L'homme de desir a.k.a. Man of Desire (1970) Свали субтитрите
"Бъди мъж на желанието." Пророк Даниил
Откъде пътувате?
Проблем с очите ли имате?
Не. Бях в Довил. Загубих всичките си пари на рулетка.
Имате ли цигара?
- Съжалявам, но не пуша.
Значи качвате всеки, който ви спре на пътя?
Винаги спирам от любопитство.
Не виждам нищо странно в това.
Защо ме гледате така?
Изглеждате ми тъжен.
Зле ли ви е?
Животът ви трябва да е много скучен.
Задавате много въпроси.
Може да ме оставите тук.
Трябва да сляза. Спрете колата.
- Бих искал да ви видя отново.
Ако ви потрябва нещо, обадете ми се. Ще ви дам визитка.
Ето.
Слушайте, трябват ли ви пари?
- Не.
Довиждане. Обадете ми се.
- Довиждане.
ГРАДСКА БАНЯ
Интересно ми е жена ви как изглежда, домът ви какъв е.
За това ли ми се обадихте?
Обадих се, за да ви видя отново.
Във вас има нещо, което не разбирам.
Миналия път аз задавах въпроси, сега е ваш ред.
Нямам нищо против. Кое не ви е ясно?
Най-вече защо дойдохте?
Защо ли?
Просто така.
Мисля, че и вие също.
Просто така?
Е...
върнете ми парите.
- Полудяхте ли?
Какво става?
От много хора може да се вземе интервю на немски.
Получихте ли отговор от Бергсаберг?
Всичко вече е уредено, така че може да започнете тук.
Мисля, че е на Палатин.
Книгата му не е преведена на френски.
Може да използваме текста на Мирабел.
Разбира се, тя искаше да отиде.
Благодаря.
Утре ще бъдете ли в офиса?
- Да.
Ще направя доклад и ще й се обадя.
А после ще ми се обадите ли?
Номерът й е 18-69, нали?
- Да, така е.
Броят на музикантите също трябва да бъде договорен.
Особено на струнните.
- Музиката на улицата
може да създаде проблеми.
- Попитайте я какво мисли за това.
Всичко е уредено за утре сутринта.
Освен това...
Ало?
Пак ще се обади.
Ало? Извинете ме.
Утре ще се върнем към това. Няма закъде да бързаме.
Да. Сега трябва да затварям.
До утре.
Руди Кортоа.
Трябва да е той.
Твоят крадец?
Да, той.
Какъв беше гласът му?
Ще се обади ли отново?
- Разбира се. Има нужда от теб.
Ти май нищо не си разбрала.
Аз имам нужда от него.
И ти ще имаш нужда от него, ако се запознаете.
"И той ще се върне през нощта като крадец".
В погледа му имаше нещо...
в неговата слабост... Някаква обреченост.
Като у човек, който е на път да се задуши.
Опитва се да оправи нещо, преди да е станало късно.
Той още не се е родил, разбираш ли?
Но не мога да се справя сам.
Трябва да ми помогнеш.
Трябва и двамата да участваме.
Нали ще ми помогнеш?
- Разбира се.
Но не забравяй Катрин.
Интересно ми е да го видя.
Красив ли е?
Дали е красив?
Не знам.
Но мисля, че ще ти се стори симпатичен.
Мирише на мокро кученце.
Ето го.
Всичко е наред.
А онзи тип?
- Търси теб.
Какво да правим?
Бягайте!
Да?
- Г-н Карпантие иска среща.
Днес не мога да го приема.
- Какво да му кажа?
Какво ще каже за 10 ч.? Извинете ме.
Ало? Скъпа!
- Просто се обаждам да те поздравя.
Много мило!
- Добре ли си?
Добре съм. Тук е много горещо.
- Тук не толкова.
Полегнах и дори дремнах малко.
Добре си направила.
Някой обаждал ли се е?
- Никой.
Довечера може да се прибера по-рано.
Недей да бързаш.
- Няма, обещавам.
Дочуване.
Да?
Не знам какво ми става.
Постоянно мисля за него. Обичам го.
Мислиш ли, че ще се върне?
- Да.
Просто недей да го преследваш.
Започни да уважаваш свободата му.
Чрез свободата Бог изразява себе си.
Но той няма причина да се върне.
- Откъде може да знаеш?
Определено има причини, които и двамата не вземате предвид.
