Vozdukh a.k.a. Air (2023) Свали субтитрите
Първи! Огън!
Ленинградският фронт, военен път 102, "Пътят на живота", есента на 1942 година
Лягай, ниско!
Мамо, мамо, мамо!
Миша, легни! Легни! Скрий се!
Мамо! Мамо!
Андрей, хайде, хайде! Бягай бързо!
Милички! Идваме! Идваме!
Татенце!
Тате!
Татенце! Татенце!
ВЪЗДУХ
Жал ми е за Жариков. Кучето загуби водача.
Защо не обясни?
- Казвах аз.
Колко летателни часа имат в немските училища?
Много. После Полша, Франция, Англия.
А нашите момчета нищо.
Могат да излитат и да кацат.
Преди фронта малко стрелят, и то по конуси.
А ти подобри боевата подготовка.
Ако не я подобриш, ще идеш на съд. Разбра ли, Вася?
Разбрах, разбрах.
Почти всички тук са нови, какво мога аз?
От старите сме само ти и аз.
Не можем да сметнем колко загубихме.
А защо са ни момичета?
По-добре в кухнята или някъде...
Не само летци, а и техници. А тези защо?
Трябва да раждат, да си сплитат косите, а те са тук.
Тази е селянка, веднага се вижда.
Нали, Тимофей?
- Кирюха, и ние не сме красавци.
Но когато няма риба?
- Втора ескадрила.
Здравейте.
- Да направим така?
Вие ще ни готвите, утешавате, перете, и пеете песни. Ще повдигате бойния дух.
Сам си готви, глупако.
- А ние ще повоюваме заради вас.
Затвори си устата.
За какво са момичета? За да летят ли?
- Да, за да летят.
Вие мислите, че мъжете летят по-добре? Не, не по-добре.
Разбира се, че по-добре. Знаеш ли тази песен?
"Да поговорим без болка, без тъга"?
Можеш ли да свириш? Или свириш както пееш?
"Случайно отрази се".
Всички сте тромави, тежки. И в самолета с вас е тежко.
Да.
- А аз мога не по-лошо от вас!
Може би и по-добре.
- Мислите, че тук сте бойци?
Придворните дами на императрицата, когато се омъжвали,
напускали службата си.
- Откъде знаеш?
Те са били проститутки, а ние сме войници, разбра ли?
Не обиждай!
- Чувате ли? Ти не обиждай.
Как разговаряш с момичетата?
- Истерички, а ти си най-голямата!
Хайде, заминавайте!
- Никакво уважение.
Свободно! Защо момичетата...
Полк, строй се!
Здравейте!
- Здраве желаем!
Равнис! Мирно!
Равнение наляво!
Другарю подполковник!
Полкът е строен в пълен състав по ваша заповед.
Началник щаб капитан Бондар.
Здравейте, другари!
Здраве желая, другарю подполковник!
Поздравявам жените авиатори с идването им в полка ни.
Ура! Ура! Ура!
Свободно.
- Свободно!
В близките дни ще се занимавате с военна подготовка
и изучаване на ориентиране в район.
След това ще пристъпите към изпълнение на бойни задания
по обезпечаване на транспортен маршрут
при изхода към Ладога.
Няма да е лесно! Ще има загуби.
Но ние няма да отстъпим.
Ленинград е под блокада.
В града се провежда евакуация на деца, жени и старци.
На града са нужни припаси и продоволствия.
Момичетата-пилоти и момичетата-техници трябва да проявят дисциплина,
кураж и самоотверженост.
Само да не плачете? Не обичам, когато плачат.
Съвсем не, другарю подполковник!
За нарушения ще наказвам.
За страхливост ще идете на съд.
Има ли въпроси?
- Съвсем не, другарю подполковник!
Това е добре. Въпроси няма. Хайде.
- Така, тази ще е моята.
Тук?
- Да, може.
Леглата далече от прозореца, да не духа.
- Аха, има и нощни шкафчета.
Женя, не искам близо до прозореца, искам по-далече.
Момичета! Физкулт привет!
Защо, без да чукаш, като че ли си у вас?
- Защо физкулт?
Доста сте пухкави, на стари години ще се закръглите.
Опа, малък, а смел.
- Изхвърлете го.
Хайде да се запознаем?
Защото се получи някак неудобно.
На мен ми харесва, че летят момичета.
Аз съм Марика Долидзе.
- Тимофей. Вие от Грузия ли сте?
Дядо ми е служил в Тифлис. Пил е чучу или пучу.
Чачу. Да, от Грузия съм.
Тимофей.
- Приятно ми е.
Тимофей.
- Света Фролова.
Ана Савелиева.
Тимофей.
- Маша.
Женя Белова.
- Тимофей.
Валя Чумакова.
- Тимофей.
Катя.
- Тимофей.
Момичета, извинете ни? И ако свирите на музикален инструмент,
можете да посвирите. Останаха от трета ескадрила.
А къде е трета ескадрила?
- Няма я вече.
Лека нощ.
- Дай ми гребена, моля те.
Довиждане.
- Симпатичен е, нали?
И най-важното, не е злобен.
- Харесва ми.
Внимателно.
- Защо вадиш всичко?
Искам да видя какво е счупено и какво не.
Да, беше права.
- А има ли кларинет?
Не.
- Искаш ли да пробвам на теб?
Под ръководството ти.
- Давай. Дръж.
Но аз ще гледам? Съгласна?
Това е вече прекалено. Добре.
И ти ли ще гледаш?
- Да, и аз ще гледам.
Господи.
Боли ли?
- Нормално.
Търпи. Аз търпях, сега търпи ти.
- Счупен е.
Стига! Спри. Аз сама.
И тромпетът е огънат.
- Заболя ме.
Може би може да се поправи?
- Не знам.
Трябва да погледна.
- Ето, заеми се!
Радиаторът да се провери!
- Двигателят да се поправи!
Трябва да се налее вода!
- Съвсем е занемарено.
Не ви ли е срам?
- Не е радиаторът, а в маслопровода.
Там маслото тече, виж.
А аз съм оптимистка. Ще става по-добре.
От нищо не ме е страх!
Маша, вие добре ли живеехте в Москва?
Свое жилище ли имахте или общо?
Свое.
- Трябваше да си кореспондент...
Коридорите дълги, стаите малки. Кухнята голяма.
Но прозорецът гледаше към стена. Масата беше голяма.
Бях малка, крадях сол и я ближех под масата.
Извинявай Наташа.
А аз – захар.
- А аз – сол.
Да не си седнала на една малка книжка?
Бяхме седем човека в една колиба.
Седем?
- Около нас...
Около нас степ, нищо не се вижда, няма никого. Всичко сиво.
Ето я! Благодаря.
Понякога минаваше пощальона. Пиян, очите му луди.
Казваше, че е бил генерал и аз му вярвах.
Исках да избягам, но не можех.
Мишка, а ти защо ще воюваш?
Живели сте богато, не като нас. Всички са живи.
Какво значи "защо"? Толкова наши хора загиват.
Мама и татко плакаха. Аз се записах.
Дадоха ми униформа, огромна, мъжка, големи, подковани ботуши.
