Il pleut sur Santiago a.k.a. It Is Raining on Santiago (1975) Свали субтитрите

Il pleut sur Santiago a.k.a. It Is Raining on Santiago (1975)
НАД САНТЯГО ВАЛИ
В ролите участват
БИБИ АНДЕРШОН
ДЖОН АБИ
НИКОЛ КАЛФАН
РИКАРДО КУЧОЛА
АНДРЕ ДЮСОЛИЕ, МОРИС ГАРЕЛ АНИ ЖИРАРДО
ПАТРИША ГУЗМАН, БЕРНАР ФРЕСОН, СЕРЖ МАРКАН
ОЛИВИЕ МАТО, АНРИ ПОТИЕ ЛОРАН ТЕРЗИЕФ
и ЖАН ЛУИ ТРЕНТИНЯН
Сценарист и режисьор ЕЛВИО СОТО
Още веднъж
нашата армия се готви да напише
славна страница в историята на Чили.
Незабравима страница.
В този 11 септември на 1973 година
очаквам всеки един от вас
да покаже решителност, дисциплина
и себеотрицание
за величието и достойнството на нашата борба.
Защото се отнася до спасението на Чили!
До резиденцията на президента...
Резиденцията на президента. Слушам.
Тук е Министерството на вътрешните работи.
Валпарайсо съобщава за завръщането на флота в 5 тази сутрин.
Повтарям, връщане на флота в 5 ч.
Съвместните маневри с американския флот са отменени.
Президентът Алиенде
Работниците подкрепят национализацията
Армията е на улицата!
Там е с танковете си!
Не разбирате ли? Срещу нас са вече!
Заемете позициите си. Хайде, на крак!
Изпращат всичките си танкове. Опразват казармите.
Трябва да действаме. Пред нищо няма да се спрат.
Облечени са подходящо за случая.
Оранжеви пуловери!
Всички са в оранжеви пуловери и синя лента на ръката.
Небесносиньо, като за карнавал.
Поне ще можете да ги разпознаете. Истински модели!
Изглеждат глупаво и смешно.
Не мърдай!
Да. Разбирам.
Къде е това?
Кой ти го каза?
Да, и после?
Не, беше прав, че ми се обади. Чао.
Случи се. Армията е на крака.
Очакваше се.
Защо не се обадиш на Аугусто Оливарес?
Какво? – Обади се на Аугусто.
1970 г. Изборната нощ
Аугусто Оливарес!
Президентски избори 4 септември 1970 г.
Алиенде има 15.
Когато пристигнат пълните резултати, ми се обади.
Ще говори Аугусто Оливарес.
Часът е точно 23,40, а от МВР няма нито една дума.
Напомням ви, че обещаха да обявят крайния резултат до 22,00 часа.
Изглежда без съмнение кой е спечелил. Вижте таблото.
Можем само да се чудим за причината за забавянето.
Има новини от Президентството.
Ла Монада, вие сте.
Успокойте се.
Ще бъде издадено официално комюнике
след около час.
И не по-късно от полунощ, уверявам ви.
Централа. Вече час чакам връзка с Вашингтон, спите ли?
Г-н Томич има 821 073 гласа.
Фрай е уплашен до смърт.
А армията е готова за метеж,
защото се страхува.
А Фрей се страхува от нерешителност на армията.
Уплашен президент плюс армия е равно на държавен преврат.
Не е задължително.
Това искат, но първо имат нужда от претекст.
Топката е в полето на Народното единство.
А те са политически зрели. Знаят какво да правят.
Точно. Момчета на място са.
На улицата, другари! Нека обявим по улиците,
във всеки квартал, че Народното единство е победило!
И че никой не ще ни открадне победата!
Не, нека останем заедно тук,
за да покажем, че сме единни.
Нека не правим грешки. Фашистите чакат
първите признаци на разрив в нашите редици.
Да не им даваме тази възможност!
Ще стрелят по нас! Те няма да се поколебаят нито миг!
Тишина!
Само Салвадор Алиенде ще реши кога и как
да демонстрираме силата на Народното единство тази вечер.
Той е единственият, който може да оцени ситуацията
минута след минута.
Уверявам ви, че поддържам постоянен контакт с него.
Генерал Валенсуела се обади преди малко.
Предлага да не признаваме победата на Алиенде.
Това възможно ли е?
Технически погледнато за общественото мнение?
Възможно е. Алиенде спечели с малка разлика.
Достатъчно е да се каже, че са открити нередности.
Че марксистите са фалшифицирали резултатите.
Валенсуела обещава армията да ме подкрепи.
Но това е огромна отговорност. – Имаме ли друг избор?
Това е решението, г-н президент.
Има друг план, макар и по-сложен.
Американският посланик предлага
да има държавен преврат,
но без да съм част от него.
Да замина в чужбина.
Когато армията възстанови реда,
да направим нови избори.
Да се върна и да оглавя нова умерена коалиция.
Християндемократическа.
Така или иначе ще ви трябва подкрепата на армията.
На ваше място бих побързал да се обадя на Валенсуела.
Събудете се и предайте съобщение на бронираната дивизия.
Кажете на полковника да е готов да действа с полка си преди полунощ.
Очаквам доклада му не по-късно от 23,35.
Слушам. – Обадете се на президента Фрей.
Обединените хора никога няма да бъдат победени!
Изисквам всеки водач
да съобщи в квартала и в сектора си,
за да предотврати излизането на другарите му на улицата!
Това е заповед! Заповед е!
Салвадор Алиенде не иска никакви демонстрации.
Той призовава към самодисциплина на всеки боец.
Постъпиха сведения, че активисти на Народното единство
ще празнуват вечерта по улиците победата си.
Ще се намесят ли силите на реда?
Въпросът остава без отговор в 23,50.
Изглежда нещо се случва в президентския дворец.
Танкове! Това са бронираните части.
Лейтенант, какво става?
Тук съм от името на сенатор Алиенде. Ген. Шнайдер знае, че идвам.
Почакайте.
Лидерите на Народно единство са сформирали делегация
за среща с министъра на вътрешните работи.
Те настояват за обяснение за забавянето на резултатите,
което смятат за недопустимо и не отговарят за последствията.
Заповядайте, моля. – Благодаря.
Добър вечер, г-н генерал. – Заповядайте.
Г-н генерал, присъствието на танкове до сградата на правителството
създава опасения за вмешателство на армията
във вътрешните работи на страната.
Победата на сенатор Алиенде е неоспорима
и той би оценил, ако вие,
вземете официална позиция като главнокомандващ.
Народно единство!
Алиенде: 76 435.
Антофагаста: Томич, 82 938...
Александри: 52 124...
Алиенде: 87 914.
Ще продължим по-късно с резултатите,
защото мисля, че има нещо ново. – Така е.
Имам потвърждение, че сенатор Радомиро Томич,
кандидатът на християндемократите,
току-що е посетил сенатор Салвадор Алиенде,
за да изрази както е казал,
"честта, която се дължи на победителя от победените."
Следователно г-н Томич призна победата на г-н Алиенде.
Но още няма информация от президента Фрай,
който също е християндемократ.
Резултатите едва ли може да са по-убедителни.
Г-н Томич никога не би направил това, което означава безусловно...
Томич е предател!
Майор Ибанес, адютант на ген. Шнайдер.
Г-н генерал, нося ви заповедите на главнокомандващия.
Ген. Шнайдер разрешава всяка демонстрация,
провеждаща се в подкрепа на победилият кандидат,
без значение кой е,
веднага след като министърът обяви официалните резултати.
Часовете, които трябваше да преживея...
бяха за мен най-жестоките в живота ми.
Не мога да повярвам, че човек,
толкова верен на християнските ценности,
а и убеден демократ като мен...
може да претърпи такова жестоко изпитание.
Г-н министър на вътрешните работи, публикувайте изборните резултати.
Уверявам ви,
че е едно е да признаеш резултатите от изборите,
и съвсем друго е да предадеш държавата в ръцете на марксистите.
Парламентарните процедури ни оставят много власт.
Няма да им улесним живота.
Салвадор Алиенде победи!
Другари, президент Алиенде, новоизбраният президент,
ни кани всички да се съберем пред Чилийската студентска федерация.
Ред! Президентът моли да не провокираме враговете ни.
Дръжте се миролюбиво!
Добре, утре ще научите подробностите. Фрей напълно се провали.
Той ще признае победата на Алиенде.
Мисля, че вече го е сторил.
Получих инструкции за действие, не се безпокойте.
Няма да бъда просто друг президент.
Ще бъда първия президент
на първото правителство,
истински демократично, народно
и революционно настроено.
Г-н генерал, позволете да ви напомня,
че танковата бригада е пред Ла Монеда.
Обявете отбой.
1973 г. Денят на преврата
Викам, Валпарайсо.
Мина повече от час.
Валпарайсо се свърза с нас в 5,16.
И оттогава нищо.
А армията? – Опитваме се да се свържем.
Не се притеснявай. Ако има лоялни военни, ще ги намерим.
Ще съобщя на президента Алиенде?
А Валпарайсо? – Нищо, г-н президент.
Валпарайсо не отговаря.
Изобщо нямаме контакт.
Още вчера главнокомандващият
каза на президента, че армията ще спазва конституцията
и ще бъде вярно на управляващото правителство.
Ген. Пиночет даде личното си уверение.
Иска ми се да му вярвам. – Не си правете илюзии.
Пиночет е като другите. Техен лидер е.
Правят, каквото им нареди.
Не осъзнавате защо Валпарайсо няма да отговори.
Колко е часът? – Шест и половина.
Попитай кога ще ни свържат с Париж.
Ако обичате, г-жо. Колко време ще чакаме за връзка с Париж?
Един час.
Нямам време. Ще се обадя по-късно.
Благодаря ви.
Студент съм в политехниката. Искам да говоря с вашите водачи.
Чуй, Моник. Не се ли свържа с теб до час,
обади се в Париж и им съобщи.
6,35 е.
"Сантяго, 11 септември 1973 г.,
6,35 сутринта.
Вчера чилийският флот прекъсна
съвместни маневри с американците.
Чилийският военен флот е акостирал във Валпарайсо.
Изглежда, че властите в Сантяго
са загубили всякакъв контакт с Валпарайсо."
Горкият Аугусто. Каза, че ще стане така.
Помниш ли, че онази вечер го каза?
Да, и беше прав. Добави и следното.
"Според обикновено надежден източник..."
Не, напиши: "много надежден източник...
заяви, че президентът Алиенде е бил информиран,
че няколко кораба на чилийския флот...
... имат на борда си агенти от тайните служби на САЩ...
... и от бразилското разузнаване.
Ситуацията в Сантяго е все още неясна...
но сблъсъкът изглежда неизбежен през следващите няколко часа."
Поздравете нашите другари в другите заводи.
Как се казваш? – Хюго.
Успех, Хюго. – Успех и на вас.
Ще ида до дома за 5 минути, става ли?
Ние имаме един противник: Марксистите!
И една цел: Да приключим с тях!
Да приключим с тях днес и завинаги.
Казват, че не всички леви са марксисти.
Може да е така, но левицата играе в полза на марксистите.
А марксистите водят страната към разединение!
Откакто комунистите са на власт,
настройват едната половина на Чили срещу другата.
Днес славното Чили зове своите верни синове
от въоръжени сили за помощ в час на нужда.
Вие сте избрани за гордата мисия на 11 септември.
Всеки, който не е съгласен с тази мисия на армията,
нека има смелостта да го каже, излизайки пред строя.
Само тези ли са?
Някой друг? Арестувайте ги!
Държавен технически университет Народът срещу фашизма
На крак, Чили!
Ставайте всички! Събудете се!
Хайде, по-бързо! Армията е готова с танкове, с всичко!
Свързах се с радиото. Ще предадат посланието ни.
Обадете се на всеки другар, живеещ близо до казарма.
Не говорете, когато ви се обадят. Просто затворете слушалката.
Те знаят какво да направят! Хайде, тръгвайте. Бързо!
Добро утро на всички.
Днес, вторник, 11 септември, започваме нашата програма
малко по-рано от обикновено.
Какво ще кажете за нещо смешно? Нещо хубаво за начало на деня?
Днес, 11 септември, толкова близо до пролетта.
Може ли да повярвате, че вали в Сантяго и източните острови?
Да, дами и господа, странно, но факт...
Армията има една мисия: бързо и без излишни жертви
да сложи край на марксисткия хаос.
С армията или с марксистите сте?
Аз съм за армията! – Свободен сте!
Лейтенант Ерера, 7-ма рота.
Ерера, нека говорим откровено. Наясно сме с вашите разбирания.
Според мен се отнася до младежка грешка.
Но днес, за армията в която служите, най-важно е единството
за изпълнението на славната й цел. Избирайте.
Г-н майор, ако целите, за които говорите,
включват да се свали законното правителство на Алиенде,
не разчитайте на мен.
В името на всичко, което ме научи армията,
в името на честта си, не мога да участвам в това.
Повтарям. Днес над Сантяго и източните острови вали...
Всички гарнизони в Сантяго се готвят да тръгнат срещу нас.
Другарите казват, че в някои казарми вече се чуват изстрели.
Изглежда разстрелват войниците,
които отказват да застанат срещу президента.
Какво мисли моят приятел Оливарес?
Мисля, че трябва да извадим сабите, Салвадор.
Това ли казва тореадорът в теб? Е, време е да излезем на арената.
Президентът трябва да е на поста си. Отиваме в Ла Монеда.
Няма нужда. Няма да ходя на пикник.
Дай ми кравичката? Подаряваш ли ми я? Благодаря.
Ще ми донесе успех.
Пожелай ми и ти успех.
До скоро, другари мои. Сбогом.
Сега вие сте мъжете тук. Покажете какви големи мъже сте.
Сбогом. И горе главата!
Другарко моя...
Хорхе, ако стрелят, пази се, умолявам те.
Спокойно. Знаем как да се справим с фашистите.
Трябва да бъдат спрени веднъж завинаги.
Гледай децата, Мария, и не се страхувай.
14 май 1971 г. Денят на национализацията
Не стигат думи за благодарност към работниците от този завод
за всичко, което направихте за Народното единство тези 8 месеца.
Първо бих говорил за достойнството.
Достойнството на работниците, което беше отказано
от собствениците, които ни унижаваха и плашеха.
Бих споменал и национализацията.
Нуждаем се още повече от тях. И такива ще има.
Току-що ми казаха, че днес сред нас
има човек, който е по-добре може да я обясни.
Министърът на финансите, другарят Педро Вушкович.
Веднага ви предупреждавам, че не съм оратор.
Затова ще говоря с цифри.
За това ще ви обясня какво ни носи национализацията.
Ще се опитам да обясня с помощта на малко статистика.
В Чили имаме най-голямата открита медна мина в света.
Имаме и най-големите подземни медни мини в света.
В продължение на 42 години американците ги експлоатират.
За 42 години знаете ли колко американските компании
са инвестирали в тези мини? 20 милиона долара.
За същия период знаете ли колко същите тези фирми
са изнасяли за САЩ като печалби, направени в Чили?
4 милиарда и 200 милиона долара.
Виждате ли, другари? Затова национализирахме медта.
Това е смисълът на всички национализации,
защото в повечето сектори откриваме подобна статистика.
Това е смисълът, който Народно единство влага в национализациите.
Въпреки това, другари, трябва да останете бдителни.
Пригответе се за тежка битка.
Очаквайте всички наши инициативи да бъдат саботирани от буржоазията.
Давам ви пресен пример.
Осигурихме квота мляко на ден за всички деца у нас.
Много от тях изобщо не са пили мляко.
Какво стана? Богатите жени са бесни, че не стигало мляко
за сладкишите, за изисканите им десерти
или кремовете им за красота!
