Baghead (2023) Свали субтитрите
Трябва да се видя с нея.
Ще ти кажа това, което казвам на всеки влязъл тук,
за да се види с нея.
Върви си.
Отведи мъката си другаде.
Тук няма да намериш покой.
- Не търся покой.
Търся отговори.
- Върви си вкъщи.
Върви си вкъщи!
Имотът върви с един специален наемател.
Живее в мазето.
Обвързана е с имота.
Сега твоето име е на книжата.
Ти си нейният пазител.
Не можеш да си тръгнеш.
Ти си единственото препятствие, което стои между нея и останалия свят.
Това сега е основната ти задача.
Не бива... да я пускаш... от мазето.
Не знаеш колко е опасна.
А тя е и ти ще го разбереш.
Тази нощ проклятието й ще приключи с мен.
Ако гледаш това, значи съм се провалил.
Знай...
Вече си мъртва.
БЕГХЕД ВЕЩИЦА ОТ АДА
Почти успях.
Готово.
Незаконно е да влизаш в апартамент,
от който си изгонена.
- Знам това, Кейти.
Не струва нищо, но въпреки това ме изгони.
Навярно знае, че не мога да му направя нищо.
Съжалявам.
Скоро ще се чуя с училището за стипендията.
Трябва да подбера разни неща, заради депозита.
Дали Мартин би ме взел пак на работа в хотела?
Тази работа не струваше.
- Да, но...
Мартин е перверзник.
Вярно е.
Ще ти помагам, колкото време е нужно. Ще се справим.
Ало? Да. Съжалявам, но...
Да.
Къде?
Да, ще мога да дойда.
Добре.
Какво става?
Баща ми...
- Каза, че баща ти е починал.
Да. Вече е.
Много съжалявам, г-це Ларк.
Вие сте единственият му роднина.
Това баща ви ли е?
Айрис Ларк? Моите съболезнования.
Аз съм адвокатът, който се разпорежда от името на баща ви.
Можем да прегледаме активите му заедно, преди да продадем имота.
Какъв имот?
Баща ми е притежавал това?
- Е, не прилича на модерна дискотека.
За щастие няма да ви обремени.
Щом подпишете разрешението да действам като изпълнител,
ще мога да поема продажбата и прехвърлянето на собствеността.
Нещо против да надникна?
Заповядайте.
Множество собственици са правили опити
да реставрират мястото през последните 400 години.
Баща ви бе така задлъжнял, че продажбата с цел печалба
ще е финансово невъзможна, за жалост.
А пълната реставрация ще изисква големи финансови инвестиции.
За щастие, работя с консорциум от инвеститори,
които имат богат опит с разпродажбата на подобни изоставени сгради.
Ужасна работа.
Какво има там?
Да не е искал да си тръгне?
Не съм запознат да е пускал имота за продажба.
Може да финализираме детайлите по сделката следобед, ако желаете.
Трябва да се посъветвам с адвоката си.
Историческите сгради могат да бъдат досадни в своите нюанси.
Знаете ли, че...
- Не, страхотна е.
Проблем ли ще е, ако остана да спя тук?
Как изглежда?
- Малко е зловещо.
А ти как си?
- Добре.
Айрис...
- Не мога да спра да си го представям.
Тялото му.
- Не мисли за това.
Мисли за хубавите спомени, които имаш с него.
Нямам такива. Нямам никакви спомени.
Редно е да съм с теб. Ще дойда.
Не се тревожи. Нали вече плати полета ми.
Добре съм.
- Не, идвам. Вече си купих билет.
Естествено, че си.
- Айрис...
Не прави нищо необмислено, докато не дойда.
Тогава, до скоро.
- Да, до скоро.
Чао.
Ехо?
Мамка му!
- Почакайте. Всичко е наред.
Не ме приближавай!
Не исках да ви уплаша.
Вие сте новият собственик. Аз се казвам Нийл.
Така ли?
Какво искате?
Искам да се видя с нея.
Съжалявам. Знам, че трябваше да изчакам,
да ви дам малко време, но ви моля да ме разберете,
налага се да се видя с нея.
Не знам за какво говорите.
Тук има две хиляди.
Съгласна ли сте?
- За какво точно са парите?
