Nuit et brouillard a.k.a. Night and Fog (1956) Свали субтитрите
Федерацията на депортираните, Центъра за документи на евреите,
Белгийската мисия, Нидерландския институт за ист. военни документи,
"Филм Полски", Полската служба за престъпленията от войната,
и Музея на гетата в Аушвиц и Майданек.
НОЩ И МЪГЛА
Режисьор АЛЕН РЕНЕ
Исторически консултанти ОЛГА ВОРМСЕР, АНРИ МИШЕЛ
Музика ХАНС АЙСЛЕР
Сценарий ЖАН КЕРОЛ
Оператори ГИСЛЕН КЛОКЕ и САША ВИЕРНИ
Текстът чете МИШЕЛ БУКЕ
Дори мирен пейзаж,
дори окосена ливада с кръжащи над нея птици и капчици роса,
дори път, по който преминават коли, селяни и влюбени,
дори курортно селце с идилична гледка и камбанария,
може да води до концентрационен лагер.
Щрутхоф, Ораниенбург, Аушвиц,
Нойенгаме, Белзен, Равенсбрюк, Дахау –
това са имена като всички други по картите и пътеводителите.
Кръвта е засъхнала, езиците са онемели.
Тук единствен посетител е камерата.
Неочаквана трева покрива пътеките, тъпкани някога от пленниците.
По жиците не тече електрически ток.
Не се чуват ничии стъпки освен нашите.
1933 година.
Машината е приведена е действие.
В една нация не трябва да има разногласия.
Никакви различни мнения. Нацията се залавя за работа.
Концентрационен лагер се строи както стадион или хотел –
с предприемачи, изчисления, конкуренция
и несъмнено, с по някой рушвет.
Без определен стил – водещо е въображението.
Алпийски стил.
Гаражен стил.
Японски стил. Без стил.
Архитектите проектират вратите, през които ще се минава само по веднъж.
Междувременно, Бюргер, немски работник,
Щерн, еврейски студент в Амстердам, Шмулски, търговец е Краков,
и Анет, ученичка в Бордо, водят своя живот,
без да знаят за мястото, което им готвят на стотици километри от тях.
Един ден квартирите им са завършени. Липсват само техните обитатели.
Заловени във Варшава.
Депортирани от Лодз, Прага, Брюксел, Атина,
Загреб, Одеса или Рим.
Интернирани в Питивие.
Пленени във Вел д'Ив.
Членове на съпротивата, обкръжени в Компиен.
Множеството, хванато ненадейно, поради грешка или случайно,
започва своя поход към лагерите.
Влаковете са затворени и залостени. Стотици са натъпкани във вагон.
Без значение ден или нощ. Глад, жажда, задушаване, лудост.
Посланието е повече от ясно.
Смъртта нанася първия си удар.
Вторият идва с пристигането на влака в нощта и сред мъглата.
Днес по същите релси слънцето грее.
А ние бавно вървим по тях, търсещи какво?
Следи от труповете, паднали от вагоните с отварянето на вратите?
Или от тези, подкарани към лагерите с насочени към тях дула
сред лаещи кучета и заслепяващи прожектори,
на фона на дима от крематориума
в една от онези нощни сцени, така мили на нацисткото сърце?
Първи поглед към лагера. Това е друга планета.
Къпане и дезинфекция
Под претекст за хигиена, голотата лишава хората от достойнство.
Обръснати.
Татуирани.
Номерирани.
Впримчени в незнайна йерархия и облечени в униформи на сини райета,
понякога те са класифицирани като НМ – "Нощ и мъгла".
Политическите затворници с червен триъгълник срещат тези със зеления –
редовите престъпници, командващи строя.
На върха е бригадирът, почти винаги редови престъпник.
По-нагоре – СС, недосегаемите, с тях се разговаря от три метра.
Има и комендант, който следи за реда, но не знае какво става.
Кой въобще знае нещо?
Реалността на лагерите, презряна от строителите им
и непонятна за тези, които са живели в нея –
как можем да вярваме, че ще уловим тази реалност?
Дървените казарми, в които се спи по трима на легло,
дупките, в които затворниците се крият и ядат, притихнали от ужас,
и където дори сънят представлява заплаха.
Нито думите, нито образите могат да покажат истинските измерения
на техния безкраен, непрекъснат страх.
Ще ни трябват сламениците, скривалища за храна и вещи,
одеялата, за които затворниците се бият, доносите и ругатните,
заповедите, повтаряни от всяка уста, внезапните проверки на СС,
ревностни в своя терор и подигравки.
От тези тухлени общи спални, напоени с трескави сънища,
можем да ви покажем само външната обвивка, повърхността.
Ето го декорът:
сгради, които биха минали за обори, гаражи и работилници.
Оскъдна земя, превърната в пустош. Безучастно есенно небе.
Да си представим сега пронизана от писъци нощ,
проверки за бягства, тракащи зъби. Ще заспите ли лесно?
Събуждане призори и боричкане за откраднатото нощес.
5 ч. Безкраен сбор на мястото за проверка.
Мъртвилото на нощта изхвърля телата.
Оркестър свири оперетен марш, докато лагерниците отиват да работят.
В сняг и замръзнала кал.
В августовската жега, съсипани от жажда и дизентерия.
Три хиляди испанци умират при строежа на това стълбище,
водещо към каменоломната на Маутхаузен.
Работа в подземните фабрики.
Месец след месец те дълбаят, заравят, укриват, убиват.
Те имат женски имена: Дора, Лора...
Но тези странни 30-килограмови работници не са надеждни.
СС ги следи и надзирава.
Сбира ги, проверява ги и ги обискира, преди да ги върне в лагера.
Грубо сковани табели указват пътя към лагера.
Бригадирите трябва само да отметнат днешните жертви.
Пленниците пак са обзети от полуда: храната е тук, има супа.
Всяка лъжица е безценна.
Една лъжица по-малко, един ден живот по-малко.
Две-три цигари се разменят за паница супа.
Мнозина са твърде слаби, за да защитят дажбата си от крадците.
Те чакат калта и снегът да отнемат живота им.
Да полегнат без значение къде, за да умрат в самота.
Ето как изглеждат тоалетните.
Скелети с подути стомаси идват тук по 7-8 пъти за една нощ.
Супата е диуретик.
Горко на този, който налети на пиян бригадир през нощта.
Пленниците се споглеждат боязливо и следят за познатите симптоми.
Кръвта в изпражненията вещае смърт.
На черния пазар се купува и продава всичко, дори живот.
Приятелите се навестяват, разменят си новини и клюки,
организират групи за съпротива.
Формира се общество, изградено върху страх и ужас,
но далеч от лудостта на СС и неговите лозунги:
"Чистотата е здраве".
"Работата те прави свободен".
"На всекиго своето".
"Една въшка значи смърт". А един офицер от СС?
Всеки лагер си носи изненадите – симфоничен оркестър,
зоологическа градина,
оранжерии, в които Химлер отглежда редки растения.
Гьотевият дъб в Бухенвалд.
Оставен е непокътнат, макар и насред лагера.
Безспирно попълвано сиропиталище за приходящи.
Бараките за инвалиди.
В такива времена истинският свят, светът отпреди
с безметежните си пейзажи, не изглежда далече.
Но за пленника той е илюзия.
Лагерният свят е отделна вселена, оградена с наблюдателни вишки,
от които войниците надзирават, прицелват се в затворниците
и от скука се случва да ги убиват.
Всичко е претекст за подигравки, за наказания и унижения.
Проверките продължават с часове.
Лошо оправено легло означава 20 удара с пръчка.
Гледай да не те забележат. Не давай повод на боговете.
Те имат бесилки и жертвена земя.
Този двор, скрит от погледите, е предназначен за екзекуции.
Стените му са обезопасени срещу рикоширащи куршуми.
Замъкът Хартхайм – оттам влакове карат пътници,
които никой повече няма да види.
"Черният превоз", тръгващ нощем и за който нищо повече не се чува.
Но човекът е издръжлив.
Тялото е изнурено, но умът работи. Ранените ръце се трудят.
Майсторят лъжици и кукли, които се крият.
Чудовища.
Кутии.
Съумяват да пишат, да си водят бележки.
Поддържат ума си бистър и мечтите живи.
Обръщат се към Бог.
Дори се организират политически,
предизвиквайки редовите престъпници за контрола над лагерното ежедневие.
Грижат се за тези, които са по-зле от тях.
Споделят храната си и си помагат взаимно.
Накрая с измъчени сърца отвеждат умиращите в лагерната болница.
Тя наподобява истинска болница с надежда за истински легла,
но истински е само рискът да те убие първата спринцовка.
Лекарствата са фалшиви. Превръзките са хартиени.
За всички рани и болести се ползва един и същ мехлем.
Понякога гладуващите изяждат превръзките си.
Накрая затворниците изглеждат еднакво –
тяло с неопределима възраст, умиращо с широко отворени очи.
Има и хирургически блок. Като в истинска клиника.
Лекар от СС.
Плашеща медицинска сестра.
Но какво се крие зад фасадата?
Излишни операции, ампутации, експериментални осакатявания.
И бригадирите, подобно на хирурзи, изпробват ръката си.
Химическите компании пращат мостри от токсични продукти в лагерите
или купуват пленници, върху които да се тестват.
Някои от опитните зайчета оцеляват.
Кастрирани.
Изгорени с фосфор.
Плътта на някои ще остане белязана завинаги,
макар и лекувана извън лагерите.
Администрацията снима хората веднага щом пристигнат.
Имената им също са записани, имена от 22 националности.
Те изпълват стотици тетрадки, хиляди досиета.
Червена линия задрасква имената на умрелите.
Затворниците поддържат тези безумни и неточни хроники
под зоркото око на СС и бригадирите. Това е началството на лагера, елитът.
Бригадирите си имат лична стая,
в която трупат припаси и приемат любовниците си.
Наблизо е вилата на коменданта.
Там жена му поддържа фасада на порядъчен семеен живот.
Като във всеки друг гарнизонен град.
Макар че семействата са леко отегчени – войната все не свършва.
Бригадирите си имат публичен дом.
По-добре хранени жени, но и те обречени да умрат.
Понякога те хвърлят коричка хляб през прозорците за някой отвън.
СС успява да построи подобие на истински град
с болница, квартал на червените фенери, жилища и дори затвор.
Ставащото в тези килии е неописуемо.
В тях не може да се стои прав, нито да се легне.
Мъже и жени дни наред методично са измъчвани.
Вентилационните шахти не са звукоизолирани.
1942 година.
Химлер прави визита.
"Трябва да изтребваме, но продуктивно", пише той.
Продуктивността е за техниците, Химлер се захваща с изтребването.
Изучават чертежи.
Макети.
Строят, а затворниците помагат в работата.
Отвън крематориумът прилича на снимка от пощенска картичка.
Днес туристите се снимат пред крематориумите.
Депортирани са хора от цяла Европа.
Конвоите объркват пътя, спират и пак тръгват,
бомбардират ги и накрая пристигат.
За някои краят вече е дошъл.
За другите той скоро ще настъпи.
Тези отляво ще работят, а тези отдясно...
Тези снимки са направени мигове преди едно масово клане.
Убиването на ръка отнема време. Доставени са бутилки с газ "Циклон".
Газовата камера е неразличима от обикновените сгради.
Вътре това, което прилича на стая с душове, приветства новодошлите.
Вратите се затварят.
Стражата наблюдава.
Единствената останала следа – но трябва да сте запознати –
са следите от нокти по тавана.
Дори бетонът е издраскан.
Крематориумите се оказват недостатъчни и са запалени клади.
Пещите едва смогват да се справят с хилядите тела на ден.
Всичко се съхранява.
Ето военновременните запаси на нацистите.
Ето го техният склад.
Чисто и просто женски коси.
По 15 пфенига на килограм, от косата се правят тъкани.
А от костите,
тор – или поне се правят опити.
От телата... Думите са недостатъчни.
От телата те произвеждат сапун.
Колкото до кожата...
1945 година. Лагерите се разрастват и препълват.
Градове от по 100 000 обитатели, издути до пръсване.
Индустрията се възползва от безкрайната работна сила.
Заводи имат собствени лагери, отделени от СС.
Щайер, Круп, Хайнкел,
И.Г. Фарбен, Сименс, Херман Гьоринг набират работници оттук.
Нацистите може да спечелят войната. Тези градове са част от икономиката.
Но те губят войната.
Няма въглища за крематориумите, хляб за затворените.
Улиците на лагерите са осеяни с трупове. Върлува тиф.
Когато съюзниците отварят вратите,
всички врати,
пленниците гледат с неразбиране.
Освободени ли са? Ще се върнат ли отново към ежедневието си?
"Аз не съм отговорен", казва бригадирът.
"Аз не съм отговорен", казва офицерът.
"Аз не съм отговорен".
Кой тогава е отговорен?
Докато разказвам това, ледените води и руините
слягат пръстта на масовите гробове.
Безучастни и мътни води, неясни като нашата памет.
Войната се е оттеглила да спи, но винаги с едно отворено око.
Тревата пак никне по местата за проверка около сградите.
Изоставено село, около което витае зловещ дух.
Крематориумите вече са непотребни.
Днес хитрините на нацистите изглеждат детински.
Девет милиона мъртъвци витаят в тази околност.
Кой ще бди от наблюдателната кула,
за да предупреди за идването на новите ни палачи?
Нима техните лица са по-различни от нашите?
Някъде около нас живеят освободените бригадири,
възстановените в чин офицери и анонимните доносници.
Това са отказалите да повярват или повярвалите за кратко.
С открит поглед изучаваме тези руини,
сякаш звярът лежи под отломките, навеки сразен.
Обладани сме пак от надежда и образите чезнат в миналото,
сякаш завинаги сме избягали от ада на лагерите.
Сякаш всичко е било кратка лудост, заключена във време и пространство.
Отвръщаме поглед от това, което ни заобикаля,
и си запушваме ушите за нестихващия плач на човечеството.
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©