Fearless Frank (1967) Свали субтитрите
Димът е навсякъде. Изобилие от престъпления.
Полицията е безсилна.
В покрайнините на града,
в този скромен замък,
с всичките си нечестно изкарани пари,
живее онзи, когото наричат "Шефа".
Това е Шефа. Стиснал е в лапите си целия град.
Никой не може да го изиграе и да остане жив.
Това е Котака – съгледвач на Шефа.
Шефе, имам новини!
Шефа е заобиколен от верните си главорези.
Всеки от тях е специалист в дадено престъпление.
Те знаят, че нищо не убягва на Шефа.
Особено Плетора. Тя е негова пленница.
Тя жадува някой да я освободи.
Любовната ни история започва с жаждата на Плетора.
"О, къде е онзи, който ще освободи мен и града?",
ридае тя. "О, къде ли е той?
Къде? Къде?"
Тук, в пустошта.
Франк чува зова на приключенията.
Дали е доловил печалния вик на Плетора?
Кой знае. Понякога само женска жажда стига
да накара един младеж да напусне реката на младостта си,
да се сбогува с бащината си къща. – Чао, тате!
Чао, сине! – Чао, тате!
Да се държиш добре в големия град, синко.
Имаш честно лице, синко. – Благодаря, тате.
Чао, сине.
Татко, кажи "чао" на мама от мен!
Чао, мамо.
И Франк тръгва по пътя си.
О, това съм аз.
След малко с Франк ще се срещнем за първи път.
Той ще ме нарече "странник".
Ей, страннико!
Би ли ме упътил към града? – И аз отивам там.
Какво ще правиш, като стигнеш в големия град, Страннико?
Ще напиша роман за живота в големия град.
Мисля, че ще правя това. – Добра идея.
А ти какво ще правиш, Франк?
Не знам. Но сигурно ще открия своето призвание.
Надявам се.
Чакай малко, Франк! Ей, за къде бързаш?
Моля те, Франк!
Но Франк тича напред, сякаш сам ще покори големия град.
По-късно същия ден Котака... Помните ли го?
Той винаги е на пост и забелязва, че нещо не е наред.
Вижте кой е избягал.
Плетора е излетяла от курника, Шефа ще побеснее.
Леле, виж ти!
Здрасти!
Нещо притеснява ли ви, госпожо?
В голяма опасност съм. Шефа ме преследва.
Бих искал да ви помогна. – Не знаеш в какво се забъркваш.
В голяма опасност съм.
Франк хуква веднага и забравя всякаква предпазливост.
По-полека, госпожо.
Мисля, че се влюбих във вас.
Като че ли се нуждаете от приятели. – Тя си има приятели, друже.
Тези приятели ли са ви? – Да.
Този звучи като от моя край.
Не говорите много, а?
Леле, истинска кола! Майчице!
Ей, момчета...
Голям е досадник, нали?
Как ви беше името, госпожо? – Казва се Плетора.
Плетора, да. – Вземи този амулет.
Ако запазиш чистотата, честността и надеждата си,
той ще те пази от злото. – Благодаря, госпожо,
но не мога да приема дар от непозната.
Чупката! – Но ви обичам, Плетора!
Не ме забравяй! Някой ден ще се срещнем отново!
Ти си добър! Бягай! Бързо, бягай!
Забрави да ни кажеш името си!
Казвам се...
БЕЗСТРАШНИЯТ ФРАНК
Шефе, освободи ме!
МОНИК ВАН ВУРЕН в ролята на Плетора и ДЖОН ВОЙТ в ролята на Франк
Междувременно, в апартамент на последния етаж
двама мъже се отправят на странно пътешествие...
"Алфред, днес е денят, в който ще го намеря."
"Надявам се, господине. За ваше добро е."
В бърлогата на мафията тече тъжно сбогуване.
"Момчета, вече сте сами. Звъннете, ако ви потрябвам.
Отивам на почивка с Плетора."
Въздишка.
Някъде наблизо, познаващ странностите на града,
един странник наблюдава.
Този разказ не е точно такъв, какъвто изглежда.
Трябва да запиша всичко.
Добрия лекар търси честен човек в битката си със злото.
"Продължаваме, Алфред! – Господине, вали, подгизнах."
Утро е. Изведнъж Добрия лекар спира.
И преди съм виждал този му поглед.
"Алфред, виж в тази уличка." – Да, господине."
Мъртъв е, господине. Ще свърши ли работа?
Да, Алфред. Има честно лице.
Претърсихме целия свят, но най-после го открихме!
По-бързо! – Да, господине.
Благодарение на щедра държавна субсидия
Добрия лекар, някогашен мозъчен хирург
на държавници и високопоставени лица,
прекратява проспериращата си кариера
и вече може изцяло да се посвети на проблемите в борбата със злото.
Не, Алфред, едва ли е нужна реваксинация.
