The Boy And The Heron a.k.a. Kimitachi wa do ikiru ka (2023) Свали субтитрите
-В спалнята си
Болницата гори. Където е мама!
Не... мама.
Идвам с теб.
-Дори не си го и помисляй, Махито.
Мамо.
Внимателно!
Изминаха три години във война, откакто загубих майка си.
Вече започна четвърта, и аз и баща ми напуснахме Токио.
МОМЧЕТО И ЧАПЛАТА
Тази жена приличаше на майка ми.
Накарах ли Ви да чакате твърде дълго?
Съвсем не, тъкмо пристигнахме.
Това джентълмена Махито ли е? Аз съм Нацуко.
Моля да ме извиниш за забавянето.
Имах малка злополука и закъснях.
Виж, ти много възпитан млад мъж.
Може би не си спомняш, но когато те срещнах, ти беше все още бебе.
Към фабриката ли отиваш?
Да, ще се върна за вечеря.
Виж ти, пристигнал съм точно навреме.
Дай да ти помогна.
-Внимавай, тежки са.
Махито качи се първи.
Да се прибираме.
-Добре.
Вече ще бъда твоята майка, мой малък Махито.
Съгласен ли си?
Дай ми ръката си.
Не се безпокой.
Постави я тук. Можеш ли да почувстваш?
Бебенце.
То е твоето бъдещо братче или сестриче.
Толкова съм развълнувана.
Може ли да спреш?
Пристигнахме. Внимавай, когато слизаш.
Може ли да се погрижиш за багажа ни, моля?
Да, госпожо.
Махито ела с мен, насам.
Тъй като си за първи път на това място, ще влезем през главната врата.
Махито, виждаш ли онази сграда ей там?
Това е новата фабрика на баща ти.
Обещавам, че ще отидем по-късно.
Леле, май няма никой.
Не забравяй да събуеш обувките си, и да ги вземеш.
Много странно: Никога не бях виждала чапла да лети толкова близко.
Това е една много любопитна чапла.
Тя те посреща с добре дошъл в новия ти дом.
И таз добра?
Отваряхте багажа на Соичи ли?
Не, разбира се, че не, госпожо.
Донесе го джентълменът от рикшата!
Да. Да.
-Просто го остави.
И се чудим на кой ли би могъл да принадлежи ...
Има прекрасна сладка миризма, на която трудно може да се устои.
Искам да ви запозная със сина на г-н Соичи, това е Махито.
Невероятно, това е консервирано месо.
Толкова е прекрасно.
Искам да направя сладка бобена торта.
Ето и малко захар.
Искам да направя оризова торта.
Нищо не виждам, извинете.
Обичам захар!
Нека първо аз да сготвя.
Време е да тръгваме.
Мислех, че всички тези продукти вече не съществуват.
Това дете е копие на майка си.
И е много красиво.
Надявам се да е в безопасност.
Имаш цигари! Откъде ги взе?
Дай ни малко.
Махито, това е твоята стая.
Сигурно си уморен.
Ще ти направя чай.
Мамо!
Махито, сбогом.
Мамо.
Аз ще те спася!
Махито.
Махито.
Скъпи Махито.
Махито, къде си?
Моля, отговори ми.
Синко!
Не може да влизаш там.
Госпожата е притеснена, и те търси.
Излизай от там веднага.
Помня, че нямаше проход.
Ако не се пази сам, ще го отведат.
Ето го.
Благодаря на небесата.
Извинете ме.
Там има стълба.
Какво е това място?
- Ами, истината е, че...
- Просто трябва да се връщаме.
Нямаше повече пера.
Слушай внимателно Махито... Исках да ти разкажа тази история...
когато се по-чувстваш удобно да си тук.
Говори се, че тази кула е построена...
преди много време от чичото на майка ми.
Той беше изключително интелигентен човек.
Но един ден- полудя...
от четенето на толкова много книги.
Също така се говори, че много преди да се родя,
е изчезнал безследно.
Остави само една книга: отворена и недовършена.
Търсиха го навсякъде...
но не успяха и дори не намериха някаква следа.
Случи се наводнение...
и прохода, който водеше, до главната къща се срути .
Под кулата откриха лабиринт от тунели.
И накрая за безопасността на всички, дядо ми взе решение...
и нареди входа да бъде блокиран.
Ето защо Махито те моля никога повече да не се връщаш там.
Добре. Благодаря много за чая.
Лека нощ.
-Лека нощ.
Завий се добре, сутрин е студено.
-Добре.
Махито. Моля те, помогни ми.
Добре дошъл у дома.
-Благодаря.
Тези от флота са много притеснени.
Вярваха, че битката при Сайпан ще продължи само една година.
Струва ми се много жалко да оставим толкова много хора да умрат.
Но фабриката процъфтява.
Махито, днес ще вземем колата до училище.
Сигурен съм, че всички ще бъдат впечатлени.
Новото дете ще пристигне с кола.
Не се притеснявай.
Баща ти и аз говорихме с всички учители.
Приятен ден.
Махито, искам да ми кажеш истината.
Кой те нарани?
Просто паднах.
-Синко, довери ми се.
Аз съм твой баща и ще се погрижа за всичко.
Просто ми кажи истината.
Успокой се, Соичи.
-Няма да позволя да им се размине.
Ще отида до училището веднага.
Махито! Спаси ме!
Махито! Махито!
Вече...
Не...
Чакай Махито.
-Не мога да го затворя.
Мамо! Мамо!
Извинете ме, госпожо, но мисля, че трябва да си починете.
Не се притеснявай, ще се редуваме. да се грижим за него.
Кажи ми какво си.
Не си обикновена чапла.
Изглежда, че дългоочакваният избраник...
Най-накрая реши да се появи.
Нека ти покажа къде се намира...
Твоята скъпа майка.
Моята майка ли? Как смееш?
Майка ми е мъртва.
Това е мръсен трик на хората.
Тя е жива.
Ще ти припомня нещо важно:
Никога не си виждал тялото на майка си, нали?
Тя нетърпеливо те чака...
Пристигането ти да бъде безопасно.
Ела с нас.
Ела с нас.
Ела с нас.
Последвай ни.
Последвай ни.
Последвай ни.
Последвай ни.
Ела с нас.
- Последвай ни.
- Махито, къде си?
- Ела с нас.
- Последвай ни.
Махито отговори.
Къде си? Къде си?
Ще те чакаме.
Ах, най-накрая си се събудил.
Слава богу, такова облекчение.
Много ни притесни.
Беше в безсъзнание няколко часа.
Тази сива чапла?
Сива чапла ли?
Още ли е тук?
Ти просто си сънувал.
Махито, буден ли си?
Обещавам.
Ще хвана момчето, което те удари в училище.
Вече говорихме за това. Стана случайно.
Засега ще останеш да си почиваш във вкъщи.
Няма да ходиш на училище. Току-що дарих 300 йени.
Директорът беше много изненадан.
Учителите дори не преподават.
Може да си останеш плешив от тази страна.
Но не се притеснявай, може и да се оправи.
Нацуко не се чувства добре.
Предполагам, че е уморена.
Моля те, опитай се да не я притесняваш.
Железниците отново се провалиха.
Злополуките никога не спират. Оздравявай скоро.
Грижи се за него.
-Да.
Къде отиваш? Не може да излизаш.
Имаш нужда от почивка.
Отивам до тоалетната.
Но тук има писоар...
На това място винаги стават много странни неща.
Всякакви.
Така. Бъди внимателен. Внесете ги вътре.
Внимавайте с това.
Как си? Чувстваш ли се по-добре вече?
-Да.
Нали са невероятни. Как мислиш?
Не можех да ги оставя на гарата, затова реших да ги докарам директно тук.
Много са красиви татко.
Нацуко се тревожи за теб.
Трябва да отидеш да я видиш.
-Добре.
Господа, отлична работа.
Направете почивка и след това се върнете във фабриката.
Младият Махито не харесва ли това, което сме готвили?
Вкусът му е ужасен.
Нямаш косми на езика, нали?
На какво смърди? Това тютюн ли е?
Пуша трева. Искаш ли?
Ама че отвратително. Аз не съм гъсеница.
Има недостиг на тютюн.
Благодаря за храната.
Дамата не спира да пита за теб.
Предлагам ти да отидеш да я видиш, синко.
Сега е в стаята си.
Наистина ли? Чувства се зле ли?
Сутрешно гадене. Това е едно от неудобствата...
който имат жените, когато очакват бебе.
Например, когато ти се роди...
Майка ти имаше същите проблеми.
Дойдох да видя как е.
Госпожо.
Извинявам ти се.
Можех да избегна да те наранят.
Надявам се, че сестра ми ще може да ми прости!
