Paris vu par... a.k.a. Six in Paris (1965) Свали субтитрите
ПОЛЕ, РОМЕР, РУШ
СЕН ЖЕРМЕН ДЕ ПРЕ
Режисьор ЖАН ДУШЕ
"Сен Жермен де Пре" е онзи квартал на Париж,
който е разположен около най-старата църква в града,
останка от средновековно абатство от 11-ти век.
Френският институт и Академията за изящни изкуства
са доказателства за артистичния дух на това място.
"Сен Жермен де Пре" е не само пейзаж, той е преди всичко атмосфера.
Академията за политически науки.
... и модерен начин на живот сред старинен провинциален декор.
Тъкмо това прилича американските студентки, влюбени в стара Европа,
в художествените галерии,
в антикварните магазинчета и балконите от ковано желязо,
в тесните и живописни улици като ул. 'Драгон"...
Академия "Жюлиан".
На бул. "Сен Жермен", изненадващ щрих в стила на Осман,
се намира кафене "Флор".
Тук снощи, на препълнената с клиенти тераса,
млада американка, седнала на тази маса,
забелязва съседа си и след известно колебание
му подава цигара с молба за огънче.
Един час по-късно Катрин и Жан стават,
качват се в сиво бентли и тръгват,
едва пробивайки си път сред шумния поток от нощни птици,
които в този късен час се шляят по "Сен Беноа" и съседните улици.
Жан-Пол Сартр.
Преминават покрай градинката на ул. "Абеи"...
"Гийом Аполинер" от Пикасо.
Нощта е приятна и топла.
Катрин затваря очи.
Отпуска глава на рамото на Жан.
Йожен Дьолакроа.
Вълните на чувствеността я отнасят към неизвестна съдба,
според нея – фатална.
Но това не я плаши толкова, колкото биха желали родителите й.
Те я бяха предупредили,
че Париж не е подходящо място за млади американки.
Но те са твърде далеч, а и вече е твърде късно.
Плътта се оказва по-силна от разума.
Жан Расин.
Тази нощ Катрин няма да се върне в стаята си е хотел "Па дьо Кале",
срещу Академията за политически науки.
И все пак тя е обхваната от едно последно колебание,
след което слиза бързо от бентлито.
Влиза в сградата на ул. "Сена", точно срещу Института.
Тя ще се люби с това хубаво момче,
въпреки че току-що се е запознала с него.
Те се събуждат.
Часът е десет сутринта.
10 часът е.
Ало, "Ер Франс"?
В колко каца самолетът от Мексико? – Един момент, ако обичате.
Ало? В дванайсет и четвърт.
В дванайсет и четвърт? Благодаря.
Ще успея.
Какво да правя с нея? Трябва да я разкарам.
Жан. – Жалко! Готино маце!
Десет и петнайсет е. В дванайсет трябва да съм на "Орли".
Имам един час път.
Трябва да подредя. Да я закарам до хотела.
Остава ми половин час. Трябва да побързам.
Нямам време за губене.
Така ще стане по-бързо.
Жан, къде си? – Тук.
Приготвих ти закуска. – Добро утро, скъпи.
Хайде, Катрин, късно е. – Жан.
Побързай, кафето ти изстива!
Жан, ела! – Друг път.
Подай ми халата. – Защо, сами сме?
Моля те! – Както искаш.
Тези американки! Толкова са целомъдрени!
Ето ти халата.
Още се мотае!
Заповядай. – Благодаря.
От теб ще стане идеален американски съпруг!
Изглежда вкусно. – Яж.
Имах една приятелка в Америка – влюби ли се, загубва апетит.
Аз никога не съм се влюбвала.
Харесва ли ти? – Разкошна гледка!
Имаш чудесен апартамент! – Мислиш ли?
Няма да е лесно.
Май е решила да остане тук завинаги.
Още ли не си готова? Трябва да тръгваме.
Къде отиваш? – В Академията за политически науки.
Ще ми оставиш ли ключовете? – Не.
Връщаш се веднага, нали? – След 3 седмици.
Какво?! – След един час отлитам за Мексико.
Какво?! – Заминавам за Мексико.
Можеше да ме предупредиш!
Да ти кажа: "Елате тази вечер, защото утре заминавам?"
Така ли? – Щеше да е по-честно.
И щеше ли да дойдеш? – Не.
Виждаш ли?
Катрин! Отговори ми!
Сърдиш ли ми се? Заминавам при баща си.
Казах ти, че работи в посолството ни в Мексико.
Три седмици не са толкова много. А и Мексико не е Перу.
Защо не ми каза? – Защото нямаше да дойдеш.
Вземаш ме за мръсница. – Глупости!
Познаваме се едва от снощи, но веднага те харесах.
Катрин, бъди разумна! Това е несериозно.
Наистина те харесвам.
Докато някоя нощ се появи друга. – Тази нощ ще съм в самолета.
Да те изпратя ли? – Мразя сълзливите сбогувания.
