The American Society of Magical Negroes (2024) Свали субтитрите
който съществува само за да подпомага историята на белия протагонист.
Според мнозина вълшебните негри са фикция,
но някои знаят истината...
Извинете.
Прощавайте.
Съжалявам.
Без да искам.
Вината е моя.
Извинете, само да мина между вас.
Здравейте.
Здрасти.
Това прежда ли е?
Да.
Това... прежда ли е?
- Точно така.
ПРОДАДЕНО
ПРОДАДЕНО
АРЪН МОНДО СКУЛПТУРА ОТ ПРЕЖДА
Благодаря, че дойдохте.
Няма клиенти?
Да.
Не е нужно да ми купуват творбата.
Просто би било хубаво, ако някой я разбере.
Да споделя ли моята гледна точка?
- Разбира се.
За мен е важно да я купят.
Съжалявам.
Онзи колекционер там.
Поговори с него.
Ефектът е по-голям, ако оставя творбата ми да говори.
Отивай!
- Веднага.
Извинете.
Благодаря.
Всъщност...
Прощавайте, не съм...
Арън.
Последният колекционер за сервитьор ли те взе?
Ясно. Самостоятелната ти изложба другия месец отпада в такъв случай.
Не. Вече купих материалите.
Аз... похарчих 3000 долара за прежда.
Ако ти не можеш да промотираш творбите си,
аз не мога да ти помогна.
СЪВМЕСТНИ ИЗЛОЖБИ ЛОС АНДЖЕЛИС
АМЕРИКАНСКО ОБЩЕСТВО НА ВЪЛШЕБНИТЕ НЕГРИ
17,31 долара
Би ли ми помогнал?
Банкоматът се държи идиотски.
Да, няма проблем.
Какво да направя?
Можеш ли да ми изтеглиш пари?
ПИН кодът ми е 310...
- Не бива да ми го казваш.
...555-0164.
Това е по-скоро телефонен номер.
Момент.
Къде ми е картата?
В банкомата.
Божичко.
Къде ми е картата?
Брад.
Откраднали са ми картата.
В банкомата е.
- Помощ!
Не! Човече!
Приятел, не!
Утре сутрин имаш снимки.
Този й открадна чантата!
В нея си е.
Но не беше така.
Извинете, че ви безпокоя.
Някой да е изгубил обица?
Господи, да.
Видях я, докато идвах към срещата с моя приятел.
А знам, че не е негова.
Божичко. Благодаря ви.
Иначе щях да обикалям с една обица като пират.
Случайно да отивате да хапнете?
Да.
На "Ла Бреа" тъкмо отвори нов грил-ресторант.
Братовчед ми го държи. Получи страхотен отзив в пресата.
Не разбирам от реклама.
Само знам, че дърпаното им свинско е като на баба ми.
Обожавам свинско.
Кажете, че Роджър ви е пратил и ще получите най-доброто.
Благодаря ти, друже.
Без лоши чувства, нали?
Никакви.
Добре ли си?
Да. Кълна се, че държах чантата й.
Да се махаме оттук.
Как гневно те гледаха тези.
Не те ли дразни?
- Не е кой знае какво.
Направо беше заплашително.
- По-скоро досадно.
Гледат ме, все едно съм...
Не знам за какъв ме мислят,
но поне не се случва всеки ден.
И твърдиш, че не те гледат така ежедневно?
Случва се, ако съм навън,
но не ескалира всеки ден.
Нима?
Не живея в страх.
Изпитвам ли страх? Да.
В страх ли живея?
Не?
- Моля?
Обясняваше как това не те засяга.
Просто се опитвам да не мисля за него.
Арън, не искам да ти губя времето, но те видях в галерията.
Вярно! Ти беше зад бара.
Последвах те, защото мисля, че си талантлив.
Видя творбата ми?
Онази с преждата? Не, не схванах нищо от нея.
Теб обаче те разбирам.
Ще те заведа на интервю за работа.
Не разбирам нищо от барманство.
Втора работа. Трябват ти пари.
Или да успея да върна купената преждите в магазина.
Работата ще помогне ли?
- Да.
Как?
- Заплатата е добра.
За какво става въпрос?
Официално - обслужваме клиенти.
Неофициално - спасяваме проклетия свят.
Не разбирам.
По-лесно е да ти покажа.
Сега ли?
- Да.
Да имаш някакви заболявания?
Болно сърце? Екзема?
- Моля? Не. Защо?
Какво?
Насам.
- Къде сме?
Съзнание ли изгубих?
Леко ни преместих.
Моля?
Чакай!
Роджър!
Как си?
Какво става тук?
Вероятно трябва да те въведа по-бавно,
но в момента наемат нова група
и искам да те включа.
За какво наемат?
Добре дошли в Американското общество на вълшебните негри.
В следващите дни ще ви представим работата си
и после ще решим дали сте подходящи за членство.
Тъй като всяко образование започва от класиката,
ще ви покажа най-успешните ни предшественици.
Джеймс Крамптън, Савана, 1923 г.
Наблюдавайте подхода му.
Какъв необикновен удар.
Ти откъде се взе?
Просто минавах, господине.
Или да ви наричам г-н Ейвъри?
Откъде знаеш името ми?
Всеки в Джорджия, който обича билярд,
е чувал за Боръгард Ейвъри.
Вярно ли е, че веднъж сте счупили щеката си
и сте вкарали всички топки с едно от парчетата?
Не съм играл от войната насам.
Изгубили сте си удара.
Моля?
- Великия ви удар, господине.
Казват, че това, как държиш щеката си, показва как контролираш живота си.
Покажете ми как я държите.
Виждате ли? Мислите дали няма да пропуснете.
Може би сте пропуснали някои неща в живота си.
Сега не бива да го мислите.
Трябва само да затворите очи
и да си върнете удара.
Не беше зле, г-н Ейвъри.
Никак не беше зле.
Вие ще използвате по-съвременен диалект
и други нововъведения, които направихме от времето на Джим,
но той владееше основите на играта.
Какво забелязахте в подхода на Джим към работата?
Не го прави заради себе си.
Фокусът винаги е върху клиента.
Клиентът е най-важен.
Какво друго?
Дружелюбен е.
Това е от огромно значение.
ДА Е ПРИЕМЛИВО ЗА БЕЛИТЕ
Нещо друго?
- Носи тиранти.
Добре.
Да погледнем още един.
Маркъс Данъм, 1955 г.
Път за осъдения на смърт!
Това не е правилно, Маркъс.
Шефе, не е важно, че един човек напуска този свят.
Важно е, че друг се ражда.
Какво искаш да кажеш?
Знам, че с госпожата имате парични затруднения.
Едва свързвам двата края с тая работа.
Как да се държа като мъж вкъщи?
Чуй ме, шефе.
Кой ми вкара тайно хармоника, за да посвиря преди своя край?
Аз...
- За това трябва кураж.
Това беше дело на мъж.
