Baby Reindeer - Season 1 (2024) (Baby.Reindeer.S01E05.Episode.5.1080p.NF.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-FLUX.srt) Свали субтитрите
Ето те!
Ти, страхлив, двуличен...
С какво нахалство ми навря в лицето онази курва онази вечер.
Достатъчно, Марта.
- Спечели ме за враг, еленче.
Бъди сигурен!
- Марта!
Дано знаеш какво си направил...
- Стига!
...като ме нарани по този начин.
- Марта!
Устата ти ще те вкара в беда, момче.
За момент си помислих, че това може да е краят,
но тя просто се разпростря във всички други области на живота ми.
Трябва да видите жената, с която този се среща. Свинска грозотия.
Ако се сниши още малко, ще се изгърби.
Здравейте, дами и господа, с...
- Гърбав! Квазимодо!
Мисли само за секс с проститутки!
Ето го и него, господин кръшкащият с курви.
Не му се доверявайте, хора. Ще ви обещае секс,
а после ще избяга в другата посока.
Това ме убиваше. Всичко това. Безплатното допускане
до финала на комедийното шоу, заради това,
че Марта е провалила вечерта, беше слаба утеха на фона на всичко.
Мислех да напусна бара или да се махна от вкъщи,
или да спра с комедията за известно време,
но не исках да й правя кефа да получи повече, отколкото е имала.
Така че ми оставаше само да лежа и да чакам,
питайки се на какво друго може да е способна.
немисли чеще спра бебе еленче изпратено от ммоя Айфон
БЕБЕ ЕЛЕНЧЕ епизод 5
сценарист: Ричард Гад
Мамо! Някой току-що хвърли нещо в лицето ми.
Всичко ще бъде наред. Просто се измий.
Какво се случва?
Някой току-що ме нападна!
- Какво?
Мислех, че е киселина. Мислех, че ще ослепея.
Господи. Какво беше?
- Не знам.
Сякаш беше газирана напитка. Сигурно кола.
Кола? Като... като...
Диетична кола?
Не гледах съдържанието на захар, Дони.
За Бога!
- Да, не, разбира се.
Това беше онази жена от групата за готвене.
Видях я да тича по улицата, когато се приближих до прозореца.
О, да. Не, аз... Мисля, че я помня. Да.
Тя каза: "Това е за шибания Дони". преди да залее лицето ми.
Какво се случва тук?
Тя е тази жена...
Жената, която ме преследва.
Тя те преследва?
Чакай, това ли е онази жена Марта, която ме тормози във Фейсбук?
О, Боже мой.
Тя е била в дома ми.
Ти си шибан идиот. Знаеш ли това?
Откога продължава това?
- Не знам. От шест месеца.
Шест месеца?!
- Ходи ли в полицията?
Да, бях, но те...
Не го взеха насериозно.
Сигурно ще го вземат, ако им кажеш какво се случи с мен.
Да кажа, че някой е залял лицето ти с кола?
Знаеш ли какво...
- Не мога да повярвам.
Нямах това предвид. Просто исках да кажа...
Боже мой, просто казвам, че ако не вземат на сериозно тази жена
която ме изпраща стотици имейли на ден,
няма да започне да им пука много за една безалкохолна напитка, нали?
В такъв случай...
Наистина не ми е приятно да ти го причиня, Дони...
Мисля, че е по-добре да се изнесеш.
Преместих се в Килбърн с две момчета от театралното училище.
Апартаментът беше на един от бащите им,
така че можех да си го позволя.
Очаквах възможно най-лошото,
но когато вратата към новия ми дом се отвори,
целият ми страх и разочарование ситуацията просто изчезнаха.
Беше перфектно. Ново начало.
Отново анонимност.
Боже, това място е откачено.
Страшна находка, честно казано.
Исусе. Терасата!
Да. Винаги е хубаво да гледаш хората отвисоко, докато си живеят живота.
Мислех, че сте се наситили на това в частното училище.
Не съм те виждал от две години, а вече говориш, както тогава. Добре.
Как върви комедията?
- Бива.
Наскоро стигнах до финала на едно състезание за новобранци.
Новобранци? Правиш това от пет години.
С този темп все още ще го правя, когато дойде първата пенсия.
А ти? С какво се занимаваш?
Взех си почивка за една година.
- В Лондон?
Работиш ли? Спестяваш или нещо подобно?
Не, живея от спестяванията си.
Намирам пътя си. Наслаждавам се на свободата си.
Крадем безжичен интернет от кафенето долу.
Адски бърз е, така че спестяваме и от това.
По дяволите, това е лудост.
Каква е уловката?
несъм те виждала отдавна по улицата май си страхливец а??
не можеш да застанеш като мъж пред мен? малка курва
Беше досадно предвидимо, че Франсис пропусна да спомене,
че с Бижу са си взели почивка, за да изпълнят своята...
Културна, психоактивна съдба, човече.
Психеделици, братко. Дават ти прозрение, яснота,
каквато не си виждал досега.
- Точно това си помислих.
Хората си мислят, че година прекъсване значи да пътуваш и т.н.,
но в днешно време пътуването може да се случи от дневната, братко.
Звучи много увлекателно, но ако нямате против,
искам сега да отида да се изсера.
И така, това беше моят живот.
Криех се в спалнята, докато жегата се издигаше от пода, а стените
се люлееха от най-ужасната музика, позната на човечеството.
Чувствах се напълно победен
от омразата си към Марта.
де изчезна?? йфон
Ехо?
Имам дъщеря. На два месеца.
Затова я нарекох Адолф. Шегувам се! Шегувам се!
Какво става тук?
Сега е на три месеца.
- О, за бога.
Просто... спри го.
Няма смисъл. Гледали сме ги всички по няколко пъти.
Звучи като груб въпрос, но защо не е смешно?
Попитай хората в Норуич. Норуич не е смешен.
Засмяхме се за две секунди, а после се депресирахме заради теб.
Както когато някой умре, не можеш да се шегуваш с него.
Не искам пак да друсам с киселина,
защото може да се събудя в твоя комедийна програма.
Извинявай, кой е този?
- Това е Дигси. Той е нов.
Чувствай се като у дома си.
Не си го изкарвай на Дигси. Марта ни ги показа.
Едва не й махнах забраната още тогава.
Нямаш такива правомощия, дебело копеле.
Честно казано, по-смешно е, отколкото публиката признава.
Така е.
- Донякъде.
Не ме съжалявайте. Беше първото ми участие. Сега съм много по-добър.
Нямаме търпение да го видим.
Да, а дотогава, си мисля да прожектираме това на стената.
Да се вижда из целия бар.
- Точно така.
Харесва ли ви?
Започнах да прекарвам все повече време в дома на Тери.
Мислех, че инцидентът с Марта ще бъде краят ни,
но вместо това ни свърза по-силно от всякога.
Опитът на Тери й позволяваше да разбере по-добре моите преживявания.
Боже, тези момчета са такива задници.
Каза ли им, че ти предстои участие на голям финал?
Не, не мисля, че перспективата да стана новобранец на годината
на "Смеещата се патица" щеше да ми е полезна в този разговор.
Сега се смеят, но ще реват, когато донесеш короната вкъщи.
Харесва ми това отношение.
Между другото, не свиквай с това.
- Няма да свикна.
Твърде много чили?
- Твърде много?
Боже, Тери, ще ме хранят в ада с това!
Боже мой!
- Ето, изпий си млякото, женчо!
Май вече имам видения от следващия живот.
В спокойния й апартамент, с нужната на нея безопасност
и нужното на мен лично пространство, разцъфнахме в двойката,
която трябваше да бъдем. И по един странен начин
получих всичко, което някога съм искал - моногамни отношения,
тъй като много се стараех да не изпитвам каквато и да е
благодарност към Марта по някакъв извратен начин.
Кога за първи път разбра, че си отворен за срещи с транссексуални?
Мисля, че един ден попитах Бог
дали може да направи живота ми по-сложен.
Как се идентифицираш сексуално? Ако има пистолет, опрян в главата ти?
Моля те, гръмни ме.
Млъкни, задник.
Не ми се ще такова погребение. Всичките речи.
"Дони беше страхотно момче със страхотни шеги."
Дали баба ми ще е единствената, която ще говори?
Отговори, идиот!
Не знам. Бисексуален, може би.
И какво те прави бисексуален?
Това, че се чувствам като измамник, без значение с кого спя.
Какво е нужно, за да ти вдъхна малко увереност, а?
Сериозно, помисли си за това.
Не съм сигурна, че някога си го правил.
Не знам. Как беше онази фраза?
Онази за...
Танцуването и гледането.
Увереността е да танцуваш така, сякаш никой не те гледа?
Да.
Не знам.
Просто изглежда доста приятно.
Това е лесно.
Виждаш ли? Много е лесно.
Да, и изглеждаш като пълно дърво.
Десет години балет, две години степ и джаз.
Майка ми определено искаше момиче.
Ела. Ще ти покажа.
Няма начин.
- Не се срамувай.
Не, няма никакъв шанс.
- Просто опитай.
Не, не. Ами ако те победя?
Не бъди толкова задръстен.
- Не, не мога да стана.
Не, не мога да стана.
Ще опитвам цяла вечер, ако трябва.
Не. Не. Ела тук.
Е?
Чувстваш ли се като измамник с мен?
Не знам.
Все още не сме опитали.
Леле, треперя.
Това е нормално. Не ми пречи. Ела тук.
Какво има?
Не, не. Добре съм. Просто ми е трудно да...
Да се отърсиш от предразсъдъците си?
- Моля те, без лекции
по време на прелюдия.
- О, стига,
не се дръж сякаш не ме намираш за секси лектор.
Геройски костюм? Очила на секретарка?
Някоя показалка, с която да те удрям?
Съжалявам. Не. Не. Аз... Не съм готов. Съжалявам.
Моето... тяло просто не ми позволява да го направя.
Не се притеснявай. Всичко е наред.
Случва се постоянно.
Дали?
- Да.
Така съм чувала.
- Замълчи!
Искаш ли чай или нещо друго?
- Да, разбира се.
Беше странно. След всички ужасни неща,
направени с тялото ми,
просто вече не можех да се отдам на интимност.
А сега вече имаше и чувства, всичко дойде твърде много.
Докосването, любовта, потвърждението.
искаше да ничукаш едновременно и двете ли?
Съжалявам, просто не става.
През следващите две седмици, след многократни неуспешни опити,
Започнах да забелязвам промяна в Тери.
Дни, прекарани предимно в леглото,
блуждаене из къщата с вчерашните дрехи,
размиване на границата между ден и нощ без обичайната й искра.
Всичко ли е наред?
Да, добре съм.
Събуждах през нощта, намирайки я свита в себе си,
сякаш крилата й бяха подрязани.
Всичко ли е наред?
Боже мой, престани да питаш това.
Може би, ако ми обясниш,
бих могъл да помогна.
Погледни косата ми, Дони. Погледни състоянието й.
Расте отново на странни кичури.
- Мисля, че изглежда страхотно.
Изглежда ужасно и ти го знаеш.
Приличам на шибания Бийтълджус.
Страхотно. Сега се смееш.
Какво? Беше си смешно.
Слушай, Тери, ако има нещо общо
с всички тези неудобни секс неща...
Не, това е начинът, по който ме караш да се чувствам
по време на секса. Като че ли тялото ти показва
всички ужасни неща, които тя ми каза онази нощ.
Не, не, Тери, няма нищо общо с това.
Просто цялата ситуация с Марта е такава.
Това е, което ме застига в момента.
Чувствам се толкова напрегнат.
Какво изобщо правиш за подобряване на ситуацията, Дони?
Бяхме заклещени в това от Бог знае колко време,
чакайки ти да го разбереш.
Бях в полицията, но те бяха безполезни.
Спомена ли какво се случи с мен?
Разбира се.
Тогава защо не са идвали?
Защото не си им казал нищо!
Това не е вярно.
- Спря ме да не им се обаждам
в нощта, когато ме нападна. Спря всички да не се обадят.
Изнесе ме от бара възможно най-бързо.
Опитвах се да те отведа на безопасно място.
Ама разбира се. Безопасността на собствената ти шибана глава.
Тя каза, че приличам на мъж, Дони.
Знаете ли какво значи това за мен?
Не, не знам.
Не че е важно в момента, но изобщо не приличаш на мъж.
Доста категорично казано от човек,
който винаги се е отнасял с мен като с мъж.
Трябваше да отида тогава. Трябваше да хвана ръката на Тери
и да я заведа в полицейския участък.
Но все пак срамът ми надделя.
Просто трябваше да намеря друг начин.
дае ясно... НИКОГА няма даме имаш, нито за секунда, не,
ще мастурбирам десет пъти преди да те пусна в себеси
Не можем да обвиним някого за мастурбация.
Не става въпрос за това. Прочетете имейла.
Не би трябвало да е позволено да пращаш такива неща.
Ако не друго, имейлът предполага, че ще стои настрана.
Мисля, че пропускате смисъла.
- Казвам ви какво ще ни отговори тя.
За да арестувате някого въз основа на имейл,
трябва да има надеждна заплаха или нещо сексуално агресивно.
Ако бях млада жена и 40-годишен мъж пращаше мейли за лъскане,
това би ли било надеждна заплаха?
- При преследване от мъжки
към женски пол, заплахата от страна на мъжа е физическа.
Това има по-голяма тежест.
- Срещу шибан нож нали няма тежести?
Пак казвам, ако можех да видя някакви доказателства за насилие...
Господи, тя съсипва живота ми с това.
Въведете името й в системата. Марта Скот.
Там ще има нещо. Казвам Ви.
Така.
Да. Мисля, че я намерих.
Просто... Нека да...
Нека да... нека да дам твоя...
Всъщност, защо просто не минете отзад?
Защото е по-добре да извикам...
Моя началник, за да погледне това.
Съжалявам, ще дойде някой?
- Да...
Точно... точно сега, всъщност.
Благодаря ви.
Добър ден. Аз съм детектив Джоан Кълвър.
И така. Марта Скот.
Да.
- Не мога да разказвам детайли,
но всичко, което трябва да знаете, е, че тя е много сериозна жена.
Толкова сериозна, че веднъж преследва полицай.
Да.
- Моята колежка ми каза,
че тя няма телефонния Ви номер.
Така ли е?
- Да, това е... така.
Добре. Нека се разберем да си остане така, нали?
Да. Да.
- Така, в идеалния случай,
вие трябва да ни изготвите времева линия.
Всичко, което се е случило досега, за да видим мащаба на събитията.
Добре. А междувременно?
Ще поговорим с нея,
ще я предупредим за бъдещото й поведение.
Страхотно. А после какво?
- Ще се изненадате
как присъствието на полицията може да промени нещата, г-н Дън.
Разбирам, но Вие буквално преди секунда казахте,
че тя е сериозна жена, която дори е преследвала полицаи.
Ще направим каквото можем.
Присъствието на полицията пред дома на Марта
доведе до внезапна тишина.
Странна, зловеща тишина.
Тя не беше пропускала нито ден от момента, в който я срещнах.
А сега - тишина.
Странна, зловеща тишина.
Минаха седмици и аз започнах да се паникьосвам.
Имейлите ми позволиха да се настроя към всеки аспект на нейните емоции.
Знаех кога е тъжна, кога съм й липсвал,
кога е болна, пияна или ядосана. А сега - нищо.
Стоях буден през нощта, притеснен, всъщност - ужасен,
че една сутрин щях да стана и да разбера, че се е самоубила,
с имейл в пощенската ми кутия,
в който се казва, че аз съм причината за това.
Времева линия за полицията 21 август 2015: Марта влезе в бара.
Липсваше ли ми?
Дали на някаква част от мен тя липсваше?
Липсваше ли ми драмата, липсваше ли ми вниманието,
или разсейването от мислите за него, за Тери, за мен и за случилото се?
Липсваше ли ми?
И най-странното от всичко беше,
че започнах да мастурбирам с мисълта за Марта.
Имаше нещо толкова ужасно и същевременно вълнуващо
в правенето на нещо, което би разрушило живота ми още повече.
Свършвах бързо всеки път, оставайки със същото объркване,
която се беше превърнало в моя запазена марка след оргазъм.
"Какво, по дяволите, беше това? Откъде дойде това?"
Дори не бях привлечен от нея,
но идеята за това се превърна в дива обсесия за мен.
О, Боже.
Някой те е наранил, нали?
От всички неща, които очаквах Марта да направи тепърва,
поправянето на разбитото ми либидо не беше едно от тях.
Мразех колко щастлива правеше и Тери.
Вече не знаех нищо.
И така, в чудене къде може да свърши всичко това,
отново се почувствах малтретиран.
Със сигурност, при участието на полицията,
щеше да е глупаво да направи нещо друго.
Написахте ли времевата линия?
Все още не. Съжалявам, аз...
Не съм намерил думите.
Е, няма проблем. Просто го изпратете, когато можете.
Говорихме с госпожица Скот.
- Какво каза тя?
Тя беше изненадващо сговорчива, в крайна сметка.
Наистина ли?
- Каза, че се срамува,
и ще приеме предложението ни за помощ.
Всъщност тя е посещавала два от курсовете ни за социална адаптация
след последния ни разговор с нея.
Курсове за социална адаптация?
- Обикновено е за бивши затворници
които са излежавали дълги присъди в затвора,
но помага и при рецидивисти.
А тя... каза ли нещо друго?
Нищо, което да предизвиква безпокойство.
Не е... предала нищо?
Нищо, което ми идва наум.
Но беше разстроена, нали? Имам предвид, че трябва да е била.
Не. Всъщност го прие доста добре.
Тоест, това е всичко?
Това е всичко.
Ако отново се свърже с вас, ще прехвърлим процеса на прокуратурата,
която ще реши юридически случая
и вероятно ще получите пълна ограничителна заповед.
Вече можеш да си отдъхнеш, Дони.
И какво? Тя просто го приела?
Да. Странно, нали? Аз поне мислех, че ще каже нещо в отговор.
Нали знаеш, измисляте си, глупости. Но очевидно е била много сговорчива.
Странно.
Смяташ, че познаваш някого.
Да.
Какво не е наред сега?
Не е голямата развръзка, на която се надяваше?
Не знам. Просто е странно.
През цялото време е била сдържана.
Кара ме да мисля, че не е била толкова луда в началото.
Сега ти говориш като луд.
Не съм луд. 40 000 адвокатски кантори твърдят обратното!
Хей, все още говорим за психично болна жена.
Добре, добре.
- Все още съм терапевт.
Не мога да бъда виждана да се забавлявам...
Или да се впечатлявам от рангове, бебета елени,
необосновани лъжи и клевети.
- Какво беше това?
Такова ли ти беше... впечатлението от Марта?
Кой звъни?
- Майка ми.
Вдигни. Заинтригувана съм. Винаги можеш да съдиш за един мъж
по това как се отнася към майка си.
- Какво, по дяволите, искаш?
Шегувам се. Не съм вдигнал.
Ще се свържа с нея по-късно. Тази нощ е за нас.
Хайде.
За новото начало.
За новото начало.
Избра ли си какво ще ядеш?
Нямам представа. Ти какво избра?
Обикновено избирам нещото, което мога да произнеса в менюто,
така че за мен джоланче.
Първо ново съобщение,
получено в неделя, 28-и, в 20:28 ч.
Дони, ще вдигнеш ли? Звъняхме във всички болници,
за да разберем в коя от тях си били отведен.
Никой не знае нищо, така че ако ти...
Дай ми го, става ли? Сине, вдигни шибания телефон.
Ние седим тук и се чудим къде да отидем.
Никой няма данни за теб, нито за автомобилна катастрофа,
или каквото и да било друго. Затова ни кажи какво се случва.
Не можем да се свържем и с лицето, което се е обадило.
Как се казваше...
Марта.
Превод и синхронизация: Пламен Тачев © 2024
Translator's Heaven © 2024
Базирано на автобиографичното шоу "Бебе еленче" на Ричърд Гад
В ролите: Ричърд Гад, Джесика Гънинг, Нава Мау, Том Гуудмън-Хил и др.
Режисьор: Жозефин Борнебуш