Успокой се няма да роня сълзил – Невъзможно е.
Да те закарам ли до хотела? – Не.
Заминаваш без багаж! – Всичко е в Мексико.
Разбира се, как не се досетих!
Беше ни хубаво тази нощ.
Дай ми адреса си. – Много е дълъг!
На другия ден в пет следобед
Катрин отива в академия "Жюлиан" на ул. 'Драгон".
Търсите ли нещо? Мога ли да ви помогна?
За първи път ли идвате тук?
Мястото не е подходящо за млади американки.
Глупаво е да не се възползвате от хубавото време.
Сред природата ще се почувствате по-добре!
Хайде, елате, с кола съм.
Днес има ли курс по скициране? – Да, вече започна. Качете се.
На кого да платя? – На господина в ателието.
И аз отивам.
Няма да ви оставя сама.
Наистина ли държите да влезете? Е, добре.
Елате, ще ви настаня отпред.
Очилата ме възбуждат. Носете ги на екскурзията ни.
Папката ви!
Нали ви казах, че е задушно. Пребледняхте.
Чистият въздух ще ви ободри.
Хайде, с "каретата" съм.
Е? Идвате ли?
Ваша ли е колата? – Да.
Къде отиваме? – У вас.
Ето, не е чак толкова трудно. Пристигнахме.
Много приятно място. Идеално за срещи с момичета.
Не и през лятото, задушно е.
Ваш ли е апартаментът? – Да, както и колата.
Колко печелят родителите ви? – Нищо особено. Татко е посланик.
В Мексико предполагам?
Откъде знаете? – Мексико ви подхожда.
Толкова зле ли изглеждам? Значи имам нужда от излет.
Ходили ли сте в Мексико? – Снощи се върнах от там.
И кога заминавате отново? – След три седмици. Защо?
А следването? – Ще почака.
Политически науки ли следвате? – Естествено. С такъв баща.
Добре сте осведомена. Отдавна ли сте във Франция?
От петнайсет дни.
Къде научихте френски? – В Съединените щати.
Аз от 20 години живея във Франция, а още не съм научил английски.
Винаги ли сте живели тук?
Не, но винаги, когато съм на гости при баща си, изваждам това
и вземам първия самолет за Париж. – Разбирам ви.
Никъде няма да намерите такъв апартамент. Льо Во!
Къде? – Куполът. Проектирал го е Льо Во.
Мислите ли? – Сигурна съм.
Много сте начетена.
Обичате ли антики? Вижте това.
Автентични американски селски мебели. Тук всичко е в този стил.
Искате ли да ги разгледате? – Не, познати са ми.
Забравих, че знаете всичко.
Е, вече може да тръгваме, нали?
Не разбирам...
Сред природата ще ни е по-приятно. – Искам да кажа...
Не разбирам защо се занимавате с живопис.
Наистина ли не разбирате? – Заради момичетата? Отвратително е!
Да не преувеличаваме!
Трябва да си напълно безсрамен, за да се съблечеш пред толкова хора!
Никога не съм се събличал пред вас. – Моля ви!
Това ще ви притесни ли?
Много модели ли познавате? – Да, доста.
Разминаваме се на улицата, тук живеят всякакви хора.
А онзи тип, който позираше? – Онзи ли? Нещастник.
С това ли си изкарва хляба? – Не, твърди, че е актьор.
Приятел ли ви е? – Приятел е силно казано.
Чаровен, но посредствен. Помагам му.
Когато заминавам, оставям му колата и апартамента.
Представя се за мен, забавно ми е.
Но за него сигурно е ужасно. – Какво да се прави, такъв е животът!
Вие, американците, го наричате "борба за оцеляване".
Май го харесвате? – Аз?! Вие сте луд!
Пак започва!
Спрете за малко! Не ви ли е горещо?
Много практична система!
Да. Първо сваляме момичето, после леглото.
Да идем на излет, тук е задушно! – Свалете шалчето си!
Не и пред дама! Къде отивате? – В Мексико.
Тази ме съсипа! Тук наистина е горещо.
СЕВЕРНАТА ГАРА
Режисьор ЖАН РУШ
Жан-Пиер!
Ужасен шум! – Какъв шум?
От строежа. Започнаха. – Какво?
Строежа! Кога ще приключи според теб?
Интересува ли те?
Не разбираш ли, че скоро пред прозореца ни ще се издига сграда?
Не се знае дали ще стигне до прозорците ни.
Погледни крана! Нямаше да е толкова висок, ако...
Блокът ще е най-малко девететажен.
Яйцата готови ли са?
Ето.
Почакай, аз ще ги взема. Благодаря.
Парят.
Ще трябва да затваряме капаците, докато закусваме.
Естествено – преварени. Знаеш, че ги обичам рохки.
Какво ти е? Стига си мърморил!
Не си се наспал, така ли? – Спах като пън. А ти?
Камионите ме събудиха в четири и после не можах да заспя.
Странно, не съм чул нищо. – Естествено, ти си безчувствен.
И в зайчарник да те заврат, пак ще ти е добре.
Представям си как ще се чувстваме, след като построят блока!
Страхотна сделка сключихме!
"Неустоима гледка към "Сакре Кьор" и Айфеловата кула!"
Само дето гледката скоро ще изчезне.
Като си помисля какво можехме да направим с толкова пари!
Да си купим кола и да отидем на почивка.
Не топи залъците в яйцето, вече не си на пет години!
Не те разбирам.
Когато се пренесохме тук, беше доволна.
За първи път имахме нещо свое.
Вече не бяхме принудени да живеем с вашите.
Работата ти е на 5 минути, а аз имам директна връзка с метрото.
Колкото до строежа – не можехме да го предвидим.
Има два типа мъже – такива, които все ги минават, и останалите!
По-добре да ме прецакат, отколкото аз да прецаквам другите.
Питам се дали изобщо мислиш за мен.
Някой да те сочи с пръст в квартала?
Имаш ли вид на нещастна? Не ме разсмивай.
Само не ми хвали стандарта около Северната гара!
Престани с това кашляне! Изнервяш ме.
Иска ми се да замина някъде!
Не е Таити, нито в Гърция...
И аз не знам... С клуб "Медитеране".
Да отида на летището, да полетя с "Каравел".
Да чуя гласа от информацията в "Орли":
"Молим пътниците за Техеран от полет 342 на "Ер Франс"
да се насочат към изход №3 за отвеждане към самолета."
Но на теб не ти се пътува.
Слушай, това наистина е...
Преди четири години ти беше най-хубавото момче в Санари.
Шампион по водни ски, инструктор по гмуркане.
Но моят герой вече е уморен.
Е, още не съм за изхвърляне. – Горкото момче!
Качи 10 килограма за две години. Заприличал си на Чърчил.
Стига, просташко е!
Само за ядене мислиш!
Е, не се отказвам от вкусните ястия! Какво толкова?
Достатъчно яде. Обръсни се, закъсняваш!
Все ме юркаш.
Дръпни се! – Какво?
Виж какво...
Най-ужасното в брака е, че не можеш да се усамотиш.
За мен ти си "прочетена книга".
В началото нищо не знаех за теб. Можех да си въобразявам какво ли не.
А сега познавам всичките ти качества и недостатъци,
предвиждам реакциите ти.
Има ли любов, след като нещата са предсказуеми?
Не те разбирам. При мен е точно обратното.
Колкото повече те опознавам, толкова по-силно те обиквам.
Вместо да вярваш на всички глупости, които четеш в списанията,
и да мечтаеш за Гърция и Таити,
помисли малко и ще разбереш, че не си толкова нещастна.
Естествено никога няма да станем милиардери.
Но можем да бъдем щастливи, нали?
Ако апартаментът не ни харесва, ще го сменим.
Важното е да сме заедно.
Одил! – Стига, не обичам подобни жестове.
Започвам да мисля, че само задникът ми те вълнува.
Остави ме! Ще закъснея.
Не че обичам работата си, и без нея мога да мина.
Писнаха ми скандалите с тъпия ми шеф.
Всяка сутрин едно и също. До гуша ми дойде!
Поглъщам закуската и после тичам до ул. "Лафайет".
Неприятно ми е, че се страхувам от този скапан бюрократ.
Като си помисля, че мечтаеш да станеш началник-отдел!
Не е толкова лошо.
Ще имаме хубава къща и кола,
ще ходим на почивка където си поискаме.
Много важно, тогава ще сме на 40!
Пак ще те прецакат, не разбираш ли? Жан-Пиер, жалък си!
Стига вече! По дяволите! Това е невероятно!
Глупачка! Мислиш се за секси, но като теб с лопата да ги ринеш.
Мръсник! – И ти си като другите!
Отдавна трябваше да разбера какво представляваш.
Не ме чакай довечера.
Не съм те ударил. – Но ти се искаше.
Няма да забравя думите ти! – Одил, смешно е!
Караме се за глупости.
Това ли са глупости? Виж Айфеловата кула и "Сакре Кьор".
След 6 месеца ще сме като в тунел. – Не съм виновен.
А кой избра този квартал? Защо не предпочетохме Ньой или Отьой?
Чуй ме!
Кога ще се видим?
Одил, кога ще се видим?
Одил!
Одил, чуй ме!
Престани! Одил!
Недей така!
Върни се!
Одил!
Извинете, госпожице, ударих ли ви? – Не, изплашихте ме.
Не ви видях, бях се замислила.
Довиждане, господине.
Не мога да ви оставя така. Ще ви закарам.
Не, благодаря ви. Отивам наблизо.
Пък и имам нужда да съм сама. – Аз също, но не успявам.
От вас зависи! – Знам, но вече изгубих желание.
Странен квартал. За първи път идвам тук.
Къде живеете? – В Отьой.
В апартамент ли? – Не, в стара къща с градина.
Спокойно е. Дори прекалено.
Не обичате спокойствието. Личи по начина на шофиране.
Италианска ли е колата ви? – Да.
Оставихте я насред улицата! – Няма значение.
Не отивахте ли на работа? – Никога не съм работил.
Иска ли човек да спечели пари, оказва се, че е лесно!
Как го правите? – Познавате ли закона на джунглата?
Нападам, вместо да се оставя да ме разкъсат.
Не е несправедливо! – Животът е несправедлив.
Има бедни хора, има грозни хора – несправедливо е.
Вие например сте красива. Това е несправедливо за другите.
Не съм се замисляла.
Но все пак равновесие има, защото мнозина
не осъзнават предимствата си и не се възползват от тях.
Когато по-силните погълнат по-слабите,
започват да се отегчават. – Е, аз няма да пропусна шанса си.
Но красотата не е лично благо, тя трябва да бъде споделяна.
Ако днес не бях ви срещнал...
Това нищо не променя. За малко да ме сгазите.
За мен тази среща е важна. – Защо?
Има моменти, когато всяка среща се възприема като знак от съдбата.
Какъв знак? Каква съдба? – Утрото е прекрасно!
Да се качим в колата и да отидем на някое безлюдно място.
Или на "Орли". Чували ли сте галещия глас на стюардесите?
Ще вземем първия самолет!
Не сте ли пожелавали да заминете където и да е,
с непознат мъж?
Лошото е, че колкото по-добре се опознават хората,
толкова повече им се иска да избягат един от друг.
Любовта умира, когато изчезне и последната загадка.
Не може ли загадката да бъде запазена?
Ако ви последвам, след седмица или след месец
вече няма да сте загадъчен, а и аз няма да съм непозната.
Гледали ли сте корида?
Сякаш и бикът, и тореадорът винаги са едни и същи. Но единият умира.
И играта започва отново,
с нови участници, които приличат на предишните.
Не разбирам какво искате да кажете. – Трудно е за обяснение.
Когато мъж и жена се срещнат, винаги започва една и съща игра.
Но не е задължително единият да умре.
Страхувате ли се от смъртта? – Всеки се страхува от нея.
А обичате ли живота? Обичате ли загадките?
Тогава елате с мен. Ще бъдем по-силни от смъртта.
Аз съм господин Никой и отивам незнайно къде.
Звучи интересно, вие сте много съблазнителен...
Но е невъзможно. Не мога.
Добре. Ще бъда откровен с вас.
Споменах смъртта, защото отдавна мисля за нея.
Тази сутрин реших да умра. Но ви срещнах.
Вие сте последният ми шанс.
Мислех, че нищо не ме интересува, но преди малко видях усмивката ви.
Не ви шантажирам.
Но ако ме последвате в това приключение,
ще имаме безброй възможности.
Е? Приемате ли? Кажете "да"!
Не, не мога.
Всичко е възможно, разберете!
Слушайте, ще броя до десет. Отговорете с "да".
Едно, две, три, четири...
Пет, шест, седем...
Осем, девет, десет...
Не.
Жалко.
Не, господине! Господине! Вие сте луд!
Не, господине! Господине! Вие сте луд! Безумец!
Не, господине! Не!
Не!
УЛИЦА "СЕН ДЕНИ"
Режисьор ЖАН-ДАНИЕЛ ПОЛЕ
О, не! Не може да бъде! Не мога да повярвам!
Ама че работа!
Искаш да се съблека гола на този студ!
Тук е като през зимата.
Е, хайде, идвай!
Да не ти е за първи път? – Не.
Ама че професия!
Да пусна ли радиото? – Защо не? Може и с музика!
3000, голяма скръндза си! Отпусни се малко.
Да не съм някоя дебелана!
Добре.
Вземи стол и седни, нямаме бърза работа.
Обикновено не ходя по домовете. Опасно е.
Но с теб...
Не изглеждаш опасен.
Леон!
Гол за Руан в осемнайстата минута...
Нямам тен, защото не отидох на почивка.
Обикновено ходя в Кан при една приятелка.
Но тази година тя се разболя и даде апартамента си под наем.
Ти беше ли на почивка? – Да, при леля ми е Лимож.
Града на порцелана! Сигурно е хубаво. – Не е лошо.
Какво друго има освен порцелан?
Нямам представа. Бях в едно предградие.
Само човек като теб може да отиде на почивка е Лимож!
Леон...
Лимож...
В провинцията завали ли, иде ти да се гръмнеш.
В Лимож не вали толкова често.
Слушай, Леон...
Не бързаш, нали? – Не, не.
Добре!
Веднъж с приятели тръгнахме към Лазурния бряг.
С кого? – С приятели.
Но така и не пристигнахме.
Катастрофирахме.
Другите влязоха в болница, а аз се върнах в Лимож.
Но когато пристигнах, леля беше офейкала с някакъв тип.
Върнах се в Париж.
И какво? – Какво "какво"?
Това ли е всичко? – Ами да, това е.
Не са особено забавни историите ти! А и ме отклоняват от работата ми.
Хайде.
Какво ще кажеш първо да хапнем? А, Леон?
Гладна съм.
До гуша ми дойдоха евтините бистра.
И въобще Париж.
Много скапан град!
Иска ми се да отида на Лазурния бряг!
Какво ще кажеш? – Не го познавам.
Нали ти казах – катастрофирахме. И трябваше да се върна в Лимож.
Там не е като на улица "Сен Дени"!
Повдига ми се само като се сетя за нея!
Ти какво работиш?
Мия чинии в "Смит", на ъгъла на "Сен Дени" и "Ажаксио".
Значи си мияч на чинии в "Смит"? Не приличаш на мияч. Леон.
На какъв приличам?
Не знам, но не и на мияч на чинии.
Да опитам ли?
Не е зле да поспортуваш.
Да заякнеш.
Чудя се как миеш чинии! – Това е различно.
"Ланс" води срещу "Монако" с 1:0, а "Руан" – с 2:0.
Втория гол за руанците вкара Жорис.
Мачът между "Сент Етиен" и "Анже" започна в 15,30.
Резултатът е 0:0.
Вчера чух една гатанка по радиото.
Да ви я кажа ли? – Щом държиш.
По какво се различава Бекон ле Брюйер от Марианските острови?
Нямам представа.
Разликата е, че е Бекон ле Брюйер...
Там, в Бекон ле Брюйер...
Давай, малко остана.
Ами в Бекон ле Брюйер...
В Бекон ле Брюйер не е като на Марианските острови.
Така ли? Интересно! Аз ще ти кажа каква е разликата.
В Бекон ле Брюйер много момичета се казват Мариан,
но на Марианските острови никой не е кръстил дъщеря си Бекон ле Брюйер.
Хей, сладур! – Да?
Ти да не забрави защо съм тук? – Не бързам.
Вярно, нали е неделя сутрин.
Моят почивен ден не е неделя, а вторник.
Играчите на "Монако" изравниха резултата срещу "Нант".
1:1 в петата минута на второто полувреме.
Малко сирене?
Спомних си детството си на село.
Баща ми страдаше от сенна хрема.
Реши да отиде на лекар в Париж.
Онзи тип му обра всичките пари.
Трябваха ни 3 часа, за да открием докторчето.
Баща ми беше бесен. Но аз бях на седмото небе.
Върна се в загубената си паланка с хремата си и без пукнат грош.
"Невинният чар на селото". Да бе! Как не!
Аз пък обичам провинцията.
Белем се оказа опасен голмайстор.
Той вкара два гола в Тулуза
и сега отбеляза втори гол за своя отбор.
И така, "Монако" води с 2:1!
Сгоден ли си? – Не.
Не си ли мислил за брак? – Не.
Сладка женичка с мънички ботинки, топло легълце...
Нищо ли не ти говори? – Не.
Харесваш ми, котарако. – Благодаря, госпожо.
Понеже си беден, ще ти дам 500 франка за вечерята.
Да не се обидиш? – Няма.
Ако не ме харесваш, мога да си ида. – Не, не си тръгвайте.
Тогава ще се съблека.
Искате ли кафе? – Не.
Ще си получиш 500-те франка, не се тревожи.
Ето ти ги. Потрябвали са ми! Не плюскам на аванта.
Не ги искам. Няма да се караме за 500 франка!
Имаш ли вестник? – Да, "Франс Соар".
Става!
Само да прегледам криминалната хроника, забавно е.
"Неуспешен опит за кражба с взлом!" Ами да, понякога не се получава.
"Мистична лудост в Сен-Назер". Пълно е с откачалки!
"Откраднаха състезателни коне на парижки треньор!"
Забавно! – Да, така е.
Е, ще започваме ли? – Добре.
ПЛОЩАД "ЕТОАЛ"
Режисьор ЕРИК РОМЕР
Триумфалната арка се издига в центъра на Париж.
И зараждането й започва през 1806 г., завършена е през 1836-та.
Тя прославя победите на Великата армия
и всяка година посреща под свода си тълпи туристи от цял свят.
За разлика от туристите парижани никога не я посещават.
С изключение на ветераните от войните,
които поддържат Вечния огън,
и държавния глава.
Отминат ли официалните церемонии, пл. "Етоал" се превръща отново
в пресечна точка на дванайсет булеварда.
В нещо като ничия земя,
пренебрегвана от трудоспособното население на столицата.
Вечно бързащи парижани
преминават само през периферията на Арката.
На всяка 12-а част от окръжността, тоест на всеки 60 м,
те трябва да пресекат булевард.
Смяната на цветовете на светофарите
зависи от преминаващите автомобили,
а не от пешеходците.
Това предизвиква известни неудобства,
понасяни повече или по-малко спокойно от минувачите.
Тук най-ярко личат индивидуалните особености на парижани.
Още едно, последно уточнение. През 1964 г. се появява нов елемент,
който допълнително затруднява движението.
Става дума за строежа на регионалното метро.
Ето го и нашия герой Жан-Марк.
Всяка сутрин в 9,25 той изкачва стълбите на метростанция "Ваграм",
която е почти диаметрално противоположна на работното му място.
До магазина той може да стигне по два маршрута.
Десният е малко по-кратък.
Да ви покажа ли друг модел, г-не? Защото с вашия ръст...
Ето.
Имаме този модел, освен ако не предпочитате този.
Не, не, благодаря. Ще помисля.
Както желаете. Довиждане, господине.
Бивш спринтьор на 400 м /50,8 секунди/,
Жан-Марк всяка сутрин преглежда вестник "Екип" като познавач.
Гледахте ли спускането за жени? – Не, нямам телевизор.
Невероятна гледка са тези момичета, летят със 100 км/ч!
Възхищавам им се!
Карали ли сте ски? – Да, преди 10 години.
Не може да се каже, че имам опит. Най-важното е да пазиш равновесие.
Не е лесно да стоиш върху две тесни дъски.
Извинете! – Няма нищо, госпожо.
Сигурно ви заболя? – Не, не.
Наистина ли? – Да, госпожо.
Хей! – Извинете, господине.
Не можеш ли да внимаваш? – Извинете, господине.
Какво ви прихваща?!
Ето, господине. Довиждане и благодаря.
Какво ще обичате, г-не? – Пижама.
Кой ръст? – Не знам.
Сега ще видим.
Втори ръст.
В пресата нямаше нищо – нито този ден, нито следващите.
Шофьор удари друг шофьор с камшик
Луд в метрото
Шофьор на ролс-ройс загина при сбиване
Осъдената в Лион студентка нарани полицай с чадъра си
Чадърът се оказа опасно оръжие
Все пак той реши да не се появява на пл. "Етоал".
Ало? Да, слушам.
Добре, господине.
Разбрано: бял поплин, модел "Елизе", бул. "Ваграм" 42.
Веднага ще ви я изпратя. До четвърт час.
Дочуване, господине.
Изминали бяха един или два месеца, когато най-сетне...
Господине, моля ви! – Майната ти!
Извинете, госпожо. – Няма нищо.
Да не ви нараних? – Не.
Слава Богу! Можех да си извадя скоро.
МОНПАРНАС И ЛЬОВАЛОА
Екшън, организиран от ЖАН-ЛЮК ГОДАР и заснет от АЛБЕР МАИЛ
Ресторант за творци интелектуалци Членската карта – задължителна
Да? – Добър ден. Как си?
Какво правиш? – Работя.
Пак ли жена? – Да, последната, почти е готова.
Жена е, така ли? – Да, може да се каже.
А това ръка ли е? Ръка? – Да, ръка е.
Защо има само четири пръста? – Не ми стигна материал за петия.
Много ми хареса тази отвън.
Как се казва? – "Екшън-скулптура".
Това пък какво е? – Английска дума.
Подчертава ролята на случайността в творческия процес.
Хвърлям няколко парчета ламарина на пода
и ги заварявам, без да променям формата им.
Нещо като експериментална скулптура.
Няма ли да попиташ защо съм дошла?
Ами да, защо дойде? Бяхме се разбрали за осем часа.
Дойдох, защото те обичам. – А, ясно.
Да направя ли кафе? – Щом искаш.
Иван. Трябва да ти кажа нещо.
Ти обичаш ли ме? – Да, разбира се.
Наистина ли? – Разбира се.
Според теб хубава ли съм? – Да.
Наистина ли? – Казах ти вече.
Искам да знам обичаш ли ме истински. – Е, вече го знаеш.
Ако направя нещо лошо, ще ми простиш ли?
Ще ти простя, разбира се.
Защо питаш?
Нищо сериозно.
За колко пристига една телеграма? – За час, час и половина.
Колко е часът?
След 45 минути ще получиш телеграма от мен.
Така ли? – Но тя не е за теб.
За кого е? – За друг човек.
Мъж ли?
Откъде знаеш, че е мъж? – Не знам, предполагам.
Така или иначе не го познаваш. – Няма значение.
Напротив, има!
Защото сложих твоето писмо в неговия плик, а неговото – в твоя.
Ще го уредим, не се тревожи.
Той ще ми върне моето писмо, аз ще му дам неговото – и готово.
Не е толкова просто. Написах, че го обичам.
Определих му среща довечера, след теб.
Преструвам се, че го обичам.
Реших да отида и да му кажа, че не го обичам.
Само теб обичам истински. Кълна се!
Това исках да му кажа довечера, честна дума!
Колко си мил! Бях сигурна, че ще ми простиш.
Почакай, не разбирам! Кой е този тип?
Ако искаш, може да си легнем. Студено ми е.
Мръсница! Курва! Боклук!
Отвратителна си!
Какво ти става? Но аз те обичам!
Обичах те, защото беше красива и чиста!
Отвращаваш ме!
Обичам те, повярвай ми!
Добър ден! Моника е. – Здравей, хубавице.
Затвори вратата! – Затворих я.
Какво правиш, работиш ли? – Както виждаш.
Чия е тази кола? – На папата.
На кой папа?
На папа Павел VІ.
Имаш ли понятие какво представлява една кола?
Разбира се.
Колата е автомобил,
а автомобилът се състои от няколко неща.
Първо – шаси, второ – колела
и трето – каросерия.
Моята специалност е каросерията.
Е, не притежавам таланта на Фарина или на Миколети,
но все пак се справям добре.
Може и да не личи, но съм истински творец.
Без каросерия нямаше да има нито "Шестте дни в Льоман",
нито ралито "Такситата в Марна".
За мен каросерията е нещо свято.
Спри го! – Защо?
Изтощава се. Всичко се изхабява.
С изключение на каросерията. Каросерията е вечна.
Какво ще кажеш за моята каросерия?
Съвършена е.
Падам си по свежа плът,
млади гърди,
млади бедра... С една дума всичко, което е красиво.
Всъщност защо дойде? – Искаше ми се да те видя.
Очаквах те към полунощ. – Знам.
Реших да дойда по-рано.
Обичам те, Роже, но ти си така хладен с мен, че...
Не чувам! – Казах, че те обичам.
Знам. Получих телеграма ти.
Така ли? – Ами да.
Не ми ли се сърдиш?
Роже, сърдиш ли ми се?
Не. Щом ме обичаш.
Значи ми прощаваш?
Роже! Прощаваш ли ми?
Да. – Това е чудесно!
Спах с друг мъж, но ти не ми се сърдиш!
Знаеш ли, размених пликовете.
Написах на другото момче, че го обичам, но това не е вярно.
Написах го, защото е мил. Познаваме се отдавна.
Той продължава да ме обича.
Искаше да се видим, затова аз...
Определих му среща довечера.
Но само за да му кажа, че не искам да се виждаме.
Не можех да му го напиша.
Не исках да му причиня болка.
Но аз... Не знам...
Исках да му кажа, че обичам само теб. Честна дума!
Ти го знаеш.
Роже, ако искаш, може да се качим горе.
Какво? – Да си легнем. Вече е почти нощ.
Ела тук, мръснице! – Какво има?
Ела тук, долна уличнице! Развратница!
Какво ти става, Роже? – Какво ми става ли?!
Мислех, че си ми простил.
"Роже Делпиру...
Скъпи Роже, целувам те нежно."
Не съм разменила писмата.
Мамка му! Изчезвай!
Пуловерът ми!
Ето ти го!
Тези американки! – Канадка съм!
Все едно е! – Не е.
Обичам те, честна дума!
БЕЗМЪЛВИЕТО
Режисьор КЛОД ШАБРОЛ
Ето го сина ви! – Да.
Добре ли мина? – Горе-долу.
Радвам се. Много добре.
Да, чудесно! Колко пъти седмично ходиш?
Три пъти?! И какво ти правят?
Онзи ден бях на лекар. Направи ми изследвания.
Резултатите още не са готови. Не съм добре.
Казва се "Вита калциум".
Пила ли си от него? Да, не е лошо.
Освен това имам запек. Слагам си свещички.
Как се казват ли? Не помня, от тях получавах колики.
Можеше да почукаш! Влез!
Приближи се де!
Донесе ми чая.
Добре ли се представи днес? – Общо взето.
На кое място си? – На трето.
На трето? – Да.
А миналия месец? – На шесто.
Значи напредваш. – Мъничко.
Трябва да напредваш непрекъснато! – Да.
Кой предмет не ти върви? – Алгебрата. Както винаги.
Защо? – Не я разбирам.
Защо? – Скоби, "а", "б", минуси...
Обърквам се.
Да ти обясня ли? – Ако искаш.
Горкото момче! Хайде, ела!
Алгебрата е елементарна. Плюс делено на плюс прави плюс.
Минус делено на минус прави плюс.
Плюс делено на минус... прави минус.
Това е. – Много добре.
И нито дума на майка ти! – Разбира се.
Аз съм "за" смъртното наказание. – Аз пък съм "против".
Все пак... – Какво "все пак"?
Против съм. С какво право осъждат хората?
Подай ми солта.
Щом си убил, трябва да си платиш.
Мисля, че трябва да ги изпращат в изправителни домове.
Да се опитат да ги...
Как да пратят 50-годишен в изправителен дом?!
Казах ти да ми дадеш солта!
Или само в някои случаи – за назидание!
Така може. По изключение.
Изменниците – на разстрел!
Или например хора, които отвличат малки деца.
Това е възмутително! За тях – смъртна присъда!
Да! Сега им лепват по 20 години.
И ти ли си възмутен?
Какво го прихваща?
Как посмя да го направиш?
Това какво е? – Не виждаш ли?
Уморих се, преядох! – И аз съм капнала!
Млъкни! По цял ден мързелуваш!
Помогнете ми да се споразумея с нашия приятел Ботичели.
Може да се получи нещо.
Представлява интерес за нас.
Телешкото печено е много вкусно.
Не бива да се подиграва с мен, защото мога да го смачкам.
Телешкото наистина е чудесно.
Харесва ли ви?
Обикновено ям спагетите като италианците.
Трябва да му обясните,
че на света има хора
с идеали и благородни стремежи.
Време е да го разбере. – Май е прегоряло.
Ако не иска да го разбере, ще го размажа!
За малко да го сгазим. – Е, все пак не го направихме.
Така е.
Онзи тип зад нас мина върху него!
И не само той!
Беше с дипломатически номер.
На тях не им пука! Никак даже.
Камамберът е много хубав. – Да. Чернокожи от Океания.
Чернокожи от Океания.
Едно, две, три, четири, пет, шест букви, множествено число.
Ще сложа едно "ес"...
Грижа се за къщата. Да не мислиш, че ми е лесно!
Това какво е? Прах! – Кажи го на прислужницата.
Все тя е виновна!
Защо не наемеш друга? Плащаш й, а чистя аз!
Каквото и да стане, все на нея си го изкараш!
Колкото до праха, друг цапа, не аз! – Глупости говориш!
Лесно ти е на теб!
Остави ме на мира!
Скоро и това ще стане! – Хайде де!
Взимай си нещата и изчезвай!
А пари ще ми дадеш ли? – Не.
Оправяй се сама.
Щом толкова знаеш! – И какво ще ядеш, като ме няма?
Конрад Аденауер /Бел. пр./
Прави гимнастика. Стомахът ти не е на ред!
Трябва да си изпия лекарството. – Да, да.
Да не го забравиш! Знаеш ли колко лекарства пиеш?
Да ти кажа ли колко пари похарчи миналата седмица за тях? Луди пари!
Дванайсет хиляди!
Можеше да ги вземеш от баща си, нали е аптекар!
Като знам колко е стиснат... – Той е изкукал.
Писна ми! По цял ден съм сама у дома.
Пак ли започваш?
Забравил си да затвориш прозореца! Ето, прегракнах.
Е, дано най-после млъкнеш! – Не се заяждай!
"Антифони или тапи за уши:
пластични топчета, които заемат формата на слуховия канал.
Не предават на тъпанчето трептенията, които достигат до тях.
Шумът е цената, която плащаме за цивилизацията.
Той е причина за някои нервни заболявания.
Болните ще могат да си почиват,
а хората на умствения труд – да работят
благодарение на антифоните "Киес".
"Хората, които работят в условия на силен шум –
в ковачници, доменни пещи, железници и така нататък,
ще могат да ограничат значително слуховото си поле
и да предпазят тъпанчетата си с антифоните "Киес".
Крещиш, защото нямаш авторитет.
Крещя, защото ми писна!
10 пъти му казах да донесе захарта! – Поне кафето си го бива.
Така ли? Аз правя не по-лошо.
Ако не се задаваха празници, щях да разкарам твоята мърла!
Та нали ти я избра!
Закъсняваш. Трябва да побързаш.
Искам да ми кажеш кой ще се погрижи за колата!
Миеш си зъбите за директорския съвет! Това е нещо ново!
Случайно съвпада със свободния ден на прислужницата.
Достатъчно! – Не викай! Какво да правя с колата?
Престани! – Изнервяш ме!
Какво да правя с колата? Ти ли ще я закараш, или аз?
Остава и за нея да мисля.
По цял ден подреждам нещата ти!
Не е моя работа!
Е, казвай, кой ще я закара?
Искам само да си затвориш устата!
Аз пък искам да ми кажеш кой ще я закара!
Не ми се подигравай!
Мръсник!
В ролите участваха
в УЛИЦА "СЕН ДЕНИ" Мишлен Дакс и Клод Мелки
в СЕВЕРНАТА ГАРА Надин Бало, Барбет Шрьодер и Жил Кейан
в СЕН ЖЕРМЕН ДЕ ПРЕ Барбара Уилкиланд
Жан-Франсоа Шапеи и Жан-Пиер Андреани
в ПЛОЩАД ЕТОАЛ Жан-Мишел Рузиер и Марсел Галон
в МОНПАРНАС И ЛЬОВАЛОА с Джоана Шимкус
Филип Икуили и Серж Даври
в БЕЗМЪЛВИЕТО Стефан Одран
Клод Шаброл и Жил Шусо
Оператори Ален Леван, Етиен Бекер
Нестор Алмендрос Албер Маил и Жан Рабие
Сценарият на скечовете принадлежи на режисьорите
Превод Асен Зидаров
Редактор Вера Генчева
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©