Не говорете така. Не се обвинявайте за нещо подобно.
Не се притеснявай, надявам се да се почувстваш по-добре.
Ние те чакаме.
Цигара? Този измамник ще си плати.
Хей, синко, ела насам.
Ела по-близо, ела.
Съжалявам, но съм зает.
Имам нещо за теб.
Хайде, хайде, ела по-близо.
Момче, искаш ли лък с истински стрели?
Ако се интересуваш, знам къде има един.
Можеш да имаш стоманени стрели.
И качествен лък.
Обещавам, че никой няма да забележи липсата му.
Всичко ще бъде твое в замяна на малко цигари.
Цигари ли?
-Приемаш ли? Всичко само за един пакет.
Съжалявам, вече ги дадох на дядо.
И без това бяха останали само две.
На онзи сбръчкания ли ги даде?
Хей, чакай малко, млади човече!
За Махито, Когато порасне
Това е почеркът на мама.
Как живеете?
Мисля, че майка ми е оставила тази книга за мен.
Госпожо.
Къде сте? Госпожо.
Къде сте? Госпожо.
Госпожо.
Какво става?
Тази сутрин госпожата е изчезна от стаята си.
Идвам с теб
Видях я да се насочва към гората.
Към гората ли?
Да, беше много рано. Все още не беше светло.
Тя трябва да е още в гората, сигурен съм в това.
Откъде знаеш?
Защото не съм виждал онази сива чапла.
Нещо не е наред.
-Да тръгваме!
Трябва да се върнем.
Съмнявам се, да е минала по този начин.
Нищо не виждам, тъмно е.
Синко, не влизай там.
Следа от обувките й.
Внимавай.
Виж.
Плочки.
Не ги виждам...
Страдам от нощна слепота.
Това е стар път.
Имам лошо предчувствие.
Не е възможно Госпожата да е минала от тук.
Синко, не продължавай.
Може би някой я е принудил да дойде.
Какво... какви са тези светлини?
Внимавайте, може да е капан!
Хей човеко чапла! Дойдох както каза.
Освободи Нацуко, веднага.
Знаех, че рано или късно ще дойдеш.
Влизай.
Аз съм единственият, който може да влезе.
Остани тук.
-Ти си луд.
Никоя от нас не може да чуе гласа на господаря на кулата.
Само тези от твоя род могат да го чуят.
Значи трябва да вляза.
Трябва да спася леля Нацуко на всяка цена.
Няма да ти позволя.
Мисля, че ще ти е много по-добре без г-жа Нацуко, нали?
Така че защо да искаш да я спасиш? Не ти вярвам.
Чаплата каза, че майка ми е жива.
Може и да лъже, но трябва да проверя.
Не, дете. Ох, краката ми.
Чакай! Чакай! Чакай!
Мисля, че си нараних гърба.
Беше само въпрос на време.
Моля, последвайте ме.
Това е капан, това е капан.
Да, знам, Кирико.
Щом знаеш, защо отиваме?
Ето.
Това е скъпата ти майка.
Ела по-близо. Защо не провериш сам?
Нямам му доверие. Това е капан.
Къде отиваш?
Мамо?
Мамо.
Мамо?
О, колко жалко, ти съсипа всичките ми усилия.
Не беше добра идея да я докосваш.
Защо направи нещо толкова ужасно?
Ако желаеш мога да направя още едно такова копие на нея.
Да не си посмял! Няма да позориш майка ми!
Мога да усетя гнева във вените ти.
Направи го, сърцето ми е тук.
Използвай тази стрела разумно.
Защото по-късно ще бъде моят ред.
Ще захапя и разкъсам сърцето ти...
Пълно с лъжи и арогантност.
Нямаш смелост, нали?
Пропусна!
Остави ме на мира, мръсна стрела!
Хей, това е едно от моите пера!
Това не го очаквах!
Много добре! Хубав изстрел!
Но стрелата излетя сама.
Просто не може да бъде! Това беше моето летателно перо номер 7!
Хей! Не беше честно.
Млъкни!
Трябва да се страхуваш от присъствието ми!
Моля те не ме наранявай!
Не ме наранявай!
Къде е леля ми, Гарса?
Махито...
Отдай дължимото на това миризливо пиле.
Хей, поздравявам те.
Искам да знам как откри Къде ми е слабото място?
Ами всъщност ти сам ми го каза!
Че това е твоето летателно перо номер 7.