Бях с обувки – после с ботуши.
После седнахме във влака и с песни тръгнахме за подготовка.
Прости и сбогом, моя родна Москва.
Отивам аз на бой с врага.
Прости и сбогом, приятелко скъпа.
Мила моя, пиши ми писма.
Хей, махай се! Този самолет е наш!
Тихо, тихо, ръцете!
- Чакайте, вие какво?
Това са нашите самолети!
- Нашите самолети! Чия е заповедта?
Не чувам!
- Имаме заповед? Вие защо така?
Внимание!
- Спокойно, аз наредих!
Какво ми крещиш?
- Мирно!
Свободно! Какво става?
Другарю Бондар, защо пипат самолетите ни?
Решено е... временно самолетите ви да бъдат дадени на по-опитни летци.
Самолетите не стигат, а вие още не сте готови.
А трябва да се засили патрулирането.
Другарю капитан, това са нашите машини. Нима може така?
Може така. Спрете пазарлъците.
Тук нищо не е ваше, всичко е държавно.
Ти какво, Вася? Какво е станало?
Самолетите не стигат, а трябва да усилим патрулирането.
Реши се временно да се дадат самолетите ви на по-опитни летци.
На кого е заповедта?
Вася, чия е заповедта? Не ме ядосвай. На командира на полка?
Защо той не ми каза сам? Вася?
- Мирно!
Бондар иска да вземе самолетите. Как така?
Как става това?
Твоя ли е заповедта?
Изобщо ли не вярваш в нас? Или ти е жал за мен?
Мълчиш? Не ме прави на глупачка, ще подам рапорт срещу теб.
Ще пусна рапорт срещу теб.
- Вася, ела тук.
За самоуправство ще лежа. Ти какво?
Хайде, обучете ги по ориентири, и в бой.
А ако не успеят?
- Юркай го, юркай го. Нали си командир.
Ако не се справят, ще чистиш в кухнята картофи.
Набирахте момичета, а защо?
- Свободно!
Защо не вярваш?
- Не знам.
Те не са като теб. Ти си валкирия,
възхитителна, плашеща, а те – не.
Твойта майка!
- Не си измисляй.
Напускахте курсанти, които с бръснещ полет се бият като Чкалов...
и там горе ги удрят. Не успявам да ги донауча.
Чух, че в Ленинград гладът е жесток.
Вече толкова загинаха.
Отидох при приятел у тях.
А там жена му и двете им дъщери – на пет и седем години.
Бяха умрели и вече ги ядяха плъховете.
Извън града има мъртви войници, изкривени.
Млади и стари. Върху тях минават танкове и горят.
Но ще има ли смисъл от това не се знае.
Бавно, с много кръв... Не знам...
Може би ще деблокират града? Не се знае.
Помниш ли приятелката ми Светка, лекарката?
Взривили влака. Загинали всички – и тя и ранените.
Не знам къде е брат ми.
Или е загинал, или е в плен.
Нищо не знам. Защо така?
Кажи, нали трябваше немците да бягат? А бягаме ние.
Татко отиде в опълчението,
на втория ден от боевете го смачкала веригата на танк.
Като малък, когато той
си слагаше очилата, очите му ставаха огромни,
като в детска книжка.
Височина 400.
- 200.
150.
- 200.
400.
- Насочване към целта.
Атака.
- Бягам.
Започвам маневра.
- 250.
200.
- 150.
100.
- Разделяме се.
Насочвам се към целта.
Започвам маневра.
Атакувам.
- Връщаме се в базата.
Какво ви се присънва?
- Понякога сънувам мишки, но не се боя.
Не знам защо заедно строим висока кула.
Но това е безкрайно. Строим, строим, строим...
Когато строиш нещо е на хубаво.
Не знам, аз сънувам вятър.
Как брули листата от дърветата
и аз как танцувам балет.
И италианско гробище, видях го в една книга.
Там няма никой и е уютно.
Женка, а любов искаш ли? Любов?
Любовта е условно чувство.
Например, родителите ти те обичат.
А другото е просто самота.
- Говориш глупости.
Защо глупости?
- Защото са глупости!
Празни приказки.
А аз искам да се влюбя.
- Вижте колко са смешни.
Наистина.
-...тези момичета.
Сгушили се всички накуп като ято птички,
глупави сиви птички.
- Като птички на клонче!
Какъв е смисълът от тях?
Момчета, чакайте ме!
- Те ще плачат, ще ги е страх.
Постоянно ще се оплакват от нас...
Въздушна тревога! В укритието!
Галя! Скачай в процепа!
- Въздух!
В процепа!
Лягай! Лягай, глупачке!
Още носилки!
- Залегни, ти казвам!
Дай бинтове! По-живо!
Прищипи артерията!
Отива си... Отива си...
- Прищипи тук... По-силно.
Мамо, мамо!
Простете, момичета... Звездички...
Така се получи. Момичета.
Жалко за момичетата механици.
Пак четворката.
Улрих... Човекът-машина.
Нарочно се цели в хората.
Сега ние ще ви бъдем механици.
Кой е Улрих?
Немски летец. Просто летец.
Двадесет и втори!
Двадесет и втори, отговорете!
Двадесет и втори! Двадесет и втори! Прието! Прието!
Не влизайте в бой. Разбрахте ли, прието. Тимофей, махай се оттам! Махай се!
Осемнадесети, двадесети и двадесет и четвърти са свалени!
Не влизайте в бой! Как ме чувате? Прието!
Не влизайте в бой! Разбрахте ли? Прието!
Три месера са зад опашката ми, прибирам се.
Тимофей, изчезвай оттам! Прието! Махай се оттам!
Разбрано. Пълнителят ми е празен, прибирам се.
Лети.
Двадесет и втори, отговори...
Край. Уцелиха Тимофей. Коя дата е днес?
Двадесет и втори, приемам, приемам!
Твойта майка...
- 21 април, вторник.
Копеле.
Дами, разрешете! Стани!
Стани!
Другарю капитан! Глух ли сте?
Прекрати разговорите!
Другарю капитан, нервен ли сте или глух? Защо викате така?
Ще подам рапорт срещу теб, Белова. И ще даваш наряд.
Другарю капитан, простете им.
Не разбират важността на армията от античността до днес.
Командвайте пак.
- По-силно. Моля.
Така ни харесва. Да се страхуват фашистите.
Взето е решение да ви допуснат до бойни действия,
с което категорично не съм съгласен.
Чухте ли? Допускат ви до бойни полети.
Излитате след два часа.
- Казвах ви.
Казвах ви, че ще летим!
Разрешиха.
- Тук е някак хладно.
Хубаво е, че ще летим.
Да се приготвяме?
- Да, хайде да се приготвяме.
Всичко е както искаше ти.
Ти си железен, волеви човек.
Пожелах си нещо.
- Да вървим.
Пътувам!
Колона от камиони. Отиваме към целта.
Започваме атака.
- Атакувам! Атакувам!
Внимание! До целта 900 метра, 800, 700.
Господи, помилуй!
- Мамче!
Виждам немците. Атакувам отдясно!
В зоната работим по двойки.