Преобърнах света за достойния човек. Най-после съдбата го доведе при мен.
Погледни лицето му, Алфред.
Дано искате точно това, господине.
Аз лично имам някои опасения. – Не, Алфред!
Той е подходящ. Идеален е!
Алфред, забелязал ли си как хората вече не комуникират помежду си?
Алфред! – Да, господине,
онзи ден казах същото на водопроводчика.
На водопроводчика ли? – Да, тръбите бяха запушени.
С какво? – С главите на куклите на г-ца Лоис.
Глави на кукли ли? – Да, господине.
Както казвах, хората вече не общуват помежду си.
Затова ще поставя малкия предавател
в главния му мозък. – Къде?
В главата му, Алфред.
С този микрофон ще мога да общувам с него
по всяко време.
Връзката между мен и това момче няма да е проблем.
Това момче... Моето момче.
Скоро ще настъпи моментът, Алфред.
Като се събуди, ще бъде готов с желание да действа вместо мен.
С тайните, известни само на древните люде,
които съм вложил в него, растежът му ще бъде феноменален.
Ще може да върши изумителни неща под мое ръководство.
Мечтите на древните бяха осъществени.
Аз създадох смел нов човек.
Този град се нуждае от принудително добро.
Злото е на свобода от прекалено отдавна.
Хората са забравили как се прави добро.
Той ще им припомни.
Как каза, че се казва?
У него нямаше друго, освен пощенска картичка.
Може ли да я прочета? – Да.
"Скъпи мамо и тате, поздрави, Франк".
Франк. Какво честно име!
Нека го запази.
Божичко, господине! Той диша!
Знам, тъпако! Осъзнаваш ли какво значи този момент?
Здрасти! – Здравей, Франк.
Позволи ми да се представя.
Аз съм Добрия лекар. А това е верният ми иконом Алфред.
Поздрави го. – Здравей, Алфред.
Къде съм? – В апартамента ми на последния етаж
с изглед към града. – Плетора!
Какво, Франк? – Плетора.
Какво иска да каже? – Плетора.
Казва "Плетора". – Плетора на какво?
Не задавай въпроси, Алфред! Знаеш, че това ме дразни!
Аз задавам въпросите. – Да, господине.
Плетора на какво, Франк? – Плетора.
Да, Плетора е... – Какво значи това?
Плетора. – Да?
Алфред, това е остатък от предишния му живот.
Нормално е.
Плетора е момичето на мечтите ми. – Да.
Ще се оженя за нея. – Много хубаво, Франк.
Дори сега сигурно е в опасност, затова трябва да й помогна,
за да се оженя за нея. Трябва да тръгвам.
Отивам в големия град. – Франк,
мога да ти помогна по начин, който Плетора не би разбрала.
Ти беше мъртъв, Франк. Мъртъв.
Мъртъв. Открихме те в една канавка.
Аз те върнах към живота, Франк. Постъпих добре, нали?
Той е великолепен човек. – Не постъпих ли добре?
Разбира се. – Нали?
Да, определено. Върнали сте ми живота.
Шегувате ли се? – Лекарят не се шегува!
Трябва да помогна на Плетора. – Трябва да слушаш Добрия лекар!
Не трябва! – Слушай го, неблагодарнико!
Ако си тръгнеш, ще попаднеш в ръцете на злото.
Край нас дебнат всякакви врагове! – Стига с тази параноя!
Но е прав. Из къщата дебнат всякакви хора.
Лоис, дебнеш ли? – Не, Добър татко!
Честно, не дебнех. – Г-це Лоис, какво правите тук?
Лабораторията е забранена територия. – Какво е това?
Нещо, което Татко направи. – Прекрасно е!
Франк, това е Лоис. Лоис – Франк.
Здравей. – Лоис, здравей.
Лоис... Иди си в стаята да си играеш.
Добър татко, нека си поиграя с Франк.
Лоис, помниш ли какво стана с майка ти?
Не ми позволяваш да се забавлявам. – Ще ви донеса горещ поднос.
Ти и твоите горещи подноси!
Франк, искаш да седнеш, нали? – Ами...
Не бива да се претоварваш още първия ден.
Това беше дъщеря ми Лоис. – Сигурно сте отпаднал, г-н Франк.
Седни. – Късно е да си търсите стая.
Останете тук през нощта, навън е студено.
Да. Остани тук поне една нощ, Франк.
Ако сутринта искаш да си ходиш, няма да ти се сърдим.
Да. – Остани.
Остани. – Виждаш ли?
Ще остана! Но сутринта трябва да си тръгна.
Чудесно! – Да. Ще ви приготвя източното крило.
Хайде, г-це Лоис. – Отлично, Франк.
Нищо работа. – Никога няма да съжаляваш за това.
Никога.
Чу ли нещо? – Да, нещичко.
По-късно същата вечер Добрия лекар реши,
че е време с Франк да си поговорят по мъжки.