Жената в мазето ви.
Моля ви.
Трябва да видя жена си.
Много съжалявам, но жена ви не е тук. Няма никой тук.
Тя е тук.
Долу е.
Това някаква шега ли е?
Някаква извратена шега?
Не, не е. Колко пари искате?
Четири хиляди? Моля ви!
Ще донеса останалите утре.
Вижте, гарантирам ви, че не съм луд.
Всички идват тук заради това.
Вижте...
Просто вземете парите. Аз знам какво се прави.
Нямам ключове.
Защо не се върнете утре вечер?
- Добре.
Ще задържа парите.
- Добре.
До утре тогава. Не мога да изразя... Благодаря ви!
Благодаря!
И следващия път почукайте.
Признавам, че решението ви ме изненада.
Надявам се, че ще се справите.
Няма да е задълго. Искам да прекарам малко време в къщата на баща ми.
Предполагам, че за всяко решение си има причина.
Понякога погрешната пътека ни извежда на правилното място.
Сигурен съм, че ще имате достатъчно време да откриете това, което търсите.
АЙРИС НА ТРИ МЕСЕЦА
Последна страница.
Това е стара сграда с древни традиции.
Вече е ваша.
Благодаря за всичко...
- Едно последно нещо. Баща ви
очакваше, че "Главата на кралицата" ще попадне в нови ръце,
затова е оставил инструкции за новия собственик.
Какви инструкции?
- Не са оставени на мен.
Инструкциите са за новия собственик.
ИНСТРУКЦИИ
Сега ще стане интересно.
Вече си подписала?
- Сградата е моя за момента
и мога да я продам, когато си поискам.
Добре, но защо?
- Чуй ме внимателно, Кейти.
Ще ти прозвучи налудничаво.
Шегуваш се.
- Знам, знам.
Това са четири хиляди и ще донесе другата половина тази вечер.
Поканила си непознат, който може да се окаже психопат?
Изслушай ме. Обзалагам се, че има цяла камара хора, които са идвали тук
и са плащали на баща ми, за да слязат в мазето и да се поуплашат.
За да има на какво да се смеят после.
Това е той.
Този е.
Ехо?
Ако си там, покажи се.
Може да е до тоалетната.
Тук и без това мирише на лайна.
Излез, където и да си.
- Почакайте.
Дали да не се хванем за ръце?
- Добре, пробвахме.
Ако искате да огледате...
Чуйте.
Какво е това?
Айрис?
Айрис, да си вървим!
Айрис!
Нуждаем се от помощта ти.
Жена ми почина миналата година. Трябва да говоря с нея.
Не, не тя.
- Айрис, бягай! Махни се от нея!
Назад!
- Спри! Не ме докосвай!
Отстъпи!
Назад!
Тя ти се подчинява. Разбира се.
Кажи й да седне на стола.
Цената се удвои.
Каквото кажеш.
- Айрис, не, това е лудост.
Тя ми се подчинява.
Седни на стола!
Искам да говоря с жена ми.
Възможно ли е?
Чакай, това беше на жена ми!
- Какво става, Нийл?
Не знам.
- Какво става?
Не съм го правил досега.
- Какво?!
Трябва да я завържем за стола.
Завържи я!
- Ти я завържи!
Сара?
Не, не.
Не мога. Тя...
Уверявам те, че това не е нужно. Развържи ме.
Нещо не е както трябва. Не мога... Исках да говоря с жена ми.
Трябва да започнем отначало.
- Чарлз, ти ли си?
Моля ви, трябва да говоря със Сара.
Почакай. Ти не си Чарлз. Приличаш на...
Не може да бъде.
- Ти си мъртва, мамо!
Минаха 20 години!
Не може да е вярно.
Не съм... Не...
Не искам да съм мъртва.
- Така ли?
Тогава защо го направи?
Аз бях този, който те намери с лице потопено във ваната.
Не бих го сторила.
- Знаеш ли какво?
Не исках да говоря с теб, но така и така си тук,
може би ще ми кажеш защо го направи.
Местех се от роднини при роднини, сменях училища
и през цялото време смятах, че вината е моя.
Аз...
Не...
Какво е това? Нийл?
Истината е, че не можех да те понасям.