Когато госпожата ти те погледне днес,
знай, че вижда най-великия мъж в окръг Кенъбек.
Какво ще кажете?
Някой друг?
Мелодията беше хубав детайл.
Автентичност.
Интересите и хобитата ви трябва да бъдат типични за чернокожите
според разбиранията на обществото.
Показваме на клиента
тази част от нас, която ги кара да се чувстват добре.
И само толкова.
Не.
Не може да получиш пържола чрез магия.
МАГИЧЕСКА ПОМОЩ
Магиите работят само за клиенти.
Ако той е на диета, и ти си на диета.
Ако тя знае всичко, трябва да направиш магия за спомени.
Ще поема дистанционен контрол над силите ти.
Проблемът е медицински и трябва да го докоснеш.
Да, дори и да е потен.
Не, сега аз контролирам силите ти.
ГАРДЕРОБНА
Хубав е.
- Харесва ми.
И на мен.
- Не е ли твърде тесен?
Трябва да навява носталгия, но да не е селяшки.
Съгласен съм.
Не съм роб от Юга.
Как върви?
Много е интересно.
Трябва леко да осъвремените името.
Например "Вълшебни чернокожи" или...
Въпреки че звучи другояче.
Какво искаш да кажеш?
Не съм сигурен, че това е за мен.
Няма нищо общо с теб.
Сигурен съм, че работата е важна за всички вас,
но не отговаря на личния ми вкус.
Върни ме у дома.
Няма да стане.
Майчице.
По-важно е от теб.
Тук сме отпреди...
- Това...
"Монтичело".
Не може да бъде.
Да. Тайното крило.
Боже.
Арън, истината е, че...
- Във Вирджиния ли съм?
...имаш талант.
Извинявай, но сградата изчезна.
- Да.
Този талант е по-полезен за чернокожите от сто манифестации.
С какво?
По-лесно е, ако ти покажа.
- Не.
Последния път...
Кое е най-опасното животно на планетата?
Акулите.
- Белите хора.
А кога са най-опасни?
Когато се съберат с акули?
- Когато не се чувстват удобно.
А акулите?
За нас е лошо, ако белите се чувстват така.
Дискомфортно им е в новия квартал, следва джентрификация.
Бял полицай вижда чернокож мъж,
усеща дискомфорт и стреля.
Навремето само да погледнеш бял и той се чувстваше неудобно.
Само толкова му трябваше.
- Разбирам.
Последното, което някои от нас виждат,
е бял човек, изпитващ неудобство,
но не виня белите за това.
Виня дискомфорта им.
Затова Обществото на вълшебните негри се бори с дискомфорта на белите
всеки божи ден.
Ние сме авангардът на спокойствието им.
Черните рицари се грижат да не си го изкарат на техен побратим.
По-щастливи бели, по-голяма безопасност за нас.
Виждаш ли онзи полицай?
Може да е следващият, който ще застреля невъоръжен чернокож.
Той ли?
- Не те доведох тук заради акулите.
Тук си заради това.
Непрекъснато измерваме щастието на всеки бял човек в Америка
и ако някой стане твърде нещастен,
става наш клиент.
Г-н полицай...
Но тези хора не знаят, че са клиенти.
Ще използвате сълзомер за бели, за да отчетете нивата на стрес.
Той ще ви покаже и когато стресът им
се върне към приемливото за белите хора ниво.
Днес се погледнах в огледалото.
Кълна се, все повече заприличвам на баща си.
Както баба ми казваше:
"Има само двама непобедими борци - Джо Луис и времето".
Само искам да знам, че още се котирам.
Мислим довечера да отидем на клуб.
Като по музикалните видеоклипове?
Абсолютно ексклузивен.
С него имаме достъп.
Ако сте свободен... Може би не сте извън всички класации.
Искам да дойда.
Арън, това е работа за една нощ.
Лесен клиент, какъвто използваме на обучение или по време на отпуск.
Но не се лъжи. Животът на чернокожи зависи от това.
Роджър, не мисля,
че е толкова важно да поддържаме щастието на белите.
Нима? А защо си толкова мил?
Защото съм дружелюбен.
Защото белите ще те убият.
Добре.
Струва ми се, че го осъзнаваш и се опитваш да го предотвратиш.
Ако се отнасях твърде предпазливо към белите, щях да знам.
Наистина ли?
- Да.
Помниш ли белия мъж, който мина?
Да.
- Беше застанал на пътя му.
Съжалявам.
Беше невъзпитано.
Да изпробваме нещо.
Искам да минеш през тълпата.
Защо?
Няма да ти е трудно, щом нямаш проблем с белите хора.
Майка ми е бяла. Израснах сред бели.
И залагам, че не са те объркали.
Така че не е нужно да го правя.
Страх ли те е?
Не.
- Ами давай.
Не искам.
- Страх те е.
Хубаво де, отивам.
Заради теб.
- Благодаря ти.
Знам, че усещаш дискомфорта им, Арън.
Това е най-забележимото нещо, където и да влезеш.
Вероятно ти се е случвало винаги.
Какво направи, за да те гледат по този начин?
И каква ще е следващата им стъпка?
Дискомфортът на белите е твой враг, Арън.
Спри да бягаш от него и му обърни внимание.
Здравейте.
Как сте, момчета?
Боже.
Това място е страхотно.
Абсурд да ме пуснат.
Пробвай.
Няма да стане.
Беше глупаво, че дойдох.
Какъв тъпак! Какво си мислех?
Да избера тези дрехи. Казах си: "Отивам на клуб,
ще се пременя като за купон".
Купих си обувки...
- Не гледай мен.
Гледай него.
Само него.
Изхвърли всичко от съзнанието си
и се фокусирай върху бледоликите му чувства.
Като член на Обществото
не е нужно ръцете ви да се виждат за всеки случай
или да се чудите дали ще викнат ченгетата,
задето се държите нормално.
Просто ще знаете.
Ще знаете колко са напрегнати,
как да ги успокоите,
за да не се страхувате вие.
Виждам го.
Отиди и го успокой.
Наричат ме "тъп чиновник".
Правилата са важни.
- Чуй ме.
Няма значение как те виждат те.
Важно е как се виждаш ти.
Така е.
Прав си.
Здрасти. Може ли да влезем?
Разбира се.
Страхотно!
Момчета, благодаря ви.
Да се забавляваме!
Какво се случи?
Направи света по-безопасен.
Искам пак.
- Това ти е работата.
Дами и господа,
президентът на Американското общество на вълшебните негри Диди Брукър.
Приличаме ли ти на богове, Арън?
Ласкателни, но лъжовни.
В действителност сме могъщи само когато сме обединени.
Нашите способности са колективни, Арън.
Ако член използва магията егоистично и не постави клиента на първо място,
способностите ни изчезват,
а не бива да се проваляме.
С всяка година от съществуването ни
продължителността на живота на чернокожите американци нараства,
а членове на обществото ни живеят пет години над средното,
което ни изравнява
с белите непушачи.
А привилегията и отговорността бяха защитени
от бавачката на Роузи Нитовачката и от Криспъс Атъкс.
Смелият войник от Революцията, 1770 г.
Той се жертва за всички ни.
Не бива да забравяме и Нанси Грийн и нейния известен сироп,
чрез който се финансира нашето дело.
Разбирайки това благородно бреме,
ще се присъединиш ли?
Да.
Официално те приветствам
в Американското общество на вълшебните негри.
Готов ли си?
Да.
Благодаря.
Ало?
- Защо още не си тук?
Трябва ми малко време.
Трябва да те инструктирам за първия ти клиент. Защо виждам маса?
Идвам и ще поговорим.
Много се извинявам.
Не те видях.
- Няма нищо.
Съжалявам.
- Спокойно.
Да ти купя друго?
Добре.
Много мило.
Търсех следи от кафе.
Дали не те опръсках, когато го разлях,
а изглеждаше, все едно те оглеждам.
Не го правех. Не бих се държал така.
Добре.
Честно, не го правех.
- Хубаво.
Бих го направил, ако...
Красива си и бих...
В подходяща ситуация бих те огледал.
Коя ситуация би била подходяща?
Например, ако бяхме на среща
или годеж... Не знам какво говоря.
Но само проверявах за петна.
Няма нищо.
- Благодаря.
Съжалявам.
Не ти вярвам.
Не ми вярваш?
- Не.
Първо каза, че не ме оглеждаш,
а после, че съм хубава.
Как ще знаеш, че съм хубава...
Има разлика между това да забележиш
и това да оглеждаш мръснишки.
Благодаря за обяснението.
А и не казах, че си хубава.
Напротив.
Чух го добре.
- Не. Казах, че си красива.
Ясно.
Разбираш ли?
- Да.
Добре, вярвам ти.
Наистина ли?
- Да.
Много мило.
Че не те огледах?
Не, че ме огледа за петна.
Много мило наистина.
Такъв съм си. Това е недостатък.
Така ли? Според кого?
Не погледнах себе си. Добре ли съм?
Петна от кафе?
Не знам. Загледах се в задника ти.
Ужасно.
- Хареса ли ти?
Извинявай.
Трябва да тръгвам. Извини ме.
Съжалявам.
Първият ти клиент е Джейсън Мунд.
Ще работите в "Графичен дизайн".
Решихме, че опитът ти с преждата ще ти свърши работа.
Джейсън работи в най-влиятелната социална мрежа в света - "Мийтбокс".
Милиони бели хора виждат дизайните му,
докато публикуват, харесват и каквото там се прави.
Ще бъдеш матрос. Това е едно ниво под боцман.
Повтори?
Пише се "боц-ман".
Знам, но не сме в морето.
Според тях обичайните позиции звучат корпоративно.
Ясно.
Сълзомерът му посочи силен стрес в 16:00 ч. във вторник.
Толкова, че щяхме да пратим екип от негри за бързо реагиране,
но те бяха на моята възраст и не разбираха как работи "Мийтбокс".
Духът му е паднал много.
ПРЕДИ - СЕГА
Задачата ти е да разбереш защо е така и какво иска.
Според много проучвания, ако работиш по-малко време,
всъщност си по-продуктивен.
Ето защо разполагаме с неща за хапване, игри,
койки за дрямка.
- Чудесно.
Имаме и перални услуги, автомивка.
Буквално можеш да приспиваш тук.
Много хора ли го правят?
- Не.
Добре.
- Въпреки че аз бих си подремнала.
Не, не ми се спи.
Това е Джейсън. Ще работите заедно.
Здравей.
- Здрасти.
По дяволите.
Надявах се до него да има свободен компютър.
Ела с мен долу.
Това тук заето ли е?
Не.
Настанявай се.
Чудесно.
Ще бъдем съседи.
Да, явно.
Обичаш ли игри?
Пази си вратата.
- Добре.
Пази я.
- Опитвам се.
Идвам!
Браво.
Невероятно.
- Да!
Върви ми!
Смаза ме.
- Три пъти подред.
Тренираш, нали?
- Да, имам маса вкъщи.
Лизи.
- Здрасти.
Я виж.
Здравей.
Тъкмо започнах работа тук.
Страхотно. Боже.
Аз работя тук от доста време.
Разбирам.
- Да.
Затова си тук, а аз съм...
Познавате ли се?
Не, тъкмо се срещнахме.
Извинявай, ти кажи.
Аз съм Арън.
- Лизи.
Приятно ми е.
- И на мен.
Видя ли бележките ми?
Не. Трябваше да мина някакво обучение.
Трябва да го завършим днес, за да си иде Мастърсън у дома.
Вече е въпрос на човешки права.
Да, така е.
Ще ги прегледам.
Благодаря ти.
Радвам се, че се запознахме.
- Да.
Ще се видим.
- До скоро.
Каква е историята й?
Лизи ми е нещо като служебна половинка.
СЪЛЗОМЕР ЗА БЕЛИ
Добре ли си?
- Не знам.
Дизайнът не ми се получава.
Какво?
Ударите ти са колебливи.
Моля?
По клавиатурата.
Да, не знам какво ми става.
Нещо не се получава.
Знаеш какво казват:
"Замахът ти по клавиатурата е като замаха ти в живота".
Кой го казва?
Роза Паркс.
Наистина ли? Кога?
Искам да кажа, че ако нещо се случва в живота,
се проявява и в работата.
Но ти си боцманът, какво разбирам аз.
Прав си. Има нещо. Чувствам се...
Как?
- Разтреперан.
Например искаш да направиш нещо, но си изгубил ключовете си.
Вместо да се фокусираш, се питаш къде са.
Разбирам те добре.
Не е моят случай.
Винаги знам, че са в купа до вратата.
Ясно.
Той е добър дизайнер, но смята, че го чака повишение.
Какво друго?
Реагира повече на черен жаргон от 90-те.
А какво иска?
Това са добри наблюдения, но трябва да разберем какво му липсва.
Не съм сигурен.
Мога само да кажа, че по някаква причина
стресът му се е увеличил покрай новия проект.
Има ли близки колеги?
Има служебна половинка.
Прекарай време с нея.
Проучи малко.
С нея ли?
Добре, става.
Лизи беше, нали?
Да.
Страхотно е!
Кошмарно е.
Ако примижам, виждам Крайслер Билдинг.
- Трябваше да е Емпайър Стейт Билдинг.
Това казах.
Не е вярно.
- Напротив.
Не ме чу.
Какво?
Готово.
- Добавяш самоубийци ли?
Не.
Това е двойка.
Като във филмите.
Колко мило.
Я, Крайслер Билдинг.
Браво.
Мастърсън те вика.
Отивам.
До после, господа.
Добре.
- Пази ги.
Дадено.
Късмет.
- До после.
Кой взе влекача ми?
Тя е страхотна.
Да, става.
Майтапиш ли се, човече?
Тя е умна, забавна...
А как работи! Жесток дизайнер е.
Най-добрият тук.
Да, любима е на всички.
Всъщност говорят така и за теб.
Все чувам какъв невероятен дизайнер си.
Благодаря ти.
- Напълно различни сте.
Работите много добре заедно.
Мислиш ли?
- Да.
И двамата сте много талантливи.
Силни сте заедно.
Имам предвид в работата.
ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ
"Мийтбокс" е критикувана заради нови оплаквания,
че технологията й не разпознава лицево чернокожи.
СМУТ ЗАРАДИ ТЕХНОЛОГИЯ
Според критици липсата на различни етноси в екипа
може да е довела до проблема.
Заради обществения натиск, основателят Мик Мортън
обеща радикални вътрешни промени.
АВАТАРЪТ ИМ Е ЧЕРНОКОЖ
ОБЩА СРЕЩА НАШИЯТ ОСНОВАТЕЛ, ВАШИЯТ ЕКРАН
Ахой.
Когато зарязах "Харвард", за да създам "Мийтбокс" в гаража ни,
се надявах нашите да не паркират в него.
Надявах се и "Мийтбокс" да бъде платформа за всички.
През следващите дни
ще слушате от медиите как сме се провалили в това.
Ще чувате невероятни обвинения.
"Мик е предубеден. Мик е расист.
Мик мрази целия народ на Гана."
Но това не съм аз. Това не сме ние.
Ние сме компания, която за това тримесечие
си е партнирала с 22 фирми с чернокожи собственици.
Компания, която по време на протестите в подкрепа на Джордж Флойд
спря операциите си за 12 часа.
Компания, чийто водещ офис
предлага кухня от Карибите и понякога от Африка.
Тя е разнообразна, различна и вкусна.
Ние я харесваме.
Ето това сме ние.
Но за да стане ясно кои сме,
се радвам да обявя, че през следващите 30 дни
ще обновим марката "Мийтбокс".
На презентация пред всички нас
най-добрите ни дизайнери ще представят обновената "Мийтбокс".
Ще имаме ново лого, ново мото
и нов ангажимент относно ценностите, които ни събраха тук.
Невероятен е.
Това иска Джейсън. Да прилича на Мик.
Мик е изпълнителен директор.
Затова Джейсън е дългогодишен клиент. Има разлика.
По-малко магия, повече слушане.
Всъщност е забавно и някак си релаксиращо.
Като таен агент, но без рискове.
ЖИВЕЙ, СМЕЙ СЕ, ОБИЧАЙ
Имам въпрос относно служебната половинка на Джейсън.
Арън, просто я покани на среща.
Може ли?
- Не сме монаси.
Страх те е да я поканиш.
Ще го направя.
- Кога?
Утре.
Добре.
ЛЕГО ЕМПАЙЪР СТЕЙТ БИЛДИНГ
Приятел.
Благодаря ти.
- За нищо.
Сериозно, получих прозрение.
Как не съм го осъзнал по-рано?
За какво говориш?
Лизи.
Какво?
- Не се прави.
Знам защо не спря да говориш за нея.
Опитваше се да ме уредиш с нея.
Не, изобщо не беше така.
Няма нищо. Всичко е супер.
Благодарен съм ти. Замислих се защо не сме заедно.
И получих просветление.
Падам си по Лизи.
Нали беше фокусиран върху това да станеш като Мик?
Още съм.
Искаш и двете неща?
Да. Не е ли страхотно?
Да.
Страхотно е да имаш ясна мисъл.
Така е.
Иска и двете?
Да. Може ли?
Да, но Двойножелаещ не е най-добрият първи клиент.
Значи ще се фокусирам над работата му, а той да се оправя с любовния живот.
Компанията подготвя обновяване...
Не. Ще се фокусираш върху двете неща.
И, Арън, дано не е нужно да ти казвам,
но вече не можеш да се обвържеш романтично с Лизи.
Ще бъде ли проблем?
Или Джейсън ще е на първо място, или край на магиите на всички.
Мислех, че това е само пример за работа в екип.
Всички имаме задачи.
Твоята е да събереш Лизи и Джейсън,
а моята - да бъда шофьор на капризна бяла старица.
Лизи ми писа.
Какво да й кажа?
Първо, какво казва тя?
"Би ли ми дал графика, моля?"
Какво има предвид?
Ехо. За мен ли говорите?
Здрасти.
- Какво става?
Какво? Наистина ли?
Всъщност, да.
Чудехме се дали по-късно би дошла да пием по едно.
Да, точно така.
Добре, звучи чудесно.
Само Джейсън да ми даде графика.
Да, споко.
Идеално. После ми кажете къде.
Дадено.
Благодаря ти.
- Пак заповядай.
Ще си измисля внезапно извинение и ще ви оставя насаме.
Какво? Не!
Идваш с нас.
Защо?
- Не ме ли видя?
"Споко"? Аз не говоря така.
Добре де. Ще дойда за едно питие.
Да й пращам ли графика?
Да, направи го. По-добре побързай.
С Джейсън работихме по това седмица.
А Мастърсън задряма пред очите ми.
- Божичко.
Голям смях. Историите ти стават забавни.
Беше смешна, нали?
- Да.
Ставам духовит.
- Улесняваш ме.
Може би.
Да си поръчаме по още едно?
- Да.
Хайде.
Не, остави на мен.
- Благодаря ти.
Продължава скандалът с лицевото разпознаване.
Същото, моля.
Технологията, даваща достъп до платформата,
от няколко дни не позволява на цялата ганайска нация да влезе в нея.
От една страна, съм по-продуктивен на работното място,
но от друга, е доста расистко.
Протестът заля и социалните медии
с популярния хаштаг #Ганагейт...
Вбесявам се от тази история с лицевото разпознаване.
Нали? Беше грешка.
Не, вбесявам се, като си помисля
как ние работим за хората, които са отговорни за това.
И какво? Всички в този екип са лоши хора?
Не съм го казала.
Това не беше ли последният ти проект?
Да.
И правим всичко възможно.
Извинявай. Забравих, че си в екипа.
Няма нищо.
Не се обиждам.
- Просто изпусках пара.
Всички са чувствителни на тази гореща тема.
Това имах предвид.
Да.
- Ти не си лош човек.
Изобщо.
- Абсолютно.
Извинявай.
- Няма нищо.
Но благодаря.
Ти си готин.
Дали щеше да е полезно да имаме цветнокожи в екипа?
Вероятно.
Мнозина искаха да участват, нo такива като теб не успяха.
Не знам какво искат от мен.
Мисля, че не бива да се обвиняваш.
Така е.
- Това е най-важното.
Да.
Не го правя.
Замислих се за няколко минути
и продължавам напред.
Не може да спреш и да слушаш хейтъри...
По дяволите.
Какво?
Трябваше да кажа нещо.
И го направи.
Каза точно каквото мисля аз за целия този скандал.
Но после Джейсън се почувства виновен и аз бих отбой.
Толкова съм глупава.
Не, недей.
Искаше да му оправиш настроението.
И двамата искахме.
Сега аз се чувствам зле. А ти?
Човек трябва да избира за какво да се бори.
Само дето аз сякаш не си ги избирам.
Почти ми е като рефлекс.
Прозвуча нелогично.
Напротив.
Като например да кажеш "наздраве", когато непознат кихне,
а после го поглеждаш и се чудиш защо.
Да.
Не съм ли прав?
- Да.
Едно е да не отстоявам себе си,
но като видя, че и ти не се чувстваш удобно,
просто...
Трябваше да кажа нещо.
Благодаря ти, че мислиш така.
Много е мило.
Малцина ще се застъпят за мен.
Не го направих, само го помислих.
Днес Лизи ме дръпна
да поговорим за разговора ни в бара
и явно думите ми са я разстроили.
Наистина ли?
- Нали?
Но теб не те смутих, нали?
Не.
- Слава богу.
Не може да бъде.
- Нали?
Очевидно е, че ме е грижа за този проблем
и приемам нещата много сериозно,
но дори не знаех, че има друг етнически произход.
Не би трябвало да ме напада,
когато е като мен.
Разбираш ме.
Ще сервираш ли?
Да, извинявай.
Иначе всичко помежду ви наред ли е?
- Да. После буквално флиртуваше с мен.
Наистина ли?
- Да.
Докосваше ми ръката...
Леко.
- Извинявай.
Имаш ли друго топче?
Имам едно.
Нашето общество започна като неофициална взаимопомощ
сред робите в Монтичело, за да избягват сурови наказания.
Сега, способен да виждам дискомфорта на белите хора,
започвам да осъзнавам какво ми причинява той.
Извинявам се през цялото време.
По-добре слушай речта.
Извинявай.
Видя ли?
Прав си, че съм го осъзнавал цял живот.
Преди не можех да обясня скулптурата си,
но мисля, че е за... Роджър?
Роджър?
Звуча ли смислено?
От доста време не звучиш смислено.
Извинявай.
Лизи...
ФРЕШ БАР
...работата ти по логото е страхотна.
Постижението е на екипа ни.
Най-трудната задача бе твоята.
- Благодаря ти.
Така е.
Знай, че се справяш чудесно.
Благодаря.
- Но...
Екипът ни ще представи логото на самия Мик
и ще помоля...
да го направи Джейсън.
Извинявай, но дизайнът е мой.
Знам,
но Джейсън е по-добър пред публика.
Така ли?
- Много е харизматичен.
Много е разпален.
- Компанията ни е такава.
Съжалявам, просто...
Отдавна те моля за подобна възможност
и дори я обсъдихме по време на оценката ми.
Този дизайн значи много за мен.
Може да ме издигнат до контраадмирал.
Не, Лизи. Контраадмирал.
Разбирам.
В момента трябва да се поддържаме.
Чух за това.
Чудесно.
Презентацията е важна и Джейсън е по-удачен за тази публика.
Всичко ще бъде наред.
- Няма проблем.
Мастърсън ми звъни. Ще се видя с вас в бара.
Добре.
Извинявай, трябва да си вървя.
Какво има?
- Нищо.
Всичко наред ли е?
- Да.
Мамка му.
Благодаря ти.
Не е нужно да ходим на бар.
Може да повървим и да побъбрим.
Съжалявам, просто не съм в настроение.
Няма нищо.
Наистина...
Вкисната съм.
Мисля, че това компенсира нещата.
ООПС
Боже.
- Това пръстен ли е?
Доволен ли си?
Забавен е.
- От размяна на подаръци е.
Чак е смешен.
Оопс.
- Добре де.
Кратка, не особено забавна разходка.
Съгласен.
Без веселба.
Работата ми е да подкрепям Джейсън по какъв ли не начин,
но смятам, че и аз съм добър дизайнер.
Ти си най-добрият сред нас.
- Не знам.
Не съм сигурна.
- Говоря истината.
Учих с чудни дизайнери и си по-добра.
- Благодаря. Това значи много за мен.
Ако трябва да бъда честна, и аз мисля същото.
За това става въпрос.
Отне ми години само да мога да кажа,
че като личност не съм толкова зле...
Тук уж оценявали заслугите.
Мик е луд на тема "свободен пазар".
Ако можеше да промотира чрез кървав спорт,
без да се замисли, щеше да ни хвърли на арената.
А аз съм готова да скоча.
Там съм, можеш да разчиташ на мен.
Ще се справя.
Може ли да кажа, че изглеждаш много яка в момента.
По принцип винаги, но особено много сега.
Когато аз пропусна голяма възможност,
се съгласявам, благодаря многократно и си отивам.
А в момента ти си тази...
Нямам дума за това.
Липсва у мен.
- Бил си в частен колеж.
Това е различно.
- Не е вярно.
Той е като "Харвард" за изкуство.
Така го рекламират.
Ами да! Невероятно постижение е дори само да те приемат там.
Ти какво учи?
Скулптура.
Наистина ли?
Правиш ли скулптури?
Вече не.
Преди ми харесваше,
но е както ти го каза.
Какво?
Не можех да реша дали много ме бива и другите не ме разбират,
или съм откачалка, изработваща скулптури от прежда.
От прежда?
Знам...
- Скулптури от прежда?
Да.
Имаш ли снимки?
- Да.
Но нямат същия ефект...
- Боже.
...и не се виждат на екрана.
- Сигурен ли си?
Дай да видя.
- Стига.
Изглежда страхотно.
Усещането е друго, като ги видиш пред себе си.
Ако бяха пред мен, какво щях да почувствам?
Спокойствие.
Тишина.
Както си представям една медитация, която реално не мога да постигна.
Значи релаксиращо.
Изобщо не съм добър в това.
Защо го правя?
- Напротив.
Не си зле.
Ами...
Творбите ми са свързани с комфорт.
Не като "обувките ми са удобни", а като дълбок социален комфорт.
Веднъж видях да ограбват бизнесмен.
- Ясно.
Това е пример. Дълбок социален комфорт.
Когато го ограбиха, той беше изненадан.
Това не е ли типично в такъв случай?
- Не, начинът, по който се изненада.
Точно преди да стане,
беше уверен, че светът е в краката му,
и му отне адски дълго време да осъзнае, че го ограбват.
Кълна се, за част от секундата този помисли, че му подаряват ножа.
За него
беше по-нормално непознат да му подари нещо,
отколкото да се опита да го нарани.
Разбирам.
Ще ми се да знам какво е да имаш такова усещане
или подобно очакване от света...
дори и за секунда.
Сякаш се нося в солена вода
и мога просто да се отпусна.
Как постигаш това усещане?
С перуанска вълна.
И когато хората говорят с мен.
Лично с мен.
Не с тяхната идея за мен, а с човека, който всъщност съм.
Кога се случва това?
Сега. Странно ли е?
Извинявай.
Здрасти.
- Седнал ли си?
Бях.
Човек, аз ще представя дизайна пред Мик и цялата компания.
Страхотно.
Знаех, че този момент ще дойде и се случва.
Ти ще бъдеш с мен. Пратих ти имейл с информацията.
Ще ми помогнеш ли отново с вълшебните си умения?
Да. Няма проблем.
- Благодаря ти.
Извинявай, трябва да се върна в офиса.
Няма нищо. И аз трябва да тръгвам.
Благодаря за разходката.
- За нищо.
До скоро.
- Чао.
Земеделската субсидия не е помощ. Фермерите не са мързеливи.
Сещаш се.
Той ме изгледа... Аз го изгледах...
После и двамата се изгледахме.
След това не помня нищо. Бях доста пиян.
Затова няма от какво да се срамуваш.
Би трябвало да се нося над вас като божество.
С магия, подхранена от работата на стотици чернокожи в унисон,
но днес Кайл трябваше да ми донесе стол.
Защо ли? Защото някой тук се противопостави на обществото.
Способностите ни се изпариха, защото някой направи нещо за себе си.
Кой беше?
Брутъс и Кайл трябваше да донесат това като някакви общи работници.
Брутъс е завършил "Дартмут".
Той не трябва да прави такива неща.
А Кайл е бил в...
Къде си учил, скъпи, че забравих?
В "Корнел".
За който все още се смята, че е престижен университет.
Кой беше?
Тоня.
Разкрий вината си.
Нахоках клиента си.
Не много.
Казах само:
"Няма да е лошо да си припомниш онзи основен документ за нашия бранш".
Само това ли?
Може би леко го наругах.
Никога не го е чел. Цитира го, без да го е чел.
Чух достатъчно!
С настоящото те изключвам от Обществото на вълшебните негри.
Със специално заклинание
ще бъдат изтрити спомените ти за преживяното тук.
А после, Тоня, ще получиш най-тежкото наказание.
Ще бъдеш принудена да живееш в САЩ...
- Не!
...като...
обикновена чернокожа.
Работим по бързо връщане на силите.
Обикновено Тоня помагаше.
Каква загуба.
За Тоня.
Тя е...
Тя беше най-умната от нас.
Но не е мъртва, нали?
- Вероятно не.
Но без амулета срещу престъпления от омраза
би могло да се случи.
Например, излизайки оттук, да се натъкне на някой нацист.
Не исках да те обезсърчавам.
Не, няма нищо.
Аз не вербувам.
Обикновено не работя с нови членове.
Наистина ли?
Според Диди съм твърде строг.
Какви ги говориш?
Това казах и аз. Симпатичен съм.
Защо го правиш с мен?
Ще ти направя комплимент.
Беше много болезнено да те гледам как прекосяваш зала с бели хора.
Благодаря.
Веднага се обадих на Диди,
че искам да работя с един младеж.
Знаеш ли...
Така и не ти благодарих, задето ми помогна онази вечер.
Не е нужно.
Въпреки това.
Може да го направиш с добра работа.
Дадено.
Здрасти.
- Привет.
Всичко наред ли е?
- Да.
Снощи не бях добре, а ти се държа много мило.
Така че е твой ред.
Няма нищо.
- Добре.
Как така не си играл на това?
- Да, забавно е.
Боже.
- Нали?
Виж го колко е обгорял.
Можеш да хванеш белия му дроб.
- А, не.
Знаеш ли, имам предложение относно Лизи.
Слушам те.
Би могъл да я помолиш да участва в презентацията.
Защо? Аз говоря, ти си на компютъра. Няма нужда от другиго.
Ще е мил жест към страхотен дизайнер, по когото си падаш.
Да, но не е честно.
Ще имаш достатъчно време с Мик.
Не, не е честно спрямо нея.
Не разбирам.
Ако дадеш шанс на някого, без да го е спечелил,
го подготвяш за провал в бъдеще.
Не е честно.
Мислиш, че Лизи не го е спечелила?
Мастърсън се обърна към мен.
Така е, но можеше да е всеки един от вас.
Дали?
- Да.
Мога да говоря за себе си.
Явно съм положил усилия.
Ами ако и Лизи е положила същите?
- Но не получи презентацията.
Тоест щом ти си я получил, значи я заслужаваш?
Нещо такова. Вземи рапирата и го прободи в носа.
Със сигурност е до късмет, талант и какво ли не,
но най-вече е заради работата, която си свършил.
Аз успях, не Лизи.
Няма ли и нещо друго, което да е помогнало за успеха ти?
Например?
Ако цял живот хората се държат с теб, сякаш успехът ти е сигурен,
не мислиш ли, че ще го постигнеш по-леко?
Аз конкретно ли?
- Да.
Аз съм успешен, значи са били прави.
А ако се бяха държали, сякаш няма да успееш?
Защо? Аз успях.
Говоря хипотетично, Джейсън.
Щях да им кажа: "Чупката, хейтъри".
Това поведение е уверено, но ако цял живот са те мачкали...
Аз съм уверен, така че не бих им дал да ме мачкат.
Но ако всъщност нямаш тази увереност,
ако тя е нещо, което възприемаш в резултат на отношението на хората?
Например при мен - не знам как точно се случи,
но в някакъв момент
някой ме е научил, че другите...
- Човек, спирачка.
Съжалявам.
- Не, натисни спирачката.
Извинявай.
- Намали. Още. Точно така.
За малко да отидем твърде далеч.
Какво казваше?
Нищо.
Боже. За малко да умреш.
Нещо конкретно ли търсиш?
Само вдъхновение.
Ясно.
- Труден клиент.
Винаги, когато Оскар усети особено крайна реакция
от някой клиент, добра или лоша,
той започва да записва.
Пълните дискове са архивирани тук, за да ги преслушваме.
Те показват най-добрата ни работа.
Например един от последните случаи...
Извинявай, май не са му сложили етикет.
Затова няма от какво да се срамуваш.
Извини ме.
РОДЖЪР
Нямам търпение да видя снимката.
Не се получи добре. Ще направя друга.
Готови ли сте? Защото ще я запазим.
Той беше вторият ми клиент.
А тя беше...
Тя беше Ани.
Първо той се влюби в нея. После аз се влюбих в нея.
И накрая си свърших работата.
Съжаляваш ли?
Съжалението е за белите.
Не мисля, че е така.
Не и според баба ми.
Ще цитираш чернокожата си баба?
На мен?
Но сега става дума за истинската ми баба.
Баща ми лъскаше обувки.
Един ден,
сигурно съм бил на пет-шест години,
отидох в града да го видя.
Затичах се радостен към него.
Но преди да стигна, белият му клиент го изгледа отгоре
и се изплю на главата му.
Изплю се на него.
И рече,
че на боята й трябвало повече плюнка.
Буквално замръзнах.
Баща ми беше сприхав...
Помислих си...
Реших, че ще му размаже физиономията.
Вместо това обаче той си избърса главата,
погледна към него и се усмихна.
Аз се втурнах към къщи, плачейки и мислейки за тази усмивка.
Когато стигнах при баба,
й разказах колко ме е срам от татко.
Тя не помръдна.
И знаеш ли какво рече?
Какво?
"Ако баща ти се прибере жив днес,
няма за какво да съжалява."
Загубих ли някои неща покрай работата си?
Малко гордост?
Нея?
Да.
Но никога не съм съжалявал дори за една усмивка,
защото още съм жив...
докато много от нас вече ги няма.
Как се справяш с всяка частица от теб, която умира, когато се усмихваш?
Ти предпочиташ да умреш бързо ли?
- Не...
Това е само гордост, Арън.
Сякаш е повече.
Защото не си се отказал от нея, както ти казах.
Откъде знаеш?
Защото знам всичко.
Аз съм магьосник.
Щом казваш.
Ще получиш друг клиент
и споменът за нея ще избледнее.
А защо пазиш снимката й?
За да не се случи.
Звучи ужасно.
По-добре е от алтернативата.
Ако се намесиш някак между нея и клиента ти,
паметта ти ще бъде изтрита.
Дори няма да си спомняш, че я е имало.
Съжалявам, синко, но това ни е работата.
Лизи?
Здрасти.
Исках да се извиня,
задето се държах странно онзи ден.
Спокойно.
Благодаря ти.
Но наистина искам да бъдем приятели.
Искам да го кажа на глас, защото някак ми се струва,
че идеята беше да излезем като приятели,
а после аз се държах странно.
Да, абсолютно.
Така че...
приятели?
Да.
Приятели ли сме?
- Разбира се.
Това е твърде официално.
- Да.
Стискаме си ръцете.
Ще се връщам да работя.
- Добре.
Ще се видим.
Арън?
Какво има?
Извинявай...
Знам, че каза, че е трябвало
да излезем като приятели,
но аз не бих го определила така.
А как?
Прехвръкнаха искри.
Не е ли така?
Реших, че се държиш странно,
защото е твърде рано или твърде силно.
Или заради по-високата ми длъжност.
- Наистина ли?
Да, мога да ти давам задачи.
Въобразявах ли си го?
Не.
Благодаря.
Наистина имаше искра.
Но?
Но аз...
Тъкмо започнах да работя тук.
Съжалявам.
Недей.
Аз се извинявам.
Не биваше да подхващам темата на работа.
Приятели.
Приятели.
- Да.
Ще се прибирам,
но ще се видим.
До скоро.
- Чао.
Тук се усеща напрежение.
Чернокожи, но приятни.
Защото белите не искат да знаят какво ви струва да им сочите пътя.
Не ги интересува тъгата зад всяка ваша усмивка.
Нито буцата в гърлото заради неизречените думи.
Показваме на клиентите тази ни страна, която ги кара да се чувстват добре.
И нищо повече.
Здрасти.
- Презентацията е днес!
Среща преди това.
Освен това имам важни новини за Лизи.
Така ли?
- Да.
Свърши ли презентацията, ще я поканя на среща.
Там ли си?
Чу ли, че след презентацията ще я поканя на среща?
Извинявай, аз...
Всичко е наред. Имам план, но ще ми трябва помощта ти.
Какво беше споменал, че я е разсмяло?
Мисля, че беше...
Това е Лизи. Оставете съобщение.
Лизи, на работа ли си? Трябва да говоря с теб.
Близо ли си? Не искам да бъда кофти шеф, но закъсняваш.
Човече, кога ще пристигнеш? Къде си?
ДЖЕЙСЪН ОТХВЪРЛИ
МИЙТБОКС
Какво? Газирана вода "Лакрой"?
Не. Той не е докер, Тайлър.
Вземи с прясно изцеден фреш. Бързо!
Мик, здравей. Джейсън. За мен е чест.
Всички сме от плът и кръв.
В опаковка.
Добре, Линда.
Екипът ти готов ли е?
- Разбира се, Мик.
Отлично. Тук те очаква чудесно бъдеще.
Направо излязох от тялото си.
Готови?
- Да.
Добре.
Ахой!
Благодаря ви, че сте тук!
Или по-скоро, че не сте тук, защото гледате на живо от бюрата си.
Едно проучване,
публикувано в "Харвард бизнес ревю",
гласи, че събирането на големи групи води до голямо забавление.
И профсъюзи.
Така че ще се забавляваме, независимо къде сме.
Искам да ви чуя един по един.
Първо, Лос Анджелис.
Сеул.
Къде беше? Презентацията започва.
Сега не мога.
- Всеки момент сме ние.
Виждал ли си Лизи?
- Ще е на презентацията. Хайде.
Онзи ден наддавах за първото издание на "Изворът"
и загубих.
Тези от вас, които ме познават, знаят, че мразя да губя.
Но се оказа някак вълнуващо,
защото ми напомни за стремежа ми да побеждавам.
"Ганагейт"...
ни напомни да удвоим усилията си да се свързваме с другите.
Дизайнът ще им помогне да намерят своето щастие.
Къде е Лизи?
- После.
Не, важно е. Получих проблясък.
Презентацията е по-важна.
Аз сменям слайдовете. Можеш и сам.
Искам те там.
- Защо?
Така.
- Аз щракам с мишката.
Трябва ли да ти го кажа?
- Очевидно.
Тази кампания е за разнообразието.
Без да губим време, моля, посрещнете на сцената
шефът на дизайнерите от Ел Ей Линда Мастърсън.
Благодаря ти, Мик.
Мисля, че може да се каже,
че всеки екипаж е толкова добър, колкото капитанът му.
С Мик на щурвала
е напълно ясно, че няма да се сблъскаме с айсберги.
Ехо.
Аз...
Това не ми хареса.
Кое?
- Това, което каза. Не ми хареса.
Добре.
Сякаш каза, че съм тук само заради расата ми.
Не ми допадна.
И трябваше да го кажа на глас.
Чувствам се идиотски, че го правя.
Леле.
Исках да бъда искрен, независимо от последиците.
Аз не съм расист.
Какво?
- Не съм расист.
Не го твърдя, само споделям как се почувствах,
което е важно за мен,
защото обикновено се тревожа само за теб.
Никога не бих казал нещо расистко.
Говоря за себе си.
Нямам дори една расистка клетка.
Извинявай. Това е важен момент от личното ми израстване,
така че не се обиждай,
но не ме интересува дали си расист на клетъчно ниво.
Такива обвинения са еквивалентни на смърт.
Не. Да бъдеш застрелян е смърт.
- Разбираш ме.
Всъщност не. Ти каза нещо.
Каза, че ти трябвам тук заради расовото разнообразие.
Не е вярно.
- Напротив.
Казах, че презентацията е за това.
Това е семантика.
Не беше така.
Не си чул добре.
Бях там.
Ако се е случило, значи съм расист, а не е така. Значи не се е случило.
И за да не се чувстваш зле, отричаш, че е станало?
Това звучи лудо.
- Защото е така.
Може ли да се фокусираме?
Представям ви Джейсън Мунд.
Не ми пука дали си расист.
Всеки е расист.
Пука ми, че не искаш да признаеш случилото се.
Съжалявам, че си се обидил.
Как да продължим напред, ако не признаеш фактите.
Те любовници ли са?
- Не мисля.
Не търся репарации.
- Учил съм за расизма.
Само искам да ме чуеш.
- И за робството.
"Робство" ли каза?
Като институция?
Как стигнахме до това?
Само исках да изслушаш
какво казвам за себе си!
Какво има?
- Не знам. Откача.
В доклада ти има част "Расов опит".
Тъпо заглавие, но е там.
- Спокойно.
Това не те интересува.
Извинете ме.
Ще кажеш ли нещо, Мик?
- Може да помогна.
Започвай.
- Ахой, "Мийтбокс".
Мислиш, че ме разбираш ли, Мик?
- Да.
Аз съм Джейсън.
Не разбираш другите. Имаш остров.
Ясно.
- Ще започна...
Никой с остров няма емпатия.
Не може да притежаваш и двете.
- Продължавай.
Човече. Спри.
Много съжалявам.
Защо правиш това? Приятели сме.
- Не сме.
И не искаш да сме такива, защото ще се наложи
да говориш с мен, да ме изслушваш
и да допуснеш реалността,
че живея в страна, която ме кара да мисля, че ме иска мъртъв.
Какво?
Където, ако бъда застрелян,
цяла армия хора ще обясни как вероятно вината е била моя.
"Вероятно".
- И го виждам всеки ден.
В частта за разнообразието...
- Във всеки поглед, филм...
...не се говори за смърт.
Това се отразява на всичко.
Как вървя, как говоря,
какво място заемам или не.
Дай на мен.
Учи ни кои рискове са приемливи и кои не.
Отне ми цял живот
да осъзная, че нося този товар през цялото време
и след толкова години открих,
че това се отразява на всичко, което правя.
Ти не си Джейсън.
А според теб съм луд, че го осъзнавам?
Не. Няма да ме поставяш в опасност
само защото не искаш да си задник.
Младежо...
Бъди задникът.
Мик, само момент.
Джейсън!
- Моля?
Срамът, който ти усещаш сега, че си сгрешил, задето си себе си,
аз го усещам цял живот.
И тази страна...
- Знаете ли какво?
Това е "Мийтбокс".
...е толкова безразлична към съществуването ми,
че на някакво ниво мисля, че нямам право да съществувам.
Това, което казвам, а ти отказваш да чуеш...
Това е "Мийтбокс".
...е "Майната му"!
Заслужавам.
Достоен съм да бъда тук.
Не само на сцената, но и на този свят!
И ако щете вярвайте, за мен това е откритие.
Искате да знаете за расовия ми опит?
На този свят съм от 27 години
и чак тази седмица осъзнах, че заслужавам да бъда жив.
Не знаех това.
Нито аз.
Привет.
- Това беше...
Леко ще ни преместя.
Моля?
Скоро ще изчезна и не мога да обясня,
но дори и да не се видим отново,
знай, че не си въобразяваше.
Искрата беше истинска.
Откакто те познавам, искам да направя това.
Арън?
Арън Мондо.
Видяхме как се провини на онази сцена.
Провинения, които застрашиха всички
и ме приковаха към това ниско място.
Какво стана, след като напусна залата?
Заведох обекта на любовен интерес на клиента ми на красиво място,
за да я целуна.
В моя защита, аз първи я харесах, а той колонизира интереса ми.
Как може да оправдаваш поведението си?
Винаги съм чувствал, че е моя работа да създам комфорт у белите хора.
Очевидно тук е точно така,
но не би трябвало.
Разбирам го.
Арън, с настоящото те изключвам
от Американското общество на вълшебните негри.
Има логика.
Имал ли си мозъчно сътресение?
На практика тази магия е увреждане на мозъка.
Няма нищо.
Ще...
- Остави ме за момент.
Добре.
Знаеш, че там няма да можеш да се грижиш за себе си.
Ще се оправя.
Добре.
По дяволите.
Какво?
Мисля, че си повлиял на някого.
Няма да откажа помощта ти.
Не мисля, че разбираш социалната държава.
Моля?
Трябва да идва от двама ни.
Няма да съм единственият, дето опипва всички.
И ти трябва да ме опипваш от време на време.
Това изключване на способностите е различно. Голямо.
Да не те уволниха заради мен?
- Не.
Да си вълшебен негър не включва само магия.
Докато има раздразнителни бели хора, ще ни има и нас.
Разбирам.
Ще тръгвам.
- Какво ще работиш?
Имам идея за нова творба.
Преждата? Нали помниш, че никой не я харесваше?
Да, но аз я харесвам.
Щом те пускам с недокосната памет,
гледай довечера да ми пишеш.
Разбира се.
И без емотикони. Искам думи.
Любопитно ми е как ще се измъкнеш.
Да се измъкна?
Ти не я остави в Лос Анджелис.
Лизи Пропуснат разговор
Не!
Не може да бъде!
Арън, какво става? Заряза ме тук.
Просто изчезна.
- Какво правиш!
Аз съм на върха на Емпайър Стейт Билдинг.
Супер. Сега съм на Бруклинския мост
на път за летището.
И явно съм в Ню Йорк.
Кацнах в Лос Анджелис. Пътувам в такси към нас.
Поне ми се обади да кажеш, че си добре.
Лизи.
Много съжалявам. Не осъзнах, че когато изчезнах...
Аз...
Здрасти.
Арън.
Чувствам се ужасно, че те оставих в Ню Йорк.
Планът ми беше друг.
Имаш ли сили?
- Не.
Справедлив въпрос.
Част съм от едно вълшебно общество.
По-скоро бях. Напуснах го.
Браво на мен.
Шегуваш ли се?
Не.
Невероятно съвпадение,
защото и аз съм член на вълшебно общество
и мислех да напусна.
Много смешно, но си го заслужих.
- Не, наистина.
Но първо мислех да те отвлека и зарежа на кулата в Сиатъл.
Не, опитвах се да бъда романтичен.
Тогава просто се разходи с мен.
Звучи по-добре.
- Съгласен.
И може ли без повече магии?
Да. Никакви магии.
Още ми дължиш едно кафе.
Мога ли да ви помогна?
ООПС.
Добре.
ВРЕМЕННО ИЗВЪН ЕКСПЛОАТАЦИЯ
ООПС
ОБЩЕСТВО НА ОТЗИВЧИВИТЕ ПРИЯТЕЛКИ И СЪПРУГИ
Превод на субтитрите Мира Николаева
subs by sub.Trader at