
Боже, наистина не мога да повярвам!
Значи сбогом на Александър Дайл, добре дошъл на Питър Джошуа.
Извинете, името ми е Адам Кенфийлд.
Адам Кенфийлд?
- Да.
Чудесно. Сменихте три имена, в рамките на два дни.
Дори не знам с кого разговарям в момента.
Човекът е същият, само името е друго.
- Не, не е.
Адам Кенфийлд е мошеник и искам да знам защо.
Лесно е. Харесва ми това, което върша.
Изпитвам удоволствие от работата си.
Огледайте се.
- А има ли г-жа Кенфийлд?
Да, но сме разведени.
- "Но сме разведени."
Това е истината. Да вечеряме.
- Мога да изям цял кон.
Мисля, че точно това си поръчахте.
Бъдете малко по-учтив, след като толкова пъти ме лъгахте.
Как така съм ви лъгал?
- Цялата тази загриженост към мен.
Знаехте, че не мога да се съпротивлявам.
Сега знам, че ви интересуват само парите.
Така е. Какво искате да ви кажа?
Че красиво, екстравагантно момиче,
ми е по-скъпо от четвърт милион долара?
Едва ли.
- То е като да хвърлиш ези-тура.
Какво?
Съзнавате ли колко ми е трудно да се сдържам?
Само да можехте да си видите лицето.
- Какво му е?
Красиво е.
Сега пък какво има?
Вече не съм гладна.
Адам!
- Всичко е наред. Да отидем там.
Не изглеждате зле на тази светлина.
- Защо мислите, че ви поканих тук?
Може би за да ми покажете
на какво е способна конкуренцията.
- Добри са, нали?
Мога да ги науча на много неща.
Нима това чувство не ви е чуждо?
Как мислите, че стигнахме до тук?
Може ли още една целувка?
- Не.
Докторът ми забрани да се вълнувам.
Ако ви повикам, ще дойдете, нали?
Ами, опитайте.
Ало? Да.
В лобито?
Да не си полудял? 3:30 ч. сутринта е.
Какво мислиш?
Добре, добре, слизам. Изчакай.
Хей, запали лампите!
Хей, как се спира това чудо?
Вече са трима и всички са по пижами.
Това да не е някаква нова американска мода?
Вашият приятел, който беше в тази стая и беше от Тексас,
е изчезнал. Изпари се. Къде е?
- И аз искам да знам.
Госпожо?
Кажете ми, г-н Дайл, къде бяхте в 3:30 ч. сутринта?
В стаята си. Спях.
А вие, г-жо Лампърт?
- Аз също.
В стаята на г-н Дайл ли?
- Не, в моята.
Очевидно казвате истината.
Защо ли ще измисляте някаква нелепа история?
На ваше място не бих обличал пижама.
Лека нощ.
Вече всичко е ясно – Текс е взел парите.
Върви да спиш. Ще ти кажа, когато го намеря.
Сега ли отиваш да го търсиш?
Ако полицаите го открият първи, няма да получим четвърт милион.
Но, Адам...
- Върви да спиш и се заключи.
Ало?
- Слушай ме внимателно, Дайл.
Знам у кого са парите и си искам моят дял.
Той расте с всеки изминал ден и аз няма да изчезна,
докато не си го получа.
- Къде си, Текс?
Стига, човече. Мама не е отгледала глупави деца.
Чуй какво ще ти кажа – ако искаш да ме намериш,
се огледай наоколо, защото аз те наблюдавам.
Отвори.
Май грешим, като си мислим, че парите са у Текс.
Защо?
- Току-що ми звънна. Още ги търси.
Значи след като е убил Гидеон, не ги е намерил.
Кръгът се стеснява около нас. Парите са у теб.
Но аз ги търсих навсякъде. Знаеш това.
Къде е чантата от летището?
В гардероба.
- Донеси я.
Боже, колко си упорит.
Те трябва да са били у Чарлз, когато Текс го е убил. Благодаря.
Всички вече провериха чантата по няколко пъти. Включително и аз.
Добре, да погледнем още веднъж.
- Разглеждам я всеки ден.
Все някой щеше да види нещо.
Те са тук, Реджи. Гледаме ги, но не ги виждаме.
Някое от тези неща струва четвърт милион долара.
Но кое?
- Не знам.
Четири паспорта... Не.
Билет за параход.
В него има ли нещо?
- Не.
Портфейл.
Гребен? Не.
Писалка.
Какъв е този ключ?
- От апартамента. Същият е като моя.
Добре...
Убедена съм, че не ти трябват.
Трябват ти.
Това писмо е безсмислено, но и не струва четвърт милион долара.
Чакай малко!
- Какво?
Прахът за зъби.
- Какво за него?
Би ли разпознал вкуса на хероина?
Хероин. Хероин с вкус на паста за зъби.
Е, предположих, че може да е това. Задънена улица.
Върви да спиш. Утре ни чака работа.
Тази вечер нищо повече не можем да направим.
Обичам те, Адам.
- Вече ми го каза.
Не. Последният път казах: "Обичам те, Алекс."
Господа делегати, благодаря ви за вашето внимание.
Побързай, говори англичанина.
- По дяволите!
Г-н председател, уважаеми делегати, уважаеми колеги от Италия.
Делегацията на Нейно Величество, изслуша с голямо внимание...
На линия ли си?
- Не. Какво има, Адам?
Май открих нещо.
Оглеждах стаята на Текс и намерих това в кошчето. Разписка.
Даде ми я Грандпиер, когато ми върна нещата на Чарлз.
Не разбирам как е попаднала...
- Просто е.
Снощи, когато претърсвахме чантата, забелязахме, че нещо липсва.
Бележника. В чантата нямаше бележник.
Прав си. Помня, че Грандпиер го разглеждаше,
но не намери нищо, което да заинтересува полицията.
Можеш ли да си спомниш какво пишеше него?
Ами, нещо за последната среща на Чарлз.
С кого? Къде?
Пишеше само къде.
- Хайде, Реджи, мисли.
Може би търсим точно това.
- Адам, тези пари не ни принадлежат.
Ако ги вземем, ще нарушим закона.
- Ние не ги крадем.
Няма закон за кражба на крадени пари.
- Разбира се, че има!
Нима? И откога?
Мисли, Реджи. Какво пишеше в бележника?
Някакво място, някаква улица... Извинявай, имам работа.
Уважаеми делегати, уважаеми колега от Великобритания.
Настоящият проблем ще окаже влияние върху най-важното предложение
на конференцията, относно Западното полукълбо.
...на конференцията, относно Западното полукълбо...
...на конференцията относно Западното полукълбо, състояла се на 22 март...
Чакай! Срещата е била в четвъртък, в 17:00 ч.,
в градината на Шанз-елизе. Това е, Адам! Градината!
Днес е четвъртък, и е почти 17:00 ч. Хайде!
Всичко е наред, господа. Продължавайте.
Сега какво?
17:00 ч., в градината. Сигурно е някъде тук.
Срещата на Чарлз беше миналата седмица.
Да, знам, но това е всичко, което имаме.
Шегуваш ли се? Преди десет минути, все още имах работа.
Сега имаш друга работа. Не мрънкай, а мисли и търси.
Ще отида да погледна от другата страна.
Безсмислено е. Дори не знам какво да търся.
Не мисля, че и Текс знае.
Текс ли? Тук ли е?
- Виж.
Искам да разбера какво е намислил. Ти стой тук.
Бъди внимателен, Адам. Той вече уби трима.
Чакай! Чакай! Такси!
Дръпни се.
Добре, къде е писмото?
Писмото ли? То няма да ти помогне с нищо.
Знаеш какво имам предвид. Пликът с марките.
Той ми трябва.
- Дилетант такъв!
Глупав, неразумен, празноглав дилетант!
Те ни изиграха!
За какво говориш?
- Първо мъжът й, а сега и тя?
Започна да пърха с мигли и ти завъртя главата
като на някое наивно хлапе.
Искаш плика?
Ето, твой е. Заповядай.
Уби трима души за нищо!
Дилетант! Колко си бил глупав!
Мухльо такъв!
Силви, какво правиш тук?
- Чакам Жан-Луи.
А той къде е?
Много се зарадва на марките, които ми даде сутринта.
Каза, че никога не е виждал такива.
- Радвам се.
А това какво е?
- Пазар на филателисти.
Идва всеки четвъртък следобед. Тук разменя марки.
Къде е той?
- Какво има, скъпа?
Марките! Безценни са!
Какво?
- Безценни са! Хайде!
Не го виждам никъде.
- Да се разделим.
Ти огледай натам.
- Добре.
Жан-Луи!
Жан-Луи!
Жан-Луи!
Реджи! Реджи!
Жан-Луи! Слава Богу!
Какво е това?
- Един човек ми ги даде
срещу моите три.
- Един човек?
O, не, Жан-Луи. Кой? Къде?
Бързо, миличък, бързо!
Ето там.
- Хайде!
Отишъл си е.
- Мога да го разбера.
Влезте.
Г-н Феликс?
- Да.
