9-1-1 - 07x01 (2024) Свали субтитрите
- Може би.
Не съм свикнала да споделям неволите с непознати.
ДВА МЕСЕЦА ПО-РАНО
Кажете ми какво става.
Ами, миналата седмица съпругът ми…
Направи нещо. Записа ни за круиз.
Круиз?
- Нещо като закъснял меден месец.
Боби толкова се вълнува. Това пътуване е важно за него,
а аз само ще го разваля.
- Защо?
Защото дори само мисълта да стъпя на кораба ме изпълва с ужас.
Умирам от страх.
Знаете ли откъде произлиза тревожността ви?
О, знам много добре.
"Ей Би Си" представя една премиера за телевизионния екран:
"Приключението Посейдон" на Ъруин Алън.
Донеси ми бинокъла.
- Не съм виждал нищо подобно.
Боже мой.
Какво?
Казвате, че сте травмирана от филм, който сте гледали като дете.
Пълнометражен филм.
Шели Уинтърс беше номинирана за най-добра поддържаща женска роля
на Оскарите.
И спечели ли?
- Не, не спечели.
Не смятате ли, че има друга причина да се тревожите
от този круиз със съпруга си?
Току-що ви казах, че мъж пропадна през обърната капандура.
Какво точно не разбирате?
Сержант Грант, моят съвет -
вземете си драмамин и не мислете за "Титаник".
"Посейдон"!
- Всичко ще е наред.
Обичам те.
- Обичам те. Обичам те.
911 Напусни кораба
911, слушам ви.
- Трябваше да напусна кораба.
Откъде се обаждате?
- От Сан Фернандо, може би Тарзана.
Самолетът ми ще се разбие.
- Малък самолет ли е?
Не, Еф-16.
- Имате предвид изтребител?
Да, аз съм пилот в гвардията. Изпълнявах упражнение.
Изгубих комуникация, после контрол над двигателя, после и самолета.
Уведомихме "Цивилен въздушен трафик".
- Изпратих линейка и пожарна кола.
От Националната гвардия са изгубили контакт с един самолет.
Знаят ли къде е сега?
- За жалост не.
Няма ли предавател?
- След катапултиране на пилота
самолетът решава, че е на вражеска територия и спира да предава.
Трябва постепенно да се приземи.
Единствената дума, която ме тревожи, е "приземи".
Би ли спряла? Гледам си "Битката при Мидуей"!
Този стол е отвратителен! Изхвърли го! На нищо не отива!
Отива на мен.
- Хубаво, тогава да си ходи с теб!
Боби избра идеалния ден за меден месец.
Няма начин да има оцелели.
Слава богу. Пожарникарите са тук, Ейб.
Съпругът ми е заседнал на стола си, което не е необичайно.
Госпожо? Нека ви погледна.
- Добре.
Има ли други в къщата?
- Не. Само ние сме. Нямаме деца.
Животните не я харесват.
- Не си мърдайте врата.
Можете ли да размърдате краката?
- Не.
Изобщо не си усещам краката. Трудно ми е да дишам.
Ще ви измъкнем оттук. Бък!
- Да, идвам.
На три. Готов? Едно, две…
А ако завържем самолета за камиона и го издърпаме?
Не. Самолетът е единственото, което крепи къщата.
Добре, ще трябва да разрежем стола.
- Не. Не режете стола.
Да, моля ви, срежете стола! Обича този стол повече от мен.
Като никога няма да споря с нея.
- Госпожо.
Ще ви помоля да отидете с пожарникаря.
- Да, добре.
Не е гориво. Може да е хидразин.
Добре. Каквото и да е, ще се притеснявам за искри.
Нека освободим място, за да го издърпаме.
Какво смятаме, че е това?
- Точно каквото си мислиш, че е.
Бутафорна бомба?
- Точно така.
Може ли да се извади? Да стигна пациента.
Няма проблем, стига да я обезвредите.
Казахте, че е бутафорна.
- Така е.
За упражнение. Но все пак е експлозив.
Няма да взриви целия квартал.
Вероятно къща-две. Може би съседната.
От Националната гвардия изпращат екип. Ще дойдат до час.
Пациентът може да има гръбначно увреждане. Не може да чакаме.
Няма нужда да чакате. Аз ще ви инструктирам.
Добре, Джо. Готови сме.
Първо, внимателно свалете спусковия корпус от носа.
Добре.
Корпусът е свален. Сега какво?
- Кръцни червената жица.
Но първо разкачи белия куплунг.
Къде е Една?
- Евакуирана е на безопасно място.
Може ли да остане там вечно?
- Сарказъм. Познат ми е.
Кой е саркастичен? Изтребител се разби в хола ми
и нито един от двама ни не беше избавен от мъките.
Мрачен си, Ейб.
Прекарай три десетилетия с Една и ще видиш.
Добре, Джо. Куплунгът е разкачен.
Добре, срежи зелената жица.
Зелената ли? Ти каза червената.
- Така ли?
Да, каза червената.
- Сигурен ли си?
Да, да, каза червена.
- Добре. Добре. Срежи червената.
Какво не му е наред?
- Паднал е от три хиляди метра.
Възможно е да не мисли ясно.
Хей. Хей! Ейб, стой с мен, приятел.
Хора, трябва да го измъкнем незабавно.
Какво правим, капитане?
- Срежи червената.
Дезориентацията му се изяви чак сега. Нека последваме първия му инстинкт.
Червената.
Хора. Хей, хора! Хора!
Ще те оставим така, докато те прегледат в болницата.
Извинявам се за забавянето. Още не са ремонтирали участъка на И-10.
Може ли един въпрос? Когато обезвреждаш бомба,
след като разкачиш куплунга, червената или зелената жица?
Червената, очевидно.
- Очевидно.
Ейб? Ейб!
- Направи ми услуга.
Кажи й, че съм умрял.
Слава богу! Това е чудо!
За момент беше под въпрос, но мисля, че ще се оправи.
Какво? Не.
Чудо е, че този грозен стол най-после е извън дома ми. Боже.
Кой дом?
Съпрузите имат късмет, че оживяха, след като изтребител Еф-16…
Как се случва това?
- Нещо се е развалило.
Не. Как може двама души да живеят под един покрив
30 години, изпълнени с гняв и омраза?
Току-що си отговори на въпроса.
Мислиш ли, че може да се случи с мен и Мади?
Едва ли - живеете далеч от летища.
Още говоря за гнева и омразата.
Знам.
Ще се случи само ако го допуснете. Не го допускайте.
Знаеш ли какво? Ти си напълно права.
Лека нощ, капитане, мой капитане!
Имаш ли планове за уикенда?
Мислех си да карам картинг в пустинята. Би било забавно.
Не мога. Имам важна среща. Първа среща.
Мислех, че с Марисол върви добре.
Срещата не е моя, а на Кристофър.
- О, не.
Поканил е момиче от училище, Пени, в събота.
Марисол ще ни прави компания.
- Ясно. Значи всъщност е твоя среща.
Защо не заведеш Наталия на картинга?
Скъсахме. Не знам защо реших, че е добра идея
да излизам със смъртна дула.
- В твоя защита, беше умрял.
Само за това искаше да говорим.
Смърт, смърт, смърт. Омръзна ми, честно казано.
Е, добре дошъл обратно в света на живите. Липсваше ни.
Каква е тази невероятна миризма?
- Ребърца.
Ти готвиш?
- Сготвих.
Всичко е отпочинало и готово.
Какво става?
- Мадмоазел.
Благодаря.
- Моля.
Е, имам предложение.
- Отново?
Друго предложение.
Мади, днес видях бъдеще, което никога не искам да имам.
Двойка, която е заедно от 35 години.
Да не си взимаш предложението назад?
- Не.
Двойката, доколкото видях, живее сама в миниатюрна къща.
Доколкото видя?
- Имаше изтребител в хола,
което я караше да изглежда по-малка. Двама души в този скромен дом,
а те бяха на двата полюса.
Нещо е станало с тях.
- Аз приех обаждането.
Не, в живота.
Позволили са си да се отчуждят, отдръпнат, калцират.
Някога трябва да са били влюбени.
- Сигурно.
Кога се е променило това?
- Нямам представа.
Нека не допускаме да ни се случи.
- Сделка.
Добре. Затова обмислях как можем да го избегнем
и мисля, че трябва да тръгнем по срещи.
С други хора?!
- Не, за бога! Един с друг.
Да не се калцираме!
Не сме ли отминали фазата със срещите?
Там е работата. Те ще поддържат връзката свежа. Сериозно, Мади.
Не искам само медения месец. Искам медения живот.
Споменах ли, че си красива?
- Да, но може да се повториш.
Е, май свикна с кораба.
Вече съм много по-добре, благодаря.
Поставете жилетката през главата и закопчайте синята връзка отпред.
Виждаш ли синя?
Госпожо, няма нужда да я носите.
- Човек зад борда!
Прегледах заниманията на кораба. Има спа, разбира се. И уроци по мамбо.
Дори има среща на анонимните алкохолици,
състояща се срещу бар на име "Скривалище".
Много удобно.
Може да разгледаме, да изберем нещо заедно.
Оставям те да избереш.
Искам да изберем заедно.
- Нали сме заедно?
Ахой, другари по маса! Чакай! Какъв е шансът?
Лола и Норман Питърсън.
Лола? За последно те видях,
когато беше гола в сутрешен час пик на магистралата.
Пред някакъв банер, доколкото помня.
- Да. "Виж ме, Норман". И той ме видя.
Всички я видяхме.
Виж ме, Норман! Виж ме, сега!
Не само че сме на един круиз, но и сме на една маса!
О, значи това е и вашата маса?
Не е ли ритник в главата?
- Такова е усещането, да.
Знаете ли, вие ни спасихте брака.
Атина не те ли арестува?
- Да.
Затворът беше най-хубавото, което ни се е случвало.
Норман ме посещаваше всеки ден.
Колко дена бяха?
- Шейсет.
Шейсет дни?
- Наложиха ми и глоба.
И щом Лола излезе под гаранция…
- Стига.
… решихме да не позволяваме бракът ни да изсъхва.
Даже сме на седмица 105 от…
- 106.
106 от втория ни меден месец.
- Моля?
Не броим Ковид, защото корабите не плаваха.
Живеете на круизи?
- Много пенсионери го правят.
Това върна романтиката в живота ни.
Океанът е движение, бейби.
- Боже мой.
Джулиън! Джулс!
- Не, Норман, той работи.
За нас. Здрасти, Джулиън! Този тип е невероятен.
Това е най-страхотният управител на круиз на света.
Винаги се грижи добре за нас, нали, Лола?
Определено.
Как сте тази вечер?
- Всичко е прекрасно, благодаря.
Как е в Мазатлан? Чух, че се задава нещо.
Наблюдаваме системата. Очакваме да се разсее.
Фантастично, защото ще наемаме колела.
Трябва да дойдете с нас.
- Да!
Ами, звучи…
Още не сме си изготвили графика.
Това беше изтощително.
Беше сладко как ти се зарадваха.
Не ги харесвам. Тази жена е престъпник. Шейсет дни и глоба.
Защо се занимавам изобщо?
Сега две седмици трябва да седим с тях.
Не е нужно. Може да се заключим в каютата за целия круиз.
Каква е истинската причина да се страхувате от кораба?
Не е заради филма.
Обичам съпруга си, д-р Франк.
Животът ни заедно е вихрушка - всичко в него.
Но извадим ли това, извадим ли хаоса, не знам какво остава.
Боите се, че няма да има какво да си кажете.
Когато сме само двамата, кои сме ние?
За какво мислиш?
Поръчвал ли си нещо?
- Не.
Здрасти.
- Здрасти.
Дано не се натрапваме.
Както и да е. Разхождахме се на лунна светлина на палубата
и решихме да ви поканим на по питие.
- Да.
Ами, много мило, но…
- С удоволствие!
Прекрасно!
- Чудесно.
Ние сме в 607-ма. Просто се отбийте, когато сте готови.
Добре.
- Добре.
Какво беше това?
Кое?
- Нали не ги харесваше?
Не. Казах, че им нямам доверие.
Каза, че не ги харесваш.
- Хубаво.
Нито ги харесвам, нито им вярвам. Нека не бъдем груби.
Идваш ли?
Всеки ден?
- Точно така.
Но вечните срещи не значат да излизате на среща всеки ден.
За колко често говорите?
Три пъти седмично.
- Ти луд ли си?
Аз предложих пет, но Мади каза, че ще е трудно с Джи.
