House of the Dragon - 02x02 (2024) Свали субтитрите
Ще ги избия всички до крак!
Предатели и злодеи! Дръзват да ме нападат!
Ваша милост…
- Аз съм кралят.
Да. Да.
Аз съм кралят!
- Да, Ваша милост. Моля ви.
Предатели и злодеи!
Огън да ги порази!
Това е война! Обявявам война!
Обявявам война!
Портите са затворени.
Издирването продължава.
Ще открият злодея.
Не бива да се разколебаваме от този…
От този акт.
Детето…
- Мъртво е.
Край на мъките му.
Но това, което сториха на дъщеря ми…
Да.
И ще си платят за него.
Кой?
- Този, чиято ръка го е сторила
или причинила.
Ами ако не бива да обвиняваме ръката, която го е сторила?
Боговете ни наказват. Наказват мен.
За какъв грях?
Дъще, чуй ме. Ще скърбим подобаващо, но…
… все пак може да излезе нещо добро от това.
Къде бяха членовете на съвета, докато убиец заплашваше краля им?
И вас ли заплаши?
- Като нищо можеше!
Синът ми остава след мен!
Синът ми е наследникът на Железния трон!
А къде беше ти, лорд-командирът на Кралската гвардия?
Легнах си, след като се разпоредих с нощната стража.
Легнал си. Легнал си!
Вместо да браниш семейството ми.
Не е време да се хвърлят обвинения на сляпо.
Скоро ще разберем кой го е сторил.
Кой го е сторил? Кой… Има ли съмнение кой е бил?
Кой друг, освен кучката кралица на копелета,
самодоволната курва от Драконов камък?
Седи отсреща върху скалата си и ми се смее.
Смее ми се! Мътните я взели!
Ти настоя да й пощадим живота.
Ако позволите, Ваша милост. Милорди. Стражата е заловила някого.
Задържаният ни е познат.
Златен плащ, известен с жестокостта си.
Хванахме го да бяга през Портата на боговете
с детска глава в дисагите.
Аз ще го убия!
Хубаво ще е да изтръгнем каквото можем от негодника.
Разчитам на вещината ви, лорд Ларис.
Все мислим, все се церемоним. Познаваме врага си!
Кралят може да има повече от един враг, Ваша милост.
Ще се погрижим да установим дали е ръката на сестра ви,
или храним змия в пазвата си.
Сигурно сте прав, милорд.
Всеки може да е.
Може да е всеки от вас в тази зала.
Лорд Джаспър е прав.
От една страна, трябва да разберем какво е станало
и дали още не ни грози опасност, от друга страна, разбира се…
… няма значение.
Искате да обвиним Ренира.
Да разгласим, че тя го е сторила.
- Нищо няма да разгласяваме,
бяхме нападнати зад собствените ни стени.
В леглата ни. Няма да изглеждам слаб.
Вече изглеждаш слаб, Егон.
Не!
Коронация набързо, дракон избяга от ямата,
хората виждат поличба.
Носи се мълва, че май Ренира е трябвало да бъде кралица.
Затова ще я наречеш чудовище, детеубийца.
Аз бих направил нещо повече.
Погребална процесия. Нека видят детето.
Нека видят стореното от претендентката за трона.
Татко.
Кралю мой?
- Не.
Няма телцето на сина ми
да бъде влачено по улиците като умряло куче.
Не влачен, а почетен!
Изпроводен до ямата на драконите, за да бъде изгорен като принц!
Ваша милост…
- Не.
Нека никой не казва, че не скърбя.
Джехерис беше мой внук. Обичах го. Няма да оставя да умре напразно.
Заклелите се във вярност на Ренира,
ще я подкрепят ли, щом чуят за покварата й?
Или ще се отрекат от нея?
Джехерис ще направи повече за нас от хиляди рицари в битка.
Ще имате войната си, Ваша милост.
Но ако изчакате малко, може да удвоите силите си.
Майко?
Ръката ни тласка по труден път, скъпи мой.
Но може да е правилният.
Мълчаливите сестри да приготвят принца за последното му пътуване.
Зад него ще се вози майка му, кралицата,
а с нея - вдовстващата кралица.
- Не, не искам да става зрелище.
Кралството трябва да види мъката на короната.
Най-нежните души ще я покажат най-добре.
Мисля, че всички ще се съгласите, че кралят трябва да бъде пощаден.
Джехерис трябва да бъде погребан.
Карат ни да се возим зад трупа му.
Не искам.
Нито пък аз.
Но когато се случи такова нещо…
… ударът по краля е удар по кралството.
Когато споделят скръбта ни, ще се сближат с нас.
Не искам да се сближават. Не ги познавам.
Трябва да се преструваме.
Защо?
Короновани особи сме. Имаме дълг.
Това, което видя снощи в покоите ми…
За сина ми е.
Бях нает от Демън Таргариен.
Плати ни едната половина, другата - като свършим работа.
Кои сме "ние"?
Ловец на плъхове. Нает от прислугата.
Не му знам името.
Вижте стореното от Ренира Таргариен!
Претендентка за трона!
Родоубийца!
Съчувствам ти, кралице моя.
- Бог да е с теб, кралице моя.
Осквернителка на невинността!
Вижте стореното от Ренира Жестоката!
Ще ме изтезаваш ли?
Не.
Но не отговарям за Негова милост.
Вижте стореното от Ренира Таргариен!
Претендентка за трона!
Родоубийца!
Осквернителка на невинността!
Кралице Хелена!
Какво става там?
Кралице Хелена!
Какво става?
- По-живо!
Кралице Хелена!
- Кралице Хелена!
Съжалявам.
- Кралице Хелена!
Кралице Хелена!
- Хелена!
Кралице Хелена!
- Вдигни! Вдигни!
Проклятие!
Проклета да е Ренира Чудовището!
Още не е ясно как е проникнал в Цитаделата.
Главата на момчето е отрязана. Хиляди наблюдаваха процесията.
И обвиняват мен за това?
- Така изглежда.
Разпратили са вест до всички краища на кралството.
И ние ще разпратим вест и ще отречем това долно обвинение.
Тоз час ще го направя, но не знам дали ще го приемат за чиста монета.
Трябва да удвоим стражата тук, в Дрифтмарк.
Ще побързат да си отмъстят под някакъв начин…
Вече се погрижих.
Нека да излетя на Вермакс. Ренис е нужна в Канала.
Мога да наблюдавам Кралски чертог.
- Не.
Безкрайно накърнява позициите ни
точно когато се нуждаем от вярност към каузата ни.
Но това е лъжа.
Загубих собствения си син…
Нима бих причинила подобно нещо? И то на Хелена?
Невинна душа.
Смъртта на принц Люцерис беше удар и обида.
Скърбяща майка може
да потърси утеха в отмъщението.
- Искате да кажете, сър Алфред,
че в скръбта си съм наредила да обезглавят дете?
Може да е било прибързано действие…
Мерете си думите.
Ти ли изпрати главорези да убиват деца в леглата им?
Изпратих отмъщението на кралицата.
- Какво каза на отмъстителя?
Какво му каза, Демън,
та момчето е мъртво и обвиняват мен?
Мизария ми даде имена и предлог.
Нарежданията ми бяха ясни: Емонд, братът на узурпатора Егон.
Грешката не е по моя вина.
- Нима?
Какви нареждания даде, ако не открият Емонд?
Не касаеха по никакъв начин малко дете.
Казал си, че искаш да пролееш кръвта на Хайтауър,
ако не Емонд и някой друг става.
Не.
- Нарани ме.
Накърни правото ми да заема престола и да събера армия,
положението ми в собствения ми съвет.
Казах - не.
Не ти вярвам.
Най-сетне стигнахме и до това.
Не мога да ти вярвам, Демън.
