633 Squadron (1964) Свали субтитрите
Съпротивата е в гората!
Огън!
КЛИФ РОБЪРТСЪН
и ДЖОРДЖ ЧАКИРИС в английско-американския филм
633-ТА ЕСКАДРИЛА
Участват още МАРИЯ ПЕРШИ, ХАРИ АНДРЮС ДОНАЛД ХЮСТЪН
МАЙКЪЛ ГУДЛИФ, ДЖОН МЕЙЛЪН ДЖОН БОНИ, АНГЪС ЛЕНИ и др.
Оператор ЕДУАРД СКАЙФИ
Музика РОН ГУДУИН
Сценарий ДЖЕЙМС КЛАВЕЛ и ХАУЪРД КОХ
Режисьор УОЛТЪР ГРАУМАН
Този разказ е вдъхновен от подвига на Кралските военновъздушни сили
и екипажите на "Москито" от Британската общност
през Втората световна война.
Само ни е обръснал.
Ще ми вземеш ли ръкавиците, Евънс? – Ей сега.
Грайнър, запомни за друг път противовъздушната кула.
Браво, Дигър! – Бива си го, а?
Имаш ли огънче, приятел? – Заповядай.
Швабският камион с боеприпаси беше доста изкусителна цел.
И ти също, като развали формацията. – Налетях на противовъздушна кула!
Знаеш ли как ще постъпя, Гилибранд? – Не, сър.
Ще те предложа за медал.
Много благодаря, капитан!
И като пристигне, ще ти го забода на опашката.
Рой, какво ще правиш в отпуска? – Ще спя три дни.
С коя?
Аз ще ида право в Хайд Парк. – Защо пък там?
Сезонът на патките мина. – Аз не бройкам такива птици.
А ти, Скот? – Ще ида по-далече от самолетите.
Групов капитан Барат иска да ви види. Спешно е.
Скот, приеми рапорта. Какво има?
Благодаря. – Здрасти, Рой!
Дон... Какво става? – Имаме посетители.
Влезте, Барат.
Подполк. Грант и майор Адамс.
Вицемаршал Дейвис и лейт. Бергман. – Приятно ми е, Грант.
Здравейте. – Седнете, господа.
Поздравления, Грант. Имали сте много успешна операция.
Всички се върнахме, сър. – Добре.
Но вашата ескадрила няма да има повече операции в близките 17 дни.
В отпуск ли излизаме, сър? – Не излизате.
Отпуските са отменени до второ нареждане.
633-та ескадрила получава спешно секретно назначение.
Хората ви ще минат на обучение. Няма нужда да знаят повече.
Може ли един въпрос? – Да?
Защо нашата ескадрила? – Какво искате да кажете?
Някои от хората имат по 12 атаки за 2 седмици. Уморени са.
Чакат отпуск. – Уви, ще почакат още.
Отпуските се отлагат. Откакто поехте командването,
ескадрилата е много ефективна. Приемете назначението като награда.
Ще се постарая, сър.
А сега – за операцията.
Както знаете, германците изграждат тайнствени бетонни формирования
из цяла Франция и Белгия.
Разузнаването успя да отговори какво представляват.
Това са ракетни площадки.
Да, тия вандали имат нова бойна ракета.
Ще нападнем скоро, но ракетите могат да ни смажат.
Имат готови вече хиляди от тях. Защо не ги ползват? Нямат гориво.
Без едно специално гориво ракетите са просто куп ламарина.
Ето защо лейт. Бергман е тук. Той е от водачите
на норвежката рота "Линге" – Съпротивата.
Те локализираха единствената за момента фабрика на нацистите,
която произвежда гориво за ракетите.
Тя е на един фиорд северно от Берген.
Берген. Ето го и фиорда. Казва се Свартсафиорд – фиорд Черна вода.
А за точното местоположение на фабриката ще ви каже лейт. Бергман.
Първо трябва да обясня, че самата фабрика не е целта.
Не е целта ли? – Не, фабриката е бомбоустойчива
и е защитена от голям рид.
А какво ще бомбардираме? – Планината.
Ще взривите целия рид, така че да погребе фабриката.
Но не може да бомбардирате от високо.
Наши геолози проучиха планината. В надвисналата част има процеп.