Остани, Франк. Остани.
Не искаш да ходиш навън. Там е студено и вали.
Вътре е топло и приятно. Лоис те обича.
Алфред те обича.
Дори на мен самия мъничко ми допадаш.
Сутринта ще се събудиш и ще напишеш следното писмо:
"Скъпи мамо и тате,
започнах работа в града при един чудесен
и гениален човек. Поздрави: Франк"
Остани, Франк.
Можеш да станеш толкова велик, колкото не си и мечтал.
Остани. Велик колкото не си и мечтал.
Не си и мечтал. Остани.
Велик колкото не си и мечтал.
Снощи сънувах невероятен сън.
Ще остана. – Да, знам, Франк.
Откъде знае? – Браво, Алфред.
Чудесен костюм. – Благодаря, господине.
Прекрасен е! – Стои ви чудесно, господине.
В апартамента времето тече бавно.
Франк се дивеше на новия свят, изпълнен със странности.
Без да знае защо, бе доволен и щастлив.
Както животните в клетките си.
За тях се грижат и ги обичат.
Спомените му започваха да избледняват.
Добрия лекар наблюдаваше това със задоволство.
Но един ден... – Франк, трябва да ти кажа нещо.
В библиотеката и оранжерията в този дом
се съдържат тайните на вековете. – Не.
Да. Известни са само на мен и на брат ми Клод.
Брат ви Клод ли? – Да.
Той беше немарлив и занемарен човек.
Недисциплиниран! Наложи се да го прокудя оттук.
Защо? – Беше зъл! Зъл, Франк!
Не знаеше, че за да прави добро, човек трябва да се бори със злото.
Дори не знам дали е още жив. Чух, че бил някъде в Германия.
Едва ли някой би оцелял там.
Никога няма да излезеш, нали, Франк?
Обещай ми, че няма да излизаш, освен за да се бориш със злото!
Няма да излизам. – Ти си добро момче, Франк.
Добро момче.
Имам награда за теб.
Ще ти разкрия една от тайните на древните люде.
Но не я споделяй с никого!
Това ли е? – Да. Няма да кажеш на никого, нали?
Не, няма да кажа.
Франк научи и някои тайни за себе си.
5244... Мога да броя!
5244, 5245... – Малко по малко...
Да, хубав сладолед. – Не, Франк.
Кажи го по-отчетливо. – Да, хубав сладолед.
Във всяко отношение... – Да, хубав сладолед.
Франк ставаше все по-добър. – Да, хубав сладолед.
Всеки ден... – Да, хубав сладолед.
Кажи го отново.
Не искаш да говориш така, нали, Франк?
Не.
Добрия лекар го учеше и на набожност
и религиозни наблюдения.
Благодарим на Добрия лекар за храната, която ще получим.
Това е упражнение за концентрация.
Прави точно като мен.
Франк беше добър ученик.
Подготвяха го за нещо.
Въпреки че той не знаеше за какво точно.
Стараеше се да угоди на Добрия лекар.
Двамата ставаха все по-близки приятели.
Франк, това помогна ли ти... – Да се концентрираш?
Вече можеш да... – ... спреш, Франк.
Франк, вече можеш да спреш.
Франк! – Франк!
Спри! – Спри!
Настъпи мигът на най-висшето изпитание на Франк.
Погледни града, Франк! Можеш да летиш!
Не се бой! Само ти можеш да унищожиш себе си.
Качи се на парапета, Франк.
Детската ти мечта да полетиш!
Мечтата сам да се издигнеш във въздуха!
Сбъдни мечтата на Икар!
Ако Бог искаше хората да летят,
щеше да им даде криле.
След като Франк издържа най-висшето изпитание,
Добрия лекар реши, че моментът е настъпил.
Франк е готов.
Виж Откривателя на зло, Франк!
Злото предава на собствена честота.
Ако в града вилнее зло, ще си проличи на този екран.
По дяволите!
Работи, Франк. Злото вилнее.
Ето. Виждаш ли този човек?
Известен е като "Плъха".
Един от най-опасните хора в града.
Задачата ти е да спипаш Плъха.
Франк веднага разбра, че градските творби на изкуството са застрашени.
Най-опасни са плъховете, приклещени в ъгъла.
Но той е брониран. Как ли се чувства Плъха сега?
Ужасно.
Плъха иска да се откаже.
Каква мощ! Пистолетът на Плъха минава през стената.
Остава му само едно.
Плъха има предчувствие, от което настръхва.
Къде е Плетора?
Кой е... Плетора? – Плетора.
Да, знам. Тя е при...
Шефа. – При Шефа ли?
Да. – Къде са те?
В "Баймай".
Ясно.
Съжалявам, Шефе.
А това е само началото на страхотната ти кариера, Франк.
Аз ти я избрах.
Сега ще направим скромно тържество.
Алфред, вади шампанското. – Нямаме шампанско, господине.
Нямаме ли, Алфред? – Благодаря.
Алфред, купи шампанско. – Нямам пари.
Не говори за пари пред децата.
Върви, Алфред. Лоис! – Здрасти!
Франк!
Браво! Шампанско!
Благодаря. – Готово.
И малко за теб, Алфред. – Не съм го заслужил.
Знам, но все пак си пийни.
Лоис!
Малко вино за твоето коремче. – За моето коремче!
Насред тържеството, когато тъкмо ставаше весело,
злото показа поредната си грозна муцуна.
Сбогом!
Искам да ви запомня точно такива.
Не си отивай! – Поредната мисия на Франк.
Той потегля.
Шефа е извън града и Котака дебне.
С набито око за скъпи вещи.
Особено ако са лъскави и блестящи.
Котака винаги се е гордял с отличния си вкус.
Смята, че ако има добър вкус, бъдещето му е осигурено.
Но дали е така?
Франк!
Франк, справяш се страхотно.
Направо страхотно!
Гордея се с теб, синко.
Прибери се у дома, моето момче.
По-късно същата вечер, след цял ден работа,
Франк си беше заслужил геройска почивка.
О, Франк!
Франк! Франк!
Франк!
Франк, водя си бележки по сънищата ти.
Имаме огромен напредък.
Много интересно.
И много осведомително.
Леле, не ти ли се иска поне веднъж
да излезеш и да се повозиш?
Много би ми се искало да... – Се чупиш?
Точно така! Би ми се искало да се чупя!
Наистина би ми се искало да се чупя.
Ей, това е верният Алфред.
Да знаеш как ти завиждам, Алфред.
Постоянно обикаляш града и се возиш в колата.
Дали той ще възрази,
ако дойдем с теб на пазар?
В момента спи и ще се събуди след няколко часа.
Алфред, имаш страхотна кола!
Алфред се вълнува! Алфред, шофираш чудесно!
Не мога да се концентрирам! – Искам да шофирам, Алфред!
Ако нямаш книжка, не може да шофираш.
Франк може всичко, верни Алфред. – Не и ако зависи от мен.
Франк няма да шофира!
Ей, върни ми волана! Върни ми го!
Лоис, внимавай! Лоис!
О, не!
Не!
Франк, чуваш ли ме? Франк!
Откривателя на злото те засече, Франк!
Ти не ми се подчини! Не бива да правиш това.
Бдителността е вечна, не е почасова работа!
Какво има? – Той казва да спрем.
О, Добър татко, не се меси. Моля те, остави ни на мира.
Франк! Дори в този момент се върши злина!
Точно сега! Трябва да отидеш на хиподрума!
Не е честно. – Не губи нито миг!
Няма да отида! Няма!
Иглата, който върши доста машинации за Шефа,
винаги е на конните надбягвания
и като сериозен учен разучава дневните статистики.
Иглата си има лична система.
Сякаш винаги знае
точно на кой кон да заложи.
Безпогрешен е.
Изработил си е безотказна система
и с нея ще стигне доста далеч.
Всъщност той не може да загуби.
Как би могъл?
Докато...
Добро момче!
За да вършим добро, трябва да се борим със злото.
Да се борим със злото...
А това е Винтонос – поредният нечестив приближен на Шефа.
Постъпил в колеж,
но бързо осъзнал, че може да припечелва по лесния начин.
Само с малко подостряне.
Скоро ще наближим брега, Шефе.
След толкова много време, най-после се връщаме.
Знам, че не мога да ти избягам, Шефе.
Никога няма да забравя случилото се тук.
Млъквай, Плетора! Не виждаш ли, че съм умислен?
Нужен съм на момчетата си. – Банда главорези!
Нищо не разбираш! Какво знаеш ти за лоялността?
Нужен съм на момчетата си!
Усещам как ме зоват!
Боже, какво е това?
Някакъв дим се спуска над нас.
Като лъч надежда. – Обгръща те с топлота и близост.
Това е Шефа!
Както се досещате, димът на Шефа
не е обикновен дим.
Насам, момчета! След мен!
Плетора!
Плетора, свърши страхотна работа!
Благодаря! – Седнете!
Човек се познава по приятелите му.
Ей, Котак!
Винтонос! Вижте му нослето!
Плъх! Направо те обожавам!
Плетора, наистина се справи чудесно.
Шефе, слушай! – Трябва да видиш този тип!
Страхотен е! Не се шегувам!
Като брониран е! – Одрах го с нокти, но той...
Може да лети! – Лично ще се погрижа за него,
като му дойде времето.
А междувременно съм планирал
невероятни димни престъпления.
Странни и фантастични! – Шефе...
Можеш ли да се довериш на Плетора? – Да.
Не.
Плетора! Може ли да ти се има доверие?
Това беше детска игра!
Можех да ги спипам, но си поиграх с тях!
Ще ми паднат следващия път.
Винаги има следващ път. – Внимавай, Франк.
Де да знаеше колко си падам по него.
Голямо дърво е.
Изгарям от желание, Алфред. Изгарям...
Защо не си намерите хоби?
Ще се наложи да вземем изключителни мерки.
Плъх, отвори вратата.
Шефе, тук има нещо много странно. Трябва да го видиш.
Кой е? О, ти ли си Клод? – Да, аз съм. Клод.
А това е Върнър. – Казвам се Върнър.
Запознай се с бандата.
Ти ще спиш в леглото в ъгъла,
а птицата може да спи на дървото отпред.
Не, не, птицата ще спи в леглото,
а аз ще спя на дървото. – Не, и двамата ще спите в леглото.
Трябва отделно легло за птицата.
Не мога да спя в едно легло с птица.
Малко птиче легло, ето толкова голямо.
С птичи завивки. И с птича възглавничка.
И с малко птиче цокало. – Да.
Много добре. Е, аз ще тръгвам.
Ще видя какво мога да направя.
А вие се грижете са птицата. – Да.
Чудя се какво ли ще направи.
Не забравяйте, че Клод също притежава тайните,
известни само на древните люде.
Същите тайни, които Добрия лекар използва при Франк неотдавна.
Същите тайни, които сега подтикват Франк
да търси нов отдушник за супер енергията,
с която го дари Добрия лекар.
Добрия лекар беше ужасен!
Злото вилнееше навсякъде.
Трябваше веднага да направи нещо. Не можеше да губи време.
Франк, свободата е привилегия, а не даденост.
Доста ме стресна. – Съжалявам.
Едно е да съжаляваш, а да си умрял – съвсем друго.
Машинката ми не струва, Франк. – Машинката ли?
Имам болно сърце. Можеше да ме убиеш.
Нали не искаш да разбиеш сърцето на Добрия лекар?
Нали?
Нали?
Ами... – Нали?
Франк?
Животните бяха неспокойни.
Приятелството им бе останало в миналото.
Франк вече обмисляше как да се освободи от влиянието на Лекаря.
Здравей, Франк.
Здравей. Как си?
Тъкмо това търсех. Благодаря, Франки.
Много благодаря. Чао-чао!
Удоволствията за Франк секнаха.
Входът към стаята на Лоис бе препречен.
Привилегиите му в кухнята му бяха отнети.
Тоалетната изглеждаше безопасна.
Но не беше.
За един кратък миг борбата със злото в града бе преустановена,
защото Добрия лекар искаше за пореден път да покаже на Франк
как да върши добро. Добрия лекар някак си винаги бе там.
Някъде зад всичко наоколо.
Да, Франк бе забравил,
но Плетора още жадува.
Кой може да я спаси сега?
Кой? Кой?
Лъжат ли ме очите?
Това Франк ли е? Той е тук, с Клод?!
Готово!
Това е много чувствителен инструмент.
Това е Франк! Да го гръмнем!
Не, това не е Франк!
Това е фалшив Франк.
Ще го нарека Франки.
Ако уредим среща между двамата,
той ще може да отнеме силата на Франк.
Трябва му само душа.
А душата е продукт на опита или някаква подобна щуротия.
Но сега да го оставим да си почине,
защото имам усещането, че скоро ще бъде много зает.
Да го оставим да поизсъхне. – Добре.
Ще стане ли, Клод? – О, да.
Правил съм стотици такива.
Вижте, дори съм го номерирал на ръката.
4-38-48-77.
За него първото впечатление е много важно,
затова внимавайте какви идеи ще му внушите.
Да отидем в другата стая.
Фалшивият Франк само си лежи и чака своите първи впечатления.
Плетора е обзета от емоции.
О, милото момче!
Ах, милото ми момче!
Той пленява сърцето й. Изглежда така хрисим и измъчен.
Тук се губи малко енергия.
А тук се печели енергия.
Тук се губи, а тук...
А докато Клод им обяснява теорията,
Плетора говори за любовта.
Срещнах един младеж...
Много приличаше на теб.
Беше мил и непорочен.
В очите му имаше блясък и се усмихваше, като ме погледнеше.
Каза ми... че ме обича.
Че ме обича.
А от мен поиска само името ми.
А те ми го отнеха! Точно пред очите ми!
А дори не разбрах как се казва.
Казва се Франк, Плетора.
Някога се опита да го спасиш.
А какво ще сториш сега?
Вземи този амулет.
О, амулетът...
Ако го носиш,
а сърцето ти е непокварено и невинно
и си изпълнен с надежда, ти обещавам,
че злото няма да те сполети.
Събудете се!
Възниква единствено проблем с контрола.
Разбирате ли? О, майната му!
Ще ви покажа нещо.
Някой идва. Не бива да ни видят заедно.
Ти си добър. Някой ден ще се срещнем отново.
И така, съвсем случайно, Плетора създаде у творението на Клод
неговото първо впечатление.
И така, сега ще видим какво можем да направим.
Странно.
Сега повече ми прилича на човек.
Това лошо ли е? – Не е добре.
Не е добре ли? – Не е добре, но не е и лошо.
Но не е и добре. – Аз съм Върнър!
Млъквай. – Мразя те. Много!
Добрия лекар също много мразеше Клод,
но бе изтощен от усилията да държи своя Франк в правия път
и спеше неспокойно, в пълно неведение,
че в този момент Клод вкарва фалшивия Франк във форма.
Денят не е ли прекрасен?
О, да, прекрасен е! Как си?
Е, не е нужно да говориш, щом не искаш.
Виж чудесата на природата!
Ходи ето така. Да, точно така.
Браво. Ходи така, и ще те уважават.
Хората се възхищават на човек, който вдига високо крак.
Едно, две, три, четири.
Ходи като мен, така да се каже.
От хиляди години природата ни осигурява много неща.
Но всеки техен ход бива следен от верния Алфред,
който замества скърбящия Добър лекар.
Франк трябва да знае за това.
Дните се нижат, а градът и не подозира
каква злина се върши, защото Клод и неговият фалшив Франк
стават почти неразделни.
Франк!
Алфред вижда случващото се и извиква:
Внимавай! Може да е капан!
За мен няма капани, Алфред.
Трябва да се държиш прилично! Хората ни гледат.
И ни преценяват. Не мога да ги понасям!
Обръщай внимание на стойката и на външния си вид.
Хората ни се присмиват!
Но няма да им е толкова весело, като умрат, нали?
Хайде, ела.
Клод вече смята, че фалшивият Франк е готов.
Готов е да се бори с доброто, като върши злини.
Сблъсъкът между двамата Франк е неизбежен.
Ела! Бързо, Франки!
Като откриеш Франк и се сбиеш с него,
отначало ще си силен колкото него, но после ще станеш по-силен.
Не казвай нищо! Мълчи!
Виждам го! Той е там, горе!
Моментът наближава!
Ела!
Като се сбиете, не забравяй да се биеш нечестно.
А после го убий!
Добро момче.
Сбогом. Единият от нас може да не оцелее,
но съм склонен да рискувам. Убивай!
Хайде, убивай! – Франк!
Добрия лекар усеща, че Франк е в опасност.
Обзет от паника, иска да помогне.
Но вече е късно. Франк е сам.
Изпращат този тип срещу мен.
Леле, шегуват ли се?
Сигурно се шегуват.
Та той едва ходи.
Не може да ходи.
Не, Франки! Какво направи?!
Можеше да го убиеш!
Франк победи. Но напоследък и той се бие нечестно.
Трябваше да го убиеш! Бързо! След мен!
Важно е да ги спипвам.
Сега ще се научат да се боят от мен.
Излезе на своя глава, без той да ти е наредил.
Защо излезе, без да ти е наредил?
Той те видя в Откривателя на злото!
Франк, започваш да ставаш брутален.
И постигна това, което искаше.
Той получи масивен инсулт.
"За да вършиш добро, трябва да се бориш със злото." Той го каза.
За да вършиш добро, трябва да се бориш със злото.
Отново го каза.
Франк... Франк!
Последното изкушение е най-великото предателство.
Да постъпиш правилно, но с неправилни подбуди...
Ние сме такива неща, от каквито са направени мечтите.
Нищожният ни живот е заобиколен от сън...
"По пътя за Мандалай..." – Любимата му песен!
Където си играят летящите рибки...
Той е по-добре! По-добре е, Алфред!
Алфред! Отиде си!
Отиде си на "Китай". – Лека нощ, Добър лекар.
Вече не се бой от жегата на слънцето.
Нито от отмъщението на бясното лято.
Е, Франк, вече си сам.
Всички сме сами.
Къде ще идем сега?
Можем да правим каквото поискаме.
Не се тревожете, г-це Лоис, аз ще уредя всичко.
След толкова години служба като верен иконом,
все още нямам писмена препоръка.
Не се тревожи, Алфред, вече работиш за мен.
Наистина ли, Франк?
Не мисля така.
Не сме ли свободни сами да вземаме решения?
Не ми задавай въпроси, Алфред! Не понасям да ми задаваш въпроси!
Не смей да ми говориш така.
Познавах те, като беше мъртъв.
Познавах те, като лежеше в канавката.
Лекарят искаше да те направи добър,
а ти се превърна в опорочен и зъл човек!
Бях прав да мисля така за теб!
Ти си покварен! Наистина си покварен!
Алфред, ако си приключил, донеси ми малко шампанско.
Моля ви! Моля ви, верни Алфред и Франк!
Да не се караме! Той не би го искал.
Сега всички сме напрегнати.
Ще остана заради вас, г-це Лоис.
Благодаря ти, верни Алфред.
Лоис умее да целува. Вижте колко е развълнуван Алфред!
О, Добър татко, липсваш ми!
Какво ще правя сега?
Алфред, жаден за още целувки, бърза към дома с шампанското.
Щастлив като чучулига!
О, Франк!
Ти си като по-големия брат, който винаги съм искала.
Какво става? Откривателя на злото се е включил.
Какво става тук? – Нищо.
Тъкмо щях да погледан Откривателя, но ти влетя в стаята.
Франк ме успокояваше, верни Алфред. – Да, успокоявах я.
Донесе ли шампанско? – Да, господине.
Добре.
Още не са дошли за него, нали?
Алфред, който е верен докрай, би искал всичко да е постарому.
Лоис като че ли знае какво иска.
Но Франк, който би трябвало да се бори със злото,
какво ли би искал той?
Едно двойно, моля. Как се казваш?
Скоч, уиски, джин? Двойно какво? – Да.
Двойно двойно. Едно смесено питие.
Извинявай, приятел.
Това е моят шлифер.
Извинете. Бихте ли го окачили в гардеробната?
Окачете и очилата, но не пипайте стъклата, двойни са.
Внимавайте. Как е, грозен?
Леле!
Как се казваш?
Казвам се... Франк.
Дайте ми още един шанс! Само още един!
Разбира се. Нали?
Аз решавам какво ще става. – Да, той решава!
Благодаря, Клод. – Моля, Шефе.
Малко след това...
Вие сигурно сте приятелка на Франк.
Да, така е. А вие негов приятел ли сте?
Да. – О, за Бога!
Очарователна сте. – Благодаря!
Франк не ми каза, че е поканил гости.
Моля ви, нека се погрижа за това.
Алфред, би ли направил кафе или сандвичи?
Нека да го отложим. – О, не! Щом Франк ви е очаквал,
ще бъде разочарован... – Това е партньорът ми Винтонос.
Хайде, маце. – Хайде!
Чичо Клод?! – Малката ми племенница Лоис!
Чичо Клод, какво правиш тук? Ще им позволиш да ме отвлекат ли?
Да. Точно това ще им позволя. – Чичо Клод, какво ще ми сторят?
Ще ми сторят ли нещо ужасно? – О, да.
Ще ти усучат ръцете. – Чичо Клод, няма ли да пораснеш?
Момчетата са си момчета, Лоис. – Франк!
О, Франк, радвам се, че се върна. Тревожех се за теб.
Франк? – Момчета, преговаряйте. Хайде!
Франк, помощ! Помощ, Франк!
Сбогом, Франк. Сбогом.
Впечатленията бяха прекалено много за фалшивия Франк.
Как амулетът е попаднал у нея?
Какво е това място? Откъде знае името му?
Обзема го ужасно чувство на самота.
Да, незабавно!
Г-н полицай, елате веднага!
Ще се опитам да ги задържа. Да.
Незабавно!
Помощ!
Г-н полицай, арестувайте този човек!
Няма време за обяснения.
Без да каже и дума, фалшивият Франк поема вината
и покорно отива в затвора заради чуждо деяние.
Вече е отхвърлен от всички.
Цигари за всички!
В града ли живееш?
Не бих го нарекла "живот".
Как каза, че се казваш? Ралф ли?
Франк! Казвам се Франк! Франк!
Няма нужда да сте внимателни с нея.
Елате насам.
Пуснете я долу и я подпрете на стената.
Ето така. Хубаво е отново да съм сред своя плът и кръв.
Подгответе операционната. – Чичо Клод!
Довел съм ти компания, Плетора. – Плетора?!
Къде намери това? – Франк ми го даде.
Франк! Казвам се Франк!
Аз съм онзи Франк!
Онзи, дето лети в небето! Франк!
Това съм аз! Франк!
Не ме ли познавате, предвид всичко, което сторих за вас?
За нищо ли летя в небето? – Пийни нещо, Ралф.
Франк! Франк!
Франк!
Шефе, не става!
Франк се опитва да разруши града, а хората искат да го убият!
Да разруши града ли? Не може!
Не и докато зависи от мен.
Голямата битка бе приключила.
Хората бяха загубили.
Франк бе победил,
но сега забеляза странното усещане на бузата си.
Странно, но за пръв път той кървеше.
Винтонос, вратата.
Сега на Шефа е нужен само някакъв начин да довърши Франк.
И точно тук се вписва верният Алфред.
Ако ви интересуват тайните на Франк,
най-добре ме чуйте.
Моля ви само да не наранявате г-ца Лоис.
Алфред!
Алфред разкрива ахилесовата пета на Франк пред мафията.
Казва им как да го контролират чрез мозъчния му недъг.
Силите на злото сега имат предимство
и щурмуват бастионите на апартамента на последния етаж.
Много е просто, господа.
Това...
е мониторът на Лекаря.
А това, господа, е микрофонът му.
С него може да се свържете с Франк.
Алфред, защо го направи?
Заради вас, г-це Лоис. Трябваше да избера между вас и него.
Франк! Франк! – Това е Франк!
Чуваш ли ме?
Франк, говори твоят приятел.
Всичко свърши. Вече си под мой контрол.
Вижте, връща се! – Да се махаме оттук!
Сега ще видите вие, хулигани! – Връща ли се?
Тогава ще вземем Лоис с нас. – Не! Пуснете ме!
Ами Плетора? – Тя само създава проблеми.
Къде е Иглата? Доведете го!
Онези от нас, които бяха близо до него,
почувстваха смута в душата на фалшивия Франк.
В този момент го обзе нещо, но не знаехме какво.
От този момент нататък
стигаме до нашия простоват, но очевиден завършек.
Първо някой дойде да види фалшивия Франк.
Имаш посетител.
А после мафиотите взеха г-ца Лоис,
аз се информирах и разбрах какъв всъщност е Франк.
Това е всичко до този момент.
Няма време за губене.
Само ти можеш да помогнеш, сигурен съм.
Личи си само по лицето ти.
Това е унищожителният уред.
Ако превключа този лост... – Не!
А, не още. Трябва да превключа и тези два лоста.
Ако ги превключа едновременно, точно в 18 ч.,
когато дебелата стрелка е на границата на 6 ч.,
целият град ще избухне.
А може и целият свят да избухне.
Искате ли да ги превключа? Само кажете.
Клод! Клод! Та ти си луд! Не искам да взривявам града.
Не е нужно да го правите. – Това е родният ми град!
Тук съм израснал, Клод!
Ти си луд! Да се махаме оттук, момчета.
Луд! – Плъх, ти си свиня!
Ще им покажа аз!
Като стане 18 ч., бум!
Бум!
След няколко мига Клод ще каже на Шефа какво е сторил.
А после бързо ще напусне града.
Не съм луд, само бях нещастно дете.
Затова настроих унищожителния уред.
Всеки момент градът ще бъде унищожен.
Хайде, чупка! Ще видите най-великото димно престъпление в историята.
А в небесата се рее самотна фигура.
По-бързо!
Хайде, Винтонос! – Градът ще бъде ли спасен?
Дай газ! – Има ли време?
Гибелта наближава! По-бързо! О, не!
Ах, ти, лунатик такъв!
Градът е още там!
Там преживях някои от най-великите си приключения!
Този е побъркан!
Спукали сме гума. – Какво?
Гумата е спукана.
О, това ли било? Спукана гума!
С радост ще ви помогна да сложите резервната.
Ти си луд! Аз ще я сменя!
На Шефа му писна Клод да поправя разни неща.
Какво е това? Те са вързани и със запушени усти.
Фалшивият Франк, разбира се.
В този ден Шефа бе лишен от своя дим.
Нямаш право! Аз съм гражданин на Аржентина!
Това е и краят на мафиотите.
Ченгетата няма да повярват на очите си,
като видят Шефа и мутрите му, събрани на едно място.
Момчета, това са Шефа и мутрите му, събрани на едно място.
Най-после ги пипнахме!
Сама ли го направихте, госпожице? – Не, той беше.
Кой? – Къде е? Къде отиде?
Преди малко беше тук. – Кой?
Франк!
Казва се Франк.
Наричат го "Франк".
И някак си той се превърна във Франк.
И така се роди легендата за Франк.
Говори се как Франк сам заловил Шефа и мутрите му
и освободил града от злото. Легендата ще се разчуе
и хората ще са спокойни, като знаят, че Франк е някъде там
и е готов да долети миг преди злото да връхлети.
И да ги спаси.
Виждаш ли, Франк? Тук си нужен.
Всички разчитаме на теб.
Не може да си тръгнеш сега. Франк, остани.
Хайде, Франк! Моля те. Остани.
Франк?
Но Франк не спира. Оставя ни да се оправяме сами.
Но трябва да направи още нещо.
И така, Франк се завърна в реката на младостта си.
И донесе със себе си своите надежди,
своите спомени и своите мечти.
Най-после бяха заедно.
И всички се гордееха с Франк.
Мама и тате също бяха там.
Усещаха, че се е променил,
но не знаеха как точно.
Те се носят напред.
Сякаш не знаят къде отиват.
Но дали им пука?
Никой повече няма да ги види.
Участваха още ДЖОУН ДАРЛИНГ
СЕВЪРН ДАРДЪН, АНТЪНИ ХОЛАНД АНТЪНИ ХОЛАНД и др.
Оператор БИЛ БЪТЛЪР
Музика МАЙЕР КУФЕРМАН
Сценарист и режисьор ФИЛИП КАУФМАН
Превод Мария Петрова
Обработка и тайминг СИЕАСТ ®
2024 ©