Ти разруши живота ми. Толкова ли ти е трудно да го проумееш, момчето ми?
Никога не съм искала да бъда майка.
Всяка секунда на всеки ден беше една малка смърт.
Един ден всички тези смърти ме достигнаха.
Да спрем ли?
- Не.
Точно така, не. Не и докато не получа целувка.
Не си ли дошъл за това? Не искаше да ме целуваш, когато беше малък.
Вече си голям
и дължиш на майка си целувка.
Столът...
Дай ми целувка!
Айрис!
Айрис!
- Спри!
Сложи й чувала!
Върни се на мястото си!
Заради пръстена е.
Беше на майка ми, преди да го дам на Сара. Това я е объркало.
Това нещо не беше объркано. Знаеше какво прави.
Имаше таймер. Старецът следваше някакви правила.
Не повече от две минути. Забравих.
Забравил си?!
- Получи се, не е ли така?
Дори и аз не знаех дали да вярвам.
Вижте. Следващия път няма да има грешки.
Няма да има следващ път.
- Тя беше там!
Щом може да върне майка ми, ще върне и Сара.
Жена ти е мъртва.
Не може да я видиш.
Каквото се разбрахме.
Ако промениш решението си...
Парите не са проблем.
Искам един шанс да кажа последно сбогом.
Ако гледаш това, значи съм се провалил.
Оставям ти този запис, за да не правиш моите грешки.
Не че има значение.
Вече си мъртъв.
Имотът върви с един специален наемател.
Живее в мазето.
Сега твоето име е на книжата,
така че вече е обвързана с теб.
Ти си нейният пазител.
Ще се подчинява само на теб.
Дословно.
Има дупка в стената.
Не може да те нарани, ако стоиш от твоята страна.
Не приближавай дупката.
Тя притежава способността да връща мъртвите.
Но те предупреждавам. Не я използвай.
Знам, че ще се изкушиш.
Недей.
Когато станах неин пазител, бях слаб. Не успях да се въздържа.
Има уловка. Тя ти дава само две минути.
Две минути с мъртвия, след това тя поема контрола.
Нито вериги, нито въжета могат да я задържат.
Колкото по-дълго говориш с нея, толкова по-силна става.
Ще пропълзи в главата ти.
Дори да си тръгнеш, болестите и смъртта ще те последват.
Клетвите й ще изпълзят от мазето като призраци.
По един или друг начин, ще успее да те върне обратно.
Готова е на всичко, за да те накара да я пуснеш. Това е единствената й цел.
В никакъв случай
не я пускай от мазето.
Никога.
Ти си единственото препятствие, което стои между нея и останалия свят.
Навремето смятах за благословия факта,
че имам досег до дарбите й,
но тази нощ проклятието й ще приключи с мен.
Преди имах семейство.
Имах дъщеря.
Имах живот.
Преди това забравено от Бога място.
Сега имам само нея.
Знаеше ли?
Не.
- Това няма никакъв смисъл.
Защо в мазето има жена и от колко време е там?
Не знам.
- Трябва да си вървим.
Не.
- Не ли?
Ще си купим билети и после какво?
Нямам къде да живея.
Нийл има пари. Каза, че ще плати всяка сума.
Вече знаем правилата, знаем с какво се захващаме.
Не, не знаем.
- Знаем достатъчно.
Кейти, изслушай ме.
Знаеш ли какво означава това за мен?
И за двете ни.
Всеки път, щом направя крачка напред, нещо ме връща в изходна позиция.
Когато живеехме в общежитието, ти беше тази, която каза:
"Един ден ще си имаме собствен дом и ще вземаме сами решенията си."
Това е за нас.
Можеш да почнеш да учиш право,
а аз да отворя арт студио.
Заслужаваме го.
- Чу какво каза баща ти.
Колкото повече я ползваме, толкова...
Лесно му е да го каже. Ползвал е мазето 20 години,
преди да реши, че трябва да се внимава.
Виж какво го сполетя.
- Само няколко дни.
Няколко дни. Ще се справим няколко дни.
Плюс това не съм баща ми.
Но само един. Само него.
Добре, и после ще си тръгнем.
Ще остана, понеже ме е грижа за теб, но, Айрис...
Тук не сме в безопасност.
Тя трябва да ми се подчинява.
Нали така?
Аз съм собственичката сега.
Не може да прекрачваш стъпалата.
Не може да излизаш от мазето.
НЕ ПРЕСИЧАЙ
Кой е?
- Айрис, от старата сграда.
Айрис? Не мислех, че ще те чуя пак. Влизай, отключено е.
Ото Фьоглер.
Бил си от собствениците.
"Местен собственик на бар отнема живота си,
след семейна трагедия."
Фридланд.
След като Сара почина, посещавах терапевтични групи.
Сближих се с един от възрастните хора там.
Жена му починала от рак. Беше изстрадал много.
Веднъж каза, че е открил нещо невероятно. Нещо трудно разбираемо.
Каза ми, че ако платя две хиляди, ще ме отведе в мазето да се видя с нея.
Каза да нося предмет на починалата, след което ще мога да говоря с нея.
Бях готов да повярвам на всичко, само за да я видя отново.
Бил е баща ми.
- И не ти е казал нищо?
Не си говорехме от години.
Дори не знаех къде е.
Не ми казвай, че не се замисляш.
Ако имаш шанс за един последен разговор,
шанс да се изправиш срещу него и да му кажеш как се чувстваш...
Ще ми се да можех да ти предложа нещо повече от пари.
Искам само възможност да се сбогувам.
Това беше нейно.
Две минути.
Сара...
Къде съм? Нийл?
Нийл, къде сме?
Какво става?
Кое е последното нещо, което помниш?
- Не знам.
Шофирах...
- Шофираше и после?
Валеше.
Всички светлини се смесиха
и после всичко стана бяло.
Нийл, какво става? Много съм уплашена.
Знам.
- 90 секунди.
Коя е тази?
- Няма значение. Нямаме много време.
Претърпя инцидент.
Катастрофира.
Ти умря, Сара.
- Какво?!
Няма значение, защото сега си тук.
Тук си.
Защо съм завързана?
- Няма време да ти обяснявам.
Има толкова неща, които искам да ти кажа.
Знам, че не бях идеален. Много неща можех да направя по друг начин.
Обаче трябва да те попитам едно нещо.
Какво?
С кого се виждаше?
Да съм се виждала?
Нийл, аз не...
- Вече е в миналото.
Но ще ми олекне, ако знам.
- Не знам за какво говориш.
30 секунди.
- Сара, моля те.
Знам, че щеше да ме изоставиш. Знам, че имаше друг.
Беше оставила билетите на лаптопа. Искала си да ги намеря.
10 секунди.
Кой беше?
Нийл, пет секунди.
Опитвам се да продължа напред!
Искам да знам какво стана!
Айрис.
Айрис, времето!
- Чакайте!
Нийл, приключихме.
- Нямаше друг, Нийл.
Просто не можех да понеса мисълта да бъда с теб повече.
Достатъчно!
Спри!
Айрис, махни се от там!
- Не искам да бъда мъртва.
Сара?
Айрис!
- Не бях виновна аз.
Не съм направила нищо.
Ще ти помогна.
Страх ме е.
- Нека ти помогна.
Айрис!
Аз съм твоята пазителка! Трябва да ме слушаш!
Все още не разбираш.
И двете сме в плен.
Не си искал да се сбогувате.
Не е ли така?
Ти не би ли искала да знаеш
защо някой, който си обичала би желал да те напусне?
Това, което каза накрая...
Каза го, след като таймерът свърши. Това не беше тя.
Беше...
- Няма значение.
Получи своя шанс, сега се махай.
Прибирай се, Нийл.
Съжалявам.
Не ме е страх от теб.
Оуен.
Състарил си се.
Болен съм, Кат. Целия си живот прекарах тук.
Стига толкова.
Ще отида да видя Айрис.
Ще опитам да й обясня.
Исках да се сбогувам.
Е, казах го, така че...
Помниш ли какво стана последния път, когато се опита да си тръгнеш?
Върна се при мен и доведе и проклятието си.
Какво си мислиш, че ще стане сега?
Освободи ме и всичко ще приключи.
Имам по-добра идея.
Да приключим с това веднъж завинаги.
Не можеш да ме убиеш, Оуен.
Знаеш ли?
Може би си права.
- Оуен...
Оуен, спри!
Може Айрис да не иска да ме види, но знам едно нещо със сигурност -
ще изпепеля това място до основи.
Няма да остане нищо, което да бъде наследено.
Оуен, моля те, аз съм ти съпруга!
- Ти не си моята съпруга!
Не! Ти изостави дъщеря ни!
Не беше там, когато тя ме виждаше как гния в болестта си.
Ти си чудовището, не аз!
Не!
Айрис.
Кейти?
Разбра ли, вещице?
Изгори я. Убий я.
Кейти?
Кейти?
Долу ли си?
Не ти е мястото тук!
Бягай, момиченце!
Къде отиваш?
Татко, къде тръгна? Не отивай там!
- Не си готова за това!
Тя усеща страха ти.
Какво е станало с лицето ти?
Татко.
Татко.
Спри. Нараняваш се.
Престани!
Какво си му сторила?
Айрис?
Господи!
Махнах го. Всичко е наред.
Тук беше. Тук беше офисът му.
Това няма никакъв смисъл.
- Сигурна ли си, че това вляво е той?
Да, сигурна съм.
- Няма дори телефонен номер.
Просто безполезен адрес, който вече проверихме.
Сякаш е знаел. Намерил е някой, когото да подхвърли
и после е изчезнал.
Ще си вземем парите от Нийл и после ще се махнем от тук.
Става така, както предрече баща ти.
Използвахме вещицата, а сега и съня.
Ще става по-лошо. Щеше да бъдеш удушена на пода на банята.
Какво правиш? Държиш се така, сякаш не искаш да си тръгнеш.
Ако не мога да спечеля нищо от него,
няма да си тръгна.
Само това имам в момента.
Замислих се за хората,
които биха убили да са на моето място.
Чуваш ли се изобщо? Не можеш да контролираш това!
Не го ли разбираш? Тя го прави. В главата ти е.
На твое място бих се страхувала.
Знаеш ли от какво наистина ме е страх?
Да се завърна към обичайния си живот.
Живот, в който нямам нищо.
Може би не искаш да имам това, защото всичко ще е наред,
стига аз да съм издънката, а ти да си тази, която се грижи за мен!
В мига, в който разбра, че искам нещо за себе си,
искаш да ми го отнемеш!
Ти си просто патерица.
Какво правиш?
Добре, върви си тогава.
Фридланд.
Какво си търсел, Ото?
Опитвал си да се измъкнеш, нали?
Знаеш кого искам да видя.
Не бива да си тук.
Как ме откри?
- Наследих имота.
Не е възможно. Изгорих мястото до основи.
Бил си неин пазител с години. Какво е тя?
Не знам. Не задавах въпроси каква е или как е станала такава.
Това ли е? Само това ли ще ми кажеш?
- Не исках да се замесваш.
Не съм оставял завещание. Това нямаше да се случи, ако бе стояла...
Щях да стоя настрана, ако си говореше с мен.
И да ви замеся с майка ти? Не!
Исках да те видя, преди известно време.
Но щом напуснех това място,
ме последваха ужасни неща.
Странни инциденти, болести...
Смърт.
Мама?
- Кълна се, не знаех какво ще се случи.
Кълна се. Върнах се тук, за да те защитя.
Искам да знам как да я контролирам.
Аз съм настоящият й пазител. Трябва да ме слуша.
Докато не влезе в главата ти.
Тогава въпросът ще е кой кого слуша.
И аз бях като теб.
- Не, не си.
Да, но ето те тук.
Говориш с мен.
Пипнала те е, личи си.
Не, ще продам мястото и ще изчезна, преди да ми се е случило нещо.
Докато името ти е на документите, не можеш да избягаш от нея.
Не можеш да я контролираш, не можеш да я убиеш.
Можеш само да не я използваш.
Взимаш две хиляди за две минути. Ти си лицемер.
Права си и отнесох тази си грешка в гроба.
Глупаво момиче. Да не помисли, че ще се гордея с теб?
Не си ли се замисляла,
че не тя е твоето проклятие?
Че може би...
ти си нейното проклятие.
Само страданието носи подобна мъдрост.
Достатъчно страдах.
Не! Не!
Исках да се сбогувам, дори и да е за миг.