Колко небрежно!
Трябва да си затварям устата по-често.
Достатъчно си бъбрихме, сега ме заведи при леля Нацуко.
Честно казано, на твое място не бих отишъл.
Нахална птица.
Поръчах ти да бъдеш водач на това дете.
Не можем да се върнем.
Не ме обвинявайте, ако нещо се обърка.
Ще се видим.
Но аз не искам да ходя!
Аз не искам!
"Тези, които търсят моята мъдрост, ще загинат"
Пуснете ни вътре!
Трябва да ядем сега!
Хайде! Ставай!
Ставай! Ставай!
Някой е отворил портата на гробищата.
Махнете се проклетите пеликани!
Можеш ли да вървиш?
Да.
Бързо. Мъртвите ще се събудят.
Не се отдалечавай от мен.
Тръгнаха си.
Върви като мен...
и не поглеждай назад.
Кой ти каза да отваряш тази врата?
Пеликаните ме бутнаха.
Нека видя тази стрела.
С перо от сива чапла?
Сега разбирам защо пеликаните не можаха да те изядат.
Вятърът се усили. Това означава, че приливът ще се повиши.
Не оставай тук.
Имаш белег на главата си.
По дяволите, паднала ми е превръзката.
Аз също имам. Виж.
Една блатна птица ми го направи.
Блатна птица?
Да, беше гигантска.
За щастие я изядох.
Наближава голяма вълна.
След нея ще сме в безопасност.
Кажи ми, откъде си?
От горе.
Наистина ли? Как е там? Хубаво ли е?
За мен не е.
Виждала ли си жена?
Казва се Нацуко.
Ясно. Влюбен ли си в нея?
Баща ми я търси.
Всъщност Нацуко е негова съпруга.
Разбирам. А как се казваш?
Казвам се Махито.
Означава „Искреност“.
Сега разбирам... защо имаш този аромат на смърт.
Виж.
Не са истински.
В този свят почти всички са мъртви.
Чакай, спри да гребеш.
Кои са тези мъже?
Това са купувачи. Идват за нашата риба.
Защото са видели, че съм вдигнала знамето.
Те са неспособни да убиват.
Тази работа се пада на мен.
Слез.
Помогни ми, няма да отнеме много време, преди да дойдат Вара Вара.
Да не губим време?
Трябва да нарежем рибата!
Ще трябва да ми помогнеш. Да започваме, Махито.
Хайде пробвай.
Да точно там.
По-силно.
По-дълбоко.
Не позволявай на вътрешностите да излязат.
Вара Вара трябва да ги изядат, за да могат да летят.
Хайде, събуди се. Трябва да ядеш.
Между другото, не пипай тези кукли.
Приличат на дамите, които са в къщата, където живея сега.
Те те защитават.
Водата е там.
Кирико?
-Откъде знаеш името ми...
Никога не съм ти го казвала?
Но ти все пак се казваш Кирико, нали?
Разбирам, че този свят изобщо не е като моя.
Но и двата имат общи неща.
Ами, винаги съм живяла тук.
Кирико, която познавам, е много по-стара...
и прилича на една от тези кукли.
Храната ще ти изстине.
Къде е тоалетната?
-Там в края на градината.
Благодаря ти.
Хей, Кирико.
Когато пораснат, летят.
Отдавна не са летели.
Малките ги гледат как си тръгват.
Но къде отиват?
Където са се родили.
Точно както го чу... те ще отидат там, откъдето са дошли.
Ще станат хора?
-Какво друго биха били?
Много се радвам, че ги нахранихме добре.
Пеликаните!
Не може да бъде ще изядат всички!
Хими! Това е Хими!
Вара Вара изгарят.
Спри!
Нараняваш Вара Вара!
Спри!
Глупави пеликани. Повече няма да ни безпокоят.
Ако Хими не беше пристигнала, всички Вара Вара, щяха да умрат.
Госпожице Хими, благодаря ти много!
Твърде много вълнение за днес.
Да довършим яденето си.
Извинявайте баби, притесних ви.
Млади човече, избави ме от страданието ми.
Крилото ми е счупено, и вече не мога да летя.
Трябваше да помислиш по-рано и да оставиш Вара Вара на мира!
Те ни докараха в този ад...
за да можем да се храним с Вара Вара.
В морето има малко риба, за да ги нахрани.
Всички от моя вид умират от глад.
Опитваме се да летим възможно най-високо.
Най-високо и най-далече, където могат да ни отведат.
Нашите устойчиви и сигурни крила.
Но винаги свършваме по един и същ начин.
Можем да стигнем само до този остров.
Нашите пиленца. Те забравят да летят...
да, ние ядем Вара Вара...
Огнената дама ще ни избие.
Морето носи мощно проклятие. В морето се намира мощно проклятие.
Почивай в мир. Той беше много благороден пеликан.
Все още ли го носиш със себе си?
Хей, чакай ме!
Само да си знаеш, Нацуко не е тук.
Да, знам.
Какво ще кажеш да те заведа при нея?
Не, благодаря, ще я намеря.
Чакай де! Шефе, къде отиваш?
Арогантен хлапак!
Ще го погребеш ли?
Готово!
-Трябваше да си държа устата затворена.
Спри! Хванах я. Върни малко назад.
Така е добре.
Повече не разчитай на мен за това !
Не ме обвинявай, ако Нацуко бъде погълната.
Ако си спомням добре, ти каза, че ще изядеш сърцето ми.
Съжалявам!
-Боли!
Признай веднъж и завинаги, Гарза!
Къде е леля ми?
Ще го скъсам, кълна се.
Опитай де! Аз ще съм този, който ще те довърши.
О, спри!
Хей, Чапло!
Добре ли си?
Едва го докоснах, не се притеснявай!
Скъса се наполовина.
Предупреждавам ви, че чаят има ужасен вкус.
Изпийте го и се помирете вече.
Но ние не се караме.
Той е лъжец и измамник...
Той взе леля ми Нацуко и не иска да ми каже къде е.
Прости ми, но ми преписваш сила, която не притежавам.
А сега трябва да намериш начин да оцелееш в този свят.
Старата сива чапла ми каза...
че всички чапли като теб лъжат.
Истината ли ми каза или ме излъга?
- Лъжа е!
- Истина е!
Казах истината.
-Всички сиви чапли са лъжци.
Това също е лъжа!
Тази лъжа е истина.
И двамата сте доста интересни.
Би било добра идея да търсите Нацуко заедно.
Трябва да остана и да се погрижа за Вара Вара.
А и Господарят на кулата не ти ли нареди да бъдеш негов водач.
Бъдете нащрек и разрешите проблема заедно, ще можете ли?
Това е, Кирико!
Ще ти носи късмет, пази я. Твое е.
Ще те видя ли пак?
Никога не се знае.
-Много ти благодаря!
Направи всичко възможно, скъпи мой Махито.
Махито!
Кирико!
Махито!
Господине, ще наредя на няколко от моите хора да останат тук!
Не, не е възможно да спрем фабриката.
Господа, върнете се към задълженията си.
Разбрано сър! Обадете ни се, ако имате нужда от нещо друго.
Да ще го направя. Много Ви благодаря.
Вече търсихме в езерото и хълмовете.
Не ми идва на ума къде другаде да ги търся.
Няма и следа от Нацуко, Махито или Кирико.
Тройно изчезване Изглежда нещо нечувано.
Г-н Соичи, имам да ви кажа нещо...
на това място винаги са се случвали странни и необясними неща.
През моите 60 години работа на тук...
Съм била свидетел на много неща.
И тази кула, която е в гората, има нещо нередно, което не разбираме.
Уверявам ви, че не е строено от човешка ръка.
Чакай, казваш ми че е обитавана от духове ли?
Този обект падна от небето...
точно преди да започне революцията Мейджи.
/Революцията Мейджи е държавен преврат, в резултат на който в Япония
е премахната феодалната система на управление
и е възстановена императорската система./
Бум!
Всички чуха шокиращия рев.
Казваш, че е било като гръм?
Някога там имаше голямо езеро, но един ден...
остана напълно сухо.
Кулата е точно на това място.
Доколкото знам, чичото на Нацуко я е построил...
Не, не е дошла от космоса.
Не, сър, кълна се, че това нещо падна от небето.
Никой не искаше да се доближава, защото беше нещо ужасяващо.
След 30 години гората превзе всичко, и това странно нещо...
в крайна сметка беше погребано.
Точно в този момент пра чичо им го намери.
Това го обсебваше доста дълго време.
Тъй като беше нещо необичайно, затова
той реши да построи кулата около него.
Много хора загинаха или бяха сериозно ранени.
И не забравя да споменеш, че Великият чичо изчезна точно там.
Това не е вярно.
Исако, майката на Махито, също изчезна.
Както и Нацуко, Махито и Кирико.
Градът предприе голямо щателно издирване.
След една година тя се върна. Толкова бе слаба...
като макарон.
Изглеждаше точно както в деня, когато изчезна.
Изобщо не помнеше нищо и се усмихна широко.
О, беше много странно.
Имаме ли ключ за тази кула?
Да, така мисля.
Ще отида да ги потърся.
Ах, изтощен съм.
тези крака на чапла, не са създадени за да ходят.
Съжалявам но няма да мога да стигна до мястото, където е Нацуко.
Само ако можех да запълня тази дупка, щях да полетя отново.
Използвай клонка или нещо подобно.
Лесно ти е да го кажеш.
Трябва да напълня напълно тази дупка, иначе ще бъде безполезно.
Лъжа ли е, или истина?
Вече ти казах, че никога не лъжа.
Моля те, внимавай!
Ами, мисля, че можеш да го намалиш още малко.
Млъкни.
Направи го внимателно.
Ако натискаш прекалено силно, клюнът ти ще се счупи.
Всичко наред ли е ?
О, пак съм си чапла красива и величествена!
Можеш ли да летиш отново? Ще продължим ли?
Напомням ти, че не съм ти съюзник, нито пък приятел.
Разбра ли?
Ще се видим скоро.
Намери Нацуко. Никой няма да те придружи.
И двамата трябва да се приберете.
Има някакъв проблем ли?
Не, просто...
Изпъква малко, и го забелязвам.
И ме притеснява.
Точно така.
Но не отнемай и твърде много!
Млъкни вече.
Това е къща. Това е домът на ковача.
Внимавай, наведи се!
Ама, това е гигантски папагал.
Колко странно. Защо ще се скитат в къщата му?
Май са го изяли?
Тези папагали ядат хора ли?
-Да, и слон ще изядат.
Точно както се случи и с пеликаните.
Учителят ги донесе... И се размножиха.
За да спасим Нацуко Ще трябва да минем оттам.
Ще ги разсейвам... бягай възможно най-бързо.
Добре, ще пробвам.
Чакахме те.
Ако Нацуко е тук, не мисля да тръгна без нея.
Кажи ми къде е.
Тук е.
От тук.
Изядохте ли я? Как можахте да изядете Нацуко?
Нацуко очаква бебе.
Ние не ядем бебета.
Ти нямаш бебе.
Храна! Храна!
Ей много си небрежен.
Още малко и щеше да станеш на яхния.
Значи ти си Хими.
Ти ми спаси живота. Много ти благодаря.
А ти си онзи нахалник, който беше с Кирико или греша?
Аз съм Махито.
И търся една жена на име Нацуко.
Нацуко? Моята сестра?
Сестра ти?
Ела с мен.
Какво чакаш?
Добре дошъл в дома ми.
Това прилича на кулата, която е до къщата ми.
Разбира се. Същата кула е.
Реалността е, в много различни светове едновременно.
Да влизаме.
Вземи.
Изяж я бързо. Че може да се изцапаш.
Кирика също я харесва моята питка със сладко.
Много е вкусно!
Вкусът и е абсолютно същият като хляба, който приготвяше майка ми.
Да не би Нацуко да е твоята майка?
Не, не е.
Нацуко, е...
жената която баща ми харесва.
Майка ми почина преди много време.
Моята също.
Трябва да се храниш добре... защото ще ти е необходима много енергия.
Внимавай, ако се изгубиш, вероятно никога няма да излезеш.
На вратата има пазач.
Можеш да излезеш.
Между другото, моите сили тук са ограничени.
От тук.
Какви са тези врати?
Мълчи, ще ни открият.
Ето тази е.
Ако се приближиш твърде много, ще те погълне.
Баща ми?
-Значи това е баща ти?
Единственият начин да се върнеш у дома е като отвориш тази врата.
А какво ще стане с Нацуко? Не мога да си тръгна без нея.
Нацуко няма намерение да се връща, предстои й раждане.
Папагалите!
Те идват насам. Махито използвай силата си сега.
Не пускай дръжката. Отваря се.
Хвани другата дръжка и затвори!
Натискай силно!
Къде сме?
-Не пускай дръжката.
Ако я пуснеш, няма да има начин да се върнем.
Това е Махито!
Махито!
Татко!
Искаш ли да останеш ли? Отиди при баща си, просто се пусни.
Разбира се, че не! Леля Нацуко има нужда от мен!
Ще видите, чудовища пернати!
Махито се трансформира в папагал.
Съжалявам татко.
Г-н Соичи.
Слушайте всички! Махито е папагал!
Не докосвай тези стени.
Те са разстроени, че сме тук.
Тук е Нацуко. Това е родилната зала.
Камъните знаят, че сме тук.
И затова не мога да те придружа.
Знам за кого съм дошъл.
Тогава ще те чакам тук, Махито.
Добре.
Лельо Нацуко, аз съм Махито.
Лельо Нацуко!
Лельо Нацуко! Аз съм Махито!
Дойдох да те спася!
Лельо Нацуко! Ще ти помогна.
Ти. Какво, по дяволите, правиш тук?
Трябва да се върнеш! Веднага!
Няма да си тръгна без теб.
Мразя те с цялата си душа! Махай се оттук!
Махай се оттук! Веднага!
Мамо! Нацуко!
Мамо!
Мамо! Да се прибираме!
Махито, трябва да бягаш!
Нацуко! Мамо!
Господарю на свещения камък. Моля ви да чуете молбата ми.
Моля ви, моля малката ми сестра да се върне у дома с детето в ръцете ми...
което ще й бъде син.
Нацуко!
Нацуко!
Можеш ли да ме чуеш?
Хайде ставай.
Точно така! Хайде Нацуко.
Ела тук.
Добре дошъл сине мой. Ела по-близо.
Казвам се Махито.
Вие ли сте господарят на кулата? Моят велик чичо?
Чакай малко.
Замълчи.
Значи това е.
Този свят ще бъде...
може да види слънчева светлина още един ден.
Още един ден?
Значи този свят ще съществува само още един ден?
Придружи ме.
Цялата ми сила идва от този огромен камък, който виждаш тук.
Този камък ли е отговорен за създаването на целия този свят?
Има много гледни точки.
Световете са живи същества...
заразени с мухъл и насекоми.
Времето ще си вземе своето.
Търся следващия си наследник.
Махито, мога ли да ти вярвам? Ще продължиш ли с моята мисия?
Твоята мисия ли?
Моят наследник трябва да е част от семейството ми.
Част от споразумението което имам с камъка.
Не може по друг начин.
Ако съдбата на този свят е да бъде красив скъпоценен камък...
или гнусота...
ще зависи от теб.
Какво правеше с блокчетата?
Можете да добавиш всяко от тези парчета.
Така че, ако пожелаеш, в този свят хармонията да просперира.
Тези парчета не са от дърво, а от надгробен камък.
Усещам злобата му.
Прав си. И това е причината да те избера.
Благодаря, Гарза.
-Няма време за разговори.
Заловиха и Хими.
-Не се безпокой. Ще се оправи.
Трябва да отидем за нея.
Мислиш ли, че Хими е добре?
Те я ??заловиха, за да я заведат при нейния учител.
Учителят й?
-Имам предвид вашия велик чичо.
Доколкото виждам, смятат да я използват, за да се договорят с него.
Какво да се договорят?
Искат да запазят всичко.
Сега кулата е пълна с вълнисти папагалчета.
Твоето нахлуване беше перфектното извинение за да поискат споменатата сделка.
Моето нахлуване ли?
-Да, твоето нахлуване!
Влезе в родилната зала на Нацуко.
Хайде, натрапнико.
Но Хими предпочете да ме чака отвън!
Да те взема беше сериозна грешка!
От тук може да гледаш.
Мръдни малко.
Поданици... Запазете спокойствие.
Изчакайте малко, моля.
Позволете ни да ви придружим, Ваше Величество!
Нека Ви придружим.
Оценявам вашата искреност.
Все пак това е земя на краля.
Да живеят моите Поданици!
Три пъти Ура за нашия крал на папагалите!
Ура!
Чуй ме! Държим госпожица Хими.
Ще я нараним!
Предай се!
Виж тези! Те са нашите предци!
Колко е прекрасно! Ваше Величество, това рая ли е?
Млъкни!
Но е толкова красиво!
Толкова е светло!
Здравейте, добре дошли.
Седни.
Не, нека по-добре да се разходим.
Прав си, приемам, че влизането в родилната зала беше лошо.
Не ми е смешно. Беше изключително сериозна грешка.
Много си прав.
Признавам, че камъкът има опасен блясък.