И ако наистина го обичаш, трябва да мислиш трезво,
и съвсем ясно да осъзнаеш вашите сходства и различия.
Но се пази тези нежни чувства
да не се превърнат в обсебване или жестокост.
Между другото, може да разчиташ, че Валентина ще помогне.
Аз също. Само ми се обади.
Благодаря ти, Франсоа.
Знаеш ли... бих искал да получа благословията ти.
Всъщност за това дойдох.
Чувстваш ли заплаха в него?
Не заплаха...
Просто искам да сме благословени с него.
Работата не е в жеста, а в това, което е в сърцето ти.
Благодаря ти, Франсоа.
Имам изненада за теб.
Той се обади.
Кой?
Мокрото ти кученце.
Руди, естествено.
И какво?
- Хубаво си поговорихме.
Стори ми се, че много иска да те види отново.
Поканих го утре на обяд.
Ще дойде ли?
- Разбира се.
Имах чувството, че се познаваме отдавна.
И той го каза.
Не трябваше ли да го каня?
- Не знам.
Наистина не знам.
От какво се страхуваш, скъпи? Всичко ще е наред.
Нямаме какво да губим, нали?
Той ме попита дали съм любопитна колкото теб.
Отговорих му, че съм още по-любопитна.
Колко силно бие сърцето ти!
Защо не ми каза по-рано?
Не знам.
Искаше ми се в онзи момент да си до мен.
Да почувствам това, което чувстваш ти.
Приятен ден, господине.
Добър ден.
- Добър ден.
Добър ден.
Цветята са прекрасни.
Етиен никога не ми е подарявал.
Не очаквах да сте такава.
А как си ме представяхте?
Очаквах да сте по...
по-сериозна.
Нима изглеждам толкова скучна?
- Не съм казал подобно нещо.
Просто сте по...
Строга?
- Да.
Толкова ли съм строга?
Господи! Не обичате ли патладжани?
- Изобщо.
Искате ли нещо друго?
- Не, благодаря. Не съм гладен.
Тук е чудесно.
- Харесва ли ви провинцията?
Не става дума за това...
а че тук е много красиво.
Тогава защо не останете за почивните дни?
В Париж никой не ви чака.
Тук има много хубави места за разходка.
Е, ще останете ли?
Да.
Скоростите автоматични ли са?
Не, с обикновен стартер.
Качвай се, искам да се науча да шофирам.
Харесва ли ти?
- Много!
Превключи скоростта. На втора. Натисни по-силно.
Много добре. Намали.
Ето така.
Не е зле.
- Толкова е хубаво!
Превключи на втора скорост.
Да спрем тук.
Сега завий. Добре. Дръпни ръчната спирачка.
Всичко наред ли е?
Щастлив ли си?
Да.
Защо?
Всичко край теб е наред.
Имаш красива жена, прекрасен дом.
И целият ти живот е такъв.
Затова не мога да разбера какво толкова те впечатли у мен.
Знаеш ли, с мен не е много лесно.
Аз съм... как да го кажа... бедоносец.
Интересно какво мисли жена ти за това.
Валентина ли?
Тя те покани.
Слушай...
за нас с Валентина щастието...
Не ни е достатъчно просто да сме щастливи.
Когато се оженихме,
тя ми каза нещо,
което ни свърза завинаги.
"Обичам те толкова много, че не мога да те обичам сама".
Затова твоето присъствие тук
е израз на нашата любов един към друг.
Мога да те накарам да си промениш мнението.
Всичко зависи от твоята нагласа.
- Точно така.
По-добре внимавай. Може да се изгориш.
Две аса. Дама купа.
Хващаме с палеца и показалеца.
Видяхте ли? Да продължим.
Дясна ръка... лява ръка...
Къде е картата?
- Тук!
Не, тук е.
Вижте...
Фантастично!
- Искам да пробвам.
Ето така...
- Палецът и...
Помня!
- Толкова си непохватна.
Валентина отбелязва нула точки.
- Защо ти не пробваш?
Дай да ти покажа.
Когато държиш картата така, можеш да я видиш.
След това я скриваш така...
- Знаех си.
С лъжата сте несъвместими.
Не си способен дори на такава проста симулация.
Ето.
Пожелавам ти лека нощ.
Може ли?
Лека нощ.
Лека нощ.
Ела, Руди.
Ела.
Насам.