И не всеки ден трябва да е сложно или скъпо. Може да е семпло.
Важното е да не приемаш партньора си за даденост.
Иначе връзката ще се…
Калцира.
- Калцира?
Калцира.
Забелязали ли сте калциране?
- Не! Съвсем не.
За какво говорим - за брака ви или за устна хигиена?
Стояхме до късно снощи и планирахме идните два месеца.
Това да не е…
- Таблица.
Еха. Това ще поддържа връзката спонтанна.
Подигравай се, но поддържането на здрава връзка
прилича на грижата за венците. Трябва да си усърден.
Тази история ми звучи изтощителна.
- Да, знам.
Моето предсказание е, че вечните срещи ще изтраят точно пет минути.
Но грешиш, капитане.
Вечните срещи траят вечно!
Отдаден съм!
- Дано!
Добре, явно е минало добре.
- Да, предполагам.
Как така предполагаш?
Ами, нямаше голяма разлика от виждането му с приятели.
Но в единия случай има сексуално напрежение.
Както и да е. Май се забавляваха. После майка й я взе в девет.
Супер. И няма разбити сърца.
- Е…
Синът ти има подход.
- На видеоигрите.
Сериозно?
- Тя тъкмо си тръгна. Добре, Крис.
Трябваше да си миеш зъбите. Кажи "чао" на Пени.
Пени? Кога си говорил с Пени?!
- Тате!
Будалкаш ли ме? Ще й смачкам задника.
Шегуваш се!
- Сериозен съм.
И не е всичко. Прегледах му телефона.
Говори си с пет различни момичета.
Значи Кристофър е сваляч.
Не се е метнал на мен.
Аз се омъжих за първата, с която излизах.
Имаш предвид "с която спа".
- Аз съм гнездач. Гнездя.
Той е малък за гнездене.
- Той още е в гнездото.
И ти… Какво му каза?
Нищо, още. Надявах се ти да говориш с него.
Аз?
- Да.
Ти все се хвалиш, че си бивш играч. Ще е добре да го чуе от теб.
Знам, че е на 13 г., но не искам да… сещаш се.
Да свърши като мен.
- Ти не свърши като теб.
Тотал щета ли е?
Не тотал. Приятен ден!
Пасажерите могат да слязат за деня в Мазатлан.
За повече информация търсете екипажа.
Има автобус и фуникуляр.
Ще ни качи до една от най-старите сгради в света с гледка към залива.
Боби, може ли да пропуснем тази обиколка?
Пропуснем?
- Просто… не ми се катери днес.
Няма катерене. Фуникуляр.
Мисля, че усещам началото на мигрена. Трябва да си полегна.
Добре. Както кажеш.
- Добро утро!
Добро утро, пътешественици. Готови ли сте за култура?
Ами… Атина не се чувства добре днес.
О, не! От недоспиване ли?
- Възможно е.
Така че днес ще пропуснем.
- Боби. Не.
Това, че аз не се чувствам добре,
не значи, че ти трябва да пропуснеш. Не. Върви.
Атина, не искам да се возя сам на фуникуляр.
Обичаме фуникуляра.
- Да.
Обичаме да казваме думата.
- Фуникуляр.
Дори самата дума е забавна.
Да, виждаш ли? Върви.
Ще се видим довечера.
- Добре.
Хайде. Чао.
- До после.
Да ти минава. Добре.
- Ще.
Пасажерите на нива пет и шест да носят своите карти.
Пет и шест сме ние!
- Тръгвайте.
Аз ще поостана.
- Не, не, не.
Ще ти правим компания.
- Не. Вървете да се забавлявате.
Аз ще си намеря занимание и ще наглеждам Атина.
Сигурен си?
- Забавлявай се.
Да. Фуникуляр.
- Видя ли? Забавно е!
Здравейте. Аз съм Боби
и мисля, че жена ми избягва да е сама с мен.
И съм алкохолик.
- Здравей, Боби.
Ти си жребец.
Ще го направиш. Ти си асът на любовта.
Защо се забави?
- Нося ти шампанско.
Това е Дом Периньон от 1998 г.
Явно ще разчистим по-късно.
911, слушам ви.
Помогнете ми! Приятелят ми получи инфаркт!
Можете ли да повдигнете краката му?
- Не.
Умеете ли първа помощ?
Да, но това е невъзможно. Той е заклещен.
Къде е заклещен, г-жо?
Помощ!
Жив е.
Унизително е.
- Не. Няма нищо унизително.
Има ли сърдечно заболяване?
- Не знам да има.
Приема ли лекарства?
- Миноксидил, май.
Добре. Бък, провери банята.
- Разбрано.
Не знам как се случи. Тоест, знам как се случи. Ние…
Сещате се, правехме го. После му се зави свят,
оплака се от болки в гърдите и омекна.
Е, почти. Опитам ли да се измъкна, не мога.
Какво се случва?
Вагинизъм, предизвикал пенис каптивус.
Ваги какво?
- Вагинизъм.
Неволно стягане на мускулите около вагината.
Понякога е реакция при стрес.
Приема лекарства за сърце и за потентност!
Добре. Не мисля, че е получил инфаркт.
Вероятно е вдигнал кръвно от смесването на нитро със силденафил.
Трябва да го извадим от горещата вода.
Ами аз?
Ще го придружа в болницата, но моля ви, не така.
Може да й дадем успокоително.
Бък, смяна.
- Добре.
Така.
Държиш ли?
- Да.
Как се казваше?
- София.
София. Аз съм Еди. Обичаш ли желе?
Желе? Ами, става.
Кой е любимият ти вкус?
- Знам ли… Лайм?
Добре. Преди време получавах паник атаки. Нищо не помагаше.
Затова играх игра на име "тяло от желе".
Искам да затвориш очи. Добре.
Сега помисли за краката си
и почувствай как се превръщат в меко желе от лайм.
Усещаш ли?
Добре. Така. Нека желето стигне до прасците ти.
Сега към бедрата… Сега таза… и стомаха.
Цялото ти тяло се превръща в меко, подскачащо желе.
Сега нека стигне до гърдите, до ръцете и главата ти.
Ти си едно голямо желе във формата на София.
Дръж го!
- Стана!
Има желе?
- Там, където отиваш, има много.
Не съм виждал друг мъж да убива мерака на жена с такава лекота.
Дарба е.
Чувствам се ужасно. Вината е моя. Натисках.
Натискали сте?
- Казах му, че ставаме еднообразни.
Че се…
- Калцирате?
Не използвах тази дума.
- Направили сте го от добро сърце.
А неговото почти спря.
Разбрах, че е по-добре да не насилвам нещата.
В много отношения.
Баща ти ми каза, че онзиден си имал среща.
Да, с Пени.
- Пени? Супер.
И ти… Харесваш ли я?
Мила е.
- Добре.
Той ми каза, че има и други момичета, които харесваш.
Обичам да ми е хлабаво.
- Супер. Разбирам.
И няма нищо лошо в това да харесваш повече от едно момиче.
Но не е съвсем правилно да ги караш да си мислят, че са специални.
Това прилича на лъжа.
Не е, всички са специални.
Добре. Да, разбирам те. Наистина.
Мисля, че проблемът е, когато казваш на едно момиче, че е специално
и то си помисли, че е единственото.
Защото когато разбере, че си казвал същото и на други момичета,
ще се почувства не толкова специална.
Момичетата си говорят и ще ти плъзне репутация на несвестен тип,
а ти искаш дамите да те харесват, нали?
Има ли значение?
Какво имаш предвид?
- Накрая пак си тръгват.
Защо го казваш?
- Мама си тръгна.
Крис, майка ти умря.
- Преди това.
Тя ни напусна. Ние я обичахме, а тя си тръгна.
Вече не помня гласа й.
Добро утро.
- Добро утро.
Как е мигрената? Мигрената.
Няма и следа.
- Добре.
Излязла си, без да ме събудиш.
- Пак заповядай!
Не "пак заповядай". Измъкнала си се.
- Нищо подобно.
Не е ли иронично? Наслаждаваме се на този круиз заедно,
а сме като два кораба, които се разминават в нощта.
Опитваш се да ме избягваш.
- Норман!
Добро утро!
- Здрасти.
Добро утро. Радвам се да ви видя.
Как беше разходката?
Страхотно, супер, да. Много местни цветове.
Посетихме жертвен храм. Беше забавно.
Къде е Лола?
- Лола си почива.
Вчера слънцето й дойде в повече.
Не мисля, че ще я видим в скоро време.
Откъде са ти тези драскотини?
Тези ли? Наехме си колела и аз паднах.
На врата?
Навън има много мексикански храсталаци.
Ще тръгвам. Има един крулер като за мен.
Не искам да ми го отмъкнат.
Ще ви оставя насаме и ще се видим скоро.
Чудя се какво ли става там.
- Не ми пука. Видя ли какво направи?
Дойдох, за да говоря с теб, а ти го повика.
Защото бях дружелюбна.
Използваш хора, които не харесваш, като пречка между нас
и искам да знам защо.
- Не го правя.
Напротив. И се опита да ми ги натресеш.
Не е имало натрисане.
- Имаше натрисане.
А нямаше мигрена.
Никога не си имала мигрена за по-малко от три дни.
Можеше просто да кажеш, че не ти се идва на круиза.
Разбира се, че искам да съм тук с теб. Разбира се.
И съжалявам, ако съм те засегнала.
Добре.
Не исках да те пришпорвам в разни дейности.
Добре. Да го забравим.
Направих списък.
- О, има списък.
Списък на възможностите.
- Какво?
Ще започнем простичко, като полегнем до басейна.
Добре, това го мога.
- Да?
Абсолютно! Да го направим още сега.
- Добре.
Добре. Ти отиди и затопли два шезлонга,
а аз ще си сложа банския и ще те чакам там след 10 минути.
Добре. След 10 минути на басейна.
- Добре.
Извинете.
Чух, че дамата в тази каюта не се чувства добре.
Исках да я видя.
Г-жа Питърсън? Тя не е тук.
- Не?
Не. Дори не се наложи да оправям леглото.
Това кръв ли е?
- Някой е имал злополука в банята.
И това не ви тревожи?
О, не. Виждам такива неща постоянно в моята работа.
Паднал върху кактус, друг път. Това бяха следи от нокти.
А камериерката каза, че в леглото не е спано.
Не знам къде е бил той снощи, но знам къде не е била тя.
И все още не е.
Какво е станало според теб?
- Убил е жена си.
Сериозно, 106 седмици в морето с един човек?
Това ще завърши с убийство.
Смяташ, че я е бутнал зад борда?
- Не, не, не, не.
Убийството не се е случило на кораба.
Та те имат охранителни камери навсякъде.
Ами кръвта?
Може да е негова.
- "Не я насърчавайте."
Слязоха в Мазатлан, но не мисля, че тя се е върнала.
А той спомена, че били в някакъв…
Атина! Жертвен кран ли каза?
- Храм! Храм! Гадост.
Храм!
- Добре. Нека затворим. Нека затворим.
Какво правиш, за бога?!
- Каза ми 10 минути, а минаха 40.
Боби, изобщо ли не си внимавал? Норман Питърсън е убил съпругата си.
Не, не е. И пак го правиш. Измисляш си повод да ме избягваш.
Боби, смъртта на бедната жена няма нищо общо с теб.
Но ако ги беше придружил вчера, тя щеше да е жива.
Не ми е приятно да ти развалям удоволствието на круиза,
но никой не е убит.
- Поставяш инстинкта ми под въпрос?
Не инстинкта, детективе, а разсъдъка ти. Да вървим.
Къде отиваме?
- Да разнищим случая.
Извинете?
- Добър ден.
Помните ли двойката, която седеше на нашата маса онази вечер?
Норман и Лола Питърсън? Разбира се.
Със съпругата ми сме обезпокоени, защото г-жа Питърсън слезе в Мазатлан,
но май не се върна на кораба.
Това е тревожно. Не сме губили пасажер.
Лола се е сканирала със съпруга си в 18,40 ч.
Ето я и нея. Синия бюфет.
- В момента ли?
Закупила е два енергийни фреша.
Добре. Ето. И двамата са живи и здрави.
Добре, хубаво. Не е нужно да ми натриваш носа.
Сега ще обсъдим ли истинската смърт на кораба?
Защото може да е бракът ни. Ти предпочиташ да вярваш,
че милият безобиден мъж би извършил престъпление,
пред това да се наслаждаваш на круиза.
Или е убил жена си.
Приятел. Как е домашното?
- Почти е готово.
Слушай… Рових из шкафа
и намерих нещо, което ти принадлежи.
Писмо от майка ти. Написа го, когато беше малък.
Би искала да го имаш.
Какво ще вечеряме?
Пица става ли? Добре.
- Винаги става.
"Скъпи Кристофър, сигурно се чудиш къде съм.
Или пък не.
Толкова си малък. Може би вече си свикнал с живота без мен.
Надявам се на това и същевременно се страхувам от него.
Ти си едно прекрасно, невероятно момче.
Искам животът ти да е щастлив, свободен и пълен с радост.
Не мисля, че това е възможно, ако аз съм в него.
Имаш право да ме мразиш, че си тръгнах.
Ще разбера, ако никога не ми простиш.
Но моля те, знай, че те обичам.
Дори да е от разстояние."
Крис, какво искаш върху пицата си?
Обичайното.
Дадено, приятел.
Много съжалявам, че закъснях.
Може ли да се обадим на ресторанта и да отложим резервацията?
Отмених резервациите.
- Мислех, че четвъртък
е вечер за официална среща.
- Не беше ли в таблицата?
Забрави таблиците и всичко, което наговорих.
Няма ли да се срещаме вече?
Мисля, че би било грешка.
- Разбирам.
И имаме да планираме сватба.
- Ако късаш с мен, това е добра утеха.
Нещо друго ли е станало?
- Да.
Накара ме да осъзная, че не бива да насилваме нещата.
Досега правехме всичко както трябва и няма опасност от калциране.
Стига да не се… стягаме.
Метеорологичната служба предупреждава, че бурята от юг се засилва.
Добре. Обадете се на брегова охрана, че обръщаме
към Лос Анджелис. Ще направя съобщението.
Ще изпратя следователи на дока, за да го арестуват.
Нека не прибързваме. Първо трябва да го разпитаме.
Здравейте. Какво… Какво става?
Г-н Питърсън, серж. Грант ми обърна внимание към един тревожен факт.
Съгласих се да ви зададе няколко въпроса.
Не сте длъжен да отговаряте.
- Разбира се, че ще отговоря.
Да започнем с това къде е Лола?
Почива си.
- Не е в каютата, Норман.
Знаем, че не се е качила на кораба в Мазатлан.
Знаем, че си промъкнал любовницата си с нейната карта.
Не, не, не. Не е вярно.
Жената използва картата на Лола, да, но не ми е любовница.
Не бих изневерил на Лола!
Тогава коя е тя?
- Тя е една от тях.
Те взеха Лола.
- Кои?
Не знам. Виж. Слязохме на Мазатлан, както винаги.
Взехме колела под наем, както ви казахме.
И ядохме сладолед. Отидохме в любимия си ресторант
и те ни чакаха там. Бяха някаква банда.
Знаеха имената ни и настояваха да им дам донгъла си.
Моля?
Устройство, което се включва в компютър
и съдържа данни. Често се ползва за биткойн.
Само че аз нямам донгъл, нито биткойни.
Опитах се да им го кажа.
Обясних им, но те не ми повярваха и взеха Лола!
И не знаеш за кого са те помислили?
Мисля, че аз знам. Носят се слухове за пенсионирана двойка,
която използва круиза като параван за международна контрабанда.
Момент. Нима ми казвате, че тези хора си мислят, че двамата с Лола
сме международни контрабандисти за милиони?!
Пасвате на профила.
Само че аз имах химическо чистене в Енсино.
Какво ще правим? Не се шегувам.
Казаха ми, че ако не предам донгъла на следващото пристанище,
ще убият съпругата ми.
И ако знаят, че говоря с вас,
може вече да са я убили.
- Не мисля.
Ако ни казваш истината, тогава имаш нещо, което искат.
Потърсете жената. Използва медальона на г-жа Питърсън.
Задръжте я.
- Да, капитане.
Трябва да ми помогнете. Ти си полицай.
Като стигнем Порто Ваярта ще им кажеш, нали?
Не отиваме в Порто Ваярта.
Капитанът трябваше да обърне кораба. Връщаме се в Ел Ей. Задава се буря.
Май бурята вече е тук.
На земята, сега!
- На земята! Стой долу!
Запазете спокойствие и никой няма да пострада.
Превод ДАЯНА ИВАНОВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО