Lord Of The Rings - The Return Of The King (2003) (Return Of The King CD2_3.srt) Свали субтитрите
Фаримир!
Волята на баща ти е породена от лудост.
Не бързай да жертваш живота си от обида.
Това е моят живот, не твоя.
Баща ти те обича, Фаримир.
И ще си го спомни преди края.
Можеш ли да пееш, хобите?
Ами... да.
По нашият край смятат, че пея доста добре.
Но ние не знаем песни за тронни зали и тежки времена.
Защо пък да не подхождат такива песни на моите зали?
Хайде. Изпей ми нещо.
Зад нас домът,
светът отпред,
пътеки мамят ни отвред,
през мрака
да ни поведат,
дорде звездите
заблестят.
Мрак, мъгли
и нощен хлад,
Всичко чезне,
топи се, като сняг!
Колко са?
- Водя 500 от запада.
Имаме още 300 от североизток.
А конниците от Снежната граница?
- Не дойдоха, господарю.
Шест хиляди бойци.
Половината на това, което очаквах.
Шест хиляди няма да са достатъчно за армията на Мордор.
Ще дойдат още.
Всеки изгубен час намалява отбраната на Гондор.
По изгрев трябва да тръгваме.
Конете са неспокойни,
а мъжете тихи.
Притеснени са от сенките на планината.
Къде води този път?
Пътя на Мъртвите, Вратата на Тъмната Клисура.
Никой от живите, влезнал там, не се е върнал.
Тази планина е зла.
Арагорн.Да намерим храна.
Ето.
Истински ездач от Рохан.
Готов съм.
Съжалявам.
Не е толкова опасно.
Дори не е остро.
Не е добре.
Няма да убиеш много орки с тъпо острие.
Хайде.
Към оръжейната. Върви.
Не го окуражавай.
А ти не трябва да се съмняваш в него.
Не се съмнявам в сърцето му, само в дължината на ръцете му.
Защо да оставяме Мери? Бори се за същата кауза като теб.
Защо да не може да се бие за тези, които обича?
Избирам живота на смъртните.
Иска ми се да те бях видяла
за последен път.
Сър?
Крал Теоден ви очаква.
Оставям ви.
Господарю Елронд.
Идвам заради някого, когото обичам.
Арвен умира.
Няма да надживее злото, което идва от Мордор.
Нейната звезда гасне.
Колкото по-силен става Саурон, толкова по-слаба е тя.
Живота на Арвен сега зависи от съдбата на пръстена.
Сянката е надвиснала, Арагорн.
Краят наближава.
Няма да е нашият край, а неговият.
Поемаш към война, но не и към победа.
Армията на Саурон е по-многобройна от тази в Минас Тирит.
Не знаеш за силата, която ще атакува по вода.
Цяла флотилия Корсари пристига от изток.
Ще бъдат в града до два дни.
По-многобройни са от вас,Арагорн.
Имаш нужда от повече хора.
- Няма повече.
Има. Онези, що се крият в планината.
Убийци!
Предатели!
Да ги извикам да се бият за мен?
Те не вярват в нищо
и не слушат никого.
Ще послушат краля на Гондор.
Андурил! Пламъка на Запада Острието на Нарсил.
Саурон не е забравил меча на Елендил.
Острието, което е било счупено, ще се завърне в Минас Тирит.
Човек, който овладее мощта на този меч,
ще е по-смъртоносен от всяка армия на земята.
Дойде времето, Скиталецо, да покажеш за какво си роден.
Отиди при Мъртвите.
Уnen i-Estel Edain. Давам надежда за хората.
У-chebin estel anim. Но аз в себе си, не.
Какво правиш? Чака ни война.
Не можеш да изоставиш хората.
Еовин.
- Имаме нужда от теб.
Защо дойде?
Нима не знаеш?
Любовта ти е просто към сянката на един глупак.
Не мога да ти дам това, което търсиш.
Къде мислиш, че отиваш?
- Не и този път.
Този път ще останеш, Гилми.
Не си ли чувал за ината на джуджетата?
Ще трябва да се примириш.
Идваме с теб, друже.
Къде отиват? Не разбирам.
Лорд Арагорн!
- Защо напуска бойното поле?
Защото няма надежда.
- Тръгва, защото така трябва.
Прекалено малко сме.
Не можем да победим армията на Мордор.
Така е. Не можем.
Но няма и да напуснем бойното поле.
Това е нечувано.
Елф да влезе под земята,
а джудже да не смее!
Няма ли край.
Трябва да препускаме. Пътят е дълъг.
Като пристигнем, трябва да имаме сили да се бием.
Това не е войната на младите хобити, господарю Мериадок.
Всичките ми приятели потеглиха на война. Срамота ще е да остана назад.
Пътят е три дни в галоп до Минас Тирит.Никой от хората ми не може да те носи със себе си.
Искам да се бия.
Вече казах.
Язди с мен.
Моята Лейди.
Движете се.
Тръгваме към Гондор.
Кой навлиза в земите ми?
Някой, който иска да изпълните клетвите си.
Мъртъвците не се подчиняват на живите.
Ти ще се подчиниш на мен.
Пътят е затворен.
Изградили са го ония, що са Мъртви.
И Мъртвите го пазят, докато дойде време.
Пътят е затворен.
Сега трябва да умрете.
Призовавам ви да изпълните клетвите си.
Никой освен краля на Гондор не може да ме командва.
Този меч беше счупен.
И възроден.
Бийте се за нас и ще възвърнете честта си.
Какво ще кажете?
Какво ще кажете?
Губим си времето, Арагорн.
Не са имали чест приживе, нямат и като мъртви.
Аз съм наследникът на Исилдур.
Бийте се за мен.
И греховете ви ще са изкупени.
Какво ще кажете?
Отворете портите! Бързо!
Побързайте.
Фаримир.
Не ми казвайте, че е мъртъв.
Бяха много. Никой не оцеля.
Страх. Градът е изпълнен с него.
Да успокоим болката им.
Пуснете затворниците.
Катапулти.
Синовете ми са мъртви.
Родът ми приключи.
Той е жив.
Има нужда от лекарство, господарю.
Родът ми приключи!
Господарю!
Рохан...ни изостави.
Теоден ме предаде.
Напуснете постовете си!
Спасявайте се!
Пригответе се за битка!
Към стената! Защитете стената!
Върнете се на постовете си.
Пратете тези адски същества в бездната.
Стойте по местата си.
Пазете се!
- Бързо към по-ниските нива.
Задръжте ги!
Не мърдайте от местата си.
Не по кулите. Целете троловете!
Спрете ги!
Перегрин Тук! Връщай се в цитаделата!
- Повикаха ни да се бием.
Това не е място за един хобит.
Същински пазител на цитаделата. Сега се връщай. Отивай.
Какво е това място?
Господаря трябва да влезе в тунела.
Сега,когато съм тук, не мисля,че искам.
Това е единственият път.
Или влизаш...
или се връщаш.
Не мога да се върна.
Каква е тази смрад?
- На орки. Идват понякога.
По-бързо.Насам.
Смеагол? Тук горе.
Какво е това лепкаво нещо?
Ще видиш.
Ооо,даа...Ще видиш.
Смеагол?
Смеагол?
Смеагол!
Сам.
А на теб, Фродо Бегинс, давам светлината на Аерендил, най-скъпата ни звезда.
Светлина, когато помръкнат всички други светлини.
Засвети, Аерендил,ти най-ярка от звездите! Aiya Eдrendil Elenion Ancalima!
Немирна малка мушица, защо не виждам сълзица?
В паяжинка увита,
скоро ще бъдеш...убита!
Искаш да избягаш, нали, Безценни?
Но не и този път!
Не! Не бяхме ние! Не бяхме ние!
Смеагол не би наранил господаря.
Ние обещахме...
Трябва да ни вярваш.
Беше Безценното.
Безценното ни накара.
Трябва да го унищожа, Смеагол.
Трябва да го унищожа заради двама ни.
Неее!
Съжалявам, Сам.
Толкова съжалявам.
Тази задача за теб, Фродо от Графството.
Ако ти не намериш пътя, никой няма да го направи.
Към портите! Бързо!
Не ще има гроб за Денетор и Фаримир.
Без вековен сън в балсамираната смърт.
Ще изгорим като езичните крале.
Донесете дърва и масло.
Не мърдайте.
Вие сте войници на Гондор. Без значение какво влезе през тази врата,вие ще останете на позиция.
Огън!
Пусни го, гадна твар.
Пусни го!
Да не си го пипнало отново.
Хайде, да приключваме.
Господин Фродо.
Не. Фродо.
Господин Фродо.
Събудете се.
Не ме оставяйте сам.
Не отивайте там, където не мога да ви последвам.
Събудете се.
Не спи.
Мъртъв е.
Какво е това?
- Изглежда Тя се е забавлявала.
Поредният убит, нали?
- Не.Този приятел не е мъртъв.
Не е мъртъв?
Боднала го е с жилото и
сега е вкочанен като чироз.
Така прави Тя.
Така обича да се храни. С прясна кръв.
- Качете го в кулата.
Сам, какъв си глупак.
Ще се събуди след няколко часа.
И ще му се иска да не се е раждал.
Рухва домът на разсъдъка му.
Той гори. Вече гори.
Не е мъртъв! Не е мъртъв!
Не... Не е мъртъв!
Не е!
Чуй сега, Перегрин, син на Паладин,
освобождавам те от услугите си.
Върви и умри, както сметнеш за добре.
Залейте дървата с масло.
Движение!
Гандалф!
Къде е Гандалф?
Гандалф!
Проникнаха в града.
Оттеглете се на долното ниво.
Изведете жените и децата.
Бягайте!
Влизайте в града. Убийте всеки, който се изпречи пред вас.
Бийте се до последния човек.
Бийте се за живота си.
Кураж, Мери.
Кураж за приятелите ни.
Формирайте се, отрепки.
Отпред бойците, отзад стрелците.
Еомер, заеми левият фланг.
Гамлинг, ти следвай краля в центъра.
Гримболд, ти поеми десният фланг, след като преминеш стените.
Напред, не бойте се от мрака!
На крак, конници на Теоден!
Политат копия и щит се цепи!
За меча иде ден. Червен, пред изгрев!
Каквото и да стане, стой с мен. Аз ще се грижа за теб.
Напред!
Напред!
Напред!
Препускайте към гибел и края на света!
Смърт!
Смърт!
Смърт!
Смърт! Смърт!
Напред, Еoрлинги!
Огън!
Смърт! Огън!
Гандалф!
Гандалф!
Денетор е полудял!
Ще изгори Фаримир жив!
Ела. Бързо.
Накладете огън в плътта ни.
Спрете тази лудост.
Не! Няма да отнемеш сина ми!
Фаримир.
Това е края на Денетор, син на Ектелион.
Отблъснете ги към реката.
Да спасим града.
Формирайте линията!
Формирайте линията.
Тръгвайте!
Хвани юздите.
Наляво!
Наляво!
Целете се в главата! Свалете го!
Свалете го!
Мери!
Не мислех, че ще свърши така.
Да свърши? Пътуването не свършва тук.
Смъртта е друг път.
Път, който винаги поемаме.
Сивото наметало се спуска
и се превръща в сребърна чаша.
И тогава ще го видиш.
Кое, Гандалф?
Кое ще видя?
Бели брегове,
а зад тях...
далечната зелена земя, обляна в слънчеви лъчи.
Не звучи толкова зле.
Така е.
Нахрани се с плътта му.
Ще те убия, ако го докоснеш.
Не заставай на пътя на Назгул и плячката му.
Закъснявате, пиратски отрепки.
Имаме работа тук.
Хайде, морски плъхове. Идвайте.
Има достатъчно и за двама ни.
Нека по-доброто джудже спечели.
Глупако!
Не ще ме спре мъж простосмъртен!
Умри... сега!
Аз не съм мъж.
15,16...
17...29
Леголас!
33, 34...
Този се брои за един!
Е,хайде!
Познавам лицето ти.
Еовин!
Тъмнее ми пред очите.
Не.
Не,не.
Аз ще те спася.
Ти вече го направи.
Еовин.
Тялото ми е пречупено.
Трябва да ме оставиш да вървя
Аз отивам при предците си
в чиято могъща компания...
сега не ще се срамувам.
Еовин