Все пак младите души са ценни.
Като крал, няма да позволя. Няма причина това престъпление да остане ненаказано.
Не бъдете нетърпелив. Бих искал Махито да е мой наследник.
Велики чичо!
Трябва да защитим нашия свят или той ще свърши в забрава.
Махито е добро момче. Мисля, че трябва да го оставя да се прибере.
О, велики чичо!
Ти също, Хими, трябва да се върнеш.
Това е!
Това е проходът.
Вече съм бил на това място.
Ох! Горя!
Хей, никога не съм стигал толкова далеч.
Трябва да се върнем, Ваше Величество.
Ще остана. Уверете се, че сте в безопасност.
И кажете, че вашия крал ще накара народа си да се гордее.
- Да, Ваше Величество.
- Късмет!
Хей, шефе, не мислиш ли, че е време да напуснем това място?
Не можем. Хими ни зове.
Мисля, че не съм добре, защото не чувам нищо.
Хими!
Махито!
Хими, добре ли си? Наранена ли си?
Не.
Махито, мислех, че съм те изгубила. Добре ли си.
Моят велик чичо вече те очаква.
Знам. Аз ще отида при него.
Но нещо не е както трябва. Не знам, какво е...
Да тръгваме.
Вече се стъмва.
Това са каменни блокове.
По-добре не ги пипай. Тези блокове имат твърде много енергия.
Велики чичо, тук сме. Доведох Махито с мен.
Тук съм, велики чичо.
Забележи, парчетата не са опетнени със зло, както каза.
Ще видиш, че съм пътувал през границите на времето и пространството, за да ги намеря.
Има общо тринадесет броя.
Не забравяйте да ги подреждаш на всеки три дни.
Изгради своя собствена кула. Кралство, свободно от всяко зло.
Създай свят, в който преобладават щедрост, мир и красота.
Аз съм отговорен за това си нараняване.
Това е доказателство, че в мен има зло.
Така че не мога да докосна тези камъни.
Ще се върна в моя свят с Нацуко, вече тя е моята майка.
Наистина ли искаш да се върнеш в свят, в който се убиват и ограбват взаимно?
Няма да отнеме много време да бъдеш погълнат от пламъците.
Тогава обещавам да си намеря приятели като Хими, като Кирико,
а също и като човека чапла.
-Мен ли?
Може да намериш приятели и да се върнеш в своя свят.
Но първо трябва да подредиш тринадесетте камъка.
Няма повече време.
Не мога да продължа да държа кулата си
Как можа да ни предадеш по този начин? Оставяйки съдбата на империята...
на някакви си камъни, че те не правят нищо?
Не, не. Не падай. Не мърдай.
Проклятие!
Хими! Махито! Върнете се в коридора на времето! Върнете се където Ви е мястото!
Велики чичо.
Светът се разпада.
Ела те.
Велики чичо, много ти благодаря.
Хайде.
По-бързо. По-бързо.
Мис Нацуко.
Това е. Махито, вече можеш да си вървиш.
А какво ще стане с теб?
Добре съм, моята врата е друга.
В края на краищата ще се превърна в майка ти
Но ти ще умреш в опожарената болница.
Огънят не ме плаши. Ще се чувствам щастлива да те имам за мой син.
Не казвай това Хими, трябва да оцелееш.
Махито, ти си добро момче.
Насам!
Мамо Нацуко!
-Здравей, Махито.
Добре ли си.
-Сестричке, и ти си тук.
Всичко ще е наред при раждането, не се притеснявай.
Да вървим, не спирайте.
Колко са хубави!
Хей, насам.
Какво облекчение. Пеликаните също се спасиха.
Хей, Махито, помниш ли къде бяхме?
Да защо?
-Лошо, трябва да забравиш.
Да забравя?
Нормално е хората да забравят.
Не си взел нищо от там, нали?
Това е твърде силен амулет, дори за човек като мен.
Хей, това е камък.
Да, взех го от поле, което беше пълно с тях.
Не мога да се доверя на новак като теб.
Освен това този камък не е толкова мощен.
С времето можеш да забравиш. Казвам ти това с причина.
Няма да се видим повече приятелю.
Бедрото ми.
-О, Кирико!
Това краля ли е?
Те се върнаха!
Нацуко! Махито!
Татко!
Две години след войната решихме да се върнем в Токио.
Хей, Махито.
Да тръгваме!
Идвам!
Превод: DHB