Другари!
Едно и също е във всички области.
Срещу вас те организират черния пазар,
за да бойкотират вече постигнатото.
Срещу вас техните американски приятели
подготвят икономически бойкот на страната ни.
Но можете да сте сигурни, че Народното единство
и президента Алиенде,
ще се борят докрай с фашизма,
докато не бъде унищожен напълно.
Благодарение на вас.
Нашите другари искат да видят своя министър да танцува куека.
Другари!
По-добре да е танго.
Тихо, другари.
Това е демокрация, другари!
Министърът избира танго. Негово право е.
Всички чилийски деца имат право на мляко.
Приятели мои, сега е само 7,12 на 11 септември 1973 г.
Уви, трябва да ви кажа, че още вали над Сантяго и източните острови.
Тишина! Успокой се и ме изслушай.
Тишина. Разделете се на три групи.
Първата барикадира входовете и коридорите.
Втората създава пунктове за първа помощ.
Третата събира досиетата ви и ги унищожава възможно най-бързо.
След 5 минути отиваме в Ла Монеда. Вземете всичко необходимо.
Любов моя.
Как си, моя любов?
Знам, че няма време.
Какво исках да ти кажа...
Спомних си. Бъди много внимателен.
Не, не искам да те плаша.
Бих искала да ти дам цялата смелост на света.
Искам да живееш!
Трябва да живееш, чуваш ли?
Защото те обичам.
Направи всичко необходимо, всичко възможно и почтено,
за да се върнеш жив. Разбираш ли?
Струва ми се, че не съм те виждала цяла вечност.
Необходим си ми, не издържам вече.
Защо ли?
Това е ми е тръпка – политиката.
Тя е по-стара даже от класовата борба.
В крайна сметка, Мария, знаеш го.
Когато човек се включи в класовата борба,
това също е любовна история, нали?
Да...
Оливарес! Президентът иска да те види. Бързо!
Чуй ме.
Ще ти се обадя, когато приключим с фашистите.
Може би не днес,
но ще е скоро.
Ще ти се обадя. Където и да съм, ще ти се обадя.
И аз те обичам. Много.
Пази се.
Обичам те. Просто е, нали?
Защо усложняваш всичко? – Не мисля. И работата не е сложна.
Революционери, колко драматично!
Напротив. Няма нищо по-романтично от революционера.
Като те гледам, не ми се вярва.
Аз съм друг. Говорех за революционерите.
Казваш, че не си такъв? – Не, разбира се.
Аз съм помощник, прост работник, помощник в кухня...
Не знам... Домашното куче съм!
Целуни ме.
Не е зле.
А сега ме целуни като помощник в кухня.
Не.
Моля те.
Обещах на президента Алиенде да подготвя всичко това за утре.
Винаги Алиенде. Защо не се омъжиш за него? Ще е по-просто.
Той казва, че съм необщителен. – Глупак!
Забранявам ти да говориш така за президента на Чили!
Благодаря ти. – За какво?
За уискито, което ще ми донесеш. – И за Алиенде ли? И той ли ще иска?
Не те безпокоя, нали?
Считайте скромния ми дом за посолството на Франция.
На лов за новини, а? Репортажът на годината?
Подробности за последните трудности на социализма по чилийски?
Майсторски написан за интелигенцията на Париж?
Не, не за това съм тук.
Не съм чак толкова лош журналист.
И въпреки че нямам близък контакт с президента Алиенде,
започвам да тая подозрение,
че нещата стават доста експлозивни.
Сам ли го откри? – Съвсем сам.
Прав си, Луи. Нещата се нажежават.
Нашите буржоа и фашисти се опитват да докарат класовата борба
до по-висока температура, отколкото някога е стигала.
Точката на топене. Да не говорим за нашите приятели американците.
Погледни тук.
Погледни бойкота.
Не е хубав.
Да, виждал съм ги. Изпратих вчера новината в Париж.
На твое място ще съсредоточа статиите си върху важната роля
на чилийската средна класа през следващите месеци.
Повече от важно е.
Тя е за пример.
Създава история.
В крайна сметка всичко зависи от средната класа.
И те го знаят. Сплашват и манипулират жените.
Видя ли как организират недоимък?
Недостиг на продукти, за да го почувства средната класа.
Искат да ги побъркат, това е.
Успяха да ги убедят, че сме разделили Чили на две.
Опитват се да ги изплашат, да създадат паника,
за да минат на тяхна страна.
Дясната страна на Чили - тяхната страна.
И Фрай съгласен ли е с това? – Очевидно е какво прави.
Кланя се още надясно, опитвайки се да привлече избирателите.
Християндемократите. Кои са те? Средната класа.
Фрай се заиграва със средната класа. Готов е на всичко.
Виждам нещата малко по-различно. – Така ли?
Фрай преминава вдясно към традиционната консервативна десница,
защото ако спечелят, всичко му е в кърпа вързано.
Негова ще е победата.
Ще е единственият, обединил дясното крило.
Единственият приемлив президент за всички.
Умерен, съобразителен. Много удобен.
Имате право, г-н Калве.
Но класовата борба се развива твърде бързо за г-н Фрай.
Джакарта. – Избяга мръсника.
Нали ти казах. Битката приближава много бързо.
Приближава се твърде бързо за старата политическа класа.
Мария, уискито идва ли?
