Modern Family - 08x11 (2016) Свали субтитрите
- Ще го държа. Специален подарък е.
Хладилник за вино. Неръждаем, с две зони - за бяло и червено.
Не нея не й пука. Както и на отчето. Отец Боже-колко-си-секси.
Какви устни, а?
- Уместно ли е?
Нас никога не си ни носил с такава гордост.
Преди 30 години не сложих гардероби на леля ви Беки безплатно.
Семейството реше, че съм стиснат. Викаха ми Скръндзата.
Да видим какво ще каже Брайън за това, което сп. "Ескуайър" нарече
"последният винен хладилник, който ще ви трябва".
Скръндза. Може ли просто да намерим бара?
Би било странно да кажа "не", нали?
Майка на… шата.
- Какво прави тя тук?
Дори няма родствена връзка с тези хора!
Ти, аз, мама и татко, сами. Без Глория да попива омразата.
Защо ли се боя?
Защото си спомняш всеки случай, завършил с татко,
шепнещо-крещящ в ухото на мама: "Ще се успокоиш ли?".
Докато тя си размахва чековата книжка.
Не искам да сме семейството, дето прави сцени. Отново.
Татко няма да си тръгне без наградата "герой на Си Ен Ен",
така че дай всеки да поеме по един родител, и да ги държим надалеч?
Най-добрият ни шанс за един безоблачен ден.
Може ли да не се караме за…
Мамо!
Мичъл!
- Здравей.
Така се радвам да те видя.
СЪВРЕМЕННО СЕМЕЙСТВО Сержантът и Грахчето
Взех карта на кампуса. Колежанското ми братство има филиал тук!
Имам право да ползвам тоалетната на първия етаж и да подпиша фризби.
Готино.
Здраво ги опъваш тези ластици.
Само изгарям малко излишна нервна енергия.
При тура нали не задават въпроси?
Люк, аз, Глория и Мани ще ходим на тур в колежа!
Безопасен колеж за Мани, но Люк едва ли ще се класира,
което не се отразява добре на самочувствието.
Но като бивша мажоретка не съм изгубил дарбата си да повдигам духа.
Макар че тялото ми вече не може да изпише "Н".
Страхотно упражнение.
Не!
- Извинявай! Направих нещо лошо.
Мани си подремва и аз му сложих прасенце в леглото!
Откъде го взе?
- Помниш ли онези фермери?
Ще се учудиш на какво са готови за няколко тлъсти бакшиша.
Какво чу ти?
Какво е това?!
- Прасенце!
Само да си видиш физиономията!
- Защо го направи?
Мани, не бъди толкова спечен! Подготвям те за колежа,
за да можеш да се впишеш там и да имаш нови приятели.
Идеята ми дойде, като гледах "Животинска къща"…
Колежът е за висше образование, не за тъпи шеги.
Зубрач!
Ето я и нея!
- Здравейте, мадам.
Не мога да ви дам нищо безплатно.
- Да си вървим.
Чакай. Леле, тя е.
- Коя?
Русата, ето там, с готиното сако.
Ако е тази, която си мисля, я мразим много силно.
Снощи бях ограбен. Точно така.
Бях на балетния рецитал на Лили
и очаквах първото соло на моето бебче.
Ето, започва.
Този момент си струва всеки цент от двете хиляди долара за уроци.
Какво?!
Не виждам. Не казаха ли "без снимане"? Извинете! Госпожице?
Видя ли само?
Тази ужасна жена ме ограби от момента на бащина гордост
и ме принуди да лъжа дъщеря си.
"Прекрасно танцува, Лили!" Но така ли беше? Нямам представа!
Защо не я зашлеви? Словесно. Могат ли гейовете да бият жени?
Не! Можех да я напсувам,
но наглата егоистка си тръгна веднага щом дъщеря й приключи.
Надявам се, че тук няма правило да не се вдигат скандали.
Не сме го сложили чак на табелка, защото… сме цивилизовани, нали?
Аз се подчинявам на по-висши закони.
Върни се! Базираш целия скандал
само на главата на човек, видяна отзад в тъмното.
Знам, че така разпознаваш бившите си гаджета…
Прекрасна шега, която смятам да пусна на Мичъл,
но все пак не прекалявай.
Мамо, не знаех, че ще си тук.
Не го планирах…
Не съм виждала тези хора от развода…
Новият ми мъж трябваше да работи и си помислих: "Напиши нещо, Диди".
Сам ли си, или…
- Прекрасна рокля!
Намерих я в багажника на една кола, която купих.
Момент, мамо. Есемес от Кам.
Задната част на нечия глава и въпрос: "Тя ли е?".
Нямам представа какво говориш. Емотикон - целувка.
Извинете, може ли снимка? Скъпа!
Татко, много мило. Наистина ли?
Ако се разделим, ще остане свидетелство.
Не се ядосвай.
- Шегуваш ли се?
Тя изчезна! Обувките й са безшумни.
Ето те!
Я, първото ми семейство.
- Каква изненада!
Май Брайън ме е поканил заради онова лято, когато го приютихме.
Помниш ли как те хванах да пробваш бельото на Брайън?
Не, как изобщо… Мамо!
- Само четиримата ли сме?
Къде седиш? Мога да те изпратя до масата ти.
Бих постояла с вас. Не познавам никого на масата си.
Глория не е тук.
- Благодаря ти, Джей.
Забавно е. Бандата е отново заедно.
Шампанско?
- И още как!
Ще взема подноса.
Приемът стана по-труден. Влизат само 4-ма от 10-има кандидати.
Успявал си и при по-лоши прогнози. Не те ваксинирахме до 6-годишен.
Университетът се гордее с известни имена, учени, журналисти,
както и един доста известен драматург.
Представи си колко курабийки щяха да продадат,
ако ги наричаха "Доста известните пратеници на Амос".
Вързах ти връзките заедно.
- Какво ти става?
Ако не можеш да се смееш на себе си, ще станеш прицел.
Щури колежански шеги!
Синът ми разработи финансова апликация, която заинтригува
"Джей Пи Морган", и иска да работи в тази посока и от колежа.
Няма проблем. Много студенти работят, докато учат.
Стефи?
- Какво правиш?
Синът ми е известен скачач на трамплин - аматьор.
Имате ли тренировъчно съоръжение,
за да продължи той заниманията си с приложни пружиниращи изкуства?
Не разбирам…
- Имате ли трамплин?
Един малък в детския център.
- Няма малки трамплини…
Да продължим. Всички, насам!
Питай я дали е била на рецитала и я наругай, ако каже "да".
Тя ще усети конфронтацията и ще отрече.
Хората винаги познават, когато тръгна в атака.
Разширени ноздри?
- Не.
Вена на челото?
- Петна по врата?
Само да ви кажа, че и двете се превръщате в майка си.
Добре. Нов план.
- Какво правиш?
Ако има видео от рецитала на Лили, ще знам със сигурност, че е тя.
Ще си го изпратя по мейла и ще го изгледам нормално.
Аз вероятно ще съм на работа.
Още не съм определил датата. Има парола.
Естествено. Дай ми го. Тя поръча поничка с пудра захар…
Отпечатъците са на 8, 5, 3 и 1.
Гениална си.
- Учех диференциална топография,
а сега рисувам листенца в млечна пяна за възрастни скейтбордисти.
Тя се връща.
- Какво?! Връща се.
Оставих си айпада на масата и някой го е взел.
Боже! Аз не съм…
- Не си какво? Вършила работата си?
Не че си много заета…
Извинете. Да не говорите за този айпад в чантата там?
Боже. Каква патица съм.
Нервна съм заради тъпата среща с непознат. Не биваше да я приемам.
О, не. Вие не сте Ричард, нали?
Аз съм Ричард - непознатият във вашата среща. Вие сте Ана.
Не съм ли ужасно лоша?
- Точно това ще открием.
Шегувам се! Моля, седнете!
Дано да е тя. Отвратна е. Искам той да й се накрещи.
Тук съм за среща с непозната, но моят приятел не ми даде снимка.
Знам само името й. Да сте сервирали на някоя Ана?
Това е щуро. Ана, поздрави…
Ричард.
- Да.
Не искам да съм директен,
но Ванеса пропусна това колко сте красива.
Какво ли не съм правила, защото ми казват, че съм красива.
Направо ще си помислите, че не съм.
През 1986 г., точно се връщахме от сватбата на сестра ми Биби,
за пръв път сънувах, че те убивам.
Мичъл има смешна история, която не отваря стари рани.
Как Кам се ядосал много на танцовия рецитал, нали?
Много се ядоса.
Не, беше 1987 г. И закъснявахме,
заради онази глупост, дето ме накара да правим, "Ръце през Америка".
"Ръцете" беше в 1986 г. и ти държа ръцете на човек,
който беше държал за ръка Уили Нелсън.
И за какво това? Даваш на някого сандвич в Сан Франсиско,
и той се предава от ръка на ръка, докато стигне до дрипльо в Бостън?