Само ако взривът дойде от ниско, ридът ще се срути... надяваме се.
Можете да заемете позиция единствено като излетите на 60 м над фиорда.
Швабите имат противовъздушни кули в устието му.
На 60 м ще ви разнищят, затова пак идва на помощ Бергман.
В определен час в деня на мисията
той и хората му ще неутрализират противовъздушните постове.
Ако всичко мине добре, Грант, между вас и фиорда ще е чисто.
Ако всичко мине добре.
Фабриката ще товари гориво след 18 дни.
Вашите специални бомби ще бъдат готови след 17.
Днес е денят на мисията минус 17.
Задачата ви е да унищожите целта на всяка цена.
Има ли въпроси?
Лейт. Бергман ще работи с вас, той добре познава целта.
Къде ще се упражняваме? – Над една долина в Шотландия.
Не е толкова стръмна като фиорда, но не разполагаме с по-добра.
Барат? – Сър.
Ето график и маршрут към тренировъчния лагер.
Подготовката да започне незабавно. Това е всичко, господа.
Адамс, ще намерите ли квартира на лейт. Бергман?
Разбира се, сър. – Радваме се, че сте с нас.
Много благодаря.
Командир!
Много съм доволен, че избраха вас за операцията.
Радвам се, лейтенант. Ще ми се и аз да бях.
Мислех, че изпълнявате много сложни задачи.
Правя каквото ми наредят. – Но това е ужасно важно.
Винаги така казват.
Звучите доста цинично. – Нима?
Не сте виждали нацисти отблизо. – Виждал съм.
Да – във въздуха. Но аз съм ги виждал у нас
да убиват невинни. – И ще ги погребете под планината?
Ако това ще помогне да победим. – Вижте, искам да сме наясно.
Ще направим най-доброто, но за нас това е работа, а не Светият граал.
Ще се постарая да го запомня. – Няма да е зле.
Качвайте се, лейтенант. Ще ви закарам в квартирата ви.
Кръстът е целта.
Бавно се издигнахме.
Трябва да увеличим скоростта на 460 км/ч.
Как да бомбардираме целта, дори да имаме подходяща скорост?
Точно това сме дошли да разберем.
Минаваме вече осем пъти – никакъв успех.
Капитан, нека пропуснем този път.
Не ми ли вярваш, Холи?
Вярвам ти като на родната си майка, но е малко рисковано.
Не искаш ли да видиш Шотландия?
Да, но не с краката нагоре.
Имахте успешен ден, Грант. – Но не достатъчно.
Утре ще опитам пак. – Вчера, днес, утре –
това са 3 дни от 17-те, Рой.
По-добре вземи ескадрилата. – Добре.
Щеше да е добре да видим целта. – Мога да ви я опиша подробно.
Бисъл не беше ли художник?
Средният връх е по-висок. – Този ли?
И ридът е по-надвиснал. – Добре.
За какво ни е това, капитан? – Скоро ще разбереш.
Ясно. Някакво шушу-мушу.
Сигурен ли сте, че изглежда така по спомените ви?
Да. Като на снимка е. – Добре. Благодаря, Бисъл.
Бисъл, разбираш ли се с оная Мери... – Мери Блейк ли?
Това е малко шушу-мушу...
Но ще се женим.
Побъркал се е.
Не одобрявате ли военните сватби? – Не са за мен.
Не искате да се обвързвате? – Да. Колко е широк фиордът?
Не повече от 180 м.
Какво има от другата му страна?
Езеро. Голямо езеро.
Какво е това? – Платноходка.
Със сестра ми Хилде плавахме по него. Сега тя е в Англия.
Как се измъкна от Норвегия? – Прекарахме я с лодка
малко след като убиха родителите ни.
А твоите родители къде са, Рой? – Моите ли?
Майка ми почина. Не съм виждал баща си от дете.
Провървяло ми е. Поне спомените ми от преди войната са по-щастливи.
С какво се занимаваше тогава?
Учех за лекар. Но дойдоха нацистите.
Вместо да се научим да лекуваме, се научихме да убиваме.
Аз ще предам.
При тези подкрепления дали ще отменят атаката?
Не и ако Ерик може да се справи.
Дойдоха още много германци. Ще се разпръснем
и ще поставим 24-часови патрули.
Благодаря.
Свободно, господа.
Току-що получих съобщение от разузнаването.
Германците са докарали още един полк със зенитни оръдия близо до целта.
Съпротивата ни не може да удържи още един немски полк – нямаме хора.
Намерете още. – Ако успеем, трябва да ги обучим.
А парашутна атака? – Не става. Няма място за кацане.
Тогава командоси! Все ще си пробият път до фиорда.
Няма как – много пъти сме отхвърляли тази идея.
Трябва да пратим повече хора – обучени или не.
Ще ни трябва повече време. – Нямаме. Денят на мисията е ясен.
Тогава ще дадем най-доброто от себе си.
Е, Грант? – Нищо не съм казал, сър.
Не, но чувам мислите ви.
Предвид новите обстоятелства ще участвате ли?
Каните ме за доброволец? – Не, по дяволите!
Давам ви заповед. – В такъв случай съм доброволец.
Как се справихме? – Идеално.
Жалко, че това долу не са германци.
Следвайте тези показатели! Скорост – точно 475 км/ч.
Височина – 60 м, плътно.
Отделяте се в следния ред. Скот,
Гилибранд, Сингх.
Чудя се защо напусна мината. – Това ми трябва сега –
дълбока, уютна мина. – Ако оплескам нещо,
ще потънеш по-дълбоко и от мина. – Скот, давай!
Гилибранд, давай!
Готови, Сингх... Давай!
Сега!
Глупак! Проклет австралийски глупак!
Ще се женя! Не го забравяй! – Че как? Нали ще взема вдовицата?
Що за суров колониален хумор... Скапан абориген!
Близо беше, Гилибранд. Изтегляй се бързо.
Дадено, капитан! – Дали все някога ще улучат целта?
Дай им една седмица. Ще я улучат.
Ей, виж!
Насам!
Благодаря. – Какво?
Спаси ми кожата. – Не трябваше ли?
Имаш късмет, че не те уцелиха.
Пази се!
Слушайте сега. Аз съм там, а един месершмит идва на 12 ч.
Останал съм без муниции. – И какво направи?
Отворих аварийния изход, пипнах го за опашката и го дръпнах долу.
Това вече е истински красива гледка! – Не си ли виждал крака, маймуно?!
Не и като твоите, скъпа. – Стига, австралийче!
До 40 г. не си ли виждал момиче? – Там долу нямат момичета.
Къде там долу? – Идва Роузи! Станете, младежи!
Моля, мръднете се, господине. – Да, но ако ти мръднеш навън с мен.
Ела с мен да гледаме кенгурута. – Омъжи се за мен!
Фрасни го. – Ще удариш човек с една ръка?
Зависи какво прави с нея.
Престанете, момчета! Ела, Роузи. – Най-накрая един джентълмен! Ето.
Бъди здравеняк до деветдесетака! – Това е целта, Роузи.
За какво ли са специалните бомби? – Не за какво, а за кого –
разбрах от женската авиация. За австрийския тапетаджия!
За Берхтесгартен?!
Куршумът ме близна по главата!
Лекарят пита: "Да ви закарам ли в лазарета?"
"Не", казвам му, "но минете да оставите самолета в гаража."
Това е като за мен! Мой тип.
Откъде си сигурен, че ще се вредиш?
Чакай си реда, старче! Извинете.
Дали бих могъл да ви поканя на едно питие, любов моя?
Ерик!
Три години... – Боях се, че няма да те видя вече!
Все едно не ме познаваш. – Познавам те! Чакай да те видя...
Хубава униформа! От флота е, нали?
Да. За съжаление флотът няма кораби.
Все ми е едно! Щом си в безопасност и не си в Норвегия...
Мисля, че развалихме тържеството.
Да идем в салона. – Толкова неща имам да те питам!
На някои все им върви. – Глупости. Тя му е сестра.
И аз имам сестра! Искаш ли да я видиш на снимка?
Защо ми е на снимка? Пък и сигурно прилича на теб.
Пак от същото, г-н Кернс! За здравето на сестра ми!
Роузи, пусни малко музика! – Да!
Кой е следващият?
Добре дошъл на борда, капитан!
Хайде, момичета! Не се стеснявайте.
Ела да седнеш тук, скъпа!
Какво ще пиеш, капитан? Уиски? – Точно това пия.
Момичета! Как се измъкнахте от спалното?
Рой донесе стълба! – Нищо работа – два етажа.
Ето, капитан! – Тъкмо навреме за партито!
За момичетата! – За всичките!
Не познавам всичките. – Ако видиш сестрата на Бергман...
В другата стая е. – За тази, която не съм виждал!
Продължавай. – Това е. Така дойдох в Англия.
Сега за англичаните ли работиш? – Да, като свръзка в една ескадрила.
Само това мога да ти кажа.
Стига толкова за мен. Ти какво правиш?
Работех в провинцията с деца, евакуирани от бомбардировките.
Рой, заповядай. Запознай се със сестра ми Хилде.
Подполковник Грант. – Приятно ми е.
Тъкмо пия тост за вас. – Благодаря.
Брат ми точно ми разказваше за вас.
Вие сте момичето от платноходката. – Платноходка?
Разказвал съм на Рой как плавахме по езерото. Нали помниш?
Помня, но тогава бях по-малка.
Последните три години ми се струват като 300.
Хубавка стара дама. – Пак благодаря.
Но няма нужда да ми правите комплименти.
Само се грижете за брат ми. – О, тук сме като в братство.
Рой? Питието ти ще се стопли.
Извинете. Тъкмо теб търсех. – Не се и съмнявам.
Това годеницата му ли е?
Щеше да му е забавно да те чуе. Не...
Мисля, че не я приема твърде сериозно.
Май нищо не приема твърде сериозно. – Те са такива – не са като нас.
Не показват дълбоките си чувства. Днес убиха няколко техни другари,
а сега пият, веселят се...
Смяташ ли, че можеш да разчиташ на него за своята работа?
Да, напълно.
Добро утро.
Успех, Гилибранд!
Прието. Готов съм, капитан!
Сега!
Син водач до Джоунс, добре си. Бий!
Дадено, капитан!
Какво се обърка?
Свърши им късметът.
Син водач до ескадрилата. Направи формация, връщаме се.
Дж. Джонс Дж. Франк
Влез.
Извинявай, Рой. Исках да говоря с теб.
Влизай.
Какво има? – Идвам да се сбогуваме.
Да се сбогуваме? – Да.
Дейвис получи съобщение – не са събрали хора.
Довечера ще ме спуснат. – И ти как ще намериш хора?
Има едно оперативно звено в планините, северно от фиорда.
Може би ще успея да ги преведа.
Ако минете покрай немските позиции? – Да.
Ало, тук е Грант. Дай ми диспечерите.
Аз ще те закарам. – Дадоха ми един мичъл.
По дяволите мичъла. Аз поемам десанта. Джери?
Подготви ми "кораба". Имам десант тази вечер. Добре.
Не поемай излишни рискове. – Намери се кой да го каже.
Искам да видя Хилде преди да тръгна. – Добре.
Ще я вземем, след като говоря с Дейвис.
Мислехме довечера да идем на тържеството на Бисъл и Мери.
А, да, щяха да се женят...
Интересно. Двама умират, двама се женят – сметката е точна.
Мислех, че си против брака.
И против смъртта съм.
Но тя се случва така или иначе.
Предпочитам да го закарам аз, сър.
Наредих да се достави един мичъл и оръжие с него.
Може ли аз да пилотирам мичъла?
Вие сте заземен до деня на мисията.
Заземен? Откога? – Току-що взех решение.
Скот ще ръководи обучението.
Що за решение е това? – Твърде важен си, за да рискуваш.
Слушам, сър.
Може ли да го закарам до самолета, или и това е прекален риск?
Този ще го поемем.
Благодаря, сър.
След войната ще заведем Рой на нашето езеро.
Ще дойдеш ли, Рой? – Разбира се.
И ще ходим за риба както преди.
Обичаш ли риболова? – Да, обичам го.
Добре. Ще чакаме това с нетърпение, нали, Хилде?
Хилде!
Довиждане, Хилде.
Довиждане, Ерик.
Грижи се за нея, Рой. – Успех при кацането!
И на теб – във въздуха!
Хайде...
Сърдите ли ми се?
Защо да ви се сърдя? – Не изглеждате приветлив...
Приветлив съм, но си имам грижи – това е.
Да, само аз ви липсвах... Това ли ви тревожи?
Не.
Обещавам да не съм ви в тежест, но ще ви помоля само за едно.
Съобщете ми, ако има вест от Ерик. – Разбира се. Дайте ми адреса си.
Ще бъда тук, докато той пристигне. – Не мисля, че идеята е добра.
Защо? – Тук се навъртат
някои доста напористи субекти.
Мисля, че не ме разбирате.
Само Ерик ми остана на този свят, а сега и той замина.
Да, разбирам.
Съжалявам.
Извинете!
За много години, старче! – И лека нощ.
Роузи!
Роузи! – Идвам!
Хайде! Шампанското ще изветрее! – Тези вършат ли работа?
Само толкова ли намери? – Само толкова! Война е!
Не ме мотай, скъпа. Ще намеря още празни консерви.
Сигурно е весело. Да влезем ли? – Не съм в празнично настроение.
Мисля да се кача в стаята си. – Добре.
Няма нужда да ме изпращате. – Обещах на Ерик да се грижа за вас.
Досещам се. Пазите ме от напористи субекти.
Именно.
Булката пристига вън! – Ниска и дебела като пън!
Капитан! Ще целунеш ли булката? – Защо не?
Ей! Стига толкова!
Бъдете щастливи, Бисъл! – Щастието винаги е с мен!
Хайде, момчета!
Не се тревожете – не е заразно. – Сигурна ли сте?
Да, сигурна съм.
Лека нощ. И благодаря. – Лека нощ. Хилде?
Заземен съм. – Заземен ли?
Няма да летя няколко дена и се питах дали...
Ако утре сте свободна, няма да... – Ако ме каните, отговорът е "да".
Лека нощ. – Лека нощ.
Ерик!
Радвам се да те видя! Добре ли си? – Залегни!
Преди не патрулираха тук. – От три дни са плъзнали!
Разстреляха 20 заложници за взрива на моста.
Имате заповеди – никакви нападения! – Изнасилиха сестра му!
Трябва да закопаем парашута.
При толкова патрули по-добре да изчакаме да се мръкне.
Не можем. Оръжието трябва да стигне до другите звена.
Спокойно.
Намали на барикадата.
Стой! – Давай!
Стой!
Бягайте към моста! Ще ви прикрия!
Откъде взе това? Отговори! Казвай!
Какво работеше преди войната, Рой? – Бях пътуващ артист.
Пътуващ артист? – Въздушна акробатика.
Сега пак летиш във войната... Мразиш ли германците?
Не съм се срещал с такива. Виждал съм ги само през мерника.
Не е най-добрият начин за запознанство.
Тогава защо влезе в армията? – Трябваше да правя нещо.
Закриха въздушния цирк и влязох в ескадрилата с "орлите".
При мен беше по-различно.
Докато бях дете, всичко беше много спокойно.
Охо! Хванах риба! – Вади я бързо, ще избяга!
Не, може да изплюе кукичката. Трябва да я поразиграеш малко...
Сардина е! Норвежка сардина! – Как ли е стигнала дотук?
Хайде, сардинке, връщай се при фиордите.
Би ли хванала онова там? Да натегнем кордата.
Готово. Опъни я сега.
Много те бива!
Преди помагах на рибарите.
Понякога ме вземаха със себе си на лодката.
Здравей, Дон. Рано си станал.
Рой, хванали са Ерик.
Гестапо са го пипнали,
и то в 8 ч. сутринта. Знаеш какво значи това.
Ще го обработват... Ще го сломят и ще го накарат да говори.
Операцията е в опасност, ако не спрем това.
Как? – Знаем в коя сграда го държат.
В щаба на Гестапо в Берген. Трябва да го бомбардираме.
Смятаме, че едно "москито" може да прелети и да го спре.
Трябва ти убиец? – Трябва някой да го свърши.
Трябва ти убиец!
Слушай, Рой, помниш ли Чарли – моето коли?
Как се грижехме за него, като го сгазиха?
Но не беше правилно. То се мъчеше, трябваше да го застрелям.
Не ми пука за кучето. Говорим за човешки живот!
Говорим за живота на много хора!
Аз съм заземен.
Заповедта може да бъде отменена предвид обстоятелствата.
Какви обстоятелства? – Ако отидеш като доброволец.
Има ли друг избор? – Да.
Страхотен избор...
Кой ще ми е навигатор? – Бисъл се писа доброволец.
Добре. Кажи му да ми подготви самолета след половин час.
Чакаме те.
Дай ми "Черния лебед".
Как се чувствате, лейтенант?
Не сте много общителен.
Слушайте. Ще ви задам няколко въпроса.
Рано или късно ще ми отговорите.
Ще си спестите много болка, ако кажете веднага.
Какво правехте в Англия и с кого се виждахте там?
Не съм бил в Англия.
Стига, лейтенант. А противогазите и оръжието, което намерихме?
Нищо не знам за тях.
Обидно е да ни подценявате.
Добре, да опитаме с нещо местно.
Къде се намира нелегалният ви щаб?
Нямам какво да отговоря.
Нали не отричате, че сте член?
Нямам какво да отговоря.
Явно ще трябва да ви убеждаваме.
Съблечете го.
Уведоми разузнаването, че един самолет се отправя към Норвегия.
Да, могат да ме търсят тук, в Сатън Крадък.
Ще чакаме.
Сега трябва да е над брега. – Ако Бергман проговори...
Няма да проговори! – Скоро ще разберем.
Продължавайте, лейтенант. Друго?
Е, лейтенант?
Ето я сградата!
Син водач до наземния контрол.
Колесникът е спуснат, но от едната страна няма да издържи.
До всички спешни екипи! В готовност за аварийно кацане!
Дръж се, Бисъл, може да друса.
Господи!
Спри!
Измъкнете го!
Сигурен ли си, че беше щабът на Гестапо?
Да, сър.
Значи можем да приемем, че Бергман е мъртъв.
Да, сър.
Грант, може да ти звучи иронично, но ще те предложа за награда.
Ти може би спаси операцията.
Рой, да съобщя ли на сестрата на Бергман?
Без да споменавам за теб, разбира се.
Не, аз ще й кажа.
Господа, не мога да рискувам да се провали и нещо друго.
Ще изтегля операцията по-рано.
Започваме в 3,30 ч. утре сутрин.
А бомбите, сър? – Те ще пристигнат тази нощ.
Адамс, свържи се с "Линге". Да планират атака за утре.
Да, сър. По кое време? – На разсъмване.
Грант, иди да ти видят раната.
Сър?
Как да живее човек без лице и очи?
Ужасно, нали, сър?
Аз го убих, Хилде.
Той беше в сградата. И аз го знаех.
Знаел си, че го измъчват.
Спрял си мъките му.
Ерик не може да ти благодари, Рой.
Аз ти благодаря вместо него.
Довиждане, Хилде. – Довиждане?
На нова мисия ли тръгваш?
Ще те чакам.
Радвам се.
Рой!
Моля те, върни се. Непременно се върни!
Уговаряме се така.
Ще използвате сеизмични бомби.
Предназначението им е буквално да предизвикат земетресение,
което ще срути надвисналите части на планината
и ще погребе построената от германците фабрика под рида.
Е, господа, върнете се по местата си.
Майор Адамс ще продължи с инструктажа.
Това е летателният план от Сатън Крадък.
Ако следваме този завой, шансът да ги изненадаме е по-голям.
Ако ви забележи, врагът ще реши, че готвите обичаен удар край брега.
Подполковник Грант, имате ли нещо да добавите?
Само искам да напомня, че ще пускаме бомбите през 50 м един от друг
на интервали от 10 сек. – Геолозите са изчислили,
че 12 бомби от този калибър с експлозията си ще срутят рида.
Капитан, извинявай, имам въпрос. – Казвай.
Няма ли самолетите да се разцепят от експлозията на бомбите пред тях?
Не и ако сметките ни са точни. – Дано имате хубав калкулатор.
С тези оръдия отбраната им е убийствена, нали?
Норвежката съпротива ще ги нападне точно в 6,30 ч.
Което значи, че трябва да влезете във фиорда не по-рано от 6,55 ч.
и не по-късно от 7,05 ч.
Майор Адамс. – Сверете си часовниците.
Ще бъде 2,47 ч. след...
Пет... Четири... Три...
Две... Едно... Сега!
Позивната ви е "Еверест".
Кодът за успешно приключване на операцията е "Везувий".
Май тази планина може да се превърне в огромен вулкан.
Да, и се надяваме немците да останат под него.
Други въпроси? – Да, сър. Аз имам въпрос.
По-скоро от любопитство, но...
Какво произвежда фабриката?
Ще ви кажем, като се върнете. Това мога да ви кажа сега.
Досега друга ескадрила не е пращана на по-важна операция.
Това е всичко, господа.
Освен... Успех! – Благодаря, сър.
Е, Рой... – Какво е това?
Най-после Дейвис и лекарите ми разрешиха да дойда.
Не си ли малко закъснял? – Как така?
Не си бил на упражнения, а тръгваме след 30 мин.
Проучил съм удара подробно! Знам, че мога да се включа.
Защо държиш да си рискуваш кожата?
Да пукна, ако знам, Рой.
Добре, Дон. Заеми мястото на Джонс. Ще водиш Червената секция.
Благодаря. – Как се чувстваш сега?
Страх ме е. А ти? – Страх ме е.
Йохансен!
Изтеглят часа на мисията.
Искат да атакуваме в 6,30 ч.
Време е да изпратим "Матерхорн".
Започваме атаката.
Засада!
Спускане след 9 минути, капитан. Точно в 7,03 ч.
Добре.
Очакван час на атаката 7,03 ч., сър.
633, наземен контрол.
За вас е, сър.
Дейвис спуща. Да.
Какво?
Разбирам. Благодаря ви.
Германците са нападнали "Линге" от засада
и са проследили оцелелите до скривалището.
Унищожили са всичко. Оръжия, комуникация, хора.
Кога ще атакуват? – В 7,03 ч.
Изпрати това съобщение на подполковник Грант.
"Линге" са унищожени.
Вражеската противовъздушна отбрана е непокътната.
Имате разрешение за изтегляне."
Холи? – Отменят акцията.
Син водач до всички.
Отбраната на врага е непокътната.
Отваряйте си очите. Атакуваме.
Капитан, ще те предложа за медал
и като дойде, ще ти го закача на...
Къде? – На опашката.
Там е Норвегия.
И може да бъде наша.
Има бандити над вас, момчета. Бандити над вас! Снишете се.
Добре ли си? – Да.
Дай пожарогасител, Рейнълдс! Рейнълдс!
Капитан!
Син водач до Бялата секция. Връщам се да ви покрия.
Прието, Син водач.
Стреляй!
Четири попадения.
Три изтребителя загубени.
Два екипажа, погребани под фиорда.
Кларк, имаш бандити на 7 ч.!
Спусни се, Кларк!
Хайде, Зелена секция, изоставате!
Пускай бомбата!
Пускай!
Хвърли го назад!
Хвърли тая проклетия отзад!
Отбий към фиорда. Гилибранд, отбий към фиорда!
Колко са попаденията? – Шест.
Предай го.
Няма ли да падне тая планина? – Прати го!
Шест директни попадения.
Девет изтребителя загубени.
Остава една бомба.
Приближавам към целта, двигателят ми отказа!
Сега!
Капитан! Тръгна!
Везувий, сър. Везувий!
Скот, да се махаме. Ти води, аз ще те покривам.
Слушам, капитан.
Капитан!
Добре ли си? – Да, капитан.
Можеш ли да се движиш? Къде те боли?
Навсякъде.
Нямам връзка с тях, сър. – Опитай пак!
Да. Идва на телефона, сър.
Дейвис слуша, сър.
Везувий, сър.
Пъпен успех.
Благодаря, сър.
Поне ракети няма да има. – Ще има, разбира се.
Но не утре, не този месец и не в деня на атаката – това е важното.
И каква е равносметката? След всичките тези жертви?
Една успешна операция.
Но вероятно всички са убити. Цялата 633-та ескадрила.
Не можеш да избиеш цяла ескадрила.
КРАЙ
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©