Този красив документ...
ще го закачим тук.
Тук му е мястото.
Смърт Джакарта
Добро утро, господине. – Искам стая.
Документите ви, моля. – Ето.
Прекъсваме програмата си за новина от голямо значение.
Кабинетът на президента Алиенде съобщи, че тази сутрин
в страната е избухнал военен метеж.
По улиците патрулират танкове.
Няколко бронирани части са напуснали казармите си.
Всеки момент президентът Алиенде ще направи изявление.
Останете на линия. Ще ви държим в течение.
Дотогава останете с музикалната ни програма.
Изглежда, че ще има представление. Искате ли стая с прозорец към двора?
Не, предпочитам да го гледам. Имате ли стая с изглед към двореца?
Техническият университет ще се бори докрай с фашизма!
Давам ви три минути да излезете!
Победа!
Антифашистки митинг, днес, 11 септември 1973 г.
Шофьорите на камиони са готови. Отговарям за тях.
Но не искат повече лайняната история,
която се случи през октомври миналата година.
Готови са да помогнат, но очакват солидна сума пари.
Наистина солидна, разбирате ли?
Ще бъде солидна. Уредено е.
Много неща се промениха за 4 месеца.
Надявам се... – Не, нека довърша.
Втората стачка наистина може да не продължи дълго, но...
Недопускайте да има провал.
Цифрата е голяма, солидна е. Трябва да осигурите 2000 камиона.
Веднага ви казвам, че ще останете доволни.
6000 ескудо на седмица за всеки камион. Устройва ли ви?
Може би. Но за колко време?
Три месеца. – А след това?
След три месеца Алиенде ще бъде свършен.
Но колкото и да продължи - 3, 6 или 9 месеца, ще е краят му.
Мангизите не се губят. – Ще говоря с момчетата.
Бързо, моля. И разберете кои от шофьорите подкрепят Алиенде.
Внимателно, ако разбирате какво имам предвид.
Относно саботажите, няма проблем. Взривяваме всичко по пътя.
Хората от "Родина и свобода" ще се заемат с това.
А армията? – Полека, приятелю.
Всичко с времето си.
Вие, търговците, ще стачкувате след шофьорите на камиони.
Без половинчати мерки, нали?
Нито един магазин, нито един ресторант,
нито един супермаркет, нито една бензиностанция.
Не се притеснявайте. Има достатъчно пари за всички.
Дотогава затворете складовете си.
Това вече работи добре, нали? Въпрос на мениджмънт. Няма спор.
Трети са лекарите. Те са съгласни.
Без посещения, без консултации... дори и болнични услуги.
А сега, идва ред и на армията, за която нетърпеливо попитахте.
Тя обича да играе на сигурно. Не действа прибързано, знаете го.
Обича да се чувстват обичана. Да бъде като спасител.
Да не е в центъра на общественото мнение.
Това е.
Всички на събрание в читалището!
Никой не е правил толкова много за хората,
колкото Народното единство за тези две години!
И затова все повече хора гласуват за левицата!
Ето защо наскоро левицата получи 10% повече гласове,
когато беше избран Салвадор Алиенде!
Ето защо те са бесни!
Най-накрая осъзнаха, че каквото и да направят,
броят на гласуващите за левицата расте!
Но, другари, нещата все още са зле. Не бива да ги оставяме така.
Армията, контролирайки оръжията,
разбива леви организации, и оставя фашистите без конкуренция.
Шофьорите на камиони стачкуват. Търговците се присъединяват.
Но има и нещо по-лошо, знаете го.
И лекарите отказват да лекуват. Това е позор!
Смятам, че е престъпление. Не бива да го позволим, другари.
Вече не става въпрос за избори, това е война!
Искат война! Затова ви призовавам да се организираме по-добре.
Да организираме защитата си и доставките на храна.
Да осигурим бъдещето на работническото единство!
За Чили, срещу Алиенде
Президентът Алиенде се съгласи с исканията ви.
Това нищо ли не променя?
Дали ги приема, или не, това не променя нищо.
Искаме да се махне от Чили колкото може по-скоро!
Няма хляб, няма захар, няма мляко... ужасно е!
Минаха 10 дни, откакто не сме виждали месо.
Буржоата са готови на всичко,
защото знаят, че в противен случай са свършени.
Те са в безизходица.
Моментът разбира се е тежък.
Но ние ще го преодолеем.
Има два проблема от голямо значение за Чили.
На първо място политическата опозиция и трудната икономическа ситуация.
Да погледнем политическата ситуация. Има две форми на опозиция.
Конституционната опозиция...
И опозиция, която заговорничи.
Подривните сили днес стават фашистки.
А Съединените щати, г-н сенатор?
Желанието на президента Алиенде е да има нормални отношения със САЩ.
Но САЩ постоянно се намесват във вътрешните работи на Чили.
Някои операции на ЦРУ бяха одобрени в Сената на САЩ
и то не само относно Чили.
Казвам ви, че марксистите трябва да се махнат.
Стачките и всичко останало, страдания, нещастия,
няма да имат край, докато марксистите управляват.
Трябва да бъдат изклани! Не ме е страх да го кажа.
Трябва да бъдат избити!
Принуден съм да действаме тия дни.
Защо ли?
Получих секретни сведения.
Видях се с Алиенде.
Заяви, че следващата неделя ще организира референдум.
И каза: "Г-н главнокомандващ, нека това си остане между нас,
но страната ще гласува." Не може да го позволим.
Никакво гласуване.
Марксистите се научиха да печелят изборите и прочее...
Знаят всички трикове. Не можем да го допуснем.
Ген. Пиночет, Алиенде спомена ли някаква дата?
Направих каквото можах да разбера това.
Доколкото разбрах, ще е следващият вторник.
Трябва да се действа! – Вторник ще е късно.
Доста добре се справям с него. Поиска мнението ми.
Попита: "Ами армията, Пиночет?" Успокоих го.
Казах му: "Армията, г-н президент,
никога не се бърка в политиката. В армията няма място за политика.
Подкрепя конституцията и избраното правителство".
Но трябва да внимаваме с ген. Пратс. Често се среща с Алиенде.
Знам, че Алиенде иска да освободи някои висши офицери.
Вече има и списък.
Според мен списъкът е съставен от ген. Пратс.
И така... Няма да чакаме.
Алиенде ми вярва.
Няма причина да ме подозира, но трябва да внимаваме.
Играя много деликатна игра.
Но ще успеете ли толкова бързо?
Няма проблем. Сантяго ще падне ей така!
Пехотата ще ни последва. Трябва само да сме по-твърди с тях.
Ще се справя с нея. – Е, в кой ден ще бъде?
Вече е 6-ти четвъртък.
Вторник, господа. Вторник, 11 септември.
Най-важното е как ще реагира индустриалният сектор.
Ще ти се обадя веднага.
Чакай малко.
Обади се веднага в Париж.
Прочети им бележките ми за Алиенде и Ла Монеда
и добави: "Танковете вече са пред Ла Монеда."
... правото на живот, сигурност и достойнство.
Тъй като режимът на Алиенде разруши националното единство
чрез изкуствено подклаждане на безполезна
и жестока класова борба,
щом същия този режим е виновен
за нарушаване на правото на свобода на изразяване
и право на частна собственост,
тъй като този незаконен и неморален режим
не отразява истинската воля на народа
и за да спрат бъдещите злоупотреби, наложени от режима на Алиенде,
армията поема отговорността за бъдещето на страната и народа.
Подкрепата на мнозинството от населението,
узаконява пред Бога и историята...
Да живее Чили! Хайде на работа!
Да, г-н сенатор.
Трябва незабавно да говоря с президента.
Майор Санчес иска среща с президента.
Влезте, г-н майор.
Г-н президент, по заповед на командването
трябва да напусна двореца. Аз съм от най-старите ви сътрудници.
Ето защо искам да ви помоля да приемете условията за напускане,
които са ви предложени от хунтата. Разполагате със самолет,
за да ви транспортира, където желаете с избраните от вас лица.
Съгласете се, че условията са справедливи и хуманни.
Всички въоръжени сили се присъединиха към хунтата.
Г-н президент, познавам смелостта ви, но съпротивата ви е безсмислена.
Да умрете в името на смъртта няма смисъл.
Тук е 5-ти взвод. 5-ти взвод се обажда!
Трябва да променим позицията си.
Д-р Фонсека! Къде е Фонсека?
Лекар, за Бога! Обадете се на Фонсека!
Съграждани...
В светлината на събитията мога да кажа на всички работници,
че няма да напусна поста си.
В този преломен исторически момент
ще платя с живота си
за верността на народа.
Уверявам ви,
че семената, посети в съзнанието
на хиляди чилийци, няма да загинат.
Те са силни, могат да ни убият сега,
но не могат да спрат социалните процеси
чрез беззаконие и сила.
Историята ни принадлежи. Тя се твори от народа.
Работници на моята страна,
благодаря ви за безкрайната ви преданост,
за доверието, което имахте в един човек,
който искаше в страната да има справедливост
и който се закле
да спазва конституцията и закона и го направи.
В този решителен момент,
последния път, когато мога да се обърна към вас,
искам да извлечете полза от този урок.
Чуждият капитал,
империализмът,
обединени с реакционните сили,
създадоха обстановка,
което позволи на армията да наруши традициите си,
в които ги беше възпитавал Шнайдер
и които затвърди командир Арая,
станали жертва на реакционните сили,
които се готвят
да вземат властта с чужда помощ
и да защитават своите печалби и привилегии.
Но запомнете, че рано или късно,
отново ще се отвори път, по който да тръгне свободният човек,
за да построи по-добро общество.
Да живее Чили! Да живее народа!
Да живеят работниците! Това са последните ми думи.
Сигурен съм, че моята жертва
няма да бъде напразна."
И така, какво чакате?
Първи взвод, огън!
Преместете оръжията тук!
Внимание! Ще ни бомбардират.
Над нас са!
На прицел! Виждат се добре.
Направо идеално.
Идеално за стрелба.
Внимание, до щаба. Стреляме по ваша команда. Повтарям.
Повтарям. Стреляме по ваша команда.
Искам всички жени и невъоръжени да напуснат двореца. Това е заповед!
Още едно попадение!
Още едно!
Тук, тук.
Слушайте. Свършено е с марксистите.
Спечелихме!
Другари, направете каквото ви моля. Бързо, другари.
Иди кажи на хората, че първата битка на чилийската революция
току-що започна!
Оливарес! – Да, идвам.
Тръгвай и се пази.
Знам, че мечтаеш за син,
но ако да имаш дъщеря като теб,
баща ти казва, че ще е голям късмет.
Ти ли си? Как успя да се свържеш?
Само една дума. Исках да ти кажа, да сте смели.
Но тъй като сега не ти е до мен,
минавам директно на молбата ми.
Тя започва със: "Скъпи Аугусто,
достави ми удоволствието да се измъкнеш жив."
Да, разбира се, че ще го направя.
Каквото и да се случи, разчитай на мен.
Може да изглежда малко глупаво да го казвам сега, но...
Към мазето, бързо!
Колко останахме?
Май сме 19, другарю.
Не, 18.
Мануел току-що умря. Вече не усещам пулса му.
Как сме за оръжията? – Трябват ни картечници и базуки.
Трябва да намерим.
Колко е часът?
Един и десет.
Издържахме повече от три часа.
Вратата! Разбиха входната врата.
Ще влязат, когато поискат. – Да тръгваме, по-бързо!
Пред моята съвест и пред моя народ
ще кажа, че компромисът, който трябваше да направя,
изигра решаваща роля за нашата победа
и се превърна в истинска отдаденост към великите ни общи задачи.
Искам още да кажа,
че единственото ми желание беше да бъда за вас другарят президент.
Излизайте! Излезте с вдигнати ръце! Всичко свърши!
Оставете ги. Дайте им да минат. Прикрийте ги!
Ние сме на ваша страна.
Какво искате?
Просто да сме с вас.
Не искаме да останем там.
Добре сте дошли тогава.
Подсилете защитата си, особено в центъра.
Всеки момент ще ви атакуват.
Добре, другарю. Ще го направим.
Какво чакат?
Означава, че няма да е за дълго.
Момчета, ние сме като вас.
Какво мислиш, че ще направят?
Не знам. Скоро ще видим.
Знаеш ли, сержант...
Чуй.
Танкове.
Знаеше ли? – Да.
Трябваше да ми кажеш по-рано. – Защо?
Имате ли нещо, с което да ги спрете?
Не. – Тогава?
Излезте!
Хвърлете оръжията! Излезте с вдигнати ръце!
Имате една минута да се предадете!
Ти решаваш.
Ти как мислиш? – Съгласен съм с теб.
Съгласен с какво? – Да се бием докрай.
Съгласен съм, с каквото и да решиш.
Имате 30 секунди!
По дяволите, останалите! Какво мислите?
Аз съм работникът Хорхе Гонзалес.
Отговарям за текстилното звено.
Поддръжник на Народното единство.
Поемам пълна отговорност.
Другите просто изпълняваха заповедите ми.
Марксистът и дезертьорът.
Взвод, заемете позиция.
По моя заповед... – Да живее Алиенде!
Готови! Огън!
Слизай по-живо!
Хайде тръгвай! Мърдайте червени!
Хайде, по-бързо!
Легнете всички на земята!
Ръцете на тила!
Зад главата, чуваш ли?
Подредете пленниците!
Слизайте всички!
Хайде, червени свине. Стройте се.
Всички в строя.
В два реда!
И тези в строя!
Побързайте, червени копелета!
Как се казваш? – Марио Сантана.
От коя партия си?
От Социалистическата партия.
Момчето ми. Ще се престоря, че не виждам.
Изчакай да се отдалеча малко. Няма да се обръщам назад.
Ако искаш, възползвай се от тази възможност.
Момчета, тук една реве.
Не ме удряйте! Моля ви!
Спрете го! Доведете го тук!
Искам го жив!
Бъдете смели, другари!
Пейте с мен! Пейте!
Ще победим, ще победим,
веригите си ще строшим!
Ще победим, ще победим!
Ще преодолеем бедността!
Добре.
Пей, приятелю.
Покажи на фашисткия майор колко си смел!
Хайде, пей!
Виж колко публика има.
Това е твоята публика.
Друга по-добра няма и да има.
Хайде, слушам. Пей!
Пей!
Ще победим...
Градът, който беше столица на надеждата,
сега е столица на терора.
Във всеки квартал се води лов на хора.
Ако не обичате някога, наречете го марксист
и ще бъде застрелян за минути.
Говорих с Джон Барнс от "Нюзуик". Той е успял да влезе в моргата.
Хунтата лъже, че са убити само 100 души.
Барнс преброил много повече.
Смята, че убитите са хиляди.
Чуждите кореспонденти не могат да работят
не само поради трудности с връзката,
но и защото е наложена тотална цензура от властите.
Светът сякаш не осъзнава колко далеч Чили,
политически най-зрялата страна в Трите Америки,
е потънал в ужас и варварство.
В университетите ректорите са заменени от военни.
Няма часове по социология и дори по философия.
Идеите Платон се считат за радикални.
С очите си видях изгаряне на книги.
Свещеници биват арестувани, изтезавани или разстрелвани.
Безброй са артистите, интелектуалците и журналистите,
убити или хвърлени в затвора.
Изтезанията се превърнаха в правило при разпитите.
Военните трибунали заседават непрекъснато
и редовно произнасят смъртни присъди,
след пародия на съдебен процес.
Знаейки, че обществото е в неведение,
хунтата се надява да оправдае действията си,
за да се мисли, че всичко се е върнало към нормалното.
Бежанците продължават да се стичат към посолствата
в такива количества, че ООН реши да изпрати
върховния си комисар за бежанците в Сантяго,
сякаш Чили беше опустошено от природно бедствие.
Бих искал да задам един въпрос на ген. Пиночет.
Задайте въпроса си.
Г-н Пиночет, имам един технически въпрос.
Военен проблем, който вярвам, интересува всички.
Питайте.
Защо бе дадена заповед да се бомбардира Ла Монеда?
Нима силите на военните пред Ла Монеда
бяха недостатъчни за преодоляване на съпротивата на Алиенде?
И така.
Алиенде можеше да се спаси, ако беше пожелал.
Предложихме му го.
Но се опитваше да спечели време, за да ни хване в капан.
Имаше противотанкови оръжия,
използващи температура от 5000 градуса!
5000 градуса, господа! Топлина от 5000 градуса.
Това са базуките, нали?
С тях можеха да стрелят по нас от Ла Монеда.
Бронята на танка не може да издържи тази топлина.
Така че трябваше да наредя въздушно нападение.
Защото нямах моралното право
да жертвам живота на войниците,
заради спасението на охраната на Алиенде,
чиито професионални агитатори, са обучени в чужбина.
Ако обичате!
Мисля, че голям брой от офицерите в Чили,
също са били обучени в други страни.
По-точно в американските бази в Панама.
Не е ли така за повечето членове на хунтата?
Това не звучи като въпрос, а като мнение.
Има голяма разлика между армия,
отговаряща за сигурността на цяла държава,
и паравоенна група в услуга на подривна идеология.
Ако искате да знаете, съществуването на такава група
беше още една причина за нашата намеса.
След като вече споменахме САЩ,
какви са намеренията на хунтата за медните рудници?
Президентът Алиенде ги национализира,
след единодушно гласуване в парламента.
Преди всичко искаме да възстановим връзките си със Запада.
И особено със Съединените щати.
Затова напълно естествено е Чили
да покаже доказателство за добра воля.
След екстравагантностите на г-н Алиенде,
трябва да възстановим стабилна икономика
въз основа на търсенето и предлагането.
Медните мини ще бъдат върнати на законните им собственици.
Тоест на американските компании?
Да, господине, защото ние сме честни хора.
Бих искал да знам защо винаги ни се задават въпроси за пари!
Срез 30-годишна военна кариера, знаете ли колко имам в банката?
20 000 хиляди ескудо. Няма дори 20 долара.
Ако не ми вярвате, можете да ме застреляте веднага!
Още един въпрос, моля.
Президентът Алиенде наистина ли се самоуби?
Какви доказателства имате? – Медицинския доклад.
Изводите му са повече от ясни.
Алиенде е насочил револвера си в главата и се е прострелял.
Което не изключва възможността да е бил ранен преди това.
Имаше изгаряния от барут,
но самоубийството е доказано без съмнение.
Няма да ви задавам въпрос, господине.
А ще ви съобщя за смъртта на Пабло Неруда.
Носител на Нобелова награда за литература.
Даже и мъртъв Алиенде им внушава страх.
Искат да го убият втори път.
Но знаят, че никога няма да успеят да го убият в сърцата на чилийците.
Вижте какво направиха с къщата на писателя.
Когато се върнете в Швеция, ще забравите всичко това.
Не, няма да забравя.
Съвестта ми няма да позволи.
Сега вече разбрах,
че не можеш да си свидетел и да останеш без памет.
Чили ме накара да разбера много неща.
Утре тръгваме. А вие ще останете ли в посолството?
По време на окупацията на Франция ние също преживяхме трудни времена.
Загубихме толкова много хора, толкова много приятели.
Как са обезобразили тази къща.
Не е изненадващо.
Дори на смъртния си одър
Неруда беше твърде велик човек за тях.
Не е изненадващо. Да сте чували за поет фашист?
"Тези, които ще дойдат за нас
да ни убият и изгорят,
да убият нашата плът,
нашата песен и стих,
да хвърлят в кървава дупка нашите бащи, майки и синове,
там ще търсим после
костите на майките и децата си,
ще търсим и собствените си кости,
там, в кървавата купчина, те ще станат ничии в общата яма.
Тези, които ще дойдат за нас
да ни убият и изгорят,
да ни унищожат докрай,
навеки ще ни обрекат на гибел
в смрадливото блато от кости."
Другарят Неруда! – Тук е!
Сега!
- И завинаги!
Другарят Салвадор Алиенде! – Тук е!
Сега! – И завинаги!
Народът на Чили! – Тук е!
Сега! – И завинаги!
Гледахте френско-българския филм
НАД САНТЯГО ВАЛИ
В останалите роли участваха ДИМИТЪР БУЙНОЗОВ
ВЕРА ДИКОВА ЛЮБОМИР ДИМИТРОВ
ДИМИТЪР ГЕРАСИМОВ ТЕО ЮРУКОВ, МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
НАЙЧО ПЕТРОВ, ГЕОРГИ СТОЯНОВ ВАСИЛ СТОЙЧЕВ
НИКОЛА ТОДЕВ КОСТА ЦОНЕВ и др.
Сценарий ЕЛВИО СОТО и ЖОРЖ КОНШОН
Оператор ЖОРЖ БАРСКИ
Музика АСТОР ПИАЦОЛА
Режисьор ЕЛВИО СОТО
Превод camelasign1 и Синеаст
Допълнения, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©