Baby Reindeer - Season 1 (2024) (Baby.Reindeer.S01E04.Episode.4.1080p.NF.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.H.264-FLUX.srt) Свали субтитрите
Шест месеца.
Бяха ми нужни шест месеца, за да съобщя за Марта.
Мога ли да ви помогна? Трябваше да започна с Тери
и как Марта я нападна вчера, но не го направих.
Бих искал да докладвам нещо. Как става това?
Какво бихте искали да докладвате?
Трябваше да спомена опипването край канала, но не го направих.
Не знам как да Ви го кажа, но... май ме преследват.
От мъж или от жена?
- От жена.
Трябваше да спомена името й, статиите,
предишните й престъпления, но просто не го направих.
Вижте... Наистина съм притеснен.
Мисля, че има нужда от помощ.
И когато полицаят попита...
Защо Ви отне толкова време да го съобщите?
...всичко се върна.
БЕБЕ ЕЛЕНЧЕ епизод 4
сценарист: Ричард Гад
Някъде пет години по-рано бях отишъл на фестивала в Единбург.
Винаги съм имал амбицията да направя шоу там,
да се присъединя към шума и суетата на улични изпълнители и артисти,
залагащи на късмета си, за да се сдобият със слава.
Знаех, че един ден трябва да дойда тук и да рискувам.
Писане, актьорско майсторство, комедия, каквото и да е.
Просто имах нужда от тази свобода в живота
която идва само от големите мечти,
без спиране пред нищо, за да ги постигнеш.
Щом пристигнах на моето място в покрайнините на града
и видях изпочупените прозорци, лепкавите подове,
миризмата на старо олио за пържене, когато влязох...
вече го усещах като всичко, от което имах нужда.
Здравейте.
- Йо.
Можете ли да ми кажете къде ще е комедийното шоу?
Изпълнител или публика?
- Изпълнител.
Вратата ей там.
- Благодаря ви.
Някоя друга врата ли имахте предвид...
Включи го в ъгъла. Избутай масата настрани.
Какво? Това е моята сцена? Тук? Насред бара?
Точно така.
Телевизорите остават ли включени?
Спираме звука.
- А публиката?
Можеш да ги помолиш да напуснат, ако искаш.
Не, не бих могъл да го направя.
Те са тук дванайсет месеца в годината. Аз само един.
Можете ли Вие да ги помолите да напуснат?
Не.
Искат ли изобщо комедийно шоу?
Има само един начин да разбереш.
Е, тогава по-добре да започваме.
Стига, де!
Проклетият Единбургски фестивал!
Здравейте, дами и господа, добре дошли на комедийното шоу.
Ще мина зад тази малка стена, за да се преоблека.
Когато извикам, всички полудявате и ме приветствате на сцената.
Как ви звучи това?
Страхотно. Един човек.
Добре, започваме.
Дами и господа, моля, приветствайте на сцената...
Дони Дън!
Да-а-а! Нека ви чуя!
Майка ми почина днес.
Наистина ли? Нищо?
Забавно е да откриваш шоу, когато майка ти току-що е починала, нали?
Антитеза?
Представленията бяха ужасни.
През повечето дни трябваше да ги отменям, защото никой не идваше.
Един път се наложи да прекратя представлението по-рано
когато попаднах под прицела на едни майтапчии.
Дай ми го! Хей!
- Подай!
Не, моля ви! Това ми трябва до края на месеца.
В някои дни стоях и не раздавах листовки
с надеждата, че никой няма да дойде.
Беше минала седмица и се чувствах като утайката на шоубизнеса.
Онзи ден ме обрязаха. Трябваше само да намерят достатъчно голяма ножица.
Разбирате ли какво имам предвид? Казвам, че имам голям член.
Нищо? Наистина? Добре. Това е добре.
Отидох до магазина за бял патладжан. Дадоха ми това.
По дяволите! Видял ме е, че идвам, нали?
И е залепил няколко яйца към едно растение.
Питах се, ако се прибера у дома, дали някой ще забележи,
дали на някого ще му пука.
Е, дами и господа, това беше шоуто!
Ще стоя до вратата с кофа за вашите дарения.
Дайте толкова, колкото смятате, че си заслужава шоуто.
Благодаря, че дойдохте.
Благодаря, че дойдохте.
Благодаря, че дойдохте.
По-добре от вчера, сякаш.
Какво имаше вчера?
Копче и презерватив.
Ето, имам нещо за теб.
Изпадна от нечий портфейл снощи. Твоя е, ако я искаш.
Знам ви, артистите, как обичате да се мазните един на друг.
Единбург Фриндж 2011 ЛунаБар, Вип членове
Нямахме идея, че ще се получи, когато го снимахме.
Онази сцена... с войниците от консервна кутия?
Снимахме я на плажа в Ланкастър, ползвахме фолиото от кетъринга.
Беше толкова много, че Бенджи каза, че усеща как пломбите му излизат.
Извинете, че ви прекъсвам, да не би да работили по "Памучната уста"?
Да.
- Боже мой, луд съм по това шоу.
Какво работехте там?
- Бях в сценарния екип.
Леле, сега ли да ти целувам краката?
Между другото, правя едно шоу в бар "Хопи".
Елате и го вижте, ако можете.
"Ха-ха за рака".
Да. Страхотно заглавие, нали?
Ще опитаме.
Гледали ли сте нещо друго интересно?
Чао засега.
- Да.
Чекиджии, а?
Да, и ужасно първо впечатление от моя страна.
Шокиращо. Никога повече няма да работиш в този бранш.
Надеждата умира последна.
Виждате ли онзи човек там?
- Да.
Той пише "Памучната уста". Невероятно е. Гледали ли сте го?
Дреболии. Не е моето.
- Тогава сте побъркан.
Трябва да е незаконно да си толкова млад и успешен.
Искаш да му сипеш отрова в питието?
- Черен хумор?
Но да.
Всъщност актьорите направиха шоуто.
- Не мога да не се съглася.
Мразя се, че ми е важно мнението му.
С какво се занимаваш?
Комик съм, когато се смеят, изпълнител, когато не се смеят.
Как мина тази вечер?
- Дойдоха заради изкуството.
Между другото, аз съм Дони.
- Дариън О'Конър.
Като в...
- "Памучната уста".
Какво? Но... Тогава кой е...
- Моят асистент сценарист.
Бивш, знаейки сега, че ми краде работата.
Много съжалявам. Това, което казах за актьорите, беше просто шега.
Знаех кой сте. Сценарият беше най-хубавото нещо в този сериал.
Не се притеснявай.
- Току-що казахте, че не ви харесва?
Така е.
- Защо бихте направили шоу,
което не харесвате?
- Аз съм телевизионна проститутка.
Взимам всичко, което някой ми дава.
Какво ще кажете за един провален комик?
Дами и господа, моля, приветствайте на сцената
човекът, който поставя "лол"
в пропранолол...
Вероятно ще съкратим тази част.
...Дони Дън!
Майка ми почина днес.
Сигурно би искала точно това. Да умра с нея.
Кой иска да се запознае с моя приятел Пърси?
Така, добре.
Това е Пърси. Ние сме двойка вентрилоквисти.
Здравей, Пърси, как си?
Добре съм, благодаря. А ти?
Какво прави днес, Пърси?
Лапах бибата.
Еха, страхотно. Благодаря ви!
О, страхотно! Благодаря, че дойдохте.
Всичко добро.
- Оценявам това.
Леле, двайсет.
- Снощи не си казахме довиждане.
Затова реших да дойда да го кажа.
- Да, вярно. Е, довиждане.
Не. Не, почакайте. Шегувах се. Съжалявам.
Странен си.
- Така ли? Мамка му.
Не се притеснявай. Нямам нищо против да е малко странно.
Да се видим и поговорим. Може би имам някои насоки
как да издигнем шоуто на следващото ниво.
Еха. Да. Искам да кажа, че би било страхотно, да.
Тогава по-късно.
- Да. До скоро... каубой.
Какво, по дяволите...
Дариън се намеси в шоуто през следващите няколко седмици,
давайки ми съвети за нещата, които работят и които не работят.
...Поддържай визуален контакт.
Репетиции по всяко време, за да оформим всичко.
Погледни ме. Три реда отпред.
Скоро телевизорите бяха спрени, а столовете - завъртени правилно.
Дори персоналът на бара пропъждаше клиенти,
които се осмеляваха да попитат кога е мачът.
Не, няма да го показваме днес. Опитайте в кръчмата надолу на пътя.
А представленията процъфтяваха.
Дами и господа, моля, приветствайте на сцената
Дони Дън!
Майка ми почина днес.
Сигурно би искала точно това.
Да умра с нея.
Всяка вечер излизах с Дариън,
живеех като знаменитост в най-важния частен бар в града,
пиехме коктейли до ранните часове, говорехме безкрайно за шоуто
и какво ще правим с него, когато фестивалът приключи.
Трябва да изнесеш това шоу в Лондон.
Дариън не беше като никой друг, когото бях срещал преди.
Самоук...
- Будист, полиаморен, пансексуален
с вкус към хубавите неща в живота.
За двете седмици познанство той ми отвори очите
до степен на вълнение, която дори не знаех, че съществува.
Трудно е да викаш за помощ, прикован към радиатор, с топка в устата си.
И докато седяхме в този частен бар и си разказваме за света,
се чувствах, сякаш се плъзгам по вятъра на промяната.
Сякаш този човек държеше ключовете за таен клуб
и всичко, което трябваше да направя, беше да хвана ръката му
и да му позволя да ме води.
- Какво правим тук?
Проверяват по тоалетните.
Трябва да пишеш сценарии с мен.
Да. Би било невероятно, да.
Готов ли си?
- Готов съм на всичко, да.
Добре. Ето.
Мамка му.
Добро момче.
Но всичко хубаво има край.
Ако мислите, че това е лошо, бях толкова пиян,
че накрая сложих мрежата за коса на пениса си.
Дариън се върна рано в Лондон,
и нямах вести от него до края на фестивала.
Може би си беше взел почивка или беше в отпуск някъде,
но аз се чувствах странно.
Листовките бяха изхвърлени, плакатите бяха свалени,
телевизорите бяха пуснати отново, футболът започна да се играе,
а аз се питах дали всичко е било някакъв безумен сън.
Дали изобщо се е случило.
Това е!
Почувствайте как огънят тече във вените ви.
Нека да ви отведе, където иска.
През следващите месеци ходех в актьорско училище в Оксфорд.
Спомням си, че когато ме приеха, почти се разплаках от щастие.
Но след всичко, случило се в Единбург,
и въпреки срещата с Кийли,
връщане към студентския живот изглеждаше като грешна стъпка.
И докато се разхождах с трико, преструвайки се, че съм огън...
или правейки вокална загрявка...
или имитация на животни... въобще всичко,
но не и шибано актьорско майсторство...
чувствах едно от невъзможните за изразяване чувства в стомаха си.
Липсваше ми Дариън.
Липсваше ми увереността, която ми вдъхваше, усещането за значимост,
за надежда, че един ден животът ми може наистина да доведе до нещо.
Сега, като тяло в бурно море, отново се чувствах никой,
сякаш се свивах от света, тъкмо когато развих вкус към него.
Дони.
Идваш ли?
Да.
Дариън
Съжалявам, но трябва да вдигна.
Да, приятелю? Да.
Не, радвам се да те чуя.
Да. Не, аз съм... Обожавам го. Наистина се наслаждавам.
Може ли да поговорим в по-удобно време? Всъщност сега съм в час.
Какво? Сериозно ли? Искаш да пиша с теб?
Искам да кажа, да, приятелю. Хиляди "да". Разбира се.
Дони, на какво си играеш? Тя е бясна вътре!
Идвам след две секунди, става ли? Идвам след две секунди.
Трябва да вървя, но да, сто процента.
Дони Браско.
- Шинейд О'Конър.
Радвам се да те видя. Добре ли си?
Да. Влизай.
Благодаря, да.
Това място е невероятно.
О, имаш котка.
Фъргюс. Много сме влюбени.
Не съм изненадан.
Ти си прекрасен малък приятел, нали, Фъргюс? Здравей, приятелю.
Чаша чай?
Аз всъщност написах няколко сцени и други неща.
Нищо съществено. Все още има нужда от доработване.
Добре.
Шестдесет страници.
Да, не ми отне много време.
Ще ти кажа какво.
Защо не ми разкажеш важното? Като урок по поднасяне на информация.
Добре, става дума за един човек на име Найджъл,
високопоставен адвокат, който решава, на 50-годишна възраст,
да опита силите си в кеча.
Доста е... нишово.
- Така ли?
Да. Кой вече гледа кеч, ако е на възраст над шест години?
Да, Всъщност и аз не гледам.
Продължавай.
Та, в общи линии,
той се увлича и започва да се бори все повече и повече.
Скоро започва да търси баланса между двата си свята.
Появява се на съдебни дела с насинени очи
или е забравил да си свали грима...
Така че той трябва да направи този избор.
Да живее като адвокат
или като Палача Хари - газещият в кал, наливащият се с бира,
скандалджията от бара, от Остин, Тексас.
Палачът Хари е неговото име в кеча.
Трябва още да се работи.
Но ти... не си я прочел.
- Ще я прочета,
когато ми я продадеш.
Мога да седна някъде и да опитам...
Искаш ли да се надрусаш?
Какво, тук?
- Да, защо не?
Можем да излезем и да пийнем по-късно.
Като едно време в Единбург.
Да, разбира се.
Леле, ти си работил с някои истински комедийни легенди.
Какви са те?
- Средна работа.
Не, не можеш да го кажеш. Те са невероятни.
Някои от тях биха били сред петте ми най-добри гости за вечеря.
Със сигурност. Играл ли си някога тази игра?
Можеш да поканиш всеки на вечеря, но можеш да избереш само петима.
Звучи ужасно. Домът ми е свещен.
Някой трябва да е много специален, за да му бъде позволено да влезе.
Хайде, не увъртай. Кои биха били те?
Нямаше да са знаменитости.
Биха били лидери, гурута, духовно пробудени.
Нещо такова. Или аз на мястото на всеки от тях.
Шестима като теб на едно парти.
Боже, представям си колко наркотици ще има.
Аз ще ти кажа моите. Джървейс, Саша Барон Коен, Джулия Дейвис,
Куган или Прайър, и, не знам, Ганди или някой друг
защото трябва да изглеждаш добродетелен.
Искаш ли да се надрусаш много?
- Мамка му, да.
Не, наистина много.
Мамка му, да.
Каква беше тяхната тайна?
- Какво имаш предвид?
Какво направиха всички те, за да стигнат до днешното си място?
Слушаха ме.
Говоря сериозно.
Те се хвърлиха във всичко, което поисках от тях.
Това е... страхотно.
Хайде. Ела да седнеш до мен.
Какво е това?
Това е бомба от МДМА.
А това е ГХБ. Той е релаксант.
Отпуска те.
- Да.
Довери ми се. Не си преживявал нищо подобно.
Не съм преживявал нищо подобно на теб, със сигурност.
Мамка му, отвратително е.
Малко болка за малко печалба.
Първият път, когато се надрусах, не приличаше на нищо, изпитвано досега.
Чувствах се като лъч божествена светлина,
засиял от космоса през покрива на Дариън и влязъл в дневната му,
точно там, където седях, докато топлите вълни на Индийския океан
преминаваха нагоре-надолу през тялото ми.
И на този диван Дариън говореше за моите таланти
по същия начин като всички мои комедийни герои от детството ми.
Предстои ти голямо бъдеще. Много голямо бъдеще.
С всяко изречение, което казваше и с всеки наркотик, който приемах,
започвах да вярвам, да го усещам, дори да го опитвам.
Че мечтите ми са измерими.
Че почти мога да ги сграбча, докато се разплитат пред мен.
Няма време за чакане.
Нямаш нищо против, нали?
- Не.
По дяволите.
Какво?
Какво не е наред?
Мисля, че ще повърна.
Не. Не и в котешката купичка.
Добре ли си?
Нека те потупам по гърба.
Благодаря ти. Много съжалявам.
О, Боже. Толкова съжалявам.
Спри!
Искаш ли бадемово мляко?
Ето. Ще ти помогне.
Наистина съжалявам за това.
Всичко е наред. Следващия път ще вървим по-бавно.
Бих искал да се преструвам, че това е всичко, до което се е стигнало.
Дариън
Здравей, приятелю. Как върви?
Да. Да. Не, аз... Добре съм.
Виж, скоро ще влизам в час, така че ако...
Какво?
Какво? Каналът е получил "Палачът Хари"?
Боже мой. Те го обичат?
Това е...
Да, това е невероятно. Аз...
О, искаш да...
Да, да. Това има смисъл.
Да. Не, разбира се, да. Ще дойда.
Това е голяма работа.
- Да. Страхотно е. Благодаря ти.
Да имаш огромен канал, подкрепящ те на този ранен етап от кариерата ти.
Дариън ме преведе през всичко, което казваше каналът,
бях се ухилил от ухо до ухо, когато говореше за комисионни за епизод,
период на опциите и всички тези страхотни неща, които не разбирах.
В момента, в който извади наркотиците,
аз се съгласих без колебание.
Мислех, че съм се провалил, знаеш ли.
Какво?
- Тогава.
Когато повърнах.
Не бъди глупав.
Трябва много повече от повръщане,
за да се отвратя от талантите ти.
Благодаря ти.
Благодаря ти много.
Ако мога да направя нещо...
Просто... продължавай да мечтаеш.
Това е лесно.
След като се преместих в Лондон с Кийли, започнах да вземам
наркотици в дома на Дариън почти всеки уикенд.
Ето. Ще започнем с обичайния МДМА.
Бях напълно отровен от неговите обещания,
от вярата, че успехът е точно зад ъгъла.
Че до тридесетата си годишнина ще имам собствено предаване.
Милионер по същото това време. Всички неща, които ми казваше,
преди да ми пъхне лъжичка от последната химия.
От човек, пушил малко трева,
стигнах до едноседмични запои, напушване с крек...
Преследвай висините. Не се страхувай.
... и метамфетамин...
Прегърни творческия си потенциал. ... и хероин.
Ще отидеш на различни места.
Когато приемеш достатъчно, за да достигнеш тази равнина,
където всички мисли спират и започва еуфорията,
приказките за бъдеще, слава и щастие са почти толкова реални,
колкото и химикалите, които преминават през тялото ти.
Беше само въпрос на време.
Много пъти съм припадал в неговата компания.
Често се събуждах и го намирах да лежи до мен,
ръцете и устата му бяха на различни места,
докато опипваше тялото ми.
Завлачвах се до банята, за да намеря гадната му слюнка,
сгъстена около гениталиите ми.
Всеки понеделник се връщаше към студената си, безчувствена същност,
правейки брутални забележки за сценария,
карайки ме да пренаписвам всичко за една нощ, депресиран, без пари,
докато изкашлях поредната инфекция на гърлото.
А аз пак се връщах.
Няма да си на рождения ми ден с мен?
- Не, ще отида при Дариън.
Какво става, Дони? Не ти ли е малко странно?
Не искам да излизам с приятелите ти. Не мога да си го позволя.
Вместо това отиваш в къщата на стар писател, за да взимаш наркотици.
Знам, че за теб е безсмислено. Но той ми помага в кариерата.
Какво е направил? Работиш в бар, откакто си в Лондон.
Правиш всичко за него безплатно.
- Нямам време за този разговор.
Тази нощ Дариън ме срещна с киселината.
Ще взема половината от една. Ти вземи една и половина.
Аз ще бъда твой водач, за да се чувстваш в безопасност.
Номерът е музиката те отведе там, където иска.
Понякога си мисля за тази гледка -
аз, в средата на двайсетте, надрусан до козирката, гледам 55-годишен мъж
как танцува странен амазонски танц пред мен.
Особено когато някой ме попита
"Как започнахте да се занимавате с комедия?"
Продължавай да ми казваш какво виждаш.
Преливащи цветове.
Очертанията на нещо.
Значи в момента съм феникс?
Това ли виждаш?
Важно е да ме видиш като нещо силно.
Феникс. Рицар.
Може би някой от тези кечисти, които харесваш.
Изведнъж, сякаш от нищото,
тази ясна, силна мисъл се появи в главата ми.
"Опитва се да контролира ума ти".
- Какво не е наред?
"Този човек е лош. Тази ситуация е лоша. Излез веднага."
Мамка му!
Мамка му!
- Какво става? Какво не е наред?
Не виждам. Всичко, което виждам, е бяло.
Всичко е наред. Това е прераждане.
Не виждам. Не виждам.
- С мен си в безопасност.
Моето подсъзнание, което съм потискал през цялото време,
беше надигнало глава, за да хвърли ярка светлина
върху една прецакана ситуация.
Какво се случва с теб?
- Това е лошо.
Казват ми, че това е лошо.
- Това е параноя.
Бори се с нея.
- Спри музиката.
Спряна е. Спряна е.
Мамка му!
Мамка му!
Шибаната... Боже! Шибаната музика!
Мамка му!
Вземи това.
- Не.
Ще ти помогне да се отпуснеш. Взимал си го и преди. Отпуска те.
Не. Опитай се да го задържиш.
Преглътни. Преглътни.
Така е добре. Така е добре.
Това беше силно! Беше силно!
Добре. Добре. Ето.
Дишай в ръцете ми. Дишай.
Всичко е наред. Всичко е наред. Това е част от него.
Всичко това е част от него.
Отпусни се.
Отпусни се.
Всичко е наред.
Не.
Не.
Как беше?
Трябва да си вземеш душ. Топлата вода ще ти се отрази добре.
Мамка му!
Може ли да вляза?
Ела тук.
Бих искал да кажа, че си тръгнах.
Че излязох и повече не се върнах. Но останах дни след това.
Всъщност в понеделник получих инфекция на очите
и лежах на пода му, докато той ги плакнеше със солена вода.
Във вторник храних котката му, докато той говореше по телефона.
В сряда най-накрая се прибрах у дома.
Ей, какво има?
Нищо. Просто се чувствам зле как оставихме нещата последния път.
Най-много ме притесняваше незнанието.
Какво се случваше в онези моменти, когато губех съзнание?
Добре ли си?
- Да. Добре съм.
Вярвал ли е някога в мен, или цялото това нещо
беше предварително планирана манипулация?
Бил ли е трезвен през цялото време?
И какво е получил? Дали просто желаеше да покварява?
Да постигне това, което болният му ум искаше?
Това ли беше възбуждащото, да съсипе живота ми?
Виж... Искаш ли да гледаме нещо, вместо това?
Аз... не се чувствам добре.
- Не, млъкни.
Аз... Съжалявам.
Просто не мога днес.
Не можеше и вчера.
- Май трябва да си взема почивка.
Какво? Почивка от секса или от мен?
Добре.
След като Кийли се изнесе, се разпаднах на парчета.
Можех само да се взирам в спомена за случилото се.
Започнах да чувствам как това непреодолимо сексуално объркване
се разбива в тялото ми.
Мислех, че може да отмине, но то се превърна в несигурност,
а тя прерасна в бушуваща в мен лудост.
Никога не можах да кажа дали тези чувства бяха заради него
или винаги са съществували дълбоко в мен.
Дали всичко това се случи,
защото излъчвах някаква вибрация, която не осъзнавах?
Или това, което се случи, ме направи такъв?
Вървях по улицата и чувствах как всеки,
който ме погледне, виждаше какво преживявам.
Сякаш надничаха в душата ми, виждаха изнасилването,
съмненията и объркването. Сякаш очите ми бяха прозорци
към най-строго пазената тайна на живота ми.
Мечтаех да го убия, да му отрежа члена или да му извадя езика,
в зависимост от това, кое ми беше причинило повече щети,
и да изпепеля тялото му до основи.
Така след месеци на омраза, гняв и объркване,
нямах друг избор.
Мамка му.
Свърших бързо и по такъв начин,
че нямаше как да се отрече, че желанията ми се променят.
Всеки ден лаптопът ме теглеше към него.
Чувствах се объркан. Чувствах се ядосан.
Сякаш преминавах през пубертета отново и отново.
Да, да, да. Започнах да правя безразсъден секс
с хора от всички полове в отчаяно търсене на истината.
Поставях се в прецакани ситуации, в които почти рискувах
да бъда изнасилен отново, в опит да разбера първия път.
Сякаш ако ме разнасяха като курва, щях да мога да отхвърля идеята,
че тялото ми е някаква част от мен.
На кого му пука дали се е случвало преди?
Случвало се е толкова много пъти,
така че какво значение има?
Но се оказа, че има значение.
Имаше значение, защото той искаше точно това.
Това е, което той е виждал в мен през цялото време.
Чувството бе толкова горчиво,
че почти можех да го уловя в гърлото си.
Че по някакъв начин той е оправдан.
Бях в капан, заобиколен от бирени женомразци,
толкова хетеронормативни, че не можех да направя нищо,
освен да прося тяхното одобрение.
Толкова пъти съм била в Майорка. Красиво е.
Можеш да ползваш олинклузив.
Всичко ти е безплатно. Всичко.
Десетки срещи и връзки.
Всички бяха родени в мизерията на това, което се случи.
Не се интересувах от любов. Вече нямах място за нея.
Просто исках тези хора да ми дадат шибаните отговори.
В Майорка постоянно те питат искаш ли да правиш аквааеробика.
Не е нужно да ме питате пет милиона пъти...
Извинявай, съжалявам. Мога ли... Ще скокна до тоалетната.
Връщам се веднага.
Отхвърлих и отчуждих всеки един от тях.
Можеш да направиш 360-градусова обиколка,
просто трябва да се отдалечиш.
Много хора се върнаха към снимането на лента.
Аз ще се придържам към цифровите.
Докато не срещнах...
Здравей.
- На живо си по-сладък,
отколкото онлайн.
Честно казано, на някои от срещите мъжете се оказват
с петнадесет години по-възрастни, отколкото са на профилната снимка.
Тя беше всичко, което исках. Всичко, от което се нуждаех.
Умна, забавна, уверена, силна.
Ела при мен тази вечер.
Но с всяко държане на ръка или продължителен поглед,
идваше смазващото чувство на гняв и срам,
че съм се влюбил в нея,
че вече не мога да се крия зад анонимността.
Само не казвай на Тони.
И, може би най-горчивото беше, че можеше да не се чувствам така,
ако той не беше направил това, което направи.
И когато Марта се появи,
цялото това объркване изчезна...
Сякаш тя стигна, привидно без усилие,
до най-тъмните джобове на моята несигурност
и ги превърна в светлина.
Трябва да е незаконно някой да има костната ти структура.
Трябва да налагат данък за това. Данък мъжественост.
Марта ме видя такъв, какъвто исках да бъда видян.
И когато се стигна до момента да се обърна към полицията,
не можех да понеса иронията
да докладвам за нея, но не и за него.
Мога ли да ви помогна? Винаги е имало усещане,
че е болна, че не може сама да си помогне,
докато той беше пагубен, манипулативен ухажор.
Да признаеш за нея означаваше да признаеш за него.
А аз все още не бях признал на никого за него.
Затова, когато полицаят попита...
Защо Ви отне толкова време да го съобщите?
Не знам.
Върнете се у дома, прегледай имейлите й,
и когато намерите нещо значимо, се върнете.
Дотогава, освен ако не видим някакви подходящи доказателства,
не можем да направим нищо.
И така, върнах се в изходна позиция.
Ако Вие или Ваш познат сте били жертва на сексуално насилие,
посетете wannatalkaboutit.com за информация и кризисни ресурси.
Превод и синхронизация: Пламен Тачев © 2024
Translator's Heaven © 2024
Базирано на автобиографичното шоу "Бебе еленче" на Ричърд Гад
В ролите: Ричърд Гад, Джесика Гънинг, Нава Мау, Том Гуудмън-Хил и др.
Режисьор: Вероника Тофилска