Гладът, да. Определено е кауза. Мичъл е на диета.
Какво можеш да ядеш сега?
- По-малко.
Виждам как се опитваш да контролираш всичко…
Трудно е.
Понякога е стегната като камилски задник в пясъчна буря.
Изглежда агресивно.
Ще ме извините ли, за да ида до тоалетната?
Да, мен също. Веднага се връщам.
Не ми се затваряй в черупката, както като бяхме деца.
Няма аз да поемам целия огън, докато ти се криеш в стаята си.
Защо седим заедно?
Ще дойдеш с причина да отведеш мама на нейната маса.
Може с някакви гейски номера?
- Прекрасна си.
С моя анализатор на сънища осъзнах, че не съм искала да те убивам.
Искала съм да убия онази част от себе си, която е гневна.
Аз бях нетактичен грубиян.
- Недей така.
Много хубави моменти имахме!
- И още как, Грахче.
Какво става, бе?
И накрая - нашата камбанария. Ще се видим довечера на забавата!
Искаш ли нещо забавно? Следвай ме.
Гледай!
- Камбана?
Не просто една. Цяла серия камбани, които заедно правят
гениален инструмент, познат като карильон.
Една сладурана на име Гретхен ме качи в камбанарията си
и ми показа някои движения, които осъзнавам, че звучат сексуално.
Не. Ти така си говориш.
Гретхен имаше цяла редица камбани като тези. Високо е!
Може би и ти ще можеш. Да се запишеш в курс по…
Да изуча всичко това за три месеца?
Ти учиш бързо! Фокусите например. Имам вкъщи филмче как вадиш
невероятно дълго въже мокри салфетки от пелената си.
Бил съм в пелена на 5 години. Не е точно знак за "бързо учене".
Можеш всичко, което решиш.
Защо?
Сигурно сега всичко е с компютри.
- На кого му дреме?
Мразя да правиш така.
- Изглеждаш ядосан. Така ли е?
Все едно не ме чуваш!
- Не те чувам. Чакай, не говори.
Давай сега!
Престани да ми казваш колко съм страхотен, когато не е истина!
Не виждаш ли напрежението?!
- Не си тръгвай от… мен!
Как така ще си на 36 г.? Изглеждаш изумително млада.
Номерът е да не се усмихваш силно.
- Забавна си.
Не го очаквах от сеизмоложка.
Как навлезе в тази наука?
- Лесно ми се удава.
Гледам хората и веднага познавам кой сайз са.
Те ми викат: "Аз съм Ел". Кого лъжеш, ма? Хикс Хикс Ел си.
Ето я салфетката.
- Благодаря. Метнах те.
Шегувах се за сайза на дрехите. Истинската причина
да изучавам земетресенията е, защото обичам природата.
Това обяснява и интереса към орнитологията ли?
Госпожице, може ли още една… Да.
Ангелите са готини, но не толкова, колкото… птиците!
Обичам птици.
Обичам майка си, но нейните нужди са винаги на първо място.
Познаваш ли такъв човек?
- Май да.
Какво говорех за нея?
- Въпросът беше: "Какво прави снощи?".
И той още си виси.
- Извинявай.
Бившият ми мъж. Той сякаш не може да гледа сина ни
повече от три часа, без да зададе някакъв тъп въпрос.
Син ли имате?
- Любовта на живота ми.
Тежко прие развода. Той е… различен.
Креативен и чувствителен. Много го закачат в училище.
Слава богу, че ходи на балет.
Усещам, че само там виждам истинска радост на лицето му.
Знаех си. Ти си най-лошата!
- Извинявай?
Аз не съм Ричард, а бащата, когото ти ограби от солото на дъщеря му.
Надявам се причината
да поставиш своето дете пред моето да е била добра,
но все пак!
А ти си маниак и съм благодарна за това,
защото това беше една от най-ужасните ми срещи изобщо.
Хората мисля, че котките са малко дръпнати, но моят…
Ще те спра дотук. Аз не съм Ана и това няма да се случи.
Имах това чувство.
Може ли да се снимам с теб и да казвам, че сме били гаджета?
Какво?! Не!
- Права си.
Просто си толкова красива.
- Добре, идвай тук. Госпожо?
Ще закъснеем за забавата.
Казах ли, че таймаутът ти е приключил? Обратно на леглото.
Извинявай? Край с шегите. Исках малко да се посмея с теб.
Забравих за това!
Излизай!
Трябва да говорим!
- Няма за какво.
Няма да идваш на това парти. Отивам сам.
Аз също.
Пробутва ми тъпия курс по камбани - още едно нещо, което не умея.
А майка ми отнася с мен като в някакво японско тв шоу.
Добре! Печелиш! Печелиш и за най-лош родител, и за колежа.
Забавлявай се, докато аз рина акано в някакво място за риене на акано.
Защо изобщо дойде тук тогава?
Може би защото е единственият колеж, в който можем да влезем и двамата
и така нещата са по-малко плашещи!
И аз само затова кандидатствах!
- Тогава защо се караме?
Ще ходим ли на партито?
- Да, ще си сложа шапка!
Исках Люк да вдигне малко гребена. Да го поразвеселя.
Може би прекаляваш. Казваш му, че може всичко,
а когато той не успее, чувства, че те е разочаровал.
Никога не би ме разочаровал.
Люк е сладък, но не знае много неща.
Трябва да го окуражавам, но не и прекалено много.
Иронично, защото позата "окото на иглата" ми беше коронна.
Прави се от седем души…
- Не ме интересува.
Искам да науча Мани да приема шегите.
Има разлика между "шега" и да изкрещиш "перверзник",
преди да го блъснеш в женската съблекалня.
Забавно беше. Но си счупих токчето, докато затисках вратата.
Колежът е голяма промяна. Искам да я преживее леко.
Той или ти?
Той ме изоставя за пръв път в живота ми.
Била съм омъжена, разведена, живяла съм и тук, и там.
Карах такси, спечелих "Търсене на звезди".
През всички промени в живота винаги сме били заедно.
Като партньори.
Ако преходът не е лек, ще бъда много тъжна.
Знам. Кофти е.
Дано бъдат достатъчно досадни
до края на годината, за да си готова за раздялата.
Ще му върна хармониката.
- Само така.
Ето ти половин пържола. Аз ще взема половината от рибата.
Понякога трябва да лъжа артериите си.
Не знам какво правиш, но изглеждаш прекрасно.
Ти също. Сега няма опашка на бара.
Да ударим по един Роб Рой?
- Спомняш си, Сержант.
Беше единствената напитка, която задържах като бременна.
Кои са тези хора?
- Сержантът и Грахчето.
Два прякора, които не бях чувал. Не вярвам в тази любезност.
Като лилавото небе преди буря. Красиво е, докато осъзнаеш,
че птиците са тревожни и мравките вървят в кръгове.
Нещо ми е зле на стомаха. Ще изляза на чист въздух.
Този път няма да избягаш.
- Пусни ме, диктаторке!
Сядай долу. Ще страдаме заедно, като семейство!
Не ми разпъвай сакото! Едва се върнах в тясната кройка!
Всичко наред ли е?
- Да.
Не, разбира се. Да, вдигни го.
- Какво става?
Тя ме блъсна.
- Той се подхлъзна, падна.
Правиш сцена. Страшна излагация е.
Днес беше много груба. Генерал Патън командари тук.
Тази е като картонена фигура, която само пие вино и пъшка.
Не съм те отгледала такава.
- Извинявай.
Не, всъщност точно такива ни отгледахте.
Сега се държите странно.
- Какво говориш?
Кои са Сержантът и Грахчето
и къде бяха те, когато растяхме?
Ако тези двама души ни бяха отгледали, щеше да има място
за емоциите и на други хора. И някой нямаше да се свие в себе си.
А някой друг нямаше да се опитва да командва целия свят,
защото не може да контролира хаоса в дома, където расте.
Всички знаем, че това е нейният проблем.
Какво ще кажете за себе си?
Не грешиш.
- Истина е.
Още веднъж.
Не се държахме добре, когато бяхме женени.
Съжалявам за това.
- И аз.
Мислехме, че стоим заедно заради вас, но може би
сме ви накарали да живеете дълго с двама нещастни души.
Но сега сме щастливи.
Затова можем да се върнем към старата си същност.
Не ви дадохме дома, който заслужавате,
и съжаляваме за това.
Имаше и щастливи моменти.
- Не беше само лудницата.
Слушай.
- Ясно е, нали? Може ли да вървим?
Да. Разбира се.
Какво чухме, а? Извинение.
Не очаквах някога да ми стане толкова добре.
Харесва ми да ги виждам щастливи.
- Да.
Ама си и ти…
- Млъкни. Емоционален съм.
Знам.
Майко мила! Лудница! Помня те!
Липсва ли ти да си хостеса?
- Още правя по някое шоу на яхта.
Така оставам в бизнеса. Ето как грабнах договора.
Това си пак ти!
Превод МИЛКО СТОЯНОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО