The Missouri Breaks (1976) Свали субтитрите
и ДЖАК НИКЪЛСЪН
в американския филм
ПО МИСУРИ
Участват още РАНДИ КУЕЙД
ФРЕДЕРИК ФОРЕСТ
ХАРИ ДИЙН СТАНТЪН
ДЖОН МАКЛАЙАМ
ДЖОН РАЙЪН
САМ ГИЛМАН
и КАТЛИЙН ЛОЙД
Музика ДЖОН УИЛЯМС
Оператор МАЙКЪЛ БЪТЛЪР
Сценарий ТОМАС МАКГУЕЙН
Режисьор АРТЪР ПЕН
Когато за първи път видях тази земя,
беше покрита с бизонска трева, висока чак до стремената.
На втората година вече имах 8000 тексаски говеда
и 3500 тома английска литература в библиотеката си.
Тогава откривахме недамгосаните говеда
и ги деляхме поравно.
Нямаше кавги за тях като в днешно време.
Но сега имате много добитък.
В началото загубите бяха 2% годишно. Сега са 7%
само от кражбите, а да не говорим за измрелите през зимата,
при раждане или издавилите се през пролетта.
Колко човека сте?
Г-н Бракстън, те държат муниции в кончовите от ботуши на седлата.
Пит, не дразни човека щом не те закача.
Просто ми се ще да знам цялата истина.
Е, тази земя е много красива.
Да, сър. Наистина е красива.
Сега го усети с пълна сила, нали?
Да.
Дано тия хубавици не почернеят от слънцето.
Обичам ги бели като тесто!
Дами!
Готово ли е всичко? – Готово е, Пит.
Кой ще подкара коня – ние или ти?
Аз, сър.
Казваше се Сенди Чейс. Бил дошъл от Род Айлънд с армията.
Беше 24-годишен.
Миналата година сме загубили 7% добитък
между пролетта и есенната разпродажба заради крадците.
Винаги споменаваш процента. Чудя се защо?
За четвърти път съм в граничен район и ги знам какви са.
Нямах и 18 години, когато се озовах при златните залежи.
Бил съм в Златното дере и съм ходил чак до Южна Америка.
Тия говедари по Мисури са голяма сбирщина. Бръснари от Минеаполис,
разорени фермери, скандинавски мелези, ловци на вълци и дървари.
Чираци мошеници, салджии, отровители.
Дай им възможност и ще опропастят всичко!
Смаяна си от моята арогантност, от това, че дори не го съдихме?
Ще трябва да го преглътнеш.
Положението ни едва ли би могло да бъде по-лошо!
Миличка, извади ми пак "Тристам Шанди", моля те.
Татко.
Извини ме.
Проломите на река Мисури Монтана
Е, как мина, Том? – Като по ноти!
Всички останали се върнаха миналия ден.
Докарах 14 глави първо качество!
Сериозно?
Здрасти!
Как беше в Уайоминг? – Хубаво.
Бях два дена в Кей Си и гледах да не се мешам с престъпници.
Вече толкова пъти са ограбвали "Юниън Пасифик",
че мястото е заприличало на сборище на пазители на закона.
В Кей Си има двама от агенция "Пинкертън" и мисля,
че единия от тях беше легендарният Чарли Серинго.
Да не би да разправяше, че е каубой от границата?
Не помня. Каза, че знае мексикански.
Значи е той.
А ти как разбра, че е детектив?
Жената на един фермер искаше да спи с него,
а той все й отказваше. – Луд за връзване!
Е, аз се погрижих за нея. – Така ли?
Точно така. И се забавлявах чудесно, благодаря.
Пренощувах в Мартинсдейл. Не ми дадоха на вересия в бардака,
та си гушнах едно бузесто момиче от групата на един тъпанар.
И как беше?
Като швейцарски часовник. Повтаря едно и също движение.
Значи Сенди, а? – Да.
Няма го вече Сенди. Мъртъв е.
Дясната ръка на Дейвид Бракстън – как му беше името, Кери?
Пит Маркър. – Хвана го и го обесиха.
Проклятие!
Знаех си, че нечие стадо не е било в онова заграждение.
Малкия Тод беше в града. Всички са присъствали.
Как се държа Сенди? – Доста мъжки.
Но го обесиха на една топола и той... малко...
Какво малко?
Погърчи се, докато издъхне.
Бракстън бе там, облечен в костюм. Приличаше на Бог!
Да му се не види, когато се запознах със Сенди...
Чуйте само: когато се запознах със Сенди, той крадеше сам.
Яздеше едно крадено кавалерийско пони и имаше едно куче...
Когато убиеше някое говедо, отрязваше белега му
и го даваше на кучето. Казваше, че за да го осъдят,
трябва да затворят кучето и да ровят в лайната цяла седмица,
преди да успеят да открият белега!
Леля ми имаше перачница в Сейнт Пол.
Един китаец я удуши, докато си къпеше кучето.
Много е лесно да пукнеш, много!
Е, и Сенди пукна. Той бе единственият смешник сред нас.
Във всяка група трябва да има по един шегаджия.
Не може да се прекарват толкова много откраднати коне
през открита местност. Не може, и това си е.
Какво да направим, Том? Да отворим сергия
и да продаваме крадени коне под тезгяха?
Не. Трябва ни ранчо по средата на територията,
за да има къде да ги прехвърляме.
Е, това е направо страхотно! Ама нямаме ранчо!
Нямаме и пари! Единствените ни коне са там отвън!
Не можем да ги прекараме през Мисури без да се разбере.
Хайде да оберем "Норт Пасифик" и да купим ранчо!
По-добре да оберем банка!
Ако ще ни бесят за конекрадство, по-добре да обираме влакове!
Ами идете при контрабандистите –
там ще намерите хора за такава работа.
Преди една-две години щяха да пъхнат Сенди в затвора
да тъче конски поводи.
Времената май се променят.
Маркър ще остави Сенди на гаргите цяла седмица, преди да го свали.
Веднъж работих за тоя кучи син – събирахме добитък в резервата.
Вярно, ще остави Сенди да си виси на дървото.
Когато се биехме в Канзас, имахме междинни пунктове навсякъде.
Прехвърляхме един мой братовчед по цялата територия от Медсин Три
до топлите извори в Ню Мексико. Беше по-бърз от телеграфа.
Две годинки детективите душиха по площта,
която изминаваше за седмица.
А когато го откриха, вече лежеше в гроба си в Чама.
И защо е трябвало да го местите толкова често?
Правеше номера с карти.
Ясно!
Накрая направи номер с карти на един негър в Чама
и оня го удуши. – Разбирам.
Защо да не сложим тоя междинен пункт под носа на Бракстън?
Много по-добре, отколкото да пращаме по три-четири коня в Канзас.
Сега там законът пипа доста здраво.
Но идеята на Малкия Тод ми хареса – да оберем влак!
Уморен съм, Кал.
Ще си лягам. Утре ще се позабавляваме.
Жалко за Сенди.
Хайде, мърдай натам! По-живо!
А сега откачи този вагон! Шавай!
Не съм сигурен, че мога да го направя!
Просто слез долу и издърпай лостчето!
Аз съм по багажа, не разбирам от механизми!
Извади парите! Как се казваш? – Нелсън.
Добре се справяш, Нелсън. Ако свършим работата,
можеш да разправяш, че Джеси Джеймс те е оставил жив!
Вие не сте Джеси Джеймс.
А ти не си Чарли Серинго. Просто ми дай парите, Нелсън!
Не ми е разрешено да ги пипам! – Дай ми проклетите пари!
Леле!
Недей да виниш мен сега! – Теб ще виня, разбира се!
Дотук бяхме с влаковете! Ясно?! – Всемогъщи Боже!
Приключихме! Никакви влакове повече, Тод!
Просто не искам да виниш мен!
Страхотно! Тук е фрашкано с пари!
Пипнахме ги!
Трябва ли ти помощ? – Просто ги събери, по дяволите!
Ама те са по един долар! Том, банкнотите са еднодоларови!
И къде да сложа всичките? – Не ме интересува. Просто...
Господи, не е ли ужасно?
Следващия път като отвориш дума за влакове, ще стане и по-лошо!
Вие май сте нови в занаята?
Оценявам загрижеността ти, Нелсън!
Да ги съберем всичките!
Хей, гледайте, във водата плуват десетачки!
Влизай вътре, Тод! Във водата! Събери десетачките!
Малък Тод!
Не ми се пречкай!
Събрахме каквото събрахме, хайде да се махаме!
Добро утро, скъпи мои!
Хайде, Сай, ще ги видим пак в църквата!
Мисля, че всички вие, трудолюбиви граждани,
имахте време да обмислите настоящия случай.
Ето го Бракстън. – След като го разгледах подробно,
вече се чувствам достатъчно уверен да произнеса присъдата,
която, разбира се, трябва да бъде одобрена и от вас!
Мисля, че най-малкото, което можем да сторим с този негодник,
е да го изпратим в областния затвор. – Той ни сътрудничи
поне колкото и всички останали, които сме съдили тук.
Не ти ли прилича на Господ?
Някой ще каже ли на колко дни затвор можем да го осъдим?
Май в закона е указано съвсем ясно! – Как ти се вижда от 10 до 20?
Горе-долу добре. Кога ще мога да изляза пробно?
След около две седмици.
Имаш ли да кажеш още нещо на съда, преди да изтърпиш наказанието?
И, ако съдът ми позволи, нека бъде нещо колоритно.
И без това животът на границата не е особено интересен.
Ще кажа само...
Това може да ви се види неподходящ начин да си известен,
но не ме е срам, че ограбих влака,
че взривявах мостове, обирах банки...
или пък за безразсъдната ми стрелба!
Не се срамувам и че пропилях откраднатото по гуляи!
Защото просто съм си такъв!
Но като благодарност за съдействието ми, отсега нататък
бих искал всички да ме наричате...
"Самотния хлапак"!
Особено пред външните хора тук на Запад!
Хайде, стига толкова! Да идем в бара и да се напием!
Не съм танцувал така, откакто бяхме в Чикаго!
Аз съм Том Логан.
Искам да ви поздравя, сър, за присъдата ви над оня мошеник.
Това е дъщеря ми, Джейн. – Здравейте.
Казаха ми, че трябва да се обърна към вас, г-н Бракстън.
Неотдавна продадох бизнеса си с домакински прибори в Шонкин Рейндж
и мисля да си купя малко ранчо.
Толкова сте преуспял, че нека е близо до вас, та да ми излезе късмета.
Ранчото на Кенън е за продан. Не е голямо, четири участъка
и малка къщичка. Около нея има заграждения.
Но се напоява добре и подслонът не е лош.
Собственикът му живее в града, има бъчварница
в края на главната улица, до конюшнята.
Чух, че сте имали проблеми с крадци на добитък.
7% загуби годишно.
Трябва да ви предупредя –
първата година това може да ви съсипе.
Разбрах, че се е наложило да обесите някого?
Да, направих го.
Сериозно нещо.
Какъв беше – някакъв отчаян бандит ли?
Не. Беше крадец. И сигурно имаше
хиляди основателни причини, задето е стигнал дотам.
Най-важното е, че сложихме край на мъките му.
Не мислите ли, че крадците трябва да се бесят, г-це?
Не, сър, не мисля! А вие? – Разбира се, че трябва!
Как иначе ще има ред и законност?
Я виж ти! Май все пак ще успеете да купите ранчото на Кенън
и да подхванете търговия с говеда. С това отношение към човешкия живот
можете да станете един от бароните на тази прерия.
И да поместят снимката ви на първа или поне трета страница
на всички вестници в Чикаго! А за рождения си ден
ще си поръчате бъчва замразени миди, като останалите екзекутори тук.
Хаплива сте, госпожице.
Трябваше да видите лицето на онзи младеж. Не издъхна бързо.
Едва ли бихте могли да си представите лицето му.
Не искам да слушам за това, госпожице!
Благодаря за информацията, г-н Бракстън.
Ще отида в бъчварницата и ще поразпитам г-н Кенън
за четирите участъка. Приятно ми бе да се запознаем, г-це.
И да не кажете на Том! – Мамка му, сега съм по-добре!
Истината ви казвам! – И аз!
О, Господи! Още ли не сте го свалили?!
Свалихме го!
О, Пит! Господи! Убили са помощника ми!
Къде се губите бе, дръвници? Я дръж това.
Отиваме да се поразходим.
Искам да ида в бардака, да играя карти и да се напия!
Можем да го свършим и по-късно! Не сте ли горди, че сте собственици?
Купих ви чисто ново ранчо, не искате ли да го огледате?
Щом го притежаваме, можем да идем по всяко време!
Да поиграем карти и да чукнем нещо! Хайде към бардака!
Е, май ще трябва да избирате, защото парите почти свършиха.
Не може да са свършили! – Но е така, и се радвам!
И аз се радвам! – Защо?
Защото обирите на влакове са...
Ако продължим с влаковете, подире ни ще тръгнат детективи.
Ако това стане, можете само да броите дните до обесването си.
Пак казвам да оберем банка! Да обираме влакове и банки!
Добре де, да вървим в бардака!
Дошли сте да се забавлявате?
Точно така. – И как по-точно?
Ами...
Имате ли момичета?
Върви, Сай!
Момичетата ще ви придружат до стаите за забавления.
Тия панделки ми харесват.
Някой иска ли да хапне нещо?
Ето кого искам! Ела горе с мен!
Хей, по-леко, моля те!
Къде е закръгленката? Къде е... о, да!
Не са ли лика-прилика, а? Също като теб и коня ти, Малък Тод!
Ще си платиш за това! В родния ми град ме смятат за опасен човек!
Там човек му излиза лошо име, дори ако пуши царевични влакна!
Кери ще остане на реката, но някой трябва да наглежда тук.
Едно ще ти кажа: няма да съм аз!
Пипнах те!
Харесва ми това място, Кал.
По-хубаво е като е тихо!
Кери, не хвърляй така инструментите, моля те!
До 18-тата си година живеех в такова ранчо и работех за чичо си.
И се претрепвах от работа.
Единственото ми развлечение бе... едно куче.
Десет години си го гледах.
А той взе, че го застреля,
защото близнало една буца масло.
Тъй че преспах там още една нощ,
убих бика му за разплод
и отмъкнах де що коне имаше, даже и един бегач, който продадох
като женско пони на един индианец с ранчо.
На косъм бях да му светя маслото,
съвсем малко остана да пръсна мозъка на тоя кучи син!
Е, аз не съм имал такова минало. Но не съм имал и каквото и да е.
Родителите ми мечтаеха за такова ранчо.
Бяха добри хорица и аз гледах на света с техните очи.
Разбирам. Но като се позамислиш, такова ранчо иска много труд.
Занимавате ли се и с поправки, госпожо?
Не.
И няма да кърпя ризите, дето си ги скъсал на бодливата тел.
Вземи си ги!
Сай, започнал си да приказваш като същинска старица!
Я да вземем да й скочим на тая баба шивачка!
Скоро, момчета, ще се научите да се държите добре с мен!
Хайде! Ще те убия бе!
Никой дори не опитва – страх ги е от кавалерията.
Конете имат доста слаба охрана.
Пак ли ще ме придумваш за Канада? – Точно така!
Кавалерията плаши и мен, Кал.
Всички ги е страх! Точно затова ще бъде много лесно!
Индианците няма и да припарят!
Можем спокойно да отмъкнем всичките 60 понита!
И всички са с печата на канадското правителство?
Не и след като ги докараме до Мисури за малка промяна.
Но има и още нещо, нали?
Да, така е.
Някой трябва да остане тук.
Но няма да съм аз!
Трябва да остане един от двама ни и ще ти кажа едно:
ти си направи кефа с оня влак, а аз тук усмирявах диванетата!
Аз отивам в Канада и точка!
Така.
Значи трябва да остана на тоя къс земя? Проклятие!
Направо не е за вярване!
Та вие ще се загубите бе, тъпаци!
Пит Маркър бе дясната ми ръка, незаменим човек, много корав.
Можеше да обязди кон по-добре и от най-опитния ездач!
С каквато и работа да се захванеше, винаги я свършваше.
Той бе олицетворение на американския Запад
в дните на бурната му младост.
Извинете ме.
Ли Клейтън. – Боже мой, как ме изплашихте!
Видях само коня ви. – Да, само него трябваше да видите.
Тук ли е собственикът?
За кого да предам?
За Ли Клейтън. Нали ви казах.
Имам къса памет.
Добре, ще предам на татко за вас, а после ще се върна към онова,
което вършех преди номера с коня.
Предайте му за Ли Клейтън от Медисин Хет, Уайоминг.
Дошъл съм по работа. Запомнихте ли?
Да!
Влезте! Очаквах ви.
Мислех, че ще съм много по-уморен,
защото изминах цялото разстояние, спирайки само за лека дрямка.
Знаете ли, имате чудесна колекция от книги, сър.
Така е. – Наистина е прекрасна!
Но не им отделям достатъчно време. – Аз съм на мнение,
че трябва да се купуват само книги, занимаващи се с доброто и злото.
Как иначе бихме открили Рая сред звездите?
Така е. Заповядайте.
О, сър, съжалявам, че ви обезпокоих. Не знаех.
Господа... Робърт Ли Клейтън!
Разбрах, че сте обесили крадец, но не сте научили
къде са скрили стоката. Защо?
Не пожела да каже, а му предстоеше да умре.
Разбирам. Значи сте се отнесли снизходително към него.
Напротив! Нали го обесихме?
Проявили сте снизхождение!
И в резултат този нещастен човек е загубил живота си!
Но моля ви, това е нечувано!
Махнете ръцете си, моля! И разберете, че горкия човек
е загубил живота си заради вас!
И ако ме бяхте поканили по-рано, това нямаше да се случи!
Трябва да ми дадете време да помисля.
Ще пусна коня си да пасе, а после ще измия тялото си.
Госпожице, искам да изключите от диетата ми единствено
зелените връхчета на цвеклото и бамята.
Дами и господа, извинете, но имам ужасен зъбобол.
Какви бяха тия приказки?
Този човек идва с отлични препоръки от всички собственици в Уайоминг.
Увериха ме, че е един от най-добрите регулатори.
Значи вие сте го поканили тук? – Точно така!
Те убиха най-верния ми човек и искам да си платят!
Винаги съм се чудел как изглежда Ли Клейтън.
Или на какво мирише! – Винаги съм мислел, че е дребен!
Казват, че носи на седлото си карабина "Крийдмор",
с която улучва цел на разстояние 500 м!
Никога не носи кобур на кръста, което значи, че убива на място!
Да, наистина мирише на гроб!
Няма жена, но винаги ходи спретнат!
Не един крадец си е казал молитвите, когато е усетил
миризмата на лавандулови соли за баня от шубрака.
Ще го подуша дори и в маслинова горичка!
Татко, искам да знам как... – Не сега, Джейн! Тихо!
Върн, раздигай! По-живо! – Добре, добре!
Адиос, приятелчета! – Ще ти изпратим картичка от Канада!
Кал, хайде да отидем двамата в Канада!
Не, Кери, трябва да наглеждате къщурката. Том не мрънка, нали?
Ще се видим след няколко седмици, Том!
Ще се върна, Бък. Не се тревожи.
Добро утро, госпожице!
Добро утро, г-н Логан. Значи купихте вече ранчото?
Да, госпожице. – Е, значи донякъде сме съседи, а?
Накъде сте тръгнали? – Малко на разходка.
Може ли да ви придружа? – Не.
Защо не?
Ей така. Просто не искам придружители.
Хайде де! Дайте ми възможност! – Да ви дам възможност? За какво?
Знаете ли, ще се възползвам от случая и ще ви се обидя!
Защото ако в тази област има някой, който има право
да се мисли за достоен компаньон,
това е стоящият пред вас!
Е, ако сте толкова достоен, какво правехте в бардака?
Кой пък ви го е казал?
Мери О'Конъл – дребничката блондинка, за която сте платил.
Е, дано само това да е казала.
Каза ми всичко. Тук сме доста жадни за новини.
Цял живот слушам разговори за трева. – Че какво й е на тревата?
Самюъл Джонсън е казал: "Тревата си е трева, а сега ми разкажете
за някое човешко същество." – Това въобще не го разбирам.
Означава, че и той като мен е бил отегчен от природата.
Миналата година тук беше известен художник пейзажист.
Изрисува поне 10 кв. мили платно и нито едно човешко лице!
Де да беше тук, за да нарисува лицето на онова момче,
висящо на въжето тъй живописно! Розовият език и бялото му лице
щяха да отиват чудесно на зеленината на Монтана!
Щеше да стане една от най-хубавите илюстрации за банков календар!
Е, успяхте. Ето мястото, където отивах,
а вие още сте с мен. Упорит млад собственик сте.
Просто знам какво искам.
И какво искате?
Исках да кажа, зная какво е, когато искам нещо.
О, хайде! – Какво "хайде"?
Защо просто не кажете какво имате предвид?
Точно това имах предвид. – Мен ли искате?
Това пък какво значи? – Че ме следите на проклетия си кон.
Какво сте си наумили? Сексуален акт?
Леле мале! – Е, добре. Добре!
Хайде! Слизайте от коня!
Колебаете се? Човек, който толкова често ходи в бардака?
Я слизайте от коня! – Добре де! Дръпнете се.
Сам ще си сляза.
Добре.
Ще загубя девствеността си тук, сред всичката тази трева.
Аз ли трябва да дойда при вас? Добре.
Спрете! – Какво има?
Някой да ви е молил да го правите?
Оставете това! Аз, не съм ви молил. Вие казахте, че го искате!
А вие? – Не.
Е, няма да получите девствеността ми! – Добре! Задръжте си я. Не я искам.
Забравих. Нали си имате проститутки. – Разбира се! И ги харесвам!
Е, ако ги харесвате повече от мен – ваши са!
Казах ви, тях ги желая, а вас – изобщо не!
Защо се държите тъй лошо с мен?
Явно не са ви казвали каква проклета малка кучка сте,
така че тази отговорност ляга върху мен.
Аз само изглеждам лош, но всъщност просто съм искрен.
Е, ако сега ще ми ревете, просто ще ида да си наторя теменужките.
Изчакайте малко, защото ще спра да плача.
И ще се държите прилично? – Ща направя всичко възможно.
Негодник такъв!
Може ли да получа целувка? – Не, та аз почти не ви познавам!
Защо просто не се поразходим и да поговорим за Дивия Запад
и как да се махнем от него?
Е, добре. За това мога да говоря.
Кал, забравил съм как се връзваше моряшки възел.
Обикновен възел е достатъчен!
Няма да ви има две седмици? – Да, горе-долу толкова.
Премествай по малко стоката, но не повече от два-три...
... не на един път, знам! Не съм вчерашен!
Е, да тръгваме.
И да кротуваш, момче!
Страхотен начин да тръгнеш!
Сай, не слизай от коня!
Дръж се за коня!
Сай, спусни въжетата!
Господи! Ще се удавиш!
Успяхме! Прекосихме тая проклетница!
Не мога да плувам, ама плувах, нали?
Еха, Тод, успях!
Прекосихме могъщата Мо и искам малко похвали!
Сигурно рибите тук могат да погълнат цяло прасе!
Или пиле!
Хайде, давай!
Стани! Полека!
Полека!
Том!
Само ти не си се срещал с новия регулатор.
Том Логан – Робърт Ли Клейтън.
Приятно ми е да се запознаем, сър.
Гладно ми е, изсмука ми ботуша!
И на мен ми е приятно.
Регулатор значи? Това не е ли нещо като наемен убиец?
Едва ли това е най-подходящия термин.
Ами, регулатор... Поправете ме, ако греша,
но това не са ли ония хора, дето убиват хора отдалече?
Точно така.
Ами бинокъла? Той за какво ви е?
Обичам да наблюдавам странни птици с него.
Ясно. Е, не знам.
Сигурно ако не стреляте отдалече,
ще се оплескате целия, точно като мен сега.
По-леко, Том. Не ме разочаровай. Това вече го чух
от останалите мечтатели, които искат да бъдат собственици.
Улучвал ли си от една миля човек, който носи ведро с вода?
Бих могъл.
Но предпочитам да е без ведро.
Когато бесиш човек, той поне има възможност да каже нещо,
да се сбогува или да напише някому писмо.
Освен това... "Крийдмор"...
Това е карабина "Крийдмор", нали? – Да, сър, най-хубавата карабина.
Сигурно прави човека на пихтия. Когато улучиш човек от 500 метра,
той дори няма време да се разкае за греховете си.
И не се налага да го гледаш в очите. Това наистина е предимство.
Не мога да се съглася с вас. Най-голямото предимство е,
че тази карабина постига това, за което е направена.
Един човек от Уайоминг...
... беше седнал на земята да махне репеите от крачолите си
и внезапно черепът му се разлетя на парченца колкото нокът.
Тогава за пръв път чух думата "регулатор".
Значи за първи път? – За първи.
А вие с какво се занимавате, сър?
Въртях търговия с домакински прибори в Шонкин,
но реших да купя едно ранчо. Намира се на юг оттук.
Значи и преди сте имали ранчо?
Родителите ми имаха, но го загубиха и аз станах ратай.
О, разбирам. Е, желая ви щастие, г-н Логан.
Знаете, че времената са трудни. Аз съм дребен занаятчия.
Надявам се проклетият конекрадец все пак да ви остави нещо!
И аз се надявам. – Приятен ден, сър!
Довиждане. Мисля, че жребчето ви ще се оправи, ако намерите
кобила да го кърми. – Майка му мъртва ли е?
Да. Затъна в калта на около миля оттук.
Довиждане, Том. Благодаря ти. – Няма нищо, г-н Браксън.
Проклети да са ръцете ми!
На добър час, непохватното ми!
Сигурно са надушили нещо. Колкото повече наближаваме Канада,
толкова повече кръвожадни зверове срещаме.
Надушили са пума или мечка.
И двете могат да схрускат конете.
Леко! Спокойно!
Проклятие! Защо им е трябвало да слагат Канада чак тук горе?
Здравей, Джейн.
Здравей, Том. Не мислех, че ще те намеря тук.
И защо? – Не съм те виждала отдавна.
Мислеше, че ще дойда да те ухажвам, нали?
Може би.
Миналия път се държа доста рязко с мен.
Никога не ритам умрял кон или дама.
Много хубава градина имаш. Имал ли си и преди?
Не. Леля ми имаше, а аз я наследих от нея.
Но не се справям никак лошо.
Така е.
Защо не слезеш от коня? – Ще сляза, благодаря.
Сега си много по-любезна, отколкото миналия път. Защо?
Ами, защото не дойде ме ухажваш както мислех и...
Какво?
Опитвам се да събудя интереса ти.
Така ли?
Ела за малко, ще ти покажа нещо.
Добре, сега вдигни това.
Затвори го. Сега градината е напоена.
Възхищавам ти се!
Ела да влезем в къщата. Ще ти приготвя чаша китайски чай.
Китайски чай?
Железница "Нордърн Пасифик"? Откъде си ги взел?
Сувенири.
За колко ще стане чаят? – За десетина минутки.
Може ли дойда там?
Аз ще дойда при теб, ако ме помолиш.
Да отидем ей там.
Сигурна ли си?
Напълно.
Откъде знаеш, че си сигурна?
Ами помисли!
Защото точно затова си дошла?
Правилно!
Е, този чай ще стане черен като мастило.
Ще напишем с него писмо на някого.
Хайде да пишем до твоя баща. Да му кажем, че си пленена
от китайските чаени търговци на роби.
Искаш ли да го направим?
Да, искам.
Господи!
Бре! Чудесия! – Големи хубостници са, а?
Леле! Повече са, отколкото очаквах!
Ами ако погледнат нагоре?
Ще им се изпикая на главите! – Чак оттук ли?
А уж са най-добрите полицаи в света!
Хич не ме плашат! – Нито пък мен!
Хайде, да заведем тези коне в "родината на смелите и свободните"!
Не днес! – Как така "не днес"?!
Казах, не днес! – Проклятие!
Ще трябва да давам дълги обяснения като се прибера,
но този път няма да се измъквам с лъжи.
Не, ще го направя! Ще се измъкна с лъжи!
Тя къде е отишла? – Коя?
Майка ти.
Три години се подчиняваше на баща ми и си мереше думите,
но накрая избяга с първия неразумен човек, когото намери.
Чакай малко. Спри.
Това е хубав начин за езда, но аз знам много по-добър.
Какво правиш? – Чакай малко.
Много хитро! – Нали?
Би ли казал, че това е непристойно поведение?
Ами, не знам със сигурност...
Баща ми има библиотека, пълна с юридически книги,
защото вярва в закона. Казва, че тук още цари беззаконие.
Защо се сети за това? – Защото в една от тези книги
има цял раздел за непристойното поведение.
И какво? – То е противозаконно.
Ти извън закона ли си?
Аз съм фермер късметлия с млечна крава и 10 кв. м. със зеленчуци.
Защо имаш толкова оръжия? – Защото съм ловджия.
А защо имаш рязана пушка?
Защото ловувам с рязана пушка!
Нещо в ума ми не ми дава мира и не зная
дали трябва да продължаваме, ако ще те застрелят някъде.
Може ли да слезем за малко тук?
Да, добре.
И избраните ще се сберат на отвъдния бряг...
Сега са заети с Господ. Хайде!
Тая песен възцарява покой в душата ми.
Точно така трябва да се чувстваш в неделя!
За най-добрите полицаи в света тия кавалеристи са тъпи като гьон!
Изплъзнахме им се!
Проклятие!
Не бива да се прокрадваш тъй до хората!
Не е в стила ми да се прокрадвам.
Просто минавах... и реших ви задам един-два въпроса.
Имаше едно семейство Логан от Кей Си, Уайоминг.
Четирима братя, най-малкият беше един хлапак на име Лони.
Всички бяха доста бързи. Освен пони, той бе непохватен
и го убиха доста бързо.
Защото няколко собственици май го спипали да краде.
Та се чудех дали не са ви роднини?
Не.
Е, и аз не мислех, че са, защото вие не носите пистолет.
Не, никога не нося пистолет.
Аз също.
Е, от време на време нося този мъничък хубавец.
Красив е като поема. И най-вече дръжката му.
Гравирана е със сребро.
Много е красив. Правен е за мексиканския президент
и го купих със стодоларова банкнота. Но стрелбата му не струва.
Някакъв глупак стреля по мен и му откъсна мерника, ето тук.
Сега трябва доста да си играя с него.
Никак не е лесно. Погледнете въжето.
Не е лошо. Остана още един.
Съмнявам се.
Умен сте.
А фермерите не са умни.
Не зная откъде точно сте дошъл и с какво сте се занимавали,
но май е по-добре се върнете към него, защото фермерството ви
не струва и пукната пара.
Освен ако не страдате от нерви.
В такъв случай докторите препоръчват именно зеле.
Страдате ли от нерви?
Страдате ли от нерви?
Как ще ги накараме преплуват могъщата Мо?
Накараш ли един-два да влязат, всички ще ги последват.
Ето и проломите!
Пак сме в САЩ. Какво облекчение!
Кавалерията! Да се махаме оттук! Хайде, живо!
Къде ли се запиля Малкия Тод?
Не знам. Не знам къде е и пръстът ми.
Проклети канадци!
Направо си влязоха на американска територия и си върнаха конете!
Това дори не е законно!
Превържи си ръката и да тръгваме.
Може и да настигнем Малкия Тод при Змийския проход.
Хайде! Дий!
Здрасти!
Винаги ли слизаш от коня си по този начин?
Аз не те преследвам.
По дяволите, кой мислеше, че те гони?
Казват, че това е свърталище на крадци и убийци.
Ама и аз съм... Заповядай. Тук е свърталище
само на гърмящи змии и изкуфели старци като мен.
А ти кой си? – Казвам се Джим Фъргюсън.
Приятно ми е, а твоето име? – Тод Ла Фрамбоа.
Ла Фрамбоа? И с какво се занимавате, г-н Ла Фрамбоа?
С какво ли? Ами...
С търговия на фермерски сечива.
Сега обаче искам да си купя ранчо. Може би около Абсарока.
Значи в тази посока.
Ето какво:
Опекъл съм си един хубав заек на шиш.
Елате да хапнем.
Ами... благодаря.
Хубава песен. – Да.
Вярвате ли, че животът е като железопътни релси в планината?
Джим, знам само, че животът е нещо, което не съм виждал преди.
Знаеш ли, много е странно да попаднеш на проповедник
тук, в тая дупка.
Мисля, че животът е като релси,
но не поради причината, за която се пее в песента.
Животът е като релси в планината, защото си нямаш и представа
кой ли побъркан кучи син е сложил ръка на управлението.
Много странно мнение за един свещеник.
Ха! Че аз не съм проповедник.
А какъв си? – Падам си малко конекрадец.
Какво ли не правя, за да преживея някак.
Но не се справям много добре. Иначе сега нямаше да ям заек.
Щях да съм в Додж Сити и да шаря сред важните клечки.
Да пия шампанско.
Ами ти, Тод? С какво се занимаваш?
Няма кой знае какво за разправяне. Ерген съм.
Въртя търговийка. – И къде я въртиш?
В Биг Сенди. Не, исках да кажа... в Шонкин Саг
Не, Биг Сенди, точно така.
Израснал съм в Биг Сенди и там няма абсолютно никаква
търговия с домакински прибори, нито пък в Шонкин Саг.
Г-н Фъргюсън, благодарен съм ви за гостоприемството,
но моето препитание не ви влиза в работата.
Извинявай, Тод Не исках дв те разсърдя.
Ето какво – може би някой ден ще мога и аз да ти сготвя нещо.
Ура за безплатното ядене!
Добре. Благодаря ти, Тод
Надявам се, че и ти няма да издаваш с какво се занимавам аз.
Имаш думата ми! – Това ми стига.
Какво, по дяволите, става тук?
Проклятие! – Какво ти става?
Искам малко да поспя!
А сега искам добре да натиснеш на възела.
Да, направих го.
Хайде, не се страхувай. Това съм го научил от баща си.
Леко и спокойно. Хайде!
Давай, давай!
Това най го мразя! Изобщо не мога да плувам.
Какво да правя? – Изплъзни се от седлото, отпусни се.
Остави всичко на коня и се дръж!
Точно така! Справяме се!
Спокойно, тук съм. Лесно е!
Сядай сега на звяра.
Вече изминахме половината път.
Давай! Преплувахме я тая кучка!
Резнахме я като масло с нож!
Сега слушай: ти ще бъдеш пръв.
Иди там, а аз ще завържа въжето от тоя край.
Добре ли го държиш? Така. Давай напред!
Сега ти ще ме издърпаш, ако ми се случи нещо! Ясно?
Влизай! – Туй не ми харесва.
Точно така! Давай напред! Влизай!
Проклетият кон не ще да плува! Хайде, давай!
Забий пети в хълбоците му!
Не било чак толкова лошо! Никак даже!
А сега ще проговориш ли? Ще ми кажеш ли нещо?
Слушай, синко, имаш две възможности:
да сръбнеш от тая мътилка или да ми разкажеш за Том Логан
и другите проклети конекрадци!
Ще броя до едно!
Г-н Ла Фрамбоа, едно!
Адиос, амиго!
Това е конят на Малкия Тод! – Наистина е той!
Какво ли се е случило? Да не е паднал от седлото?
Знам ли... – Кал?
Какво става, по дяволите? Какво има?
Да влезем вътре!
Кажи ми какво става? – Ли Клейтън!
Хайде, Самюъл, приятелю. Отиваме на пикник.
Той така и няма да затвори тая порта, нали?
Тук беше по-приветливо, когато си имахме само конекрадци.
Не съм виждал човек като него. Хайде.
Не съм мислел, че г-н Бракстън ще повика човек, който...
Сигурно сте имали доста интересно пътуване?
Е, и какво бе по-точно?
Какво научихте?
Трябва да снижите гласа си. Чувствам, че ме напъват газове,
а това би било опасно и за двама ни.
А, сега е добре.
Какво научихте?
Единственият човек, който можеше ми каже нещо, не го направи.
А после взе, че се удави в река Мисури.
Значи още сте дотам, докъдето бяхме стигнали и без вас.
Аз мога да проследя муха, която е влетяла в ноздрата ви.
И мога да проследя мислите на хората.
Къде е съпругата ви?
Какво общо има това с...
Ужасно сте нагъл! Стойте настрана от личния ми живот,
благоуханен кучи сине!
Е, вие не сте първият великан на мисълта, който срещам.
Виждал съм фермери, престъпници, детективи, които се смятаха
за великани на мисълта като вас. Само едно не ми беше ясно –
защо никой от тях не можеше задържи жена до себе си?
Започвате да бълнувате! И вече ме отегчавате!
Така че спрете! Спрете да шпионирате мен и семейството ми!
Не съм ви наел за това! Нито аз, нито Джейн,
нито десетината глупаци, които работят тук и не крадат коне!
Но някой все пак го прави, нали?
Ето кого исках да видя!
Кал! – Мина доста време, Логан!
Кал, запознай се с една моя добра приятелка – Джейн Бракстън.
Приятно ми е. – За мен е удоволствие, г-це!
Тя родена и израснала тук, и е готова за светлините на града!
Красивите дами трябва да получават каквото искат.
Как е ранчото, Том? – Искаш ли да те разведа?
Разбира се.
Е, ще се видим по-късно.
Кал, ела да ти покажа овощната градина. Хайде, приятелю!
Горката градина беше в ужасно състояние, преди да се заема с нея.
От тия дървета нямаше да се родят и две-три ябълки.
Нищо чудно, че собственикът прави бъчви в града.
Не се е грижил както трябва за това място.
Това дърво беше цялото в листни въшки и люспи,
а клоните, които окастрих, бяха преядени,
пълни с яйца на насекоми. Всичко беше направо...
Малкия Тод не се върна.
По дяволите, какво правиш?! Какво значение има дали
въшките или червеите ще изядат цялото проклето ранчо?
Кал, просто трябва да го кажа...
Не бих искал да съсипят градината.
Бедният Малък Тод.
Дай ми патрона.
Бащата на това момиче е наел Ли Клейтън, нали?
Да, така е. – Ами тя? Къде е съпругът й?
Няма съпруг. И не й трябва.
Значи не й трябва? Май доста си хлътнал, а?
Така стават тези неща, нали, Кал? – Не знам.
Не се занимавам с тях откакто кучето ми близна буцата масло.
Къде е Ли Клейтън? Тук ли е?
Разбира се! Настани се в къщата! Разположи се като у дома си.
Робърт Ли?
Робърт Ли!
Знаеш ли, че старият е направил тази вана за жена си,
а тя да вземе да му избяга. Ти ли ме викаше?
Да, синко, аз бях.
Е, няма начин да спечелиш и го знаеш, нали?
Какво? – Няма начин да спечелиш.
Само моите роднини ме наричат Робърт Ли.
Ще ти спукам дебелия гъз!
Надявам се да получа хранителните си вещества,
вечеряйки с теб. – Никакви вещества няма да получиш!
Ще се съсухриш и вятърът ще те отвее!
Картите показват друго, ангелче.
Не виждаш ли, че списъкът е дълъг колкото ръката ми?
А ти си се забъркал в онова, с което си вадя хляба.
Сега излез навън, защото стомахът ми започва да къркори.
Страх ли те е?
Целият треперя. Направо не мога си кажа молитвите.
Но не мога да загубя апетита си. Каква е тази болест?
Цопнал си тук като при първото си причастие
и чакаш Господ да те спаси. Не си имал угризения на съвестта,
седейки в къщичката си с чаша кафе,
докато жената на оня хлапак се е скъсвала от плач?
Първо, не пия кафе.
А сега може ли да изляза? Умирам от глад!
Къде е карабината ти "Крийдмор", Робърт Ли?
Къде е мексиканският пистолет с цветята по дръжката?
Защо не идеш да си го вземеш?!
Е, това решава въпроса. Не съм чак толкова гладен
и ще стоя тук, докато ми донесе вечерята някой, който го е грижа
за моето здраве и... – Изправи се, слузест разплут убиец!
Ставай! Ставай!
Искам да си лежа тук и да загубя. Не искам нито вечеря, нито нищо.
Боже мой, та теб изобщо те няма!
Уби ли го? – Не, само му изпразних ваната.
Някой трябваше се погрижи за това.
Какво се е случило с Том?
Не е ли на ранчото си? – Не, не е!
Е, аз не бих го нарекъл фермер. Зная накъде биеш.
Мога само да ти кажа, че положението ни едва ли
би могло да бъде по-лошо. И ако тези двамата имат
сметки за уреждане, аз не мога да им се бъркам!
Намери Ли Клейтън и го спри! – Не!
Не може да постъпваш така! – Няма да го спра!
Да ти приседне дано!
Не говориш сериозно, миличка!
Върн, прибери масата!
Не бих наел Ли Клейтън, ако онези крадци не бяха убили Пит Маркър.
Това няма нищо общо с Пит, закона или кражбите на коне!
А с какво? – С Том Логан!
О, Том Логан! Изобщо не съм и помислял за него!
Не можеш да понесеш мисълта, че съм с него, нали?
По дяволите, татко, намери Ли Клейтън и го спри!
Мислиш, че не бих могъл да живея самичък, нали?
Да спра Ли Клейтън? Не, няма да го спра! Няма!
Какво правиш, по дяволите?
Кал ме накара да следя за Ли Клейтън.
Слизай долу! Старият Бък е окуцял. Помогни ми, по дяволите!
Хайде, Бък. Единственият умен кон, който съм срещал...
Можех да го убия.
Мислиш, че всеки би могъл? Искам да кажа...
някой обикновен човек?
Не знам.
Все някой трябва да може да свърши тая работа.
Но трябва много да внимава.
Едно ще ти кажа:
не бива да го заговаряш.
Не ми пука какъв е планът, стига да ни измъкнеш оттук.
Да, и аз това искам! Да си плюем на петите!
Ще ударим Бракстън.
Ще плячкосаме всичко, което има. Стадата и всичко останало.
Най-малкото, което ще сторим! – Може да затрием и регулатора!
Аз пък с кеф бих пречукал стареца!
44-ти калибър в мозъка – ето присъдата ми!
Защо не си съгласен с това, Том? – Не бих искал да го правим, Кал.
По каква причина отказваш да застреляме Бракстън?!
Няма да го направим, защото аз казвам така!
Ясно ли се изразих, Кал?
По дяволите, хайде да не се караме!
Да, наистина. Том, това само ще провали цялата работа.
Кал?
Уудръф, Бракстън те е впрегнал да пазиш, а?
Здравейте, г-н Логан! Защо не спите в тоя късен час?
Търся по-добър живот. Да знаеш нещо ново и вълнуващо?
Всичко си е постарому. – С какво си въоръжен?
Пистолет 37-ми калибър. А и не трябва да яздя, но...
Искате да ги вземете ли?
Бързо схващаш.
Ще слезеш ли сега? И ми подай колта, дето е затъкнат
в ризата ти – с дръжката напред, ако обичаш, Уудръф.
Мислиш се за голям хитрец, а? – Ами не съм тъп, а и не съм вързан.
Ти си полежи на мекичко.
Да му се не види, страшно ти сече пипето!
Благодаря ти, Кери.
Едно ще ти кажа: старият Бракстън ще бъде страшно изненадан, нали?
Жалко, че оня лайнар Пит Маркър не е тук да отнесе новините!
Ще го видим в ада кучия му син, освен ако не е бил самия Дявол!
Млъкни, Сай, че конете ще идат чак до Канзас без нас!
Да побързаме, момчета. Струва ми се, че ни наблюдават!
Ранчото вече не върши работа.
Някои да има предпочитания към дадена област?
Биг Хоул? Ще се видим там, нали, Кал?
Предполагам. Проклятие, само това ни остана!
Добре, ще се срещнем при старата къща, Кери?
И помнете, искам вземете по 20 долара на глава,
иначе има да вършим тая работа до Второ пришествие...
Бих могъл сваля един-двама от тях, но щяхме да изпуснем останалите.
Да кажем, че имате плевня, пълна с гадни стари прилепи
и искате да се отървете от тях.
Най-лошото е да вземете пушката и да почнете да стреляте по тях.
Какво ще постигнете? Нищо! Абсолютно нищо!
Ще отлетят и до 7,30 ще са се върнали.
За да се отървете от прилепите, има само един начин.
И той е: изчаквате да пукне зората.
Към 4-3 сядате и чакате отвън. Изведнъж затваряте бързо вратата
и всички прилепи остават вътре. И докато миличките си спят,
са изцяло във ваши ръце.
Това е единственият начин.
Много образно се изразихте. Но те са отмъкнали всичките ми коне!
А единствения начин да си получите парите,
е да ми ги върнете!
Мили Боже! Те изобщо не ме интересуват!
Вече си свърших работата, пък и...
хич не ме е грижа дали ще ми платите.
И като стана дума за коне... Мисля, че знам за кой жребец се тревожите.
Носи черна шапка, ходи на два крака и мисля, че е готов за разплод.
Млъкнете! Нагъл сте. Приключих с вас!
Махнете се от земята ми! Хайде, тръгвайте!
Да, земята си е ваша, сър.
Но работата е възложена на мен и аз имам последната дума.
Хайде, Джес. Знаем кога не сме желани. Тръгваме за главния лов.
А вие, мързеливи негодници, връщайте се на работа
или ще ви уволня до един!
Наричат тази местност "Портата към Ада".
Когато баща ми е дошъл тук, е имало само диви индианци...
... и йезуите.
Старият Томас Джеферсън казваше, че е станал воин,
за да може синът му да бъде фермер, а неговият пък – поет.
А аз отглеждам добитък да може синът ми да стане търговец,
а неговият син да се пресели в Нюпорт, Роуд Айлънд,
да си купи платноход, за да не види никога тия проклети планини!
Кой е бил Томас Джеферсън?
Един от източните щати.
Сигурно си се уморил. Денят ти беше тежък.
Вярно е.
Майко, ще покажеш ли на момчето спалнята?
Разбира се. Ще му донеса одеяло.
Ще се видим, преди да потеглиш утре сутрин.
Добре, добре.
И искам пак да ти благодаря, че ми продаде тези коне.
За мен беше удоволствие.
И моите комплименти за майстора, който е подменил печатите.
Ти ли го направи?
Научих го от едно добро момче от Нюпорт, Роуд Айлънд,
което си нямаше платноход. Обесаха го на една топола южно от Шонкин Саг.
Имаш пет минути!
Чакай! По-лесно ще е, ако си свалиш съвсем кюлотите!
Не! – Защо да ти висят на крака?
Я млъкни!
Останаха ти само 4 минути!
А и започвам да се притривам.
Мила? Миличка?
Ей, хлапе! Ела тук!
Ето ти един долар. Купи ми уиски, останалото е за теб!
Но от хубавото! Хайде, върви.
Побързай!
Подръж поводите, хлапе.
Ей сегичка се връщам и ще идем да хапнем нещо.
Имам само 54 долара, господине.
Но искам и трите коня или нищо!
Имаш ли нещо за размяна?
Един кларинет!
Добре, ще го взема.
Не, не ми трябва!
Моля ви, пробвайте го!
Познавате ли го? – Пъхнете си ръката!
Не се разбира дали ви става, докато не го облечете!
Става ви! Стои като излят! – Казах, че не го искам!
Пушено месо?
Старо пушено месо.
Къде е Том Логан?
Не можах да го накарам да излезе.
Господи!
Прекалено горд е, а?
Така излиза.
От всички смърти най-ужасно е да изгориш жив.
Е, ти си един от последните от вида си, старче.
Ако бях повече бизнесмен, отколкото ловец на глави,
щях да те показвам в цирка!
Знаеш ли, че по това време на годината циганското лято
наближава. Казват, че можеш видиш Звездата на Витлеем,
ако се вгледаш внимателно.
Аз съм я виждал веднъж-дваж.
Но трябва да извърнеш поглед и след това да я погледнеш
и да се взираш около минута ето така.
Разбираш ли какво имам предвид?
Е, старата ти баба започва да се уморява...
Кал!
Сай?
О, Боже мой!
Не, първо целувка!
Имаш устните на Саломе и очите на Клеопатра.
Посвещавам тази песен
на единствената жена, която съм обичал.
Твърде срамежлив съм, за да ти го кажа в очите.
Но го мисля от все сърце.
Не те обичам, развратнице!
Дори не ти говоря! Ясно ли ти е?
А? Кажи де?
Ето ти заради твоите изневери и предателства!
Скъпа моя...
Бабо, бабо...
Кажи "лека нощ" на своята бабка. Ще ти изсвиря една мелодия.
Е, хубава работа!
Да се изпикаеш по средата на любовната ми песен!
Боже мой, пикаеш ми на песента!
Знаеш ли защо се събуди?
Ли, току-що ти прерязах гръкляна!
Къде е той?
Вътре е.
Всички ратаи напуснаха преди два дни, освен Върн.
Аз оставам, иска ли питане! – Всичко е наред, Върн.
Миналата нощ му казах, че заминавам и той...
Не можа да го понесе. Май си изгуби ума.
Е, по-добре е Върн да излезе,
защото ще го убия независимо от това!
Махни се от пътя ми, Върн! – Няма!
Да ти е познато това? Виждал ли си го?
Не, моля ви, не го убивайте! Недейте!
Ти пък какво си се загрижил, Върн? Махни се от пътя ми,
преди да съм ти пуснал и на теб един куршум!
По-добре го сторете! Той е всичко, което имам!
Хайде, стреляйте!
Хайде, застреляйте ме!
Разкарай се оттук! Махни този кучи син оттук!
Върн, няма ли да се махнеш?! – Ще се махна, иска ли питане...
Съжалявам, Том! – За какво?
За всичко!
Приятелите ти да не са...
Да.
Какво мислеше да правиш, да се махнеш оттук ли?
Да.
И какво очакваше?
Да те видя, ако не друго.
Мислеше ли, че ще ме завариш жив?
Разбира се! – Защо "разбира се"?
Защото просто не мога си те представя мъртъв!
Боже мой, ще ме накараш го кажа ли?
Ти май приключи тук, а?
Да.
E, мисля, че намерих купувач за ранчото.
Отивам в Абсарока да го уредя
и да намеря къде да подслоня Върн.
Е, радвам се за теб.
Не искам да прекарам остатъка от живота си, преследвайки някого.
Защо го казваш?
Няма причина.
Аз също.
Но къде мислиш, че ще бъдеш, след около половин година?
Ами бих казал...
някъде северно от проломите, близо до планините.
Там има много хубави долинки, в които има вода целогодишно.
Това звучи добре.
В останалите роли участваха ДАН АДЕС, ЛУАНА АНДЪРС
РИЧАРД БРАДФОРД, ВЪРН ЧАНДЛЪР СТИВ ФРАНКЪН, ВЪРДЖИЛ ФРАЙ и др.
Превод Живко Тодоров
Субтитри от VHS, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©