Първо звено дежурим отгоре в кръг,
второ звено при атака на единадесети,
атакуваме отляво и дясно и правим клещи.
Атака без команда на дистанция 200.
29-ти, не се завирай в мен!
Свалихме месер!
Виждам още немци!
Снижаваме се! Внимание!
Открит противник в квадрат 218!
Виждам шестима индианци!
- Влизаме в бой!
До всички! Немци отгоре!
29-ти! Имаш противник на 19 часа.
29-ти, имаш месер на опашката!
29-ти! Скачай!
Свалих един индианец.
- Поддържай височината!
Вили, издигни се на 200 метра и се качи на опашката им.
Преследвам индианец.
Целта е на прицел! Улучих!
Удариха ме. Опитвам се да изравня.
Изравнявам... Изравнявам.
Изравнявам, изравнявам...
Изравнявам, изравнявам...
Виждам гнидата.
11, тук 7! Противник на опашката ти. Отивай нагоре.
Моля те, мъничкия ми, моля те!
Моля те, малкия, добричкия ми, моля те, добричък мой.
Лети, лети, лети самолетче, лети!
Моля те, мъничкия ми, моля те!
Тук 11-ти! Удариха ме!
Катя, идвам!
Благодаря.
По дяволите! По дяволите! Тук 17-ти! Месер!
Месер на опашката! Приемам, чувате ли! След мен има месер!
Гад... дявол... дявол...
Летя към облаците. Гадина.
Атакувам! Хайде, хайде!
Хайде... хайде. Хайде.
Месер на опашката ми, момичета! Месер на опашката ми! Прикрийте ме!
Господи, господи, господи...
Атакувам!
- Удариха ме!
Отивам в базата!
Общ сбор! Отиваме в базата!
Немците си отиват, всичко е наред! Прието!
Мамо, искам в къщи.
Мамо, моля те... искам вкъщи...
Как е той?
Край, затваряй. Инструментите да се обработят.
Има ли цигари?
- Не плачи.
Не мога повече, другарю подполковник.
Докарват ги, те гледат, усмихват се, а после...
Не мога повече... Нямам сили.
Ботушите ме стягат.
Ръцете ми замръзват!
- Не плачи ти казвам.
Казвам на сержанта – той крещи ли крещи, крещи ли крещи.
Иди да поспиш. Ще ти намерим ботуши. Дръж се.
Крещи ли крещи, крещи ли крещи.
Покрий с одеяло, за да не попадне в раната.
Защо пращаш момичетата? Още не са готови?
А какво да правя? Тежко е за всички. Бомбардират и бомбардират.
А ти казваш... Загубите са големи.
Шумни са днес. Гадове!
Кога ще свърши това?
Ах, гадове... Не стигат летците.
Аз бих им дала време да се обучат. Защо направо в боя?
Командвай малко вместо мен?
Ти какво? Виж, там има път –
на едната страна карат полумъртвите деца и умрелите преди това,
а на другата – брашното, зърното и горивото. Хайде!
Стига вече.
Защо да мисля повече за момичетата ти, отколкото за момчетата ми.
Обясни ми, защо? Тук няма момчета и момичета. Има летци.
Кажи, от какво си недоволна?
Нали това искаше?
Сега сме едно. Имаме и момчета и момичета.
Та нали ти мечтаеше за това.
Те всички ще загинат.
Рита, имам заповед.
Да защитавам пътя на всяка цена.
Виж, много ли е?
Улучи бронираната облегалка, не я проби.
Много е. С тези мъжки панталони ходим като пингвини.
Защо не пишеш на никой?
Какво те интересува? Просто не пиша.
Нямаш ли спирт? Не мога да заспя?
От онази въртележка всичко ми се върти в главата.
Нямам спирт.
Женя, ела, ще ти погледна гърба.
Чаршафите са влажни.
- Маша, какво дуднеш?
Така боли ли?
- Боли.
Сега.
- Днес не можах да стрелям.
Уплаших се. После той продължи да убива.
Гадина съм, нали? Боклук?
Спри. Другият път няма да се уплашиш.
А мен немеца ме подпали. Едва се прибрах.
Ботушите изгоряха, самолетът на решето.
Маслото ми влезе в очите – нищо не виждам.
Аз обичам децата, а вие?
- Катя, какви деца?
Като малки са милички, а после стават все по-лоши.
А вие целували ли сте се някога?
Но с език – истински?
Не по бузката. Маша?
Катя, това си е моя работа.
Ти си дивачка.
- Дивачка си ти!
Женя, а ти?
- Катя.
Лягай да спиш.
Половин резервоар. Минавам под целта. Два къси.
Казват, че в Киев немците изгарят евреите.
Там е Сима с децата.
Може да не закачат жените и децата? Макар че...
В "Правда" и в "Краснъй звезде" не пише нищо за това.
Значи лъжат.
Здраве желая.
- Добър ден.
Здравейте. Чух музика, зарадвах се.
Аз съм Володя Василиев. Да се запознаем.
Павел.
- Степанов.
Катя.
- Много ми е приятно.
Женя.
- Аз съм Марика.
Много ми е приятно.
- Маша.
Преместиха ме тук от флота. Намерих куче.
Как се казва?
- Още никак. Хубаво е.
Трябва да му се измисли име.
Може би Пиер?
- Може Кюри?
Желе.
- Да беше хапнала.
А може би Куба?
- Защо Куба?
Не знам.
- Да, Куба е хубаво име.
Какво?
- Помня, какъв задник беше като млад,
когато кацаше. Помниш ли?
Скоро ще е лято.
Пак задух. Труповете ще се разлагат.
Хайде да започнем пак отначало? А, Рита?
Не мога без теб, честно.
Може да си вземем дете от детски дом? Сега има много.
Щом не ни се получи?
Хайде?
Кажи, моля те, на момчетата си,
да не тормозят момичетата ми, нали?
Втора армия е обкръжена.
Скапа се настъплението ни.
Няма да има никакъв пробив на блокадата.
А аз те сънувам. Всяка нощ. Че летя, за да те спася.
Събуждам се и плача. Така и не те намирам.
Здравейте, Лев Исакович.
- Здравейте!
Елате, седнете.
Благодаря. Здравей, Рита.
- Здравей.
Откога не сме се виждали? Две години?
Съвсем същият си. Хапни нещо.
Галя, дай му да хапне.
- Картофки?
Ще пийнеш ли, да се стоплиш?
- Не.
Е, какво ще кажеш, инженере?
Трябва да се повиши мощността.
Фрицовете са по-бързи. Двигателите ни прегряват.
Летците мрат един след друг. Всеки ден.
Льоша, ще има нов двигател.
Кога?
- Скоро ще има.
Пак ще прегрява, но ще е по-мощен. Вече всичко си написал на началството.
Аха. Сега какво да правим?
Оженете се. Че имате някакво романче.
Това и без теб ще го решим.
Двигателят е слаб. Самолетът се доработва.
Ще има двигател.
- Кога?
Благодаря, Галя.
- Кога?
Много мъртви, тежко е. Но ми кажи честно.
Скоро ще има двигател. По-мощен.
След няколко месеца немците ще имат нови самолети.
Те ще са още по-мощни.
Пак ще ги догонваме. Какво да правя, кажете?
Да падам на колене на всеки гроб ли?
Кога ще изравним силите си с немците? Кажи честно.
Даже радиостанциите ни са по-лоши.
Льова, кажи честно. Кога?
След години.
Рита, махайте се оттам. Това е заповед.
Три-петдесет и седем, приемам?
Три-петдесет и седем, махайте се оттам, Рита?
Рита, отговори! Рита, приемам! Рита, Рита, Рита, отговори.
25-ти и 27-ми са ударени. Водим бой. Отстъплението е невъзможно.
Три-петдесет и седем, махайте се оттам!
Водим бой.
Атакувам. 19-ти, прикрий ме.
19-ти, скачай!
Три-петдесет и седем, отговорете. Три-петдесет и седем.
Свалих последния червен. Зоната е безопасна.
Тук съм! Атакувам! Атакувам!
Отстъплението е невъзможно!
Гадина! Удариха ме. Горя. Горя.
Почти, почти.
Атакувам... атакувам...
Тихо, атакувам, атакувам...
Три-петдесет и седем. Три-петдесет и седем, приемам.
Край!
Вася, ти побърка ли се?
Какво значи "край"?
Тя е от стомана.
- Три, петдесет и седем, приемам.
Три-петдесет и седем, три-петдесет и седем,
три-петдесет и седем.
Рита, махайте се оттам!
Три-петдесет и седем, три-петдесет и седем, приемам!
Приемам! Приемам! Три-петдесет и седем...
Във финската война я свалиха, също мислехме, че е краят.
Тя оживя. Зимата.
Сама дойде в частта. Донесе и едно гадно коте.
Припика ми всичките бричове.
Приемам, приемам, три-петдесет и седем, три-петдесет и седем, приемам...
Продължавай да я викаш.
Приемам, приемам, три-петдесет и седем.
Глупава есен. По-добре да е зима.
Какъв ден е днес, Вася?
- 28 април, вторник.
Зареждай! Цели се!
Стреляй! Зареждай!
Прицели се! Стреляй!
Зареждай! Прицели се!
Стреляй! При нозе.
Помня ги всички.
Болитов. Има голямо семейство. И четири деца.
По-малката дъщеря оглушава след морбили.
Ведерников. Работеше на трактор. Брат му пееше.
Мишин. Майка му беше в колхоза близо до Малоярославец.
Сега ние живеем вместо тях.
А да обичаш Родината – значи да отидеш на смърт?
Кое е по-важно? Родината или човека?
Родината. А не е ли така при теб?
Марика не се боеше от мишки.
Всички момичета се страхуваха, тя не.
Татко заекваше, а мама пееше зле.
Белова, при мен.
Другарю командир, сержант Белова.
Защо не стреля?
Защо не уби немеца?
Не мога.
- Това не е отговор.
Правя всичко както са ме учили.
Но не мога по жив.
Не ме е страх от смъртта. Когато
родителите ми загинаха, започнах да приемам спокойно това.
Женя, не ме лъжи. Сядай.
Познавах баща ти.
Беше възхитителен летец. Денди.
Герой от революцията. А го разстреляха.
И майка ти. Ти се отрече.
Предаде ги.
Смени си фамилията. После отиде при летците,
обеща да изкупиш вината на родителите си.
Те – това не съм аз.
Може би не ми е тук мястото?
Защото съм жена? Но аз...
не зная как да летя.
Като не искаш да си жена, ще ти викам Василий.
Мога и Онуфрий.
Иван Иванич, Борис Борисович.
Борис Борисович, какво ще почувстваш, ако застрелям коня?
Защо? Недейте!
Вземи пистолета и се прицели.
Ако не стреляш, ще отидеш на съд,
там няма да се церемонят. Стреляй.
Това е заповед. Хайде.
Е? Хайде.
Стреляй. Стреляй.
Не мога.
А мъртвите деца можеш ли да гледаш?
А града, който убиват можеш ли?
А приятелките без очи, без ръце?
Цели се в окото, стреляй. Огън!
Браво!
Браво. Всичко ще можеш.
Странно същество си, но си талантлива.
Пречупена, но талантлива.
Никого не слушай. Плюй.
Почувствай въздуха.
Всичко наоколо.
Отгоре, отдолу, отляво, отдясно. Като едно цяло.
Всичко ще можеш. Отпусни се.
Утре ще летиш при партизаните. Техният "Як" е счупен, пилотът е мъртъв.
Трябва да идеш в Ленинград.
Трябваше да иде Рита...
Но тя няма да може.
Свободна си.
Летецът е герой. Не знам как кацна – всичко се пръсна.
Чичо Витя, аз тръгвам.
- Добре.
Покрийте по-добре самолета.
Здравейте.
- Това е голям партизански отряд.
Някои отидоха в гората... Много бивши пленници.
Загубите им са сериозни.
- Петров! Клоните са малко!
Откъде?
- Женя.
Стотици пленени, стотици хиляди. Наши пленници.
Милиони жертви. Длъжна си да разбереш това.
За пленените не казват нищо.
Здравейте.
- Здравейте.
Здравейте.
- Здравейте.
Ваня, почакай!
Затвор.
Бам-бам!
- Това е.
Бам-бам!
Ето. Опитай сам.
Как да сваля предпазителя?
Ето така. Сваляш го.
Дошла си да прекараш самолета ли?
- Да.
На ръце го мъкнахме дотук.
Ще го избутаме и ще полетиш при своите.
А ти откъде си? От Ленинград? Там ли си родена?
Не, от Москва съм.
Разбра ли, че помогнахме с храна на града?
Разбрах.
- Ако убият всички – няма да е напразно.
Защо да ви убият?
- Така. Ще ни намерят.
Съседите ги намериха. Бременните жени разрязали живи с щиковете.
При вас идват самолети! Защо не ви откарат?
А тук кой ще воюва? Как иначе?
Тук ще стоим.
- Пу, горчи ми в устата.
Немците докараха танкове. Защо танкове?
Не ти ли е студено?
- Не.
Иди се разходи.
- Добре.
Върви, върви. Момченцето ми е тихо, няма да пречи.
В Ленинград го дайте на баба му, ако е жива.
Втора армия е обкръжена. Много е зле при тях.
А ако ме ударят?
Ако те ударят, така да бъде.
Върви! Върви!
Куче, натроши ръката на Валка.
Ще те накажем, куче.
Куче!
Татко разказваше, че в някои почви
телата се запазват хиляда години почти като живи.
Интересно защо е така?
- Довиждане.
Сигурно съставът е такъв.
Летецът вече беше мъртъв. Но има гориво.
Чакай! Чакай! Чакай!
Вземи!
Моля те, виж – той е хубаво момченце!
Искаш ли да падна на колене?
Моля те.
- А ако ме свалят?
Няма да те свалят, дай го на баба му,
тя работи в Ермитажа, там ще я намерите.
Глупачка! Ако ме свалят?!
- Моля те, спаси го! Умолявам те!
Ако баба му е жива го дай, ако е умряла, дай го в детски дом, тук ще умре!
Ще умре, разбираш ли?!
Ще умре тук! Спаси го, моля те!
Спаси го, кучко!
- Успокой се, успокой се.
Не се страхувай, малкия.
Не се бой, детенце. Ще те обикнат.
Само че мама не каза как се казваш.
Как искаш да ти викат?
Когато бях в корема на мама,
не знам защо тя си мислеше, че съм момче и ми викаше Степан.
Стьопка.
Ще бъдеш Степан. Може и ти да станеш летец.
Заедно ще летим с теб.
Стьопа! Стьопа, ти какво? Отвори очи!
Какво има? Стьопа!
Стьопочка, моля те, отвори очи!
Ленинград
Свалих ги...
Бомбардират ли бомбардират...
Костите ме болят.
Колко странно. Никога не съм била в Ермитажа.
Винаги съм искала да го видя. Работи ли все още някой?
Музейните работници. Тези, които още не са умрели.
От покрива влизат.
А аз ловя птици за Лидия Семьоновна.
Крия се тук зад колоната, после им хвърлям одеялото.
Лидия Семьоновна. Свършвайте вече.
Мислех, че са изнесли всички картини.
Правя копия за себе си.
Търся Анна Михайловна заради детето.
В театъра е. Идете там. На втория ред.
Има билети за съседните места. Мога да донеса.
В кой театър?
- Не сме умрели още всички.
Правим музикална комедия. Тук се грижим за музея.
Лидия Семьоновна...
- Серьожа...
Анечка е умряла там, трябва да я занесем в мазето.
Аз ще я занеса.
- А детето?
Мъртъв е. Трябва да се сбогува с него, да го погребе.
Може така да е по-добре.
А билетите?
- Сега ще ги донеса.
Ако имате сърце,
не си играйте с него.
Анна Михайловна? Идвам заради внука ви.
Нима се познаваме?
Не, не се познаваме.
- Тихо, тихо, после, после.
Живей, сърцето бие страстно.
Зад кулисите на призрачния свят,
къде е любовта – изкуство?
Кой моли актриса за искрени чувства?
Пак и пак при нас се връщат, молят се за среща.
Всичко е любов – игра, вярност, но за вечер.
Колко такива е имало?
Колко са забравени?
Колко гръмки думи са звучали, колко малко са се сбъднали.
Имате ли вий сърца, приятели?
С тях не си играйте.
О, Боже!
Това е, хайде.
Да вървим, да вървим.
Татко, татко мой,
казвам му – скоро идва пролетта,
ще поникне тревата в Ленинград, ще има листа.
Могат да се ядат. А той легнал и лежи...
Лежи, моли за храна, а аз какво да му дам?
Дадох всичко.
Лежи и лежи, лежи и лежи, после си отиде...
46, 47...
48, 49...
50, 51...
Сега Родината ни преживява тежки дни.
Сталинградският фронт, полево летище, есента на 1942
Опасност грози Сталинград,
новите градове и Северен Кавказ.
- Върви, върви!
Багота! Гаврилов. Хаджибаев.
При капитана!
Сазонов! Стига си зяпал другарките летци.
Провери амунициите.
Толкова си сериозна, строга.
А очите ти са добри. Очите не лъжат.
Такава съм.
- Ставай.
Гори, гори, моя звезда...
Здравей, звезда на любовта.
Заповядайте.
- Благодаря.
Благодаря, Любочка!
Ти какво само гледаш?
Напоследък очите ме болят. От нерви.
- И теб ли?
От претоварването ме боли шията, връщам се мокра.
И аз.
- Но нищо. Всичко ще мине.
Ето кашата.
- Много благодаря.
Вчера цяла нощ не спах. Пътувах насън.
Тимофей Михалич, не си ли ходил на Волга?
Не мога всичко. Зает съм.
27, дръж курс за кацане.
Издигни се, не спи.
27, прекалено рязко.
Издигай се, не спи.
27! Не спи! Прекалено бързо!
Ще се разбиеш.
Режим на излитане! Ръчката към теб! Режим на излитане! Ръчката към теб!
Захождаш за втори кръг.
Аня! Анечка гори!
Аня! Аня! Анечка гори!
Аня! Аня гори!
Анечка! Анечка гори!
Най-тъпото е, че аз
започнах да привиквам към цялата тази смърт.
Изобщо не чувствам нищо.
Едни идват, други си отиват...
Дори имената им не помня? Не е правилно, нали?
Другарю командир на полка,
преумората на личния състав си казва думата. Хората почти не спят.
Правят всичко, каквото могат. Техниката не издържа.
Всички са много уморени, едва се държат на крака...
Какво мога да направя? Нищо.
И живеят много малко... като пеперудите.
На широката го сложи. Така ще стане.
Казват, че загубите в Сталинград са големи...
През цялото време сънувам последният си полет.
Че горя...
Всички ще изгорим... Всички...
Да заминем...
Когато това свърши...
Ах, ти, гад!
Ела тук! Ела тук!
Истеричка.
- Върви, върви!
Ах, ти, гад!
- Стой! Стой!
Защо?
Вече два часа те търся!
Ти защо се мъкнеш след мен? Мога да правя каквото си искам.
Много неща казах на Володя. Казах му и че не го обичам.
Не го обичам.
- Защо така?
Какво тичаш след всички с твоите съвети и молби?
Защото се държиш като проститутка.
Володя ще умре. Какво ще правиш?
Мислиш, че си най-добрата от всички ли?
Предала си баща си, майка си.
Как изобщо живееш? Как спиш? Не те ли е срам?
Нямаш право! Гадина, кой ти дава право?
Баща ми е бил гениален летец. Най-добрият!
Вземаше ме със себе си. Знаеш ли как загина?
Каза, че е рано да се пуска двигателят? Странно, нали?
Така ги убиха. Заедно с мама.
А аз се отказах от фамилията си. Смених я с тази отвратителна.
Какво? Да. Аз съм предател. Не. Не съм по-добра. Предател съм.
После в детски дом. Възпитателят.
Бях балерина. Светла. Добра.
Ходех при него, когато ме викаше.
Той ме насилваше. Аз съм по-лоша.
По-лоша от всички. Само аз знам, че ако остана жива,
ще го намеря и ще го убия. Ще го убия.
После ще се обеся. И...
А най-добре сега!
- Женя! Ти какво, Женя?!
Край, край, край!
Край, тихо, прости ми. Прости ми, моля те.
Прости ми, ела тук. Край, мила моя, скъпа, прости ми, моля.
Край, успокой се. Успокой се. Край.
Няма да те оставя.
След войната ще те взема с мен, чуваш ли?
Ще те взема с мен. Край, прости ми. Прости.
Прости ми.
Звездата е крива. Прерисувай я.
Защо воювам? За да я развалиш?
Рисувам на целия полк. Ръцете ми вече треперят от теб.
Не всичко е наред при вас. Изобщо, ти си най-щастлива.
Например, какво приятно нещо си представяш?
Не си представям. Мисля, че самолетът е пълен с масло.
Направете нещо, за да не пръска, а после приказвайте.
Какво да направя?
- От двигателя ме болят краката. Горещо.
Като дойдат новите, няма да пръскат.
Не съм завод, какво мога аз? Двигателят е боклук.
Ще подам рапорт срещу теб.
- Подай.
Напиши още, че си прави кефа. Не те ли е срам, Степанов?
Защо нощем по селата ходиш по курви?
Жените ви викат "Нощна напаст".
- Лъжат.
Ще подам!
Какво става там?
- Нищо...
Не знам какво да правя, на кого да пиша...
Какво става с момичетата? В Киев равинът е мъдър човек,
може някак да ги спаси, да поговори с немците.
За какво им е семейството ми? За нищо...
А така, ужас... Такава неизвестност.
Злият.
- А?
А на теб защо не ти пишат?
- Няма кой.
Женка, след войната ще те оженя.
Ще народиш деца – тлъсти, лениви, ще станат трактористи.
Не го слушай.
По-добре да те осиновя, децата ще бъдат равини.
Я ме оставете на мира!
Прерисувай я.
- Ще я прерисувам.
Зъл си, а звездичката е крива.
Да си стопля ръцете и ще я прерисувам.
Здраве желая, другарю подполковник!
А защо толкова късно? Да не си се влюбила в мен?
Изобщо не съм се влюбила.
Самият вие казахте, че съм Онуфрий.
Винаги летите сам. Вземете ме с вас.
Настигни ме.
- Слушам!
Митюшкина!
- Да, другарю подполковник!
Вземи шапката.
- Слушам!
Витлото!
- Слушам!
17-ти, какво сънуваш?
Винаги един и същи сън:
как танцувам. Как излизам сама на сцената.
Започвам да правя фуете,
получава се, получава се,
краката ми са в кръв и падам.
Пак ставам, пак крещя и пак падам.
А сънуваш ли родителите си?
Почти не. Превключете предавателят на девет.
Добре.
Татко беше прав.
Чак сега разбрах, че е бил прав.
Всички са ме лъгали. После и аз съм лъгала себе си.
Исках да изкупя – какво да изкупя?
Баща ти беше прав.
Двигателят не беше изправен. Той написа на Москва, не му повярваха.
Разстреляха го. Безсмислена грешка.
Защо го убиха?
- Сложен въпрос.
Животът не струва нищо, доносничеството е всичко.
Не искам да умирам за тези, които са доносничили.
Не всички са писали, 17-ти.
Много кръв съм видял.
Видях как запалиха дворянски дом заедно с децата. И църкви палиха.
Мълчах, дума не отроних.
Но аз воювам не за лошото, а за доброто в нас.
Немец на десет отгоре!
Приготви се за бой!
Слушам!
Атакувам!
17-ти, довърши немеца.
Мъкни насам, мъкни натам, натам мъкни, насам мъкни...
И пак носи тук, носи там.
Вчера запоих радиатора. Не помогна. Сега ще ме изядеш!
Добре. Сама ще го видя.
Виж.
- Подръж.
Ти с две леви ръце ли си?
- Какво му има?
На машина 12 двигателят гори масло. Дай клещите ми.
Ето.
- И гаечен ключ.
Машка, добре ли си?
- Всичко е наред.
Това ни е четвърти полет за днес, нали?
Видя ли как немеца пикира, аз след него, той нагоре, аз на опашката...
После отиде надясно, а аз след него. И го свалих.
Момичета, ние бихме немците. Аз ги свалих, вие ги свалихте.
Но защо не пишат, че ги бием.
Можеха да напишат.
Сигурно не искат да казват, че жените воюват.
Не мисля. Колкото пише за мъжете, толкова и за нас.
Почти нищо.
- Ето тук... Ето.
Отстъпваме. Немците са в Сталинград. Ще пишат.
Постоянно се чудя: ще си спомня ли после изобщо някой за нас?
Че сме воювали?
- Ще бъда героиня в мемоарите.
А ти – тиранинът на полка ни.
Тук 17-ти, до всички: до целта 40. Атака по курс 15.
Прието.
- Прието.
Зън-зън, зън-зън.
Звънчетата звънят...
- Маша, защо постоянно пееш?
До целта 20. Атака, курс 150.
Тук 17-ти, до всички: започваме работа.
Въздушна тревога!
Три руски щурмови самолета на 11!
Всички на позиция! На 11 часа са!
Всичко е наред. Атакуваме.
Захождам, захождам, захождам...
Маша, по-наляво. Слушай ме.
Захождаме за втора обиколка.
Повтори атаката!
- Проклятие! Изгубих ги от поглед!
Мисля, че бяха "Илове"...
Хайде! Атака!
Захождам към целта. Захождам към целта. Захождам към целта.
Удариха ме. Горя.
Връщайте се! Маша, прикрий Катя! Аз ще ви догоня.
Прието!
- Глупачка.
Къде е самолетът?
Катя, чуваш ли ме?
Катя, слънчице, моля те, дърпай тримера към себе си.
Катя, чуваш ли ме? Зад теб съм!
Катя! Катя, дишай, след теб съм!
Момичета, не го стигам. Няма да мога да кацна.
Не мога да кацна – прекалено ниско е.
Катя, зад теб съм. Всичко ще е наред. Чуваш ли?
Не мога да управлявам.
- Катя, моля те, слънчице,
моля те, дърпай тримера към теб.
Не се предавай! Ще стане. Сега ще кацнем, хайде, моля те.
Сега всичко ще стане. Дръж курс за кацане.
Най-важното, дръж курса.
По-малко скорост, изправи самолета, Катя.
Бъди спокойна, хайде, хайде. Сега всичко ще стане.
Катя, моля те!
Женка, не мога да кацна...
Не мога да кацна, Женечка...
Държа, държа...
- Катя, прекалено е ниско!
Не мога да кацна, Женечка, Женка. Не мога!
По-бързо, по-бързо!
Сякаш е още жива!
Хайде! Дърпай!
Заминаваш ли?
Помолих командира да ме премести в друг полк.
Съгласи се. Това е.
Ама че глупак. Ние те обичаме.
- Благодаря.
Вярваш ли в Бог?
- Има Бог.
Постоянно искам да кажа нещо, но не мога.
Казах ви, че моите загинаха всички.
Бомбардираха дома ни. А ти какво мислиш?
Мислех си, че болката на народа ни е болка на целия свят.
Този свят спасяваме ние.
Изкупваме всички ужаси, грешки, страдания.
В това има нещо страшно и възвишено. Нали?
Постоянно сънувам Катя.
До скоро.
Какво правиш?
- Грижете се за кучето.
Хей... Тихо, тихо, тихо.
Внимателно!
- Всичко е наред!
А ти вярваш ли?
- Не. Не вярвам.
Има хора. Има техника.
А другото са опити да се повярва, че някъде има един добър свят.
Целият трепери. Хората прехвърлят отговорността.
Измислят си справедливост. Изостави ли те?
Да го нахраним.
- Да го нахраним.
Не трепери, малкия.
- Сега сме двама.
Зимата почти дойде.
Внимателно...
- Дай шапката.
Другарю полковник, разрешете да се обърна.
Разрешавам. Да идем в медицинския пункт!
Остави, Мелникова.
- Моля ви,
три месеца не сте идвали.
- Остави ме, здрав съм. Здрав.
Много ви моля.
- Аз съм омагьосан. Остави ме.
Другарю полковник, по време на отсъствието ви нямаше произшествия.
Началник щаб на полка, подполковник Бондар.
Нарисувайте звезда.
- Слушам, да нарисувам звезда.
Другарю подполковник, уговорете го.
- Ще го уговоря.
Аз не мога да летя. Не мога да летя.
Какво ти е? Какво ти е?
Не мога да летя, страх ме е, не мога да летя.
Хайде да напишем, че самолетът е неизправен.
И няма да летиш.
Не бива така. Градът гори. Децата горят. Не трябва.
Децата горят. Градът гори. Не трябва.
По машините!
Махнете подпорите.
- По машините!
Витлото!
- Витлото!
Витлото!
- Витлото!
Витлото!
Удариха ме...
Горя.
- Хайде, хайде, хайде.
Хайде, хайде. Моля те, моля те, моля те.
Губя височина.
Скачам.
СТАЛИНГРАД
Хайде. Ставай бързо. Изправи се! Изправи се!
Отстъпваме.
Мамо! Мамо!
Имаш ли да запаля?
- Не.
Ти си летец, падна ли?
Е как е на земята?
Не е като там горе. Аз умирам.
Разкажи за Ленинград.
Там имам...
дъщеря. В Ленинград...
Тревожа се. Там гладуват, нали?
Казват, че там всички са умрели.
Не, не са умрели. Няма глад.
Почти не бомбардират.
Градът е светъл. Улиците са осветени.
Хората са щастливи. Жените са с рокли.
Дъщеря ви сигурно е щастлива. Сигурно.
Родителите ми сутрин ходят на работа. Карат се.
Сдобряват се. Заедно се разхождат.
Взеха си куче, то гризе шкафа.
Мама изчисти прозорците и се вижда Нева.
Тя прави кюфтета, а татко не ги обича...
Чувате ли ме?
Тихо, тихо.
Вземаме я!
Бойци! В атака!
Ура! Ура!
- В атака!
Напред! Напред!
- Ура!
Ура! Ура!
А като дойде смъртта – ще умираме.
Взел бутилка, захар, масло,
колбаси, консерви, седнал във влака и заминал за Ахта.
Ще пушиш ли?
Пушиш ли?
- Не пуша.
Добре дошла.
- Благодаря.
Женя.
- Какво?
Ела тук.
Как става така?
Почти всички момчета загинаха... а ти си жива.
Да не ви пазят?
За красота ли ви доведоха тук.
Нищо не пазят.
Просто си калпав летец.
Отвори уста!
Помня как изхождах кръв.
Възпитателят.
Ти си куче.
Вървете да спите. Ще почакам малко и ще се предам.
Ще те разстрелят.
Всичко ще е наред.
Какво си могла да направиш?
Можеше в крака. Защо в главата?
Господи...
- Ще кажа, че съм аз.
Защо, не трябва.
Как мислиш, децата ми живи ли са?
Да.
- А аз мисля, че не.
Ям, ходя,
опитвам се да си спомня лицата им, но не мога.
Ти си добър летец. Тепърва ще имаш семейство, деца.
А аз съм сам. И Степанов е сам.
Сами сме.
- Ще оцелеем.
Хайде с клечка.
- Аха.
Ако изгасне на четно си ти.
На нечетно – аз.
Едно. Две.
Три. Четири.
Пет. Шест.
Седем. Осем.
Девет. Десет.
Единадесет. Дванадесет.
Тринадесет. Четиринадесет.
Петнадесет. Шестнадесет.
Седемнадесет. Осемнадесет.
Върви, върви.
Тръгвай.
Другарю полковник, разрешете да се обърна.
Слушам.
Вие можехте да се отметнете и да не ме вземете в полка.
На кого съм нужна такава?
- Както виждаш, не се отметнах.
Защо? Аз съм никоя.
Защото не исках.
- Значи сте смел?
И баща ми беше смел.
Може ли да обичаш умрелите. Всички, които са умрели.
Може. Хубаво би било.
Всичко се обърка. Смеси се.
А вие не сте стар.
Малко поизносен, но не стар.
Би ли могъл да се влюбиш в мен?
Василий, или който си...
Инокентий? Михал Михалич. Ние сме бойни другари.
Аз те обичам. Няма да кажа на никой.
Живи сме, докато има война, свободни сме, докато има война.
Не бой се. Не бой се.
Не бой се.
Без никакви загуби сме днес.
Свалихме четирима, а ние сме без загуби. Вече три дни без загуби.
Добре е, че сме без загуби, значи сме се научили.
Господин командир на полк!
Бойците питат задължително ли е пак да се пеят чуждестранни песни?
Коняхин, не крещи. Запомни, Вивалди и летенето са почти едно и също.
Трябва да изучаваш класическата музика.
Другарю командир на полк, тъй вярно, да изучавам класическата музика!
Нещо съвсем се напих, виждам всичко виолетово...
Нищо, казват, че Кшесинская пиела непрекъснато.
Какво да правиш, такава е културата ни. Важното е певицата да е трезва!
Злия. Какви са тези цигари? Откъде са?
С аромат на камила. Смених ги.
А защо американците обичат толкова камили?
И за какво ги смени? За служебна храна? Бих те разстрелял.
Не ме разстрелвайте. Евгения Михайлова ще се разстрои.
А ръката и е тежка, характерът стоманен.
Евгения Михайлова, да убием крадеца?
- Убийте го.
Ей, крадец, зад женските фусти ли се криеш?
Какви са нашите камили – иди, помириши.
Техните са странни.
Вижте името на пакета – "Кемъл"!
Сигурно са кръстени на камила.
Не се прави на глупак. Тютюневи камили.
Кадифени прасета. Кози за дамски парфюми.
Утре вечер ще дам.
- Почти не закъсня.
Къде беше?
- Спах.
Колко е ясно днес небето.
- Да.
През нощта ще е хладно.
- Колко е красива.
Нали няма да ме разлюбиш?
Какво говориш, Женка, никога.
Важното е ти да не ме разлюбиш.
Срам и позор – командир развалина.
Сърцето не го бива много.
Сега как е? Всичко наред ли е?
Да. Да, добре е. Добре.
Имам нужда да ме обичаш.
С теб ще остареем.
- Да.
По-точно ти. Ще ти купя бастун.
На мен?
- Да.
Ти ще капризничиш, а аз ще те побийвам за това.
Ще се стигне дотам, да се страхуваш от мен
и да говориш само по команда.
Гениалната съпруга и глупавият мъж? Не са ли прекрасна двойка?
Женка, съгласен съм на всичко, само не ме бий с бастуна.
От теб зависи.
Виж как стройно летят.
Браво, научиха се. Значи, не е било напразно.
Не е напразно.
Помниш ли когато за пръв път дойдох при теб,
тогава изобщо не те познавах... какво да правя...
Този кон... Помниш ли?
Льоша! Льоша!
Льоша! Льоша! Льоша, погледни ме.
Льоша, погледни ме.
Насам!
Насам!
Насам! Насам!
Сбогом, Льоша. Сбогом.
Каква глупост, сърцето му спряло.
Душата ме боли.
- Всички умират.
Всички.
- Все пак ще победим.
Върви, няма нужда от речи.
Върви, Степанов – готви самолетите. При мен провери тягата.
Много пъти го молехме да мине на преглед, но не идваше.
Шегуваше се, казваше – после, нищо не можехме да направим.
Нямаше никакви симптоми.
Откъде да знаем, че сърцето му не е наред?
Не знаехме, наистина не знаехме.
Не се прави на глупачка.
С него се чувствах свободна както в детството.
Леко. Той ме разбираше.
А сега стана така.
Утре е тежък ден. Трябва да спим.
Бременна ли си?
- Не зная. Може би.
Южният фронт, полево летище, февруари 1943
Федя, не се ядосвай пак. Още две машини за разтоварване.
Повече няма да има – съвсем заснежено е.
Няма да е този път, не се измъчвай.
Ще имаш още деца.
Каква студена зима.
Да. Ще имам.
- Щом не този път, значи следващия.
Просто съм сгрешила.
Искам да оставя нещо на света.
Вчера Коняхин изпадна в истерия.
Представи си, закрещя така тънко, злобно и смешно.
Събу си ботуша, а аз го скрих.
Евгения Михайловна! Евгения Михайловна!
Евгения Михайловна! Немците са капитулирали!
Какво?
- Немците са се предали пред Сталинград!
Как са се предали?
- Имат много загуби, всички се предават!
Всичко ще бъде наред!
- Сега ще победим!
Ура! Ура!
Ура!
Къде са се предали?
- Пред Сталинград!
Ура!
Предали са се!
Ура! Ура!
Знаеш ли, когато долетяхте, си мислех, че това са глупости,
жените да воюват.
Никой не вярваше във вас. А командирът вярваше.
Командирът вярваше.
- И Рита вярваше!
Женя, Женечка, скъпа, победихме! Победихме!
Ура!
Беларуският фронт, полево летище, есента 1943
Как си, Белова?
Бомбардировачите се върнаха, утре ще те съпровождат.
По прогнозата за времето – отбой.
Немците офейкаха. Оставиха припасите. Всичко оставиха.
Значи тогава отбой.
Ще се преместим. Скоро пак ще... настъпваме.
Ще настъпваме.
А новите самолети още не са дошли.
Колко още ще ги чакаме? 43-ти полк имат вече.
Ще имаш нови самолети.
Смешно, немецът не успя даже да отлети.
Няма вести от Машка.
Не вярвам, че е загинала. Може да е отишла при своите?
Засега не.
Търсихме самолета – не го намерихме.
Вася.
Кажи, нека да търсят, да не спират.
Нека намерят Маша.
Не е загинала.
Ще кажа, непременно ще кажа.
- Не мога без нея.
Попълнението пристигна. Искам да те запозная.
Влизайте, другарю старши лейтенант.
Другари офицери, най-добрият ни летец изтребител –
старши лейтенант Белова.
Женя
- Фарида.
Вера.
- Маша.
Настя.
- Аня.
Марина, четох за вас във вестниците.
Сядайте.
Оля.
- Валя.
Ксения.
А колко бойни полета имате досега?
Немците ги е страх, когато сте във въздуха.
Много полети. Вече не помня колко.
Не ги е страх от нищо. Не вярвайте на слухове.
Другарю майор.
Другарю старши лейтенант, търсят ви журналисти от Москва.
Какво искат пак?
Слав, не мога сега.
Може би ще измислиш нещо?
Другарю старши лейтенант, сега ще бъда ваш помощник.
Добре. Как се казвате?
Марина Яценко.
Искам да воювам. Ще умра, ако трябва.
Не трябва да умирате.
Наспете се добре утре – това е важно.
И не трябва да умирате.
В живота си видях много смърт.
Помня Катя, деца без очи, без крака...
без ръце.
Често се питах: кое е по-важно – Родината или човека?
Искате ли да пушите?
- Не пуша.
И Машка не пушеше в началото.
После разбрах, че са еднакво важни.
Без Родината – ние не сме ние, а някой друг.
А без нас няма Родина.
Изгубих кибрита.
Трябва да воюваме, за да има по-малко умрели.
А така да умирате – вие не сте машина, Марина.
Така е.
Другарю старши лейтенант. Защо сте пропуснали медицинския преглед?
Навсякъде ще ме намерите, нали? Ще дойда, ще дойда.
Не знам.
- Може би утре?
Прилича ти тази подстрижка, но я среши на една страна.
Така правя.
Шевелко, дай я на Полина.
Намерих стара книжка.
Покажи я, моля те.
- Какво има там?
Хайде да полетим нанякъде, да изчезнем?
И наоколо да е само небе.
Чистота. Само аз и ти.
Върви, където искаш, прави каквото искаш.
Без злоба, без страх.
Без злоба, без страх.
Катя, Марика, Рита, Льоша, Маша...
Къде сте всички? Как сте там горе?
Индианец! Мисля, че е сам. Разстояние 900 метра.
Прието! Атакувам! Атакувам!
Карл! Мини отдясно! Не се откривай!
Господи. Господи...
Мамо, татко, идвам при вас...
Льоша, сега ще дойда. Льоша... Катя...
Мамо, татко, идвам при вас...
Господи!
Хайде.
Влязъл си в кухнята, така ли? Злият?
Ще кажа на Бондар, че все мъкнеш нещо. Изяде всичко.
Нищо не мъкна.
Всички лъжат. Жалки хорица.
За теб всички са жалки.
Да...
Зъл си ти, зъл!
- Не съм.
Маша. Маша!
Машка.
Как си? Самолетът падна.
Бабите в селото ме скриха.
През фронта преминах. Проверяваха ме.
Обичайната история.
Момичета... Летци мои...
Край, не плачи.
Знам. Знам всичко.
Такива ми ти работи. Война.
Е? Стига. Не плачи.
Ти помниш всички. Аз помня всички.
Стига.
Сега всичко ще бъде наред.
- Да.
Как ми липсвахте.
Ще преживеем всичко.
Нищо. Скоро ще победим.
Усмихни се, нали?
Сега със сигурност ще победим.
Усмихни се ти казвам! Усмихни се.
Как върви?
- Новите момичета летят.
Самолетите са нови, хубави.
Предавателите са нови, хубави.
Маслото не пръска.
Искаш ли днес да полетиш?
Посвещава се на жените, воювали смело на фронта и в партизанските отряди,
спасявали животи в болниците, работили в тила.
За голямо съжаление, много от тях не доживяват Победата.
Посвещава се на семейството ми, в което почти всички участват във войната.
На героично убитият на фронта мой дядо, Игор Кармалите, когото никога не видях.
На баба ми Валентина Борщаговская, преживяла ада на окупацията
и спасила съвсем малката ми тогава майка.
На Юрий Герман, Татяна Ритенберг-Герман, Александър Борщаговски,
родителите ми, които сънуваха войната до края на живота си.
Преводач: Валерия Георгиева https://avetorrents.com/