Подведох те.
Подведох теб и всички, които някога съм обичал.
Прости ми, Айрис, прости ми!
И не ме връщай повече.
Айрис, знам, че си ми сърдита, но открих адреса на предишния собственик.
Той може би знае как да излезем от ситуацията.
Не мога да повярвам, че го казвам, но може би трябва да го върнем.
Пътувам към теб. Обади ми се, моля те.
Сега тя е твоя отговорност. И е до живот.
Ставаш затворник в мига, в който подпишеш книжата.
Не можеш да си тръгнеш.
Където и да отидеш,
тя ще те преследва,
докато не се върнеш.
Всички се връщаме.
Над нас тегне проклятие.
Айрис?
Айрис!
Айрис.
Айрис?
Айрис, какво си направила?
Почакай.
Ти ли си Ото Фьоглер?
Защо ме върна?
Ще ми помогнеш ли да намеря човека, направил сделката,
за да се измъкнем от тази ситуация?
Знам, че си го търсил.
Няма измъкване.
Човекът, при когото сте подписали е без значение.
Съдбата ви е подпечатана още преди 400 години,
когато древно братство открило жена,
която можела да връща мъртвите.
Братството се опитало да се възползва от силите й.
Когато тя отказала, те я обявили за вещица
и я изгорили на кладата.
Но смъртта не могла да я задържи.
Възкръснала от мъртвите, мъстта й била безжалостна.
Болести се разпростели по добитъка,
посевите изсъхнали, а сред хората се разпространила чума.
За да я спрат, братството изпълнило мрачен ритуал,
с който я заточили в подземна гробница,
оставяйки я сама и почти забравена.
Векове по-късно наследниците на братството
отворили гробницата, за да се възползват отново от силите й.
Колкото повече я използвали,
толкова повече растяло влиянието й върху братството,
което било обзето от болести и смърт.
Оставили един пазител,
който да стои между нея и външния свят.
Онзи, който подпишел книжата, наследявал проклятието
и трябвало да бди над нея, за да не освободи своята мъст.
Стана недоразумение.
Не трябваше въобще да идваме тук.
Приятелката ми не е искала да идва тук.
Тя просто го наследи.
Не си ли ти пазителят на портала?
Съжалявам.
- За какво?
За теб няма отговори тук.
Има само болка.
Айрис...
- Кейти?
Чуй ме... тук, моля те... Побързай! Помогни ми!
Къде си?
- Мазето! Тя е тук!
Помогни ми!
- По дяволите!
Кейти?
Айрис!
Кейти!
Айрис!
Не приближавай дупката.
Тук съм!
Айрис!
Кейти?
Айрис, побързай!
Кейти?
Кейти!
- Айрис!
Кейти, продължавай да говориш.
Айрис!
Насам!
- Кейти...
Айрис! Господи!
Добре ли си?
- Да.
Измъкни ме от тук!
Ами ако тя се върне?
- Просто продължавай.
Какво има? Да се махаме от тук!
Не! Не!
Ще те убия!
- Толкова хора се опитаха.
Баща ти пищеше като дете.
НЕ ПРЕСИЧАЙ
Опитваше се да ме спаси.
Винаги това е правела.
Заповядай. Ще те успокоят.
Какво ще правиш?
Татко каза...
Умрял е, знаейки, че е предал всички, които е обичал.
Мразя го заради това.
Аз направих същото.
Не, това трябва да приключи с мен.
Сега! Ще я зазидаме завинаги.
Никой няма да я използва. Ще й отнемем силата.
Мога да ти помогна.
- Благодаря.
Не ми благодари.
Смъртта преследва всички около мен.
Добре ли си?
- Да...
Още се възстановяваш. Почини си.
- Нищо ми няма.
Аз ще го свърша. Хайде.
Сънят ще помогне.
Ще те успокоят.
Можеш да ми имаш доверие. Аз не съм като другите.
Те не оценяваха какво имат.
Айрис не е искала това място, но аз го искам.
Трябваше да избереш мен.
Аз ще те пазя.
Искам само да виждам Сара, когато си пожелая.
Без въжета, без хронометър. Само ние.
Възможно ли е?
Ето. Виждаш ли? Сега моето име е на книжата.