Насам. Точно така.
Руди!
Ела.
Не, не!
Погледни.
Бавно.
Погледни там.
Руди...
Внимателно.
Не се страхувай.
Внимателно. Хайде, Руди.
Пистолетът.
- Какво?
Трябва да го махнеш.
Побързай!
- Какво е това?
По-бързо!
- Какво има?
Прибери го. В джоба.
Полека.
В джоба.
По-бързо!
Толкова боли.
Руди!
Етиен.
Когато се събуди му кажете, че сме заминали.
Обичам те толкова много, че не мога да те обичам сама.
ВАЛЕНТИНА, 13-и септември.
Кога е следващият влак за Париж?
- Чак в 18:00 ч.
"И винаги трябва да помним царица Естер,
която беше избрана от своите...
да подкрепи народа си пред лицето на царя.
Но аз съм много бедна, безсилна
и малка Естер,
и народът ми чака
като невестата от "Песен на песните".
Сърцето ми също принадлежи на моя цар и е подвластно на неговите желания.
На царя, който ще се върне, както обеща.
Въпреки че царя...
Въпреки че царя, който ме избра,
да е недостижим в своето величие.
Този текст е бил предаден на Алдегонда
от съученичката й в Гюсерл,
която не е могла да сподели възгледите на Едит...
заради янсенистките си убеждения."
Тръгвам си.
Какво не е наред?
- Не мога повече да стоя тук.
Задушавам се. Не съм свикнал.
Вече забравих всичко.
Късно е.
Разглезих се.
Винаги трябва да съм в движение, да летя нанякъде с 300 км/ч.
А тук се чувствам като в капан.
Иска ми се да крещя и да разруша всичко наоколо.
Щом е така, тръгвай.
- Значи малката ни игра приключи?
Не казвай нищо или ще те накарам да съжаляваш.
Мога ли да направя нещо за теб?
- Не. Нищо.
Това е проблемът.
В противен случай ще трябва...
да стигнем твърде далеч.
Внимавай,
Валентина може да се изчерви от срам заради теб.
Така, така...
Защо прибра парите, които бяха там?
За да ти ги дам.
Ти страдаш.
Мразя те.
Какво мислиш да правиш?
- Обичайното.
Какво, толкова ли е сериозно?
Имаш ли номерът ми в Париж?
- Мисля, че да.
Довиждане.
Хей, знаеш ли...
Все пак беше много мило. Доста шик. Ще го запомня.
Здравей.
Пазете се от измамници.
Какво казахте?
- Успокойте се.
Хайде, тръгвай.
Руди.
Ела.
Ела.
Разкарай се!
Ела.
Какво става тук? Изведете го.
Ето.
Парите ти. Вземи си ги обратно!
Вече не ми трябват. Квит сме.
Вземи ги и се махай.
Казах ти да ги вземеш.
За какъв се мислиш? Вече не си ми нужен! Свърши!
Разбра ли?
Не изчезвай повече така.
Никога!
"Тя наистина притежаваше мъжки дух.
И в края на краищата
интересите й през последните години на живота й в Германия..."
Всичко наред ли е?
- Вече минахме тази част.
Мислиш ли?
Не.
"Вълнуваха я въпроси...
някои въпроси, засягащи жената-философ."
Обаждане в трета кабина.
Ало? Да, аз съм.
Не, не, просто исках да те поздравя.
Добре, ще се видим там. До скоро, скъпа.
Кажи ми, някой обаждал ли се е?
Добре. До скоро.
Кажете ми...
Почакайте.
Трябва да ви питам нещо.
Къде е Руди?
- Какво искате от него?
Трябва да ми се обади.
Предайте му.
Той не ви принадлежи.
- Знам.
Както и на вас.
Но независимо какво се случва, той винаги се връща.
Дори ако се връща от вас.
Не е лесно да напуснеш банда като нашата.
По-добре си починете. Това е съвет.
Имате късмет, че попаднахте на нас.
Нищо лично, но ще трябва да платите.
Давате ли му пари?
Съвсем малко.
- Какво прахосничество!
А ако той поиска повече?
Ще си помисля.
- А ако парите му трябват спешно?
Между другото...
знаете ли, че той е малолетен?
Ако ченгетата разберат, ще ви струва скъпо.
Глупаци.
Изчезвай.
Считай, че имаш късмет.