Очаквах ви. Знаех, че ще дойдете.
Погледнете ги, мадам.
Някога през живота си виждали ли сте такава красота?
Извинете, не разбирам нищо от марки.
Без да съм ги виждал, ги познавам по-добре, отколкото познавам себе си.
Тази е шведска, за четири шилинга.
Наричат я "Аферата Де Гул Филинсген". Печатана е през 1854 г.
Колко струва?
- O, парите са без значение.
Страхувам се, че имат голямо значение.
Около 85 000 долара.
Може ли да седна?
- Да.
А синята?
- Наричат я "Хавайско синьо".
През 1894 г. нейният собственик убил друг колекционер,
който се опитвал да я вземе.
- А колко струва днес?
65 000.
А последната?
- Последната е най-ценна.
Шедьовърът на колекцията.
Една от най-ценните марки в света. Наричат я "Главата на молдовския бик".
Печатана е ръчно върху цветна хартия и носи подписа на своя създател.
Сегашната й цена е 100 000 долара.
Аз не съм крадец, мадам. Разбрах, че днес е станала грешка.
Дали сте на малкия куп марки в замяна.
Колко струват?
- Дайте да видя.
350 от Европа, 100 от Азия, 175 от Америка, 100 от Африка
и 12 в памет на принцеса Грейс. Всичките струват 10 франка.
И не забравяйте това.
- Благодаря.
Извинете ме.
- O, не.
Няколко минути бяха мои. Това ми е достатъчно.
Адам?
ДАЙЛ
Ало?
- Г-н Бартоломю?
Да.
- Текс е мъртъв. Задушил се е.
Това е дело на Адам. Той е убил всички.
Сигурна ли сте?
- Да, сигурна съм.
Текс е написал името "Дайл" преди да умре.
Дайл е убиец, казвам ви.
Момент, г-жо Лампърт. Бихте ли повторили още веднъж това?
Марките, залепени върху писмото на Чарлз, са безценни.
През цялото време са били пред нас, но никой не им е обърнал внимание.
Не сте в безопасност, докато тези марки са у вас.
Знаете ли градината на входа на Пале Роял?
Колонадата?
- Да, точно там.
Веднага отидете там. И побързайте.
- Тръгвам веднага. До скоро.
Реджи! Марките! Къде са? Реджи! Почакай!
За да убиеш и мен ли? Текс е мъртъв. Написал е "Дайл" на пода.
Аз не съм Дайл. Знаеш го.
- Но Текс не го е знаел. Ти си убиец!
Дай марките!
Пале Роял, бързо!
- Заето е.
Спешно е!
- Заето е.
Хей, билетът!
Американско посолство.
- Американското посолство ли е?
Свържете ме, моля, с кабинета на г-н Бартоломю.
Бихте ли говорили малко по-силно?
- Не мога да говоря по-силно.
Г-н Хамилтън Бартоломю.
- Извинете, г-н Бартоломю си тръгна.
Някой се опитва да ме убие.
Какво?
- Да ме убие!
Трябва веднага да му го предадете.
Той е в градината на Пале Роял, до колонадата.
Кажете му, че съм в телефонната кабина в метрото.
Казвам се Лампърт.
Ало?
- Ало? Г-н Бартоломю?
Да.
- Току-що ви търсиха, господине.
Казаха, че е спешно. Някаква г-жа Лампърт.
Лампърт? Не познавам г-жа Лампърт.
Каза, че е в метрото и че някой иска да я убие.
Опитват се да я убият? Тя за какъв ме мисли? За агент на ЦРУ?
Добре, ще уведомя френската полиция.
Г-н Бартоломю! Г-н Бартоломю! Помогнете ми!
Реджи! Спри!
Този човек е Карсън Дайл.
Вие знаете, че Карсън Дайл е мъртъв, г-жо Лампърт.
Казвам ти, той е Карсън Дайл.
- Не вярвайте на нито една дума.
Дайте ми марките. Той отново се опитва да ви измами.
Текс го е познал и затова е написал "Дайл".
Ако му дадеш марките, ще убие и теб.
- Г-жо Лампърт,
ако той казва истината, какво ме спира да ви убия веднага?
Това, че ще трябва да излезе от укритието си, за да вземе марките.
Но няма да може.
- Той иска парите само за себе си.
Винаги ги е искал.
- Той е от ЦРУ.
Срещнах го в посолството.
- Казвам ти, това е Карсън Дайл.
Точно така, г-жо Лампърт. Аз съм мъртвец. Погледнете ме.
Вече не знам, кой кой е.
Реджи, умолявам те. Довери ми се още веднъж.
Защо да го правя?
Не знам нито една причина да не го направиш.
Спрете, г-жо Лампърт, или ще ви убия!
- Няма да получиш марките, Дайл.
Ще трябва да излезеш да ги вземеш, а аз ще те улуча с някой куршум.
Може би, но ще ти трябват много куршуми, за да ме убиеш.
Изоставиха ме с пет куршума в крака и стомаха.
Знаеха, че съм жив, но ме изоставиха. Прекарах десет месеца в немски лагер,
където нямаше нищо обезболяващо. Изоставиха ме и заслужиха смъртта си.
Но аз не съм виновна за нищо.
- Сега парите са у вас, а те са мои.
Г-жо Лампърт, те знаеха, че съм жив, но ме изоставиха.
Затова ги убих и четиримата.
Моля ви, повярвайте ми, ще убия и вас. Все ми е едно.
Нямате избор. Губите си времето.
Стигнах далече и няма да се върна. Кълна се, ще ви убия!
Решавайте сега, г-жо Лампърт.
Адам!
Добре, знам, че сте там, г-жо Лампърт. Хайде, излизайте.
Чувате ли ме – излизайте!
Не искам да ви убивам, но ще го направя.
Излезте!
Играта свърши, г-жо Лампърт.
Не трябва да ме разтриваш толкова усърдно.
Този е готов, заеми се с другия.
Извини ме, че си помислих, че ти си убиецът,
но кой можеше да предположи, че той е по-голям лъжец от теб?
Така ли ми благодариш, че ти спасих живота?
Сама си разтривай краката.
- Кажи истината,
мен ли спаси или проклетите марки?
- Как можеш да си го помислиш?
Докажи обратното.
Кажи, че утре ще отидеш в посолството и ще им дадеш тези марки.
Предложих да ми кажеш, че ще...
- Чух те.
Тогава го кажи.
Реджи, чуй ме. Искам да ти обясня нещо.
Няма значение. Сама ще отида.
Да не мислиш, че ще ги заинтересува? Това е само четвърт милион.
По-малко от всичките им сметки. Аз, като данъкоплатец...
Крадците не плащат данъци.
Извинете, войниче...
- Моряк съм, госпожо.
Простете. Към кого да се обърна, за да върна откраднати пари?
Може би към финансовия отдел. Стая 217, втори етаж, г-н Крукшанк.
217. Благодаря, моряче.
Имаш ли нещо против да не идвам с теб?
Страх ме е, че като предадеш парите, може да си загубя главата.
Г-н Крукшанк, моля. Казвам се Лампърт.
Да.
Г-н Крукшанк? Г-ца Ламп...
- Госпожа.
Г-жа Лампърт иска да ви види.
Да, сър. Направо влизайте.
- Благодаря.
Ти си най-наглият,
прогнил, презрян, безчестен...
Безчестен? Надявах се да се зарадваш, като разбереш, че не съм.
Ти си такъв дори когато си честен. Защо не ми каза за това?
Забранено ни е да говорим. Хайде, дай ми марките.
Чакай. Как е могъл Карсън Дайл да получи кабинет в тази сграда?
В колко ви беше срещата с него?
- В 13:00 ч.
Времето за обяд. Всички излизат. Планирал го е предварително.
Намерил е незаключен кабинет и се е разположил в него.
Как да съм сигурна, че този кабинет е твой?
Г-жо Фостър, предайте на Бартоломю от охраната...
Бартоломю!
Кажете му, че всички кабинети по време на обяда
трябва да са заключени.
- Да започне с неговия.
Дай ми марките.
- Как е първото ти име днес?
Брайън.
- Брайън Крукшанк.
Извини ме, но се спрях на това.
Кой те е молил да се спираш на него?
- Има ли г-жа Крукшанк?
Да.
- Но сте разведени.
Не.
Майка ми. Живее в Детройт.
Ще те харесаш. Ти нея също. Хайде, дай ми марките.
Не и преди да ми докажеш, че наистина си Брайън Крукшанк.
След седмица това име ще е върху брачното ни свидетелство.
Престани да увърташ. Искам доказателство сега.
Не те лъжа за името си.
- Ще проверя. Само ще почакам до...
Брачно свидетелство?
Ти каза "брачно свидетелство"?
Не сменяй темата. Дай ми марките.
Обичам те, Адам, Алекс, Питър, Брайън, както и да ти е името.
Обичам те! Надявам се да имаме много момчета,
за да кръстим всичките на теб.
Преди това да не забравиш да ми дадеш марките.
превод БЕТА ФИЛМС
субтитри НИКЧО