Аз съм пазителят.
Разбирам.
Сега си спомних...
- Сара?
Спомних си какво стана онази нощ.
Скарахме се на вечеря.
Казах ти, че имам нужда от пространство, че искам да помисля.
А ти беше толкова спокоен.
Беше разстроена. Исках да се успокоиш.
Не, виеше ми се свят.
Какво ми даде?
- Само вино.
Объркваш се като пиеш.
Кажи ми истината! Кажи ми какво стана, Нийл!
Беше само за да се успокоиш.
Да те накара да ти се доспи, за да може да поговорим.
Откъде можех да знам, че ще скочиш в колата?
Исках да прекараме живота си заедно, а ти искаше да избягаш от това.
Искаше да ме изоставиш, като нея!
Като майка ми.
Но аз ти прощавам.
Радвам се, че не е имало друг.
Надявах се да имаме син.
Щях да те оставя, защото бях уплашена.
От теб.
От това да отглеждам дете в този дом.
Аз не... Как можех да знам... Нямаше откъде да знам.
Нийл, още можем да сме заедно.
И той може да е с нас.
Още можем да бъдем семейство.
Но не и ако тя остане пазител.
Не разбирам...
Не можем да сме семейство, ако тя е жива.
Не съм убиец.
- Но уби мен.
Уби ни. Дължиш ни го.
Какво ли ще направи тя, щом узнае?
Не бива да разбира.
Вече знае.
- Айрис?
Пусни ме!
- Съжалявам, не мога да я изгубя пак.
Това не е Сара! Преживей я!
- Не искам!
Айрис!
Айрис!
Не можеш да я заровиш, Айрис.
Ще премахна името си. Ще ти предпиша сградата. Нийл, спри!
Това е всичко, което искам. Но едва ли е толкова просто.
Спри, моля те!
- Докато си жива, сградата ще е твоя.
Пусни ме!
- Много съжалявам.
Майната ти!
Моля те!
Моля те...
Предупредих те.
Смъртта ме следва.
Направих каквото поиска.
Сега я върни, за да впише името ми в книжата.
Не исках да става така. Трябва да ми повярваш.
Убил си ме?
- Нямах избор.
Ти си луд.
- Аз ли съм луд?
Да притежаваш тази сила и да не я използваш, това е лудост.
Сега нека поправим нещата.
Кажи ми как да впиша името си в книжата.
Трябва да ти благодаря.
Пазителят ми е мъртъв,
а ти я върна.
Не го ли разбираш?
Моето име е все още на книжата.
Аз съм неин господар.
И сега
тя
съм аз.
Щях да те оставя, защото бях уплашена.
Не съм искала да бъда майка. Виеше ми се свят.
Не можех да те понасям. Всеки ден беше бавна смърт.
Ти ни уби.
Не!
- Да, милото ми момче!
Сара. Помогни ми!
Скъпи, спокойно, ще ти помогна.
Благодаря...
- Ето.
Не, не...
Тя е тази, която дърпа конците.
Трябва да видя жена си.
Може ли да попитам кое промени мнението ви?
Искам да прекарам малко време в къщата на баща ми.
Това са четири хиляди!
- Искам само да се сбогувам.
Държиш се така, сякаш не искаш да си тръгнеш.
Вече знаем с какво се захващаме.
- Колкото повече я ползваш,
толкова повече контрол има.
- Тя трябва да ми се подчинява!
Докато не пропълзи в главата ти.
- Следващия път няма да правим грешки.
Още можем да бъдем заедно. Но не и ако тя остане пазител.
Не можеш да контролираш това!
Айрис!
- Сбогом, Нийл!
Превод и субтитри KikoDraka
Режисьор АЛБЕРТО КОРЕДОР
Сценаристи КРИСТИНА ПАМИС и БРАЙС МАКГУАЙЪР
SA © юни 2024
Участваха ФРЕЯ АЛЪН
ДЖЕРЪМИ ЪРВАЙН
РУБИ БАРКЪР
АН МЮЛЕР, СВЕНЯ ЮНГ, ЮЛИКА ДЖЕНКИНС
НЕД ДЕНЪХИ
САФРЪН БЪРОУЗ
ПИТЪР МЪЛАН и др.