Ето ти един съвет – стой по-далеч от Руди, не е лъжица за твоята уста.
А сега се разкарай.
И още нещо...
не сме се виждали.
Разбра ли?
Ало? Да.
Какво?
- Ало?
Да, познавам го.
Да, вярно е.
Къде е?
Идвам. Трябва да изляза.
Какво е направил?
Няма значение.
Да дойда ли с теб?
- Не, не се притеснявай.
Идвам за Руди Кортоа.
- Момент.
Бързо дойде.
Не.
Затова пък ти не се забави.
Господине, чакаме ви.
Хайде, мърдай!
- Случаят "Кортоа", г-н комисар.
Познавате ли го?
Да.
Имате ли документи?
Откога познавате Жан Кортоа?
Жан?
- Да, Жан.
С какво име ви е известен?
Руди.
- Откога се познавате?
От два месеца.
Намерихме това в джоба на вашето протеже.
Познавате ли го?
Да.
Принадлежи на жена ми.
Твърди, че вие сте му го дали. Вярно ли е?
Да.
- Разигравате ли ме?
Доброволно сте дали на един скитник бижуто на жена ви?
Не.
Тя му го подари.
- Откъде знаете?
Ако й беше откраднал някое бижу, тя щеше да ми каже.
Защо дойдохте толкова бързо?
За да го прибера. Разбира се, ако го пуснете.
Ще внеса гаранцията му.
Доведете Кортоа.
Ще го доведат след малко.
Може да седнете.
Не. Благодаря.
Дошли са за теб.
Имаш късмет.
Този господин дори не знае името ти.
Кажи му го.
Жан.
Добре, може да вървите.
Е, какво ще правим?
Каквото поискаш.
Идваш ли?
Не очаквах да се събудиш толкова рано.
Аз също, но слънцето ме събуди.
Прииска ми се да се разходя из градината.
Там сега е доста мокро.
Добре ли си?
Ще хапнеш ли нещо?
Сега се връщам.
Бързаш ли?
- Да.
Кажи на Валентина, че ще й се обадя в 13:00 ч.
Ако чуеш нещо за мен, ще кажеш ли на Валентина?
Да, но няма да е лесно. Може да останеш и да си починеш.
Довиждане, Етиен.
- До скоро, Руди.
Жан.
- Довиждане, Жан.
Не идвам често тук.
Толкова е красиво.
Цялата си мокра.
Какво има?
Невероятно е.
Да можеше животът винаги да е такъв.
Погледни ме.
Не, гледай ме!
Тръгвам си.
Всичко свърши. Завинаги.
Знам, че е ужасно, но не всичко е загубено.
Смили се над мен! Етиен ще се смили над нас!
Етиен? О, не. Изобщо не го познаваш.
Руди! Руди!
За първи път ми се случва. Руди, обичам те!
Това няма значение.
Знаеш ли?
Да.
Качвай се.
Какво правиш тук?
- Жорж те издирва.
Кажи му, че всичко свърши. Сега изчезвай!
Няма да се виждаме известно време.
Ето адреса.
Той ми е добър приятел.
Това е домашният му адрес.
Вземи го.
Ще разбирам от него как се справяш.
Това е невъзможно.
Ако имаш нужда, ще ти давам пари.
Той е наясно със ситуацията.
И ще ти помогне.
Вече знае всичко за теб. По-точно, всичко, което знам аз.
Имам нужда само от теб.
Трябва да съм сигурен в това.
Парите ми, домът ми, жена ми... мен?
Да, теб! Само теб!
Вече не ме разбираш.
Какво да правя?
Винаги си се опитвал да ме избягваш, нали?
Дори когато се правеше на сомнамбул.
Искаше да ме впечатлиш ли?
Да.
- А защо постъпи така с Валентина?
Не знам.
- Затова пък аз знам!
За да ме нараниш още.
Да.
Въпреки че всичко е точно обратно.
Стой.
Хайде, идвай.
Етиен!
Отново се срещаме. Хайде, ела.
Нямам какво да ти кажа. Разкарай се!
Не отивайте.
По-добре гаджето ти да не чува това, че ще се разстрои.
Добър вечер.
Какво мило момче.
Етиен, внимавай! Бягай!
Не отивайте там.
Руди!
Да изчезваме!
- Руди!
Хвърли пистолета. Не го прави.
Хвърли пистолета.
Жан...
превод и субтитри НИКЧО