Никога не съм ти имала пълно доверие, колкото и да ми се искаше.
Заставях се.
Но сега виждам, че обичаш само себе си.
Като малка за мен беше предизвикателство.
Но вече пораснах и имам достатъчно предизвикателства.
Служих ти вярно.
- Нима?
Или ме използваше като маша,
за да си вземеш откраднатото наследство?
Когато сър Ерик ти донесе короната, не я ли сложих аз над веждите ти?
Да, но преди това гледаше
как ти да ръководиш военния съвет, докато аз раждах сама в покоите си.
И когато реших, че си струва да обмислим условията на врага…
Лудост! Да предам трона на брат си заради лъжите на Ото Хайтауър…
Моят трон, Демон. Моят!
Използвал си думите ми като извинение, за да си отмъстиш.
Да дадеш воля на мрака, който криеш у себе си като острие.
Мислиш ме за чудовище.
- Не знам какво да мисля за теб.
Не знам какво си, нито на кого служиш.
Нима не тръгвам към Харънхъл да ти събера армия, Ренира?
На теб!
Приемаш ли ме за своя кралица и владетелка?
Или още държиш на това, което според теб си загубил?
Което според мен съм загубил ли?
- Не го загуби, отказа се от него.
Защото мислеше само за слава,
а не за баща ми, който се нуждаеше от теб в скръбта си!
Баща ти бе страхливец, знаеше, че аз съм по-силният син,
че аз съм предводителят и се боеше да не го засенча.
Това ли мислиш за брат си?
По-добре го познаваш от мен, който съм израснал с него?
Мислиш, че те направи наследница заради мъдростта
и добродетелността ти ли?
Как смееш!
- Или те използва като маша,
за да ме постави на мястото ми, понеже се боеше от мен?
Защото знаеше, че за разлика от мен ти няма да го засенчиш?
Не се боеше от теб, Демън!
Нямаше ти доверие.
Също като мен.
- Беше глупак.
Стремеше се към величие, но избягваше да пролива кръв.
И теб те чака същата съдба.
Посякъл си дете.
Беше грешка.
Не е било.
Татко?
Искали сте да ме видите, Ваша милост?
Когато дойде утрото,
вземи Лунна танцьорка и наблюдавай Кралски чертог.
Трябва да знам следващия им ход.
Ще бъда нащрек.
Разчитам на теб, Бела.
Стой високо и не се приближавай.
Нямаме право на повече грешки.
Баща ми?
Трябва да върви по пътя си.
Ако позволите, милорд.
Каза ли на някого?
За какъв ме взимаш?
За човек, който търси опрощение.
Няма такова за стореното от мен.
Какво е това?
Спомен от вчера.
Процесията беше кална. Ще го сменя.
Направи го веднага.
Дълга нощ беше, сър Кристън, не съм ял. Може ли…
Не ми се подчиняваш, сър Арик.
Не е вярно.
Белият плащ е символ на чистотата ни.
На верността ни.
Вярата в Кралската гвардия е свещена.
Толкова лесно ли ще опетниш древната ни чест?
Сгреших, милорд.
Ще поправя грешката си.
Къде беше по време на убийството?
С крал Егон.
Значи не си бил в покоите, а можеше да предотвратиш злодеянието.
Негова милост искаше да забавлява другарите си в тронната зала.
Ако се беше сетил да се качиш…
- А ти къде беше, лорд-командире?
Защо при кралица Хелена не е имало заклет защитник?
След възкачването…
- Брат ти е крадец и изменник!
Знаеш колко ме боли.
- Ами ако тайно споделяш чувствата му?
Отрекох се от него пред краля. Бяхме една душа в две тела, да.
Ако споделях чувствата му, щях да избягам с него.
Първо брат ти ни предаде.
А после младият принц
е убит, докато ти си на стража.
Ти си луд! Луд! Не може да мислиш, че аз…
Няма значение аз какво мисля!
Ти посрами редиците ни.
И сега трябва да измиеш срама.
Какво да направя?
Ще отидеш в Драконов камък и ще убиеш Ренира в нейните чертози.
Както тя е искала да убие Емонд.
Ще платим на принцесата със същата кървава монета.
Сам?
- Не ти ли стига куражът, сър Арик?
Не опира до кураж.
Замъкът е укрепен срещу врагове, особено сега.
Как ще вляза?
- Близнакът ти служи на "кралицата".
Ще ги заблудиш, ако се представиш за него.
Заклели сме се да служим честно, а не да си служим с измама.
Премахни самозванката и ще предотвратиш войната.
Ако ни видят двамата…
- Не го допускай.
Изпращаш ме на смърт.
- Или към триумф.
И слава.
Ти ще отидеш ли?
Да се усъмня ли във верността ти към краля?
На вашите заповеди…
… милорд.
Пропусна вечерята.
Не бях гладна.
- Според мен никой не беше.
Много празни столове.
Знаеш ли къде отиде?
В Харънхъл вероятно.
Понякога си мисля, че го мразя.
Трудно е с бащите.
Какво си спомняш за чичо ми?
Научи ни да ловим риба.
И да пеем моряшки песни.
Имаше слабост към сладкиши.
И… сър Харвин Стронг?
Беше вежлив. И жесток.
Наричаха го Троши кости.
Мисля, че ни обичаше.
Разбира се.
Люк ми липсва.
Демън ги пратил да ме убият.
Бях навън.
Беше с мен.
Честно казано, гордея се,
че ме смята за такъв враг.
И че иска да ме убие в леглото ми.
Той се бои от мен.
Така и трябва.
Момчето порасна и стана мъж.
Не. Не тук.
Съжалявам за станалото с Люк.
Загубих самообладание тогава. Съжалявам за това.
Радвам се да го чуя.
Преди ме дразнеха.
Понеже бях различен.
Ще ти напомня само, че когато принцове губят самообладание,
често други страдат.
Простолюдието.
Хора като мен.
Как е тя?
Все същото.
Има недостиг на пазара заради блокадата.
Градът още не е останал без храна.
Надали, но хората се боят.
Който има пари, се запасява.
Днес обикалях два часа за пиле.
И платих тройно повече от необходимото.
Хорският егоизъм.
Не ги виня. И аз бих го направила, ако можех.
Едва ли ще оставиш деца гладни, за да си напълниш зимника.
Нямаме достатъчно пари, за да разберем.
Кралят обеща да ни помогне.
Каза ли кога?
Страх ме е, Хю.
Виждам, че подвизите не са те направили по-красив.
Добра стига, братко! След толкова месеци далеч.
Липсваше ми.
Изби ли много пирати?
- Със сигурност повече от теб.
Да не съжаляваш за шегата, докато вечеряш сам довечера.
Вече съжалявам. Счупих си зъбите от корав хляб, Адам.
Кажи, че у дома къкри яхния с ярешко.
Имаш късмет.
Не само за това.
Чувам, че самият лорд Корлис те е похвалил за вярната служба.
Така е.
- Ще плаваш ли с него?
Щом поправят кораба му.
Аз съм сред десетките корабостроители,
призовани да се погрижат за флота.
Предложи ми.
По-добре да не беше, честно казано.
- Не ставай глупав, Алин.
Да служиш при Морската змия ще те направи богат.
Аз не бих изпуснал такъв шанс.
Защото не си видял това, което аз съм видял.
Война се надига, Адам. Истинска.
Още една възможност да се отличиш.
Да му напомниш колко струваш.
- Нямам нужда от подаяния.
Братко, той ти е задължен. И на двама ни.
В яхнията има ли моркови?
Тишината ме тревожи.
Демън отлита, когато ни трябва на веслата.
Не се отличава с преданост.
Където и да иде, иска сам да си е господар.
Съпруг е на кралицата.
Но не е крал.
И аз не съм. Но се справям.
И мен ме подмина короната. Трудно е да го приемеш.
Сега Визерис е мъртъв и няма сигурен претендент.
Нали не мислиш, че Демън ще й се опълчи?
Не по такъв начин.
Но няма и да й даде да го командва.
Жалко.
Понякога го намирам за доста приятно.
Да повярваме на думата му.
Ако превземе Харънхъл, всичко може да му бъде простено.
Дотогава аз съм тук.
И Мелиз.
Няма да дадем на кралицата да се огъне.
Лейди Мизария, Ваша милост.
Знаеш за вчерашните събития в Кралски чертог?
Да.
Разкажи ми каква е ролята ти в тях.
- Нямам нищо общо.
Знам, че имаш връзки с узурпаторите.
Помогна им да ме лишат от рожденото ми право.
Възползвах се от неизбежното. Сега съжалявам.
Сигурна съм.
Коя си ти?
Пленница.
Дадох на Демън две имена.
Само толкова. Не изгарях от желание.
Предложи ми в замяна свободата.
Друго нещо ли разправя?
Той замина.
За колко дълго?
Седмица. Или завинаги. Не знам.
Прави го.
Нали?
Сега си ме спомни.
Каза, че ще се ожени за теб.
Каза, че носиш детето му.
- Не всички се смяха на шегата.
Явно пак го направи. Обеща нещо и после… избяга.
Продаваш тайните на Червената цитадела.
Невидимата ти мрежа се простира из Кралски чертог.
И сега, когато врагът се готви да ме удари…
Мога само да ви помоля да спазите дадената дума от съпруга ви.
Нямам изгода да те освободя.
В най-добрия случай губя преимущество.
В най-лошия ще ме предадеш още по-подло.
Нямам полза да ви предавам, Ваша милост.
Така казваш.
Доведоха ме във Вестерос без нищо.
Слугувах, крадях,
продавах тялото си за някой грош или коричка хляб.
И слушах, събирах тайни.
Влиятелни мъже взеха да ме ценят.
Малко по малко натрупах състояние. Къща. Слуги.
Дом.
После подпалиха всичко.
Кой го стори?
- Хайтауър, предполагам.
На Ръката не й хареса, когато си показах зъбите.
Но съм му благодарна.
Прекалено дълго се стремях да бъда значима.
Но сега виждам, че е било наивно желание.
Демън, Ото Хайтауър…
Няма значение. Те никога няма да ме приемат.
По-добре да си бях останала уличница.
Откъде ти е този белег?
О, не!
Синът ми.
Кои са?
- Ловци на плъхове.
От кралската прислуга.
Какво са направили?
Какво си направил?
Ловците на плъхове!
Наредих да ги обесят.
Гадината, която уби сина ми, признала за съучастник.
Не могъл да посочи мъжа.
Затова…
- Глупак!
Мерете си думите пред краля, милорд.
Кралят е мой внук и моят внук е глупак!
По-лош е от глупак. Убил е невинни мъже!
И един виновен.
И ги е провесил на стените, за да ги видят всички.
Заговор срещу краля - стократна разплата.
Те са бащи, братя и синове!
Жените и децата им са пред портите, оплакват ги и те проклинат!
С кръвта на детето ти спечелихме одобрението им.
Със сълзите на майка ти изкупихме предстоящите лишения.
А ти провали всичко.
След всичко, което сторих за теб. Нехайник.
Негодник.
Себелюбец.
- Поне сторих нещо.
Не отговорих на посегателство срещу короната с какво?
Жалване? Докарване пред жените на рибарите?
Няма да ме мислят за слаб.
- Вестта за злодеянието
на Ренира още се разнася из кралството.
На големите домове не им остава друго, освен да минат на наша страна.
Искам да проливам кръв, а не мастило.
Трябва да действаме.
Сър Кристън Коул действа.
И какво е направил сър Кристън Коул?
Изпрати сър Арик да убие Ренира.
Сам?
Ще се престори на близнака си. Възхитително.
Господ да ни е на помощ!
Време е кучката кралица да си плати.
И пристъпи към тази лудория, без да се допиташ до мен?
Или до съвета?
Вместо присъда показваш нетърпение и ни сриваш в очите на врага!
Необмислено, несериозно…
Никога ли не се сещаш за баща си?
Неговата…
… въздържаност, неговото благоразумие…
Неговото достойнство?
Майната му на достойнството!
Искам отмъщение.
Баща ми е мъртъв.
Така е.
И жалко за нас.
Прав беше за теб.
Той ме направи крал.
Така ли мислиш?
Махни си отличителния знак, сър Ото.
Ти си Ръка на баща ми…
… не моя.
Свали го.
Няма да посмееш.
Посмях.
И добре ми подейства.
Нахално кутре.
Мислиш се за умен, но без силна Ръка до теб…
Да те напътства…
Дай го на Коул.
Ваша милост?
В този час ти се оказа по-ценен от сто старци.
Новата ми Ръка ще бъде стоманен юмрук.
Ще съжаляваш за това.
Дай му го.
Свободен си.
Не знам дали ти имам вяра.
И усещам, че още си опасна.
Но ще удържа думата на моя дом, щом казваш, че ти е дадена.
Можеш да си вървиш.
Ваша милост…
В пристанището има валериански кораб, на път към Мир ще мине през Пентос.
Ще се погрижа да те качат.
Не съм толкова наивна, че да те пусна така.
Аз…
Благодаря ви.
Сър Ерик, Мизария си тръгва.
Нека си събере багажа и някой да я свали и качи на "Корвин".
Ваша милост.
Може ли за малко?
Сър Ерик.
Мислех, че сте вътре.
- Не бдиш достатъчно зорко.
Врагът е навсякъде.
Моля ви, застанете мирно, Ваша милост.
Благодаря ти, Елинда.
Сър Ерик.
Необикновен ден.
Не ме лови сън. Аз ще стоя на стража.
Трябва да поспите, Ваша милост. Нека помоля майстера за лек.
Май ще е най-добре.
Благодаря ти, Елинда.
Сър Ерик.
Повярвайте ми, нямах друг избор.
Не разбирам.
Братко!
Не го прави.
Умолявам те.
Ти ни измени, Ерик.
Бягай, Елинда! Намери сър Лорент!
Ваша милост!
- Сър Лорент!
С мен, Ваша милост!
Кой е Ерик?
Родени сме заедно.
- Ти ни раздели!
Но аз още те обичам, братко.
Ваша милост.
Ерик.
Простете ми.
Не. Не!
Това е невежество и суета.
Не по-зле от мен знаеш, че Егон трябва да бъде държан изкъсо.
Както и сър Кристън. И двамата.
Сър Кристън е невъздържан.
Но верността му е безпрекословна. Ако се стигне до война…
Той се погрижи за нея.
Млад и неук е. Вярва в стоманата и кокала.
Не вижда по далеч от носа си.
Никой от тях не вижда.
Не мислят за доброто на кралството, а за дребнаво отмъщение.
Егон още е податлив.
Смъртта на детето го разстрои.
Не мога да остана тук.
Отстранен от съвета,
да гледам как провалят плановете ни. Ще се върна в Староград.
Хайтауър още имат сили
и ти имаш син там, който по-лесно ще бъде ръководен.
Дерон може да ни помогне в идните седмици.
По-добре върви в Планински рай.
Погрижи се за Тирел. Знаменосците им се колебаят.
Докато те няма, ще му налея акъл в главата.
Кръвта му ще се охлади. След време може пак да се върнеш.
Младите се перчат като пауни.
Само крясъци и пера.
Но ние ще надделеем и ще възцарим мир. Още го вярвам.
Стига двамата да сме сплотени.
Съгреших.
Не искам да слушам.
Превод АННА ХРИСТОВА